Р
Е Ш Е Н И Е
№
11.01.2021
година гр.С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
29.09.
2020
година
В
открито заседА.е в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Стойка И.
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д. № 300 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основА.е чл.226 от КЗ (отм.) във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Производството
е образувано по предявени искове от Р.М.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Р.,
кв. *** и А.К.Р., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Ц.А.Н.,
ЕГН **********, и двете с адрес: ***, чрез адв. П.К., САК, против Застрахователна
компА.я „Л.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***,
за присъждане на сумата от по 70 000 лева на всеки от ищците,
представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта
на техния внук и брат С.Ц.Н., настъпила в разултат на ПТП от 05.10.2014г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на деликта до окончателното
изплащане на претендираната главница.
Ищците твърдят
в исковата си молба, че са съответно дядо и сестра на починалото вследствие на
ПТП дете С.Ц.Н. на 9 години.
Твърдят, че на 05.10.2014
г. около 18:00 часа, гр. Р., по ул. „***“ се движил л.а. „Форд Ескорт“ с peг. №
СТ 4576 ВК, управляван от водача А.Д.К., който нарушил правилата за движене по
пътищата, като се движел с превишена за населено място скорост, не е съобразил
поведението си с появата на велосипедист /малолетно дете/ С.Ц.Н. и при
възникване на опасност - намиращо се на пътното платно дете велосипедист,
водачът не намалил скоростта и не спрял управляваното от него МПС, в резултат
на което блъснал велосипедиста. Вследствие на настъпилото ПТП са причинени
травматични увреждА.я, довели до смъртта на С.Ц.Н..
По случая е образувано
НОХД № 155/ 2015 г. по описа на Окръжен съд - С.З., водено срещу А.Д.К. за
престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.343, ал.1, б „в“ във вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, което е приключило с влязла в сила Присъда №
24/26.05.2015 г. на Старозагорски окръжен съд по НОХД №155/2015 г., с която
водачът на увреждащия автомобил е признат за виновен и осъден по повдигнатото
му обвинение. От същата ставало ясно, че в случая съществува пряка причинна
връзка между деянието на водача и настъпилите общественоопасни последици —
смъртта на малолетния С.Ц.Н..
Сочат, че за увреждащия
лек автомобил има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
№22113003054335/21.12.2013 г. със срок на валидност една
година, считано от 21.12.2013 г. до 20.12.2014
г. със ЗК “Л.“ АД, валидна към датата на настъпилото застрахователно събитие -
05.10.2014 г. Заявено е, че по силата на този договор за застраховка
“Гражданска отговорност“ застрахователят покрива отговорността на застраховА.те
лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в размер на 2 000
000 лв., за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Ищците сочат, че са
предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК “Л.“ АД и са
представили всички необходими документи, като към настоящия момент няма
произнасяне от страна на застрахователното дружество. Считат, че в случая са
налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на ЗК “Л.“ АД.
Изложено е, че след
инцидента на 05.10.2014 г. пострадалият С.Ц.Н. е бил хоспитализиран по спешност
в Клиника по неврохирургия към МБАЛ „П.“ - С.З., където въпреки проведеното
лечение в резултат на инцидента е починал на 21.11.2014 г. Причина за смъртта
на детето е тежка черепно-мозъчна травма, усложнена с гнойно възпаление на
белите дробове.
Ищецът Р.М.Д. посочва, че
е дядо, а ищцата А.К.Р., че е сестра на починалия, вследствие горепосоченото
ПТП С.Ц.Н., на 9 години. Всички те са живяли в едно домакинство и починалото
дете С.и сестра му А.Р., която към момента на смъртта на братчето си е била на
12 години, са били отглеждА. заедно, като изключителни грижи за тях е полагал и
дядо им Р.Д.. Ищците твърдят, че изключително тежко преживяват несвоевременната
смърт на своя внук и брат. Между тях е съществувала силна емоционална
привързаност и обич. Починалото дете С.Н.е бил само на 9 г., здраво, жизнено,
будно и растящо щастливо дете, което е било обичано и обгрижвано от дядо си Р.
и по-голямата си сестричка А.. Пътният инцидент, при който е починал Слави, е
причинил изключително силни болки и страдА.я на ищците и неизмерим стрес, както
на ищеца Р.Д., така и на ищцата А.Р., която към датата на ПТП е била на 12
години, вече разбираща какво се е случило с братчето й. Повече от месец след
инцидента лекарите са се борили за живота на Слави, ищците са се надявали той
да оздравее и се възстанови, прекарали са цялото време в болницата, изживели са
много страдА.я, много надежди и огромна мъка и отчаяние при настъпване смъртта
на С.
Ищците сочат, че
причинените им болки и страдА.я следва да бъдат компенсирА., както и че
безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват
по-високо. Заявено е, че паричното обезщетение не може да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страдА.ето и да постигне някакво, макар
и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Посочено е, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдА.я и изобщо
нематериалните последици от извършеното деяние. ОписА.те по - горе
неимуществени вреди са в резултат на виновното поведение на водача на
увреждащия автомобил А.Д.К., а за причинените от него вреди отговаря ответникът
по делото ЗК “Л.“ АД, гр. С..
Изложени са съображения,
съгласно чл. 226 от КЗ и е посочено, че предявените искове са съобразени от
една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените
болки и страдА.я от причинената смърт, а от друга страна с лимита на
отговорност на застрахователната компА.я по ЗГО за 2014 г. и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този вид.
Молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника ЗК “Л.“ АД, да заплати на Р.М.Д. и А.К.Р.,
действаща със съгласието на майка си Ц.А.Н., сума в размер на по 70 000 лева за
всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени
вреди от смъртта на техния внук и съответно брат С.Ц.Н..
