Р
Е Ш Е Н И Е
№ 192
град Велико Търново, 7.06.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - град Велико Търново, VІІІ - ми
състав, в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря П. И. разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 96/2017 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.
156 - 161 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Л.В.К. *** против Ревизионен
акт (РА) № P-040Q0415006621-091-001/21.07.2016 г.,
издаден от В.А.Н. - на длъжност началник сектор „Ревизии" - възложил
ревизията, и И.И.А. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.
Велико Търново - ръководител на ревизията, потвърден с решение №15/13.1.2017г.
на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика (ДОДОП) , с
който на Л.В.К. е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на
„Агрошанс груп" ЕООД за данъчни периоди м. 07, м.08, м.09 и м. 10.2011 г.
по ЗДДС в размер общо на 3 740 673,55 лв. в т.ч. главница 2 534 615,23 лв. и
лихви в размер на 1 206 058,32 лв. В жалбата се правят оплаквания за
необоснованост на оспорвания РА , както и постановяването му в противоречие с
материалния закон. На първо място жалбоподателят намира, че не са доказани
всички елементи от фактическия състав на предвидената в чл.19, ал.1 от ДОПК
отговорност за данъци на „Агрошанс груп“ ЕООД за процесните периоди, доколкото
органът по приходите се е ограничил само с представяне и приемане по преписката
на ревизионните актове на дружеството, а не е доказал при условията на пълно и
главно доказване наличието на поведение на жалбоподателя, изразяващо се в
умишлено укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да
обяви пред органа по приходите. РА на дружеството не могат да се противопоставят
на жалбоподателя в ревизия по реда на чл. 19ал1 от ДОПК в този смисъл решение
№1072/28.1.2014г. по адм.д 12 588/2013грешение № 9442/14.9.2015г по ахд
10623/2014г. От наведените като извършени от управителя на дружеството действия, с които се обективира
укриването на факти и обстоятелства не
са извършени само от него лично, като е игнорирано наличието в данъчната
преписка доказателства, че част от тези правни действия са извършени от трети
лица Н.М.Г., П.Й. П., Г.С.К.. Органът по приходите не е доказал обективните и
субективни предпоставки за ангажиране на особения вид отговорност,
регламентирана в чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ДОПК. След като отговорността е
ангажирана за това, че въпреки подадените в срок СД по ЗДДС по чл. 125, ал.1 от ЗДДС дружеството не е декларирало истинските стойности на ДДС за внасяне и на
претендиран данъчен кредит, като подобно бездействие не може да се квалифицира
като бездействие. Не е доказан
субективния елемент , а именно, че умишлено са укрити факти и обстоятелства в
качеството му на Управител на посоченото дружество, като както е посочено по- горе за това е
приложен само РА на дружеството. Счита, че неправилно в противоречие с материалния
закон органа по приходите е приел, че отговорността по чл. 19,ал.1 от ДОПК е
вид солидарна отговорност, доколкото предишния текст по чл.21 ал.1 от ДПК
изрично е предвиждал, че се касае за солидарна отговорност, а в сегашния текст
липсва такова легално понятие. Намира, че органът по приходите е установил само
един факт от сложния фактически състав на предвидената в чл. 19, ал.1 от ДОПК
отговорност, а именно, че жалбоподателят е бил управител на посоченото
дружество. Не е доказана изискваната от закона причинно- следствена връзка
между действието на жалбоподателя и противоправния резултат, невъзможност за
събиране на публични задължения от самото дружество. Мотивът, че дружеството не
е внесло ДДС по издадените от него фактури а е ползвало право на данъчен кредит
по такави издадени от доставчици не доказва горепосочената причинно следствена
връзка в този смисъл решение № 2607/26.2.2013г. по адм.д. 7027/2012г. След като
органът по приходите не е оспорил СД по ЗДДС на дружеството и не е посочил , че
това са документи с невярно съдържание, а напротив ги е ценил в хода на
ревизионното производство на дружеството ,
поради което житейски нелогично е да се признаят покупките за нереални а
извършените продажби за реални, при условие че чисто математически те си
съответстват. След като в РА на дружеството не се говори за измама, то не може
в тежест на жалбоподателя, да се твърди наличието на укоримо поведение,
изразяващо се в умишлено укриване на факти и обстоятелства. Не е обоснована
връзката между неправилното деклариране и несъбраните данъчни задължения в този
смисъл решение № 2697/26.2.2013г. по адм.д. 7027/2012г. не е доказано от страна на органа по
приходите, че е невъзможно събирането на публичните задължения от дружеството,
която невъзможност е обективна. РА на дружеството може да служи само за
установяване размера на публичните задължения, но е и за останалите елементи на
отговорността по чл. 19, ал.1 от ДОПК в този смисъл решение №10744/15.10.2015г
п о адм. д. 9849/2014г. По горните съображения и тези развити в подробна
писмена защита, жалбоподателят иска от съда да отмени изцяло издаденият РА. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа жалбата
,представя нови писмени доказателства, изходящи от неговото счетоводство, които
не са представени в хода на данъчната ревизия. Същите са оспорени от ответник
жалба по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК и съгласно
възложената му доказателствена тежест по чл. 193, ал.3 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК, жалбоподателят е дал обяснения по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК, в които е заявил, че посочените документи са подписани от него.
Претендира за разноски в производството, за което представя списък по реда на
чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Направеното възражения от страна на процесуалния представител на
ответник жалба, че същите са недължими на основание чл. 161 , ал. 3 от ДОПК
намира за неоснователно ,тъй като същият е бил възпрепятстван в хода на
данъчната ревизия да представи посочените доказателства, тъй като е призован по
реда на чл. 32 от ДОПК.
Ответникът - Дирекция “ОДОП” град
Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена, като по съществото на спора поддържа мотивите, изложени в
потвърдителното решение на директор ОДОП Велико Търново. В хода на съдебното
разглеждане на спора намира, че не са ангажирани доказателства , които да
опровергаят констатациите на органите по приходите . Подробни съображения излага в представена по
делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение в
размер на 20 752, 02 лева в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - Велико Търново, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК. Прави възражение за недължимост на разноските на
жалбоподателя на основание чл. 161, ал.3 от ДОПК,.а направеното възражение от
страна на жалбоподателя, че същият не е могъл да участва в ревизионното
производство поради призоваването му по чл. 32 от ДОПК намира за неоснователно.
След като жалбоподателят не е осигурил представител на декларирания от него
адрес същият сам се е поставил в ситуация да му се връчват книжа по чл. 32 от ДОПК и следователно същият не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение. Освен това същият се е укривал и е осуетявал както
извършването на ревизия така и представянето на писмени доказателства от негова
страна, за които твърди, че е имал достъп и е държал. Етапите на производството
не приключват с връчване на ЗВР и РД и РА, а също така са и самите обжалвания,
като с жалбите също не са представени.
Великотърновска окръжна прокуратура
чрез прокурор Мачева заема становище за неоснователност на подадената жалба,
тъй като по делото не се събрани доказателства, които да опровергават изводите
в РА. Предлага на съда да остави в сила РА.
Административен съд - Велико Търново, седми състав, като
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства
намира от фактическа страна следното:
Ревизията е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-04000415006621-020-001/12.08.2015 г., която е издадена във
формата по чл. 113 ал. 1 ДОПК от В.А.Н. на длъжност Началник сектор , Същата е
връчена на ревизираното лице, съобразно чл. 113 ал. 2 от ДОПК на 18.08.2015 г.,. За доказване компетентността на органа, възложил ревизията е
представена Заповед №
532/25.8.2014г. Директор на ТД на НАП град Велико Търново, с която на
издалия горепосочените заповеди е възложено издаването на такива. Предвид на
това съдът приема, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган по
приходите. Предмет на
посочената данъчна ревизия е реализиране на отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК на жалбоподателя за задължения на „Агрошанс груп" ЕООД,
установени по РА №*********/28.05.2012 г. за данъчен период м.07. 2011 г. - ДДС
в размер на 450 882.24 лв. и лихва 184 081,61 лв., за данъчен период м.08.2011
г. - ДДС в размер на 609 555.04 лв. и лихва 853 074,11 лв., по РА №
*********/31.05.2012 г. - за данъчен период м.09.2011 г. - ДДС в размер на 516
987.05 лв. и лихви 202 148,14 лв. и за м. 10.2011 г. - ДДС в размер на 957
190.90 лв. и лихва 365 858,75 лв., изчислена към дата 12.08.2015 г. Ревизията е
възложена във връзка с Решение № 337/10.08.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП
В.Търново, с което е отменен предходния РА № Р-12-1401894-091-002/19.05.2015 г. Първата ЗВР е изменяна със Заповеди за изменение на
ЗВР (ЗИЗВР) № Р- 04000415006621-020-002/12.11.2015 г. и ЗИЗВР №
Р-04000415006621-020- 003/ 15.12.2015 г. Ревизията е спряна със Заповед
№Р-04000415006621-023- 001/12.01.2016 г. и възобновена със Заповед №
№Р-04000415006621-143- 001/13:04.2016 г., спряна със Заповед
№Р-04000415006621-023-002/13.04.2016 г. и възобновена със Заповед
№Р-04000415006621-143-002/25.04.2016 г., спряна със Заповед
№Р-04000415006621-023-003/26.04.2016 г. и възобновена със Заповед №Р-
04000415006621-143-003/09,05.2016 г., спряна със Заповед №Р-04000415006621-023-
004/10.05.2016 г. и
възобновена със Заповед №Р-04000415006621-143-004/25.05.2016 г., спряна със
Заповед № Р-04000415006621-023-005/25.05.2016 г. и възобновена със Заповед №
№Р-04000415006621-143-005/08.06.2016 г.
В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен
доклад (РД) № Ревизионен доклад №
Р-04000415006621-092-001/28.06.2016 г., с който е предложено установяване на
отговорност по чл.19 от ДОПК в размер общо на 3 724 477,36 лв. (главници и
лихви ) който
е издаден от органите по приходите,
определени в ЗВР, и съдържа реквизитите по чл. 117 ал. 2 от ДОПК, връчен на
жалбоподателя, съобразно чл. 117 ал. 4 от ДОПК, като в срока по чл. 117 ал. 5
от ДОПК същия е депозирал възражение. , в резултат на което с процесния Ревизионен акт №
Р-040004150006621-091-001/21.07.2016 г. на жалбоподателя е определена
отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на ,Агрошанс груп" ЕООД за
данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.7,м.8.п.9 и м. 10.2011 г.
в общ размер на 3 724 477,36 лв., от които 2 534 615,23 лв. главници и 1 206
058,32 лв. лихви. Така определените задължения са предмет на разглеждане в
настоящото производство.
. Ревизионният
акт е връчен на жалбоподателя и в срока по чл. 152 ал. 1 от ДОПК е постъпила
жалба, с която същия е обжалван по административен ред. В срока по чл. 155 ал.
1 от ДОПК директорът на Дирекция „ОДОП” град Велико Търново при ЦУ на НАП е
постановил Решение № 15/13.1.2017г, с което е потвърдил ревизионният акт
изцяло. Решението е връчено на 19.1.2017г., а на 1.2.2017г. с вх. № на ТД на
НАП №520/2.2.2017г. е подадена жалба до Административен съд велико Търново.
Следователно жалбата до съда е подадена в
срока по чл. 156 ал. 5 от ДОПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт, в части, в който е бил потвърден
при обжалване по административен ред, поради което същата е допустима.
В хода на ревизията с оглед изясняване на фактите и обстоятелствата
относно данъчното облагане на жалбоподателя са извършени процесуални действия,
от анализа на които органа по приходите е намерил, че е установена следната
фактическа обстановка. Ревизираното
лице Л.В.К. е едноличен собственик и
управител на „Агрошанс груп" ЕООД от 18.05.2011 г„ до която дата едноличен
собственик и управител на дружеството е била Н.М.Г.. На 18.05.2011 г. в
Търговския регистър е вписана промяна в тези обстоятелства, като Н.М. е
прехвърлила всички дружествени дялове от „Агрошанс груп" ЕООД на Л.В.К.,
който от този момент и до момента на постановяване на решението на ДОДОП се
явява едноличен собственик и управител
на дружеството. Органите по приходите са установили още, че през ревизираните
периоди Л.В.К. е притежавал дялове и е участвал в управителните органи на над
40 търговски дружества, конкретно посочени в РД.
На посоченото дружество „Агрошанс груп"
ЕООД са издадени два броя влезли в сила ревизионни актове, както следва:РА №
*********/29.05.2012 г., с който на дружеството са определени данъчни
задължения за внасяне - ДДС за данъчни периоди м.07. и м.08.2011 г. в размер
общо на 1 060 437,28 лв. и лихви общо в размер на 81 356,55 лв.РА №
*********/31.05.2012 г., с който на дружеството са определени данъчни
задължения за внасяне - ДДС за данъчни периоди м.09. и м. 10.2011 г. в размер
общо на 1 474 177,95 лв. и лихви общо в размер на 87 502,57 лв.
В посочените ревизирани периоди Л.В.К., в
качеството си на управител на „Агрошанс груп" ЕООД, е подал от името на
дружеството справки- декларации по ЗДДС за посочените четири данъчни периоди от
м.07 - м. 10.2011 г., в които СД с оглед на влезлите в сила РА органът по
приходите е установил, че не е налице реална доставка по чл. 6 от ЗДДС по
фактури за посочените периоди, поради което в резултат на тези действия не е
деклариран и внесен ДДС в размерите, определени с горепосочените два РА. От
това органът по приходите е направил извод, че жалбоподателят е препятствал възможността действителните
задължения на дружеството да бъдат установени, а оттам - и своевременно
събрани, докато дружеството е било
действащо предприятие. В хода на данъчната ревизия са събрани доказателства ( търговска
кореспонденция ,фактури, и други ) от които органът по приходите е направил
извод, че жалбоподателят е осъществявал и контролирал дейността на дружеството,
вкл. И досежно счетоводното отчитане, подписване и подаване на отчетните
регистри и СД по ЗДДС, в т.ч. и за процесиите четири периода. Не е спорно по делото а и доказано от
посочената търговска и счетоводна отчетност (включително и от обяснението на
жалбоподателя по реда на чл. 176 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК, че същият е
заверил счетоводните регистри, без същите да са заверени от счетоводител).
Установено е, че в преобладаващата част от случаите Л.К. е извършвал лично
действия по сключване на договори, издаване и получаване на фактури, операции с
банковите сметки на дружеството, подписване на СД, отчетни регистри и
подаването им пред приходната администрация. В редица случаи действията са извършвани от други лица,
които са надлежно упълномощени от Л.К. с
нотариално заверени пълномощни, приобщени по преписката. Такива са Н.М.Г. и П.Й.
П.,а лицето Г.С.К. е сочено като такова, оперирало с банковата сметка на
дружеството в ТБ"Алианц България", включително и теглило парични суми
в брой. За него ревизираното лице сочи, че е възможно де преупълномощено от
някой от другите пълномощници на дружеството. При всички случаи Л.К. заявява,
че действията на пълномощниците ангажират дружеството и са отразени в банковите
извлечения и счетоводните записи на дружеството.
В хода на данъчната ревизия по надлежния ред са
приобщени множество документи, събрани в рамките на други производства, имащи
отношение за определяне отговорността по чл.19 от ДОПК. Такива са документите
от ревизията, завършила с отменения РА по чл.19 от ДОПК на Л.К., документите от
ревизията по чл.19 от ДОПК за същите задължения на пълномощничката Н.М.Г. ,
чийто РА също е отменен, документите от
двете ревизии на „Агрошанс груп" ЕООД, завършили с горецитираните РА,
документите от ПУФО, извършена на „Агрошанс груп" ЕООД, завършила с
Протокол от 21.10.2011 г. В хода на посочените производства, Л.К. нееднократно
и непротиворечиво е давал обяснения, че всички действия, извършвани от
пълномощниците му, в т.ч. и от Н.М., са били съгласувани предварително с него,
по негово указание и под негов контрол. Тези обяснения съвпадат напълно с
обясненията на пълномощничката, която също нееднократно е заявявала, че от
името на „Агрошанс груп" ЕООД е действала само по указанията на Л.К. и
всяка операция е била предварително одобрена и впоследствие отчетена пред него.
В хода на ревизията, на 14.06.2016 г. е осъществена среща с ревизираното лице,
при която са му били предявени документи, в т.ч. процесиите СД за м.07, 08, 09
и 10.2011 г., като господин К. е заявил, че всички документи са подписани или
от него, или от упълномощени от него лица, което също кореспондира с
горепосочените обяснения от други производства.
При преглед на приобщените четири броя
справки-декларации по ЗДДС се установява, че за м.07.2011 г. и
справката-декларация, и протоколът за приемане на данни, са подписани от Л.В.К..
За м.08.2011 г. СД е подписана от Л.К., а протоколът - от пълномощника Н.М.Г..
За м.09.2011 г. и СД, и протоколът за приемане на данни, са подписани от
пълномощника Н.М.. За м. 10.2011 г. СД е подписана от Л.К., а протоколът - от Н.М..
Изложеното кореспондира напълно с цитираните по-горе обяснения от страна на
двете лица в хода на предходни техни контролни производства, при което
ревизиращите органи правилно са направили извода, че Л.К., в качеството си на
управител на „Агрошанс груп" ЕООД е организирал, извършвал и контролирал
дейността на дружеството, като е водил преговори, сключвал е сделки, давал е
указания на служителите си, упълномощавал е лица, подписвал е търговски,
счетоводни и отчетни документи, в т.ч. и ежемесечните справки-декларации по
ЗДДС и отчетните регистри към тях, като в някои случаи дори ги е подавал лично.
От така установените факти, органът по приходите е приел,
че е налице знание, формирано у
ревизираното лице Л.К., в качеството му на управител на „Агрошанс груп"
ЕООД, за това, че съдържанието на счетоводната документация и СД по ЗДДС не
отговарят на действителната му дейност, респективно - знание, че е подавал СД
по ЗДДС с невярно съдържание. Именно подаването на СД по ЗДДС с невярно
съдържание е прието от органа по приходите като доказателство за съзнателно и целенасочено поведение на същия
да укрие задължения, като по този начин възпрепятства събирането на
същите. На жалбоподателя са били
предявени процесните СД по ЗДДС, който е потвърдил подписа си , а тези
подписани от упълномощеното лице Н.М. са съставяни по негово разпореждане.
Органите по приходите са извършили допълнителни
действия по събиране и приобщаване на доказателства вкл. На такива от
данъчно-осигурителното досие на дружеството, представляващи търговски и
счетоводни документи на същото - договори, фактури, приемо-предавателни
протоколи, транспортни документи, обяснения, пълномощни, извлечения от
банковите сметки на дружеството и прочие. Издирени и приобщени са и
документите, приложени към Протокол №1119018/ 21.10.2011 г. от извършена
проверка на „Агрошанс груп" ЕООД за установяване на факти и обстоятелства
от органи по приходите от ТД на НАП В.Търново, офис Монтана, сред които
оборотна ведомост към 30.09.2011 г., ОПР и баланс към същата дата, хронология
на сметки 702 Приходи, 602 Разходи за външни услуги, 503 Разплащателна сметка,
501 Каса в лева, 401 Доставчици, също към 30.09.2011 г., обяснения и декларация
за банковите сметки. Освен посочената счетоводна документация, при тази
проверка са събрани още справки-декларации и дневници за покупки по ЗДДС,
фактури от доставчици и множество търговски документи - приемо-предавателни
протоколи, складови разписки, вноски бележки, кантарни бележки, договори за
покупко-продажба и т.н. След преглед и анализ на всички тези документи органът
по приходите е формирал извод, че жалбоподателят е изготвял, респективно участвал в
изготвянето на документи, за които впоследствие е установено, че не отразяват
реални доставки, като например - подписвал е договори с доставчици, респективно
клиенти на дружеството, подписвал е фактурите за покупки и продажби, по които
страна е дружеството, подписвал е други съпътстващи документи към тези фактури
- приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни документи.
Впоследствие при ревизиите на дружествата е установено, че тези документи не
обективират истински сделки, т.е. не отразяват вярно фактите от обективната
действителност. Органът по приходите е намерил, че индиция на наличие на умисъл
от страна на жалбоподателя да укрие
задължения и по този начин да препятства тяхното събиране е и обстоятелството,
че и двете ревизии на „Агрошанс груп" ЕООД, са извършени по особения ред
на чл. 122 и следващите от ЗДДС, поради непредставяне на счетоводна отчетност и
поради липса на документите, необходими за установяване на задължението по
общия ред. Непредставянето на документите се дължи на неправомерното поведение
на Л.К., който в качеството си на управител на дружеството чрез процесуалното
си бездействие е лишил ревизиращите органи от възможност да извършат проверка
на счетоводната и търговска документация на дружеството по общия ред. По делото
е прието като доказателство и служебна бележка изх.№
С-160012-178-0008585/17.6.2016г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико
Търново, от която е видно, че е налице несъбираемост на публичните задължения
на Агрошанс груп ЕООД, в което са описани и съответните действия като наложени
предварителни обезпечителни мерки, запор върху банкови сметки и продължаване на
същите за събиране на публичните задължения, произтичащи от РА, като в резултат
на това не е постигнато ефективно събиране на същите.
В хода на производството е изслушана съдебно- икономическа
експертиза която съдът цени като обективна и безпристрастна потвърждава, като
същата анализира активите на дружеството към момента на издаване на всеки РА,
като се посочва, че същото няма дълготрайни активи, а само краткотрайни такива,
стоки, вземания от клиенти парични средства в банки и в брой като общата им
сума е в размер на 24 091 813,33 лева а съответните задължения на
дружеството са в размер на 23 644 467,71 лева. От което се прави
извод, че към датата на издаване на РА дружеството има достатъчно активи, макар
и краткотрайни такива и съотношението на задълженията към активите е 98,14 %.
От представените доказателства вещото лице не е могло да отговори на въпроса
има ли учредени обезпечения на дружеството, доколкото няма записвания по
задбалансови сметки, а самият жалбоподател не е предоставил информация.
Експертизата прави извод, че за посочения период при направена съпоставка между
фактурите за покупки и продажби на стоки и хронология на с/ка 304, не се
установява различия между закупените и продадени стоки, като в хронологията не
са отразени кредитно известие № 177/26.7.2011г за корекция на цена, фактура
№152/5.10.2011г. за продажба на царевица, като вещото лице е направило анализ
за всяка СД по ЗДДС за всеки един от данъчните периоди. Същата ще бъде
обсъждана заедно с всички останали доказателства по делото.
В хода на съдебното
производство по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК от трето
неучастващо в процеса лице ТД на НАП е изискана от досието на Агрошанс Груп
ЕООД копия на всички приложени към двата РА писмени доказателства, изпратени на
съда с вх. № 2236/27.4.2017г.
Жалбоподателят е представил
в съдебно заседание на 27.4.2017г. писмени доказателства, въз основа на които
вещото лице е изготвило своята експертиза.
Същите в удължения от
съда срок по реда на чл. 63 от ГПК във вр с §2 от ДОПК .ответник жалба е оспорил по реда на чл. 193,
ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК и с оглед заявеното от страна на жалбоподателя
,че ще се ползва от тях е отрито производство по чл.193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК. За
установяване автентичността на оспорените писмени доказателства е разпитан
жалбоподателя в производство по чл. 176 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК, при което
същият е потвърдил, че посочените писмени доказателства са подписани лично от
него.
При така установената фактическа
обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК
вр. § 2 от ДОПК, намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до
компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване
на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви
В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал.
2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При извършената служебна проверка се установява, че оспореният
РА е валиден, като издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения от вида и периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Както вече се каза, компетентният орган е бил натоварен за извършване на ревизия със съответната заповед, която от своя страна е издадена от орган, имащ правомощията да възлага такива производства – чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. ЗВР отговаря на изискванията
на чл. 113 и чл. 119,
ал. 2 от ДОПК, а ревизионният акт е съставен в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Не е
налице твърдяната нищожност на същия, доколкото в този смисъл е прието
Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. по
т.д. 10/2016г на ВАС.
Като самостоятелно основание за отмяна на оспорения РА, довело до
съществено нарушение на процесуалните правила, жалбоподателят е посочил
нарушение на изискуемата от закона форма при издаването му поради липсата на
мотиви в същия. Действително ревизионният акт не съдържа
самостоятелни мотиви, а препраща към изложените в ревизионния доклад факти и обстоятелства, както и към
направените фактически и правни
изводи и предложения за установяване на задължения за данъци на
лицето като освен това при издаването му административният орган изрично се е позовал на съставения РД , посочвайки
че същият е неразделна част от ревизионния акт. В този смисъл възможността на
ревизираното лице да предяви аргументите си
пред горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана на
този етап. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, респективно
в случая не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови
отмяната на РА само на това основание. Обстоятелството, че оспорващият не е
доволен от събраните от приходния орган доказателства, процесуалното поведение
на ответника, не опорочава крайния акт на ревизията до степен, водеща отмяната
му. Не на последно място, по аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е
инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е
обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши
въпроса дължи ли се определеният с РА данък и ако да, дали в посочения размер. В тази връзка, следва да се посочи, че в хода на
съдебното производство съдът е уважил всички искания на жалбоподателя за
събиране на доказателства, вкл. е назначена съдебно – счетоводна експертиза. Не
е основание за отмяна на обжалвания РА като незаконосъобразен и навежданият от
жалбоподателя довод, че приходната администрация не е направила задълбочен
анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, поради
което като краен резултат е направила необосновани и незаконосъобразни изводи и
е издала един незаконосъобразен РА, който следва да бъде отменен. Съобразно
нормата на чл. 37, ал.1 от ДОПК
„доказателствата в административното производство се събират служебно от органа
по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства
подлежат на обективна преценка и анализ“. Обстоятелството, че анализирайки
събраните доказателства, органите по
приходите са направили извод, различен от този, който ревизираното лице е
очаквало, не прави така издадения акт незаконосъобразен и не води до неговата
отмяна само на това основание. Усещането на жалбоподателя, че органите по
приходите не са изпълнили задълженията си и не са анализирали обективно всички
доказателства към предмета на спора трябва да се основава на конкретни факти. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че не са налице твърдените в жалбата пороци, касаещи формалната и
процесуалната законосъобразност на РА. Още повече, че самият жалбоподател е
създал пречки за събиране на доказателствата,като не е осигурил лице за контакт
на декларирания от него данъчен адрес, поради което всички книжа са връчвани по
реда на чл. 32 от ДОПК. Същият е упражнил правото си на защита като е обжалвал
РА по административен и съдебен ред, при което не е представил писмени
доказателства, изразяващи се в счетоводни регистри представени едва в
последното открито съдебно заседание.
Направеното
възражение от страна на жалбоподателя, че органът по приходите е допуснал
съществено нарушение на производствените правила а именно на чл. 3 от ДОПК и
чл. 5 от ДОПК също е неоснователно. В хода на
ревизията не са допуснати и съществени процесуални нарушения, вкл. и нарушения
на основните принципи на данъчното производство, които да обосноват невалидност
или незаконосъобразност на РА. Същият е постановен при спазване на процесуалните
правила при спазване на основните
принципи на данъчното производство,
визирани в чл. 3, 5 и чл.6 от ДОПК. Анализът на представените документи, представляващи преписката по
издаване на обжалвания РА, е видно,
че в хода на ревизионното производство
органът по приходите стриктно е съблюдавал принципа на обективност, служебно
начало и добросъвестност. Липсват данни,
които да дават основание да се приеме, че някои от органите, участвали в хода
на ревизията е бил пристрастен и необективен в хода на
ревизионното производство. Противно на твърдяното от жалбоподателя приходната
администрация служебно е събирала
доказателства във връзка с изясняване на
правонрелевантни факти, като изрично в решението на ДОДОП е посочено, че част
от възраженията са основателни и подкрепени с доказателства, поради което
същите са били уважени. Настоящият
съдебен състав намира, че е спазен и основният принцип на добросъвестност
на данъчното производство като е гарантирано участието на ревизираното лице, връчваните са му всички актове на приходната
администрация съставяни в хода на ревизионното производство, уважавани са и
правените искания, включително и за спиране на ревизионното производство.
Действията на органа по приходите по събиране на доказателства са извършени при
спазване на изискванията на ДОПК. Съгласно чл. 45 от ДОПК, при започнало
производство органът по приходите може да извършва насрещни проверки за
установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане
на ревизираното лице. Съгласно чл. 37, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК, лицето е
длъжно да представи всички данни, сведения, документи и книжа, носители на
информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения,
до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното
производство. Органът по приходите има право да изиска писмено от лицето
представяне на доказателства в определен от него срок, като неизпълнението на
това задължение на жалбоподателя както в хода на ревизията, така и в съдебната
фаза, въпреки постановеното от съда разпореждане за представяне на
доказателствата в 7 дневен срок, дава основание да се приложи разпоредбата на
чл. 190 от ГПК във вр. с чл.161 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Недобросъвестно
поведение от страна на самия жалбоподател не може да опорочи ревизионното
производство, доколкото твърдените от него факти са останали недоказани в хода
на административното производство.
Настоящата инстанция не намира, че на жалбоподателя е накърнено правото
на защита , доколкото същият не е участвал в посоченото административно
производство, поради връчване на съобщенията по реда на чл. 32 от ДОПК. Както
се посочи по- горе това се дължи изцяло на негово противоправно поведение, а на
следващо място, същият е можел да
приложи писмените доказателства към подаваните от него жалби по административен
и съдебен ред. С оглед на това, правото
му на защита не е било накърнено.
Съдът с разпореждане от 10.2.2017г.
при насрочване на настоящото дело е разпределил доказателствената тежест, като
жалбоподателят съгласно чл.144 от ГПК във вр. с чл.154 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК следва да докаже положителните факти, от които черпи права, а именно ,
че е налице редовно счетоводство при управляваното от него дружество, както и
възможност за събиране на неговите публични задължения.
Във
връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът
намира следното: Нормата на чл. 19 , ал
1 от ДОПК създава особен вид лична отговорност на ръководен орган на задължено
юридическо лице по чл. 14, ал.1 и 2 от ДОПК , като същата като вид отговорност
за непозволено увреждане по реда на чл. 45 от ЗЗД изисква противоправно
поведение, вредоносен резултат и
причинно следствена връзка между поведението и резултата и вина, която в
гражданското производство се предполага. Или по- точно нормата на чл. 19 от ДОПК
(в приложимата по време редакция преди изм. ДВ 94/2015, в сила от 1.01.2016 г.)
предвижда лична имуществена отговорност за член на орган на управление или
управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1
и 2 ДОПК,
която възниква в конкретно предвидени от закона хипотези. Според цитираната
норма отговорността на физическото лице за задълженията на дружеството като
задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1
и т. 2 от ДОПК,
възниква, когато укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да
обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не
могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни
вноски. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното вземане. Основен
длъжник на публичното вземане е лицето по чл. 14, т. 1
и т. 2 ДОПК,
а с разпоредбата на чл. 19 ДОПК
е предвидена лична имуществена отговорност на лицата,
управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени
лица по чл. 14, т. 1
и 2 ДОПК,
която отговорност е субсидиарна, т. е. същата се реализира само, ако е
невъзможно събирането на публичното вземане от органа по приходите. Кумулативно
необходимите предпоставки за възникване на тази отговорност са:1) лицето да има качеството на член на
орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1
и 2 ДОПК,
към момента за който са установени публичните задължения за последното; 2) да е
налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите
или публичния изпълнител или формата на вината следва да бъде само пряк
умисъл,3) вследствие на това поведението, да не могат да бъдат събрани
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски или да е налице
причинно- следствена връзка между поведението на ръководния орган и
несъбирането на публичното задължение, като съгласно константната практика на
ВАС, това поведение следва да бъде единствената причина за настъпилата
невъзможност за погасяване на задължението. В този смисъл решение № 2475 от
20.02.2013 г. по адм. д. № 7036/2012 г., VIII отд. на ВАС и решение № 2697 от 26.02.2013 г.
по адм. д. № 7027/2012 г., VIII отд. на ВАС, в които се посочва, че разпоредбата на чл. 19 ДОПК
изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и
несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т.е.
посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за
обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. В доказателствена тежест на
приходните органи е да
установят такава причинно- следствена връзка.
Следва да се подчертае, че отговорността за
чуждо публично задължение по чл. 19, ал.1 от ДОПК е до размера на това
задължение, но следва да се има предвид, че това е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради
което разпоредбата следва да се тълкува стриктно. За разлика от чл. 19, ал.2 от
ДОП,в която е предвидена отговорност за
несъбрани вземания, а именно : данъци или задължителни осигурителни вноски, но
не и на лихвите върху тях. Задълженията за данъци са по т. 1 на ал. 2 на
чл. 162 ДОПК, съдържаща изброяване на публичните държавни и общински
вземания, а лихвите върху тях са по т. 9 на същия
текст, т. е. става дума за различни публични държавни вземания. Следователно отговорността на жалбоподателя
следва да бъде само досежно главница, но не и за лихви. В този смисъл Решение № 15873 от 12.12.2012
г., по адм. дело № 4426/2012 г. Решение
№ 13623 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 9714/2015 г. В чл. 19, ал.1 от ДОПК е изрично посочено, че се тази отговорност
за чуждо задължение е до размера на цялото задължение, поради което следва да
се касае за главница и лихви на несъбраното публично задължение.
Правилно жалбоподателят е посочил, че не се
касае за солидарна отговорност, по смисъла на чл. 21,ал.1 от ДПК( отм), тъй
като такава изрично не е предвидена в законовия текст, а не следващо място
задълженията възникват от различни фактически състави. Посочената разлика във
фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството от тази на
управителя му, предполага отлика на предмета на доказването при установяването
на задълженията с РА и на отговорността на управителя. За да възникне последната, същият следва да е
укрил факти и обстоятелства, които е бил длъжен да декларира и като резултат само от това поведение да е
възникналият факт на несъбираемост на задължението. Затова, несъвместимо с
правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК
за разпределяне на доказателствената тежест и изискването за главно пълно
доказване на предпоставките за административния акт, установяващ задължения, е
доказването да е сведено до представяне на РА на дружеството. Задължение на
администрацията е да докаже всички елементи на правопораждащия фактически
състав като основание за реализиране на отговорност. В този смисъл Решение № 2475 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7036/2012 г.,Съдът обаче не
намира, че само на това основание, а именно че неправилно е използвал термина
солидарна отговорност, обжалвания в настоящото производство РА е
незаконосъобразен. Или както се посочи разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, за разлика от аналогичната на чл. 21, ал. 1 ДПК
(отм.), не предвижда солидарна отговорност, както между ревизираното дружество
и негов управител, така и между повече от един негови представители, а
солидарността не може да се предполага, а следва да се докаже . Основно в
настоящото производство от органа по приходите следва да се докаже наличието на умисъл при укриване на фактите и
обстоятелствата от страна на жалбоподателя.
Субект на особената
имуществена отговорност е управителят на дружеството, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността
му съгласно чл. 141, ал. 1 от ТЗ. Няма спор по делото, че
жалбоподателят има качеството на управител към датата на подаване на процесните
справки – декларации по ЗДДС , както и към момента на издаване на РА.
