№ 404
гр. Варна, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20223110200425 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното
лице против НП №03-2100163/03.11.2021г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление или
намаляване размера на наложеното наказание, като се счита, че са допуснати нарушения на
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Смита се за нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. Оспорва се
фактическата обстановка, твърдяна от административно наказващия орган. Сочи се, че
лицето не е работник на жалбоподателя, а му е възложена определена работа на база
граждански отношения. В нарушение на чл.57 т.6 от ЗАНН е посочено, че е нарушен чл. 62
ал.1 и чл.1 а.2 от ЗАНН, а е наложено само едно административно наказание. Сочи се на
несъставомерност на нарушението по чл.62 ал.1 от КТ, както и на чл.402 от КТ. Счита се и,
че неправилно е определен размера на административното наказание. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на НП.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 14.10.2021 г. служители на ДИТ – Варна- св. Г. и св. Б. извършили проверка на
територията на строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, ул. „Тихомир“
№13, в който дейност извършвало „Попчев Стоун“ ЕООД.
1
В обекта освен се намирали двама работници, единия от които С. П. А., който
извършвал трудова дейност по полагане на облицовка на стълбище.
В попълнена декларация А. декларирал, че работи за „Попчев Стоун“ ЕООД от
14.10.2021г., с работно време от 08,00 ч. до 17.00 ч. и 1 почивка от тридесет минути , както
и 2 почивки по 15 минути по време на работа, при договорено трудово възнаграждение
месечно в размер на 650 лева и при сключен трудов договор, без да е получил копие от
заверено уведомление в ТД НАП и екземпляр от сключения трудов договор.
При последвала документална проверка за А. бил представен граждански договор.
На 29.10.2021г. св. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу въззивното дружество за това, че като работодател е допуснал до работа лицето С. П.
А. да извършва трудови функции в полза на дружеството по полагане на настилки и
облицовки, при определено работно място, определено работно време и договорено трудово
възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по
трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и
връчен на представляващ търговеца, който вписал в съдържанието му, че няма трудови
взаимоотношения като работодател с лицето.
По АНП постъпили допълнителни възражения, но били преценени като
неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-2100163/03.11.2021г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството
е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
санкция над минимално предвидения размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на св. Г. и св. Б., както и приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – констативен протокол ;
декларация; протокол от извършена проверка и др.
Показанията на св. Г. и св. Б. са такива на свидетели- очевидци на нарушението.
Те са възприели пряко лицето да полага труд в обекта.
Показанията на св. Г. и св. Б. са в унисон с писмените доказателства по делото-
констативен протокол; декларация от заетото лице и др.
В попълнената декларация заетото лице А. е посочил своето работно място,
обстоятелството , че работи за въззивното дружество, установеното работно време,
почивките както в работния ден, така и в работната седмица, възнаграждението, което му се
заплаща месечно и т.н. – данни, установяващи конкретните параметри на трудово
правоотношение.
Не може да се кредитира позиция, че между работника и работодателя са били
установени граждански правоотношения, като се изходи от една страна от горепосочените
декларирани факт, а от друга – от посоченото от самото лице, че работи по трудово, а не по
гражданско правоотношение. Представения граждански договор визира дати и срокове за
изплащане на възнаграждение, различни от декларираните от работника; не предвижда
посочените от работника в декларацията работно време , почивки и периодичност на
възнаграждение, които, ако не са били уговорени между работник и работодател, не биха му
били известни, поради което и не се цени от съда като доказателство , установяващо именно
2
наличието на гражданско правни отношения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка
на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; попълнена декларация от
работещото лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е била
посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи
съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил извършването на
нарушение за първи път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, и
неправилно е определил размера на наказанието над минимално предвидения. Като
адекватно наказание на тежестта на конкретното нарушение съдът преценява минималния
размер на предвиденото в закона и в този смисъл наказателното постановление следва да
бъде изменено.
Що се отнася до наведените възражения, касаещи отмяната на наказателното
постановление, съдът намира следното:
Счита се, че са допуснати нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът, противно на изразената позииця намери, че в АУАН и НП се съдържа описание
на фактология, от която са изводими всички признаци от състава на нарушението . Посочено
е качеството на работодател на дружеството по отношение на С. А., конкретизирани са
изпълняваните от работника трудови функции при определено работно място, определено
работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудовото правоотношение.
Счита се за нарушен и чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Доколкото по наведените възражения е било проведено разследване, приключило с
изготвяне на подробно и мотивирано становище относно тяхната неоснователност, съдът
намери, че не е допуснато нарушение на ЗАНН. Излагането на подробни мотиви относно
наведени възражения не представлява задължителен реквизит на наказателното
постановление, като е напълно достатъчно отбелязването от страна на наказващия орган, че
не възприема възраженията.
На следващо място се оспорва фактическата обстановка, твърдяна от административно
наказващия орган. Сочи се, че лицето не е работник на жалбоподателя, а му е възложена
определена работа на база граждански отношения.
Съдът изложи мотиви по- горе защо приема , че е налице трудово, а не гражданско
правно отношение между страните, поради което не следва да преповтаря мотивите си в
тази насока.
3
Изразява се позиция , че в нарушение на чл.57 т.6 от ЗАНН е посочено, че е нарушен
чл. 62 ал.1 и чл.1 а.2 от ЗАНН, а е наложено само едно административно наказание.
Предвид на факта, че с наказателното постановление е описано и квалифицирано само
едно нарушение – по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, съдът намери възражението за
неоснователно.
Сочи се на несъставомерност на нарушението по чл.62 ал.1 от КТ, като се счита, че е
установено такова по чл.61 ал.1 от КТ.
Доколкото лицето е било установено да полага труд в обекта при постигната
договореност по отношение на параметрите на трудово правоотношение, според настоящия
съдебен състав правилно е била определена квалификация по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Счита се , че сведението от лицето по смисъла на чл.402 от КТ няма предварително
установена доказателствена сила.
Съдът намира, че въз основа на анализа на доказателствения материал , част от който е
и попълнената от наетото лице декларация, се установява безкритично фактологията,
възприета от обвинението. Безспорно, сама по себе си декларацията от наетото лице не
притежава предварително установена доказателствена сила, а подлежи на преценка в
съвкупност с останалия доказателствен материал. В настоящия казус, както вече беше
отбелязано по- горе, въз основа на тази преценка съдът сформира извод за безспорна
установеност на обвинението.
Изложеното по- горе мотивира съда да измени наказателното постановление.
Изменяйки НП съдът не възложи разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-2100163/03.11.2021г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „Попчев стоун“ ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от , като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ от 3000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4