Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260032
гр. Пловдив, 08.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 19.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6523/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия Г
№ 0015051, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Й.Ч. е наложена глоба в размер на 250 лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и
моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 11.03.2020г., в
08,14ч., в републикански път II-86 км 19+240 в посока гр. Асеновград, като физ. лице, притежаващо МПС,
регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, не е
сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите. Нарушението е установено с Multa Radar SD 580 с МПС Шкода Суперб вид
лек автомобил с рег.
№ ****,
като собственик, на когото е регистрирано МПС е Й.Ч., с ЛНЧ **********.
Изложената в Електронния фиш
фактическа обстановка се установява въз основа на представените по делото
доказателства. От приложената по делото снимка № 00209D32ACE1 е видно, че
автомобилът е заснет с посоченото техническо средство, като на втората от
представените снимки се вижда и регистрационния номер на автомобила.
Автомобилът е бил собственост на жалбоподателя, видно от данните за
първоначална регистрация, като същият не е имал сключена застраховка гражданска
отговорност към момента на заснемането му съгласно представената справка от
Гаранционния фонд. Установяването на нарушението с валидно АТСС се потвърждава
и от представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.12.4888, преминало първоначална проверка с Протоколо за проверка № 48 –
ПД/29.03.12г. и последваща проверка с Протокол от проверка №
35-С-ИСИС/19.06.2019г. Устройството е било стационарно по смисъла на § 6, т.
65, б. „а“ от ДР на ЗДвП съгласно представените протоколи, поради което и
правилно не е бил съставян протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. per argumentum a contrario на
чл. 10, ал. 1 от Наредбата.
Съдът обсъди и възражението на
жалбоподателя, че лицето към процесната дата е имало сключена застраховка ГО на
автомобилистите, със срок на валидност до 23.12.2020г. Действително видно от
представения по делото Застрахователен договор между Й.Ч. и ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД от 23.12.2019г. (л. 6), жалбоподателят е заплатил еднократно
и в брой застрахователна премия за процесния автомобил (доколкото номерът на
рамата в договора ****** съответства на номерът на рамата на
автомобила от данните за регистрация на същия) за целия срок на договора – от 1
година, или до 23.12.2020г.
Съгласно изисканата от
застрахователното дружество справка, същото е посочило, че към датата на
сключване на договора, процесното МПС е притежавало чуждестранен регистрационен
номер. Така застраховката е била сключена за целите на първоначалната
регистрация на МПС и съгласно чл. 489, ал. 5 от ЗК същата се сключва за срок от
30 дни по номер на рама на МПС, без възможност да бъде издавана повторно.
В самия застрахователен договор било
посочено, че застрахованият е уведомен, че при непредставянето на данни за
български номера на застрахованото МПС в срок до 1 месец от началото на
валидност на полицата, същата ще бъде прекратена, считано от следващия ден на
изтичането на този срок.
Впоследствие, на 27.12.2019г., съгласно
справката от л. 29 за първоначална регистрация, жалбоподателят регистрирал
автомобила с вид на регистрация – временно пребиваващи чужденци и получил рег.
номер ****.
В едномесечния срок, уговорен между
страните, пред застрахователното дружество не били представени изисканите от
него съгласно клаузата в договора документи, поради което и застрахователят
посочил, че договорът бил прекратен в 00,00ч. на 23.01.2020г. Следва да се
посочи, че съгласно едномесечната клауза, договорът следва да е бил валиден на
23.01.2020г., когато е изтекъл срокът за представяне на документите, а същият е
бил прекратен считано от 00,00ч. на 24.01.2020г., което се потвърждава и от
представената по делото справка от ГФ.
Въз основа на тези обстоятелства,
съдът констатира, че е налице нелоялна
практика от страна на застрахователното дружество при сключването на
застрахователен договор при тези параметри. Макар автомобилът да е притежавал
чуждестранен регистрационен номер, дружеството, при неизпълнение на задължението си по чл. 489, ал. 5 от ЗК
да сключи за целите на първоначалната регистрация застраховката „Гражданска
отговорност“ за срок от 30 дни,
сключило застраховката за срок от 1 година.
С включването на клауза за автоматично
прекратяване при непредставяне на данни за български номера на застрахованото
МПС в срок до 1 месец от началото на валидност на полицата, дружеството
очевидно е целяло да заобиколи законовото изискване
застраховката да се сключи за 30 дена, с цел застрахователният договор евентуално да продължи действието си
и застрахованият да не сключва нов договор с друго дружество. Нещо повече, при
сключването на договор за срок от една година дружеството е постигнало целта си да обвърже застрахованият за по-дълъг
срок от законовия, с което и да
събере по-голяма застрахователна премия от дължимата за 30 дена. Следва
да се отбележи обаче, че опитът за
заобикаляне на закона е сторен доста нескопосано, доколкото клаузата в
договора за автоматично прекратяване настъпва при изтичането на срок от 1 месец, а законовото изискване
е договорът да се сключи за срок от
30 дни. Така автоматичното прекратяване съгласно клаузата е възможно да
настъпи по-рано или по-късно (или в същия момент) от законовия срок. Така
например, погледнато през призмата на настоящия казус, договорът при спазване
на законовия срок от 30 дена е следвало да изтече на 22.01.2020г. и считано от 00,00ч.
на 23.01.2020г. да е прекратен (което е и датата, посочена от застрахователното
дружество). От друга страна обаче, при така уговорената клауза в договора,
същият следва да е бил прекратен считано от 00,00ч. на 24.01.2020г., който е и
моментът, посочен от Гаранционния фонд. По този начин безспорно се достига да
една правна несигурност,
която би могла да се прояви в максимална степен при евентуално настъпване на
ПТП с процесния автомобил на 23.01.2020г. и възможността за различно тълкуване
на факта дали автомобилът е имал сключена застраховка към тази дата с оглед
различието на законовия и договорения срок.
На следващо място в гражданскоправните отношения между
страните следва застрахователят да
върне частта от надплатената премия на застрахования, доколкото при
прекратяване на правоотношението същият не предоставя за срока след
прекратяването дължимата престация – осигуряване на застрахователно покритие
при настъпване на застрахователно събитие. Така в случай, че застрахователят не
върне частта от премията, се стига до негово неоснователно обогатяване.
Още по-голям
проблем при сключването на договор при такива параметри възниква във
връзка с издаването на знака, с който се удостоверява сключената застраховка
съгласно чл. 487 от КЗ и чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 49 от 16 октомври
2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "гражданска
отговорност" на автомобилистите и "злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз. Видно от представения по
делото знак (л. 7), същият е бил със срок на валидност до 23.12.20г. (срокът на
заплащане на премията). Така в отношенията с третите лица, същите биха счели,
че автомобилът има сключена застраховка, съгласно удостоверителната сила на
знака. Така би могло да се стигне до множество нежелани общественоопасни
последици, включително до управление на МПС от несобственик на
автомобила, чието дължимо поведение би било да се увери, че МПС-то е със
сключена застраховка съгласно удостоверителния знак, който в случая е
удостоверявал неправилно, че автомобилът има сключена валидна
застраховка до 23.12.20г.
Дори и при наличието на тази нелоялна
практика от страна на застрахователя обаче, съдът намира, че същата не
санира наличието на нарушението по КЗ. Въз основа на всичко
гореизложено, според настоящия състав, застрахователният договор се явява частично
нищожен поради противоречие с императивните правила на закона, по
отношение на срока, за който е сключен – чл. 26, ал. 4 вр. чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 489, ал. 5 от ЗК, като срокът на договора се замества
по право с повелителната норма на закона и същият е 30 дена. Така договорът,
към датата на твърдяното деяние – 11.03.2020г., е бил прекратен. Следователно
автомобилът не е имал валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
От субективна страна също не може да
се счете, че жалбоподателят не е знаел за извършеното от него нарушение.
Съгласно уговорената клауза между него и застрахователя, обективирана в писмен
вид в застрахователния договор, същият е знаел, че е следвало да
представи пред дружеството данни за български номер на застрахованото МПС в
срок до 1 месец от началото на валидност на полицата, като също така е знаел
какви ще са последиците от непредставянето на такива – прекратяване на
застрахователния договор. За пълнота следва да се посочи и че е неоснователно
възражението, че жалбоподателят бил турски гражданин, който не владее и не
разбира български език, доколкото на първо място твърдението не е доказано, и
на второ място като страна по правоотношението, жалбоподателят е могъл да иска
договорът да бъде сключен на познат за него език или да му бъде издаден в
превод, за да е наясно с точните му клаузи. Полагането на подпис е изразило
неговото изявление, че е наясно с клаузите на договора и ги приема, при което и
жалбоподателят е бил обвързан от тях.
Електронният фиш обаче следва да бъде
отменен поради наличие на съществени процесуални нарушения в него.
Разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на всяко лице, което е собственик на МПС,
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638,
ал. 1, т. 2 от КЗ. Алинея четвърта на същата разпоредба предвижда, че когато с
автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което
няма сключена застраховка "Гражданска отговорност", се налага
санкцията по алинея първа. Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
От
систематичното тълкуване на нормите на чл. 638,
ал. 4 от КЗ и чл. 638,
ал. 1 КЗ следва,
че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен
фиш по вменения административен състав, следва да са налице кумулативно
следните елементи от фактическия състав:
1.
Наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
2.
За процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност;
3.
Да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач;
4.
Управлението да е установено с АТСС, по реда, предвиден в ЗДвП, респ. по реда
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства за контрол и правилата за движение по
пътищата.
Тези съставомерни обстоятелства
следва не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото
само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото.
Видно от текста на
процесния ЕФ, в обстоятелствената му част изобщо липсват твърдения да е констатирано управление на процесния
автомобил. В същото време от изричния текст на нормата на чл. 638, ал.4 КЗ следва, че отговорността на собственика на МПС за несключена застраховка
гражданска отговорност може да се
реализира с електронен фиш, само ако с АТСС е констатирано управление на МПС по
пътната мрежа, като в противен случай следва да се издаде наказателно постановление.
С оглед гореизложеното и
предвид липсата на изложени твърдения в ЕФ процесния автомобил да е бил
управляван по пътната мрежа, забраната отговорността на дееца да се реализира
въз основа на обстоятелства, установени на етап на съдебно следствие, които не
са надлежно предявени на дееца с електронния фиш и възможността електронен фиш
да се издава за нарушения на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, само ако е заснето
управление на процесното МПС, то обжалваният акт следва безусловно да се
отмени, доколкото не са налице предпоставките за реализиране отговорността на
дееца по този облекчен процесуален ред.
За
пълнота следва да се посочи и разликата в изпълнителните деяния на двете
нарушения (по чл. 483, ал. 1, т. 1 и по чл. 638, ал. 4 от КЗ), обуславяща и разлика
при описанието на времето на извършване на деянието. Изпълнителното деяние по
чл. 638, ал. 4 от КЗ представлява действие (управление на превозно средство) и
за осъществяването му АНО следва да докаже, че на посочената от него дата е
било установено управление на автомобила, за да наложи съответната санкция на
собственика. Чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ обаче съдържа състав на административно
нарушение, при което изпълнителното деяние се изразява в бездействие, което се
явява осъществено в първия ден след изтичането на застраховката ГО, респ. друг
факт, който би бил от значение за възникването на задължението на собственика
(например придобиването на автомобила), в който ден собственикът е длъжен да
сключи такава. Така за правилно описание
на нарушението по време следва да бъде посочен именно този ден. В противен
случай би могло да се стигне до правния абсурд ако например нарушителят в
рамките на няколко дена не е сключил застрахователен договор, да бъде наказван
с предвидената санкция за всеки един от тези дни, което би било нарушение на
принципа ne bis in idem.
Въз основа на гореизложеното,
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата
страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски
и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било
уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38, ал. 1 ,т. 2
от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в
размер на 300 лв. Същото следва да бъде заплатено от насрещната страна на
адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0015051,
издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Й.Ч.
е наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на адвокат М.И.Б.,*** и със служебен адрес гр. ***, сума
в размер на 300 лв., представляваща
разноски за оказана безплатна правна помощ в производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
М.М.