Последният е наясно със сключването и
изпълнението на сделките, които ЗДДС. квалифицира като
облагаеми доставки по чл. 6 от ЗДДС и чл. 9 от ЗДДС. Информирането на
приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се
извършва във формата на справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС,
чл. 115 от ППЗДДС
и приложение № 13
към ППЗДДС. Разминаването между декларираното и действителното е
укриване, но само ако е умишлено т. е. субектът е бил наясно относно смисъла и
значението на действията си, предвиждал
е неговите последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
Ревизираното дружество е имало един управител, а именно жалбоподателят както и
няколко пълномощника, които са действали
изрично по указание на управителя, безпротиворечиво установено от дадените
обяснения в хода на ревизионното производство от самия жалбоподател и от
другите лица ( стр. 63 от папка 4 папка 4 на адм. преписка). Отговорността на ревизираното лице в
настоящето производство е ангажирана затова, че същият не е декларирал истински стойности на ДДС за внасяне и на
претендиран данъчен кредит. Посоченото бездействие, за да се квалифицира като
укриване на данни следва да се установи горепосочената субективна страна- умисъл ,както и обективна
такава в този смисъл :. .
Решение № 10744 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9849/2014 г., Решение
№ 2475 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д.
№ 7036/2012г. Обективната страна се установява с приложените по делото два
ревизионни акта на посоченото дружество, като същите имат доказателствено
значение относно размера на установените публични задължения на дружеството, както и за данъчния период, за който същите са
установени, в този смисъл Решение №
10744 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 9849/2014 г. Като влязъл в сила, ревизионният акт се ползва с
доказателства сила относно обстоятелствата, формиращи задълженията, в този смисъл Решение № 2645 от 9.03.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 3166/2015
Следователно спорни са
били останалите кумулативните изисквания за отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК,
а именно: поведение на ревизираното
лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон
е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и
вследствие на това поведение на лицето да не могат да бъдат събрани задължения
за данъци или задължителни осигурителни вноски. Както се посочи по- горе
жалбоподателят е следвало в качеството си на управител да декларира
действителните облагаеми стойности по сключените от дружеството сделки, по
тези, по които дружеството е ползвало данъчен кредит и по тези , които
представляват последваща продажба на стоките. Наличието на стойностно
съответствие като математическа величина
между закупените и продадени вещи, установено от вещото лице само по себе си не
е доказателство за редовно счетоводство, както и че това са действителните
пазарни цени, при които са сключени съответните сделки. Както се посочи по-
горе от посочените РА, издадени при условията на особеното производство по чл.
122, ал 1 от ДОПК, доколкото липсва представено редовно счетоводство, от което
могат да се установят публичните задължения, и съответното съществуващата в
закона презумпция за вярност на фактическите констатации на посочените РА не е
била опровергана от страна на жалбоподателя. Не може да се приеме, че
представените в последното съдебно заседание писмени доказателства, оборват
извода за нередовност на счетоводството, доколкото същите не могат да се
ползват с достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК и
на следващо място, както правилно в писменото си становище е посочил ответник
жалба, чл. 34 от ЗСч (отм) действащ към момента на процесните сделки, изисква
финансовите отчети на предприятието да се подписват от физическото лице , което
управлява предприятието ,в случая жалбоподателя, и физическо лице, което е
съставило тези финансови отчети или управител на специализирано счетоводно
предприятие. Видно от представените писмени доказателства, върху които вещото
лице е изготвило заключението си е подписано само от жалбоподателя в качеството
на управител, без да е посочена съгласно
чл. 34, ал. 4 от ЗСч името и длъжността на съставителя на финансови
отчети най- общо казано на счетоводител. Още повече, че в самата
административна преписка се съдържа изявление на последното, което е отказало
да завери посочените счетоводни документи. Посочените писмени доказателства, не
могат да се обвържат с останалите доказателства по делото, доколкото на
различни етапи са представяни различни такива, не могат да бъдат част от
редовно водена счетоводна отчетност, именно поради липсата на заверка от
лицето, което ги е съставило, като съгласно чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК във
вр. с §2 от ДОПК посочените вписвания се ползват с доказателствена сила, само
ако счетоводството е водено редовно в съответствие със Закона за
счетоводството. Именно липсата на такова установяване, преценено с останалите
факти – проведена ревизия по чл. 122 от ДОПК на дружеството, поради
непредставяне на редовна счетоводност,
непредставяне на такива в хода на ревизионното производство завършило с
РА, предмет на настоящото дело. Посочените документи не отговарят на изискването
за всеобхватно хронологично отчитане на счетоводната информация, равенство и
взаимовръзка между аналитично и синтетично регистри,и др. поради което същите
компрометират и заключението на вещото лице, изготвено на тяхна база. Правилно
е посочено, че записванията в оборотните ведомости и баланси не установява
настъпването на определени данъчни събития и само въз основа на тях да се
направи извод за редовност на счетоводството. Напротив именно тяхното късно
представяне, без да са ангажирани доказателства за обективна невъзможност да се
предоставят на по- ранен етап от производството, както и липсата на заверка от
съставилия ги, настоящата инстанция приема, че същите са съставени само , за да
обслужат защитната теза на жалбоподателя, а именно, че към датата на издадените
РА , макар да няма основни активи, дружеството е имало достатъчно парични
средства и материални запаси, които да обезпечат изплащането на горепосочените
публични задължения.
Съдът намира, че органът
по приходите е доказал по пътя на главното пълно доказване, че е налице умисъл
от страна на жалбоподателя да декларира недействителни стойности на дължимото
ДДС в СД по ЗДДС, от което са произтекли горепосочените публични задължения на
дружеството, установени с цитираните РА. На първо място чрез писмените
доказателства приобщени към преписката , намиращи се по данъчното досие на
дружеството, писмени обяснения на жалбоподателя, такива на трети лица – негови
пълномощници, се доказва факта, че същият пряко е организирал работата на
дружеството, сключвал е съответните сделки, и дори ако това е ставало с
пълномощник, само след негово изрично одобрение. Следователно същият е бил
наясно с действителната данъчна основа по всяка една от сключените сделки,
както и както се посочи по – горе кои от същите са реални по смисъла на чл. 6
от ЗДДС ( прехвърлено е правото на собственост върху родово определените вещи
зърнени култури). Изцяло в негово задължение, пряко произтичащо от качеството
му на управител е да представлява дружеството пред данъчните органи да посочва
данъчната основа на посочените облагаеми сделки чрез подаване на съответни
месечни СД по ЗДДС. На следващо място доказателство за умисъл от страна на
жалбоподателя се явява и факта, че жалбоподателят е бил управител и собственик
както на едноличното дружество- доставчик, така и на купувача, така напр. от
извадките от публичния Търговски регистър се установява ,че същият е едноличен
собственик и управител на Дунав експрес Лом ЕООД, Агро транс капитал ЕООД, а
неговият пълномощник е едноличен собственик на Сириел Трейд" ЕООД . Следователно същият е бил наясно, че не
декларира действителни облагаеми сделки
и съответно за тях на дружеството не се следва право на данъчен кредит по чл.
68, ал.1 от ЗДДС. При наличието на горепосочените обстоятелства, както че посочените дружества
се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. З от ДР на
ДОПК, съдът намира, че е
доказан фактът на съзнателно укриване на факти от значение за данъчното
облагане. Следователно жалбоподателят е
знаел дали сделките имат предмет, дали е
прехвърлено правото на собственост, и каква е действителната продажна цена, при
което не се касае за презюмпция, а за реално знание доколкото едно и също
физическо лице действа за купувач и доставчик.
Макар съгласно Тълкувателно решение на ВКС № 3/ 15 ноември 2013 год , При органното представителство на търговските дружества
при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен
представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага
забраната на чл. 38 ал. 1 ЗЗД, това не изключва фактът на умисъл за конкретното
физическо лице управител досежно действителността на сделките, доколкото
изрично в посоченото тълкувателно
решение се посочва, че се касае за действителността на сделките по отношение
на трети лица, което тълкуване не се отразява на вътрешните отношения. Умисъла,
изискван от материалната норма на чл. 19, ал.1 от ДОПК касаещ субективната
страна на деянието е съотносим само към физическо лице, но е към органното
представителство. Именно доказаните твърдения на органа по проходите за наличие на данъчна измама, което се
установява от качествата на посочените лица и от другите доказателства по
делото така пряко установяват наличието на умисъл от страна на жалбоподателя в
качеството му на управител. В тази връзка, например от
приложените към преписката 63 бр.извлечения за движението по банкова сметка ***
„Агрошанс груп" ЕООД в Прокредит банк за периода от 13.04.2011 г. до
30.09.2011 г., представени при извършената ПУФО, приключила с Протокол №
1119018/21.10.2011 г., приобщени в
производството,
се установява следното: При постъпване на суми от клиенти по сметката на
дружеството още същият ден почти цялата сума е изтегляна в брой, в
преобладаващите случаи от П.Й. П., като сметката е поддържана с незначителни
наличности. В някои случаи в същия ден част от сумата е изтегляна в брой от Л.К.,
например на 08.07.2011 г. по сметката са
постъпили 69 000 лв., като същият ден 50 000 лв. са изтеглени от П. П., 18 750
лв. са изтеглени от Л.К., 255 лв. са удържани от банката такси за теглене без
заявка, и в края на деня сметката е с остатък от 4,16 лв., при наличност в
началото 9,16 лв. Аналогично на 14.07.2011 г. постъпва превод от 184 496,83
лв., от които 178 900 лв. са изтеглени от П. П., 5 210 лв. са изтеглени от Л.К.,
343 лв. са удържани такси от банката и сметката е с остатък в края на деня от
45 лв., при първоначална наличност от 40,71 лв. При анализ на тези банкови
извлечения правилно органът по приходите е намерил, че се касае за
редовна практика, постъпилите суми от преводи се изтеглят на същия ден в
брой предимно от П.Й. П., като общо за периода на извлеченията изтеглените от
това лице суми са в общ размер от 5 169 730 лв. - колкото е дебитното салдо на
сметка 498 Други дебитори, видно от приложената оборотна ведомост на
дружеството към 30.09.2011 г. Обичайна практика е също сметката да остава с
минимална наличност от парични средства. Същевременно от приложеното в преписката
извлечение от личната банкова сметка *** Л.К. в същата банка, се установява, че
за периода от 28.05.2011 г. до 17.06.2011 г. същото лице П.Й. П. е внесло по
сметката на ревизираното лице общо над 55 хил.лв. Правилно органът по приходите
е приел, че се касае за т.нар. кръгова данъчна измама. В контекста на горните факти и обстоятелства
е съобразен и факта, че на „Агрошанс
груп"ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактура № 822/01.07.2011
г. в размер на 409 843,20 лв., издадена от „Сириел Трейд" ЕООД, чийто
управител и собственик на капитала е упълномощеното от Л.К. лице П.Й. П.. Именно горепосочените факти, подробно
анализирани в оспорвания РА, както и липсата на редовна счетоводност, довела до
облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК на дружеството, взаимната свързаност
и представителство, които еднозначно водят до извод за наличие на данъчна
измама, като предмет на сделките не е прехвърляне право на собственост върху
родово определени вещи, а създаване на фиктивно основание за разместване на
парични средства. Горните обстоятелства свидетелстват за съзнателни действия по
изпълнение на организирана и контролирана схема, целяща във всеки един момент
не само прикриване на действителните данъчни задължения, но и осуетяване на
тяхното евентуално установяване и събиране, чрез извеждане на паричните
средства от разплащателната сметка на дружеството. Показателен в тази връзка е
и фактът, че въпросната банкова сметка ***.11.2011 г. - след извършването на
ПУФО и възлагането на ревизията, приключила с РА № *********/29.05.2012 г., при
която естествено счетоводни документи не
са представени.
Вторият спорен факт по делото, е както се посочи по- горе, дали от
това поведение на управителя на дружеството,
изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил
длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител поражда
еднозначно резултата, изразяващ се в невъзможност за събиране на задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски. Или спорно е наличието на причинно- следствена връзка
между противоправното поведение и вредоносни резултат. Такава връзка е налице, тъй като е
установено, че укриването на действителния размер на задълженията е възпрепятствало
тяхното събиране, доколкото към момента,
в който е следвало да се декларират те, дружеството е осъществявало дейност и е
притежавало активи, от които приходната администрация е можела да събере това
задължение, а след извършеното укриване на необходимата информация за
действителни облагаеми сделки, и от своя страна до отказване на право на данъчен кредит в
значителни размери, тези задължения не могат да бъдат събрани. тъй като
дружеството вече не притежава никакви активи. Този извод се подкрепя по
несъмнен начин от приобщените счетоводни документи на „Агрошанс груп"
ЕООД, а именно оборотни ведомости за периода от м.05. до м.09.2011 г
включително хронологии на счетоводни
сметки, ОПР и Баланс към 30.09.2011 г., от които е видно не само, че "Агрошанс
груп" ЕООД е било действащо предприятие към тази дата, но и че същото е
разполагало с достатъчно средства да заплати задълженията си, ако същите бяха
правилно декларирани и известни на приходната администрация. Видно от
цитираните документи, макар и да няма материални активи, сметка 501 Каса на
дружеството е с дебитно салдо в размер на 1 510 908,13 лв. Дружеството е имало
налични средства и по сметка 503 Разплащателна сметка - 14927,76 лв., както и
вземания от клиенти и доставчици 3074405,04 лв. Приобщени са и разпечатки от
банковите сметки на дружеството, от които е видно, какви средства с какви
контрагенти са минавали по банков път, и това напълно кореспондира с данните от
счетоводните регистри на дружеството, цитирани по-горе. Видно от приложените месечни
оборотни ведомости /папка 6/, през данъчен период м.07.2011 г. дружеството е
отчело приходи от продажби в размер на 2 258 091 лв., получило е преводи от
клиенти по банковата си сметка в размер на 3 051 877 лв., към края на м.07.2011
г. е разполагало с парични средства в размер на 1 110 204 лв. в касата и 11 080
лв. в банкова сметка. ***, че дружеството е имало финансова възможност да внесе
в бюджета установените по-късно с РА задължения за данъчен период м.07.2011 г.
в размер на 450 882,24 лв., ако бяха вярно декларирани в подадената СД по ДДС.
По идентичен начин изглежда съпоставката между установените с РА задължения за
данъчен период м.08.2011г. в размер на 609 555 лв. и данните за отчетени
приходи от продажби - 3 228 320 лв., за постъпления по банкова сметка - ***. и
в касата - 108 815 лв., както и наличностите на парични средства в банката - 14
920 лв. и в касата - 1 142 287 лв. Видно от наличната оборотна ведомост към
30.09.2011 г., в която данните са с натрупване, очевидно е, че при реализирани
приходи от продажби за периода до 30.09.2011 г. в размер общо на 7 871 558 лв.,
получени постъпления на парични средства по банков път в размер на 7 548 583
лв., няма обективна причина за неплащане на действителните задължения за ДДС за
тези три данъчни периода, ако разбира се бяха декларирани вярно, в размер общо
на 1 577 424 лв. главница, дори и на дължимите лихви за закъснение. За
м.10.2011 г. не е налична оборотна ведомост, но от приложеното извлечение от
банковата сметка на дружеството в Прокредитбанк, може да се установи, че през
м.10.2011 г. са постъпили преводи от клиенти в размер на 668 593 лв., а до
11.11.2011 г. още 336 348 лв., като следва да се имат предвид и наличните
парични средства в касата към 30.09.2011 г. - 1 510 908 лв. Изводът, който се
налага е, че и за м.октомври дружеството е било във финансово състояние, което
е позволявало да бъдат погасени действителните задължения по ЗДДС, ако бяха
вярно декларирани. Това се потвърждава и от изслушаната съдебно- икономическа
експертиза, като аргументът на жалбоподателя , че именно този факт следва да
бъде тълкуван в негова полза, че не е налице несъбираемост на задължението към
посочения момент не се споделя от настоящата инстанция. Доколкото само и
единствено поведението на жалбоподателя, който умишлено е декларирал като
облагаеми сделки, нереални такива, неотговарящи на изискването на чл. 6 от ЗДДС
е довело до по- късно установяване чрез РА на дружествата на публични
задължения в голям размер, които към момента на издаване на процесния РА са
несъбираеми. В този смисъл е и решение решение № 10730/13.10.2016г. по адм. Д.
6621/2015г. На ВАС. Имущественото състояние на ревизираното дружество в
ревизираните данъчни периоди , и към момента на издаване на РА е изследвано от
орана по приходите, като това обстоятелство е от значение да се направи
сравнение между имущественото състояние на дружеството преди твърдяното деяние
на управителя по укриване на факти и след това.
В посоченото решение ВАС приема, че след като дружеството изначално не е
могло да обслужва данъчните си задължения поради липса на активи, то
поведението на управителя е ирелевантно, докато в настоящата хипотеза по
аргумент на противното, след като дружеството е разполагало с активи преди
деянието на управителя, а към сегашния момент на издаване на негови РА няма
такива, то обоснован е извода на приходната администрация, че същото е основана
причина за появилата се невъзможност за събиране на посочените задължения.
Отново следва да се посочи , че от субсидиарния характер на посочената
отговорност на управителя се извежда извода, че задълженията не могат да се
обслужват към датата на издаване на РА. Освен това след като дружеството е
имало активи и парични средства да обслужи задълженията си , изцяло в
отговорност на управителя е факта, че същите не са погасени. Твърдението
на жалбоподателя , което намира за
доказано чрез посочената съдебно- икономическа експертиза, изразяващо се в
количествени и стойностни съответния между закупените и продадени стоки, от
което може да се направи извод за реалност на доставките, не се споделя от
настоящата инстанция. В случая на първо място се цели оборване на съдържанието
на РА на дружеството, които като официални документи за задължителни за съда,
на следващо място това обстоятелство при доказана липса на редовно счетоводство
и ценено с другите доказателства по делото не може да обоснове такъв извод и на
трето място именно то доказва наличието на измама, при което се е създала
привидност на стоков поток.
Следователно, освен, че е налице причинно- следствена връзка между
поведението на жалбоподателя и последвалата невъзможност за събиране на
публичните задължения ,единствено неговото поведение се явява такава, доколкото
както са посочили ревизиращите органи в РА и РД, към момента на невярното
деклариране на съответните факти със СД за четирите периоди, предприятието е
било действащо и е извършвало сделки. Намерени са и доказателства,
установяващи, че към процесиите периоди, че
същото е разполагало със значителна сума в брой в касата на
предприятието, която е била достатъчна да покрие задълженията за ДДС, ако бяха
декларирани правилно. Нещо повече - дружеството е имало постъпления по банков
път и други активи, към които е могло да бъде насочено изпълнението от страна
на приходната администрация към онзи момент. Поради целенасоченото поведение на
управителя Л.К. обаче, тези задължения са установени едва след извършените
ревизии на „Агрошанс груп" ЕООД,, завършили с цитираните по-горе РА №
*********/29.05.2012 г. и РА № *********/31.05.2012 г. Извършването на тези
ревизии по реда на чл.122 от ДОПК, при липса на представени документи от
представляващото лице, е още една индиция за неправомерното поведение на
управителя, целящо осуетяване на установяването и събирането на действителните
задължения на дружеството. В обобщение на всичко изложено дотук, обоснован се
явява изводът ревизиращите органи, че поведението на управителя е единствената
причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания на дружеството,
установени с двата РА. В този смисъл е и заключението на вещото лице, макар,
същото да се основава на счетоводни
данни, съответно оспорени по реда на чл. 193 ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК,
и които не са част от редовно водено счетоводство. Възможността за обслужване
на публичното задължение към датата на подаване на СД по ЗДДС въпреки това не е
спорна, а спорен е въпросът дали към момента дружеството притежава актив с
пазарна стойност, с която да може да покрие установените данъчни задължения.
Определено към момента на постановяване на РА
по образуваното изпълнително производство за събиране на процесното
вземане е установено, че дружеството не разполага с активи, които да могат да
послужат за удовлетворяване на публично-правния кредитор, като както се посочи
по- горе отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение, и
следователно е установена и събиремостта на задълженията към този момент, от
който възниква и посочената субсидиарна отговорност на жалбоподателя.
Безспорно установена е и несъбираемостта на задълженията,
доколкото са приложени доказателства за извършени действия от публичен
изпълнител и наложени предварителни обезпечителни мерки - запор на банкови
сметки, и продължаване на същите след издаването на РА, в резултат на които не
е постигнато ефективно събиране за погасяване на така установените задължения
на дружеството. В този смисъл е приложена и служебна бележка изх.№
С160012-178-0008585/17.06.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В.
Търново, офис Монтана.
Поради изложеното жалбата
се явява неоснователна .
На основание чл. 161 от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата , която е специална по отношение на чл. 78 от ГПК приложим съгласно нормата на чл.144 от АПК ) и представлява юрисконсултско възнаграждение за една инстанция в размер на 20 752,02 лева, определен съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание
чл. 160 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, осми състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.В.К. ***
против Ревизионен акт (РА) № P-040Q0415006621-091-001/21.07.2016
г., издаден от В.А.Н. - на длъжност
началник сектор „Ревизии" - възложил ревизията, и И.И.А. на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново - ръководител на
ревизията, потвърден с решение №15/13.1.2017г. на Директор Дирекция „Обжалване
и данъчно осигурителна практика (ДОДОП) , с който на Л.В.К. е определена
отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Агрошанс груп" ЕООД за
данъчни периоди м. 07, м.08, м.09 и м. 10.2011 г. по ЗДДС в размер общо на 3
740 673,55 лв. в т.ч. главница 2 534 615,23 лв. и лихви в размер на 1 206
058,32 лв
ОСЪЖДА Л.В.К. *** да заплати на Дирекция “ОДОП” Велико Търново при ЦУ на НАП разноски в размер на сумата 20 752,02 лева ( двадесет хиляди седемстотин и петдесет и два лева и две стотинки ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез Административен съд - Велико Търново пред Върховен
административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: