РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти
с-в, в открито заседание на първи
септември две хиляди и и двадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13613
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че на 11.04.2018г. в гр.София, около 12.00ч. докато стъпвала на
тротоара , излизайки от магазин, находящ се на ул.“*****загубила
равновесие е паднала. Твърди, че причина за загубата на равновесие е изградено фалшиво
стъпало непосредствено преди подхода на магазина. Ищцата стъпала върху края на
това стъпало /издатина върху тротоара/, загубила равновесие и паднала на
земята. Получила тежки травматични увреждания – счупване на бедрена шийка,
контузия на таза, посттравматичен стресов синдром. Причинени й били болки, страдания,
стрес, душевен дискомфорт. След инцидента ищцата твърди,
че била хоспитализирана за 7 дни, след което провеждала рахибилитационни
и физиопрецедури. Претърпяла и имуществени вреди от направените
разходи за лечение, медикаменти, рехабилитационни
процедури. Сочи, че ответникът е задължен по силата на закона да изгражда,
ремонтира и поддържа улиците и пътищата, публична общинска собственост, както и
прилежащите им мрежи и съоръжения на нейна територия. В резултат на
бездействието на длъжностните лица на общината по изпълнение на възложените им
от общината дейности по поддържането на уличната настилка и тротоарите в добро
и безопасно за живота и здравето на гражданите състояние е налице непозволено
увреждане, в резултат на което ищцата е претърпяла вреди. Предявява иск срещу С.о.за
заплащане на сумата 40 000лв. обезщетение за търпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 11.04.2018г. до окончателното изплащане,
4098,60лв. дължимо обезщетение за търпени имуществени вреди, разходи за лечение
и медикаменти, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът С.о.оспорва исковете. Твърди,
че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на Общината, тъй
като тя не е собственик на процесното фалшиво стъпало
и няма задължение да го поддържа. Оспорва наличието на фактическия състав на
непозволеното увреждане. Евентуално въздига възражение за съпричиняване
на вредите от страна на ищцата, която не е положила дължимата грижа за безопасност.
Оспорва размера на претендираните обезщетения. Намира
ги за прекомерни. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Събраните по делото гласни доказателства
установяват, че през пролетта на 2018г. ищцата претърпяла инцидент. Заедно със
св.Б. , нейна сестра, ищцата излизала от магазин за подаръци и изведнъж паднала.
Свидетелката посочва, че под стъпалото имало допълнително стъпало с височина
4см. и дължина 14 см., което отгоре, при стъпване, не се виждало. Това
допълнително стъпало, или плочка, не покривало цялото същинско стъпало. Ищцата
стъпила на него, но не с цял крак, защото било късо, на ръба му и паднала. След
падането сестра й не можела да мръдне, викнали Бърза помощ. Приели я в болница,
където установили счупена тазобедрена става. Направили й операция. Възстановявала
се дълго време. 2-3 месеца била с помощни средства /проходилка,
патерици/ докато започне да ходи нормално. Вече се е възстановила, ходела, но
не както преди, а по-бавно. Изпитвала уплаха като слизала по стъпала. Сега при
натоварване на крака изпитвала болка. Свидетелката Т., дъщеря на ищцата,
установява, че едва преди година /лятото на 2019г./ ищцата започнала да излиза
отново навън. Свидетелката установява, че преди инцидента майка й винаги ходела
с равни обувки, много рядко с токчета, била с тегло
около 65кг. , движела се бързо. Сега била бавна в движенията си.
В съдебно заседание ищцата уточнява
какво представлява процесното стъпало. Обяснява, че
фалшивото стъпало се намира отдолу на нормалното стъпало на изхода на магазина.
Намирало се на самия тротоар и било издигнато към центъра на стъпалото на 4 см.
Ищцата сочи, че е стъпала на ръба му , вследствие на което е загубила
равновесие.
Св.Я. установява, че 3-4 месеца след
инцидента с ищцата процесното стъпало е било
премахнато. Той имал офис в близост до магазина, пред който ищцата паднала, и
знаел за проблема със стъпалото. Според него и друг път е имало случаи, но този на ищцата е бил
най-тежкия. Не знае кой е отремонтирал стъпалото. Св.
Б. и св.Т.също установяват, че след инцидента стъпалото било премахнато.
При ответника не са намерени данни за
ремонтни дейности в участъка пред магазина /писмо на л.77/.
