МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 399/2019 г.
по описа на РС- гр. П., четвърти наказателен състав.
В Районен съд - гр. П. е постъпила тъжба от М.Л.Б.,
ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение срещу:
С.К.Р., ЕГН **********, за това, че:
На 20.11.2019 г. в гр. П., обл. Варна,
причинил на М.Л.Б. лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение,
контузия на гръдния кош, кръвонасядания и травматични отоци по окосмената част
на главата, лицето, ожулвания по лицето, разкъсно- контузни рани по лигавицата
на долната устна, травматичен оток и кръвонасядане по дясната ушна мида,
кръвонасядания в областта на гръдния кош, шията, дясното рамо, лявото рамо,
ожулване в областта на гръдния кош- травматични увреждания, които в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота -
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
В съдебно заседание частния тъжител не се
явява, представлява се адв. А.А.,***, надлежно упълномощен. В хода на съдебните
прения, процесуалния представител на частния тъжител поддържа обвинението, като
счита същото за безспорно доказано. Твърди, че в хода на съдебното следствие
безспорно е установено, че подс. С.Р. е нанесъл удари в лицето и по части от
тялото на частния тъжител и му е причинил описаните в частната тъжба телесни
повреди. Твърди, че в подкрепа на твърденията на пострадалия са както показанията
на по- голяма част от свидетелите по делото, така и заключението на вещото лице
по назначената СМЕ. Моли съда, да наложи на подс.С.Р. справедливо наказание и
да уважи изцяло предявеният гр. иск в размер на 10 000 лв.
Пострадалото лице и частен тъжител М.Л.Б.,
чрез проц. представител адв.А., желае да бъде конституиран като граждански
ищец, като предявява граждански иск срещу подс. С.Р. в размер на 10 000 лева,
представляващ обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
Подсъдимия С.К.Р. се явява в съдебно
заседание, представлява се от адв. П.И.,***, надлежно упълномощен. Дава
обяснения по повдигнатото му обвинение, не се признава за виновен.
Защитника на подс. С.Р., моли нейният
подзащитен да бъде оправдан. Твърди, че в хода на съдебното следствие не са
събрани достатъчно убедителни доказателства, че подс.С.Р. е нанесъл удари на
пострадалото лице М.Л.Б., а по-скоро последния се е самонаранил, предвид
тежката степен на алкохолно опияняване, в което се е намирал, Твърди също така,
че и нейният подзащитен е получил удари от страна на частния тъжител. Моли съда
подсъдимия да бъде оправдан, като бъде прието че действията на подсъдимия са
извършени при условията на чл.12, ал.1 НК- неизбежна отбрана и предявеният гр.
иск да бъде отхвърлен изцяло. В условията на алтернативност, моли съдът да
приложи разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК и да освободи подсъдимият и частният тъжител от
наказание или по отношение на подсъдимият да бъде приложена разпоредбата на
чл.78а от НК, а именно да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено административно наказание в минимален размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. С.К.Р. *** на съпружески начела с
майката на частния тъжител М.Л.Б.,***. Двамата се познавали добре, тъй като М.Б.
често гостувал на майка си в дома на подс.С.Р..На 20.11.2019г. частния тъжител М.Б.
бил на гости на майка си свид.Д. П. Й.. Пристигнал след обяд с лек автомобил
марка „Ауди А4“ с рег. № В 2532 РА, собственост на свид. Д. Й., който той
управлявал. Привечер, след работа се прибрал подс. С.Р..Последния живеел заедно
с двете си дъщери, свидетелите К.С.Р. и З. С. Р. и възрастната си майка, която
обитавала пристройка на къщата. Щом се събрали седнали заедно в стая от
приземния етаж на къщата, за да вечерят. Били подс. С.Р., пострадалия М.Б.,
свид.Д. Й. и дъщерите на подсъдимия К.С.Р. и З. С. Р..
Приготвили
храна и питиета, пили уиски, вино, имало и безалкохолни напитки.Свид. К. Р.
останала малко, след което си отишла в стаята. С напредването на вечерта подс. С.Р.
и частния тъжител М.Б. били изпили значително количество алкохол.Това направило
впечатление на свид. Д.
Й., която взела ключовете за автомобила, с който синът й бил пристигнал, без да
я забележи той, дала ги на свид.З. Р. и я помолила да ги скрие някъде.Въпреки,
че М.Б. бил повлиян от изпитото количеството алкохол решил да си тръгне за гр.Б.
и потърсил ключовете на автомобила. Тогава майка му и подс. С.Р. се опитали да
го разубедят, за да остане вечерта и да нощува в тях, тъй като имало опасност
предвид състоянието, в което се намира да предизвика инцидент по пътя.
Пострадалия М.Б. не се съгласил, продължил да упорства и да иска ключовете за
автомобила.Това му поведение подразнило подс.С.Р., който му казал да отиде и да
си легне. Започнал спор между подсъдимия и тъжителя, при който и двамата трудно
овладявали поведението си. Свид.Д. Й. се притеснила и казала на свид. З. Р. да
отиде и да му донесе ключовете за автомобила, след което подс.С.Р. се ядосъл,
блъснал на страна свид. Д. Й. и ударил с главата си в лицето пострадалия, при
което последния паднал.Свид. Д. Й. се изплашила и за да може да излезе вдигнала
от единия край и преобърнала масата, тъй като била седнала на леглото от
вътрешната й страна. Подс.С.Р. продължил да нанася удари с юмруци и ритници по
главата и тялото на частния тъжител. Изплашена свид. Д. Й. взела телефона си и
заедно със свид.З. Р. избягали на улицата. Тогава свид. Д. Й. сигнализирала на
тел.112 за случващото се в дома на подс.С.Р.. Свид. З. Р. почти веднага се
върнала обратно, притеснена за това което се случва с баща й и се спряла отвън
на двора пред прозореца на стаята, където заварила сестра си, свид.К. Р.. Двете
наблюдавали оттам случващото се в приземния етаж на къщата, където били
подсъдимия и пострадалия.Подсъдимия изправил от земята пострадалия и
придържайки го до мивката на кухнята се опитал да измие стичащата се от лицето
му кръв и да го изчисти с кърпа.Междувременно в двора на къщата се върнала
свид.Д. Й., пристигнал и полицейският екип на РУ П., който бил в състав
свидетелите М.Г.Г., Д.Д.С. и К.И.К..Съставен бил протокол за полицейско
предупреждение по реда на ЗМВР на подсъдимия. Пристигнал и екип на СПМ гр.П.,
който транспортирал пострадалия М.Л.Б., придружен от майка си свид.Д. Й. в ЦСМП
на МБАЛ“Света Анна-Варна“.М.Б. бил прегледан и настанен за лечение на дата
21.11.2019г. в 01.25 часа и изписан, след проведено лечение на 23.11.2019г. в
10.02 часа, видно от епикриза, издадена от Клиника по неврохирургия на л.5 от
делото с диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.“
На
22.11.2019 г. тъжителя М.Б. посетил отделението по съдебна медицина към
МБАЛ”Св.Анна-Варна”АД, където бил освидетелстван от съдебен лекар д-р С. М. и
му било издадено съдебно- медицинско удостоверение № 1235 от 26.11.2019г.
От заключението на медицинското удостоверение е видно, че при прегледа на
частния тъжител М.Б. са установени контузия на главата, мозъчно сътресение,
контузия на гръдния кош, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
гореописаните области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, отговарят да бъдат получени в указаните време и начин.
В своята съвкупност описаните травматични увреждания обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност. Съгласно тях съдът приема, че деянието, за което е повдигнато
обвинение с частната тъжба е извършено от подсъдимия. Относно авторството на
престъплението по чл.130, ал.1 НК, съдът приема и изцяло кредитира гласните
доказателства, каквито са показанията на свидетелите Д. Й. и от части тези на З.
Р. и К. Р..Тези свидетели са преки очевидци на инцидента станал на 20.11.2019
г. в гр.П., обл.Варна.Те са възприели агресивните действия на подсъдимия спрямо
пострадалото лице и нанасянето на ударите. Много ясни и непосредствени са
възприятията на свидетелите Д. Й. и З. Р., тъй като те са били в непосредствена
близост до пострадалото лице и са видели ясно нанасянето на ударите от страна
на подсъдимия, макар съдържащите се в тях незначителни противоречия, дължащи се
на известната предубеденост и на двете едната майка на пострадалия, другата
дъщеря на подсъдимия. Въпреки, че те пресъздават фактическите обстоятелства в
един начален етап на сбиването между подсъдимия и пострадалия, именно въз
основа на показанията на тези двама свидетели съдът е изградил до голяма степен
своята представа за създалата се фактическа обстановка, по отношение на
внезапно проявената агресия на подсъдимия към пострадалия, преимуществото на
сила на подсъдимия спрямо пострадалия, предвид тежката степен на алкохолно
повлияване- 3.07 промила етилов алкохол в кръвта му, в което последния се е
намирал и което станало пречка той самия да се предпазва адекватно от ударите
на подсъдимия.
Свид.Д. Й. е
възприела състоянието на пострадалото лице непосредствено по време в един
начален етап и след инцидента, а именно видяла, как подсъдимия го удря с глава
в лицето и от този удар той пада, как подсъдимия продължава да му нанася
ударите, описва действията си, с които се е опитала да предпази тъжителя,
обръщайки масата и е сигнализирала в полицията за случилото се.Развитието на
боя на практика не е бил възприет от никой от присъстващите в началото
свидетелите, тъй като свид. К. Р. е напуснала етажа преди за започне словесния
скандал и сбиване, а свид.Д. Й. и свид.З. Р. са избягали от стаята, след като
сбиването е започнало.Когато подсъдимия е продължил да нанася удари с юмруци и
ритници на пострадалия, те двамата са били сами.
Показанията на
свид.Д. Й. кореспондират както с описаното в частната тъжба, така и със
заключението на съдебно – медицинската експертиза назначена по време на
съдебното следствие, която съдът кредитира изцяло и която дава заключение,
че травматичните увреждания получени от
частния тъжител са резултата от множество удари с юмруци, ритници, стискане в
областта на шията, удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се
получат от нанесени удари вкл. с ръце, събаряне на земята, удари в околни
предмети и подлежащата повърхност, ритници, като по своя характер изключват
възможността да бъдат получени при самонараняване. В своята съвкупност,
описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Отделно от това показанията на свидетели М.Г.Г.,
Д.Д.С. и К.И.К., съдът приема за последователни, непротиворечиви, логични и
взаимосвързани, като същите описват точно времето на причиняването на частния
тъжител на описаните увреждания.Те са пристигнали, когато боя между подсъдимия
и частния тъжител вече бил приключил, но са възприели състоянието, в което се е
намирал пострадалия М.Б..
Съдът кредитира
отчасти показанията на свидетеля В.В.И. и обясненията на подсъдимия С.К.Р., тъй
като техните показания са нелогични и
непоследователни и ценени спрямо всички кредитирани от съда
доказателства останаха изолирани от тях, като също така приема, че присъствието
на посоченото място и време на свид.В.И. не се доказва по несъмнен и
категоричен начин, което дава основание за съмнение в неговата
непредубеденост.Единствено той твърди, че е наблюдавал случващото се в двора на
къщата на подсъдимия и поведението на пострадалия, как падал, ставал, удрял се
в стена и се самонаранявал и въпреки че познавал подс.С.Р., защото преди това
бил работел в тях, не е отишъл да помогне и е проявил несъпричастност към това,
което е наблюдавал.
От друга
страна обясненията на подсъдимия съдът
приема единствено и само като защитна негова теза, като същите са в пълно
противоречие както с показанията на
свид.Д. Й., така и със заключението на съдебно медицинската експертиза и
заключението от медицинското удостоверение № 1235 от 26.11.2019 г. на
съдебния лекар- д-р. С. М..
С оглед на
събраната по делото доказателствена съвкупност съдът достига до
категоричния извод, че деянието е
осъществено от подсъдимия по времето и
по начина описан в частната тъжба.
Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за установена фактическа
обстановка са приобщените по реда на чл.283 от НПК: свидетелство за съдимост,
справка, съдебномедицинско удостоверение, СМЕ, справка от ОД МВР Варна Сектор
„ПП“ за наложени наказания на водача М.Л.Б., писмо вх.№260190/02.09.2020г. от
МБАЛ „Света Анна-Варна“, с което се представя копие от журнал за прием на
пациенти в СЦ и копие на протокол за химическа експертиза, писмо от Дирекция
“Национална система 112-МВР, епикриза от Клиника по неврохирургия при
МБАЛ“Света Анна-Варна“АД гр.Варна.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С действията си на 20.11.2019 г. подсъдимия С.К.Р. ЕГН:********** е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 НК- като на 20.11.2019
г. в гр.П., причинил на М.Л.Б. лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно
сътресение, контузия на гръдния кош, кръвонасядания и травматични отоци по
окосмената част на главата, лицето, ожулвания по лицето, разкъсно- контузни
рани по лигавицата на долната устна, травматичен оток и кръвонасядане по
дясната ушна мида, кръвонасядания в областта та гръдния кош, шията, дясното
рамо, лявото рамо, ожулване в областта на гръдния кош- травматични увреждания,
които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
От
обективна страна изпълнителното деяние на подсъдимия се изразяват в нанасяне на
удари с юмруци, ритници в областта на главата и тялото на пострадалото лице,
довели до причиняване на телесните увреждания – мозъчно сътресение, контузия на
гръдния кош, кръвонасядания и травматични отоци по окосмената част на главата,
лицето, ожулвания по лицето, разкъсно- контузни рани по лигавицата на долната
устна, травматичен оток и кръвонасядане по дясната ушна мида, кръвонасядания в
областта та гръдния кош, шията, дясното рамо, лявото рамо, ожулване в областта на
гръдния кош.
