Решение по дело №207/2025 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 164
Дата: 17 юни 2025 г.
Съдия: Мариела Викторова Йосифова
Дело: 20251320200207
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Видин, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно
наказателно дело № 20251320200207 по описа за 2025 година
Съдът , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Община Макреш,
представлявана от М. Л. А. - кмет, против Наказателно постановление № НЯСС –
136/16.06.2021г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от
Закона за водите –„имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено
административно нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно
и необосновано. Процесуалният му представител моли в с. з. да се отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 05.11.2020г. е извършена проверка на язовир „Кончовец 1“ на основание чл. 190, ал. 4, т.
1 от Закона за водите. Твърди се, че същият е разположен върху имот с идентификатор
62004.241.803 /номер по предходен план № 000803/ по кадастралната карта и регистри на с.
Раковица и е собственост на Община Макреш / акт за публична общинска собственост №
116/09.04.2009г./ .
Констатирано е, че водния откос е с нарушена броня, въздушният откос е обрасъл с
храстовидна растителност и единични дървета, зоната около дренажната призма, изходната
1
шахта на основния изпускател е обрасла с гъста храстовидна и дървесна растителност,
бързотока след преливника е обрасъл с храстовидна растителност и единични дървета.
Прието, че е налице предпоставка за нарушаване целостта на насипа и евентуална
филтрация на вода през него, а обрастването възпрепятства нормалното преминаване на
преливащите води през преливника.
Видно от заключението на вещото лице Б.Г. по извършената от нея съдебно – техническа
експертиза, приобщена като доказателство по делото, бързотока, енергогасителя, въздушния
откос, дренажната призма са частна собственост, а част от въздушния откос и дренажна
призма, шахта и спирателен кран на основния изпускател са държавна частна собственост.
Необезщетени частни лица, чийто имоти попадат в границите на язовира и съоръженията
към него, са собственици на общо 15 986 кв. м. и нови включени територии към територията
на язовира. Имотите на територията на язовира, които не са частна собственост, са обща
площ от 9 870 кв. м.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля И. А. С. - актосъставител, заключението
на вещото лице Б.Г., и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно приетата за нарушена норма на чл. 141. (1) от Закона за водите (Изм. – ДВ, бр. 58
от 2015 г., бр. 55 от 2018 г.), собствениците на водностопански системи и хидротехнически
съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да
осигурят поддържането им в техническа изправност.
В обстоятелствената част на АУАН и НП са посочени констатациите от извършената
проверка, но не и самото административно нарушение.
Нито актосъставителят, нито наказващият орган са конкретизирали обвинението чрез
посочване на това в какво точно се изразява техническата неизправност на язовирната стена
и на съоръженията към нея, в частност кои изисквания за техническа и безопасна
експлоатация, регламентирани в Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях,
както и на контрол на техническото им състояние не са спазени, както и съответно какви
действия е следвало да бъдат предприети от страна на задълженото лице.
Прието, че е налице предпоставка за нарушаване целостта на насипа и евентуална
филтрация на вода през него, а обрастването възпрепятства нормалното преминаване на
преливащите води през преливника, без въобще да е изследвано и установено има ли такава
2
предпоставка и каква е тя в необходимата конкретика.
Неясно остава на каква база са приети изводите за липса на техническа изправност на
язовирната стена и съоръженията към нея, като обвинението в АУАН и описанието на
нарушението в НП се базират на абстрактни предположения при извършен единствено
визуален оглед.
Налице е несъответствие на съдържанието на НП с императивните законови изисквания по
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за пълно описание на нарушението от фактическа страна, тъй като
административно[1]наказващият орган не е посочил всички релевантни факти и
обстоятелства за съставомерността на вмененото неизпълнение на задължение по чл. 141, ал.
1, т. 1 от Закона за водите, извършено чрез бездействие.
Съгласно чл. 57, т. 5 от ЗАНН описанието на нарушението е задължителен реквизит на
АУАН и НП. Въз основа на него се формира административнонаказателното обвинение от
правна страна, поради което и непосочването му не може да бъде санирано впоследствие.
Освен това, в НП и АУАН се твърди, че Община Макреш е собственик на елементите на
язовирната стена и съоръженията към нея, разположени на територията на язовир
„Кончовец 1“. Вписан е акт за публична общинска собственост № 116/09.04.2009г., с който
Община - Макреш е актувала 21 074 кв. м. към датата на съставяне на констативен протокол
№ 03-03-22/ 09.11.2020 г. , като част от територията на язовир „Кончовец 1“, посочена в
АУАН и НП, не е общинска собственост.
Бързотока, енергогасителя, въздушния откос, дренажната призма са частна собственост, а
част от въздушния откос и дренажна призма, шахта и спирателен кран на основния
изпускател са държавна частна собственост.
Необезщетени частни лица, чийто имоти попадат в границите на язовира и съоръженията
към него, са собственици на общо 15 986 кв. м. и нови включени територии към територията
на язовира. Имотите на територията на язовира, които не са частна собственост, са обща
площ от 9 870 кв. м.
Актът за публична общинска собственост няма правопораждащо действие, част от
територията на язовира, посочена в АУАН и НП, не е общинска собственост.
Налице е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в
закона. Същият документ удостоверява възникването, изменението и погасяването на
правото на собственост на общината върху имоти с акт за общинска собственост.
Следователно, в случая не е налице съставомерно деяние по чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за
водите.
Тежестта на доказване на нарушението и на авторството му лежи върху АНО, като в случая
не са доказани по безспорен и безпротиворечив начин твърдените факти и обстоятелства
досежно извършеното деяние по 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите и извършителя да
нарушението.
В този смисъл съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да
3
бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно - наказващият орган, а това е Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, ЕИК: *********, с административен адрес на управление: гр. София,
общ. Столична, бул. „Г. М. Димитров“, № 52А.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Видинският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС – 136/16.06.2021г., издадено от
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, ЕИК: *********,
с административен адрес на управление: гр. София, общ. Столична, бул. „Г. М. Димитров“,
№ 52А., с което на жалбоподателя Община Макреш, ЕИК: *********, с административен
адрес на управление: с. Макреш, общ. Макреш, обл. Видин, ул. „Георги Бенковски“, № 88,
представлявана от М. Л. А. - кмет е наложено административно наказание на основание чл.
83 от ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите –
„имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено административно
нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, ЕИК: *********, с
административен адрес на управление: гр. София, общ. Столична, бул. „Г. М. Димитров“, №
52А, да заплати на Община Макреш, ЕИК: *********, с административен адрес на
управление: с. Макреш, общ. Макреш, обл. Видин, ул. „Георги Бенковски“, № 88,
представлявана от М. Л. А. - кмет, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат и сумата от 500 /петстотин / лева
внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4