Молят да им се присъди
законната лихва върху горепосочената сума от датата на смъртта на детето -
21.11.2014 г. до окончателното изплащане.
Молят да им се присъдят
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основА.е чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА с ДДС.
В законния срок е постъпил
отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва
изцяло предявените искове за неимуществени вреди - по основА.е и по размер.
Оспорва всички
твърдения в исковата молба по основА.ето на предявените претенции за
неимуществени вреди.
Оспорва
твърденията ищецът Д. да е дядо на пострадалия С.Ц.Н. - син на Ц.А.Н..
Счита, че от
представените по делото писмени доказателства се установява, че пострадалият С.Ц.е
едноутробен брат на А.К., но не е неин еднокръвен брат, т.к. не се установява С.Ц.да
е син на К.Р., съответно - ищецът Р.Д. да е дядо по бащина линия на
пострадалото при произшествието лице.
Посочено е, че
установяването на родствени връзки и произход е правнорегламентирана дейност,
свързана с оформяне и поддържане регистрите на населението. Тази
правнорегламентирана дейност има отношение както към наследяване на права и
задължения, така и с оглед осигурителната тежест и ползване на социални
придобивки.
Сочи се, че
законодателят е предвидил процедура по установяване и признаване на произход,
както и по оспорване на бащинство, която процедура с оглед сигурност и яснота
на обществените отношения е скрепена с нормативно установен срок.
Заявено е, че
произход и осиновяване се установяват само по предвидения в закона ред.
Наличието на родствена връзка, респ. създаване на такава връзка по силата на
осиновяване, е абсолютна предпоставка за наличие на материално право на иск,
което е сред обективните предпоставки, определящи понятието „справедливост“ и е
в предмета на изследване и обсъждане в настоящето производство. Наведени са
доводи, че пострадалият С.Ц.е с установен произход от майка Ц.А., но не е
припознат като родно дете от сина на ищеца Д., нито е осиновен - пълно или
непълно от К.Р., който е син на Р.М..
Отбелязано е, че
въпросът за наличие на потестативно право на обезвреда за К.Р., съответно - на
материалноправна легитимация за предявяване на иск за неимуществени вреди към датата
на депозиране на отговора за исковата молба е на разглеждане пред Върховен
касационен съд, по дело №2135/2018г., насрочено за 28.11.2019г.
Изложени са подробни съображения относно
правните последици на припознаването и осиновяването. Сочи се, че в конкретния
случай и двете действия не са извършени спрямо пострадалия приживе, поради
което и ищеца не е лице от кръга лица, визиран в Тълкувателно решение
№1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС. Отделно ответникът сочи, че законът е
предвидил и специални условия за установяване на произход по съдебен ред, в
който случай съдебният акт намира отражение в регистрите на населението,
каквото производство също не е провеждано. Лицата, имащи право на обезвреда за
неимуществени вреди са определени лимитативно, не разширително, тъй като това
са принципните предпоставки на тълкувателната практика. Поради това, в
Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС изрично се
посочва, че изключение се допуска само в случаи на особени обстоятелства и по
изключение, като наличието на такава връзка подлежи на пълно и главно
доказване.
Във връзка с
предходното, оспорва твърденията за родство по права линия от втора степен
между пострадалия и ищеца, съответно - оспорва ищецът Д. да е лице от
родствения кръг на пострадалия и поради това за него да е възникнало материално
право на обезвреда за неимущестевни вреди в резултат от загуба на близък.
Оспорва за
ищците да е възникнало право на обезвреда за неимуществени вреди в резултат от
загуба на близък при заявеното родство. Според ответника, от сторените с
исковата молба фактически твърдения по основА.ето на исковете не се установява,
че ищците следва да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
родственик -внук, вместо най-близките роднини на пострадалия, доколкото не се
твърди относно най-близките родственици на пострадалия /от кръга лица с право
на обезщетение/, да са били в обтегнати отношенията с него или особени
обстоятелства да изключват правото им на обезвреда.
Счита, че от
наведените с исковата молба фактически твърдения не се установява и това, че
ищците следва да получат парична сума за обезвреда на неимуществени вреди
поради възникнала особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на
обезщетение, наред с най-близките му родственици. Посочено е, че не се твърди
ищците, към момента на ПТП да нямат собствено семейство или други родственици
от най-близък родствен кръг, или поради житейски обстоятелства да са имали
отношения на особена близост с пострадалия, които да обосновават житейска
връзка, различна от обичайната при заявеното родство.
Също така, не се
твърдяло пострадалият да е бил зависим изключително от грижите на някой от
ищците поради изключителни, различни от обичайните житейски обстоятелства -
напр. заболяване или невъзможност да се грижи сам за делата си.
Не се твърдяло и
настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което ищците
и пострадалият да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните
при заявеното родство или да са довели до проявление на неимуществени вреди,
различни от обичайните, присъщи на добри отношения в тази родствена връзка. Ответникът
счита, че твърденията за съдържА.ето на връзката между ищците и пострадалия са
за обстоятелства, които обаче са обичайни и характерни за традицията в Източна
Европа, поради което не представляват отношения на особена близост и не
обосновават разбиране за житейска връзка, различна от обичайната при заявеното
родство. Нямало данни и не се твърдяло в исковата молба връзката между
пострадалия и негови родственици да е била прекъсвана, и от ищецът по делото да
е полагана за пострадалия грижа, която да имала характер и естество на
заместваща връзката му с някой от родствениците му по ППВС №4/1961г. или ППВС
№5/1969г.
Твърди се, че
ищците не са сред най-близкия кръг на пострадалия, като по отношение на ищеца Д.
не са налице и данни за родство. Не са налице и данни и не се заявяват
твърдения за конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността им
като брат и сестра, или между внук и дядо да е станала толкова силна, че
смъртта на пострадалия да е довела у ищците до значителни морални болки и страдА.я,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за сочената
родствена връзка и характерните за съдържА.ето й отношения.