Видно от представената епикриза на МБАЛ Сердика ЕООД, гр.София, ищцата, на 66г., е
била приета в Отделение ортопедия и травматология на 11.04.2018г. с диагноза счупване на бедрената шийка. От
назначената и изслушана СМЕ се установява, че на 11.04.2018г. ищцата е получила
счупване на шийката на лявата бедрена кост, което е довело до оперативна смяна
на лява тазобедрена става с изкуствена и е причинило трайно затруднение на
движенията на пострадалата за не по-малко от 3 месеца. Тази травма се получава
най-често при падане от собствен ръст и е характерна за хора над 60 г. възраст.
Вещото лице установява, че за лечението на описаната травма е необходим период
от около 6 месеца. Получената травма и последвалото лечение обикновено създават
затруднения при движението, самообслужването, неудобства при спане за период не
по-малък от 6 месеца. Ищцата се е нуждаела от помощ от близки за ежедневните си
нужди за не по-малко от 4 месеца.
Вещото лице дава заключение, че
разходите за закупуване на изкуствена става – 3 800лв., за доплащане на леглоден - 196лв., патерици - 36лв., фраксиперин
-11,80лв., потребителска такса – 34,80лв. са направени за лечението на полученото
от ищцата счупване на бедрената шийка на 11.04.2018г.
С
решение на ТЕЛК № 3112/3.12.2018г. ищцата е с определена 50% трайно намалена
нетрудоспособност пожизнено.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.49
от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Основателността
на иска по чл.49 от ЗЗД изиска да се установи наличието на противоправно
поведение, извършено от лице, спрямо което ответникът има качеството на
възложител на работата, настъпили за ищеца вреди и причинно-следствена връзка
между настъпилите вреди и изпълнението на работата.
Ответникът, С.о., е правен субект, на
когото законът в чл.30 ал.4 от Закон за пътищата е възложил изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Тротоарът е
общинска собственост и неговата поддръжка е било задължение на С.о..
Поддръжката се осъществява от служители на общината.
Въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и представената по делото медицинска документация съдът приема,
че на 11.04.2018г. в гр.София, пред магазин на ул.“*****ищцата е стъпала на
издатина на тротоара, намираща се непосредствено след стъпалото за изход от
магазина. Тази издатина е представлявала тротоарна плочка с дължина по-къса от
човешко стъпало /според ищцата 14 см./, намирала се е между нормалното стъпало,
разположено между вратата на магазина и тротоарната настилка. Стъпвайки на
нестабилна повърхност ищцата е загубила
равновесие и е паднала на земята.
Съдът кредитира показанията на св.Б.независимо
от близката роднинска връзка с ищцата. Нейните показания се подкрепят от
показанията на св.Я., който няма роднинска връзка с ищцата, макар че е близък с
нея. И двамата твърдят за наличието на т.н. фалшиво стъпало, или издатина от
плочка, разположено под стъпалото на магазина, което няколко месеца след
инцидента с ищцата било отстранено. Към настоящия момент съдът не може да
установи наличието му на место, нито чрез оглед, нито чрез техническа
експертиза. Поради това и представените от ищцата снимки, които не са
доказателство по делото, тъй като не са събрани по надлежния ред, предвиден в
ГПК, са все пак индиция за достоверността на
показанията на тези двама свидетели. Ето защо съдът приема наличието на
издатина върху тротоара, под стъпалото на магазина, от който ищцата е излизала,
както и за доказан механизма на настъпване на увреждането на ищцата – стъпала е
върху тази издатина при слизане от стъпалото, под крака й се е оказала неравна
повърхност, в резултат на което ищцата е загубила равновесие и е паднала на
земята.
Както стъпалото, така и тази издатина /
т.н. фалшиво стъпало/ са били разположени върху тротоара, общинска собственост,
и следователно са били част от него. Съгласно
разпоредбата на чл.47 ал.1 от ППЗП поддържането включва полагането на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация. В случая служителите
на СО не са положили грижи да осигурят спокойно и безпрепятствено движение по
тротоара, вкл. по намиращите се върху него изградени стъпала, допуснали са
наличието на издатина под стъпало на магазин, което е създало опасност за
здравето на ищцата. Тротоарите и препятствията по тях, каквото е стъпалото,
следва да бъдат така изградени, че да са осигуряват нормално и безрисково движение за движещите се по тях лица, независимо
от тяхната възраст. Допълнително, с оглед ползването на тази част от тротоара и
от възрастни лица, ответникът е следвало да създаде не само безопасна среда, но
и улеснен достъп до сградите, вкл. и парапети по стълбите, с оглед особеностите
на физическото и психическото състояние на възрастните хора- намалено зрение и
слух, намалена подвижност, по-бавни реакции, лесна загуба на равновесие и
съответно по-лесна ранимост. Ответникът не представи
доказателства за причинено от ищцата съпричиняване на
вредата. Ищцата правомерно е излизала от магазина, който се е намирал на
по-високо ниво от тротоара, поради което, за да достигне тротоара, е следвало да
стъпи на стъпало. Не е бързала, бягала или извършвала рискови дейности. Не е
била обута или облечена неподходящо. Възражението за съпричиняване,
повдигнато от ответника, следва да се отхвърли като недоказано.
Настъпилите за ищцата вреди са пряка
последица от падането на земята, вследствие на стъпването върху издатината на
тротоара, общинска собственост. Тези вреди се установяват от медицинската
документация и приетата по делото съдебно медицинска експертиза. На основание
чл.49 от ЗЗД ответникът отговаря за причинените на ищцата вреди, както
имуществени, така и неимуществени.
Съдът следва да определи обезщетението за търпените
неимуществени вреди по справедливост –
чл. 52 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. Критерият за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретната държава.
Към датата на непозволеното увреждане ищцата е била на
66г., пенсионер, активна и подвижна. Обслужвала се е сама, вкл. е излизала
навън, общувала е с хора и е пазарувала, както и в деня на инцидента. След деликта ищцата е била хоспитализирана, претърпяла е
оперативна интервенция, подменена и е става, била е трудноподвижна
и се е нуждаела от чужда помощ в продължение на 4 месеца, като за около 6
месеца ищцата е имала
затруднения при движение, самообслужване , неудобства при спане. Към
момента ищцата се е възстановила от травмата, в степента в която това е
възможно, като с решение на ТЕЛК заради увреждането работоспособността й е
оценена пожизнено на 50%. Установи се, че към настоящия момент ищцата се
придвижва по-бавно , притеснява се да слиза по стълби/ стъпала. Изпитва болка
при продължително ходене. Увреждането ще я съпътства и ще й създава неудобства
до края на живота й. Преценявайки и преживяното страдание от телесните повреди
във връзка с критериите в ППВС №4/68г. и конюнктурата в страната към момента на
увреждането, съдът счита, че за репариране на търпените болки и страдания от
увреждането, на ищцата се следва справедливо обезщетение в размер на 35 000лв.
За разликата до претендираните
40 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху така определеното обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл.86 от ЗЗД се дължи и законната лихва от датата на деликта 11.04.2018г. , когато ответникът е изпаднал в
забава.
Искът за имуществени вреди следва да се уважи за
сумата 4078,60лв. От приетата СМЕ се установи, че претендираните
от ищцата разходи за лечение , медикаменти и рехабилитационни
процедури са във връзка с причиненото й увреждане и относимите
разходи са в размер на 4078,60лв. За разликата до претендирания
размер от 4098,60лв. искът следва да се отхвърли. Представеният по делото касов
бон за 20лв., макар и издаден в аптека,
не установява вида на разхода нито връзката му с лечението на ищцата.
На основание чл.86 от ЗЗД върху присъдената сума за
имуществени вреди се дължи законна лихва от поканата за плащане – подаването на
исковата молба в съда.
По разноските:
Ищцата претендира разноски за внесената от нея
държавна такса и заплатен хонорар на вещо лице – общо 476,40лв. Процесуалният й
представител претендира адвокатски хонорар по чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата се следват
направените от нея разноски съобразно уважената част от исковете - 422,19лв.
На адв.Б. се следва
възнаграждение в размер на 1702,36лв., съобразно минималния размер адвокатско
възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от ЗА.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 36лв. съразмерно
отхвърлената част от исковете, изчислено върху присъдена сума от 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи на
съда държавна такса в размер на 1386,74лв. /съдът приспадна платената от ищцата
държавна такса в размер на 176,40лв./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о.,
адрес: гр.София, ул.“*****, ЕИК *****да заплати на М.Б.М. от гр.София, ж.к.*******,
ЕГН ********** : сумата 35 000лв. , обезщетение за търпени неимуществени
вреди вследствие падане от неравнина на тротоарна настилка на 11.04.2018г. в
гр.София, на ул.“********, ведно с лихвата за забава от 11.04.2018г. до
окончателното изплащане, сумата 4078,60лв. обезщетение за търпени имуществени
вреди от увреждането за лечение, медикаменти и рехабилитация, ведно с лихвата
за забава от 18.10.2019г. до окончателното изплащане и 422,19лв. разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Б.М.
*** заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата 20лв., като
недоказан.
ОСЪЖДА С.о.да
заплати на адв.Т.Б.,*** адвокатско възнаграждение в
размер на 1702,36лв. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М.Б.М. ***
по делото в размер на 36лв.
ОСЪЖДА С.о.да
заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1386,74лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия