№ 4545
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря **********
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110170877 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря *********,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 70877 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 105447/10.12.2021г. на
СРС, подадена от "*********" ООД срещу Т. В. СТ. във връзка със Заповед за
изпълнение от 15.11.2020г., издадена по ч.гр.д. № 29115/2020г. на СРС.
Ищецът „*********" ООД чрез адв. И.И. - АК-София, е предявил
срещу ответницата Т. В. СТ. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 9, ал. 1 ЗПКр за признаване за установено между страните, че
ответницата дължи на ищеца, както следва:
566,07 лева - остатъчна главница по Договор за потребителски
кредит № 000-КН-12111094/27.03.2018г., сключен с „*********“ ООД -
клон София, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.07.2020г.) до
окончателното ѝ изплащане;
152,84 лева - договорна лихва за периода 25.07.2018г.-25.03.2019г.;
73,27 лева - законна лихва за периода 26.03.2019г.-03.07.2020г.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството,
че между Т. В. СТ. и "*********" ООД - клон София бил сключен по реда на
чл. 6 ЗПФУР Договор за потребителски кредит № 000-КН-
12111094/27.03.2018г., по силата на който на ответницата била отпусната в
заем сумата от 800,00 лева, която следвало, ведно с лихвите, да я върне на
дванадесет равни месечни вноски. Ответницата получила отпуснатата ѝ сума,
като изплатила общо 328,11 лева, с които били покрити 233,93 лева за
главница и 94,18 лева за лихви. Останалите суми тя не заплатила, въпреки
настъпването на падежа. Ищецът бил сключил със заемодателя договор за
поръчителство, като в тази връзка бил поканен и изплатил задълженията на
С., поради което се суброгирал в правата на заемодателя спрямо нея, във
връзка с което е предявил и претенциите, предмет на делото. В насроченото
по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк.
Апостолова, която поддържа предявените искове, включително в хода на
устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Т. В. СТ. чрез адв. М. П. -
АК-София, е депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 18179/01.02.2022г.
на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Обосновава
позиция, че ищецът не е доказал да е изпълнил задължението на заемателката
по договора, поради което за него не са възникнали регресни права срещу
нея. В насроченото по делото публично съдебно заседание не се явява и не
изпраща представител. Становище изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
2
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
исковете с правно основание с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК
и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР
и чл. 9, ал. 1 ЗПКр е за ищеца. Същият следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е възникнало валидно правоотношение по
договор за кредит, по което ищецът има качеството на поръчител, че на
кредитополучателя е предоставена съответната сума, а последният се е
задължил да я върне в посочения срок. В тежест на ищеца е да докаже, че
ответницата е била в забава, съответно че той е изплатил задълженията
спрямо заемодателя в качеството си на поръчител. В тежест на ищеца е да
докаже, че при сключването на договора за кредит са изпълнени
задълженията за предоставяне на информация на потребителя, че са спазени
сроковете по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗПФУР, че е получено съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения
между страните договор не са неравноправни по смисъла на ЗПКр. В тежест
на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
По делото е представено заверено копие от Договор за потребителски
кредит № 000-КН-12111094/27032018/27.03.2018г., означен като сключен
между "*********" ООД - клон София (заемодател) и Т. В. СТ. (заемател).
Според твърденията в исковата молба и данните по делото се касае за договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6
ЗПФУР. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът-заемодател, съответно
неговият правоприемник, носи тежестта да докаже, че е изпълнил
задължението си да предостави информация на потребителя, че е спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР (за осигуряване възможност за
отказ от договора), както и че е получил съгласието на потребителя за
сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор. Съдът, с оглед императивния характер на нормите, уреждащи
защитата на потребителите, както и задължението му да следи за
неравноправност на клаузи в договор, сключен с потребител, на още по-
голямо основание следва служебно да следи и дали валидно е възникнало
потребителското правоотношение, от което се сочи да следват задълженията
на ответника-потребител. По делото не са налице доказателства, които да
могат да обосноват извод, че ответницата е дала съгласието си за сключване
на договора. Липсва каквото и да е нейно изявление в каквато и да е форма,
което да обективира такова съгласие. Действително договорът може да се
възприеме като електронен документ, но липсват доказателства за съгласие на
ответницата за сключването му. Представените записи от информационни
системи също не обективират такова съгласие от страна на заемателката. Да
се възприеме противното би означавало всеки запис на текст, независимо от
3
това дали е в традиционна или електронна форма, в който е вписано, че някой
дължи някому определена парична сума, да поражда задължение за
изпълнение, без да е необходимо да се събират допълнително доказателства
дали действително задължението се е породило, съответно дали за
сключването на съответен договор е обективирано съгласие. Съдебно-
техническа експертиза, която да може да установи дали действително от
страна на ответницата са предприети съответни действия за сключване на
договора за кредит, които да свидетелстват ясно за съгласието с него,
включително извършени в електронна форма, не е поискана от страните.
Представената разписка от 27.03.2018г. и електронна поща от 23.11.2021г. (л.
23-24) не носят подпис на ответницата, нито тя е техен автор, поради което не
могат да бъдат доказателство срещу нея за приемане на отпуснатата в заем
сума, съответно за дадено съгласие за сключването на договора за кредит.
Тези обстоятелства са достатъчни да се обоснове липса на доказано
облигационно отношение между страните, а оттам и за недължимост на
процесните суми.
За пълнота следва да се посочи, че уговорката за заплащане на
договорна лихва в размер на 40% е на собствено основание нищожна поради
противоречие с добрите нрави. По действащото българско право
максималният размер на договорната лихва, независимо дали възнаградителна
или компенсаторна, е ограничен единствено от добрите нрави (арг. от чл. 9
ЗЗД), като страните са свободни да уговорят размер на възнаградителната
лихва по свое усмотрение. Тази тяхна свобода обаче се простира до
пределите, определени с чл. 10, ал. 2 ЗЗД, който допуска размерът на лихвите
да може да се уговаря до размер, предвиден от Министерския съвет, а ако
уговореният е по-голям, то той да се намалява по право до този размер. Тъй
като към настоящия момент Министерският съвет не е определил такъв
размер, критерият за извършването на съответната преценка следва да намери
своята опора в размера на законната лихва (по аналогия с чл. 19, ал. 4 ЗПКр),
но без непременно да е необходимо да се равнява по нея. С оглед изискването
на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави
следва да се приеме, че именно те налагат максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите
нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение
ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. Съдебната практика приема, че
противоречи на добрите нрави възнаградителна лихва, която е в размер на
повече от два до три пъти размера на установената законна лихва за забава. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд –
р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о., р.1270/09.01.2009г.-гр.д.5093/2007г.-
ІІг.о., опр. 901/10.07.2015г.-гр.д.6295/2014г.-ІVг.о., както е и налице практика
на Софийския градски съд - опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-
СГС,ТО-VІ, опр.266415/17.12.2020г.-ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г,
опр.266852/29.12.2020г.-ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в,
опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д,
4
опр.261885/29.01.2021г.-ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І, опр.264704/11.03.2021г.-
ч.гр.д.842/2021г.-СГС-І, опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС, ТО-
VІ, опр.268991/20.05.2021г.-ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В,
опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е, опр.1614/09.08.2021г.-
ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК, опр.2820/30.09.2021г.-ч.гр.д.10400/2021г.-СГС-
ГО-ІV-А, опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-І-К,
опр.3352/14.10.2021г.-ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е,
опр.275245/29.10.2021г.-ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В, опр.3737/29.10.2021г.-
ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.-СГС-
ІІ-Б, опр.5127/15.12.2021г.-ч.гр.д.14401/2021г.-СГС. Законната лихва за забава
за периода на договора е около 10% годишно. Следователно уговореният
размер от 40% за година, който надхвърля близо четири пъти размера на
законната лихва за забава, е в противоречие с добрите нрави, а съответната
клауза в договора е нищожна – следва да се приеме, че възнаградителна лихва
не е уговорена и такава не се дължи (арг. р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-
ІІг.о.).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ответницата, която обаче не е ангажирала
доказателства за сторени такива.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и с оглед изхода от делото в полза на
адв. М. П. - АК-София, следва да се присъди в тежест на ищеца
възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие на ответницата в
заповедното и исковото производства. Процесуалното представителство за
подаване на възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК не е изрично
предвидено в НМРАВ, поради което и на основание §1 НМРАВ то следва да
се определи по аналогия. Възражението се подава по утвърден образец, не
представлява каквато и да е фактическа, процесуална и професионална
сложност и като цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със
съдържащо се в него изявление за недължимост/оспорване на претендираните
суми, при това без каквито и да било мотиви и доводи. Излагането на мотиви
и съображения защо вземането не се дължи и представянето на доказателства
към възражението са без значение за хода на и изхода от заповедното
производство. Затова и най-близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5
НМРАВ – изготвяне на други молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ се отнася
единствено до защитата и правното съдействие, оказани на заявителя. В този
смисъл е и практиката на съдилищата: опр.9443/19.06.2020г.-
ч.гр.д.4348/2020г.-СГС, опр.3262/10.10.2017г.-в.гр.д.3474/2017г.-АпС-София,
опр.255/09.07.2018г.-в.ч.гр.д.315/2018г.-АпС-Велико Търново,
опр.872/22.03.2017г.-в.ч.т.д.199/2017г.-ОС-Варна, опр.431/02.07.2019г.-
в.ч.гр.д.219/2019г.-ОС-Шумен. Оттук и адвокатското възнаграждение за
заповедното производство следва се определи на 50,00 лева. За исковото
производство в полза на адв. П. следва да се присъдят 300,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********“ ООД , ЕИК *********,
срещу Т. В. СТ. , ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 422 ГПК и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 9, ал. 1 ЗПКр за признаване за установено между
страните, че ответницата дължи на ищеца, както следва:
566,07 лева - остатъчна главница по Договор за потребителски
кредит № 000-КН-12111094/27.03.2018г., сключен с „*********“ ООД -
клон София, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.07.2020г.) до
окончателното ѝ изплащане;
152,84 лева - договорна лихва за периода 25.07.2018г.-25.03.2019г.;
73,27 лева - законна лихва за периода 26.03.2019г.-03.07.2020г.
ОСЪЖДА „*********“ ООД, ЕИК *********, да заплати на адв. М.И.
П. - АК-София, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от
350,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана
правна помощ по ч.гр.д. № 29115/2020г. на СРС и гр.д. № 70877/2021г. на
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6