Решение по дело №266/2024 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 177
Дата: 30 април 2024 г.
Съдия: Тошка Иванова Тотева
Дело: 20245600500266
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. ХАСКОВО, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.А. А.-С.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500266 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по реда на
чл.258 – 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – Д. Н. Д. е останал
недоволен от Решение № 100 от 15.02.2024 год., постановено по гр.д. № 1138
/ 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за разликата над уважения размер от 10 139.54 лева
до 11 626.93 лева, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението в
посочената част и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи
иска, предявен на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.2 от КТ, до
посочения във въззивната жалба размер от 11 626.93 лева, и присъди
допълнително разликата от 1 487.39 лева.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – МИНИСТРЕСТВО
НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО – гр.*** –
оспорва въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Решението в частта, с която са уважени
исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – за признаване на
1
уволнение, наложено със Заповед № РД – 02 – 16 – 391 от 30.03.2023 год., за
незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на предишната
работа – *** в *** при Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, и в частта, с която е уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ
- за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ в размер на 10 139.54
лева – за времето от 05.04.2023 год. до 05.10.2023 год., е влязло в законна
сила, поради необжалването му.
Очертаният с въззивната жалба предмет се
свежда до действително дължимия размер на обезщетението по чл.225, ал.2
от КТ.
Като писмени доказателства при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са приети
представените от ищеца и неоспорени от ответника, фиш за заплата за месец
март 2023 год. – л.13, явяващ се последен пълен работен месец, предхождащ
уволнението, видно от който е, че размерът на полученото от ищеца
трудовото възнаграждение е 2 552.59 лева, въз основа на която база с
исковата молба е поискано определяне на възнаграждението по чл.225, ал.1 от
КТ; заповед № Ю – ЧР – 01 – 39 от 06.07.2023 год. на органа по назначаването
при Национален статистически институт – л.231, с която ищецът е назначен
на длъжността ***, считано от 11.07.2023 год., при договорена основна
месечна заплата в размер на 1 294 лева.
Ценейки посочените по горе писмени
доказателства, съдът приема като безспорно това, че размерът на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 05.04.2023 год., считано от
който момент е прекратено трудовото правоотношение между страните до
05.10.2023 год., когато изтича предвидения в цитираната норма максимален
срок от шест месеца, за който уволненият работник или служител може да
претендира обезщетение за оставането му без работа поради незаконното
уволнение, възлиза на 15 315.54 лева /2 552.59 х 6/. Безспорно е, че в рамките
на посочения времеви период, ищецът е работил на по-ниско платена работа,
при договорено възнаграждение от 1 294 лева, поради което и на основание
чл.225, ал.2 от КТ от посочената сума – 15 315.54 лева следва да се приспадне
заплатата, получена от въззивника за периода от 11.07.2023 год., считано от
когато е започнал друга работа до 05.10.2023 год. – краен момент на периода,
за който се претендира обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение, възлизаща в размер общо на 3 747.58 лева /924.30 лева – заплата за
периода от 11.07.2023 год. 31.07.2023 год., при среднодневно възнаграждение
от 61.62 лева + 1 294 лева – заплата за м.август 2023 год. + 1 294 лева –
заплата за м.септември 2023 год. и 235.28 лева – заплата за периода от
02.10.2023 год. до 05.10.2023 год., при средно дневно възнаграждение от
58.82 лева/, при което дължимия размер на обезщетението по чл.225, ал.2 от
КТ се равнява на 11 567.96 лева / 15 315.54 – 3 747.58/.
Извършените по-горе аритметични
изчисления са в съответствие с разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ и чл.19,
ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно която, когато работникът или служителят не е отработил пълен
2
работен месец, брутното трудово възнаграждение се определя като
полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя
на работните дни за същия месец.
Изложените по-горе доводи обосновават
извод за неправилност на обжалваното решение в частта относно начина на
определяне на размера на обезщетението по чл.225, ал.2 от КТ – на база
месечно брутно трудово възнаграждение, като не е отчетено обстоятелството,
че за част от периодите, ищецът няма пълен отработен месец при съответния
работодател, което налага изчисляване на обезщетението за тези периоди да
се извърши на база среднодневно брутно трудово възнаграждение, което се
умножи по броя на работните дни за съответния месец, съгласно цитираните
по-горе правни норми.
С оглед на изложеното, обжалваното
решение в частта, с която е отхвърлен частично иска, предявен на основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.2 от КТ – за разликата над уважения
размер от 10 139.54 лева до действително дължимия от 11 567.96 лева, следва
да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което
присъди в полза на въззивника допълнително сумата от 1 428.42 лева.
Обжалваното решение, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над
11 567.96 лева до посочения във въззивната жалба като действително дължим
от 11 626.93 лева, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 100 от 15.02.2024
год., постановено по гр.д. № 1138 / 2023 год. по описа на Районен съд –
Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н. Д. против
Министерство на регионалното развитие и благоустройството – гр.***, иск по
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.2 от КТ за разликата над уважения размер от
10 139.54 лева до 11 567.96 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Министерство на регионалното
развитие и благоустройството – гр.*** да заплати на Д. Н. Д., ЕГН
********** от гр.***, допълнително /над присъдения размер от 10 139.54
лева/ сумата от 1 428.42 /хиляда четиристотин двадесет и осем лева и
четиридесет и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа, поради незаконно уволнение за времето от 05.04.2023 год. до
05.10.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2023 год. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100 от
15.02.2024 год., постановено по гр.д. № 1138 / 2023 год. по описа на Районен
съд – Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н. Д. против
Министерство на регионалното развитие и благоустройството – гр.***, иск по
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.2 от КТ, за разликата над 11 567.96 лева до
11 626.93 лева.
3
ОСЪЖДА Министерство на регионалното
развитие и благоустройството – гр.*** да заплати на адвокат Г.П.П., ЕГН
********** – адвокат от Адвокатска колегия – Хасково, с адрес на
упражняване на дейността – гр.***, сумата в размер на 400 /четиристотин/
лева – възнаграждение за оказана при разглеждане на делото пред въззивния
съд безплатна правна помощ на Д. Н. Д., ЕГН ********** от гр.***, на
основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, предл.2-ро от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното
развитие и благоустройството – гр.*** да заплати сумата в размер на 57.14
/петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ лева - допълнителна
държавна такса, която сума да се внесе по сметка на Окръжен съд – Хасково.
Решението в частта, с която са уважени
исковете, предявени на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ за сума в размер на 10 139.54 лева, е влязло в законна сила,
поради необжалването му.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от обявяването му – 30.04.2024
год.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4