№ 74
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
О.омври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Милена Анестиева Досева (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212000600160 по описа за 2021 година
С присъда № 260000/19.01.2021г. по НОХД № 386/2020г., Ямболският
окръжен съд признал подсъдимия О.. Б. за виновен в това, че на 09.10.2020г.
год., в 05,36 часа, на път 1-7, км.315+816м., между гр. Елхово и ГКПП-
Лесово, обл. Ямбол, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил, марка „Волво“, с ДК № СЕ ... ВС, с прикачено към него
полуремарке, марка „Шмитц“, с ДК № СЕ ... ХТ, с посока на движение и в
платното за движение от гр.Елхово към ГКПП, нарушил правилата за
движение по пътищата, установени в разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1; чл.94,
ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, като паркирал
управлявания от него пътен състав (товарен автомобил и ремарке към него)
на пътното платно, в дясната за него лента за движение, вследствие на което
предизвикал пътнотранспортно произшествие с движещото се по това време,
по същия път, в същата посока и в същата лента за движение моторно
превозно средство - автобус, марка и модел „Ивеко 50 Ц 14 В“, с ДК № СН ...
АХ, управляван от В.А.М. и по непредпазливост причинил смъртта на три
лица и средни телесни повреди на дванадесет лица, като извършеното деяние
съставлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.343, ал.4
вр. ал.3, б.„б“ вр. ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 вр. чл.58, ал.1 вр. чл.54 от НК му
наложил наказание шест години лишаване от свобода при първоначален общ
режим на изтърпяване.
На основание чл.343г от НК лишил подсъдимия Б. от право да
управлява МПС за срок от осем години.
1
Приспаднал, на основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което
подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 09.10.2020год.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски
в различните фази на производството. Съдът се произнесъл и по веществените
доказателства.
Недоволни от постановената присъда останали както подсъдимият и
неговият защитник, така и някои от частните обвинители и техните
повереници.
В жалбата на подсъдимия и допълнението към нея, подадени чрез
защитника адв. И.И. от АК-Хасково, се изразява недоволство от присъдата
поради неправилност и явна несправедливост на наложеното наказание.
Оспорва се субективната страна на престъплението, като се твърди, че
подсъдимият няма вина за настъпването на ПТП. Излагат се доводи, че
деянието му не се изразява в действие, а в бездействие, тъй като е спрял
принудително в колона, която е продължила да се образува и след него,
поради което това негово действие не може да се тълкува като съставомерно.
Неправомерно обаче Б. не е предвижил товарната композиция напред,
въпреки че колоната се е раздвижила и оставайки сам на пътя не е включил
габаритите или аварийните светлини, които обстоятелства се характеризират
с бездействие. Според защитника това бездействие не е допуснато виновно от
подсъдимия, който е бил в състояние на дълбок сън, поради което не е могъл
да възприема заобикалящата го обстановка и не е съзнавал
общественоопасното си поведение. Твърди се, че поради тази причина
подсъдимият е бил в състояние на невменяемост – не е предвиждал и не е
могъл да предвиди общественоопасните последици. Сочи, че заспиването не е
волево действие, а естествен физиологичен процес – резултат от умората от
дългия път и спирането в колона за относително дълго време. Застъпва се
становището, че престоят в колона в пътния участък между гр. Елхово и
ГКПП – Лесово оневинява водачите на товарни композиции, които са
принудени да спрат и ги освобождава от отговорност по чл.94, ал.2 и чл.98,
ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като те не спират по своя воля, а поради лошата
организация на преминаване през контролно-пропускателния пункт и липсата
на обективна възможност да спрат на друго място, каквато е следвало да им
бъде осигурена от държавата. На следващо място се оспорва изводът на съда,
че процесният камион е бил паркиран, като се твърди, че той е бил в престой.
След анализ на разпоредбата на чл.93 от ЗДвП, се сочи, че МПС е било
спряно целево, макар и не за слизане и качване на пътници или за товаро-
разтоварни дейности, но водачът е бил в кабината, което изключва паркиране,
изискващо водачът да не се намира в близост до спряното МПС. Оспорва се и
констатацията на съда, че товарната композиция е била паркирана на
платното за движение часове наред. Според защитника товарния автомобил
на подсъдимия Б. е останал сам на платното за движение за не по-дълго време
от периода между 05:15ч. и 05:36ч., когато се е случило ПТП. Изложени са
2
подробни доводи защо защитата счита, че спрелият на платното за движение
товарен автомобил не е представлявал непреодолима опасност за движението
на автобуса. Не се спори, че камионът е бил преграда за движението на
останалите МПС, но се изтъква обстоятелството, че той е бил заобиколен от
множество леки и товарни автомобили, водачите на които в условията на
тъмната част на денонощието успели своевременно да го възприемат, поради
което тази опасност е била преодолима. Непреодолима е била единствено за
процесния автобус, който се е движел с превишена скорост – 99 км/час при
разрешени 80 км/час за тази категория МПС и при намалено внимание от
страна на водача В.М., който е разговарял с пътниците на предните седалки и
говорил по мобилния си телефон. От изложеното защитникът извежда извод,
че независимо от обективното формално нарушение на ЗДвП, извършено от
Б., същият не е съпричинител на престъплението, а същото е единствено
резултат от незаконосъобразното поведение на пострадалия водач на
автобуса. Подчертава, че водачът на автобуса е извършвал редовни превози
на пътници по този маршрут, поради което е бил добре запознат с неговите
особености, докато подсъдимият е минавал за първи път през ГКПП „Лесово“
и е очаквал преди пункта да има изградена пътна инфраструктура, където да
може да отбие камиона за почивка, каквато организация липсва. Намира за
неправилен извода на съда за наличие на причинно-следствена връзка между
спрелия на платното за движение камион и настъпването на ПТП със
съответните последици. Счита, че положението на процесния товарен
автомобил е само условие, за да се стигне до ПТП, но не той и неговият водач
са причината за това. Като причина за ПТП посочва поведението на водача на
движещия се автобус, което е в причинноследствена връзка с настъпването на
произшествието. Като незаконосъобразни са оспорени изводите на съда
относно степента на съпричиняване на вредоносния резултат и правната
квалификация на деянието. Твърди се, че нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП
е по-значимо и съществено от нарушението на забраната да не се спира или
паркира на пътя, тъй като законът вменява задължение на водача винаги да се
движи с позволена и съобразена с конкретните пътни обстоятелства скорост,
за да може винаги в границите на осветеност на фаровете да забележи
неочаквано препятствие на платното за движение и да избегне ПТП. Според
защитника в случая водачът на автобуса е бил динамичен участник в
движението, който е следвало да съблюдава тези изисквания, той се е движил
на прав и равен участък и е имал достатъчно видимост и време да забележи
спрелия камион, който не е бил непреодолимо препятствие на пътя. Допълва,
че спреният камион, въпреки че е бил без включени светлини, е имал
светлоотразителни знаци, които са позволявали той да бъде забелязан от
водачите на МПС, движещи се със съобразена скорост. Съдът не е отчел в
достатъчна степен обстоятелството, че водачът на автобуса не е изискал от
пътниците да си поставят предпазните колани, с които превозното средство е
било оборудвано, което допълнително увеличава степента на допуснатото от
него съпричиняване. Посочено е заключението на вещите лица, че травмите,
3
които не са с фатален резултат, не биха се случили, ако пътниците са били с
предпазни колани. В този случай съпричиняването е в пряка
причинноследствена връзка с настъпилите средни и леки телесни повреди.
Оспорва се квалифицирането на деянието като особено тежък случай. Не се
оспорва констатацията на съда за разнообразието и тежестта на причинените
общественоопасни последици, но счита, че неправилно са отчетени
обстоятелства, които не са включени в обвинението и не са съставомерни
като причинените от ПТП леки телесни повреди и имуществени вреди.
Излагат се доводи, че аргументите на съда за особено тежък случай са
несъстоятелни и противоречащи на последващите му изводи за занижената
лична и обществена опасност на дееца Б.. Предвид обстоятелството, че
деянието не е особено тежък случай и при наличието на достатъчно данни за
оказана помощ по делото включително и установени от първоинстанционния
съд в мотивите на присъдата, защитникът счита, че няма пречка за
преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.343а, ал.1,
б.„г“ от НК. В жалбата се сочи, че съдът неоснователно не е приложил
разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, въпреки изрично посочените в мотивите
многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, както и
направеното от него заключение, че присъдата следва да бъде постановена
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при липса на
отегчаващи такива. Неправилно съдът е приел, че обществената опасност на
извършеното от подсъдимия Б. деяние е завишена предвид много тежкия
краен резултат, като се подчертава, че този резултат е настъпил при
съпричиняване от всички пострадали, включително и от загиналия водач на
автобуса. Аргументът на съда относно формирането на обществената
опасност на деянието въз основа на завишените обществени очаквания и
нагласи следва да бъде напълно изключен от мотивите, като израз на
предубеденост на съдебния състав. Оспорва доводите, с които съдът е приел,
че наказанието следва да се изтърпи ефективно. Въпреки отчетеното
неколкократно в мотивите, че подсъдимият не е престъпник и няма такива
наклонности, че е съвестен и спазващ законите гражданин, съдът е наблегнал
на генералната превенция, като е пренебрегнал липсата на необходимост да
се прилага индивидуалната превенция. Моли за оправдаване на подсъдимия.
При условията на евентуалност се иска промяна на правната квалификация на
деянието като отпадне квалификацията „особено тежък случай“ и се приложи
привилегирования състав на чл.343а от НК с определяне на наказанието при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер позволяващ прилагането на
института на условното осъждане, както и отлагане изтърпяването на
наказанието на основание чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок. Моли и
за съответно намаляване на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“.
Жалба против присъдата е подадена и от адв. С.М., в качеството му на
защитник на подсъдимия О.. Б.. Излагат се доводи, че присъдата е неправилна
и незаконосъобразна. Намира за недоказано по несъмнен начин по делото
4
кога е възникнала опасността за движението, кога товарният автомобил е бил
паркиран и защо се приема, че е бил паркиран. Твърди се липса на
доказателства относно вината на подсъдимия за удара между двете МПС. В
случай, че съдът приеме, че подсъдимият е извършил престъплението – то
следва да бъде преквалифицирано по чл.343а, б. „г“ от НК, предвид наличието
на доказателства за оказана от подсъдимия помощ на пострадалите и липсата
на такива обуславящи процесния случай като особено тежък, с изключение на
броя на пострадалите лица. Изтъква се допуснатото съпричиняване от страна
на другия водач, което е резултат от нарушаването на няколко законови
текста и което е в пряка причинноследствена връзка с настъпването на ПТП и
последиците от него. Налице е възможност за прилагането на чл.55, ал.1, т.1
от НК, поради многобройни и изключителни смекчаващи вината
обстоятелства. Заявено е искане за признаване на подсъдимия за невинен.
Алтернативно се моли за изменение на присъдата с намаляване на
наказанието „лишаване от свобода“, приложение на закон за по-леко
наказуемо престъпление и освобождаване на подсъдимия от изтърпяване на
наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК. Моли наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ да бъде определено в размера на
наказанието „лишаване от свобода“.
Въззивна жалба по делото е постъпила и от адв. А.Б. от АК – София –
процесуален представител на частния обвинител Ст. Я.. Н., който намира
наложеното с присъдата наказание „лишаване от свобода“ за занижено и
счита за справедлив размер около средния предвиден в закона. Относно
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ намира за приложима
разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, която дава възможност да надвишава
наказанието „лишаване от свобода“ с три години.
Против присъдата на Ямболския окръжен съд е подадена въззивна
жалба и от адв. Н.Д., адв. Ж.Т., адв. Н.Х. и мл. адв. Г.Р., като повереници на
частните обвинители М. ЕН. Н., ИВ. Г. Н., ИВ. Д. Н., Ж. Т. Н. и Д. ИВ. Н..
Намират наложеното наказание за явно несправедливо. Считат, че предвид
тежкия съставомерен резултат наложеното наказание е занижено. Излагат
доводи, че няма доказателство за съпричиняване в резултат от непоставянето
на предпазни колани от пострадалите пътници. Сочат липса на изводи на
вещите лица, че при правилно поставени колани пътниците в автобуса биха
получили, по-леки, същите или евентуално по-тежки увреждания, при което
съпричиняване в този смисъл въобще не следва да бъде отчитано. В
допълнение към въззивната си жалба частните обвинители сочат, че съдът не
е отчел като отегчаващо вината обстоятелство, че подсъдимият е причинил
настоящото ПТП при изпълнение на задълженията си като специализиран
международен шофьор – същият е с високо квалифицирана подготовка,
придобил е множество категории за управление на МПС, минал е през
специализирани обучения и извършва периодични психотестове, поради
което дължимата грижа и внимание при управлението на товарната
композиция е следвало да бъдат по-високи от тези на повечето шофьори,
5
управляващи МПС по пътищата. Допълват се доводите, че „второто
съпричиняване на крайния вредоносен резултат“ от страна на пътниците в
автобуса не е установено при условията на пълно и главно доказване по
делото, поради което не следва да бъде отчетено като смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство. Считат, че нарушението на нормата на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП не е достатъчно, за да е налице съпричиняване, поради
непоставяне на колан, а е необходимо да бъде доказана пряката причинно-
следствена връзка между това нарушение и настъпилия вредоносен резултат.
Излагат се данни, че към момента на настъпване на удара между двата
автомобила, скоростта на движение на автобуса е била 99 км/час, а
обезопасителните колани са най-ефективни при челен удар с не повече от
70км/час сумарна скорост, тъй като при по-висока самият колан причинява
летални травми – счупвания на ребра, перфорация на дробовете и др. Предвид
силата на удара е възможно да се претърпят травми и в резултат на
инерционни увреждания, при които органите се удрят един в друг и в
скелетната система, както и на травми от притискане на тялото и крайниците
при настъпилите силни деформации на купето на автобуса.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура -
Бургас намира всички подадени жалби за неоснователни. Излага доводи, че
първоинстанционният съд коректно е възприел изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка, след като е изпълнил задължението си за анализ
на всички относими към делото обстоятелства. Счита, че атакуваната присъда
е правилна и законосъобразна и с нея е даден обоснован отговор на всички
поставени от страните въпроси и възражения. Намира, че правилно ЯОС е
приел, че две причини едновременно са добринесли за настъпването на ПТП
– от една страна поведението на подсъдимия, който е оставил в покой
управлявания от него товарен автомобил на пътното платно за период от 6
часа, без да е имал обективна причина за това и без да обозначи
местоположението си, така че да бъде възприет своевременно от останалите
участници в движението и от друга страна – поведението на пострадалия
водач на автобуса, който го е управлявал с несъобразена с осветеността на
фаровете му скорост, което му е попречило да реагира адекватно на
препятствието на пътя, каквото е прадставлявал камионът. По възражението в
жалбата на защитата относно действието и бездействието на подсъдимия и
правния режим на „спиране“ или „паркиране“ на МПС, прокурорът счита, че
същите са без съществено значение за случая. Изложени са аргументи, че
бездействието на подсъдимия поради заспиване извършено след проявеното
от него активно действие по нарушаване правилата за движение по пътищата
за спиране или паркиране на пътното превозно средство. Относно понятията
„спиране“ и „паркиране“ счита, че спорът е ненужен, тъй като и двете
действия в случая са подчинени на един и същ законов режим на забрана.
Въпреки това посочва, че намира за по-близка до фактическата ситуация
хипотезана на законовата форма „паркиране“, тъй като товарният автомобил е
бил с изключен двигател за продължителен период от време, а водачът му е
6
заспал дълбоко, което фактически го определя като отсъстващ от камиона,
тъй като поради спецификите на съня, описани във въззивната жалба на
защитата, не е имал реална възможност за адекватна и навременна реакция.
Намира за неоснователно и възражението за недоказаност на възприетото, че
товарната композиция е останала в спряно състояние на пътя „часове наред“.
Излага съображения и в защита на възприетото от ЯОС становище, че е
налице „особено тежък случай“. Намира за обективен подхода на съда за
отчитане на смекчаващите обстоятелства, свързани с личността на дееца,
както при определяне на правната квалификация, така и при отмерване
размера на наказанието. Така определеното наказание счита за
законосъобразно и справедливо. Намира за неоснователни и възраженията,
изложени в жалбите на частните обвинители. Увеличението на наказанието би
било несправедливо, предвид смекчаващите обстоятелства за подсъдимия и
съществения принос на загиналия водач на автобуса. Оспорва и
възражението, че непоставянето на предпазни колани от пътниците, не е в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Сочи, че в
заключенията на съдебномедицинските експертизи ясно е посочен
механизмът на получаване на телесните увреждания, който дава основание да
се приеме, че липсата на колани е допринесла за настъпване на резултата.
В подадена писмена молба поверениците на частните обвинители Ж.Н.,
И.Н., И.Н., М.Н. и Д.Н. - адв. Н.Д., адв. Ж.Т., адв. Н.Х. и адв. Г.Р. поддържат
представената от тях въззивна жалба и допълнението към нея, с направеното
в тях искане за увеличаване на наложеното наказание на подсъдимия.
В подадена молба повереникът на частния обвинител С.Н. - адв. А.Б.
поддържа подадената от него въззивна жалба, като оспорва тази на
подсъдимия.
Частният обвинител И.И. поддържа пледоарията на прокурора.
Упълномощеният повереник на частния обвинител Й.Й. - адв. М.Х.
намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна и моли
за нейното потвърждаване.
Повереникът на частните обвинители С.Б., Р.М., М.М. – адв. С. е
депозирал писмена молба, в която е изложил становище, че обжалваната
присъда е правилна и моли въззивните жалби както на подсъдимия, така и на
частните обвинители да бъдат оставени без уважение.
Повереникът на частния обвинител М.С. адв. Д.Д. моли да бъдат
оставени без уважение всички депозирани пред БАС въззивни жалби и да
бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
С нарочно заявление вх.№ 4805/27.09.2021г., потвърдено в съдебно
заседание, О.. Б. оттегли пълномощията си от защитниците адв. И.Г., адв.
С.М. и адв. О.В., като потвърди представителната власт единствено на адв.
И.И. от АК - Хасково.
В съдебно заседание адв. И. моли съда да остави без уважение
7
въззивните жалби на частните обвинители. Оспорва заявеното от прокурора,
като счита, че има значение обстоятелството дали деянието е извършено с
действие или бездействие, както и това дали МПС е било паркирано или
просто е преустановило движението си. Счита, че подсъдимият не е извършил
соченото от прокурора нарушение на правилата за движение по пътищата
като не е паркирал товарния автомобил на местата, които са предназначени за
това или да го отбие на пътния банкет, тъй като са налице данни, че той не е
имал никаква друга възможност, освен да спре на пътното платно, защото
държавата е абдикирала от задълженията си по контрол и охрана на пътя.
Отново акцентира на значителната степен на съпричиняване от водача на
автобуса. Положението на камиона на пътното платно е само условие за ПТП-
то, защото последният е бил преодобимо препятствие. Оспорва твърдението
на поверениците на част от частните обвинители, че непоставянето на
предпазните колани няма връзка с причинените средни и леки телесни
повреди на някои от пътниците, като се позовава на съдебномедицинските
експертизи. Преповтарят се и останалите възражения изложени в жалбата на
защитника на подсъдимия, че неправилно е определена правната
квалификация, както и наказанието, което следва да се намали по реда на
чл.55 НК и да се приложи чл.66 от НК. Поддържа и искането за признаване
на подсъдимия за невиновен, тъй като не е имал възможност да предприеме
друго поведение освен да спре на пътното платно, липсата на контрол от
страна на службите за организация на движението, както и обстоятелството,
че е спял, което изключва вменяемостта.
Възползвайки се от правото си на лична защита подсъдимият поддържа,
че не е имал намерение да спира товарния автомобил на пътното платно, сочи
лошата организащия на движение – липса на осветление, липса на контролни
органи, които да контролират автомобилите в колоната. Твърди, че е пътувал
5000 км., преди да стигне до инкриминираното място и неумишлено заспал.
В последната си дума подсъдимият моли за справедлива присъда.
Въззивният съд, след като се запозна с направените оплаквания,
изслуша становищата на страните, изразени в съдебно заседание, прецени
събраните доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в
жалбите основания, намери следното:
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е преминало по
реда на чл. 371, т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
други доказателства за тези факти. Това е станало след като изрично са му
били разяснени от съда правата му в това производство и значението на
неговото самопризнание.
В изпълнение на проведената процедура, първоинстанционният съд е
възприел фактическа обстановка, съответстваща на изложеното в
обвинителния акт и потвърдена в самопризнанието на подсъдимия, след
8
обективен и пълен анализ на подкрепящите го доказателства.
Установено е, че подсъдимият О.. Б. е молдовски гражданин, роден през
..г., семеен, не е осъждан, работи като международен шофьор – водач на
товарен автомобил в търговско дружество „Я. Микола“, със седалище и адрес
на управление в Република Украйна, представлявано от М.У.. Правоспособен
водач от 2009г., има свидетелство за управление на МПС с придобити
категории А, В, С1, С, ВЕ, С1Е и СЕ, издадено от Република Украйна. Няма
данни за налагани административни наказания за извършени от него
нарушения на правилата за движение по пътищата в Република България.
На 08.10.2020г. подсъдимият с управлявания от него товарен
автомобил, марка „Волво“, ДК № СЕ ... ВС, с прикачено към него
полуремарке, марка „Шмитц“, ДК № СЕ ... ХТ, без товар, двете собственост
на М.У., преминал през граничен пункт от Република Румъния в Република
България, като извършвал транспорт за търговско дружество „Я. Микола“ с
крайна цел Република Турция, откъдето трябвало да натовари стока. Пътувал
сам в посока ГКПП-Лесово. Около 23,08 ч. достигнал км.315+816 м., на път
I-7, между гр.Елхово и ГКПП-Лесово, където в дясната лента за движение в
посока към граничния пункт била образувана колона от паркирани товарни
автомобили, изчакващи ред да преминат границата на страната. Като стигнал
края на колоната, подсъдимият също спрял управлявания от него пътен
състав (товарен автомобил и ремарке към него) в дясната пътна лента. Зад
него постепенно спрели и други товарни автомобили, пътуващи към
граничния пункт.
След като спрял, подс.Б. изгасил двигателя и светлините на товарния
автомобил и прикаченото към него полуремарке. Предвид липсата на
осветеност на пътя и късния час от денонощието, липсата на каквито и да
било светлини по транспортното средство, товарната композиция можело да
бъде забелязана единствено чрез светлоотразителните елементи, разположени
в долния край на задните врати на прикаченото към товарния автомобил
полуремарке, отстоящи на около 1,10-1,15 м. над нивото на пътя при
осветяването им от фарове на насрещно или попътно движещи се други МПС.
Минути след като преустановил движението си, уморен от изминатия през
деня дълъг път, подс.Б. заспал в кабината на камиона.
След спирането на подс. Б. в 23:08 ч. на 08.10.2020г. и неговото
заспиване, настъпило раздвижване в колоната от товарни автомобили и
постепенно паркираните пред него се изтеглили напред. Водачите на
спрелите зад товарната композиция на подс.Б. товарни автомобили също
трябвало да продължат движението си към ГКПП – Лесово и започнали да
подават светлинни, звукови и други сигнали, целящи да събудят
подсъдимия, за да продължи движението си, на които той не реагирал, поради
което го заобикаляли. След изтеглянето на колоната товарният състав,
управляван от подсъдимия останал самостоятелно паркиран върху пътното
платно в дясната за него лента за движение без включени светлини в тъмната
9
част на денонощието, разположен успоредно на оста на пътя, като десният му
габарит кореспондирал с десния край на платното за движение, а
полуремаркето било разположено леко косо надясно спрямо оста на пътя. За
времето от спирането на подс. Б. в 23:08 ч. до 05,36 ч. на 09.10.2020г. така
паркираната на пътното платно товарна композиция била заобиколена
от множество леки и товарни автомобили, движещи се в посока ГКПП -
Лесово, чиито водачи, въпреки намалената видимост в условията на тъмната
част на денонощието и при липса на друга осветеност на пътя освен от
фаровете на автомобилите, успели своевременно да я възприемат като
препятствие и опасност за движението им.
Участъкът от пътя, на който била паркирана товарната композиция бил
прав, с надлъжен наклон за изкачване под ъгъл 2,18 , със запазена асфалтова
настилка, която към инкриминирания период била мокра. Платното за
движение било широко 7,4 м., разделено на две ленти за движение с ясно
различима хоризонтална маркировка – единична прекъсната линия М3. От
двете страни на пътното платно в процесния участък имало затревени
проходими банкети на едно ниво с платното за движение с широчина от по
1,6 м.
На 09.10.2020г. около 05:36 часа, все още в тъмната част на
денонощието, в същия участък от пътя към ГКПП пътувал и автобус „Ивеко
50Ц 14В“, с ДК № СН ... АХ, собственост на търговско дружество „Димови“
ООД, гр.Сливен, представлявано от Т. и С.Д., управляван от техния служител
В.М. изцяло в същата дясна лента за движение с включени къси светлини на
предните фарове. В конкретната пътна и метеорологична обстановка,
включените светлини позволявали на водача да възприеме
светлоотразителните елементи на задната част на ремаркето от разстояние 95
метра. Автобусът се движил със скорост от 99 км/ч, на която съответствала
опасна зона за спиране 118, 25 метра.
В автобуса, разполагащ с общо 22 места, от които 21 пътнически,
управляван от В.М., като пътници пътували Я.. от гр. Сливен и Д. Н. от гр.
Ямбол, свидетелите М. и С.Б.; Р. и М.С.; Н.С.; З.Р.; В.Г.; Р. и М.М.и; Ж.Н.;
М.С.; В.С.; Т.К.; Р.М.; М.Д.; В.Г. и ж.Ж., които отивали на организирана
екскурзия до гр.Одрин, Република Турция. Седалките на автобуса били
снабдени с предпазни колани, но никой от пътниците не ползвал такъв при
пътуването си.
Пътническите места били разпределени в шест двойни седалки, пет от
които една зад друга след мястото на водача и една встрани /вдясно/ от
него; пет единични седалки, подредени една зад друга, в успореден ред на
двойните и една последна задна седалка с общо четири места за пътници. На
двойната седалка странично от водача на автобуса седели св. Ж.Н. ( до
водача) и пострадалия Д. Н.. На първата двойна седалка зад водача
свидетелките М.С. и З.Р., зад тях свидетелките В.С. и В.Г.. На третата двойна
седалка зад тях пътували свидетелките Р.М. и М.Д., а зад тях сама седяла св.
10
Р.М.. На последната в колоната пета двойна седалка зад водача на автобуса,
пътували свидетелите ж.Ж. и В.Г.. На първата единична седалка в автобуса
пътувал пострадалиЯ..я., а зад него седяла св. Т.К.. Зад нея, на третата
единична седалка пътувала св. РР.С., зад която седял св. М. Б. а на последната
единична седалка пътувал св. С.Б.. На последната задна седалка с 4 места
пътували св. М.М., Н.С. и М.С..
Приближавайки към паркирания товарен автомобил и ремарке на подс.
Б. в тъмната част на денонощието, с включени къси светлини и при скорост
от 99 км/час, водачът на автобуса възприел съществуващото на пътя
препятствие и задейства аварийно спиране чрез спирачната уредба на
автобуса като по този начин се опитал да избегне удара в товарната
композиция. Тъй като осветеността от късите светлини на автобуса била 95
метра, от което разстояние водачът възприел товарния автомобил, а опасната
зона за спиране при избраната скорост била 118, 25 метра, задействането на
спирачната система довело до намаляване на скоростта до 61 км/ч., но ударът
бил неизбежен. С тази скорост настъпил сблъсък между управлявания от
Младенов автобус и паркирания от подс. Б. на пътното платно товарен пътен
състав. За автобуса ударът бил челен, обособен по цялата широчина на
предните му състави, а за полуремаркето – заден, преобладаващо в лявата
част на задния му габарит, до около ¾ от широчината на полуремаркето. При
удара предната част на автобуса навлязла частично под задните състави на
полуремаркето, което довело до значителни деформации на предницата на
автобуса в посока назад.
В резултат на удара, водачът на автобуса В.М. и двама от пътувалите на
предните седалки пътници Я.. и Д. Н. получили тежки и несъвместими с
живота травматични увреждания, вследствие на които починали на място, а
С.Б., РР.С., Н.С., Р.М., З.Р., В.Г., М.М., Ж.Н., М.С., В.С., М.С., Т.К., Р.М.,
М.Д. и В.Г. (15 от останалите пътници в автобуса) получили различни по
своя характер, вид и брой травматични увреждания.
От сблъсъка били нанесени материални щети както на автобуса, така и
на полуремаркето, прикаченото към управлявания от подс. Б. товарен
автомобил.
Сътресението от удара събудило спящия в кабината на товарния
автомобил водач Б.. Той незабавно включил аварийните светлини на
товарната композиция и се притекъл на помощ на пострадалите в автобуса.
Първоначално подсъдимият сам оказал помощ на част от пътниците да
излязат извън автобуса, а в последствие към него се присъединили и други
водачи на МПС, преминаващи в този момент покрай мястото на
катастрофата.
Скоро на мястото на ПТП пристигнали екипи на РСПБЗН-Елхово,
медицински екип от ФСМП-Елхово, както и екип на РУ на МВР-Елхово. В
състава на последния бил св. Х.М. - полицейски служител, младши
автоконтрольор в РУ на МВР-Елхово, който след като се запознал с
11
обстановката, провел разговор с видимо силно притеснения водач на
товарната композиция. При направена от свидетеля проверка за употреба на
алкохол на подс. Б. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“, било
отчетено съдържание на алкохол 0,34 ‰ в издишания от подсъдимия въздух.
Водачът обяснил това с изпито от него вместо вода незначително количество
пиво непосредствено след произшествието. По-късно през деня подсъдимият
Б. бил проверен и за употреба на наркотични вещества, но резултатът бил
отрицателен.
В хода на досъдебното производство са били назначени и извършени
три съдебномедицински експертизи на труп, изготвени от вещото лице –
съдебен патолог д-р Тома Чаушев и шестнадесет съдебномедицински
експертизи по писмени данни, с които са установени средни и леки телесни
повреди на пострадалите пътници в процесния автобус, които са изготвени от
вещото лице – съдебен патолог д-р С. С.. Всички съдебно медицински
експертизи са прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по
съответния процесуален ред, в условията на съкратено съдебно следствие.
При извършената експертиза на трупа на пострадалия В.М. е установена
автомобилна травма, получена вътре в микробус, управляван от пострадалия
при неговото блъскане по време на движение отпред в задните части на
неподвижен тежкотоварен автомобил. Травмата е тежка, несъвместима с
живота, съчетана, с обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците:
- травма на главата - наличие на сравнително повърхностни охлузвания
и наранявания в областта на челото, носа, очниците, теменните и слепоочни
области на главата; кръвонасядания под меките черепни покривки; умерено
изразени субарахноидални кръвоизливи и повърхностни контузионни
огнища, обхващащи изпъкналите повърхности на двете големи мозъчни
хемисфери. Установени са и точковидни кръвоизливи на мозъка, наличие на
кървениста течност в ликворните пътища и оток на мозъка и меките мозъчни
обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в
големия тилен отвор.
- гръдна травма - наличие на масивни охлузвания, разкъсни и разкъсно-
контузни наранявания и натъртвания на меките тъкани в областта на
предните повърхности на гръдния кош, с натрошаващи счупвания на ребрата
двустранно и сплескване на гръдния кош в предно-задно направление.
Констатирани са разкъсвания на белите дробове и сърцето с наличие на около
1,5 л. кръв в гръдната кухина. Уврежданията в областта на левия бял дроб са
намерени по-тежки от тези в областта на десния бял дроб. Установени са и
контузионни увреждания на рехавите тъкани на средостението предимно
около съдово-нервния сноп и тежък оток на белите дробове. Установена е и
тежка механична травма на сърцето с разкъсване на лявото предсърдие и
околосърцевата торбичка, с наличие на кръв в перикардната торбичка;
- коремна травма - наличие на повърхностни травми в областта на
лявата половина на корема, разкъсвания и размачквания на слезката и на
12
черния дроб в областта на предногорните им повърхности и натъртвания на
черния дроб в областта на долните и задните повърхности. Установено е
наличие на кръв и в коремната кухина, с количество около 1 л. Установени са
и натъртвания в областта на тънкочревния и дебелочревния държач, с
кръвоизливи на тези места;
- травма на крайниците - множествени разкъсно-контузни рани
предимно в областта на долните крайници в областта на двете подбедрици,
по-добре изразени в областта на левия долен крайник. Установени са и други
по-малки охлузвания и наранявания в областта на тялото и крайниците.
Причина за настъпването на смъртта на В.М. е получената тежка и
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош,
корема и крайниците. Съчетаната автомобилна травма е довела до остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Непосредствено след
произшествието пострадалият е изпаднал в остро шоково състояние
вследствие множествените травми и масивните кръвоизливи в посочените
области на тялото. Настъпването на смъртта е било неизбежно и неминуемо,
животът му е бил неспасяем. Травматичните увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по
механизма на удряне с такива предмети и притискане на травмираните
области на тялото между такива предмети. Всички установени травми при
външния оглед и аутопсията на трупа са получени при възникналото
пътнотранспортно произшествие и настъпването на смъртта на пострадалия е
пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП. Локализацията на
уврежданията сочи, че ударите по тялото на пострадалия и силното
притискане са предимно отпред в областта на гръдния кош, корема и
крайниците.
Видно от следващото заключение на съдебномедицинска експертиза на
труп № 180/2020 г. , при външния оглед, аутопсията и изследването на трупа
на пострадалиЯ..я. е установена автомобилна травма, получена вътре в
пътнически микробус от пътник, при блъскане по време на движение отпред в
задните части на неподвижен тежкотоварен автомобил. Получена е тежка
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гърдите,
корема и крайниците:
- травма на главата - наличие на сравнително повърхностни охлузвания
и наранявания в областта на лицето и главата с кръвонасядания и
кръвоизливи под меките черепни покривки; умерено изразени
субарахноидални кръвоизливи по изпъкналите повърхности на двете големи
мозъчни хемисфери. Установени са и точковидни кръвоизливи на мозъка,
наличие на кръвениста течност в ликворните пътища и оток на мозъка и
меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и
мозъчния ствол в големия тилен отвор;
- гръдна травма - наличие на охлузвания, разкъсни и разкъсно-контузни
наранявания и натъртвания на меките тъкани в областта на предните повърхности
13
на гръдния кош, с натрошаващи счупвания на ребрата двустранно и
сплескване на гръдния кош в предно-задно направление. Установени са
разкъсвания на белите дробове и контузия на сърцето с наличие на около 1 л.
кръв в гръдната кухина и наличие на кръв и в околосърцевата торбичка
/перикард/. Установени са и контузионни увреждания на рехавите тъкани на
средостението предимно около съдово-нервния сноп и тежък оток на белите
дробове;
- коремна травма - наличие на повърхностни травми в областта на
корема, разкъсвания и размачквания на слезката и на черния дроб в областта
на предногорните им повърхности и натъртвания на черния дроб в областта
на долните повърхности. Установено е наличие на кръв и в коремната кухина,
с количество около 1 л.;
- травма на крайниците - повърхностни травми в областта на горните и
долните крайници.
Смъртта на пострадалиЯ..я. е в резултат на получената тежка и
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош,
корема и крайниците. Непосредствено след произшествието е изпаднал в
остро шоково състояние вследствие множествените травми и масивните
кръвоизливи в посочените области на тялото. Настъпването на смъртта е било
неизбежно и неминуемо, животът му е бил неспасяем.
Според заключението на вещото лице по
назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза на труп № 181/2020
г., при външния оглед, аутопсията и обследването на трупа на Д. Н. е
констатирана автомобилна травма, получена вътре в пътническия микробус
от пътник при блъскане по време на движение отпред в задните части на
неподвижен тежкотоварен автомобил. Пострадалият е получил тежка
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гърдите,
корема и крайниците:
- травма на главата - наличие на сравнителни повърхностни охлузвания
и наранявания в областта на лицето и главата с кръвонасядания и
кръвоизливи под меките черепни покривки; умерено изразени
субарахноидални кръвоизливи, както по изпъкналите повърхности на двете
големи мозъчни хемисфери, така и по базалните им участъци; умерено
изразени субдурални кръвоизливи в базалните участъци на черепната кухина
в ляво с изтичане на кръв от лявото ухо. Установени са и точковидни
кръвоизливи на мозъка, наличие на кръвениста течност в ликворните пътища
и оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните
тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор;
- гръдна травма - наличие на охлузвания, разкъсни и разкъсно-контузни
наранявания и натъртвания на меките тъкани в областта на предните
повърхности на гръдния кош, с натрошаващи счупвания на ребрата
двустранно и сплескване на гръдния кош в предно-задно направление.
14
Установени са разкъсвания на белите дробове и контузия на сърцето с
наличие на около 1 л. кръв в гръдната кухина. Установени са и
кръвонасядания в областта на началната част на съдовонервния сноп с
наличие на кръв и в околосърцевата торбичка /перикард/. Установени са и
контузионни увреждания на рехавите тъкани на средостението предимно
около съдово-нервния сноп и тежък оток на белите дробове;
- коремна травма - наличие на повърхностни травми в областта на
корема, разкъсвания и размачквания на слезката и на черния дроб в областта
на предногорните им повърхности. Установено е наличие на кръв и в
коремната кухина с количество около 1 л.;
- травма на крайниците - повърхностни травми в областта на горните и
долните крайници, както и счупване на дясната китка.
Причина за настъпването на смъртта на Д. Н. е получената тежка
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош,
корема и крайниците. Непосредствено след произшествието пострадалият Н.
изпаднал в остро шоково състояние вследствие множествените травми и
масивните кръвоизливи в посочените области на тялото. Настъпването на
смъртта е било неизбежно и неминуемо, животът му е бил неспасяем.
Травматичните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне с такива
предмети и притискане на травмираните области на тялото между такива
предмети. Всички установени травми при външния оглед и аутопсията на
трупа са получени при възникналото пътнотранспортно произшествие и
настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на
възникналото ПТП. Локализацията на уврежданията сочи, че ударите по
тялото на пострадалия са предимно отпред в областта на гръдния кош, корема
и крайниците. Не са установени от вещото лице травматични увреждания,
които биха се получили от закопчан предпазен колан.
Според извършената за състоянието на пострадалата С.Б. медицинска
експертиза, вследствие на процесното ПТП е причинена средна телесна
повреда, състояща се в контузия в областта на лявото коляно с фрактура на
кост - фрактура на капачето на лявата колянна става, довела до трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник на пострадалата за срок от
3 до 5 месеца. Установените телесни увреждания имат травматичен характер,
като добре отговарят да са причинени при автомобилната травма, преживяна
от пострадалата, вътре в автомобилното купе, по механизма на удари,
притискане с и върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и твърди
повърхности с голяма сила.
На РР.С. са причинени три средни телесни повреди, пряк резултат
от настъпилото ПТП: фрактура на горната челюст; фрактура на дясната
главулечна ямка на таза и фисура /пукване/ на лявата главулечна ямка на
таза, довели до трайно затрудняване движението на долните крайници на
пострадалата за срок от 50 дни до 12 месеца и фрактура на десния фемур
15
/тялото на дясната бедрена кост/, самостоятелно довела до трайно
затрудняване движението на десния долен крайник на пострадалата. На
пострадалата са причинени и леки /несъставомерни/ телесни увреждания:
контузия на мозъка /малки контузионни огнища, оформили по-късно челни
хигроми/, травматичен субарахноидален хематом и степенна промяна на
съзнанието – 13 /под форма на СОПОР/, а в последствие 10 точки по Глазгоу
скалата на комите - /пострадалата не е изпадала в пълно безсъзнателно
състояние - кома/. Телесните увреждания са довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота; фрактура на носа, причинила на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
контузия на гърдите и корема и контузията на белите дробове, съвкупно
причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и контузията на левия бъбрек, причинила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Телесните увреждания на С. имат травматичен
характер и добре отговарят да са причинени вътре в автомобилното купе, по
механизма на удари, притискане с и върху твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и твърди повърхности - предмети и оборудване на купето
/автомобилния салон/ с голяма сила .
На Н.С. в резултат на настъпилото ПТП е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в травматична фрактура на кост – XI-и гръден
прешлен, довела до трайно затрудняване движението на снагата на
пострадалата за срок от 4 до 12 месеца. Причинени са й и леки
/несъставомерни/ телесни увреждания - контузия на гръдния кош с болки в
дясната му странична половина; контузия с болки в горната половина на
гръдната кост; контузия на гръбначния стълб; натъртване с масивни
хематоми в дясна повърхност на лявото бедро - горна и долна третина;
натъртване с болезнен травматичен оток и кръвонасядане по страничната
повърхност на лявата подбедрица; болки във всички контузени области,
съвкупно причинили на пострадалата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Установените телесни увреждания имат травматичен
характер, като добре отговарят да са причинени в условията на автомобилна
травма, вътре в автомобилното купе по механизма на удари, притискане с и
върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и твърди повърхности - предмети
и оборудване, разположени вътре в купето.
На пострадалата Р.М. в резултат на настъпилото ПТП е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лявата раменна кост,
довела до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за срок от
3 до 4 месеца. Причинено е и леко телесно увреждане, изразяващо се в
контузия в областта на лявата подбедрица без фрактури на кости, с
констатиран оток, довело до болки и страдания. Телесните увреждания имат
травматичен характер, добре отговарят да са получени вътре в автомобилното
купе от удари, притискане на тялото и крайниците на пострадалата с и върху
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и повърхности от оборудването на
автобусното купе.
16
На пострадалата Зв. К. Р. в резултат на настъпилото ПТП са причинени
две средни телесни повреди, изразяващи се в шоково състояние – израз на
тежка комбинирана травма /глава, тяло, крайници/, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота и във фрактура на кост на ляв долен
крайник /ляво бедро/, самостоятелно причинила трайно затрудняване
движението на същия за период много над 30 дни. Причинени са и няколко
леки телесни увреждания - разкъсно-контузна рана на дясното бедро,
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
контузия на главата, протекла със степенна промяна на съзнанието, с 10 точки
по Глазгоу скалата на комите (GCS), при норма – 15 точки, със сигурна загуба
на спомен за инцидента – амнезия, главоболие, гадене и др., самостоятелно
причинила на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Според вещото лице телесните увреждания имат травматичен
характер, получени вътре в автомобилното купе при удари на главата, тялото
и крайниците вътре в автобусния салон.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза, на пострадалата В.Г. в резултат на
настъпилото ПТП е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия в областта на дясната тазобедрена става с фрактура на десния
ацетабулум /главулечната ямка, в която лагерува главичката на бедрената
кост/ и фрактура на дясната седалищна кост, довела до трайно затрудняване
движението на десния долен крайник за срок от 50 дни до 12 месеца.
Телесните увреждания имат травматичен характер, добре отговарят да са
причинени в условията на автомобилна травма, отговарят на удари и
притискане с или върху твърди тъпи предмети и твърди повърхности, вътре в
автобусното купе.
На пострадалия М.М. е причинена средна телесна повреда, изразяваща
се в контузия на лявата подбедрица с фрактура на лявата фибуларна кост
/фибула – малък пищял/, довела до трайно затрудняване движението на левия
долен крайник на пострадалия за период над 30 дни. Причинени са и няколко
леки телесни увреждания - контузия на главата с фрактура на носните кости,
включително и мозъчно сътресение, протекло със загуба на спомен за време
след инцидента (антероградна амнезия), довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и натъртвания и контузия на гръдния кош,
причинили болки и страдания. Телесните увреждания имат травматичен
характер, възможно е да са причинени по механизъм на удари, притискане с и
върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и твърди повърхности –
предмети, повърхности и оборудване, вътре в автобусното купе, с голяма
сила.
На пострадалата Ж.Н. са причинени три средни телесни повреди:
фрактура на таза /пелвис/ – горните рамена на дясната пубисна /срамна/ кост
и долните рамена на двете срамни кости, причинила трайно затрудняване
движението на двата долни крайника за период над 30 дни; фрактура на
17
ацетабулума и сакрума в ляво и изкълчване /луксация/ на лявата тазобедрена
става, самостоятелно причинили трайно затрудняване движението на левия
долен крайник за време над 30 дни и отворена фрактура на лявата
предмишница в дисталния край /към китката/, причинила трайно
затрудняване движението на левия горен крайник за период над 30 дни.
Причинени са и няколко леки телесни увреждания - разкъсно-контузни рани
на лявото бедро, коляно и стъпало, причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; контузия на белите дробове, причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и травматичен шок –
клиничен израз на тежките травматични увреждания, причинил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Телесните увреждания имат
травматичен характер и добре отговарят да са причинени в условията на
автомобилната травма по механизъм на удари, притискане с и върху твърди
тъпи и тъпоръбести предмети и твърди повърхности – предмети, повърхности
и оборудване, вътре в автобусното купе, с голяма сила – висока кинетична
енергия.
На пострадалата М.С. е причинена средна телесна повреда - фрактура на
радиалната кост на дясната предмишница на типично място /фрактура радии
ин локо типико/, в близост до гривнената става, довела до трайно
затрудняване движението на десния горен крайник за срок от 2,5 до 3 месеца.
Причинени са и няколко леки /несъставомерни/ телесни увреждания,
изразяващи се в контузия на дясната подбедрица с болезнен травматичен оток
и кръвонасядане, причинило болки и страдания и компресия на дясната вена
сафена магна, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Телесните увреждания имат травматичен характер и добре отговарят
да са получени в условията на автомобилна травма по механизъм на удари,
притискане с и върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и твърди
повърхности – предмети и оборудване, вътре в автобусното купе.
На пострадалата В.С. са причинени три средни телесни повреди:
контузия на гръдния кош с фрактури на четири ребра - V-то и VI-то в ляво и
VII-мо и VIII-мо в дясно, довели до трайно затрудняване движението на
снагата за срок над 30 дни; натъртване на гърба с фрактура на V-ти гръден
прешлен, самостоятелно причинило трайно затрудняване движението на
снагата за период над 30 дни и фисура /приравнена на фрактура/ на лявата
лъчева кост /фисура радии/ в областта на лявата гривнена става, довела до
трайно затрудняване движението на левия горен крайник за период над 30
дни. Причинени са и няколко леки телесни увреждания, изразяващи се в
контузия на главата с оформени насинявания и рани и контузия на мозъка
(малки контузионни огнища), протекли със загуба на спомен за инцидента –
конкрадна амнезия, довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Телесните увреждания имат травматичен характер и добре
отговарят да са причинени в условията на автомобилната травма по
механизъм на удари, притискане с и върху твърди тъпи предмети и
повърхности на главата, тялото и крайниците на пострадалата вътре в
18
автомобилното /автобусното / купе, с голяма сила – висока кинетична
енергия.
На пострадалата М.С. в резултат на настъпилото ПТП са причинени
три средни телесни повреди: шоково състояние на база надпределна болка от
получена политравма и остра кръвозагуба, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; закрита фрактура на дясното бедро,
довела до трайно затрудняване движението на десния долен крайник за срок
от 4 до 12 месеца и открита фрактура на лявата подбедрица /двете кости/,
причинила трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок
от 3 до 8 месеца. Причинено е и леко телесно увреждане -контузия на главата
със степенна промяна на съзнанието под форма на самнолентност, причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Телесните
увреждания имат травматичен характер и добре отговарят да са причинени в
условията на автомобилната травма, по механизъм на удари, притискане с и
върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и повърхности с висока
кинетична енергия – удари в оборудване и в предмети вътре в автобусното
купе.
На пострадалата Т.К. е причинена средна телесна повреда, изразяваща
се във фрактура на лявата лъчева кост, довела до трайно затрудняване
движението на левия горен крайник за срок над 30 дни. Причинени са и
няколко леки телесни увреждания - контузия на главата, протекла с мозъчно
сътресение и недотам ясен спомен за инцидента, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; фрактура на носните кости,
неналагаща оперативно лечение, причинила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; фрактура на лявата зигоматична /ябълчна,
скулна/ кост, без разместване на фрагментни и неналагаща оперативно
лечение, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
хематом в левия максиларен синус и лявата ноздра, причинил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Уврежданията имат
травматичен характер и добре отговарят да са причинени в условията на
автомобилна травма, по механизъм на удари, притискане с и върху твърди
тъпи и тъпоръбести предмети и повърхности с голяма сила вътре в
автобусното купе.
На Р.М. са причинени няколко леки телесни увреждания - контузия на
главата с клиника на мозъчно сътресение-главоболие световъртеж, липса на
спомен за инцидента и кратко време след това - конкрадна и антероградна
амнезия, но без загуба на съзнание, довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; порезна рана на лявата ушна мида, наложила
първична хирургична обработка и шев, самостоятелно причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и натъртване на гръдния кош с
болезнени дихателни движения, причинило болки и страдания. Телесните
увреждания имат травматичен характер и добре отговарят да са причинени в
условията на автомобилна травма, по механизъм на удари, притискане /глава
19
и гръден кош/ с и върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети, а вероятно и
такива с режещ ръб и твърди повърхности, вътре в автобусното купе .
На М.Д. в резултат на настъпилото ПТП са причинени две леки телесни
увреждания - контузия на главата с хематом на лявата орбита, притварящ
очната цепка, придружена с болка, довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и натъртване на десния крак, с оток и болка,
причинило болки и страдания. Уврежданията имат травматичен характер и
добре отговарят да са причинени в условията на автомобилна травма, по
механизъм на удари, притискане с и върху твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и твърди повърхности, вътре в автобусното купе.
На В.Г. са причинени няколко леки телесни увреждания - контузия на
главата с оформени рани на челоТ.Х€матоми на дясното око и орбита,
протекли с клиника на мозъчно сътресение и недотам ясен спомен за
инцидента – конкрадна амнезия, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и контузия на гръдния кош и десния горен
крайник, съвкупно причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Уврежданията имат травматичен характер и добре отговарят да са
причинени в условията на автомобилна травма, по механизъм на причиняване
на удари с и върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и повърхности –
предмети, повърхности и оборудване, вътре в автобусното купе.
За установяване наличие на алкохол в кръвта на загиналия водач В.М.
е изготвена физикохимическа експертиза, като такова не е установено.
Изготвена е и физикохимическа експертиза за изследване резултата от
извършената на 09.10.2020г. проверка на подсъдимия за употреба на алкохол
с „Алкотест Дрегер 7410+“ ,но според вещото лице не може да бъде
изчислена концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подс. Б. към 23,10
ч. на 08.10.2020г., ако е имало такава, поради липса на формула, в която
участва стойността на концентрацията на алкохол, установена чрез измерване
с техническо средство.
В хода на досъдебното производство са назначени и извършени тройна
автотехническа експертиза и допълнителна такава за изясняване механизма и
причините за настъпване на произшествието. Вещите лица са изследвали
събраните доказателства, включително протокола за оглед на
местопроизшествие, изготвения към него фотоалбум, фиксираните следи и
веществени доказателства, гласните доказателства и са обосновали изводи, че
преди произшествието и към момента на удара, товарната композиция,
управлявана от подс. Б. е била в покой, позиционирана в десния край на
платното за движение. От разпечатка от паметта на дигиталния тахограф на
товарния автомобил са установили, че композицията е преустановила
движението си около 23:08 часа на 08.10.2020г. и до изваждане на
разпечатката в 10:25 часа на 09.10.2020г. не е привеждана в движение. Преди
настъпване на произшествието автобусът се е движил с включени къси
светлини, обусловили закъснялото възприемане на полуремаркето. При
20
движение на дълги светлини и осветяване от същите, водачът и пътуващите в
автобуса биха имали възможност да възприемат полуремаркето в много по-
ранен етап. Освен от гласните доказателства, изводът за движение при
включени къси светлини е обоснован и от установеното при извършения на
03.11.2020г. допълнителен оглед на автобуса, при който лостът за
превключване на светлините е намерен в позиция „включени габаритни и
къси светлини“; от анализа на снимките от фотоалбума към протокола за
оглед от 09.10.2020г. и протокола за допълнителен оглед от 03.11.2020г., че
позицията на превключвателя на светлините е непроменена; от анализа на
отломките от двата фара на авариралия автобус. От десния са били запазени
отломки от рефлектора и лампите му за къси и дълги светлини, като лампата
Н7 /за къси светлини/ е намерена с разрушен балон, с деформирани
електроди, оцветени в синьо-кафяво и изгоряла нажежаема нишка. Лампата
Н1 /за дълги светлини/ е намерена със запазен стъклен балон и запазена
нажежаема нишка и електроди, от което експертите заключават, че към
момента на удара същата не е светела, тъй като ненагрятата нажежаема нишка
има по-голяма якост от нагрятата и не се разкъсва по време на удар.
Според експертите неподвижният обект, който е следвало да бъде
възприет от водача на автобуса - задната част на полуремаркето, е имало
светлоотразителни елементи, разположени в долния край на задните му врати
на около 1,10-1,15 м. над нивото на пътя. Технически възможното разстояние,
от което водачът на автобуса за пръв път е могъл да възприеме
светлоотразителните елементи при конкретните пътни и метеорологични
условия, е 95 метра. Технически съобразената скорост, при която автобусът е
имал възможност да спре в зоната на реалната за водача видимост напред при
движение на къси светлини, е била около 85,5 км/ч. Технически съобразената
минимална скорост, при която автобусът е имал възможност да спре в зоната
на реалната за водача видимост напред, при движение на дълги
светлини в конкретните условия е била 115,6 км/ч.
Към момента на реакция на водача на автобуса за аварийно спиране,
спрямо широчината на платното за движение, автобусът се е намирал най-
вероятно симетрично разположен в лентата си за движение, на около 91 метра
преди мястото на удара. Скоростта на движение на автобуса към същия
момент (реакция на водача) преди рязкото намаляване, съобразно диаграмата
на иззетия тахографски лист на автобуса, експертите определят на около 99
км/ч., на която съответства опасна зона за спиране от 118,25 м. Към момента
на удара скоростта му е била около 61,0 км/ч.
Експертите сочат, че автобусът е конструиран и произведен от завода
производител като превозно средство за превоз на товари с 2+1 места. В
периода 05.10.2006г. – 26.10.2006г., била извършена промяна в конструкцията
му, като от превозно средство за товари конструкцията му е изменена на
превозно средство за пътници. След преустройството са били извършени
необходимите проверки и изпитвания пред „Технотест“ АД - гр.София за
21
установяване на съответствието му с приложимите технически изисквания и е
издаден протокол за изменение в конструкцията със заключение „Допустимо
изменение в конструкцията на ППС". На 26.10.2006г. превозното средство е
било регистрирано като автобус, категория M2, клас В, с 21+1 места, в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Пловдив. Вещите лица са посочили, че в
автобуса е нямало седалки, които да са излезли от позицията си в резултат на
удара при ПТП, не са установени деформации и скъсани елементи от
закрепването им. Към момента на настъпване на произшествието, всички
седалки в автобуса са били оборудвани с триточкови инерционни предпазни
колани, с изключение на подвижната седалка, находяща се зад предна дясна
седалка, както и втората седалка отляво надясно на последния ред в автобуса.
Последните две седалки са били оборудвани с двуточкови предпазни колани,
всички места в автобуса са били обезопасени чрез оборудване с предпазни
колани в съответствие с изискванията на ЗДвП. Предпазните колани не са
били задействани, поради което експертите са приели, че пътниците и водача
в автобуса към момента на удара са били без поставени такива. Автобусът не
е бил оборудван с въздушни възглавници.
В момента на произшествието автобусът се е движил на шеста
предавка, което е установено при извършения на 03.11.2020г. допълнителен
оглед на автобуса и след сравнителен анализ на снимките от фотоалбума към
протокола за оглед от 09.10.2020г. и фотоалбума от протокола за
допълнителен оглед от 03.11.2020г., при който е направена констатация, че
позицията на скоростния лост на автобуса е непроменена.
Вещите лица са мотивирали единодушно становище, че причина за
настъпилото произшествие са действията и на двамата водачи:
- водачът на товарната композиция е паркирал на платното за движение,
без съответната сигнализация, като така композицията е била препятствие за
движението на автобуса;
- водачът на автобуса е управлявал със скорост, която не му е
позволявала да спре в зоната на видимост при осветяване напред на къси
светлини.
Според заключението на тройната съдебна АТЕ, за предотвратяване на
произшествието е следвало:
- водачът на товарната композиция да не я паркира на платното за
движение. Макар и спрял в колона от автомобили, е следвало да обозначи
присъствието си по подходящ начин, за да бъде добре видим и различим при
нощни условия за останалите участници в движението;
- водачът на автобус „Ивеко“ е следвало да управлява автобуса със
скорост, която да му позволи да спре превозното средство в зоната си на
видимост при включени къси светлини. При конкретните пътни и атмосферни
условия и фактическа обстановка, за да е предотвратимо произшествието, към
момента на реакция на водача за аварийно спиране същият е следвало да
22
управлява автобуса със скорост не по-висока от около 83 км/ч.
В резултат на произшествието, на автобуса била причинена тотална
щета, равна на неговата пазарна стойност от 8 600 лв. към момента на
извършване на деянието, предвид икономическата нецелесъобразност от
неговото възстановяване. След приспадане на сумата, която собственикът би
получил при предаване на увредения автобус в оторизиран пункт за вторични
суровини, реалната стойност на нанесените материални щети са определени
от вещите лица в размер на 7 483 лв. /8 600 лв. – 1 117 лв./.
На товарното полуремарке, били причинени щети в размер на 1 640лв.
Описаната фактическа обстановка се приема от двете съдебни
инстанции за установена по безспорен начин от направеното самопризнание
по фактите от подсъдимия Б., което се подкрепя от събраните писмени
доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие и оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбуми, удостоверения за
наследници, медицинска документация; от гласните доказателствени средства
- показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели,
които са надлежно приобщени към доказателствената маса: В.Г., Р.М., М.Д.,
Т.К., М.М., Р.М., З.Р., М.С., В.С., Ж.Н., С.Б., В.Г., Н.С., М.С. и Й.Й., ж.Ж., М.
Б. И.Н., И.И., С.С., В.М.Я., ж.Ж., П. И., Х.М., М.М., И.И., Е.Б., М.Б., К. М.,
Д.В., П.Я., Ф.Е., К.С., А.Х., И.Н., И.Ч., В.Т., В. И., Е.П, И.Д., И.С., В.С., И.Б.,
Й. С., Т.Б., В.Г.; веществените доказателства; от заключенията на
извършените експертизи - съдебномедицински, автотехнически и
физикохимически. Посочените доказателствени източници са
безпротиворечиви, последователни, логични, взаимно допълващи се и
кореспондиращи помежду си и от тях по несъмнен начин се установява
механизма на настъпване на процесното ПТП, участието на подсъдимия в
него, пострадалите лица и получените от тях травми по вид и механизъм,
причината и механизма на настъпване на смъртта на В.М., Я.. и Д. Н., както и
на причиняване на средните телесни повреди на С.Б., РР.С., Н.С., Р.М., З.Р.,
В.Г., М.М., Ж.Н., М.С., В.С., М.С. и Т.К..
Показанията на пътуващите в автобуса свидетели М., М., Г., М., Д.,, К.,
Р., С., Н., Б., Б. Г., С.Ж., С. безпротиворечиво, логично, последователно и
допълващо се изясняват поведението на починалия водач на автобуса –
разговарял със седящите на първите седалки, говорил и по мобилния телефон;
времето на произшествието – тъмната част на денонощието, на влажно пътно
платно; изясняват разположението на пътниците в автобуса; получените от
тях увреждания; закъснялото възприемане на опасността на пътното платно
от спряната товарна композиция, възприета като „стена“, „билборд“ и
„скачането“ на водача върху педала на спирачката; липсата на включени
светлини на ремаркето; действията на подсъдимия след произшествието –
разбиване на стъклото на автобуса, изваждане на пострадалите от автобуса;
липсата на други товарни автомобили пред и зад управлявания от
подсъдимия; паркирането на товарната композиция в средата на пътното
23
платно. Показанията им кореспондират с тези на свидетелите С. и С., Г., П.,
И., които са преминавали край мястото на ПТП непосредствено преди и след
настъпването му и са възприели мокрото платно, самостоятелно паркирания
товарен автомобил; свидетелите Т., Ч., С., Е., Х., Н., които са пътували към
граничния пункт сутринта на 09.10.20г. и е трябвало да заобиколят
самостоятелно паркирания на пътното платно неосветен камион и ремарке,
като са подавали звукови и светлинни сигнали на водача, за когото
предполагали, че е заспал; полицейския и пожарникарските служители Я., М.,
Б. и В., обясняващи причините за образуване на колоната от товарни
автомобили, придвижването й и самостоятелното оставане на пътното платно
на управляваната от подсъдимия композиция, действията на последния и
състоянието на пострадалите; на пътуващите към пункта с различни
автомобили свидетели Б., М., И., И., полицаят М. (изпробвал подсъдимия за
употреба на алкохол с техническо средство и изслушал обяснението му за
отчетената употреба), възприели идентични на останалите изброени
свидетели обстоятелства.
Свидетелските показания са в унисон с констатациите, описани в
протокола за оглед на местопроизшествието и изготвения фотоалбум;
медицинските документи и експертизи за получените увреждания;
заключенията на основната и допълнителна автотехническа експертизи.
Приетите за установени факти не се оспорват от страните по делото.
Въз основа на категорично установената фактическа обстановка
окръжният съд е стигнал до правен извод, че с поведението си подсъдимият
О.. Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.4 вр. ал.1 б.“в“вр. чл.342, ал.1 от НК.
От обективна страна, процесното произшествие е настъпило при
управление на подсъдимия на описаната товарна композиция. Управление,
съгласно Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС.,
включва „всички действия или бездействия с механизмите и приборите на
моторните превозни средства или машини ... независимо дали превозното
средство е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици“.
Подсъдимият е паркирал управлявания от него товарен автомобил с
прикачено товарно ремарке на платното за движение, в дясната пътна лента, в
тъмната част на денонощието, без да включи каквито и да било светлини,
като е създал препятствие и опасност за движението на пътуващите в същия
участък превозни средства. Не може да се сподели възражението на защитата,
че превозното средство е „престоявало“ на платното за движение, изчаквайки
да премине през граничния пункт. Съгласно чл. 93, ал.1 ЗДвП, пътно
превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време,
необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-
разтоварни работи в присъствието на водача. Няма съмнение, че товарната
композиция не е била спряна за такова време и с изчерпателно изброените в
24
закона цели, поради което отговаря на дефиницията за паркиране, дадена в
ал.2 на същата норма - паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт
с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. Паркирането е извършено в
нарушение на правилата за законосъобразното му и правилно извършване,
посочени в чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП – за паркиране извън
населените места превозните средства трябва да бъдат спирани извън
платното за движение; паркирането на платното за движение е забранено.;
престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство
създава опасност или е пречка за движението.
Възражението и спорът дали е налице „престой“ или „паркиране“ са
безпредметни поради еднаквото им третиране от закона в чл.98, ал.1, т.1 от
ЗДвП – забранени са на място, където превозното средство създава опасност
или е пречка за движението.
Макар и преустановил движението принудително, поради достигането
до колона от спрели товарни автомобили, изчакващи да преминат граничния
пункт, подсъдимият не е предприел действия да преустанови неправилното
паркиране и след придвижване на колоната напред, не е взел мерки да намали
опасността за движението, което е представлявало управляваното от него
превозно средство, като включи светлини, постави триъгълник или паркира
поне частично на равния затревен банкет отдясно на заеманата от него пътна
лента, който е бил широк 1,60 м. Заспиването на водача поради умората от
дългото пътуване не може да извини престъпното му действие и последващо
бездействие, като се приравни по правни последици на „невменяемост“, както
претендира защитата, тъй като той съзнателно е паркирал превозното
средство на забранено място и по забранен начин, създаващ опасност и
представляващ пречка за движението. Последващото заспиване не премахва
отговорността за съзнателно извършените действия в нарушение на закона.
Неправилно е признаването за виновен и осъждането на подсъдимия във
връзка с извършено нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди. Това правило е с общо
съдържание, не съдържа конкретни задължения за водачите, чието
нарушаване да бъде в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпване
на произшествие. При наличието на конкретни правила за движение, които са
нарушени и нарушението им е довело до настъпване на процесното ПТП,
обвинението и осъждането за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП следва да
отпадне, като присъдата бъде изменена в тази част и подсъдимият оправдан за
това нарушение.
Към обективната страна на деянието спадат и настъпилите в пряка и
25
непосредствена причинна връзка общественоопасни съставомерни последици
– смъртта на три лица – В.М., Я.. и Д. Н., както и причинените средни телесни
повреди на дванадесет лица – С.Б., РР.С., Н.С., Р.М., З.Р., В.Г., М.М., Ж.Н.,
М.С., В.С., М.С., Т.К..
Пряка и непосредствена последица от поведението на подсъдимия са и
настъпилите несъставомерни имуществени вреди в размер на 7483 лв. на
управлявания от загиналия Младенов автобус, както и в размер на 1640 лв. на
ремаркето към управлявания от подсъдимия товарен автомобил, собственост
на Украинския гражданин Я., които надхвърлят 14 минимални работни
заплати към датата на деянието (610 лв. – ПМС 350/2019г.) и изпълват
критерия за значителни такива, според ТР №1/98г. на ОСНК и ПП №1/83, т.2,
б.“б“ на ВС.
Въззивната инстанция споделя становището на окръжния съд, че
престъплението представлява особено тежък случай на престъпление по
транспорта, по смисъла на чл.93, т.8 от НК, въпреки необремененото съдебно
минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни, както
претендира защитата. Настъпили са общественоопасни последици
многократно надхвърлящи минимално изискуемите съставомерни такива –
смърт на повече от едно лица и телесни повреди на повече от едно лица.
Загинали са трима души, а средни телесни повреди са получили дванадесет.
Пет от увредените лица са получили по няколко средни телесни повреди –
РР.С. четири, З.К. две, Ж.Н. четири, В.С. три, М.С. три. Причинени са и леки
телесни повреди, които макар и несъставомерни, завишават общата степен на
обществена опасност на деянието. Същото се отнася и до причинените
значителни имуществени вреди. Деянието е с по-висока обществена опасност
от други престъпления по транспорта, с оглед завишената опасност, която
представлява управляваното от подсъдимия превозно средство, предвид
големите му габарити и тегло, тежестта на извършените нарушения –
безотговорното паркиране за часове наред върху платното за движение, в
тъмната част на денонощието, без да бъде обезопасено или сигнализирано по
какъвто и да е начин, на международен изключително натоварен път,
непосредствено преди граничен пункт, към който пътуват денонощно
превозни средства от различни категории. Изброените обстоятелства
правилно са преценени от контролираната инстанция като завишаващи
многократно обществената опасност на конкретното деяние, значително
надхвърляща тази на останалите престъпления от същия вид. Поведението на
подсъдимия, свързано с конкретното деяние, завишава и личната му
обществена опасност на водач. Същият, като дългогодишен професионален
водач на товарни автомобили, следва да е много по-отговорен от водачите на
леки автомобили, тъй като съзнава, че управляваното от него превозно
средство е много по-опасно за движението от леките автомобили и
превозните средства с по-малки габарити и тегло. Ето защо и настоящата
инстанция приема, че престъплението е особено тежък случай, и намира за
неоснователно възражението на защитата, че следва това квалифициращо
26
обстоятелство да отпадне, поради ниската обществена опасност на личността
на извършителя. Не само съдебното минало и принципните положителни
данни за личността са важни за тази преценка, а и поведението на
подсъдимия при извършване на конкретното деяние, което го прави по-
опасен от други извършители на престъпления по транспорта. Грубото
нарушение на правилата за движение, безотговорността при управление на
тежкотоварно превозно средство, представляващо повишена опасност –
паркирането му за дълго време на платното за движение, заемащо изцяло
дясната пътна лента, в тъмната част на денонощието, без каквото и да било
обозначаване, довело до пътно произшествие с трима загинали, дванадесет
пострадали със средни телесни повреди и други с леки такива, до значителни
имуществени вреди, обосновават извод за тежест на инкриминираното
деяние, която надхвърля многократно обичайната за същото престъпление.
Опасността на личността на дееца е изводима от характеристиките по
изпълнение на извършеното деяние, а не само от миналата му деятелност. Ето
защо въззивният съд споделя приетото от контролираната инстанция, че
конкретното деяние представлява особено тежък случай и намира
възражението на защитата в обратния смисъл за неоснователно.
От субективна страна окръжният съд правилно е приел, че деянието е
извършено виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост, по
смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Б. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед дългогодишният си практически
опит на професионален международен водач е могъл да предвиди
настъпването им при конкретната обстановка на извършеното. Бил е и длъжен
да ги предвиди, знаейки задълженията и забраните, които законът предвижда
във връзка с паркирането на превозни средства извън населено место.
Заспиването му, както бе посочено по-напред, не води до отпадане на вината
за извършеното, тъй като действията по паркиране на платното за движение
без каквото и да било обозначаване на превозното средство, са извършени
съзнателно. Не променя извода за виновно поведение и обстоятелството, че
той е бил принуден да спре в колоната от товарни автомобили, изчакващи да
преминат границата. Независимо от обстоятелството на образувана колона от
превозни средства, всички водачи са били длъжни да спазят правилата за
движение, регламентирани в чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1 от ЗДвП. Окръжният съд
обективно е съобразил безотговорното отношение на държавните институции
към натоварения пътен участък, липсата на адекватна и своевременна реакция
при получения технически проблем на граничния пункт и образуваната в
резултат дълга колона от товарни автомобили, паркирани директно на
платното за движение. Тези обстоятелства не оневиняват както подсъдимия,
така и нито един водач, който с поведението си нарушава правилата за
движение и създава предпоставка за настъпване на произшествие с вредни
последици, но следва да бъдат съобразени и са отчетени при определяне
степента на виновно поведение и съответното наказание.
Въззивната инстанция намира основание за исканата преквалификация
27
на деянието по привилегирован състав на чл.343а от НК. Както са приемали
редица състави на ВКС в различни свои решения ( напр. Р №104/13.06.2018г.
по н.д. №340/2018г. на ВКС, ІІ н.о.), макар хипотезата на ал.4 на чл.343 от НК
да не е изрично посочена в привилегирования състав на чл.343а от НК,
визираните в нея съставомерни последици попадат в хипотезата на чл.343а,
б.“г“ от НК, тъй като съобразно даденото тълкуване в ППВС №1/1983г.
изключение от привилегирования състав са само случаите по чл.343, ал.3 от
НК с наличие на хипотезите: когато деецът е бил в пияно състояние, избягал е
от местопроизшествието, управлявал е МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, и когато деянието е извършено на пешеходна
пътека. В този смисъл в практиката се приема, че чл.343а НК е приложим и в
случаите, когато от деянието е настъпила смърт на едно или повече лица и
телесна повреда на едно или повече лица. Съдебната практика е константна и
по въпроса, че изискването помощта да е била необходима е изпълнено
винаги, когато измежду пострадалите е имало жив човек. Действителният
смисъл на закона е деецът да е действал според възможностите си за
намаляване вредите от виновното му поведение. В обстоятелствената част на
обвинителния акт се съдържат данни за такова поведение на подсъдимия –
веднага след удара се притекъл в помощ на пострадалите, пътували в
автобуса, като сам, а в последствие и с помощта на други водачи на МПС,
помогнал на пострадалите, преживели същото, да излязат навън от
катастрофиралия автобус. Тези обстоятелства са обхванати от признанието на
подсъдимия, потвърдени са от множество гласни доказателства, посочени по-
напред, като са обогатени от последните с информацията, че подсъдимият
пръв е оказал необходимата и максимално възможна помощ, разбивайки
стъклата на автобуса с метален прът и е изваждал оцелелите навън.
Посочените данни са достатъчни, за да се приеме, че след деянието Б. е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. Ето
защо е налице основание за изменение на присъдата, чрез прилагане на закон
за по-леко наказуемо престъпление и преквалифициране на деянието по
чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.2, вр. чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.4 от НК.
При определяне на наказанието окръжният съд най-напред е съобразил
предвиденото в особената част на НК наказание за престъплението, за което е
осъдил подсъдимия Б. по чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.4 НК – от пет до двадесет
години лишаване от свобода. С оглед преквалификацията на престъплението
от настоящата инстанция по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“г“,
предл.2 НК, наказанието лишаване от свобода следва да се определи в
пределите от три до дванадест години.
Правилно съдът е посочил, че наказанието следва да се определи по
реда на чл.58а, ал.1 НК, а не по реда на чл.55 от НК. Обективно и правилно за
смекчаващи отговорността обстоятелства са приети необремененото съдебно
минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, изразеното
съжаление за случилото се, трудовата ангажираност и семейно положение,
съдействието за изясняване на фактите, доброто процесуално поведение.
28
Оказаната помощ на пострадалите следва да бъде изключена като смекчаващо
обстоятелство, с оглед приемането за съставомерно обстоятелство от
въззивната инстанция.
Не са отчетени обстоятелства, които да завишават отговорността на
подсъдимия извън включените в състава на престъплението. Въззивната
инстанция намира, че такова е нарушението на две правила за движение – по
чл.94, ал.2 и по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Правилно окръжният съд е приел, че вина за настъпване на тежкото
произшествие и настъпилите общественоопасни последици има и загиналият
водач на автобуса В.М.. Скоростта, с която е управлявал автобуса 99 км/ч при
включени къси светлини на фаровете, осветяващи платното за движение на 95
метра и позволяващи на водача да възприеме налично препятствие на това
разстояние, не е позволявала той да възприеме своевременно опасността, да
изпълни задължението си по чл.20, ал.2 ЗДП – да намали скоростта или да
спре при възникнала опасност за движението. Избраната скорост не е била
съобразена с конкретните пътни и атмосферни условия, но най-вече със
зоната на видимост при осветяване напред от късите светлини, тъй като при
тази скорост опасната зона за спиране е била 118, 25 метра, а при конкретните
условия на реална видимост съобразената скорост, която е позволявала
автобусът да бъде спрян преди сблъсъка, е била около 85,5 км/ч. Поведението
му е било в пряка и непоследствена причинна връзка с последвалия удар
между двете превозни средства, довел до съставомерните последици.
Приносът на загиналия водач за настъпване на произшествието е значителен
и следва да се отчете при наказването на подсъдимия, но това не намалява
значението на безотговорно поведение на подсъдимия на първопричина за
настъпване на произшествието.
Окръжният съд правилно е приел, че неизползването на обезопасителни
колани от пострадалите пътници в автобуса е допринесло за телесните
увреждания на преживелите катастрофата пострадали, тъй като част от
травматичните увреждания са получени при свободно движение на телата в
автобусния салон, според медицинските експертизи. Коланите обаче не биха
спасили загиналите водач и пътници на предната седалка, тъй като автобусът
е навлязъл под ремаркето на товарната композиция и е бил деформиран в
дълбочина до 2,15 метра и реално те са били премазани от удара в ремаркето.
При тези данни окръжният съд правилно е приел, че наказанието следва
да се определи при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, но не и при условията на чл.55 от НК. Наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са толкова значими по своя брой и тежест, за
да направят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко
за извършеното. Наличието на общественоопасни последици надвишаващи
многократно минималните изискуеми от престъпния състав не позволява да
се приеме несъразмерност на най-лекото предвидено от закона наказание с
29
извършеното деяние. Ето защо наказанието правилно е определено в
пределите на приложимата норма от особената част на НК. С оглед
преквалифицирането на престъплението от въззивната инстанция и
предвидената по-лека наказуемост – от три до дванадесет години лишаване от
свобода, следва да се намали и наложеното наказание, спазвайки правилната
преценка че същото следва да се определи в размер между средния (седем
години и половина) и минималния. Въззивната инстанция намира за най-
подходящ размер на наказанието шест години лишаване от свобода, който е
по-близо до средата на наказанието и отчита всички относими към
определяне на наказанието обстоятелства. Спазвайки правилата за
съкратеното съдебно следствие и императива на чл.58а, ал.1 от НК, това
наказание следва да бъде намалено с една трета до окончателен размер от
четири години.
Претенцията за отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл.66
от НК е неоснователна както поради формалната неприложимост на тази
разпоредба, предвид определения размер на санкцията, така и поради
разбирането на съда, че целите на генералната и индивидуалната превенция
не биха се постигнали по този начин. Окръжният съд правилно е определил
първоначален общ режим на изтърпяване на това наказание.
Правилно е наложено кумулативно предвиденото наказание лишаване
от право на управление на МПС. С оглед намаляването размера на основното
наказание лишаване от свобода, въззивната инстанция намира, че следва да
бъде намален и размера на това наказание от осем на седем години. Този срок
е съобразен както с личността на подсъдимия и упражняваната от него
професия, така и с тежестта на извършените нарушения на правилата за
движение и настъпилите последици.
Така определените наказания по вид и размер въззивната инстанция
намира за справедливи, съответни за извършеното и личността на
извършителя и способни да съдействат в максимална степен за постигане на
целите по чл.36 от НК.
В съответствие със закона и правилно е приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил задържан под стража. Такова е и произнасянето по
направените деловодни разноски, които на основание чл.189, ал.3 от НПК са
възложени в тежест на подсъдимия.
Претенциите на частните обвинители, обективирани в подадените
въззивни жалби от адв. Б. и адвокати Д., Т.Х€ и Р. за завишаване на
наказанията, въззивната инстанция намира за неоснователни. Чл.54, ал.2 НК
постановява, че смекчаващите отговорността обстоятелства обуславят
налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко. По-напред бе
изтъкнато, че двете съдебни инстанции отчитат в случая превес на
смекчаващите обстоятелства, което налага наказанието да бъде определено
под средния размер на предвидената санкция в особената част на НК.
Изключителният превес на смекчаващи обстоятелства позволява наказанието
30
да бъде определено към минималния размер, като двете инстанции намират,
че поради тежестта на нарушенията и вредните последици размерът следва да
е по-близко до средния предвиден в закона.
Правилно е и произнасянето по веществените доказателства, които след
влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени, като вещи без
стойност.
След извършения цялостен преглед на атакуваната присъда, независимо
от посочените от страните основания, въззивната инстанция не намери
причини за отмяна на съдебния акт, както и за връщане на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд. Присъдата следва да бъде изменена
в посочените части и потвърдена в останалата част, като правилна,
обоснована и законосъобразна.
По изложените съображения и на основания чл.337, ал.1, т.2 вр. чл.334,
т.3 НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260000/19.01.2021г. по НОХД № 386/2020г. на
Ямболския окръжен съд КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в такова по
чл.343а, ал.1, б.“г“ вр. чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.4 вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1
от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимият О.. Б. ЗА НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по
предявеното обвинение за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение
по пътищата.
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, а на наказанието лишаване от право да управлява МПС
на СЕДЕМ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Настоящото решение подлежи на обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд на Р България в 15-дневен срок от получаване на
писмените съобщения от страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31