Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 26.06.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Кюстендил в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия
Стойчева кас. адм.
дело № 127 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.285 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на С.Х.С.,
към момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора – гр. Бобов
дол, подадена от пълномощника му адв. В.П., против решение № 303 от
04.12.2019г.,
постановено по адм. дело № 72/2019 г. по описа на Административния съд –
Кюстендил. В жалбата се сочи касационното
основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се нарушение на материалния закон и необоснованост. Налице са
доводи за доказаност на предявения иск по основание и размер, с оглед на което
се прави искане за отмяна на решението и уважаване на
исковата претенция. Твърди
се, че вследствие на незаконосъобразната дейност на затворническата
администрация ищецът е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, на осветление и
проветряване, както и настаняване в помещение заедно с пушачи, с което е извършено нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и се следва парично
обезщетение за причинените неимуществени
вреди през исковия период.
В
съдебното заседание, ищецът и пълномощникът му заявяват становище за поддържане
на жалбата и за уважаване на предявения иск, който считат за доказан.
В
писмен отговор и в съдебно заседание представителят на ответника Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, юрисконсулт Е.Г., поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за правилно и
иска да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата,
сочейки, че съдът е постановил правилно и обосновано решение.
Кюстендилският административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е допустима – подадена е от процесуален представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по смисъла
на чл.210, ал.1 от АПК, и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е предявен от
касатора С. срещу ответника, иск с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв.,
причинени вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на затвора – гр.Бобов дол във връзка със задължението за осигуряване на минимална жилищна площ в
спалното помещение в размер на 4 кв.м. за всеки лишен от свобода, на достатъчно
осветление и възможност за проветряване, както и за настаняване в помещение с
непушачи. Твърденията са, че в помещение
с капацитет до 12 човека са настанявани
около 20 човека; че съществуващите прозорци не са осигурявали приток на
чист въздух; че светлината в помещението
е била оскъдна; че съжителството с пушачи допълнително е създало неудобства. Горните действия и бездействия се считат като нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, в резултат на което се твърди, че
е претърпял неимуществени вреди – физически и психически
дискомфорт.
От
фактическата страна на спора, въз основа на събраните доказателствени средства,
съдът е установил, че за част от
процесния период, считано от 03.07.2018г.,
в основния корпус на затвора са извършвани ремонтни дейности, което е наложило преместване на лишените от свобода
в други сгради на територията на затвора, като ищецът е бил настанен в блок
203, в обособено малко помещение от килия № 2; че килията е с площ около 40
кв.м., а помещението – около 8-9 кв.м. като в тях съществуват прозорци с
възможност за отваряне и проветряване, както и монтирани осветителни тела; че помещението е населявано с различен брой
лишени от свобода, вариращи от 15 до 20 човека, а в малкото помещение са
настанявани по 2-3 лица; че преобладаващата част от пребиваващите там лица са
пушачи; че ищецът е купувал често цигари
от лавката в затвора; че същият е участвал като отговорник на ІІІ група в
проведената с ръководството на затвора среща във връзка с условията за
настаняване на лишените от свобода по време на ремонтните дейности.
При тези фактически установявания, съдът е
формирал правен извод за допустимост, но неоснователност на иска и с оспореното
решение го е отхвърли изцяло. Решаващите мотиви са за недоказаност на кумулативните
предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът е установил въз основа на събраните
доказателства, неизпълнение от страна на затворническата администрация на задължението по чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м. за
всеки лишен от свобода, но е изложил доводи за недоказаност на сочените от
касатора страдания, както и за липса на причинна връзка с поведението на
ответната администрация. По отношение на останалите релевирани в исковата молба
оплаквания, съдът е констатирал изпълнение на задължението по чл.20, ал.2 от
ППЗИНЗС за осигуряване пряк достъп на дневна светлина, степен на изкуствено
осветление и възможност за естествено проветряване, отговарящи на стандартите
за обществени сгради, установени с
относимите подзаконови нормативни актове - Наредба № 7/22.12.2003г. за ПНУОВТУС
и Наредба № 49/ 1976г. за изкуствено
осветление на сградите, т.е. за липса на
нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. За недоказани са приети твърденията на
касатора за причинени вреди от нарушеното правило на чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС,
изискващо обособяване на спални помещения за настаняване на непушачи, като в
този аспект са обсъждани доказателства за честото закупуване на цигари от
ищеца, което е преценено за индиция, че тютюнопушенето не му създава
дискомфорт.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че оспореното решение
е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустим иск. Преценено за съответствие с материалния закон, решението
се приема за правилно и следва да се
остави в сила. Съображенията за това са следните:
При
правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е установил
релевантните за спора факти и въз основа на тях е извел правните изводи за
приложимото право. Не се установяват сочените от касатора нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с преценката на доказателствата.
Касационната инстанция счита, че
административния съд е приложил правилно материалния закон. На анализа на събраните доказателства, респ.
на фактически установеното и на приложимото
право, съответстват формираните изводи
за неоснователност на предявения иск. Съдът
е изяснил релевантните за исковата претенция факти, като е обсъдил писмените
доказателства, свидетелските показания и експертното заключение и
съобразявайки приложимата правна уредба,
е мотивирал доводите си по съществото на спора.
Както се посочи, предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, а основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и настъпилата вреда. Съдът, с оглед преценката на събрания доказателствен материал по делото, счита предявения иск за недоказан и неоснователен, а решението за отхвърлянето му – за обосновано и правилно.
Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и задържаните под стража, а в ал.2 на същата се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В случая
ищецът сочи като нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС неизпълнението от страна на ответната администрацията към
затвора – гр. Бобов дол, на задължението
по чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м. за
всеки лишен от свобода. Преценката
на доказателствата обосновава наличието на съставомерно поведение на ответника.
От писмените доказателства е
видно, че ищецът е бил настанен в килия за многочислено настаняване като вместо
максималния капацитет от 12 лица в килията са били настанени между 15-20 лица,
т.е. същият не е разполагал с нормативно установената минимална жилищна площ. Нито законът,
нито нормите на чл.20 и сл. от
ППЗИНЗС, във връзка с делегацията
от чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, предвиждат случаи на отклонения от нормативно регламентираната
минимална квадратура за жилищна площ.
Поради това е ирелевантно
обстоятелството, че преместването е било наложително поради предприетите
СМР в битовия корпус на затвора и преследваната с ремонта цел -
подобряване на битовите условия на лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от
свобода“. Независимо от горното, съдът правилно е констатирал, че ответникът е
оборил презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС като е установил, че ищецът не е
претърпял заявените в исковата молба неимуществени вреди. Безспорно законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение / арг. чл.3, ал.1 от ЗИНЗС/. Същият
предвижда задължения за осигуряване на условия за изтърпяване на
наложените наказания, съобразени с
уважението към човешкото достойнство на лишените от свобода, а начините и
методите за изпълнение на наказанията не следва да подлагат лишените от свобода
на страдания или трудности от степен над неизбежното ниво, присъщо на
задържането. Анализът на доказателства,
извършен с оглед на горните изисквания, обосновава изложените в оспореното решение изводи, че в
случая не може да се приеме за установено неизпълнение на законови задължения,
вследствие на което да са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението. От
приложения протокол от 17.04.2018г., е
видно, че преди преместването на лишените от свобода, чрез груповия съвет на ІІІ група, член на който е ищецът, същите са запознати с предстоящите ремонти, с цел
минимализиране на напрежението, което би породило преместването и
пренаселеността в помещенията. Няма доказателства ищецът да е подавал през
процесния период устни или писмени
оплаквания пред ИСДВР, началника на
затвора или други лица и институции за
неудобства във връзка с намалената минимална жилищна площ в спалното помещение.
Единствените му претенции са били за неефективната борба с дървениците в помещенията, което обаче е без
връзка с предмета на делото.
От
друга страна, в исковото производство по
чл.284 от ЗИНЗС, съдът следва да прецени
кумулативното въздействие върху
ищеца на условията в килията / арг. чл.284, ал.2 от ЗИНЗС/, с оглед на което
обосновано е приел, че извън нарушението на минималната жилищна площ, спалното
помещение е отговаряло на всички останали изисквания за нормално обитаване -
количество дневна светлина, отопление, проветряване, достъп до санитарни възли
и течаща вода. Въз основа на горния
анализ, правилно е установено, че нарушението
на чл.3 от ЗИНЗС вр. с чл.43, ал.4 от ЗИНЗС не е довело до причиняване на
заявените от ищеца неимуществени вреди.
Понесените от същия ограничения при пребиваването му в затвора, предвид
липсата на данни за влошено здравословно състояние и на конкретни оплаквания,
не са достигнали онази степен на суровост и унизително третиране, че да
предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които
да подлежат на обезщетяване. Целта на
търсеното обезщетение е да възмезди неблагоприятните преживявания на касатора,
каквито в случая не са установени. Обосновани от доказателства и правилни с
оглед приложимия закон са изводите в оспореното решение за липса на съществен дискомфорт в пространствен аспект, причинен
на ищеца, респ. за отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността
на ГДИН.
Идентични са констатациите на
касационния съд във връзка с другите релевирани от ищеца оплаквания за незаконосъобразно поведение на
ответната администрация. Както се посочи по-горе, от анализа на събраните доказателствени
средства не се установява неизпълнение на задълженията по чл. 20, ал.2 и по чл.21,
ал.1 от ППЗИНЗС. Обратно на поддържаното от касатора, доказателствата сочат на изводи за това, че ответникът
чрез длъжностните лица в затвора –гр.
Бобов дол, е осигурил
достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване в процесното
помещение, както и изкуствено
осветление в степен, отговарящи на стандартите за обществени
сгради, установени в
Наредба № 7/22.12.2003г. за ПНУОВТУС и Наредба № 49/1976г. за
изкуствено осветление на сградите. Установеното в експертното заключение на
в.л. арх. Самоковлийска, не е оспорено в хода на производството и съставлява годно доказателствено средство, достатъчно да
обоснове изводите за липса на нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Отсъствието
на първата предпоставка по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС води до неоснователност на
предявения иск, респ. до решение за отхвърлянето му, както е постановил
първоинстанционния съд.
На
последно място, обосновани са изводите в оспореното решение за недоказаност на
релевираните от ищеца твърдения за причинени вреди от нарушеното правило на
чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС, изискващо обособяване на спални помещения за
настаняване на непушачи. Макар и да е установено по делото, че горното
нормативно изискване не е изпълнено
надлежно от страна на ответника, липсата на
доказателства за причинени вследствие на същото вреди на ищеца
съставлява достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. В този аспект са от значение доказателствата за честото закупуване на
цигари от С., което е индиция, че тютюнопушенето не му създава дискомфорт и
неудобство. Доводите в изложения смисъл са съответни на събраните
доказателства и на преценката на същите в контекста на приложимото право.
По изложените съображения касационният
състав на Административен съд –
Кюстендил, счита оспореното решение
за правилно и законосъобразно,
постановено при отсъствие на касационните
основания по чл.209, т.3 от АПК и ще го
остави в сила. Воден от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 303 от
04.12.2019г.
на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. дело № 72/2019г.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.