Решение по дело №1949/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране – София чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Т. Б., против Решение № 990/ 29.06.2023г. по АНД №2013/ 2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено издаденото от касатора НП № 23/ 06.04.2023г. и наложената на „Е.с. “ АД – Варна, ЕИК **, имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 60 "а", ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като същото е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че от ответното дружество е осъществено вмененото административно нарушение, изразяващо се в неизготвяне на становище в 30-дневния срок от подаване на искането на „В.-г. “ ЕООД. Мотивите да издаване на НП се поддържат изцяло, предявеното спрямо заявителя изискване е извън задължителните такива по чл. 88 от Наредба № 6/ 24.02.2014г за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Сочи се, че искането, респ. предоставяне на становище от електроразпределителното дружество, касая по - ранен етап на процедурата, в който все още се проучва възможността за присъединяване на обекта, а приложното поле на чл. 88 от Наредба № 6/ 2014г се свързва с етапа на определяне на техническите изисквания, които се изпълняват с оглед присъединяване към мрежата. В тази връзка се сочи, че законодателят борави с две различни понятия – „искане за проучване на условията и начина“ и „искане за присъединяване“, като от въззивния съдебен състав не е съобразен етапа от процедурата електроразпределителното дружество, следва ли да изисква определени документи или информация за технически специфики на присъединявания обект. Излагат се съображения и за липса на основание за квалифициране на случая като маловажен по см. чл. 28 от ЗАНН. Отправяне се за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на НП. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, чрез пълномощник гл. юрк. Б. поддържа изцяло жалбата по наведените съображения, както и искането си за разноски пред двете инстанции. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждание.

Ответникът по касационната жалба – „Е.с. “ АД, депозира писмен отговор, в които изразява становище за неоснователност на жалбата, а въззивното решение – за правилно и законосъобразно. Отправя искане за оставяне в сила на същото, като се претендират и разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Е.с. “ АД срещу НП № 23/ 06.04.2023 г., издадено от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, с което за нарушението по чл. 26 ал. 3 от ЗЕВИ, на основание чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ на „ЕРП с. “ АД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

За да отмени НП, прието е от въззивния съд, че при наличие на нормативно уредена възможност за оператора на електроразпределителната мрежа да поиска допълнителна информация за характеристиките на присъединявания обект, то преценката за съставомерността на нарушението по чл. 26, ал. 3 ЗВЕИ винаги е предпоставена от наличие на отправено искане в тази насока. В случая, това права е упражнено от наказаното дружество, поради което 30 – дневния срок не тече от датата на заявлението. От друга страна, посочено е също, че евентуалната неоснователност на допълнителните изисквания касае реализиране на АНО по друг законов текст.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Събраните в рамките на въззивното производство доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка.

Настоящият касационен състав споделя крайния извод на ВРС за незаконосъобразност на процесното НП.

На първо място, касационният състав приема, че неправилно в АУАН и НП е определена датата на нарушението – 22.05.2021 г. (събота). Последният присъствен ден на 30-дневния срок, считано от 22.04.2022 г, е 25.05.2021 г. – вторник.

Следователно вмененото на „ЕРП с. “ АД нарушение на 22.05.2021 г. е обективно несъставомерно.

На следващо място, искане вх. № 5731776/ 22.04.2021 г. от „В.-г. “ ООД е непълно, поради липса на приложено изискуемото с чл. 88 ал. 2 т. 4 от Наредба №6/ 2014г описание на техническите данни на основните съоръжения и на ОПЕЕВИ съгласно изискванията на раздел VІ, конкретно – на чл. 99 от Наредбата. Според ал. 1 на текста техническата информация по чл. 88 включва следните основни данни: ниво на напрежение, скица на имота и обща инсталирана мощност на обекта и вид на първичния енергоизточник. Съгласно ал.2 на същия текст съобразно типа на генериращите модули информацията трябва да съответства на изискванията на Правила за управление на електроразпределителните мрежи, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Приложение към т. 1 на Решение № П-6 от 18 юни 2007 г. (ПУЕЕС).

Според чл.14 ал.1 от ПУЕЕС при технико-икономическите решения за проектиране на обекти от електроразпределителната мрежа се спазват изискванията за: 1. сигурност на снабдяването с електрическа енергия; 2. качество на електрическата енергия; 3. икономичност; 4. възможно най-ниски експлоатационни и технологични разходи за разпределение на електрическа енергия; 5. удобства за техническо обслужване; 6. безопасност на хората и животните; 7. въздействие в допустими граници върху други технически системи; 8. опазване на околната среда, както и естетично вписване на обектите в нея. Съгласно ал. 2 изискванията по ал. 1 трябва да се спазват при избора на номиналните технически характеристики на съоръженията в съответствие с величините, характеризиращи режимите на мрежата и отчитане на външните въздействия, на които могат да бъдат подложени съоръженията. С разпоредбата на чл. 15 от ПУЕЕС е въведено изискване проектирането на обекти от електроразпределителната мрежа да се осъществява в съответствие със Закона за устройство на територията (ЗУТ), Наредбата за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии по чл. 83 ал. 1 т. 1 от ЗЕ, както и с други наредби, разпореждания на компетентни органи и българските стандарти, отнасящи се до електроразпределителната мрежа и присъединени към нея потребители и производители на електрическа енергия.

В случая, искането на ЕРП относно техническите спецификации на инвертора е от съществено значение както за спазване на всички изискванията по чл.14 от ПУЕЕС за проектирането на този обект, чието присъединяване към електроразпределителната мрежа се иска, така и тези по чл.15 от ПУЕЕС за съответствие в изискванията на ЗУТ, Наредбата по чл. 83 ал. 1 т.1 от ЗЕ, евентуално – и други приложими подзаконови нормативни актове, вкл. и за задължителната преценка по чл. 89 от Наредба № 6/ 2014г. Поради несъответствието на техническото оборудване с изискванията на Наредба № 6/ 24.02.2014 г., в 7-дневния срок по чл.88 ал.5 от Наредба № 6/ 2014 г. от електроразпределителното дружество е изготвено и изпратено до заявителя писмо изх. № 5731776/ 28.04.2021 г., с което му е указан 33 (вместо 30) – дневния срок по чл. 88 ал. 6 от Наредбата за преразглеждане на инвестиционното намерение и съобразяването му с нормативната уредба и стандартите на ЕС, без което не би могло да изготви становище за присъединяване на обекта.

В АНП и по делото липсват доказателства за датата на връчване на писмото от 28.04.2021 г до „В.-г. “ ЕООД, респ. за отстраняване на констатираното несъответствие. Ето защо, формираният от АНО извод, че след като не е издадено исканото становище до 22.05.2021 г., от „ЕРП с. “ АД е извършено нарушение по чл. 26 ал. 3 от ЗЕВИ на 22.05.2021 г., е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила, по аргумент от чл. 221, ал. 1 АПК.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъди адвокатско възнаграждение, в размер на 1560 лева, на основание чл. 143 АПК.

С оглед релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, следва да бъде отбелязано, че след преценка на фактическата и правна сложност на спора и минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. § 2 „а“ от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се налага извода че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, за редуциране на претендирания адвокатски хонорар.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 990/ 29.06.2023 г., постановено по АНД № 2013 по описа на ВРС за 2023 г.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране гр. * да заплати „Е.с. “ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. ***** на сумата от 1560.00 (хиляда петстотин и шестдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: