Р Е
Ш Е Н
И Е
№13
Гр.
Брезник, 08.03.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в публично съдебно
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При секретаря М. Г. като разгледа НАХД № 117 по описа
на БрРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН, във връзка с глава 5 раздел първи от КТ.
Образувано е по жалба на Д.К.К., с
ЕГН ********** като собственик на „К.-2000“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.*********. Обжалвано е наказателно постановление № **-*******/02.12.2020г.,
издадено от Л. Д. В. – Д. на Дирекция Инспекция по труда-Перник, с което на „К.-2000“,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*********,
представлявано от Д.К.К. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, на основание чл.416 ал.5, вр. с чл.414 ал.3 от КТ за извършено
нарушение на чл.62 ал.1, вр. с чл.1 ал.2
от КТ.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител - адвокат, упълномощен от жалбоподателя, на посочените
в нея основания и искания, ангажират се допълнително гласни доказателства. В
хода на съдебните прения, застъпвайки становище за незаконосъобразност на НП на
кумулативни основания - процесуални нарушения опорочаващи го от формална страна
и неправилно приложение на материалния закон, с оглед сключения др. вид
договор, пълномощникът претендира за неговата отмяна.
Въззиваемата
страна-Дирекция "Инспекция по труда"/Д"ИТ"/ - гр.Перник,
редовно призована изпраща процесуален представител- юрисконсулт, който изразява
становище за неоснователност на жалбата, оспорва я изцяло и пледира за
потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, при безспорно доказаното извършено административно
нарушение.
РП - Перник, призована с
оглед правомощията си по общ надзор за законност, не изпраща процесуален
представител в о.с.з.
Съдът след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност, събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна:
Няма спор между страните по делото,
относно търговското качество на „К.-2000“ ЕООД представляващ и управляващ на
което е Д.К.К., както и относно упражняваната от него търговска дейност и
мястото и - работния обект и помещения, където се осъществява. Същият развива
дейността си в обект УПИ
XIII-70, кв.11, находящ се в с.Н., общ.Брезник,
обл.Перник. Тези факти се установяват косвено и от приетите писмени
доказателства в процеса.
На 28.10.2020г. и 03.11.2020г. св.Д.Б.С.
и В.В.П. - служители на дирекция "Инспекция по труда" – Перник
извършили проверка в обект жилищна сграда, общ.Брезник, с.Н., УПИ XIII-70, кв.11. Повод бил станала на 28.10.2020г.
трудова злополука при която при извършване на дейности по строително-монтажни
работи и по-конкретно пренасяйки машина-циркуляр по необезопасено стълбище М.
Р. М. паднал от шест метра височика, вследствие на което починал. СМР по обекта се осъществявали от фирма „К. –
2000“ ЕООД със собственик и управител Д.К.К..
Последният, след поискване и до приключване на проверката не представил
трудов договор, сключен между фирмата и пострадалия работник, като за
правоотношението си с тази, работника се легитимирал със сключен граждански
договор № 02-10/2020г. от 27.10.2020г. Този договор, материализиран в писмена
форма, жалбоподателят Д.К. представил заедно с др. документи, когато
персонално, лично се явил в Д"ИТ"-Перник на 03.11.2020г, в изпълнение
на връчената му призовка. Според цитирания документ, уговорена помежду им е
престация с предмет: зидарски работи на обект „Жилищна сграда“ с Н., с обща
квадратура от 100 кв.м., задължението е поето от изпълнителя – Р.Т.Р.,
съответно възложител е ЕООД „К. – 2000“, при договорено възнаграждение в размер
на 900 лв. за пет дни.
Непосредствени, преки
впечатления за фактическото положение, условия на работата и реалното
престиране на труд и работна сила от страна на Р.Т.Р. за работодателя ЕООД „К.
– 2000“, инспекторите от Д"ИТ" придобили първоначално, след като на
28.10.2020г. лично посетили на място този обект
– новострояща се къща в с.Н., общ.Брезник. Отивайки там, в горепосочения
състав – свидетелите не заварили в къщата работещи лица. В момента всякаква
дейност строителна била преустановена, на място служители на РУ-Перник
извършвали оглед на местопроизшествие, провеждали разпити, до обекта нямало
достъп. За тези факти, еднопосочни, показания са депозирали пред съда
разпитаните свидетели С. и П., възпроизвеждайки личните си преки възприятия,
както самите те изясняват. При това си посещение и във времето на физическото
си присъствие в обекта, проверяващите не извършили проверка относно условията и
обстоятелствата на работата на работниците и правоотношението им - длъжност,
работно време, възнаграждение и т.н. Такава
била извършена на следващия ден от св.С. и М., в присъствието на управителя К..
Не са търсили за разговор св. Р.Т.Р., който е единствения свидетел на случилото
се с пострадалия друг работник - М. М.. За резултатите от цялостната контролна
дейност, след така извършените фактическа проверка и последващата документална,
въз основа на представените от работодателя документи, св. Д.С., изготвил
Протокол № ПР2031954/03.11.2020г. /за извършена проверка/, в който обективирал
констатациите си за допуснати множество нарушения по КТ, подробно описани в
пунктове т.1-5 от съдържанието на същия. Конкретно описаното в т.3 от
документа, касае нарушението допуснато във връзка с престирането на труд и
работа от лицето Р.Т.Р.. Освен това, съобразно констатациите си, св.С. издал и
Постановление от 03.11.2020г, на основание чл. 405а КТ, с което е обявено
съществуването на трудово правоотношение между този работник /Р.Т.Р./ и
предприятието-ЕООД "К. - 2000", представлявано от Д.К.К., за
заеманата длъжност – зидар от 26.10.2020 до 28.10.2020г. включително.
Свидетелите
установили, че фирмата въззивник в качеството и на работодател не е
сключила трудов договор в писмена форма
с работника Р.Т.Р.,
като към момента на злополуката същия полагал труд на обекта, с което е нарушил
чл.62 ал.1 от КТ.
При тези обстоятелства и така
констатираното нарушение, св. С. в кръга на правомощията си на 03.11.2020г
съставил АУАН №
**-******* от същата дата, против жалбоподателя „К. 2000“ ЕООД, в качеството му на работодател. В същия
словноматериализираното фактическо описание на противоправно деяние, във форма
на бездействие, по време извършено на 28.10.2020г., се изразява в
следното:"не е сключил договор в писмена форма с лицето Р.Т.Р., което
правно е квалифицирано с разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 КТ - посочена за нарушена.
Съдържимо в АУАН е и подробно изложение на фактическите обстоятелства при
извършване на нарушението и неговото установяване.
Актът бил връчен на управителя Д.К.К. и той
го подписал. В графата за възражение описал, че „Има граждански договор“. Въз
основа на този АУАН, впоследствие на 02.12.2020г.
след проверка по реда
на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства,
административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН
и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал.5
вр. чл. 414, ал.3 от КТ ангажирал административнонаказателната отговорност на „К.-2000“, с ЕИК
********* за нарушение по чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, налагайки му имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Видно от съдържанието на санкционния акт,
неговата обстоятелствена част, АНО е възприел изцяло, както фактическите констатации,
така и правната квалификация на нарушението, дадени от контролния орган-вписани
в АУАН и същите са възпроизведени по напълно идентичен начин. НП също е редовно
връчено на нарушителя, лично, с писмо с обратна разписка, датирана за
получаване на 09.12.2020 г.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид АУАН № **-*******
от 03.11.2020 г., НП № **-******* от 02.12.2020г.; Протокол за извършена
проверка от 28.10.2020г. и 03.11.2020г.; Постановление от 03.11.2020г. за
обявяване съществуването на трудово правоотношение; както и свидетелските
показания на Д.Б.С. и В.В.П.. И двамата свидетели потвърждават гореописаната
фактическа обстановка, като правят извод за фактическото извършване на
нарушението, като възпроизвеждат конкретни факти, пряко относими към деянието -
изпълнителната му форма и съставомерните елементи - престиране на работна сила
и реално изпълнение на конкретната трудова функция, вида на полагания труд,
работното място, липсата на сключен трудов договор, в писмена форма с
пострадалия работник, за които са формирали непосредствено и пряко лични
възприятия. Дават обяснения и за аргументите на жалбоподателя, а именно, че е
представил граждански договори на двамата работници, включително и Р.Т.Р..
С преценка за
достоверност се цениха и писмените доказателствени средства, относно
изявленията в тях, доколкото същите не се оспориха досежно тяхното съдържание
и/или автентичност, от която и да е от страните.
Допълнително събраните гласни
доказателства, в хода на съдебното дирене, показанията на свидетеля Р.Т.Р.,
допуснат до разпит от съда по искане на жалбоподателя, се ценят от настоящия
състав с доверие и за правдоподобни. Същият е другият работник станал свидетел
на инцидента. Неговите показания са систематични и логически свързани, не съдържат вътрешни противоречия, Поради
това, съдът счете, че същите са насочени към разкриване на обективната истина по делото и следва да
бъдат кредитирани. От
правна страна:
Жалбата е допустима: подадена е в
законоустановения срок, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от
страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване,
следователно следва да бъде разгледана.
Разглеждайки акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът намира, че същите отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на
административнонаказателната процедура, поради което и делото следва да се
разгледа по същество.
По същество:
Преценена по същество, същата е
основателна, за което съдът излага следващите правни съображения.
При служебна проверка за
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното НП, съобразно правомощията
на съда в настоящото производство, както и релевираните доводи в жалбата, не се
констатираха допуснати процесуални нарушения, които и да съществени такива,
представляващи формални предпоставки за отмяната му. Както НП, така и
предпоставилият го АУАН са издадени от компетентни органи, спазени са формата и
редът при постановяването им, като същите имат изискуемите реквизити на
минимално изискуемо съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и 57 ЗАНН. Съдържимото се в тях
фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява
индивидуализацията му като административно-наказателен състав по чл. 414, ал.3, вр. чл. 62, ал.1 и вр. чл. 1, ал.2 КТ. Налице е пълно
фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на вмененото
административно нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин
възпроизведени в съдържанието на двата акта.
На следващо място,
според решаващият състав на съда, не е налице допуснато нарушение на
процесуалните правила, визирани в чл. 40, ал.1 и чл. 43 ЗАНН, неспазването на които
да е опорочило процесния АУАН. Последният е редовно предявен и връчен на лице
–представител на санкционираното дружество- "К. 2000" ЕООД, чрез
управителя и едноличен собственик на фирмата. Още повече, по делото са налице
категорични данни, съдържими се в свидетелските показания кредитирани от съда,
че управителят на дружеството е бил уведомен за провеждащата се проверка от ИТ
и предизвестен за образуваното спрямо него административнонаказателно
производство, с предстоящо съставяне на АУАН, поради което няма основание да се
приеме за нарушено неговото право на защита. Последното именно е основният
критерий за преценка съществеността на допуснато процесуално нарушение.
В контекста на тези правни изводи, за
липса на съществени процесуални нарушения, НП се явява законосъобразно от
формална, процесуалноправна страна.
Досежно
материалноправната законосъобразност на НП. С процесното санкционирано е
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, квалифицирано като
административнонаказателен състав по чл. 414, ал.3, предл.2-ро
от КТ и на същото правно основание на "К. 2000" ЕООД, в качеството му
на работодател е наложено административно наказание - "имуществена
санкция". НП е издадено при неправилно приложение на материалния закона и
изводите направени от АНО, както досежно фактите и фактическото осъществяване
на съставомерно деяние - описаното в АУАН, обвързано с квалифициране на
действителното правоотношение с работещия Р. Р. като трудово такова, така и
относно правната квалификация, съдът споделя изцяло за неправилни. Действително
дадената квалификация от нормите на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ - дефиниращи вида и
характера на отношенията по предоставяне на работна сила и формата на сключване
на трудовия договор, съответно тяхното неизпълнение е съставомерно като
административно нарушение във фактическия състав по чл. 414, ал.3, предл.2-ро КТ.
Спорът по делото се
очертава като чисто правен, тъй като между страните не са спорни фактите, вкл.
и относно договорната им обвързаност - фактическа и правна, в частност,
жалбоподателят не отрича наличието на правоотношение между неговото дружество и
лицето Р.Т.Р., но възникнало на друго. основание, а именно сключеният помежду
им граждански договор. Т.е. твърди се друг правопораждащ фактически състав в
хипотеза на др. вид договор, с различен предмет, респективно права и задължения
на страните. Последният възведен като юридически факт създава
облигационно-правна връзка и сочи възникнало отношение от облигационен
характер, а не трудово такъв. С това е възникнала конкуренция на правни основания, поради което,
релевантният въпрос е правен и се свежда до правна преценка за характера и
квалификацията на съществуващото отношение, обвързващо тези субекти - трудово
правоотношение или др. вид-гражданско, а в зависимост от дадения отговор,
следва да се изведе приложимият материален закон за същото, регулиращ го. От
тук и разрешението по същество, досежно законосъобразността на НП от
материалноправна страна. За формиране на правния си анализ и изводи, съдебният
състав изходи от доктриналното, легално определение на трудовото
правоотношение,така както е регламентирано от КТ, в съпоставка и
разграничението му от твърдяния "граждански договор".
По дефиниция и
определение от закона - Кодекс на труда, трудовото е всяко
правоотношение възникнало при и по повод предоставянето на работна сила от
работника на работодателя, за изпълнение на даден вид работа, при определени
работен режим и условия за нейното предоставяне и използване - работно място,
работно време и възнаграждение за конкретно възложена работа, със съответно
произтичащите от това права и задължения и се урежда от трудовоправните норми.
Според императивната норма на чл. 1, ал.2 КТ, предоставянето на
работна сила е юридически факт и форма само на трудово правоотношение. От тук,
изводими са и особеностите на трудовото правоотношение, предопределящи същите и
за трудовия договор, тук характерното е: предмета - престира се работна
сила/жив труд/, при упражняване на конкретна трудова функция, с уговорени
съществени елементи /работно време и място, характер на извършваната работа и
трудово възнаграждение/. Типично за същото са продължителността му -
нееднократност на престирането на задълженията, така и необвързаността с
определен резултат, а с дължимост на работна сила като поведение. Докато при
гражданско отношение, основаващо се на граждански договор, който всъщност
покрива елементите от фактическия състав на договор за изработка и респ.
субсумира неговото правно основание - чл. 258 ЗЗД и установена уредба в
този нормативен акт. Последният има за свой предмет и се дължи конкретен трудов
резултат /овеществен труд/ и то за определен срок, при възнаграждение - договорено
и дължимо от поръчващия, като задължението по престацията на изпълнителя е само
"изработването на нещо" - на уговорения резултат и макар изпълнението
й също да е свързано с полагане на труд, но той е напълно самостоятелен,
независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението, до
получаването на крайния продукт - предмет на конкретния облигационен договор.
От това произтичат и разликите между този договор и трудовия, освен досежно
предмета и дължимия резултат, така и др. - при трудовия договор, обратно,
работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва
определения ред и трудова дисциплина, работно време и т. н., съществена е
отликата относно естеството на възнаграждението дължимо и по двата договора, но
ако това при изработката се договаря свободно и се изплаща при приемането на
работата, т.е. еднократно, то трудовото възнаграждение е нормативно
регламентирано /различни системи на заплащане на труда/, има гарантиран
минимален размер и се изплаща ежемесечно.
Всички тези съществени,
особени елементи, характеризиращи трудовото правоотношение не са даденост, не
са доказани в случая касателно фактическото отношение между жалбоподателя и
лицето Р.Т.Р.. Доказателствената съвкупност по делото, формирана от събраните в
хода на процеса и кредитирани от съда доказателства - свидетелските показания
на св.С., св.П. и св.Р., не установяват по категоричен начин, че Р. е бил нает
и работил в строителния обект новострояща се жилищна сграда в с.Н.,
общ.Брезник, обл.Перник, УПИ XIII-70, кв.11 по трудов
договор.
В момента на проверката на обекта
разбираемо след трудовата злополука не е имало никой, да престира труда си - работната си сила,
изпълнявайки конкретна трудова функция – строителни дейности, при това на
определено работно място – на конкретно място в строящия се обект, в работен
режим и под ръководството и контрола на отговорник за извършваните дейности.
Посочените факти пряко се доказват от показанията на разпитаният св.Р., които
според съда са еднопосочни и категорични, дават конкретни и недвусмислени
сведения за отношенията между дружеството – въззивник и пострадалото лице.
Те описват непосредственото изпълнение
на фактическите действия по извършваната строителна работа, при това съвместно
с пострадалия работник, както и за начина, и организацията на работата им. При
тези факти: наличие на граждански договор с всички изискуеми реквизити на такъв
относно страните, обема строителни работи, заплащането и времето за изпълнението
им за настоящия състав няма спор относно характера на отношенията между М. и Р.
от една страна и „К. 2000“ ЕООД от друга. Същевременно от разпитаните в хода на
съдебното следствие представители на ИТ-Перник е видно, че те нямат преки данни
относно работната заетост, точна дата на постъпване на работа, сключването на
трудов договор, както и условията на полагания труд-получаваното възнаграждение
- в конкретен размер и при месечно плащане, вкл. обвързаността от
регламентирано точно работно време и почивки на работещото лице Р.Т.Р..
Ето защо, съдът счита за установен
факта, че между „К. 2000“ ЕООД и лицето Р.Т.Р. е имало сключен граждански договор от 27.10.2020г., тъй като такъв договор
е представен по делото, св.Р. също не отрича наличието му, а и липсват
безспорни доказателства, които да обосновават извод, че е бил подписан след
проверката. В конкретния случай съдът намира, че не са налице белезите на
трудовото правоотношение – работно място, работно време и договорено
възнаграждение за престиран труд, още повече, както самият свидетел посочи при
разпита те двамата с М. са си определяли времето на започване и преустановяване
на работа, начина на извършване на работата- били са обвързани с обем зидарска
дейност 100 кв.м. и време за извършването и срещу което са щели да получат
съответното уговорено възнаграждение- 900 лева на всеки един от тях. Предвид
събраните по делото доказателства, поведението на св.Р. в съдебно заседание, както и предвид
обстоятелството, че същият чистосърдечно заяви, че сключването на гражнски
договори е масова практика в строителството, защото не е сигурно „че можеш да
работиш при него за 5-6 месеца и повечето са така, примерно 10 дни, три дни,
пазарим се да извършим дадена работа или квадратни метра за някаква сума, ние
си ставаме шефове, нямаме работно време, направили сме толкова квадрата
изморили сме се и си тръгваме. Не се плащат осигуровки.“ Предвид горното съдът
счита счита, че не се касае за трудови правоотношения, а и от приложеният по
делото граждански договор е видно, че същият регламентира еднократно изпълнение
на трудови операции. Действително представеният граждански договор от
жалбоподателя е частен документ, съставен от него и е доказателство, че
съдържащите се в него изявления са направени от него, но не и доказателство,
установяващо отразените в същия обстоятелства, които обаче не се опровергават
от събраните в с.з. гласни доказателства и писмените в АНП, съгласно които
отношенията между св.М. и работодателя са били уговорени като граждански и
носят всички белези именно на такива по чл.258 от ЗЗД. В тежест на АНО е да
докаже констатираното в АУАН нарушение, което в случая съдът намира, че не е
сторено.
Представеният по делото
граждански договор съобразно своите клаузи обективиращи конкретните права и
задължения на съконтрахентите съответства на действителното, фактическо
положение и реалните отношения между страните, така както те се разкриват въз
основа на установените факти по делото. Обсъжданият документ кореспондира с
останалите кредитирани доказателства - и свидетелските показания и писмените.
Ето защо, за конкретния случай и при установените факти, несъмнено следва да се
приеме, че е налице овеществен трудов резултат, отговарящ на хипотезата на чл. 258 ЗЗД, а именно изпълнителят
"да изработи нещо" - определящ, характерен признак на договора за
изработка, т.нар. граждански договор, с което наименование той е придобил
гражданственост. Да се приеме нещо различно или обратното, липсва релевантно
основание. Иначе казано е налице договор за изработка, за който вече се посочи,
изпълнителят дължи определен конкретен трудов резултат, но сам определя начина
работа, няма работно време и работно място. В конкретния случай всички доказани
факти в хода на съдебното дирене и по-горе изложени, установяват овеществен
продукт-трудов резултат за разлика от трудовия договор. Именно в конкретиката
на фактическите обстоятелства, съдържими се в гласните доказателства, ведно с
писмения източник, които в съвкупността си
не разкриват характеристиките на непосредствено предоставяне на работна
сила, осъществявано трайно и продължително, повторяемо и нееднократно от
момента на сключването на договора до момента на извършване на проверката
изпълнение на трудово задължение с извършване конкретна трудова функция, при
техническа, организационна и дисциплинарна зависимост от работодателя -
въззивник, който осигурява работното мястото, работното облекло, създава
правилата за работата, на които строителите са подчинени, като осигурява
средствата за труд. Не на последно място не е установена и възмездността на
труда- работната сила да е престирана срещу уговорено възнаграждение,
определено по размер и с месечно плащането му, а е обвързано от конкретен
резултат, както сочат клаузите на представения граждански договор.
След като това е така
между страните не е съществувало трудовоправоотношение, с произтичащите от това
права и задължения, предмет на уредба от трудовоправните норми, което да
обусловя тяхното приложение, вкл. и императивната норма на чл. 62, ал.1 КТ, установяваща
задължителна писмена форма на трудовия договор. От тук съдът прави извод за
липса на укоримо поведение на жалбоподателя.
Ето защо, съдът приема, че вмененото
нарушение не е осъществено от обективна страна и с това си поведение "К.
2000 „ООД не е консумирал администартивнонаказателния състав на чл. 414, ал.3, предл.1-во от КТ, на което основание е
ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. В обобщение
процесното НП е материалноправно незаконосъобразно, съотв. санкционираната с
него административна простъпка не субсумира нарушение, във ФС по чл. 414, ал.3 във вр. чл. 62, ал.1 вр. и чл. 1, ал.2 КТ.
Водим от това и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №**-*******/02.12.2020г. на Д.а на Дирекция "Инспекция по
труда" - гр.Перник, с което на "К.-2000" ЕООД, ЕИК*********: ************, общ.Столична, със собственик и законен
представител – Д.К.К., с ЕГН **********, в качеството му на работодател, на
основание чл. 414, ал.3 КТ е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000
лева, за извършено нарушение по чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал.2 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :