Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1
15.01.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове:
Пенка Костова
Росица Чиркалева-И.а
при
секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Елеонора И.а при
Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 1057 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Районна служба пожарна
безопасност и защита на населението – Свиленград, представлявана от началника ѝ
И. Г.Т., против Решение №260005/24.09.2020г., постановено по АНД №385 по описа
на Районен съд – Свиленград за 2020 година.
Жалбоподателят счита атакуваното решение за
неправилно. Твърди, че съдът нарушил процедурата по конституиране на страните в
производството, тъй като органът, издал наказателното постановление бил
началникът на РСПБЗН – Свиленград, който бил орган към регионалната дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“, която пък била представлявана от
своя директор. Наред с това съдебният състав неправилно и незаконосъобразно
присъдил разноски в тежест на трето лице, което изобщо не било взело участие в
съдебния процес и което при правилно конституиране на страните щяло да
забележи, че то не носи отговорност за разноски дори и при неправилност или
незаконосъобразност на наказателното постановление. Неправилно и
незаконосъобразно съдът отстъпил от практиката на ВАС и ВКС за това, какъв бил
характерът на разходваните в административнонаказателното производство разноски
от страната с повдигнато обвинение, като не изследвал, нито приложил правилата
за намаляване на отговорността на АНО, в случай като конкретния, при безспорно
установено виновно поведение на жалбоподателя пред РС. Липсвали мотиви, защо
съдебният състав смятал, че така
разходваните средства за процесуално представителство не били или били в
прекомерен размер. Не било взето отношение и по това, в какво се изразявала
адвокатската защита и дали делото било с фактическа и правна сложност. Неправилно
и при проява на карен формализъм съдът достигнал до извода за
незаконосъобразност на санкционния акт, като доводите в съдебния акт изцяло
дерогирали правилото на чл.53 от ЗАНН. Нарушен от страна на съда бил и
принципът за разкриване на обективната истина. Това било продиктувано от
неизвършването на разпит на свидетеля Д. Ч.. Не били изследвани обективно,
всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, което било нарушение на
принципа на вътрешно убеждение.
По изложените съображения се иска отмяна на
обжалваното съдебно решение и връщане на делото на друг състав на съда за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Ответникът - Т.С.С., чрез
пълномощника си, в писмено възражение и в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на касационната жалба, респ. за законосъобразност на
обжалваното решение. Претендира разноски по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното Решение №260005/24.09.2020г.,
постановено по АНД №385/2020г., Районен съд – Свиленград отменил атакуваното
пред него Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ХС4-1-3 от 30.06.2020г. на
началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“
(РСПБЗН) - Свиленград, с което на Т.С.С. за нарушение на чл.34, ал.1, т.1, т.3
и т.4 от Наредба №8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите (НПНПБЕО), на основание чл.265, ал.2
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
За да постанови решението си съдът
е приел, че в хода на
производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя било допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничило
правото му на защита. Посочил, че в случая АУАН бил връчен при отказ. Бил съставен без да присъствало
санкционираното лице, а следователно и без да бил направен конкретен и изричен
отказ за подписване. В тази връзка неясно оставало какви точно обстоятелства
възприел и удостоверил свидетелят по отказа. Не била изпълнена и процедурата
по връчване на АУАН в отсъствието на нарушителя, чийто фактическия състав,
според чл.40 от ЗАНН, включвал адресиране на покана до лицето, срещу което бил
съставен актът и неговото неявяване. От материалите по делото се установявало,
че жалбоподателят бил поканен устно да се яви в сградата на АНО на 16.06.2020г.,
като той сторил това. Там му било обяснено, че срещу него щяло да има издадено
разпореждане и АУАН. Не се установявало обаче лицето да
било поканено за съставянето на акта на следващата дата -17.06.2020г. Въпреки
това АУАН бил съставен без присъствието на нарушителя, като в нарушение на
горепосочените разпоредби било удостоверено, че същият отказал да подпише акта
от свидетел, който дори не присъствал при съставянето и отказа на нарушителя, тъй
като реално такъв не бил налице. По тези съображения съдът приел, че
процедурата по чл.40, ал.2 ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя също била опорочена и актът бил съставен в отсъствието на
жалбоподателя без да били налице законовите предпоставки за това. В допълнение съдът
посочил още, че при съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя трябвало да
бъде изпълнена и процедурата по чл.43, ал.4 ЗАНН. В случая обаче вместо да бъде
изпратен АУАН на нарушителя за подписване, двамата свидетели отишли на адреса и
домоуправителя удостоверил отказ от страна на нарушителя да подпише АУАН. По
този начин се стигнало до недопустимо смесване на хипотезата на съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя по чл.40, ал.2 от ЗАНН и тази на съставяне на
АУАН в негово присъствие, но при отказ да го подпише по чл.43 ал.2 от ЗАНН.
На следващо място съдът стигнал
до извода, че АУАН и НП били издадени при допуснати съществени процесуални
нарушения, касаещи тяхното съдържание – чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
тъй като и двата акта не съдържали описание на релевантни за нарушението
обстоятелства. В тях не било описано какви конкретно били тези материали и
оборудване, които намалявали широчината на евакуационния път и създавали
предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация от жилищния блок, какви
били техните габарити, респ. каква била широчината на пътя за евакуация. При
това положение било невъзможно да се провери за какво точно нарушение бил
санкциониран жалбоподателят, както и дали конкретните вещи действително били
горими материали и оборудване и дали същите действително ограничавали
евакуационния път. Не били спазени и разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН. Наред с изложеното, според съда неопределеният предмет на
доказване не позволявал да се установят факти, относими към наличието на
материалноправните предпоставки за налагане на процесното наказание – онези
факти от обективната действителност, които субсумирани под съответната правна
норма сочили на извършване на определено административно нарушение, тъй като било
логически невъзможно да се установява нещо, което не било очертано с конкретно
индивидуализиращи белези. За това съдът не направил доказателствен анализ и не
приел за установена фактология, тъй като каквито и факти да били установени,
същите нямало да могат да бъдат отнесени като релевантни към предмета на доказване,
който не бил определен ясно и изчерпателно в АУАН и НП. Освен това, неизписването
в АУАН и НП на пълното наименование на нормативните актове, въз основа на които
били издадени АУАН и НП, представлявало самостоятелно съществено процесуално
нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. На следващо място, съдът
установил, че при налагане на глобата било допуснато нарушение на чл.18 ЗАНН,
тъй като била наложена една глоба за извършени три нарушения, доколкото в АУАН
и НП били цитирани т.1, т.3 и т.4 на чл.34 от Наредбата. Предвид изводите за отмяна на
наказателното постановление, като цитирал разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН и
чл.143, ал.1 от АПК, съдът присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на жалбоподателя, адресат на НП.
Административен съд - Хасково намира, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно постановено.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в
присъствието на нарушителя. Чл. 40, ал. 2 от ЗАНН предвижда възможност за
съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може
да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. Както и
районният съд е посочил, в случая не става ясно защо АНО е избрал реда по чл.
40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като това безспорно е станало, без да
са били налице законовите предпоставки за това. Не са представени
доказателства нарушителят да е поканен да присъства при съставяне на АУАН и го
подпише. Липсват данни и доказателства да е бил търсен и
ненамерен на известния за наказващия орган адрес. АУАН е следвало да се изпрати на
нарушителя по реда визиран в чл.43, ал.4 от ЗАНН, което в случая не е сторено. Със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това, е допуснато съществено нарушение на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, както и на чл. 42, ал. 1, т. 8 от ЗАНН. В този
смисъл лишено от правно основание е отбелязаното в АУАН, че нарушителят е
отказал да го подпише.
Настоящата
инстанция споделя и извода на районния съд за допуснато процесуално нарушение
от страна на административнонаказващия орган, изразяващо се в оскъдно
описание на обстоятелствата по нарушението. Не е категорично установено доколко
съхраняването на вещи действително затруднява евакуационния път, доколко между
тях се съдържат горивни материали и какви. Правилно съдът е обосновал правните
си изводи в тази насока на разпоредбата на чл.42,т5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.
Допуснатото
нарушение е от категорията на съществените такива, като освен посоченото
по-горе, води и до невъзможност на съда да извърши адекватна преценка относно
законосъобразността на наказателното постановление и винаги има за последица
незаконосъобразност на крайния акт. Установеното е достатъчно основание за
отмяна на НП на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество.
Предвид
изложените мотиви, настоящата инстанция счита, че като е отменил наказателното
постановление, съдът е постановил валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260005/24.09.2020г., постановено по АНД
№385 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020 година.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.