Счита, че не са
налице данни или твърдения за юридически факти, определящи връзката между
ищците и пострадалия, които в достатъчна степен да обосновават да се направи
изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт само на най-близките на починалия.
Оспорва, както
активната материално-правна легитимация на ищцата А. К.Р., така и на ищеца Р.М.Д.
за предявяване на настоящите искови претенции, като оспорва ищците да имат
качеството на трето увредено лице с право на обезвреда, съответно - да имат
материално притезА.е, основано на собствени права, вкл. към момента на
настъпване на произшествието.
Оспорва
настъпването на риск, покрит по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена за лек автомобил л.а. „Форд Екскорт“
с peг. №СТ 4576 ВК.
Оспорва и
твърденията за възникване на вреди, обосноваващи размера на исковите претенции.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 197 от Кодекса за застраховането и предвид датата на
настъпване на процесното произшествие - 05.10.2014г., съответно - датата на
предявяване на исковите претенции, ответникът прави възражение за изтекла
петгодишна погасителна давност за предявяване на исковете.
На самостоятелно
основА.е оспорва исковите претенции, като поддържа, че процесният транспортен
инцидент е настъпил по причина и от действията на С.Ц.и поради неосъществен
родителски контрол върху неговото участие в движението като велосипедист.
Посочено е, че
от изложеното в исковата молба, а и от НОХД №155/2015г. на ОС С.З. се установява,
че пострадалият С.Ц.е управлявал велосипед по платното за движение, предвидено
изключително за движение на моторни превозни средства. В района на
произшествието има изградени тротоари и от двете стрА., по които няма видима
пречка да е невъзможно придвижване на пешеходец, респ. велосипедист. Същите са
описА. в протокола за оглед на местопроизшествие и са видни от съставения
снимков материал. От същите материали се установява, че се отнася и до внезапно
излизане на платното за движение на пострадалото дете. Водачът е признат за
виновен за това, че не е съобразил опасността за движението- наличие в близост
до пътя на дете, което кара велосипед. Твърди, че опасната зона за спиране на
водача е измерена, съобразно възможността да възприеме детето в момента, в
който кара велосипед в близост до платното за движение, а не в момента, в който
навлиза на платното за движение.В този смисъл били и формирА.те мотиви относно
вината на дееца в постановената присъда. Счита, че поради това водачът е
признат за невиновен за превишаване на скоростта за движение, както и по
обвинението, че не е контролирал непрекъснато управляваното от него моторно
превозно средство. Отнасяло се до висок процент на принос за настъпване на
заявения вредоносен резултат. И тъй като конкретното поведение - внезапно
навлизане на платното за движение е осъществено от непълнолетно лице, според
ответника, се касае за неупражнен подходящ родителски контрол. Счита, че надзорът
на малолетни лица по смисъла на закона и по човешко правило е грижа и
задължение на родителя, но в случая нямало данни пострадалият да е бил
придружаван от пълнолетно лице. Нещо повече, от фотоалбума от
местопроизшествието се установявало, че детето, през октомври, е било обуто и е
карало велосипед по чехли, подходящи по размер за възрастен човек.
Поддържа, че
причина за осъществяване на произшествието и за настъпване на заявените с
исковата молба неимуществени вреди е поведение на законния представител —
родител на малолетното лице, изразило се в неупражняване на постоянен контрол и
за осигуряване на безопасността на пострадалия.
Сочи се, че
деликтната отговорност е за вреди, настъпили вследствие личното поведение на
деликвента и в този смисъл обезщетение се дължи единствено за тези вреди, които
са настъпили като пряк резултат от осъществено деликтно поведение. В този
смисъл, ответникът навежда довод за възникване на заявения вредоносен резултат
поради лични действия на пострадалия в резултат от поведението на негов законен
представител, последното в нарушение на императивната разпоредба на чл. 125,
ал. 3 от Семейния кодекс, изразило се в неупражняване на подходящ контрол над
дете на 9г., от което е допуснато малолетният да се движи сам и да осъществи
внезапно навлизане върху пътното платно, управлявайки велосипед, в непосредствена
близост до движещо се моторно превозно средство, което поведение е причината за
настъпване на транспортния инцидент.
Оспорва размера
на предявените искови претенции за неимуществени вреди, като поддържа, че
същите са недължими, а отделно - прекомерни и заявени в противоречие с принципа
за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Според
ответника, действащият към момента на предявяване на претенциите § 96, ал.1 от
Преходни и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на
Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от
07.12.2018г., определя лимит относно претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ, като: ,До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по
чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по
чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. “, но под условие на
установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение №
1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г.
Намира, че
исковите претенции са неоснователни и претендираното от името на ищците
обезщетение е недължимо.
Оспорва изцяло
предявения акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху претендираната
главница, считано от датата на настъпване на леталния изход за пострадалото
лице - като неоснователен.
Съобразно
действащия към момента на предявяване на исковите претенции Кодекс за
застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане
срока по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането, определен от практиката
на ВКС като рекламационен.
Изложени са
аргументи по чл. 498, ал. 3 КЗ и е посочено, че от датата на извънсъдебно
предявяване на претенцията започва да тече установения от чл. 496 КЗ тримесечен
срок, поради което искането за присъждане на лихва от датата на настъпване на
леталния изход за пострадалия е неоснователна.
Оспорва
твърдението на ищците, че застрахователят не се е произнесъл по извънсъдебно
предявената претенция на ищците. По повод предявените претенции, с писмо изх.
№8734/16.10.2019г. и в установения от чл. 496 КЗ срок, застрахователят се е
произнесъл по извънсъдебно заявените искА.я за изплащане на обезщетение, като
уведомяването е извършено чрез пълномощника и в обема на предоставените
пълномощия.
