Р Е Ш Е Н И Е
№
260600
гр.
Пловдив, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГО, VII въззивен състав, в публичното заседание на първи февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от млaдши съдия Чипова в. гр. д. № 2614 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на М.Р.М., подадена чрез пълномощника му адвокат Я., против
Решение № 260016 от 17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 13003 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на
ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
да заплати сумата от 4199,36 лв. – част от обща претенция в размер на 5199,36
лв., представляваща обезщетение за причинени на жалбоподателя имуществени
вреди, изразяващи се в разходите му за лечение на телесни увреждания, които не
се поемат от Здравната каса, от претърпяно на 03.07.2011 г. ПТП, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2013 г., както и сумата от 16000
лв. – част от обща претенция в размер на 200000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
от претърпяно на 03.07.2011 г. ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.07.2011 г. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати
на насрещната страна сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1840,75 лв.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е постановил своя акт в
противоречие със събрания по доказателствения материал, както и че е пререшил
въпроси, по които е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт. Искането
към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго
такова, с което предявените от жалбоподателя искове да бъдат уважени и на същия
да бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, чрез
пълномощника адвокат Б., в който се взема становище за нейната
неоснователност и се отправя молба за
потвърждаване на обжалваното решение в цялост.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени от М.Р.М. против Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ искове с правно основание чл. 284, ал.
3, т. 3 КЗ (отм.) за осъждане на ответника да заплати сумата от 4199,36 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медикаменти и
манипулации, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2016
г. до окончателното ѝ погасяване, както и сумата от 16000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2016 г. до окончателното
ѝ погасяване, които вреди са претърпени вследствие пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 03.07.2011 г., причинено виновно от ирански
гражданин Г. А. Д., при управление на МПС – товарен автомобил „Волво“, с рег. №
*** и прикачено към него полуремарке с рег. № ***, застраховани по системата
„Зелена карта“ и с валидни застрахователни полици № 923707 /за влекача/ и №
923708 /за полуремаркето/ от BIMEH MARKAZI IRAN към деня на събитието. Ищецът
твърди, че в резултат на
произшествието получил множество травматични увреждания, от които една тежка,
две средни и няколко леки телесни повреди. Същият претърпял и редица
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за продължителен период
от време. Лечението му било свързано и с имуществени вреди, тъй като следвало да
заплати всички консумативи и разходи, които не се поемали от здравната каса,
като претенцията му за обезщетение
била формирана, както следва: разходи в размер на 999,36 лв. за състояние след
лицева парализа-горен и долен клепач, присадка на хрущял и удължаване на горен
клепач, извършени на 01.11.2011 г.; разходи в размер на 1280 лева за операция и
преглед, извършени на 12.05.2012 г.; разходи в размер на 880 лева за
манипулации и преглед, извършени на 05.07.2013 г.; разходи в размер на 520 лева
за манипулации и преглед, извършени на 26.07.2013 г.; разходи в размер на 520
лева за пластика, извършени на 28.07.2013 г. В исковата молба се твърди, че на
22.06.2016 г. ищецът е депозирал пред ответника писмено искане за заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди вследствие на
катастрофата, като при ответника била заведена щета под № 05-11-00-186-IR. Твърди
се още, че с писмо № I-3066/30.09.2016 г. ответникът изразил готовност за
заплащане на обезщетение в размер на
28000 лв. за неимуществени и 3266,60 лева за имуществени вреди. Ищецът поддържа,
че с направеното искане от 22.06.2016 г. и завеждането на щетата при ответника била
прекъсната петгодишната погасителна давност. Тъй като не бил доволен от
направеното от ответника предложение, ищецът предявил пред РС – Пловдив иск
против ответника за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв.,
предявен като частичен от 6499,20 лв., и иск за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 9000 лв., предявен като частичен от 200000 лв. В исковата
молба се посочва, че с влязло в сила решение по в.гр.д. № 2193 по описа на ОС –
Пловдив за 2018 г. предявените частични искове били уважени, като съдът
окончателно определил рамките на дължимите от ответника обезщетения, както
следва: 5199,36 лв. за имуществените вреди, и 25000 лв. за неимуществените
вреди. С настоящата искова молба се
претендира разликата между присъденото в производството по частичните искове и
приетия в същото производство окончателен размер на обезщетенията.
С
отговора на исковата молба предявените искове се оспорват и се отправя молба за
отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва размера на
претендираните от ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М.
поради непоставянето на обезопасителен колан, както и за погасяване по давност
на претендираните вземания за обезщетяване на вредите. Оспорва и претенцията за
присъждане на законна лихва.
За
да постанови обжалвания съдебен акт и отхвърли предявените от ищеца искове, първоинстанционният
съд е приел, че присъдените в
производството по частичните искове обезщетения за претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди от произшествието са в справедлив размер и
покриват действително претърпените от него вреди, отчитайки и приноса му към
настъпването на произшествието.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1
ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да
бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на
императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК,
ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната
проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и се установява от събраните
по делото материали, че с Решение № 1460 от 26.04.2018 г., постановено по гр.
дело № 7452/2017 г. по описа на РС – Пловдив и Решение № 133 от 31.01.2019 г.,
постановено по в. гр. дело № 2193/2018 г. по описа на ОС – Пловдив, са уважени заявените
като частични искови претенции на ищеца, като ответникът е осъден да заплати
сумата от 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и сумата от 9000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от процесното ПТП.
В т. 2 на ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на
ВКС приема, че при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Тъй като общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. По двата иска се
претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. С оглед
правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо недопустимо
е в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е
установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено
парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то
е недопустимо в последващия исков процес за разликата до пълния размер на
вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало,
нито каква е правната му квалификация.
Следователно, съдът е длъжен да приеме за установени със
сила на пресъдено нещо правопораждащите процесните вземания факти. По тази
причина настоящият съдебен състав намира за установено, че на 03.07.2011 г. на
източното околовръстно шосе № ІІ на гр. Пловдив, в посока АМ „Тракия“, при управление
на товарен автомобил „Волво“, с рег. № *** и прикачено към него полуремарке с
рег. № ***, вследствие на нарушаване правилата на движение, извършвайки десен
завой при ограничение на скоростта от 60 км./ч., водачът на товарния автомобил
Г. А. Д., ирански гражданин, е навлязъл в завоя с превишена и несъобразена с мократа
пътна настилка скорост – 80 км./ч., причинявайки ПТП с лек автомобил „Мазда
323“, с рег. № ***, в който се е возил ищецът М.. В резултат на удара на ищеца
са причинени различни по характер и степен телесни повреди: липса на миглен ръб
и тарзална пластинка почти по цялата дължина на клепача и увреждане на слъзните
пътища; намалено зрение на ляво око – 0.3, с корекция – 0.5; счупване на лявата
орбита в предната и част, контузия на лявата очна ябълка с ерозия на роговицата
и намалена зрителна острота; две разкъсно-контузни рани в дясната челна област;
мозъчно сътресение; множество охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния
кош и лявото бедро. Тези травми са настъпили в резултат на пътнотранспортното
произшествие, причинено виновно от иранския гражданин, при управление на горепосочените
МПС, които са били застраховани по системата „Зелена карта“ и с валидни
застрахователни полици № 923707 /за влекача/ и № 923708 /за полуремаркето/ от
BIMEH MARKAZI IRAN към деня на събитието. Вследствие на настъпилото
произшествие ищецът е настанен в интензивното отделение на лечебно заведение за
период от 10-12 дни, през който е изпитвал силни болки в главата и тялото. Оплакванията
са продължили и през следващия период на лечение. Травмите в областта на левия
клепач и лявото око са довели до увреждания, нарушаващи значително функцията на
клепача, и са създали ограничения в зрението, което е наложило продължително
лечение, както и извършването на четири операции, свързани с възстановяването
на клепача с оглед запазване и подобряване на зрителните функции. Въпреки лечението ищецът не би могъл да се
възстанови напълно, а проблемите и дискомфортът, свързани с претърпяната травма
на окото, ще останат за цял живот. Ищецът е изпитвал и психически страдания,
свързани с появило се хронично главоболие и негативните промени във външния му
вид. Влошеното зрение и продължителното главоболие са го принудили да прекъсне както
образованието си в Пловдивския университет, така и работата си. Изпаднал е в
депресия, страхувал се е да се отдалечава от дома си и да пътува с автобус или
автомобил, което е наложило консултации с психолог. Тези симптоми са били преодолени
след изтичане на двугодишен период на лечение, когато е настъпило подобряване
на състоянието му. За периода от 01.11.2011 г. до 28.07.2013 г. ищецът е
направил разходи за извършени медицински манипулации и прегледи, пряко свързани
с възстановяването му от настъпилите в резултат на произшествието увреждания,
които са в общ размер от 6499,20 лв.
Съгласно
чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие. В т. ІІ на Постановление № 4/1968
г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да
се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В този
смисъл справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения и други. Така, при отчитане характера на претърпените от ищеца увреждания,
степента на изпитаните болки и страдания в резултат на тези увреждания,
множеството медицински процедури, извършени в рамките на лечението,
продължителността на периода на възстановяване, трайните негативни последици върху
здравето, които част от уврежданията оставят, както и младата възраст на ищеца,
настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди е 50000 лв.
В
производството по предявения частичен иск е разгледано наведеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност, като е прието, че към датата на неговото
предявяване – 23.05.2017 г., непогасената част от вземанията е, както следва: за
обезщетението за неимуществени вреди – 28000 лв., а за обезщетението за
имуществени вреди – 3266,60 лв. Разгледано е и наведеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредносния резултат от страна на ищеца поради непоставяне
на обезопасителен колан, като в постановеното по в. гр. дело № 2193/2018 г. по
описа на ОС – Пловдив решение въззивният съд е счел, че степента на
съпричиняване е 50%. Следва да се има предвид обаче, че този процент
съпричиняване е възприет само по отношение на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. По отношение на имуществените вреди въззивният съд е
приел, че доколкото с въззивната жалба за тях от страна на ответника не се
поддържа съпричиняване, то първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване
в частта, с която степента на съпричиняване на вредите е определена на 20%. Във
връзка с наведеното в настоящото производство възражение за съпричиняване на
вредосния резултат следва да се посочи, че силата на пресъдено нещо на решението
в производството по уважен частичен иск за обезщетение за вреди от непозволено
увреждане се разпростира и върху приетия за установен размер на
съпричиняването. В случая, тъй като въпросът за приноса на ищеца за настъпване
на вредите и за степента на този принос е бил въведен своевременно от ответника
и разгледан в производството по частичния иск, то същият не може да бъде
преразглеждан в рамките на настоящото производство /така Решение № 89 от
28.01.2020 г. по т.д. № 2741/2015 г. на ВКС, ТК, I
т.о./.
Ответникът е направил правопогасяващо възражение за изтекла
давност, което следва да бъде разгледано. Вземанията на ищеца се погасяват с
изтичането на приложимата в случая петгодишна давност по чл. 197 КЗ (отм.).
Действително, от материалите по делото се установява, че настоящата искова
молба е подадена след изтичане на този срок. С оглед на това следва да се обсъди
възражението на ищеца за прекъсване на давността. От представената по делото молба
с вх. при ответника № 2-3307/22.06.2016 г. се установява, че ищецът е предявил
своята претенция за изплащане на обезщетение пред ответника в качеството му на
Компенсационния орган, като е поискал да му бъде изплатено обезщетение от 200000
лв. за неимуществени и 7166 лв. за
имуществени вреди. Неоснователен се явява доводът на ищеца, че с предявяване на
извънсъдебната претенция пред ответника е прекъсната петгодишната погасителна
давност, доколкото соченото действие не е предвидено като основание за
прекъсване на давността. На 30.09.2016 г. ответникът е изпратил до ищеца писмо
с изх. № 1-3066/30.09.2016 г., с което го е уведомил, че претенцията му е
разгледана от УС на НББАЗ и му е определено обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 28000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3266,60
лв., като на ищеца е даден 7-дневен срок, в който да даде становище за
сключване на извънсъдебно споразумение, както и да представи банкова сметка, ***у
обезщетение. Настоящият съдебен състав намира, че с изпращането на този отговор
до ищеца ответникът е признал вземанията на последния, но до посочените в него
размери: 28000 лв. – за обезщетението за неимуществени вреди, и 3266,60 лв. –
за обезщетението за имуществени вреди. С отговора е изразена категоричната и
ясна воля на ответника, потвърждаваща дължимостта на определените в него
обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди. Признанието е направено
преди изтичането на петгодишния давностен срок и е доведено до знанието на
ищеца. Следователно, на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД погасителната давност за предявените
вземания е прекъсната за признатия от ответника размер. От прекъсването на
давността на 30.09.2016 г. започва да тече нова давност, която предвид
основанието на претендираните вземания е петгодишна. Към датата на подаване на
исковата молба – 05.08.2019 г., този нов давностен срок не е изтекъл, а
непогасената по давност част от вземанията е тази, посочена в писмото от
30.09.2016 г.: 28000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и 3266,60 лв. за
обезщетението за имуществени вреди. Така, вземането за обезщетение за
имуществени вреди се явява погасено по давност за разликата над посочения в
писмото от 30.09.2016 г. размер от 3266,60 лв.
Предвид изложеното и при съобразяване с установената степен
на съпричиняване и след приспадане на присъдените в полза на ищеца в
производството по предявените частични искове суми, настоящият съдебен състав
намира за основателен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
в пълния му претендиран размер от 16000 лв. и за частично основателен – до
размера от 2266,60 лв., иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди.
Основателна
се явява и претенцията за заплащане на мораторна лихва върху присъдените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. На основание чл. 285, ал.
2 КЗ (отм.) лихвата следва да бъде
присъдена, считано от 23.08.2016 г. – от деня, следващ този, в който е изтекъл
законоустановеният двумесечен срок за произнасяне на Компенсационния орган по
предявената пред него претенция за изплащане на обезщетение. Неоснователно е
наведеното в отговора на исковата молба възражение, че лихва не се дължи, тъй
като ищецът не е представил данни за банкова сметка ***тенция пред ответника,
доколкото приложим в настоящия случай е отмененият КЗ.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира подадената въззивна
жалба за частично основателна, а обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено
в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, както и в частта, с която искът за обезщетение за
имуществени вреди е отхвърлен за сумата от 2266,60 лв. В останалата обжалвана част решението следва
да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция, определените от районния
съд разноски следва да бъдат преизчислени. В производството пред първата инстанция ищецът
е сторил разноски в общ размер от 2308 лв. /808 лв. за внесена държавна такса и
1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение/, от които по съразмерност му
се следват 2087,16 лв. Съобразно броя и цената на предявените искове, заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение е под минималното, определено по реда на чл.
7, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ответника за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Ответникът е
направил разноски в размер на 1840,75 лв., от които по съразмерност му се
следват 176,13 лв., поради което в частта, с която са му присъдени
разноски за разликата над 176,13 лв. до 1840,75 лв., обжалваното решение следва
да се отмени.
На страните следва да
бъдат присъдени сторените в производството пред въззивната инстанция разноски,
съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от претенциите. В
производството пред въззивната инстанция ищецът е сторил разноски в общ размер
от 1903,99 лв. /403,99 лв. за внесена държавна такса и 1500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение/. Направените от ответника пред настоящата инстанция
разноски възлизат на 1840,75 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 5 ГПК от страните са направени възражения за прекомерност
на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че в производството
пред въззивната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, без да са
събирани нови доказателства, заплатените адвокатски възнаграждения следва да
бъдат определени съобразно минималния съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, възлизащ на 1533,98 лв.
До този размер следва да бъде редуцирано заплатеното от страна на ответника
адвокатско възнаграждение. Доколкото заплатеното от страна на ищеца адвокатско
възнаграждение е под посочения размер, възражението на ответника за неговата
прекомерност се явява неоснователно. Така, на страните следва да се присъдят
разноски, както следва: сумата от 1721,81 лв. – на ищеца, и сумата от 146,78
лв. – на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260016 от 17.08.2020 г., постановено по гр. д.
№ 13003 по описа на РС – Пловдив за 2019
г., в частта, с която са отхвърлени предявените от М.Р.М., ЕГН: **********,
против Сдружение „Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи“, ЕИК:
*********, иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 2266,60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2013 г., както и иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 16000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 03.07.2011 г., както и в
частта за разноските, с която М.Р.М., ЕГН: **********, е осъден да заплати на Сдружение
„Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи“, ЕИК: *********,
сумата над 176,13 лв. до присъдения с решението размер от 1840,75
лв. – разноски
в производството пред първата инстанция, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи“, ЕИК:
*********, да заплати на М.Р.М., ЕГН: **********, сумата от 2266,60 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите му
за лечение на телесни увреждания, които не се поемат от Здравната каса, от
претърпяно на 03.07.2011 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.08.2016 г. до окончателното ѝ плащане, както и сумата от
16000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, от претърпяно на 03.07.2011 г. ПТП, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.08.2016 г. до окончателното ѝ
плащане, както и сумата от 2087,16 лв. – разноски в
производството пред първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260016 от 17.08.2020 г., постановено по гр. д.
№ 13003 по описа на РС – Пловдив за 2019
г., в частта, с която искът на М.Р.М., ЕГН: **********, против Сдружение „Национално
бюро на Българските автомобилни застрахователи“, ЕИК: *********, за обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разходите му за лечение на телесни
увреждания, които не се поемат от Здравната каса, от претърпяно на 03.07.2011
г. ПТП, е отхвърлен за разликата над 2266,60 лв. до пълния претендиран размер
от 4199,36 лв., както и в частта, с която М.Р.М., ЕГН: **********, е осъден да
заплати сумата от 176,13 лв. – разноски в производството пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи“, ЕИК:
*********, да заплати на М.Р.М., ЕГН: **********, сумата от 1721,81
лв. – разноски в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН: **********, да заплати на Сдружение
„Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи“, ЕИК: *********,
сумата от 146,78 лв. – разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно в частта му относно иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, а в останалата му част подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: