Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр.
Русе, 12.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично
заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Ева
Димитрова, като разгледа
докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.т.д.
№ 291 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 1016 от 14.06.2018
г., постановено по гр.д. № 6298/2017 г. по описа на Русенски районен съд, ХVІІІ
състав, Кредитно-спестовна кооперация “Р. п. к.”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.”***, представлявана от Ю. Г. Д., е
осъдено да заплати на М.В.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адвокат К.Х.,
сумата от 9 984.28 лева (девет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева
и двадесет и осем стотинки), представляваща сбор на дължими парични суми по
договор за допълнителна вноска № 27618/23.06.2014 г., договор за допълнителна
вноска № 27619/23.06.2014 г., договор за допълнителна вноска № 27620/23.06.2014
г. и договор за допълнителна вноска № 27651/07.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.09.2017г. до окончателното й изплащане и
сумата от 66.57 лева (шестдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата от 9 984.28 лева (девет
хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки) за
периода 20.08.2017 г. до 11.09.2017 г., както и сумата от 2 069.37 лева (две
хиляди шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки) - направени по делото
разноски.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от Кредитно-спестовна кооперация “Р. п. к.”, в която се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение. С въззивната
жалба се твърди, че няма спор относно дължимостта на претендираните сума на
предявеното основание, а единственият спор е относно това кога и по какъв начин
следва да бъдат върнати процесните суми. В тази връзка се излагат съображения,
че неправилно първостепенният съд е приел, че приложим в отношенията между страните
е ЗЗД, а не специалния Закон за кооперациите. Позовава се на взето от Общото
събрание на кооперацията решение за определяне начина на връщане на
допълнителни вноски по сключените договори с членове на кооперацията, което
счита, че обвързва членовете и същите следва да се съобразяват с него. В
жалбата се излагат съображения за неправилност на извода на първоинстанционния
съд, че с процесното решение на Общото събрание на кооперацията не е взето
решение за спиране на плащанията по Договорите за допълнителни вноски с
членовете, като счита, че взетото решение за изплащане от 10 % от задължението
на всеки съкооператор след реализирана продажба на активи на кооперацията
имплицитно съдържа решение за спиране на неограниченото изплащане на всички
допълнителни вноски.
С въззивната жалба се иска
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се
отхвърлят изцяло предявените искове. Направено е искане за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. В съдебно
заседание, въззваемата страна, чрез своя процесуален представител изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че приложим в
отношенията между страните във връзка с допълнителните вноски е ЗЗД, и тъй като
ЗК, както и вътрешните актове на самата кооперация не уреждат правила, които да
регламентират отношенията във връзка с
възстановяване на допълнителни парични вноски на член-кооператори. Моли съдът,
да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и като такава,
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 23,
ал. 1 от Правилника за устройство и дейността на Взаимоспомагателната каса при
КС „Русенска популярна каса“, във вр. чл. 36, ал.2 от ЗК.
От фактическа
страна по делото се установява:
Не е спорно по
делото, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът в
първоинстанционното производство и въззиваема страна в настоящото дело е член
на Кредитно-спестовна кооперация “Р. п. к.”. Към Кооперацията е създадена и
функционира Взаимоспомагателна каса.
Страните не
спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
между същите са сключени следните Договори за допълнителна вноска: 1) Договор
за допълнителна вноска от 23.06.2014 г., с № на сметка 27618, по силата на
който М.В.Р. е направила допълнителна вноска в размер на 2 500 лева, за
срок от 12 месеца и лихва в размер на 9 % ; 2) Договор за допълнителна вноска от
23.06.2014 г., с № на сметка 27619, по силата на който М.В.Р. е направила
допълнителна вноска в размер на 2 500 лева, за срок от 12 месеца и лихва в
размер на 9 %; 3) Договор за допълнителна вноска от 23.06.2014 г., с № на сметка
27620, по силата на който М.В.Р. е направила допълнителна вноска в размер на
1 000 лева, за срок от 12 месеца и лихва в размер на 9 % и 4 ) Договор за
допълнителна вноска от 07.12.2016 г., с № на сметка 27651, по силата на който М.В.Р.
е направила допълнителна вноска в размер на 2 206.69 лева, за срок от 12
месеца и лихва в размер на 0 %.
В чл. 2 от договорите
за допълнителна вноска е предвидено, че лихвата е платима след изтичане на
срока на вноската, заедно с внесената сума, а в чл. 4 е посочено, че сумата по
договора се изплаща изцяло в офис на кооперацията. В чл. 6 от договорите
страните са предпоставили изплащането на вноски над 1000 лева с подаването на
три дневно предизвестие.
В чл. 7 от
договорите е уговорено, че при изтичането на срока на договора и
неподновяването му, Кооперацията служебно продължава действието му, като
лихвата се капитализира.
По делото е
представена справка за всички депозити на М.В.Р., издадена от въззивното
дружество, видно от която първата има внесени депозити, както следва: № 27618
за сумата от 2824.65 лева, № 27619 за сумата от 2824.65 лева, № 2762 за сумата
от 1129.86 лева и № 27651 за сумата от 3205.12 лева, или общата сума на
депозитите възлиза на 9984.28 лева.
С уведомление –
копана, получено от въззивната страна на 16.08.2017 г. (видно от разпечатка от
сайта на Български пощи за проследяване на пратка), въззиваемата е отправила
покана до първата за изплащане на дължимите допълнителни вноски в три дневен
срок от получаване на поканата.
По делото е
приобщено като писмено доказателство Протокол № 23/23.07.2016 г. от извънредно
общо събрание на КСК „Р. п. к.“, проведено на 23.07.2016 г. Видно от приложения
протокол, на заседанието е взето решение (т.2 от дневния ред), след постъпване
на определена сума от продажбата на от реализация на активите, в това число от
продажба на недвижими имоти, представляваща 10 % от общия размер на
задълженията по допълнителни вноски, да се осъществи съразмерно изплащане на база реализация на активите.
Представен е и
Правилник за устройство и дейността на Взаимоспомагателната каса при КСК „Р. п.
к.“ – Р., който урежда взаимоотношенията по повод на сключените договори за
допълнителни вноски с член кооператорите.
Въз основа на така установените
правнорелевантни за спора факти, съдът приема следното от правна страна:
Настоящият състав намира, че ищецът в
първоинстанционното производство и въззиваем в настоящото дело е доказал пълно
и главно свое вземане към КСК
„Р. п. к.“ – Р., в общ размер 9984.28 лева, произтичащо от
сключените между страните четири договора за допълнителни вноски с
Взаимоспомагателната каса към кооперацията. Размерът на задължението се
установява от представената по делото справка за депозитите на М.В.Р., издадено
от кооперацията. Така представеният документ не е оспорен от въззивната страна
и доколкото същият има характера на частен свидетелстващ документ и
удостоверява неизгодни за издателя му факти, то той се ползва с материална
доказателствена сила.
От
друга страна, в чл. 7 от договорите е предвидено, че при изтичането на срока
му, кооперацията служебно продължава
договорите, а натрупаната лихва се капитализира и доколкото няма твърдение да
са прекратявани договорите при изтичането на първоначалния срок, то към
претендираната сума е присъединена и капитализираната лихва.
Основният
спор между страните по делото е досежно приложимостта на ЗЗД в отношенията,
възникнали по повод на сключените договори за допълнителни вноски или решението
на общото събрание на кооперацията за приемане на правила за изплащане на
вноските, дерогира уговореното в самите договори и Правилника за устройство и дейността на
Взаимоспомагателната каса при КСК „Р. п. к.“ – Р.
Настоящият
съдебен състав намира, че приложим в отношенията между член кооператорите и
кооперацията във връзка със сключените договори за допълнителни вноски е
Правилника за устройство и дейността на взаимоспомагателната каса, а за
неуредените въпроси – приложение намира ЗЗД. Общото събрание като орган на
Кооперацията не е компетентно да взема
решения за изменение на договорите за допълнителни вноски, каквото по
съществото си е определянето на правила за изплащане на допълнителните вноски. В
ЗК са определени правомощията на общото събрание, като в чл. 15, ал. 4 от
закона са предвидени правомощия единствено по отношение на капиталовите вноски
(основни, допълнителни и целеви). Допълнителните вноски по смисъла на чл. 23,
ал. 1 от Правилника за устройство и дейността на взаимоспомагателната каса,
обаче нямата характера на капиталови вноски и те не се отразяват на дяловите
вноски на членовете на кооперацията. По своята характеристика, извлечена от
дадената в чл. 23, ал.1 от Правилника дефиниция, договорът за допълнителна
вноска обвързва Кооперацията и съответния член кооператор в договорни
отношения, като правата и задълженията на страните са уредени в договора и в
Правилника. В чл. 29 от Правилника е посочено, че сумите по допълнителните
вноски се изплащат изцяло, а съобразно чл. 30 – след уточняване на размера им
по сметките, водени във ВСК след предоставяне на договора от титуляра. В
приложимия Правилник, който урежда сключването на договори за допълнителни
вноски не е предвидена възможност и правомощие на Общото събрание на
кооперацията да изменя условията и уговорките в писмените договори. Такава
възможност не е предвидена и в самите писмени договори. Възможност за промяна е
предвидена единствено в чл. 3 от договорите, по отношение на размера на
лихвата, което става с решение на Управителния съвет. В този смисъл съдът
намира, че възникналите във връзка с процесните договори за допълнителни вноски
отношения между Кооперацията на негов член представлява самостоятелно договорно
правоотношение, правата и задължението на страните по което се уреждат от уговореното
в самия договор и Правилника за дейността на касата, както и от общите
разпоредби на ЗЗД.
Действително,
съгласно чл. 15, ал.4, ал. 6 от ЗК Общото събрание обсъжда и взема решения по
всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, и когато законът или
уставът не предвиждат изрично това. И в този смисъл взетото на извънредно
заседание на общото събрание решение за изплащане на от по 10 % от дължимите
допълнителни вноски на членовете, от стойността на реализирани продажби на
имущество на кооперацията, се явява от компетентност на Общото събрание. Но
същото не би могло до обвърже страните по договорите за допълнителни вноски, по
които е настъпил падежа, съобразно уговореното в договора и е направено
съответно искане за изплащане. Взетото решение има характера на ръководно
решение при предприемане на действия по изплащането на падежиралите вноски, по
отношение на лицата, които извършват изплащането на вноските, но не би могло да
ограничи съответния вносител да иска, респективно да предяви иск за
падежиралото си вземане.
Съдът
намира за доказан и обусловения иск за присъждане на обезщетение за забава
върху главницата за периода от 20.08.2017 г. до 11.09.2017 г. Началният период
на претендираното обезщетение е заявен след датата на поканата (16.08.2017 г.),
поради което вземането на въззиваемата страна е било изискуемо.
С оглед изложените
мотиви съдът приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото право на разноски има
въззиваемата страна. Същата е заявила искане за присъждане на разноски в
настоящата инстанция, като е представила списък по чл. 80 от ГПК, както и
договор за правна защита и съдействие, с уговорено и заплатено възнаграждение в
размер на 1620 лева. Въззивната страна е направила възражение за прекомерност
на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което в случая намира
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид обстоятелството, че
настоящото производство е въззивно такова, същото не се отличава с правна и
фактическа сложност, то адвокатското възнаграждение следва да се определи в
минималния размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При интерес от
10 050.85 лева, минималния размер на адвокатското възнаграждение,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в размер на 831.52 лева. Предвид това и на
основание чл. 78, ал.5, вр. ал. 1, вр. чл. 273 от ГПК, въззивната страна следва
да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 831.52 лева,
представляваща разноски по делото за един адвокат.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1016 от 04.06.2018
г. на Русенски районен съд, ХVІІІ състав, постановено по гр.дело № 6298/2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.5, вр. ал. 1, ГПК Кредитно-спестовна кооперация “Р.
п. к.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.”***, представлявана
от Ю. Г. Д., да заплати на М.В.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адвокат
К.Х., сумата от 831.52
лева, представляваща разноски по делото за един адвокат.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.