РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Белоградчик, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20221310100594 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание – чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 Закона за
енергетиката и по чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба, ищеца „Топлофикация София” ЕАД – гр. София,
твърдят, че въз основа на Заявление, подадено от ищеца по реда на чл. 410
ГПК, по ч. гр.д. № 38285/ 2019 г. на СРС, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника – длъжник по заповедното
производство за посочените в заповедта суми. Длъжникът по заповедното
производство е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, против издадената
Заповед. Поради това, ищеца в законния срок е предявил настоящия иск. В
Исковата молба твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката. Като такъв е потребител на
топлинна енергия за битови нужди с абонатен номер 232562 за топлоснабден
имот с адрес : гр. София, обл. София, ж.к. „Младост – 3“, бл. 340, вх. Б, ап. 51.
В Исковата молба се сочи, че за периода месец май 2015 г. – месец април
2018 г., ответника е ползвал, но не е заплатил потребената топлинна енергия
1
за имота, като не е заплатил и дължимите суми за услугата дялово
разпределение за същия период. На осн. чл. 138б от ЗЕ, собствениците на
сградата, в която се намира имота на ответника са сключили Договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
сървисис“ ЕООД, като са извършвани изравнителни сметки от фирматаза
дялово разпределение в сградата, на база на реален отчет на уредите в
съответствие с Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Предвид гореизложеното ищеца претендира, съдът да приеме за
установено по отношение на ответника, че вземането им съществува, за
сумите : 585.60 лв. – потребена, но неплатена топлинна енергия за периода
месец май 2015 г. – месец април 2018 г., 91.11 лв. – мораторна лихва за забава
за периода 14.09.2016 г. – 18.06.2019 г., 44.99 лв. – сума за дялово
разпределение за периода месец юли 2016 г. – месец април 2018 г. и 9.28 лв. –
мораторна лихва за периода 30.08.2016 г. до 18.06.2019 г., ведно със
законните лихви върху всяка една от главниците, считано от 04.07.2019 г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното им
изплащане, както и направените разноски по заповедното и исковото
производства.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
По искане на ищеца, по делото е конституирано като трето лице –
помагач на ищеца, дружеството, извършило дялово разпределение на
ползваната топлинна енергия – „Техем сървисис” ЕООД – гр. София.
Привлеченото като трето лице – помагач на ищеца представя писмени
доказателства и твърди, че разпределението на потребеното количество
топлинна енергия за отопление и вода, са определени съгласно правилата и
действалите през процесния период нормативни актове.
По искане на ищцовата страна, по делото са допуснати и изслушани
съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответника, в
който оспорва предявените искове, предвид подробно изложените
съображения за това. Ответникът твърди, че е изплатил напълно дължимите
суми към ищеца съгласно Споразумение от 28.06.2016 г., сключено между
тях.
Представени са писмени доказателства.
2
По искане на процесуалния представител на ответника, по делото е
допусната и изслушана и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза.
Заключенията по допуснатите и изслушаните съдебно – счетоводни и
техническа експертизи, не са оспорени от страните и са приобщени към
останалия доказателствен материал по делото.
Приложено е ч. гр. д. № 38285/ 2019 г. на СРС.
Предвид изложеното в исковата молба, както и предвид събраните по
делото писмени доказателства и изготвените експертизи, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна :
С оглед изложените в Исковата молба обстоятелства, както и
оспорванията, направени от ответната страна с отговора, съдът с доклада по
чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателствената тежест между страните
както следва: Ищеца следваше да докаже в процеса следните обстоятелства :
че ответника е потребител на топлинна енергия за битови нужди с абонатен
номер 232562 за топлоснабден имот с адрес : гр. София, обл. София, ж.к.
„Младост – 3“, бл. 340, вх. Б, ап. 51.; че ответника е собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда.; съществуването на облигационни
отношения между страните, в това число, че за периода месец май 2015 г. –
месец април 2018 г., ищеца е доставил топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот.; наличието на сключен договор за извършване на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между ищеца и
третото лице – помагач на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД – гр. София.;
неизпълнение от страна ответника – че е ползвал, но не е заплатил
потребената топлинна енергия за имота за процесния период, като и че не е
заплатил и дължимите суми за услугата дялово разпределение за същия имот
и период.; че падежа на вземането е настъпил; размера на вземането,
представляващо главница.; че ответника е изпаднала в забава в плащанията.;
размера на мораторната лихва за забава.
От своя страна ответника, с оглед оспорванията направени с отговора,
следваше да докаже, че е че е изплатил на ищеца дължимите суми за
процесния период.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано в Закона за енергетиката – чл. 150, ал. 1, като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
3
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, „битов клиент“, е клиент който купува
енергия за собствени битови нужди.
Съдът приема за доказано обстоятелството, че ответника е „битов
клиент“ – потребител на топлинна енергия за битови нужди. В открито
съдебно заседание на 15.03.2023 г., процесуалния представител на ответника
изрично призна факта, че ответника е собственик на топлоснабдения имот,
поради което и което съдът е приел, че този факт не подлежи на доказване,
като признато обстоятелство. Не се твърди ответника да е предоставил
правото на ползване на процесния имот на трето лице, в който случай, съдът
би изследвал въпроса за дължимостта на потребената топлоенергия от
ползвателя на имота, а не от неговия собственик. Поради това, безспорно е
доказано, че ответника е собственик на недвижимия имот и като такъв е битов
абонат по смисъла на Закона за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Поради това, съдът приема, че ответника е страна, в качеството на потребител
по договорното правоотношение с ищеца, с абонатен номер 232562.
Съдът намира, че доказано в процеса е и второто вменено в тежест на
ищеца обстоятелство : съществуването на облигационни отношения между
страните, в това число, че за периода месец май 2015 г. – месец април 2018 г.,
ищеца е доставил топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР.
Според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила
4
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани твърдения, нито
има данни, ответника да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно
регулиране в чл. 150 от Закона за енергетиката, съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, посочени в чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Като клиенти на топлинна енергия за битови нужди, те дължат цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
При тези съображения, съдът приема, че ответника е страна по валидно
облигационно правоотношение възникнало с ищеца и е абонат на
топлопреносното дружество.
Съдът намира за доказани и останалите вменени на ищеца
обстоятелства в процеса : наличието на сключен договор за извършване на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между ищеца и
третото лице – помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
5
По делото е представен Договор № 3094 от 26.08.2002 г., сключен
между третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД и пълномощниците
на етажните съсобственици в сградата, в която се намира топлоснабдения
имот, собствен на ответника. Ответникът е вписан като собственик на имот в
сградата в приложението към Договора под номер 19 в списъка. Договорът от
26.08.2002 г. е сключен с цел извършване на дялово разпределение на
топлинната енергия от страна на дружеството с потребителите в сградата –
етажна съсобственост.
Поради това, доказано е обстоятелството, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 142 ЗЕ, индивидуалното измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, в случая, е възложено именно на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Съдът приема за доказано и неизпълнение от страна ответника на
задълженията му по Договора. Същият е ползвал, но не е заплатил
потребената топлинна енергия за имота за процесния имот за исковия период,
като и не е заплатил дължимите суми за услугата дялово разпределение за
същия имот и период. Доказа се, че падежа на вземането е настъпил, нещо
повече – ответника е изпаднал в забава в плащанията. Съдът приема за
безспорно доказан размера на ползваната, но неплатена топлинна енергия и
размера на дължимите суми за дялово разпределение.
За установяване доставката на топлинна енергия и размера на
претендираните суми, по делото са допуснати и изслушани съдебно –
техническа, съдебно – счетоводна и допълнителна съдебно – счетоводна
експертизи, чиито заключения не са оспорени и са приобщени по делото.
От заключението на вещото лице А. Г. по съдебно – техническата
експертиза, което съдът приобщи по делото, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката,
спазени са изискванията на действащите технически правила, норми и
методики. Определено е потреблението на топлоенергията в количествено
изражение. Становището е, че при начисляване на сумите от страна на
фирмата за дялово разпределение /ФДР/, са спазени изискванията на ЗЕ,
Закона за измерванията и наредбите за топлоснабдяване. Стриктно за
6
изчислени сумите за потребена топлоенергия и дялово разпределение.
Монтираният общ електромер, посредством който е извършено измерването
на топлинната енергия е преминал през всички метрологични проверки по
Закона за измерванията.
От приобщеното по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза на в.л. Е. Й. – М., се доказа, че след справка в счетоводството на
ищеца, размера на дължимите от ответника суми за потребена, но неплатена
топлоенергия съответства по размер на исковата претенция. Между ищеца и
ответника е било сключено Споразумение от 28.06.2016 г. в което страните са
договорили плащане на съществуващи към ищеца задължения на ответника.
Във връзка с представени от ответната страна 21 броя касови бона за
извършени плащания от ответника на касите на „Топлофикация“ – София,
съдът е допуснал допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, като
вещото лице следваше да отговори на въпроса, извършените плащания по
тези 21 бр. касови бона покриват ли вземането за което е предявен иска или
част от него.
Вещото лице е отговорило, че всички плащания извършени от
ответника са отчетени редовно в счетоводството на ищеца. Въпреки
извършените от ответника плащания /с някои от тях са погасявани стари
задължения, извън исковия период/ от негова страна не е погасено вземането
на ищеца за процесния период месец май 2015 г. – месец април 2018 г.
Вещото лице след направена детайлна справка в счетоводството на ищеца е
установило, че ответника не е изплатил на ищеца сумите за претендирания
период, както следва : 585.60 лв. – потребена топлинна енергия за периода
месец май 2015 г. – месец април 2018 г. и 44.99 лв. – за услугата за дялово
разпределение за периода месец юли 2016 г. – месец април 2018 г. Дължимата
мораторна лихва върху главницата от 585.60 лв. за периода на забава
14.09.2016 г. – 18.06.2019 г., е в размер на 90.92 лв., съобразно заключението
на вещото лице, а мораторната лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение от 44.99 лв., е в размер на 8.73 лв. за периода на забава
30.08.2016 г. – 18.06.2019 г.
Поради това, съдът приема, че така предявените искове са основателни
и доказани по основание и размер за главниците, а по отношение на
мораторните лихви, са основателни до размера, изчислен от вещото лице. По
7
отношение на мораторна лихва за забава за периода 14.09.2016 г. – 18.06.2019
г., върху главницата от 585.60 лв. – потребена топлинна енергия, съдът
уважава иска в размер на 90.92 лв., съобразно заключението на вещото лице,
като в останалата част до претендирания размер 91.11 лв., отхвърля иска.
Искът за лихви за мораторна лихва за забава за периода 30.08.2016 г. –
18.06.2019 г. върху главницата от 44.99 лв. – дялово разпределение, е
основателна до размер на 8.73 лв., като в частта до 9.28 лв., съдът отхвърля
иска. Плащане на падежа на задължението не е извършено, поради което и
ответникът дължи и лихви за забава.
Основателен се явява и акцесорния иск за законни лихви за забава
върху главниците от 585.60 лв. – неплатена топлинна енергия и 44.99 лв. –
услуга за дялово разпределение, считано от 04.07.2019 г. – датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане. С депозиране
на заявлението, ответника е поканена да плати, поради което и от този
момент изпада в забава и дължи законни лихви.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи исковите претенции, поради
което и ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия
процес, съгласно представения Списък на разноските съгл. чл. 80 ГПК, а
именно: 50.00 лв. – държавна такса (от които 25.00 лв. – по заповедното и
25.00 лв. – по исковото производства), 100.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение по исковото производствo и 700.00 лв. – възнаграждения за
вещи лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Ястребец” 23 Б, представлявано от А. А. – Изпълнителен
директор, против В. С. П., с настоящ адрес – с. К., общ. Д., обл. В., ул.
„................“ № ..., ЕГН **********, ИСКОВЕ по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД, ЧЕ
ВЗЕМАНЕТО им спрямо ответника СЪЩЕСТВУВА за сумите: 585.60 лв.
8
(петстотин осемдесет и пет лева и шестдесет ст.) – незаплатена топлинна
енергия за периода месец май 2015 г. – месец април 2018 г., 90.92 лв.
(деветдесет лева и деветдесет и две ст.) - мораторна лихва за забава за
периода 14.09.2016 г. – 18.06.2019 г., като в частта до претендирания размер
на лихвата 91.11 лв., отхвърля иска, ведно законните лихви върху
главницата от 585.60 лв., считано от 04.07.2019 г. – датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и
44.99 лв. (четиридесет и четири лева и деветдесет и девет ст.) -
незаплатена услуга за дялово разпределение за периода месец юли 2016 г. –
месец април 2018 г., 8.73 лв. (осем лева и седемдесет и три ст.) - мораторни
лихви за забава за периода 30.08.2016 г. – 18.06.2019 г., като в останалата
част до претендирания размер на лихвата 9.28 лв., отхвърля иска, ведно със
законните лихви върху главницата от 44.99 лв., считано от 04.07.2019 г. –
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА В. С. П., с настоящ адрес – с. К., общ. Д., обл. В., ул.
„................“ № ..., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Ястребец” 23 Б, представлявано от А. А. – Изпълнителен
директор, направените по делото разноски : 50.00 лв. (петдесет лева) –
държавна такса (от които 25.00 лв. – по заповедното и 25.00 лв. – по исковото
производства), 100.00 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение по
исковото производство и 700.00 лв. (седемстотин лева) – възнаграждения за
вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9