На самостоятелно
основА.е прави възражение и за изтекла погасителна давност по отношение и на
претенциите за лихва, считано от датата на настъпване на леталния изход за
пострадалото лице, до датата на предявяване на преките искове срещу
застрахователя, по аргумент от Решение № 128 от 25.06.2013 г. на ВКС по т. д. №
396/2012 г., II т. о., ТК, съгласно което вземането за лихви при упражнено
право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на
делинквент се погасява с кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111,6.
"в" ЗЗД.
Поддържа, че
предявените искове за изплащане на лихва за забава от датата на настъпване на
леталния изход за пострадалият са изцяло неоснователни поради неоснователност
на главните искове и моли да бъдат оставени без уважение.
Възразява срещу
искането за присъждане в полза на ищеца на разноски за образуване и водене на
делото, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закон за адвокатурата.
Претендира съдебно-деловодни
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
С допълнителната искова молба, ищците заявяват, че
оспорват всички
възражения на ответното дружество като неоснователни и недоказА..
Твърденията на
ответника, че ищецът Р.Д. не е дядо по бащина линия на починалото следствие
процесното ПТП дете С.Н., не го изключвало от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за смъртта на близък, който е
посочен в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС. Отбелязват, че в него е прието, че материално легитимирА. да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдА.я,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Заявяват, че
обезщетение се присъжда при доказА. особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Считат, че като се изхожда от
мотивите на Тълкувателното решение следва да се приеме, че ищецът, по отношение
на който ответникът прави възражение, е от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на С.Н.. Отбелязано е, че между
ищеца и починалия е била създадена „трайна и дълбока емоционална връзка“,
характеризираща се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост, по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. От
смъртта на неговия внук, за какъвто определено ищецът го приемал, последният
търпял продължителни болки и страдА.я, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Намират за
неоснователно оспорването на правото на ищеца Р.Д. на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за смъртта на неговия внук. Неоснователно от ответника се
оспорвало и настъпването на неимуществени вреди и за двамата ищци, както и
възникналата между тях и починалия дълбока и емоционална връзка.
Посочва се, че
за доказване на отношенията в семейството с исковата молба са представили
доказателства и са направили доказателствени искА.я, които поддържат.
За невярно и
неоснователно намират възражението на ответника за изтекла 5 годишна
погасителна давност, като посочват, че датата на подаване на исковата молба /датата
на пощенското клеймо/ е 01.10.2019 г., а датата на ПТП - 05.10.2014 г., поради
което предявените искове не са погасени по давност.
Намират за
неоснователно и възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и поради вина на законния
му представител - родител, изразяваща се в „неупражняване на постоянен контрол
и за осигуряване на безопасността на пострадалия "
Посочват, че от
влязлата в сила на 10.06.2015г. Присъда № 24 от 26.05.2015г., постановена по
НОХД № 155 от 2015г. по описа на ОС -С.З. се установява, по черния път, от
ромския квартал, покрай оградата на магазина през бетонираната част на
паркинга, към ул. ***“ №14 се движел пострадалият С.Н., на 9 г., управляващ
велосипед. В случая било важно и мястото на удара - не се намира върху пътното
платно, а е пред магазин, на входа/изхода на паркинг. А причина за настъпване
на процесното ПТП е несвоевременното възприемане на пострадалото дете от страна
на водача на л.а. и късната му реакция, както и движение със скорост,
несъобразена с пътната обстановка. Детето не е нарушило нито едно правило на
ЗДвП при движението си с велосипеда, поради което нямало как да се отчете
какъвто и да е било принос от негова страна, поради което ищците считат, че
няма съпричиняване от негова страна, както и няма съпричиняване от страна на
неговите родители.
Неоснователно се
оспорвал и размера на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди,
получени следствие процесното ПТП.
Във връзка с
възражението на ответника за заплащане на суми в размер до 5 000 лв., намират
същото искане за неоснователно и незаконосъобразно, като са изложени подробни
съображения в тази връзка и е посочена съдебна практика.
За неоснователно
намират и твърдението на ответника за недьлжимост на лихви за забава, като
излагат аргументи в тази връзка.
Отбелязано е, че
в случая, претендиралата лихва за забава е определена, съгласно действащия към
момента на увреждането КЗ /отм./, а именно: от датата на непозволеното
увреждане - 21.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.
Намират за
неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност на акцесорния иск.
В отговора на допълнителната искова молба, ответникът
заявява, че поддържа
изцяло оспорването на предявените искови претенции за неимуществени вреди - по
основА.е и по размер.
Твърди, че оспорването от
страна на ответника на заявените от името на ищеца Д. права е основателно,
предвид на това, че установяването на родствени връзки и произход е
правнорегламентирана дейност, свързана с оформяне и поддържане регистрите на
населението. Тази правнорегламентирана дейност има отношение както към
наследяване на права и задължения, така и с оглед осигурителната тежест и
ползване на социални придобивки.
По отношение на размера на
предявените искове, поддържа направеното възражение, основано на § 96, ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби на
Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101
от 2018 г.), в сила от 07.12.2018г., по силата на който се определя лимит
относно претенциите на лицата по чл.493А, ал.2 от КЗ.
Счита, че възраженията,
заявени с аргумент за противоречие на норма на материалния закон с правото на
Европейския съюз са необосновА., тъй като са в колизия, както с ЗНА, така и с
процесуалния кодекс относно приложимостта на европейското законодателство.
Съдът, като обсъди събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на стрА.те, намира
за установено следното:
Предявени са два
кумулативно съединени иска за заплащане на застрахователно обезщетение с правно
основА.е чл.226 КЗ /отм./ и
акцесорни искове за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното
обезщетение с правно основА.е чл. 86 ЗЗД.
От
представените по делото доказателства се установява, че с влязла в сила Присъда №24/26.05.2015 г. на Старозагорски окръжен
съд, постановена по НОХД №155/2015 г., водачът А.Д.К. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 05.10.2014 г.
пред магазин „М.“, находящ се в гр. Р., обл. С.З., на ул. „***“ № 14 /гл. Път III – 554, км. 23+
900/, при управление на МПС л. а.
„Форд Ескорд“, рег. № СТ
4576 ВК, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 6, ал. 1 от ЗДвП ("Участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка") – не се е
съобразил с тези изисквА.я, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП ("Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвА.я товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. "),
чл. 116 от ЗДвП („Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата,
към хората с трайни увреждА.я, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора.“), чл. 117 ЗДвП („При приближаване към място, където на пътя
или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.“), с което по непредпазливост е причинил смъртта на
малолетния С.Ц.Н. с ЕГН: ********** *** Загора
/настъпила на 21.11.2014г./, поради което и на основА.е чл. 343, ал.1, б. „в“,
вр. чл.342, ал.1, и чл.54 от НК го е осъдил на 2 /две/ години „Лишаване от свобода“, което
да изтърпи в затворническо общежитие от „открит“ тип при първоначален „общ“
режим. Кумулативно А.К. е лишен и от право да управлява МПС за
срок от четири години.
От справката, извършена на стрА.цата на Информационен център към
Гаранционния фонд, се установява, че увреждащият лек автомобил . „Форд Ескорд“, рег. № СТ 4576 ВК, има сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, з.п. № 22113003054335/21.12.2013 г. със срок на
валидност една
година, считано от 21.12.2013 г. до 20.12.2014
г. със ЗК “Л.“ АД, валидна към датата на настъпилото застрахователно събитие -
05.10.2014 г.
При процесното ПТП тежко е пострадал С.Ц.Н., управлявал велосипед, като
последният след
инцидента на 05.10.2014 г. е бил хоспитализиран по спешност в Клиника по
неврохирургия към МБАЛ „П.“ - С.З., където въпреки проведеното лечение в
резултат на инцидента е починал на 21.11.2014 г. Причина за смъртта на детето е
тежка черепно-мозъчна травма, усложнена с гнойно възпаление на белите дробове.
От представените Удостоверения за родствени връзки се установява, че ищцата
А.К.Р. е едноутробна сестра, а Р.М.Д. не се намира в родствена връзка с
починалия при процесното ПТП С.Ц.Н..
С молба с вх. № 12670/26.09.2019 г., ищците са отправили молба - претенция
до ответното дружество ЗК „Л.“ АД с искане да бъде определено и изплатено
застрахователно обезщетение. С писмо изх. №8734/16.10.2019 г. ответното
дружество е отказало да изплати поискА.те обезщетения.
По делото е приложено Решение № 139 от 14.01.2020г. на ВКС, I т. о., ТК, с което се дава отговор на въпроса дали лицето К.Р. М. е
материалноправно легитимирано да получи застрахователно обезщетение, при
положение, че последният не е посочен като баща в акта за раждане на починалия
малолетен С.Н.при процесното ПТП. В отговор на така поставения въпрос ВКС
посочва, че в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирА.
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен
близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдА.я,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на
решението си ВКС се позовава на мотивите на ППВС №5/24.11.1969г., където е
признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно
на отглеждащия го. ВКС достига до извода, че включването на посочените лица в
кръга на правоимащите е мотивирано със съдържА.ето на съществувалите между тях
и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между
биологичен родител и дете и е справедливо, при установени действително
претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на
право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е
обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и
чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за
предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. С Решение
№ 139 от 14.01.2020г. на ВКС, I т. о., ТК е прието съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото дете в размер на 1/2 част.
По делото е представен Социален доклад
с изх. № ПР/Д-СТ-Р/ 7-001/ от 20.03.2020г. на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Р.. В него се посочва, че среща и разговор с ищцата А.К.Р. не може да бъде
осъществен, предвид на това, че момичето към момента е в чужбина при роднини. С
доклада е дадено заключение, че ищцата А.К.Р. е едноутробна сестра на С.Ц.Н.,
починал на 21.11.2014г., която след случилото се е с емоционална травма и все
още преживява загубата на своя брат, с който са били много привързА. и близки. Направен
е извод, че между С.и А. е съществувала силна емоционална връзка и обич. Посочено
е, че паричното обезщетение не може да компенсира загубата на брат ѝ, но
може да доведе до удовлетворяването на други нужди, което би могло да допринесе
за намаляване на болката и причинения ѝ психически и емоционален стрес.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото е назначена
съдебно-автотехническа експертиза. От заключението й се установява следният мехА.зъм на ПТП: На 15.10.2014, около
18:00 в гр. Р. в посока юг се е движел лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № СТ
4576 ВК, управляван от А.Д.К.. Скоростта на движение е била около 51 км/ч, а
опасната зона при тази скорост е около 31 м. В същото време, в посока север,
срещу лекия автомобил се движил велосипедиста С.Н., управлявайки велосипед
„Спринт Елемент” със скорост на движение около 10 км/ч. Водачът на автомобила
не е реагирал своевременно, като не предприел спиране и на около 21 м северно и
около 3,80 м източно от ориентира „Ор” е настъпил удар между МПС и велосипеда.
За л.а. Форд Ескорт ударът е в областта на предната челна лява част, а за
велосипеда е в предното колело. В резултат на удара тялото на пострадалия е
политнало напред спрямо посоката си на движение, ударило се е в предното стъкло
на автомобила, след което е било отхвърлено напред и надясно спрямо посоката на
движение на МПС и е изпаднало върху платното за движение. В резултат на
субективните действия на водача - въртене на волана надясно, с цел да
предотврати ПТП, предно дясно колело се е ударило в западния бордюр,
деформирала се е джантата, а гумата е била без въздух. След удара МПС е
продължило движението си напред и е спряло в своята пътна лента. Вследствие на
ПТП велосипедистът С.Ц.Н. е получил тежка мозъчна травма, усложнена с
двустранно гнойно възпаление на белите дробове и е починал на 21.11.2014 г.
Според експертизата, лекият автомобил се е движил със скорост около 51
км/ч, в своята пътна лента в посока от север на юг. Видно от заключението, пострадалият
велосипедист е навлязъл на платното за движение отдясно наляво спрямо посоката
на движение на лекия автомобил, след което е предприел движение в западната
пътна лента в посока на север, срещу посоката на движение на МПС.
Видно от заключението, спрямо грА.ците на пътя ударът е настъпил на
около 10 м северно от южната грА.ца на входа към паркинг и на около 3,80 м източно от западната грА.ца на
платното за движение.
Според експертизата, мястото на удара се намира в западната пътна лента -
лентата за движение на л.а. Форд Ескорт. Според експертизата, водачът на
автомобила е имал техническата възможност да възприеме пресичащият велосипедист
на разстояние не по-малко от около 50 м спрямо мястото на удара.
Вещото лице заключва, че водачът на
л.а Форд Ескорт А.К. е имал техническата възможност да възприеме пресичащият
отдясно наляво спрямо посоката му на движение велосипедист С.Н.и да предотврати
настъпването на ПТП, като своевременно задейства спирачната система с
необходимото спирачно закъснение и спре преди мястото на удара.
По делото са събрА. гласни доказателства. Свидетелката Д.М.М.твърди, че са
комшии и познава ищците. Сочи, че семейството на починалия добре се е грижило
за него, ищците живеели в едно домакинство с родителите и починалия, посещавали
го в болницата. Преди инцидента със сестра си А. ходили заедно на училище, а тя
към настоящия момент се разстройвала, когато говорили за него. Редовно ходили
на гроба му. Ищцата след инцидента се затворила в себе си. Ищецът Р. се грижил
за Слави, купувал му „всичко, каквото иска“.
От свидетелските показА.ята на Милена Кирилова С., която е приятелка и
съседка на ищцата се установява, че ищците били притеснени след инцидента,
ходили до болницата и плачели. Ищцата живеела в едно домакинство със Слави, Р.
и родителите им, ходили заедно с братчето си на училище, след смъртта му се
затворила в себе си и ходили всяка събота до гробищата. Посочва още, че ищецът
се грижил за Слави, водил го до магазина и му купувал каквото поиска.
По делото е разпитан и свидетелят Д.А.А., който е участник като пътник в
колата на А.К. при процесното ПТП. Твърди, че докато пътували по главната улица
за село Т., пред колата изскочил от дясно наляво велосипедистът С.и навлязъл в
пътното платно. Детето било само с колелото и всичко се случило много бързо, не
е забелязал по колелото да има светлини или стопове. Водачът натиснал
спирачките и опитал за избегне удара. А.К. се пА.кьосал и избягал, а свидетелят
останал да помогне на детето, което било в безсъзнА.е. В показА.ята се твърди,
че са комшии с родителите на детето, които си го гледали, не са го оставяли в
социални заведения и не са ходили в чужбина. В домакинството живеели още и
ищците А. и Р..
Свидетелката Н.И.С., която е леля на К.Р., живеещ на съпружески начала с Ц.Н.,
твърди, че са съседи от около 40 години със семейството на С. Посочва, че
майката е била в затвора за около 8 месеца, като нямала информация да са давали
децата на някого, а бабата и дядото се грижили за тях. Сочи, че С.живеел с
родителите си, сестра си А., баба си и дядо си. След като починал, майката
родила две деца. Дядо му Р. много го гледал и държал на внуците си.
Съдът кредитира показА.ята на
свидетелите. Същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо
който застраховА.ят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. При наличие на непозволено увреждане, увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застраховА.я по
свой избор.
С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят – в
случая Застрахователна компА.я „Л.“ АД, се задължава да покрие в
грА.ците на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застраховА.я за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди – чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.).
Съдът приема за безспорно
установено, че при настъпилото ПТП на 05.10.2014 г. пред магазин
„М.“, находящ се в гр. Р., обл. С.З., на ул. „***“ № 14 /гл. Път III – 554, км. 23+
900/, при управление на МПС л. а.
„Форд Ескорд“, рег. № СТ
4576 ВК, водачът му е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116
от ЗДвП , чл. 117 ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на С.Ц.Н. от гр. Р..
В
случая е налице влязла в сила присъда, признаваща вината на водача за
настъпване на произшествието, поради нарушаване правилата за движение и
причинената в резултат на това смърт по непредпазливост на пострадалото лице.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца.
Не
е спорно, че към датата на процесното пътно-транспортно произшествие е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение увреждащия лек
автомобил марка "Форд", модел "Ескорт" с рег. № СТ 4576 ВК.
При
това положение, налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД.
Вредата
(имуществена или неимуществена) е елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Вредите са не само основА.е за отговорността при
непозволено увреждане, но и определят размера на обезщетението.
По
отношение на ищеца Р.М.Д..
Спорен
по делото е въпросът, дали ищецът има право да получи обезщетение във връзка
със загубата на своя близък родственик.
Въпреки
установените по делото обстоятелства за извършено от А.К. виновно и
противоправно деяние при управление на застрахованото МПС в причинна връзка с
настъпилата смърт на С.Н., деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, то не се
установи материалноправната легитимация на ищеца на увредено лице по смисъла на
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) с право да получи обезщетение за неимуществени
вреди от причинената смърт на С.Н..
Съдът
счита, че събрА.те доказателства относно емоционалната връзка и близост между
ищеца и починалото дете, както и данните
относно твърдените в исковата молба психически и морални вреди, претърпени от
ищеца в резултат на причинената вследствие на ПТП смърт на С.Н.не са
достатъчни, за да обосноват извода за настъпването на релевирА.я вредоносен
резултат. В действителност се установи, че ищецът е живял в едно домакинство с
пострадалия, но обезщетението за неимуществени вреди се дължи при доказана
родствена връзка като биологична връзка или при доказА. емоционални страдА.я,
значително по-силни от обичайните такива за подобен тип отношения, които биха
били налице.
От показА.ята на свидетелите не бе установено
между ищеца и С.Н.да е съществувала трайна и дълбока емоционална, особено
близка връзка, различна от нормално съществуващите отношения при такъв тип
взаимоотношения между лица от едно домакинство и действително претърпени от
ищеца значителни по интензитет морални болки и страдА.я.
По
делото е безспорно, че ищецът, макар от дълги години да живее в едно
домакинство с починалото лице и да е полагал грижи за него, то той не е
замествал родителските грижи, не е живял преимуществено и само с него. От показА.ята
на свидетелите се установи, че свидетелине и ищецът се познават като съседи и ищецът
е полагал грижи за детето, „ходил с него до магазина“, „купувал му каквото
иска“, но тези факти по никакъв начин не могат да доведат до извода, че между
двамата е съществувала изключително силна и дълбока емоционална връзка, която
съгласно ТР №1 от 2016г. на ОСНГТК на ВКС да обуслови уважаването на иска. В
показА.ята си свидетелите установяват, че между двамата са съществували
нормалните за подобен тип отношения близост и привързаност, като е обичайно
ищецът да изпитва тъга от загубата на детето. Така създадените между тях
отношения, обаче, са обичайните такива и не водят до извод, че ищецът е бил
толкова силно привързан към С.Н., че смъртта му да му е причинила морални болки
и страдА.я, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзката
им. В настоящата хипотеза по делото не се установи при условията на пълно и
главно доказване особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между
ищеца и детето, както и настъпили в резултат на смъртта му сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдА.я, различни от нормално
възприетите в обществото. Според гореспоменатото тълкувателно решение,
материално легитимирА. да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.
V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдА.я, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В
хода на съдебното дирене не са установени конкретни обстоятелства от визирА.те
в тълкувателното решение, които да обосноват извод, че моралните болки и страдА.я
на ищеца надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за специфичните
отношения, в които са се намирали двете лица, поради което и не е установено
основА.ето за изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС №
5/1969 г. – че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на
починалия.
Предвид
гореизложените съображения, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на ищцата А.К.Р..
Кръгът
на лицата, материалноправно легитимирА. да търсят обезщетение за неимуществени
вреди при причинена смърт на техен близък, не е изрично уреден в закона.
Задължително за съдилищата разрешение е дадено с Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по т. д. №1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, постановено с
оглед задълженията на българската държава по чл. 16 от Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални
стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.
Съгласно цитираната разпоредба, държавите-членки гарантират, че в хода на
наказателното производство жертвите имат право да получат решение за
обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен
ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в
друго производство. За целите на Директивата понятието "жертва" е
дефинирано в нормата на чл. 2, §. 1, б. "а": физическо лице, което е
претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдА.е или
икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление - членове на
семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са
претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Б. "б" на чл. 2, §.
1 изчерпателно изброява лицата, които се считат за "членове на
семейството": съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана,
постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка
линия, братята и сестрите и издържА.те от жертвата лица.
С
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС на РБ се прие, че материално легитимирА. да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдА.я, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила
Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че
кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на
смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. и няма
основА.я за разширението му, включително по отношение на други възходящи и
низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
В
мотивите на тълкувателното решение е прието, че най-близките на починалия (по
смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като
поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага,
че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдА.я от загубата му. Правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени,
съгласно чл. 52 от ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 от ЗЗД, обаче, е справедливо
и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържА.ето на която търпят морални
болки и страдА.я от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страдА.ята на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при
реално проявени и доказА. неимуществени вреди от загубата на близък човек
противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на гарантираното с
чл. 6, ал.2 от Конституцията на РБ и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните
права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.
Безспорно
е, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдА.я, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.
В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек,
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдА.я, които в
достатъчна степен обосновават основА.е да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/1961 г. и №5/1969 г. на Пленума на
ВС.
Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основА.е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдА.я.
Ищцата
А.К.Р. е по-голяма сестра (едноутробна) на починалия С.Ц.Н.. Към момента на смъртта
на брат си А. е била на 12 г., а починалият С.на 9 г. От показА.ята на
свидетелите, еднопосочно се установява, че ищцата и починалият поддържали
близки и топли отношения. По-конкретно – живеели в едно домакинство, отраснали
заедно, грижели се един за друг, ходели заедно на училище.
Съдът
възприема показА.ята на свидетелите, които цени при условията на чл. 172 от ГПК
и приема за безспорно установено, че ищцата и брат й С.са поддържали близки и
топли отношения, характеризиращи се с обичайната за тази връзка взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Въпросът
е в това, дали помежду им е била изградена такава особена връзка, която поради
определени житейски обстоятелства, се различава от нормалната и обосновава
изключителност на отношенията, водеща до неимуществени вреди, надхвърлящи
обичайните при добри, социално-активни отношения в бита, без конфликти и при
взаимна грижа и помощ и съответно оправдаваща присъждането на обезщетение,
наред с най-близките на пострадалия. По принцип житейски недостоверно е едно
починало лице да има дълбока емоционална връзка с неогрА.чен брой лица, които
да са претърпели вреди от неговата смърт и да е справедливо да бъдат
обезщетени. В случая починалият е имал близки и топли отношения със сестра си –
ищцата А.Р.. Съдът приема, че взаимното им общуване, отношенията между тях,
сравнително малката разлика във възрастта, която също способства близостта в
отношенията помежду им, както и съвместното им съжителство представлява трайна
и извънредна емоционална връзка, която съответства на предвиденото в ТР
изключение. Обстоятелството, че ищцата и починалият са обитавали едно общо
домакинство, отраснали са заедно, грижили са се един за друг, ходили са заедно
на училище, илюстрира положителната емоционална връзка, обич и привързаност
между тях.
От
показА.ята на свидетелите се установяват претърпените от ищцата болки и страдА.я,
продължаващата тъга, породени от смъртта на брат й, поради което съдът приема,
че тези неимуществени вреди подлежат на репариране по изключение.
Относно размера на
обезщетението, предвид интензитета и продължителността на търпените вреди, съдът счита, че искът е основателен в размер
на 16 000лв. В случая, обаче, следва да се вземе предвид съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на пострадалото и починало дете С.Н.. По
делото е установено, че лекият автомобил Форд Ескорт се е движил със скорост
около 51 км/ч, в своята пътна лента в посока от север на юг. Видно от
заключението, пострадалият велосипедист е навлязъл на платното за движение
отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, след което е
предприел движение в западната пътна лента в посока на север, срещу посоката на
движение на МПС.
Видно от заключението, спрямо грА.ците на пътя ударът е настъпил на около 10 м северно от южната грА.ца на
входа към паркинг и на около 3,80 м
източно от западната грА.ца на платното за движение.
Според експертизата, мястото на удара се намира в западната пътна лента -
лентата за движение на л.а. Форд Ескорт. Според експертизата, водачът на
автомобила е имал техническата възможност да възприеме пресичащият велосипедист
на разстояние не по-малко от около 50 м спрямо мястото на удара.
С оглед установяване на обстоятелствата, свързА. с появата на детето С.Н.на пътното платно по
делото е разпитан св. Д.А., който е пътувал в лекия автомобил като пътник.
Същият посочва “Мина доста време, видях само, че изскочи пред колата от към
моята страна от дясно на ляво. Велосипедистът просто изскочи от дясно, влезе в
платното, мисля, че беше на девет години. Детето беше само с колелото. Стана
много бързо и не забелязах да има светлини или стопове. Стана светкавично и
нямаше време да видиш. Ударът стана на предния капак, не видях точно от коя
страна, защото стана много бързо. Водачът натисна спирачките мисля, че зави
надясно, за да избегне удара. Всичко стана мигновено.“
Съдът кредитира показА.ята
на свидетеля, същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства, а
свидетелят е очевидец, пътувал е в автомобилът, предизвикал ПТП. Обстоятелства,
различни от посочените от този свидетел не се събраха в хода на съдебното
производство.
С оглед на показА.ята на св. Д.А., съдът
приема за установено, че детето С.Н.се е появило внезапно на пътното платно
пред движещия се автомобил л.а. Форд Ескорт,
срещуположно на движението на автомобила, поради което и възможността за
своевременна реакция на шофьора е била твърде малка. При тези обстоятелства,
съдът приема, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете на ½. Такова
съпричиняване е прието и в решението на САС по гр.д.№3344/17г. по описа на САС,
в което е разгледан спорът между родителите на починалото вследствие на ПТП
дете С.Н.и застрахователното дружество /ответника по настоящото дело/ във връзка с
претенцията на родителите за обезщетяване на причинените им неимуществени
вреди, породени от смъртта на детето.
Предвид приетото съпричиняване от страна на пострадалото дете на ½,
съдът счита, че предявеният иск на ищцата следва да бъде уважен за сумата
8 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта на
детето - 21.11.2014г. до окончателното
изплащане на сумата. В този размер искът се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като над тази сума до размера на предявения иск от
70 000лв. искът следва да се отхвърли.
По
предявените претенции на стрА.те за присъждане на съдебни разноски:
Ищците
са освободени от заплащане на такси и разноски по производството, съгл. чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК, поради което същите не дължат такива на ответника.
Съдът
счита, че ответникът следва да заплати
на адв. К. във връзка с осъщественото процесуално представителство сумата
876лв., адвокатско възнаграждение с оглед частичното уважаване на претенцията
на ищцата за сумата 8 000лв., като съдът е съобразил размера на
възнаграждението с разп. на чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.38 от Закона за
адвокатурата, като е взел предвид обстоятелството, че адвокатът е регистриран
по ЗДДС и посочената сума е крайна, с вкл.ДДС в нея.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е
Ш
И :
ОСЪЖДА ЗК
„Л.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** да
заплати на А.К.Р., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Ц.А.Н.,
ЕГН **********, и двете с адрес: ***, чрез адв. П.К., САК, с адрес ***, офис 10
сумата 8000лв. /осем хиляди лв./, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на брат й С.Ц.Н., настъпила
в резултат на ПТП от 05.10.2014г., ведно със законната
лихва, считано от датата на смъртта му - 21.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
8 000лв. до предявения размер от 70 000лв. като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Р., кв. ***, чрез адв. П.К., САК против ЗК
„Л.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** иск с правно основА.е чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на внука
му С.Ц.Н., настъпила в резултат на ПТП от 05.10.2014г., ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на смъртта на С.Ц.Н. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. *** да заплати на адв. П.К. от САК, в качеството й на
пълномощник на А.К.Р., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Ц.А.Н.,
ЕГН ********** сумата
876лв. /осемстотин седемдесет и шест лв./, представляваща адвокатско
възнаграждение съобразно частичното уважаване на претенцията, като сумата е с
включено ДДС в размера.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: