Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13.10.2020г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадесет и пети септември Година 2020
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 11486 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът Н.В.З. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.05.2017г. в гр. София, при което А.К., управлявайки лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № *******, нарушил ЗДвП и предизвикал произшествието с участие на ищеца, управляващ мотоциклет Ямаха с рег. № *******. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника –„Г.з.“ ЕАД, поради което предявява искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, както следва: за сумата от 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от 28.05.2019г. - датата на постановения отказ за изплащане на обезщетение по извънсъдебната застраховатена претенция пред застрахователя; за сумата от 325 лева – обезщетение за имуществените вреди, представяващи направените от ищеца разходи във връзка с лечението му, ведно със законната лихва, считано от дена на извършването им – 20.05.2017г.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на вина у застрахования при него водач, описания от ищеца механизъм на ПТП, настъпването на вредите и техния размер, причинната им връзка с процесното ПТП. Релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществените вреди. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, извършено чрез нарушаване на чл.137е от ЗДвП, а именно – чрез управляване на мотоциклета без предпазна каска, както и чрез управляване на мотоциклета с несъобразена с пътната обстановка скорост.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
Процесното ПТП е настъпило на 20.05.2017г. около 13 часа в
гр. София. По бул. „Симеоновско шосе“ в посока от ул.
„Симеоновска“ към околовръстния път се е движел л.а.
Форд Ескорт с рег. №******* управляван от А.К.. Пътят е е
бил с две самостоятелни ленти за всяка от посоките, сух асфалт, добра видимост.
В района на №252 /хотел „Жасмин“/, от лявата страна за посоката на движение на
автомобила, се намира паркинг. Водачът К. е предприел завиване наляво с цел да
навлезе в паркинга. При това, той е навлязъл в лявата пътна лента за насрещно
движение. В същото време, по нея се е движел ищецът, управлявайки мотор Ямаха Маджести с рег. номер *******.
Ударът между двете превозни средства е настъпил в лентата за движение на
мотоциклета, непосредствено след което тялото на мотоциклетиста се е отделило
от мотоцилкета и всеки от тях е паднал на платното за
движение. Мотоциклетът се е плъзнал напред и надясно, оставяйки следа от
задиране на асфалта.
Скоростта на
движение на мотоциклета е била около 35 км/ч, като в момента на навлизане на
лекия автомобил в неговата лента за движение, той се е намирал на разстояние от
около 11м. от мястото на удара. Опасната зона на спиране при посочената скорост
на движение и конкретните пътни условия е около 16 метра. Това означава, че за
ищеца ударът е бил непредотвратим. Същият е настъпил в резултат единствено на
действията на водача на лекия автомобил, който, предприемайки маневрата ляв
завой, не е пропуснал движещия се в собствената си лента за движение /явяваща
се за насрещно движение от гл.т. на водача К./ мотоциклет.
Горното се
установява от приетите и неоспорени писмени доказателства, както и от
заключението на изслушаната съдебна автотехническа
експертиза на вещото лице инж. В.П.. Експертизата е компетентно изготвена,
логична и последователна, подкрепя се от останалите събрани по делото
доказателства, поради което съдът намира направеното от ответната страна
оспорване за неоснователно и кредитира заключението изцяло.
Във връзка с
ПТП е било образувано досъдебно производство. Срещу водача К. е издадено
наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. за нарушението на чл.37, ал2 от ЗдвП.
Постановлението е влязло в законна сила, съгласно удостоверение от СДВР, отдел
„Пътна полиция“, прието по делото.
От процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: мозъчно сътресение и изкълчване на лявата акромио-клавикуларна
става. Първа медицинска помощ му била оказана в болница Токуда
– гр. София, където бил прегледан и му е поставена диагноза. Предложено му било
оперативно лечение, което ищецът отказал. Последователно се е консултирал със
специалисти в МБАЛ „София мед“ и УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където повторно
отказал оперативно лечение. Поставена била превръзка тип Дезо
за 45 дни, след което е провел рехабилирация за около
2 месеца. Имал ограничение в активните движения, които се възстановили напълни
за около 10 месеца. Към датата на извършения преглед се оплаква от деформация в
рамото, болки и бодежи при лягане в ляво странично положение. Налице е видима
деформация в областта на лявата лопатъчно-ключична
става, като ключицата е разположена нагоре и стърчи над акромиона.
Активните движения в раменната става са възможни в пълен обем като по време на
отвеждането се усеща наместване на ставата и освобождаване на движението – при
всяко отвеждане на ръката до 90 градуса ключицата се намества и се чува
щракане. Няма съдово-неврологични смущения в крайника.
Горното се
установява от заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р
М.М. и приетите и неоспорени медицински документи,
подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно.
По своя
медико-биологичен характер увреждането на ключичната
става представлява трайно нарушаване функцията на левия горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни. Механизмът на получаване на подобна луксация
на ключицата е възможен по време на падане върху рамото или при удар от
външната му страна. Анализирайки механизма на травмата и морфологията на
травматичните увреждания, вещото лице е достигнало до извода, че травмите на
ищеца са получени в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
В острия период
болките на ищеца са били много силни и съпроводени с неприятното усещане за
щракане в ставата при всеки опит за движение на ръката нагоре. Имобилизацията е продължила 45 дни, след което е проведена
рехабилитация. Деформацията е отстранима по
оперативен път, но е съпроводена с възстановителен период от около 4-5 месеца.
По делото е са приети фактура от 20.05.2017г. и
два фискални бона на обща стойност 325 лв. за медицински дейности, за които
вещото лице е посочило изрично, че са извършени във връзка с
диагностично-лечебния процес на пострадалия.
За установяване
на конкретните неимуществени вреди, претърпени от ищеца, по делото е проведен
разпит на свидетелката М.З., съпруга на ищеца. Същата заявява, че за инцидента
научила лично от него по телефона. По това време не била в София, но той й се
обадил от болницата. Прибрала се на следващия ден вкъщи, ищецът също бил там.
Бил видимо охлузен, отговарял на въпросите й вяло, с по една дума. Имал силно
главоболие и световъртежи, което налагало да ползва чужда помощ за придвижване
повече от 10 дни. Имал силни болки и не можел да движи лявата си ръка. Това
продължило доста време, но преминал няколко курса на рехабилитация и те
помогнали болката да отшуми. Според свидетелката и до сега ищецът не е
възстановил напълно ръката си и не може да я ползва наравно с дясната. Отстрани
на рамото му останала една стърчаща кост, което чисто психически го травмира,
кара го да се чувства недъгав, а и му създава болка при натиск, заради което не
може да спи на лявата си страна.
Въпреки
възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, като извърши
преценката по чл.172 от ГПК, съдът кредитира показанията й като последователни,
непосредствени, логични и неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: вида и броя на причинените телесни увреждания – мозъчно сътресение и изкълчване на лявата полатъчно-ключична става; силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна; неудобството от поставената имобилизация за 45 дни, общата продължителност на лечебния и възстановителен период над 3 месеца, през първите дни от които ищецът е търпял интензивни болки; възрастта му – 38 г. към датата на ПТП; продължаващите и към момента болки при натиск и лягане в ляво странично положение; остатъчната деформация на лопатъчно-ключичната става /която от една страна е лечима – тоест налице е благоприятна прогноза, но от друга страна това е свързано с извършването на операция и продължителен възстановителен период, което допълнително би причинило на ищеца болки и неудобства/, становището на вещото лице, че към настоящия момент движенията в раменната става са възстановени като обем и не са налице съдово-неврологични увреди на лявата ръка, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 20 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП. За разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска, същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.497 от КЗ застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл. 496 КЗ. Ищецът е предявил извънсъдебната си претенция пред застрахователя на 28.02.2019г., но в тримесечния срок последният не е определил и изплатил дължимото обезщетение, а на 28.05.2019г. е отказал изплащане на застрахователно обещетение. Следователно претенцията на ищеца за обезщетение за забавено изпълнение по отношение на задължението за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 28.05.2019г. е основателна.
Искът за
имуществени вреди е основателен за целия предявен размер, доколкото от
неоспореното от страните заключение на вещото лице се установява причинната
връзка между установените разходи и лечението на травмата от процесното ПТП. Останалите предпоставки за уважаване на
иска съвпадат с вече посочените по отношение на иска за неимуществени вреди,
поради което съдът не ги сочи повторно.
Неоснователна е претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение по отношение на иска за имуществените вреди от датата на извършване на разхода. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В конкретния случай, извънсъдебната претенция на ищеца е предявена пред застрахователя на 28.02.2019г. При липса на данни за уведомяване на застрахователя на по-ранна дата, съдът приема, че това е датата, което е най-ранна по смисъла на чл.429, ал.3 от КЗ. Ето защо, законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, се дължи най-рано от 28.02.2019г., а не както е поискана – от датата на извършване на разхода.
Своевременно инвокираното
от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца е неоснователно. В заключението си д-р М. изрично
е посочил, че функцията на защитната каска е да предпази меките тъкани на
главата, костния скелет на черепа и мозъка от травмиращата сила. В случая,
налице е сътресение на мозъка, без да са констатирани охлузвания и рани по
меките тъкани на главата, както и травматични увреждания на костите на черепа
след направата на КАТ на главата. Не е отбелязана огнищна
и общомозъчна симптоматика. Тази патоморфология
на травмата на главата определя, че по време на ПТП пострадалия е бил с
предпазна каска. Съдът кредитира изцяло този извод на вещото лице, като базиран
изцяло на неговата компетентност и опит, без да взема предвид цитираните в
заключението показания на свидетеля К., съгласно протокол за разпит, приложен
към отговора на исковата молба, в който водачът на лекия автомобил сам е
посочил, че мотористът е бил с черна каска. Протоколът отразява проведения
разпит на свидетеля в рамките на досъдебното производство и доколкото не е
събран по реда на ГПК, не може да бъде съобразяван от съда в настоящия процес.
Независимо от това, вещото лице е препратило към въпросния протокол за разпит
само за да подкрепи вече категорично направеният от него извод, че травмите на
ищеца сочат на поставена предпазна каска.
Второто основание, на което ответникът
базира възражението си за съпричиняване – управление
на мотоциклета с несъобразена скорост – също не е налице. Съгласно чл.20, ал.2
от ЗдвП водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Заключението на САТЕ
категорично приема, че в момента, в който лекият автомобил е навлязъл в лентата
за движение на мотоциклета /от който момент е налице предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал.2 от ЗдвП/, последният се е
намирал на 11,02 метра от мястото на удара и се е движел с 33,20 км/ч, при
което опасната му зона на спиране е около16 метра. Следователно дори при
тази скорост, ударът за ищеца е бил
непредотвратим. Той не е бил длъжен, нито е могъл да предвиди по-рано от този
момент навлизането на лекия автомобил в неговата лента за движение. Ето защо,
съдът намира възражението за неоснователно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на разноските по делото, съразмерно с уважената част от исковете, представените по делото доказателства и списъла по чл.80 от ГПК. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 2 800 лв. съдът намира за основателно. Предвид фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до определеното по реда на чл.7, ал.2 и ал.9 от НМРАВ възнаграждение в размер на 1430 лв., плюс 100лв. за проведеното по делото трето съдебно заседание. Съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати общо 2056,67 лв. разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и съобразно отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на 210 лева.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Г.З.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.В.З., ЕГН ********** с адрес *** следните суми: 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 20.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.05.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния му предявен размер от 30 000 лева; сумата от 325 лева - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за диагностика и лечение на телесни увреждания от ПТП, настъпило на 20.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.02.2019г. до окончателното плащане; сумата от 2056,67 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.В.З., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗК „Г.З.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 210 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.