Р Е Ш Е Н И Е
№122 17.05.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на осми май две хиляди и
деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
при секретаря: Деница
Димова
като разгледа докладваното от съдия
М.Берберова-Берберова
наказателно административен характер дело
№ 127/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 31.01.2019г.,
постановено по АНД № 365/2019г. по описа на РС-Бургас, е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС-Несебър.
Производството
по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод жалбата на „В.К.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Д.И.Д. против Наказателно
постановление № 02-0002122 от 15.01.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – гр.Бургас, с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за административно
нарушение по чл.128, т.2 във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ. Моли се съдът
да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй
като не са били изяснени обстоятелствата относно посочените нарушения.
В
съдебно заседание за дружеството-жалбоподател представител не се явява. Не
сочат доказателства.
Процесуалният
представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда
да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което
има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че в качеството му на работодател, е начислил, но към
26.08.2018г. не е изплатил трудовите възнаграждения за месец юли 2018г. за
положения труд на работниците А.В.Д.с ЕГН ********** в размер на 409,99 лева, В.К.К.
с ЕГН ********** в размер на 400,50 лева, В.З.С.с ЕГН ********** в размер на
398,12 лева, К.И.К.с ЕГН ********** в размер на 402,88 лева и М.Т.Д.с ЕГН **********
в размер на 400,50 лева, които са полагали труд за дружеството на обект:
жилищен комплекс „Рич-3“, находящ се в с.Равда, общ.Несебър, ул.“К.“ № 47,
които е следвало да бъдат изплатени до 25-то число на месеца, следващ този,
през които е положен труда, а именно – до 25.08.2018г., ведно от Вътрешните
правила за организация на работната заплата във „В.К.“ ООД. Нарушението е
установено от главен инспектор Д.Р. при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на „В.К.“ ООД по документи на 19.12.2018г. в
ДИТ-Бургас /в т.ч. ведомости и фишове за работни заплати на дружеството/. За
така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз
основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал управителят на
дружеството-жалбоподател, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане
в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият признава, че
поради голяма забава в изплащането на вземанията, които имали с техни
контрагенти, дружеството имало временни финансови затруднения, което довело и
до забава в изплащането на трудовите възнаграждения за месец юли 2018г.
Заявява, че са предприели всички възможни мерки, включително и постъпки към
банкови институции, за осигуряване на необходимите парични средства с оглед
своевременното изплащане на дължимите трудови възнаграждения.
Съдът,
в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и
служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква
изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и
обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта,
съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в
акта за установяване на административното нарушение фактически констатации
съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
От показанията
на актосъставителя Р. безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е
начислило във ведомости работни заплати, но към 26.08.2016г. не е изплатило
трудовите възнаграждения за месец юли 2018г. за положения труд на работниците - А.В.Д., В.К.К., В.З.С., К.И.К.и
М.Т.Д., обстоятелство, което не се оспорва и от самия жалбоподател. Акт.Динева
допълва, че впоследствие на дружеството-жалбоподател са били извършени още две
проверки, но и до момента трудовите възнаграждения на горепосочените лица не са
били изплатени.
Неизплащането
на трудовото възнаграждение на всеки отделен работник може да се разглежда като
самостоятелно административно нарушение. Санкционирането им обаче с едно
наказателно постановление, а не с пет отделни наказателни постановления и пет
отделни наказания е изцяло в интерес на жалбоподателя, поради което съдът
счита, че не е било допуснато нарушение на правилата на ЗАНН, още по-малко пък
съществено такова, което да е ограничило правата на жалбоподателя. Гореизложеното
налага извода, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за
извършеното от него административно нарушение.
Що се отнася
до размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът като взе
предвид, че същата е определена в предвидения от закона минимален размер,
счита, че съответства на вида и характера на извършеното административно
нарушение и в
максимална степен би способствала за постигане целите на специалната, и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление
– изцяло потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002122 от
15.01.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което
на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, на „В.К.“ ООД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.И.Д., е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.128, т.2 във връзка с
чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: