Решение по дело №554/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 453
Дата: 9 април 2019 г. (в сила от 9 април 2019 г.)
Съдия: Велина Брайкова Дублекова
Дело: 20195300500554
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ    453

гр. Пловдив, 09.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                     ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дублекова въззивно гражданско дело № 554/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 вр. чл. 435, ал.1, т.1 и сл. от ГПК, образувано по жалба, подадена от „ДжиКей Лимитид“ ЕООД, ЕИК ****, чрез пълномощник адв. Н.И.И., със съдебен адрес ***.

Обжалва се Разпореждане, по изпълнително дело № 20198210400086 по описа на ЧСИ П. И., рег.№ 821, с район на действие Окръжен съд- Пловдив, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за събиране на сумата от 5.91 лв., представляваща разноски за издаване на изпълнителен лист като част от дълга по изпълнителното дело.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Развиват се аргументи, че държавната такса за издаване на изпълнителен лист, представлява прилежащо вземане към главното такова и следва да бъде включено в разноските за изпълнението, както и че следва да се събира от съдебния изпълнител по изпълнителното дело, независимо че не фигурира в изпълнителния титул. Цитирана и приложена е съдебна практика в подкрепа на изложените в жалбата доводи. Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваното разпореждане. Претендират се разноски за настоящото производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Постъпило е възражение от длъжника “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. ****, чрез пълномощник юрисконсулт К.Н., с което се счита за законосъобразно обжалваното разпореждане, както и за неоснователна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, тъй като длъжникът не е дал повод за завеждането му, в условията на евентуалност се поддържа възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и искане същото да бъде редуцирано до минимално установените съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери. 

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П. И., в които са изложени аргументи за неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „ДжиКей Лимитид“ ЕООД, на основание изпълнителен лист от 14.12.2018г., издаден по гр. дело № 3057/ 2018г. по описа на РС- Пловдив, в полза на адв. С. К., ЕГН **********, против длъжника “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за сумата от 150 лв. възнаграждение за процесуално представителство, и Договор за цесия от 26.11.2018г., сключен между „ДжиКей Лимитид“ ЕООД и адв. С. К., ЕГН **********, с предмет вземането по изпълнителния лист ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал от съдебния изпълнител събиране от длъжника и на направените разноски за издаване на изпълнителен лист в общ размер на сумата от 5,91 лв. Към молбата е представена разписка № 02000822685427/ 29.11.2018г., удостоверяваща заплащане по сметка на РС- Пловдив на сумата от 5,91 лв., от която държавна такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист по гр. дело № 3057/ 2018г. и 0.91 лв. такса банков превод. 

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 4799/ 23.01.2019г., съгласно която задължението към 23.01.2019г. възлиза на 694,28 лв. ПДИ е получана от длъжника на 30.01.2019г., като в срока за доброволно изпълнение, на 04.02.2019г., длъжникът е превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 694,28лв., т.е. в пълен размер е платената посочена в ПДИ сума.

С обжалваното разпореждане е оставена без уважение подадената от взискателя „ДжиКей Лимитид“ ЕООД молба за образуване на изпълнително дело досежно искането за събиране на сумата от 5.91 лв., представляваща разноски за издаване на изпълнителен лист. Съобщение, изх. № 4800/ 23.01.2019г., относно цитираното разпореждане, е връчено на жалбоподателя на 28.01.2019г. Жалбата е подадена чрез съдебния изпълнител на 04.02.2019г.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.1, т.1 ГПК (отказ на съдебния изпълнител да извърши изпълнително действие – в случая да събере направените разноски за издаване на изпълнителен лист), поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

От представеното с молбата за образуване на изпълнителното производството платежно нареждане се установява, че за издаване на изпълнителния лист са направени разноски в размер на 5.91 лв. – 5лв. за дължима държавна такса и 0.91лв. такси банков превод, като същите са предмет на договора за цесия (което обстоятелство се установява от приложения с молбата договор за цесия от 26.11.2018г., сключен между жалбоподателя „ДжиКей Лимитид“ ЕООД и С. К.).

Настоящият съдебен състав възприема формираната съдебна практика (така Определение № 617/ 16.12.2013г., гр. д. №6154/ 2013г., на ВКС, I г.о.), съгласно която разноските по издаване на изпълнителен лист са част от разноските в изпълнителното производство, същите се включват в разноските по изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК и следва да се събират от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. Този извод следва от това, че производството по издаване на изпълнителен лист е регламентирано в ГПК като част от изпълнителното производство, видно от систематичното място на разпоредбите, които го регламентират, които се намират в част пета от ГПК „Изпълнително производство“. Направените разноски за издаване на изпълнителен лист следва да бъдат присъдени в полза на взискателя като разноски по изпълнението и събрани в рамките на образуваното изпълнително производство. 

Ето защо отказът на съдебния изпълнител в настоящия случай да събере като разноски по изпълнението направените от взискателя разноски за издаване на изпълнителен лист, включващи заплатена по сметка на ПдРС държавна такса и такса за банков превод, в общ размер от 5.91лв. се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

В частта за разноските.

С жалбата се претендират разноски за настоящото производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Независимо от основателността на жалбата, такива не следва да бъдат присъждани в тежест на длъжника, тъй като последният с поведението си не е дал повод за настоящото производство.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 4800/ 23.01.2019г., по изпълнително дело № 20198210400086 по описа на ЧСИ П. И., рег.№ 821, с район на действие Окръжен съд- Пловдив, с което е оставено без уважение искането на „ДжиКей Лимитид“ ЕООД, ЕИК ****, за събиране на сумата от 5.91 лв., представляваща разноски за издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.