№ 722
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330205471 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.С.С., ЕГН ********** - като представител на
фирма „С. и с**“ ЕООД, ЕИК ***, против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К №
4641225, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят С. моли съда да
отмени обжалвания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното предвидено възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.03.2021г. в 07:14ч. в гр. Пловдив, Стамболийски, с. Ново село, в
посока от изток на запад, било заснето извършено нарушение за скорост с
МПС – товарен автомобил „Додж Рам 1500“ с рег. № ***, установено със
система за автоматично фиксиране ТFR1-М № 530, като при ограничение на
скоростта в населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената
скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 89 км/ч или
превишаване на разрешената скорост с 39 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
„С. и с**“ ЕООД, ЕИК ***, чийто законен представител е Д.С.С., ЕГН
**********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП на жалбоподателя С.,
в качеството на законен представител на „С. и с**“ ЕООД, ЕИК ***, е
наложена глоба в размер на 400 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви – Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ от 29.03.2021г.,
Протокол № 7-33-20/18.09.2020г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол ТFR-1М, справка за собственици на превозното средство
товарен автомобил „Додж Рам 1500“ с рег. № ***, Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г., справка за собственици
на превозното средство л. а. „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“ с рег. № *** снимков
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е
налице състава на административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като
на 27.03.2021г. в 07:14ч. в гр. Пловдив, Стамболийски, с. Ново село, в посока
от изток на запад, жалбоподателят С., управлявайки товарен автомобил
„Додж Рам 1500“ с рег. № ***, е превишил разрешената скорост с 39 км/ч,
като при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч и отчетен
толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена
скорост от 89 км/ч.
Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед
на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото
описание на нарушението.
За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, за която
форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в
2
чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в ЕФ се установява, че
същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба
образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР Пловдив/,
мястото /гр. Пловдив, Стамболийски, с. Ново село, в посока от изток на
запад/, датата /27.03.2021г./, точният час на извършване на нарушението
/07:14ч./, регистрационният номер на моторното превозно средство /***/,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /„С. и с**“
ЕООД, ЕИК ***/, описание на нарушението /управление на товарен
автомобил с превишена скорост - 89 км/ч, при ограничение 50 км/ч/,
нарушената разпоредба /чл.21 ал.1 от ЗДП/, размера на глобата /400 лв./,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане /14-дневен срок в
БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.
ЕФ правилно е издаден по отношение на жалбоподателя, като законен
представител на собственика на процесното МПС.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M, за която е доказано, че
отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната
проверка. Действително приложеното по административната преписка
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г. е валидно до 24.02.2020г. Съгласно чл.30 ал. 5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Наред с това съгласно представения
по делото Протокол № 7-33-20/18.09.2020г. за лабораторна проверка,
процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение е преминала последваща проверка в лабораторни условия за
точността на измерване, като периодичността на проверката на видео-
радарните системи е една година, т.е. към датата на нарушението
използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения
протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение 92 км/ч. В горепосочения протокол от
лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост 92 км/ч са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради
което наказуемата скорост е 89 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.
Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за
използване на АТСС от 29.03.2021г., който е задължителен за мобилните
устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното
време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство,
3
което го е заснело. Протоколът е надлежно попълнен и същият представлява
официален свидетелстващ документ за законосъобразното използване на
АТСС. Няма място за съмнение според настоящия съдебен състав и на
обстоятелството, че представената по преписката снимка на статично
изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС, доколкото
е налице идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата
на използване на техническото средство, като часът на нарушението, отразен
в снимката се включва във времевия диапазон на начало и край на работа на
процесното АТСС. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 400 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост в населено място от 31 до 40 km/h.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на спора, съдът намира,
че на ОДМВР Пловдив на основание чл.63д ал.4 вр. ал.5 от ЗАНН следва да
се бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящето производство. Възнаграждението следва да бъде определено от
съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер
между 80 лв. и 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя минималния размер от 80 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4641225, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на Д.С.С., ЕГН ********** - представител на
фирма „С. и с**“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4
от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН да заплати на ОДМВР Пловдив разноските по
делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5