Р Е Ш Е Н И Е

 

                                            гр.София,……………2017г.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                 ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА

 

при участието на секретаря И.РАНГЕЛОВА и прокурора…………, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.ч.х. дело №5354 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 23.02.2017г., постановена по НЧХД №17571/2015г., СРС, НО, 22-ри състав, е признал подсъдимия А.И.И. за ВИНОВЕН в това, че на 30.06.2015г. в гр.София, в писмена жалба до Инспектората на МВР, гр.София, разгласил позорни обстоятелства за М.М.Д. - че последният е „свързан с контрабандно разпространение на цигари в района на 02 РПУ и циганската проституция, което е всеизвестен факт", поради което и на основание чл. 148 ал.2 вр. ал. 1 т.1 и т.2 вр. чл. 147 ал.1 пр.1 вр. чл. 78а НК, го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като му е НАЛОЖИЛ административно наказание „глоба” в размер на 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, като на основание чл.304 НПК, го е ОПРАВДАЛ по обвинението да е разгласил позорни обстоятелства и да е приписал престъпления на М.М.Д. с изразите: „Всички сигнали за кражби, обири се прикриват във 02 РПУ", „Имам непоклатимо убеждение, че един от тях е М.М.. Всеки един мой сигнал за нередности до 02 РПУ става известен на организираната престъпност в района".

С присъдата, на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия А.И., да заплати сторените по делото разноски в размера на 500 лв., представляващи заплатен от частния тъжител М.Д., адвокатски хонорар.

Срещу така постановената присъда е депозирана жалба от подсъдимия А.И., с която се иска признаването му за невиновен по възведеното му обвинение и отмяна на наложеното му наказание.

В разпоредително заседание от 22.11.2017г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

Пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия – адв.Г., поддържа депозираната жалба срещу присъдата на СРС, иска нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатите обвинения, излага доводи, че инкриминираните с тъжбата изрази, представляват вътрешното убеждение на подсъдимия относно поведението на частния тъжител, в качеството му на полицейски служител, поради което същите не са клеветнически твърдения, а израз на неговата гражданска съвест.

Подсъдимият в лична защита пред въззивния съдебен състав сочи, че в сигнала до Инспектората на МВР е описал това, което е видял и чул, а не е разгласил позорни обстоятелства и не е приписал престъпления на тъжителя, заявява, че е изпълнил гражданския си дълг, за което е бил жестоко наказан. Представя писмени бележки, в които застъпва изложеното пред въззивния съд, а именно – описаното в тъжбата не представлява разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпления, а лично възприети от него факти и обстоятелства, за които е подал сигнал като съвестен гражданин. В последната си дума иска да бъде оправдан.

ЧТ – М.Д., не се явява пред въззивния съд и не изразява становище по жалбата срещу присъдата на СРС.

Повереникът на ЧТ – адв.В., оспорва жалбата, моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда и да бъдат присъдени разноските по делото, сторени от тъжителя.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, представените писмени бележки, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното отменяване и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда:

Присъдата е постановена от незаконен състав в нарушение на изискванията на чл.29, ал.2 от НПК, чл.14 от НПК и чл.18 от НПК.

С разпореждане от 22.10.2015г.,  съдията-докладчик по делото е прекратил наказателното производство по НЧХД № 17571/ 2015г., по описа на СРС, НО, 22 с-в, като е приел, че описаните в тъжбата факти, въз основа на която е било образувано цитираното дело, са несъставомерни по смисъла на чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, т.3, вр. чл.147 ал.1 от НК. В цитираното разпореждане съдията-докладчик по делото, е изложил подробни съображения относно липсата на твърдяното в тъжбата разгласяване на позорни обстоятелства, съдържащи се в инкриминирания израз „свързан с контрабандно разпространение на цигари в района на 02 РПУ и циганската проституция, което е всеизвестен факт”. Във връзка с този израз, съдът е посочил, че възприетото от тъжителя като позорно обстоятелство досежно израза, се извежда по пътя на асоциативната психична дейност, поради което и съдията-докладчик е намерил, че тъжителят е извършил собствен прочит на изнесеното от подсъдимия И.. Изтъква се още в разпореждането, че изводите, направени от написаното, различните версии, предположения, аналогии, внушението, мнението, не са клевета. Излага се още, че употребеният в случая термин „свързан” не е натоварен с характеристиката „позорен” / „позорящ” /, доколкото визира длъжностно лице - инспектор при РУ-СДВР - който по презумпция има функции по превенция, проверка, разкриване на престъпления .

На следващо място в разпореждането, съдията-докладчик е обсъдил останалите инкриминирани с тъжбата изрази, като за изразът ,,Всички сигнали за кражби, обири се прикриват във 02 РПУ”, е приел, че в него по никакъв начин не се сочи името на тъжителя, поради което не е свързан с неговата личност, от което следва извод за несъставомерност.

При преценката и обсъждането на третия, инкриминиран с тъжбата израз „Имам непоклатимо убеждение, че един от тях е М.М.. Всеки един мой сигнал за нередности до 02 РПУ става известен на организираната престъпност в района“, съдията-докладчик е изложил отново доводи за неговата несъставомерност, обсъждайки и част приложените с тъжбата писмени доказателства.

Срещу това разпореждане на съда е подадена жалба от ЧТ, въз основа на която е било образувано ВНЧД №4725/2017г. по описа на СГС, НО, Х въззивен състав, който с решение от 28.04.2016г. е отменил атакуваното разпореждане на СРС и е върнал делото за продължаване на разглеждането му. С решението си СГС, на първо място е констатирал, че съдията-докладчик не е посочил в разпореждането, с което е прекратено наказателното производство, процесуалното основание за прекратяване, но е приел, че наказателното производство е прекратено на основание чл.250, ал.1, т.2 НПК /отм./. На следващо място, СГС правилно е установил с решението си, че в разпореждането на СРС съдията-докладчик е обсъдил и текст от инкриминираната жалба, който не е посочен в тъжбата, т.е. първият съд се е позовал на приложените към тъжбата доказателства, което е недопустимо в производството по чл.250 НПК /отм./, доколкото основен принцип в наказателния процес е доказателствата по делото да бъдат събирани и проверявани устно и непосредствено от разследващите органи, а в съдебната фаза на процеса – от съда.

След връщане на делото на СРС, същият съдия-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е продължил разглеждането му по същество и е постановил атакуваната присъда, предмет на настоящата въззивна проверка.

С тези си действия, съдията-докладчик е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на делото от съдебен състав, който не би могъл да се счита непредубеден, доколкото за да прекрати наказателното производство в процедурата по чл.250 НПК /отм./, съдията-докладчик се е позовал на приложените към тъжбата доказателства, без същите да са били събрани и проверени по предвидения в НПК процесуален ред. След връщането на делото от СГС, съдията-докладчик е следвало да се отведе от по-нататъшното разглеждане на делото, тъй като с оглед обсъждане на приложените към тъжбата доказателства, е изразил преждевременно своето становище по същите и досежно доказаността на предявените обвинения, както и относно преценка съставомерността на всички инкриминирани изрази.

Всичко посочено води до извода, че присъдата е постановена от незаконен състав, доколкото при нейното постановяване е участвал съдия, спрямо когото са били налице основанията за отвод по чл.29, ал.2 НПК, но същият не се е отвел, а е продължил разглеждането на делото, като е постановил и окончателен съдебен акт.

Посоченото съществено нарушение е неотстранимо от въззивния съд, доколкото делото е разгледано в първата инстанция от незаконен съдебен състав. Ако въззивният съд се произнесе с решение по същество, ще се стигне до отнемане на инстанция по същество на подсъдимия И. и съответно до възникване на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

Поради изложеното делото трябва да започне отначало в първоинстанционния съд от стадия на първото съдебно заседание, при което да се вземе становище по допустимостта на предявения от пострадалия граждански иск и неговото конституиране като ГИ в процеса.

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2 от НПК‚ Софийски градски съд

 

 

                                                            Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯВА изцяло присъдата от 23.02.2017г., постановена по НЧХД №17571/2015г., СРС, НО, 22-ри състав.

 

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                   2.