От субективна
страна, деянието е извършено умишлено с пряк алтернативен умисъл, като
подсъдимия е предвиждал, че с нанасяните по тялото и крайниците на пострадалия
удари, ще причини телесни увреждания на последния, съзнавал е, че причинените
телесни увреждания ще увредят здравето на частния тъжител, като макар да не е формирал в съзнанието си точна представа
за конкретните измерения на възможните последици, е искал настъпването, на
които и да е от тях и е действал при алтернативност на умисъла за естеството на
телесното увреждане. Доказателства
за отношението на подсъдимия към настъпилия резултат се извличат от неговото
поведение – силата, насоката и интензивността на нанасяните удари, местата по тялото и
главата на пострадалия, по които са попадали ударите и позицията, в която се е
намирал пострадалия, когато е понасял ударите – прав и паднал на земята.
По изложените съображения съдът намира, че извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК е осъществено от обективна и субективна
страна.
Причини за извършване на
престъплението- грубо незачитане на установените норми за неприкосновеност на
здравето на човека.
След като обсъди събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съдът прие, че не следва да приложи
института на реторсията по отношение на подсъдимия и на частния тъжител, и на
следващо място, че деянието, което подсъдимия е извършил не е осъществено при
условията на неизбежна отбрана по следните съображения: Този особен институт на
реторсията е уреден в разпоредбата на чл. 130, ал. 3 НК и визира случаите, в които пострадалият е отвърнал
веднага на дееца със също такава телесна повреда. В този случай законодателят е
предвидил и двамата да бъдат освободени от наказание. В основата на този правен
институт е идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като
на причинителя на леката телесна повреда е отвърнато с причиняването на същата
телесна повреда. В този случай няма значение коя от двете страни е причинила
първа престъпното посегателство против личността и коя първа е сезирала съда. В
конкретния случай не може да се твърди, че подсъдимия и частният тъжител М.Б.
са си причинили взаимно леки телесни повреди, които са обусловили за всеки един
от тях временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Този институт на реторсията по чл.130, ал.3
от НК в наказателното право съдържа в себе си редица отклонения от
материалноправен и процесуален характер от принципни положения в правото. Едно
от тях касае наказателната репресия. Извършването на престъпление обосновава
наказателна отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в
налагане и евентуално изтърпяване на съответно наказание. В основата на
реторсията е идеята на законодателя, че след като страните са изравнили
позициите си, като на причинителя на леката телесна повреда веднага е отвърнато
със същата телесна повреда, то и двете страни са се поставили в еднакво
положение пред наказателния закон. Законодателят е съобразил още и по-ниската
степен на обществена опасност на деянието и репарирането на моралните вреди
чрез причиненото взаимно телесно увреждане.
С оглед на това, на съда е предоставена
възможност да освободи от налагане на наказание и двете страни. Това съответно
поражда и задължение за преценка наличието на законовите изисквания за
приложението на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 НК.
В тази връзка, съдът е длъжен да провери и
анализира не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и всички
обстоятелства, свързани с насрещното деяние, тоест, с поведението на самия
пострадал, независимо от факта, че в това производство срещу последния не е
повдигано обвинение. В това се състои всъщност и едно от процесуалните
изключения при реторсията, която се прилага само в предвидените от закона
случаи, какъвто е настоящия не е. Без значение е, кой първи е извършил
престъпното посегателство и кой е съзирал съда, ако на двамата са причинени
еднакви по степен телесни повреди. В настоящото производство не са налице
доказателства, затова частния тъжител М.Б. да е причинил телесна повреда на
подсъдимия.
Тъжителят е понесъл увреждания, които вещото
лице по назначената съдебно медицинска експертиза приема за такива, довели до
временно разстройство на здравето, извън случаите на тежка и средна телесна
повреди. Тези увреждания са квалифицирани по чл. 130, ал. 1 от НК.
В настоящия случай, не се доказва подсъдимия
също да е понесъл увреждания, които да са потвърдени от вещото лице по
назначена Съдебно медицинска експертиза. С Постановление № 3/27.09.1979 г.,
Пленума ВС на РБ е дал задължително за съдилищата тълкуване относно признаците
на телесните повреди.
Тъй като уврежданията, квалифицирани като
повреда по чл. 130, ал. 1 от НК са от такъв характер, че предизвикват разстройство на здравето, е
необходимо и да се доказва, че пострадалият е изпитвал описаните усещания и
това е било направено посредством назначаването на съдебно медицинските
експертизи по делото. Това теоретично отклонение е необходимо, за да аргументира
тезата на съда, че не е установено по делото, в резултат противоправно
поведение на тъжителя, на подсъдимия да са били причинени увреждания, които по
съществото си представляват телесна повреда, обусловила временно разстройство
на здравето неопасно за живота, достатъчно за квалифициране на деянието му,
като такова по чл. 130, ал. 1 от НК. Липсва резултат от извършените с пряк умисъл действия на пострадалия М.Б., и подсъдимия да е претърпял леко телесно
увреждане, което увреждане да е същото по характер с това на тъжителя, поради
което, съдът намира, че не следва да се приложи института на реторсията. Тя
винаги предполага не само две противоправни деяния, а и еднаквост на степента
на уврежданията.
Неприемлив е доводът на защитата за
извършване на деянието при условията на неизбежната отбрана визирани в чл.12 от НК. Данните по делото не разкриват непосредствено противоправно поведение от
страна на частния тъжител по отношение на подсъдимия или другиго. Дори и да се
приеме, че частния тъжител е предизвикал подс. С.Р., каквото е защитната теза,
безспорен е факта, че е бил провокиран от него, като се е намесил в разговора
между тъжителя и майка му, по отношение на липсващите ключове за автомобила.
Ето защо позоваването на неизбежна отбрана е неоснователно. Тази констатация
прави ненужно обсъждането и на въпрос за превишаване на нейните предели.
Съдът приема, че са налице
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност подсъдимия, тъй като
за извършеното от него престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода
до две години, същият не е осъждан за извършено престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и от
деянието му не са настъпили имуществени вреди. Същевременно, настоящия съдебен
състав не констатира наличието на някоя от отрицателните предпоставки, отразени
в чл. 78а, ал. 7 НК, препятстващи освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност.
Настоящият съдебен състав намира
обществената опасност на деянието на подсъдимия за висока, изводима от мястото,
където е извършено престъплението, множеството удари, нанесени на пострадалия М.Б. и уврежданията му, всяко от
които самостоятелно обуславя временно разстройство на здравето. По отношение на подсъдимия съдът отчита, като
релевантно отегчаващо обстоятелство това, че вследствие на дейността му, на
частния тъжител са причинени множество травматични увреждания, всяко от които поотделно
представлява лека телесна повреда, като същевременно настоящата инстанция не
констатира смекчаващо обстоятелство по отношение на подсъдимия. Съдът не отчита чистото съдебно
минало на подсъдимия за смекчаващо обстоятелство, тъй като същото е взето
предвид законодателя при определяне условията за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а НК и не следва да се отчита двукратно в полза на
подсъдимия.
Съдът, след като взе предвид
обстоятелствата по – горе прие, че следва да отмери и наложи на подсъдимия
административно наказание глоба, като същото следва да бъде в размер на
минималния, определен от законодателя в чл.
78а, ал. 1 НК. Затова съдът наложи на подс.С.К.Р. административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
С оглед съображенията по- горе, съдът счете, че така
отмереното административно наказание отговарят на степента на обществена
опасност на извършеното деяние, както и степента на обществена опасност на
подсъдимия и така определено ще допринесе за постигне целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК - от една страна за поправяне и превъзпитание на
подсъдимия, а от друга – за превантивно въздействие върху останалите членове на
обществото при динамиката на този тип престъпления против здравето.
С присъдата си съдът уважи
предявеният от частния тъжител граждански иск срещу подсъдимия за извършеното
от него престъпления по чл.130, ал.1 от НК, като осъди подсъдимия да му заплати
сумата в размер на 2000/две хиляди/ лева, представляващи причинени с деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на извършване на деянието – 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърли гражданския иск за горницата до 10 000 лв., като
недоказан по размер.
Съдът прецени, че с уважен именно в такъв размер граждански
иск по най- добрият начин ще бъдат компенсирани причинените на пострадалия от
престъплението неимуществени вреди, като същия ще получи възмездие за това,
което му е било причинено от подсъдимия на 20.11.2019 г. в гр.П., обл.Варна.
Уважения граждански иск съдът прецени, че следва да бъде именно в такъв размер
- с оглед начина, причините и
мястото на извършените от
подсъдимия спрямо частния тъжител престъпление.
С присъдата си съдът осъди подсъдимия
да заплати на частния тъжител сторените от него разноски, както и го осъди да
заплати следващата се държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: