Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1012 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединение отрицателни установителни искове с правна
квалификация чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 92, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът - „Н.с.м.” ЕООД – в несъстоятелност, твърди, че по отношение на него е открито производство по несъстоятелност с решение, постановено по т.д. № 2149/ 2018 г. по описа на СГС, VI-5 състав. Посочва, че ответникът „Г.А.Р.”, Румъния е предявил в производството по несъстоятелност следното свое вземане към длъжника за получаване на сума в размер на 458 072, 42 лева, представляваща неустойка, начислена съгласно чл. 15 от договор за покупко-продажба на пшеница, сключен на 13.04.2018 г., между „Н.с.м.” ЕООД и „Г.А.Р.”, която се дължи при разваляне на сключения договор, който се сочи, че е развален поради допуснато от ищеца неизпълнение на задължението му да достави уговореното количество пшеница от 1920 метрични тона по анекс 2 към сключения договор и от 8 000 метрични тона по анекс 3 към сключения договор. Ищецът заявява, че това вземане е включено от синдика в изготвения списък на приети вземания на кредиторите на „Н.с.м.” ЕООД – в несъстоятелност, като той е подал възражение срещу неговото приемане по реда на чл. 680 ТЗ, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Твърди, че това вземане не е възникнало, тъй като не са осъществени предвидените в чл. 15 от сключения договор за продажба предпоставки за дължимост на уговорената в тази клауза неустойка. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Н.с.м.” ЕООД – в несъстоятелност не дължи на „Г.А.Р.”, Румъния описаната парична сума.
Ответникът по иска - „Г.А.Р.”, Румъния, го оспорва. Твърди, че на 13.04.2018 г., между него и ищеца е сключен договор за продажба на българска пшеница, с който последният се е задължил да му достави пшеница в уговорено между страните количество и качество. На 04.05.2018 г. и на 22.05.2018 г. между страните по тази сделка са подписани два анекса към нея, с които ответникът сочи, че е постигнато съгласие за конкретно количество пшеница, което ищецът се задължава да достави на ответника и за дължимата от последния покупната цена. Ответникът заявява, че ищецът не е изпълнил задължението си да достави част от уговореното с тези анекси количество пшеница, което възлиза общо на 9 920 метрични тона, поради което за него е възникнало правото да развали сключения договор, което той е упражнил като е изпратил нотариална покана до ищеца, с която му предоставил допълнителен срок от 7 дни, считано от получаване на поканата, за изпълнение на задължението и заявил, че при неизпълнение в този срок ще счита договорът за продажба на пшеница в частта относно поръчаните 9 920 тона за развален. Ищецът не е изпълнил задължението си за доставка на пшеница в предоставения допълнителен срок за това, поради което сключеният договор за продажба е развален в посочената част, считано от 17.10.2018 г. В чл. 15 от сключения договор е уговорена неустойка, която се дължи от продавача при неговото разваляне поради неизпълнение и която е в размер на 15 % от стойността на недоставеното количество пшеница. С оглед на това и предвид допуснатото неизпълнение ответникът счита, че ищецът дължи да му заплати неустойка по чл. 15 от договора, която възлиза на сумата от 234 720 евро с левова равностойност от 459 072, 42 лв. Поради изложеното моли предявеният отрицателен установителен иск да се отхвърли.
Синдикът на „Н.с.м.” ЕООД – в несъстоятелност – К.Г., счита, че предявеният иск е неоснователен и моли да се отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, може да се направи извод, че предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ отрицателен установителен искове за признаване за установено, че в полза на кредитора на несъстоятелността - „Г.А.Р.”, Румъния, не съществува вземане към длъжника „Н.с.м.” ЕООД – в несъстоятелност, което е предявено в производството по несъстоятелност на последното дружество, включено е в изготвения от синдика списък на приети вземания, обявен в търговския регистър, срещу който длъжникът е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение, постановено по чл. 692, ал. 4 ГПК.
Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на специалния отрицателен установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, който се предявява от длъжника, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: 1) ответникът по предявения иск да е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ /с изключение на случаите на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/, 2) синдикът да се е произнесъл по приемането на това вземане, като го е включил в списъка на приетите вземания, 4) длъжникът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемане на вземането, което ответникът, претендира, че има към него, 5) да е налице произнасяне от съда по несъстоятелността по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което то да е оставено без уважение; 5) установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ.
От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „Н.с.м.” ЕООД, се установява, че по отношение на това дружество е открито производство по несъстоятелност с решение, постановено на 02.08.2019 г., по т.д. № 2149/ 2018 г. по описа на СГС, VI-5 състав. Доказва се и това, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ ответникът „Г.А.Р.”, Румъния е предявил своето вземане, което е предмет на предявения отрицателен установителен иск, както и че то е включено в изготвения от синдика списък на приети вземания, обявен в търговския регистър на 17.01.2020 г. Срещу списъка на приети вземания в тази му част в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено възражение от длъжника „Н.с.м.” ЕООД, с което той е оспорил като неправилно произнасянето на синдика по приемане на предявеното от кредитора „Г.А.Р.”, вземане, което той претендира, че има към него. Съдът по несъстоятелността е разгледал това възражение с определение, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за неоснователно. Отрицателният установителен иск, за разглеждане на който е образувано настоящото производство, е предявен пред съда на 03.06.2020 г., което настоящият съдебен състав счита, че е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който е 14- дневен. Този срок започва да тече от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ, което в случая е станало на 22.04.2020 г. Съдът съобразява, че към 22.04.2020 г. е действала разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в която е предвидено, че за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, обявено в Република България, спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението към този закон. Срокът за предявяване на иска по чл. 694 ТЗ по своя характер е процесуален срок, до изтичане на който определени лица имат правото да предявят пред съда иск за установяване съществуването или несъществуването на конкретно субективно материално право, като предявяването на иска в този срок е част от една общата процедура, регламентирана в ТЗ, в рамките на която се цели да бъдат установени всички вземания на кредиторите на несъстоятелността, които подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито по отношение на един търговец. Ето защо и доколкото не попада в регламентираните в закона изключения съгласно приложението към него, то трябва да се заключи, че този срок попада в приложното поле на цитираната норма по чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Този срок не може да се квалифицира като такъв по чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., а именно като срок, с изтичането на който се погасяват или прекратяват права за частноправните субекти, защото последният се отнася до права, които имат материалноправен характер /например материалното преобразуващо право, което се упражнява пред съда с конститутивен иск, каквото е това по чл. 135 ЗЗД/, а не до процесуални права, каквото е правото на предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ, което възниква като част от общата процедура по предявяване на вземания в производството по несъстоятелност на едно търговско дружество, която започва с предявяване на вземането от кредитора на несъстоятелния длъжник. С оглед на изложеното и при прилагане на разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г. съдът счита, че срокът по чл. 694, ал. 6 ТЗ за предявяване на отрицателния установителен иск, с който е сезиран, не тече за периода от 22.04.2020 г. до 20.05.2020 г. Той продължава да тече от 21.05.2020 г. и изтича на 04.06.2021 г., преди която дата длъжникът „Н.с.м.” ЕООД е предявил пред съда иска по чл. 694 ТЗ.
Предвид горното се налага извода, че по делото се доказа наличието на всички предпоставки за допустимост на предявения по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ отрицателен установителен иск, поради което същият е допустим и съдът дължи да се произнесе по неговата основателност.
Съгласно правилата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск тежестта за доказване възникването на вземането, което е предмет на този иск е на ответника. Ето защо и в случая в тежест на ответника „Г.А.Р.”, Румъния, който е лицето, което твърди, че в негова полза е възникнало предявеното в процеса вземане срещу „Н.с.м.” ЕООД, е да докаже в настоящия процес при условията на пълно и главно доказване, че това вземане е възникнало, както и че съществува към настоящия момент. При съобразяване на фактите, на които се позовава ответникът в процеса, е видно, че това вземане е такова за заплащане на неустойка в размер на 458 072, 42 лв., която се сочи, че се дължи поради настъпило разваляне на сключен между страните по спора договор за покупко-продажба на пшеница от 13.04.2018 г., на основание постигната в чл. 15 от този договор уговорка. За да се приеме, че такова вземане е възникнало по делото трябва да се докаже, че соченият от ищеца договор за продажба на стоки е сключен, че в неговото съдържание е постигната валидна уговорка за дължимост на неустойка при развалянето му, както и че договорът е развален, при настъпване на който факт възниква вземането за неустойка за разваляне.
От представените
по делото доказателства се установява, че между дружествата, страни в
производството, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен
договор за търговска продажба на пшеница. Това е видно от приетия по делото писмен договор
от 13.04.2018 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му. Страни по
този договор за продажба са две юридически лица, всяко от които има седалище на
територията на различни държави – едната страна, която има качеството на
продавач по договора, има седалище на територията на Република България, а другата страна, която има качеството на
купувач по този договор, е дружество, чието седалище е на територията на
Румъния.
Следователно правопораждащ предявеното вземане за
неустойка факт е договор за продажба на стоки с международен елемент, поради
което и съдът трябва да отговори на въпроса кое е приложимото право, което
урежда сключването, изпълнението на тази сделка, както и последиците от нейното
неизпълнение.
Приложимото материално право по отношение на процесния договор, сключен между юридически лица, които имат седалище на територията на различни държави, трябва да се определи съгласно правилата за това, уредени в Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I). С Регламента е въведен следният принцип: приложимото право по отношение на договорите е това, което е избрано от страните, като при липса на избор начинът, по който то трябва да бъде определено е посочен в чл. 4 от Регламента, в която норма са разграничени отделни хипотези според вида на сключения договор. При тълкуване на съдържанието на сключения на 13.04.2018 г. договор се установява, че в него е налице клауза, с която страните са постигнали съгласие за избор на приложимото по отношение на него материално право. Това е уговорката на чл. 17 от договора, в която е предвидено, че сключеният договор се подчинява на българското право. Следователно при произнасяне по това дали вземането за неустойка, което е предмет на предявения отрицателен установителен иск, е възникнало съдът трябва да съобрази относимите към процесните отношения материалноправни разпоредби, действащи в Република България.
При тълкуване на уговорките от съдържанието на сключения на 13.04.2018 г. договор за продажба във връзката им една с друга се налага извода, че той е рамков по своя характер. С него ищцовото дружество „Н.с.м.” ЕООД се е задължило да доставя стоки, представляващи българска пшеница – текуща реколта от добро продаваемо качество на купувача „Г.А.Р.”, Румъния, който е поел насрещно задължение да заплати покупна цена за тях. В този договор обаче не се съдържат конкретни уговорки за количествата стоки, които страните се съгласяват, че ще бъдат доставени, както и за размера на покупната цена, която ще бъде платена за тях. С клаузите на чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 10 от договора страните са се съгласили, че конкретизацията на количеството и качеството на стоките, които продавачът се задължава да достави, условията на доставка и транспорт, както и цената, която купувачът се задължава да заплати за получените стоки, се определят в отделни анекси към договора, които ще бъдат подписвани между съдоговорителите.
От събраните в производството доказателства се установява, че в изпълнение на задълженията, поети с рамковия договор от 13.04.2018 г., страните са подписали няколко анекса, в които са конкретизирали задълженията, които възникват за всяка от тях по договора за продажба и които са характерните насрещни престации за този вид сделка, а именно постигнали са съгласие за количеството на пшеницата, която продавачът се задължава да достави на купувача и за единичната покупна цена за метричен тон пшеница, която купувачът се задължава да заплати на продавача.
Предвид изложеното трябва да се заключи, че в производството е установено, че договорът, който се сочи като правопораждащ предявеното в процеса вземане за неустойка факт, е сключен между страните по спора.
В чл. 15 от рамковия договор е
предвидено, че в случай на отказ на някоя от страните да изпълни поетите от нея
задължения, другата страна може да поиска незабавното прекратяване на договора,
като в случай че договорът бъде прекратен по вина на продавача, той ще бъде
отговорен към купувача да плати обезщетение за пропуснати ползи в размер на 15
% от стойността по договора и анекса. Прекратяването на процесния
договор, което е уговорено да настъпва съгласно посочената договорна клауза и което
е условие за възникване на задължението за продавача да заплати обезщетение за
вреди на купувача, по своята същност представлява разваляне по смисъла на чл.
87 ЗЗД, доколкото според волята на страните то е предпоставено
от виновното поведение на продавача по изпълнение на поетите от него задължения
по договора, а неизпълнението на договорно задължение е правопораждащ
факт единствено на потестативното право за разваляне,
но не и на това за прекратяване на договора, което не може да представлява
санкция за неизправната страна. Ето защо следва да се заключи, че задължението
на купувача за заплащане на обезщетение по чл. 15 от рамковия договор за
продажба, възниква при разваляне на тази сделка и има за цел да обезщети
кредитора за претърпените от него вреди, които са в пряка причинна връзка точно
с развалянето на договора и отпадането на неговото действие с обратна сила. При тълкуване на волята на страните, изразена
в съдържанието на тази договорна клауза следва да се приеме, че с нея отнапред е уговорен от страните размера на
обезщетението, което ще се дължи при разваляне на договора, поради което трябва
да се заключи, че тя има характер на
уговорка за дължимост на неустойка, която има за цел
да обезпечи вредите на кредитора, претърпени в резултат на осъщественото
разваляне на договора, което е настъпило поради допуснато от длъжника
неизпълнение на негово договорно задължение. Това означава, че по делото се
доказа, че в процесния договор за продажба е налице неустоична клауза, в която е уговорено, че в тежест на
продавача възниква задължение да заплати на купувача неустойка при разваляне на
договора.
От съдържанието на чл. 15 от рамковия договор е видно, че вземането за
неустойка възниква тогава, когато сключеният договор за продажба е развален
поради допуснато от продавача неизпълнение на задължение, което той е поел с
тази сделка, което е това за доставка на уговореното количество стоки,
представляващи българска пшеница. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса
дали за ответника, който е купувача
по договора за продажба, е възникнало потестативното право да го
развали поради неизпълнението му от страна на
ищеца, в качеството му на продавач, както и дали това право е надлежно
упражнено.
За да възникне правото на „Г.А.Р.”, Румъния да развали сключения договор за продажба, следва да се установи на първо място, че е налице неизпълнение от „Н.с.м.” ЕООД на негово задължение, което е възникнало от тази правна сделка, което е това да достави уговореното количество и качество пшеница.
От представените по делото доказателства се установява, че между страните по спора са подписани два броя анекси към рамковия договор от 13.04.2018 г. - анекс № 2/ 04.05.2018 г. и анекс № 2-А/ 18.05.2018 г., с които те са постигнали съгласие, че ищецът поема задължение да достави 3 000 метрични тона пшеница на ответника, а последният се задължава да заплати покупна цена за тях, която е определена по единични цени в размер на 152, 50 евро за метричен тон. Между страните по спора са подписани и още два анекса към рамковия договор за продажба на българска пшеница - анекс № 3/ 22.05.2018 г. и анекс № 3-А/ 23.05.2018 г., с които е уговорено, че ищецът се задължава да достави на ответника още 8 000 тона пшеница, чиято покупна цена е в размер на 159 евро за метричен тон и е платима от ответника.
Ответното дружество твърди, че ищецът не е изпълнил част от задължението си поето с анекс № 2/ 04.05.2018 г. и анекс № 2-А/ 18.05.2018 г. към договора за продажба като не е доставил 1 920 тона пшеница от поръчаните 3 000 тона, както и че не е изпълнил изцяло задължението си за доставка на 8 000 тона пшеница, поето с анекс № 3/ 22.05.2018 г. и анекс № 3-А/ 23.05.2018 г. към договора за продажба. Фактът на допуснато от ответника неизпълнение е отрицателен такъв и не подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че надлежно е изпълнил задълженията си за доставка на пшеница, поети със сключения договор. По делото от „Н.с.м.” ЕООД няма направени твърдения и не са ангажирани никакви доказателства за това, че е изпълнил възникналото за него задължение за доставка на описаното количество пшеница, поради което и в негова тежест следва да се възложат неблагоприятните последици от липсата на представени доказателства за установяване на този факт, като се приеме, че той не е настъпил. Следователно в производството е установено, че от ищеца е допуснато неизпълнение на основното задължение, което е възникнало в негова тежест по договора за продажба, да продаде на ответника уговореното в съдържанието на сделката количество българска пшеница, като рaзмерът на неизпълненото задължение е 9 920 тона.
Ищецът се позовава на настъпили обективни обстоятелства, които твърди, че са оказали влияние на пазара на българска пшеница и по-специално на нейната покупна цена. Доколкото обаче тази страна не твърди тези обстоятелства да са й попречили да изпълни поетото с процесния договор задължение за доставка на уговореното количество пшеница, то трябва да се приеме, че в случая не е налице позоваване на факти, които в закона е предвидено, че освобождават длъжника от отговорността му за неизпълнение на сключения договор, каквото е непреодолимата сила. Ищецът заявява, че посочените обективни факти са направили сключения договор неизгоден за него, тъй като ако след тяхното настъпване той го изпълни при определените в неговото съдържание условия, ще претърпи загуба в размер на 550 000 лв. С оглед на това съдът намира, че тази страна се позовава в процеса на възникнало за нея право по чл. 307 ТЗ да иска от съда да измени или прекрати сключения договор. Това право е преобразуващо по характер, като в чл. 307 ТЗ е предвидено, че неговото упражняването става само по съдебен ред чрез предявяване на конститутивен иск. По делото не се твърди и не се представят доказателства, от които да се установява, че „Н.с.м.” ЕООД е предявила пред съда иск по чл. 307 ТЗ, който да е уважен с влязло в сила решение, което означава, че това дружество не е упражнило потестативното си право да поиска изменение на процесния договор за продажба на пшеница поради стопанска непоносимост и правната промяна, до която неговото упражняване може да доведе, не е настъпила. Следователно съдържанието на възникналото в тежест на ищцовото дружество задължение за доставка на пшеница в размер на 9 920 метрични тона не е изменено в резултат на настъпили обективни факти и то е такова, каквото е уговорено със сключения рамков договор и подписаните към него общо четири анекса.
След като по
делото се доказа, че в тежест на ищеца е възникнало задължение за доставка на 9 920 метрични
тона пшеница, което не е изпълнено, като не се твърди и не се доказва да са
осъществени факти, които да освобождават продавача от отговорността му за
неизпълнение, то трябва да се приеме, че за изправната страна по тази сделка,
която е купувачът „Г.А.Р.”, Румъния, е възникнало потестативното право едностранно да развали сключения договор
за продажба на пшеница на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства е видно, че по процесния договор и подписаните към него анекси ищецът е поел задължение да достави общо 13 000 тона пшеница. Неизпълнената част от това задължение е в размер на 9 920 тона поръчана и недоставена пшеница. При съпоставяне на тези две стойности се установява, че неизпълнената част от задължението представлява 76 % от цялото задължение, което означава, че тя трябва да се определи като значителна с оглед интереса на кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и следователно по отношение на процесния договор не е налице пречката, регламентирана в тази норма, при която развалянето не се допуска.
На следващо място съдът трябва да разгледа въпроса дали възникналото в полза на ответното дружество право да развали сключения договор за продажба е надлежно упражнено. Предвид характера на договорa от 13.04.2018 г., който няма за предмет вещно право, това става извънсъдебно с писмено изявление на кредитора, което трябва да е получено от длъжника и след предоставяне на последния на подходящ срок за изпълнение на задължението.
Като доказателство по делото е приета нотариална покана, намираща се от л. 107 до л. 109 от делото на СГС, която изхожда от ответника и е адресирана до ищеца. В тази покана е обективирано изявление на купувача „Г.А.Р.”, Румъния, с което той изразява воля за упражняване на правото си да развали процесния договор за продажба на пшеница, но не в цялост, а само по отношение на част от сделката, с която е поето задължение за доставяне на това количество пшеница, което е поръчано с анекс № 2/ 04.05.2018 г. и анекс № 2-А/ 18.05.2018 г., както и с анекс № 3/ 22.05.2018 г. и анекс № 3-А/ 23.05.2018 г. към рамковия договор за продажба. По делото не се твърди и не се представят доказателства за това, че изправната по договора за продажба страна е направила изявление за неговото разваляне изцяло. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали е допустимо процесният договор за продажба да бъде частично развален.
В тази връзка на първо място трябва да се съобрази, че съгласно волята на страните, изразена в клаузите от неговото съдържание, дължимите от страните престации по отделните доставките, които е уговорено да се конкретизират с отделни анекси, подписвани към рамковия договор, имат самостоятелен характер и са напълно независими една от друга – изпълнението на всяка следваща доставка не зависи по никакъв начин от изпълнението на предходната. С оглед на това и интересът на кредитора от изпълнение на отделните доставки може да бъде напълно различен – той може да има интерес от конкретна доставка и с оглед на това при неточно изпълнение на продавача да иска да запази действието на договора в тази му част и да претендира реално изпълнение и същевременно да няма интерес от друга доставка, договорена с отделен анекс и при допуснато неизпълнение на продавача на негово задължение да иска да развали сключения договор в тази му част. Възможно е и в рамките на целия срок на действие на договора страните да са изпълнявали точно задълженията си по подписаните анекси, с което отношенията им във връзка с продажбата на стоки по така уговорените доставки да са приключили напълно, като в последващ момент от продавача да е допуснато неизпълнение на задължението за доставка на пшеница по сключен след това анекс. В тази хипотеза е очевидно, че купувачът, който вече е получил част от предходно поръчани стоки, има интерес да запази същите, с които е възможно дори да се е разпоредил в полза на трети лица или да е разходвал в търговската си дейност, и съответно да бъде преустановена облигационната му обвързаност с продавача само по отношение на неизпълнената доставка, която е напълно независима от всички предходни, а и последващи. Ето защо трябва да се признае възможността на кредитора да удовлетвори този си различен интерес от съществуване на договора при допуснато неизпълнение на отделна доставка по него като му се признае правото да развали договора за продажба на пшеница само частично – по отношение на стоките, уговорени да бъдат закупени с отделен анекс към рамкови договор.
От удостоверяванията, направени от нотариуса за връчване на нотариалната покана, се доказва, че те тя е получена от продавача „Н.с.м.” ЕООД на 11.10.2018 г. Предвид удостоверените от връчителя факти, че търговското дружество-адресат е напуснало адреса, на който е извършено връчването, който е вписания в търговския регистър негов адрес на управление, трябва да се приеме, че връчването е станало чрез прилагане на една от уредените в ГПК презумпции за връчване на съобщение, а именно на тази, регламентирана в чл. 50, ал. 2 ГПК, която норма е приложима в нотариалното производство на основание чл. 50 ЗННД. Това, че при удостоверяването на връчването нотариусът е посочил, че прилага чл. 50, ал. 4 ГПК, а не чл. 50, ал. 2 ГПК, която разпоредба е приложима с оглед удостоверените в разписката за връчване факти, не засяга неговата редовност, тъй като последиците при прилагане и на двете норми са едни и същи, а именно изпратеното съобщение се счита за редовно връчено.
С оглед горното
съдът приема, че ответникът е упражнил надлежно потестативното
си право по чл. 87 ЗЗД и процесният договор за
продажба се счита развален в частта относно задълженията, поети с анекс
№ 2/ 04.05.2018 г. и анекс № 2-А/ 18.05.2018 г., както и с анекс № 3/
22.05.2018 г. и анекс № 3-А/ 23.05.2018 г. към рамковия договор, като този факт
е настъпил от
момента, посочен в изявлението, а именно от изтичане на предоставения с
поканата допълнителен срок за изпълнение от 7 дни от нейното получаване, т.е.
считано от 19.10.2018 г.
Развалянето на сключения между страните договор в частта относно задълженията, поети с анекс № 2/ 04.05.2018 г. и анекс № 2-А/ 18.05.2018 г., както и с анекс № 3/ 22.05.2018 г. и анекс № 3-А/ 23.05.2018 г. към рамковия договор, което се доказа, че е настъпило в резултат на допуснато виновно неизпълнение от страна на продавача „Н.с.м.” ЕООД, е посочено като факт, при осъществяване на който за купувача възниква вземане за получаване на неустойка съгласно постигнатата между страните уговорка с чл. 15 от рамковия договор от 13.04.2018 г. Както беше отбелязано, волята на страните е тази неустойка да е такава за разваляне на договора, защото цели да обезпечи вредите на кредитора, претърпени в резултат на осъщественото разваляне, поради което и съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 7/ 13.11.2014 г., постановено по тълк.д. № 7/2013 г. по описа на ОСГTК на ВКС, нейното заплащане се дължи от неизправната страна при осъщественото разваляне на сключената сделка. Това означава, че в случая са осъществени всички предпоставки, при които в тежест на ищеца „Н.с.м.” ЕООД възниква задължение да заплати на купувача, който е изправна по сделката страна, неустойката, уговорена с чл. 15 от рамковия договор, която се дължи поради осъществено разваляне, което е допустимо да бъде и частично.
В клаузата на чл. 15 от рамковия договор страните са постигнали съгласие за начина, по който ще се определи размера на неустойката, при разваляне, като са уговорили, че тя ще е възлиза на 15 % от стойността по договор и анекс. Стойността, посочена като покупна цена на пшеницата, която е уговорено да бъде закупена с анексите, по отношение на които договорът е развален, е както следва: стойността на пшеницата по анекс № 2/ 04.05.2018 г. и анекс № 2-А/ 18.05.2018 г. е 457 500 евро, а стойността на пшеницата по анекс № 3/ 22.05.2018 г. и анекс № 3-А/ 23.05.2018 г. е 1 272 000 евро. Следователно дължимата от ищеца неустойка за разваляне на договора в частта по тези анекси е в размер на 259 425 евро, чиято левова равностойност възлиза на сумата от 507 391, 20 лв. Ответникът претендира, че това негово вземане е възникнало в по-нисък размер от дължимия, което означава, че предявеният в процеса отрицателен установителен иск за установяване неговото несъществуване е изцяло неоснователен и като такъв трябва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото разноски се следват на ответника. Той обаче не е направил искане за тяхното присъждане в хода на производството, поради което и съдът не може да възлага заплащането им в тежест на страната, която неоснователно е повдигнала правния спор пред съда.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметката на СГС сума в размер на 4 580, 72 лв., представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на предявените искове, която не се внася предварително.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.с.м.” ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Г.А.Р.”, дружество регистрирано и действащо съгласно законите на Румъния, вписано в търговския регистър на Румъния под № J40/29297/1994, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Н.с.м.” ЕООД - в несъстоятелност НЕ ДЪЛЖИ на „Г.А.Р.” сума в размер на 458 072, 42 лв. /четиристотин петдесет и осем хиляди и седемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща неустойка, дължима съгласно чл. 15 от договор за покупко-продажба на българска пшеница № 400-453-Р от 13.04.2018 г., сключен между „Н.с.м.” ЕООД - в несъстоятелност, като продавач, и „Г.А.Р.”, Румъния, като купувач, за разваляне на този договор в частта относно задълженията, поети с анекс № 2/ 04.05.2018 г. и анекс № 2-А/ 18.05.2018 г. към договора от 13.04.2018 г., както и с анекс № 3/ 22.05.2018 г. и анекс № 3-А/ 23.05.2018 г. към договора от 13.04.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ГПК „Н.с.м.” ЕООД - в несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 4 580, 72 лв. /четири хиляди петстотин и осемдесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на предявените искове, която не се внася предварително.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: