Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1291 12.06.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и девети май Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 1156 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от Н.П.К. против ГД „Изпълнение на
наказанията” – гр. София и изменен в съдебно заседание иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 665,64 лв., представляваща
възнаграждение за 368,25 часа положен от ищеца труд извън времето на дежурство
през периода 17.02.2017 г. - 16.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на
задължението, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че е държавен служител и работи на
длъжността „***********” командир на отделение към затвор Бургас, като е заемал
тази длъжност през целия процесен период. Твърди също така, че със Заповед №
453/14.08.2014 г. началникът на затвора е определил за дежурните командири на
отделения режим на работа при 24 часови смени, с начало на работния ден 08,00
ч. и край на работния ден 08,00 ч. на следващия ден, но практически ищецът се
явява за изпълнение на служебните си задължения 45 минути преди да встъпи в
дежурство, през което време се привежда в съответствие с изискванията за
униформено облекло и външен вид, след което съвместно с предходния командир на
отделение се запознава с обстановката, изготвя ежедневната ведомост и участва в
инструктажа на надзорно-охранителния състав, включен в наряд, а след
приключване на дежурството ищецът остава още 60 минути, през което време
извършва дейности по сдаване на дежурството, приемане на оръжието и предаване
на помещенията. Ищецът твърди, че това допълнително време от общо 1 час и 45
минути не е било вземано предвид от работодателя и не е формирало трудовото му възнаграждението
до 11.05.2019 г., а след тази дата е бил заплащан само половин час от това
допълнително отработено време, съгласно Заповед № Л-2271/2019 г. и Заповед №
Л-2788/2019 г. на гл. директор на ГДИН. В съдебно заседание се явяват двама процесуални
представители на ищеца, които поддържат иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 176 от ЗМВР, вр. чл. 19,
ал. 2 от ЗИНЗС,
а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен
отговор, в който е оспорил иска изцяло по основание и по размер, като моли
същият да бъде отхвърлен и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Твърди се, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време, съгласно чл.
16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС, и същото следва да се включва и заплаща от
работодателя към т.нар. „отработено
време“. На следващо място ответникът твърди, че със Заповед №
453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас за надзирателите, освен време
за отдих до 4 часа, са определени и почивки в размер на 180 минути, от които 90
минути за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки четири
часа, като искът би бил основателен единствено, ако ищецът докаже, че е бил
служебно ангажиран през нормативно установеното време за почивка и за това
време не му е бил отчитан и заплатен извънреден труд. В отговора също така е
посочено, че на осн. чл. 187, ал. 5, т. 2 и т. 7 от ЗМВР считано от 27.06.2014
г. за служителите, работещи на смени, се заплаща до 70 часа извънреден труд на
тримесечие, а положеният извънреден труд над тези часове не се компенсира. В
съдебно заседание се явяват двама процесуални представители на ответника, които
поддържат отговора, представени са писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от представената по делото кадрова справка за ищеца, считано от 08.09.2016 г.
същият заема длъжността „********“ в Арест – Бургас към Затвор Бургас.
Със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас (т. 7.1) е определено
следното работно време за командирите на отделения в корпуса на затвора и в ЗО
„Строител“: 24-часови смени с начало на работния ден в 08,00 ч. и край на
работния ден в 08,00 ч. на следващия ден, време за хранене – 90 минути, време
за отдих – до 4 часа през нощта, физиологични почивки – по 15 минути на всеки
четири часа, време за почивка, съгласно чл. 16е, ал. 5 от ППЗИНЗС – общо 90
минути, от които 45 минути в периода от 11,00 ч. до 15,00 ч. и 45 минути в
периода от 18,00 ч. до 20,00 ч. С т. 9 на същата заповед е определено началото
на ежедневните инструктажи на наряда в затвора и затворническите общежития да е
15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място.
По
делото е представена Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на
ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори,
затворнически общежития, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М.
Димитров“ № 42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да
е в рамките на 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове да
бъде 15 минути, което време следва да се включва към отработеното време на
служителите. В мотивите на заповедта е посочено, че същата се отнася за всички
постове, подържани при 8, 12 и 24 часа в териториалните служби на ГДИН.
Представена
е и Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на гл. директор на ГДИН, влязла в сила на
01.07.2019 г., с която е отменена заповедта от 13.05.2019 г. и с която е
наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. София да е в рамките на 45
минути, във всички останали затвори, затворнически общежития, арести в
затворите, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М. Димитров“ № 42 –
ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките до 30
минути, а за всички останали арести и поправителни домове да бъде до 15 минути,
което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена
е Заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е
наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас и ЗО
да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора при 24-часови и
12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и
8-часови смени – 15 минути.
По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 242 бр. положени
дежурства, от които 188 бр. 24-часови, 16 бр. 12-часови и 38 бр. 8-часови
дежурства. Вещото лице също така е установило, че за периода 17.02.2017 г. –
30.06.2019 г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били
включени суми за дейности по приемане/сдаване на дежурство, а за периода
01.07.2019 г. – 17.02.2020 г. в начислените и изплатените суми за трудово
възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време съответно на 30
минути – за 24- и 12-часови дневни смени и 15 минути – за 12-часови нощни смени
и 8- часови смени. В заключението си вещото лице е изчислило размера на нетното
и увеличеното трудово възнаграждение на час на ищеца на база размера на
основното му трудово възнаграждение и броя работни часове за съответния месец,
както и е изчислило размера на допълнителното възнаграждение за полагане на
труд при приемане и сдаване на дежурство, използвайки посочената от ищеца
продължителност на този труд, а именно 1 час и 45 минути на дежурство, като е
приспаднало начисления и платен от ответника труд от по 30 минути (при 24- и
12-часови дежурства) и по 15 минути (при 8-часови дежурства) след 01.07.2019 г.
При така извършените изчисления, вещото лице е дало заключение, че при положени
от ищеца 242 дежурства през процесния период и при условие, че дейностите по
приемане/сдаване на дежурство продължават по 1 час и 45 минути на дежурство
(както се твърди в исковата молба), на ищеца се дължи допълнително трудово
възнаграждение в размер на 2 665,64 лв. за 368 часа и 15 минути положен
извънреден труд. В съдебно заседание на въпрос на ответника вещото лице е
посочило, че не е установило разминаване между отчетения извънреден труд на
ищеца и заплатения такъв, като от началото на процесния период до 30.06.2019 г.
такова възнаграждение не е изплащано.
В
открито съдебно заседание е разпитан св. Н В М, който заявява, че от м.
октомври 2013 г. работи в Затвора Бургас, като първоначално е бил надзирател, а
от м. ноември 2018 г. заема длъжността „*****“. Свидетелят заявява, че познава
ищеца, като първоначално твърди, че ищецът също е командир на отделение в
Затвора – Бургас, а впоследствие уточнява, че ищецът заема друга длъжност, а
именно командир на отделение в ареста, както и че задълженията им не са
еднакви. В показанията си свидетелят установява кога се явяват на работа
командирите на отделения в затвора (около 07,10 – 07,15 ч) и какви са
задълженията им преди да встъпят в длъжност в 08,00 ч., както и след
приключване на дежурството, като заявява също така, че обичайно те си тръгват
от работа около 08,45 – 08,50 ч. Впоследствие на въпроси на ответника уточнява,
че той е командир на 20-25 служители на смяна, а ищецът е командир на двама
служители на смяна; че той и ищецът ползват различни дежурни стаи; че ищецът не
приема и не сдава оръжие след всяко негово дежурство, както прави свидетелят, а
само когато вечерта няма дежурен командир на отделение в затвора (когато
последният ползва компенсация), което се случва средно поне три пъти на тримесечие,
но може да не се случи и нито веднъж. Посочва също така, че поне два пъти той и
ищецът са извършвали съвместно действията по встъпване и сдаване на дежурство –
единият е встъпвал, а другият е сдавал дежурството, но нито веднъж не са встъпвали
в дежурство заедно. Свидетелят твърди, че докато е бил надзирател, е виждал
ищеца да идва на работа в 07,10 – 07,15 ч. Заявява, че няма нормативен акт или
заповед, която да задължава командирите на отделения да отиват на работа в
07,00 – 07,15 ч., както и да отиват на работа цивилни и да обличат униформата
на работното си място. На следващо място свидетелят заявява, че ищецът не
вписва нищо в ежедневната ведомост, като преди това е посочил, че такава ведомост
ежедневно се попълва от командирите на отделения в затвора. Твърди също така,
че по принцип ищецът не се явява на инструктаж за нощната смяна и не прави
отвод тогава, а прави това само в случаите, когато командирът на отделение в
затвора ползва компенсация. Според свидетеля, командирът на отделение в ареста
встъпва в длъжност след приемане на салона, където са настанени задържаните
лица, като има задължение да попълва книги и да се запознае с обстановката, а
при сдаване на дежурство след отвода командирът на отделение в ареста няма
други задължения. Той обаче е длъжен да присъства на срещата при началника на
затвора, която се провежда сутрин след отвода и на която присъстват
отстъпващият командир на отделение в ареста, отстъпващият главен надзирател и
началник НОД, като след това те обикновено си тръгват от затвора между 8,45 ч.
и 09,00 ч. Свидетелят заявява, че на тази среща по принцип не присъстват
командирите на отделения в затвора, а това се случва само когато командирът на
отделение в ареста ползва компенсация (свидетелят е присъствал само 2 пъти на
тази среща при началника). Свидетелят твърди, че командирът на отделение в
ареста разпределя почивки и наряди само когато командирът на отделение в
затвора ползва компенсация, като той прави това след 20,00 ч. - по време на
дежурството си. Заявява, че задълженията на командира на отделение в затвора
при смяна на наряда са повече от задълженията на командира на отделение в
ареста, като първият отговаря за 200-210 лишени от свобода, а вторият – за
45-50 лица, настанени в ареста. Твърди също така, че приемането на ареста от
командира на отделение в ареста при встъпването в дежурство отнема 15-20
минути.
При
така събраните по делото доказателства от правна страна съдът намира следното:
По делото безспорно се установи, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника и е заемал
длъжността „********” в ареста към затвора – Бургас, като нормите, уреждащи
правоотношението им, се съдържат ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР.
Съгласно чл.
16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното време на
държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Нормата на чл. 16а, ал. 2 от ППЗИНЗС предвижда, че за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график, като в
тези случаи съгласно чл. 16д, ал. 2 работното време се изчислява сумирано за тримесечен период.
По същия начин е предвидено да се изчислява работното време и в чл.
187, ал. 3 от ЗМВР, който в случая също намира приложение по силата на препращащата
норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
В чл. 16е от ППЗИНЗС е посочено, че
отработеното време включва: работните часове в рамките на установеното редовно
работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични почивки,
времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по време на
разположение (активен период на разположение в поделението), времето за провеждане
на професионално обучение, времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12
часа и 24 часа отработено време.
Съгласно разпоредбата на чл.
305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят в поделението в
определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си
задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената
униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. В тази връзка следва да
бъде посочено, че с цитираната по-горе в решението Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас
(т. 9) е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития да започват 15 минути преди началото на работното
време за конкретното работно място, т.е. ищецът е бил длъжен да е на работното
си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му.
Съгласно чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6 този труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Във връзка с определяне размера на
времето, което е необходимо за извършване на дейностите по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство са били издадени приложените по делото
Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед
№ Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, както Заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, като главният директор на
ГДИН е определил считано от 01.07.2019 г. за заеманата от ищеца длъжност това
време да е до 30 минути, а със заповедта на началника на затвора за работещите
в затвора са определени следните времеви критерии: при 24-часови и 12-часови
дневни смени - 30 минути, а при 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15
минути.
Назначеното
по делото вещо лице е установило, че от 01.07.2019 г. на ищеца е било изплащано
възнаграждение за времето за инструктаж, приемане и сдаване на дежурство, като
тези суми са били приспаднати от вещото лице при даване на заключението му.
С оглед на горното и тъй като свидетелят
установи, че преди и след всяко дежурство, независимо от неговата
продължителност, ищецът извършва дейности по приемане и сдаване на дежурството,
като това обстоятелство не се оспорва от ответника, а напротив – издадените
заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение за тези дейности, считано
от 01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на ответника по
отношение на този факт, съдът намира, че и за периода преди 01.07.2019 г. на
ищеца е било дължимо възнаграждение за времето на инструктаж, приемане и
сдаване на дежурство, но такова не му е било заплащано. Поради това съдът
приема, че предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на иска, съдът
намира, че по делото не се доказаха по безспорен начин твърденията на ищеца, че
същият се е явявал за изпълнение на служебните си задължения 45 минути
преди да встъпи в дежурство, както и че след приключване на дежурството той е оставал
още 60 минути, т.е. че при всяко свое дежурство той е работил допълнително по общо
1 час и 45 минути и то през целия процесен период. По делото беше разпитан един
свидетел на ищеца, но от показанията му се установи, че макар неговата и на
ищеца длъжности да са сходни, те не са еднакви, като служебните задължения на
свидетеля както преди дежурство, така и след дежурство, са различни по вид и
повече по обем от тези на ищеца. Поради това съдът счита, че не може да се
приеме за доказано, че посоченото от свидетеля време, което му е необходимо за
изпълнение на неговите задължения по приемане и сдаване на дежурство, съвпада с
времето, което е необходимо на ищеца за извършване на съответните такива
дейности за неговата длъжност. С оглед на това според съда в случая следва да
се приеме за установено, че времето, което е било необходимо на ищеца за
извършване на съответните на длъжността му действия при приемане и сдаване на
дежурство, е в рамките, посочени в Заповед
№ Л-2788/ 14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, т.е. по 30 минути за
всяко дежурство независимо от неговата продължителност (поради направеното
от ответника извънсъдебно признание на този факт чрез издаване на посочената
заповед), а не както е диференцирано това време в заповедта на началника на
затвора Бургас, нито както се твърди в исковата молба. В подкрепа на горния
извод за неприлагане на времевите критерии, посочени в заповедта на началника
на затвора Бургас, са дадените от свидетеля показания, че в началото на всяко
дежурство се извършва приемане на ареста от встъпващия командир на отделение в
ареста, което отнема около 15-20 минути, поради което няма как общата
продължителност на всички действия по приемане и сдаване на едно дежурство (включително
12-часово нощно и 8-часово) да е общо 15 минути.
Изводите
на съда относно продължителността на времето, в което ищецът извършва действия
по приемане и сдаване на дежурства, не се променят и от обстоятелството, че
след 24-часово дежурство той е бил длъжен да се яви на доклад при началника на
затвора, във връзка с което той е изчаквал останалите явяващи се на доклад
служители да приключат с изпълнение на техните задължения по сдаване на
дежурството, тъй като по делото не се доказа, че след приключване на задълженията
си по сдаване на дежурството (реалната продължителност на които не се установи
по безспорен начин) до времето за явяване на доклад при началника ищецът е бил
на разположение на работодателя си, съответно за това време не следва да му се
присъжда възнаграждение за извънреден труд.
Предвид
горното и тъй като се установи, че след 01.07.2019 г. на ищеца е било заплащано
възнаграждение за времето, което е определено със заповедта на началника на
затвора за приемане и сдаване на дежурство, т.е. по 30 минути за 24-часово и за
12-часово дневно дежурство и по 15 минути за 12-часово нощно дежурство и за
8-часово дежурство, съдът намира, че за периода 17.02.2017 г. – 30.06.2019 г.
на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за извънреден труд в размер на
по 30 минути за всяко положено от него дежурство, независимо от неговата
продължителност, а за периода 01.07.2019 г. – 16.02.2020 г. следва да му бъде
присъдено допълнително възнаграждение за още 15 минути извънреден труд за всяко
положено 12-часово нощно дежурство и 8-часово дежурство.
Видно
от експертизата, през периода 17.02.2017 г. – 30.06.2019 г. ищецът е положил
общо 190 дежурства (92 през 2017 г., 63 през 2018 г. и 35 през периода януари –
юни 2019 г.), при всяко от които той е полагал допълнително труд извън времето
на дежурството в размер на 30 минути, съобразно приетото за установено от съда
по-горе в решението, или общо 5700 минути, равняващи се на 95 часа, а през
периода 01.07.2019 г. – 16.02.2020 г. ищецът е положил едно 8-часово дежурство
(през м. септември 2019 г.), при което е работил 30 минути извън времето на
дежурството, а му е било платено възнаграждение за 15 минути извънреден труд,
поради което следва да му бъдат отчетени допълнително 15 минути, равняващи се
на 0,25 часа. Същевременно от констатациите на вещото лице, отразени в графа №
11 от Приложение № 1 - „Заплатено възнаграждение за дежурство“ се налага
извода, че за всяко положено от ищеца 12-часово дежурство през периода
01.07.2019 г. – 16.02.2020 г. са му били
отчитани по 30 минути извънреден труд, поради което не се налага доплащане на
извънреден труд за тези дежурства.
В
резултат на горното следва да се приеме, че през целия процесен период ищецът е
положил общо 95,25 часа труд извън редовното му работно време, като
през никое от тримесечията не е отработил допълнително над 70 часа, поради
което на осн. чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за тези допълнителни часове труд следва да му бъде
платено възнаграждение за извънреден труд, размерът на което следва да бъде
изчислен от съда съобразно посочените от вещото лице в графа № 4 на Приложение
№ 1 ставки на нетното трудово възнаграждение за извънреден труд (на час) за
всеки месец от процесния период.
След извършване на съответните
изчисленията, съдът намира, че общо дължимото и неплатено възнаграждение за положените
от ищеца 95,25 часа извънреден труд през целия процесен период е в размер на 669,27
лв., до който размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а в
останалата му част до предявения размер от 2 665,64 лв. и за останалите
претендирани 273 часа искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото
възнаграждение за извънреден труд, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 669,27 лв. за
периода от предявяването на иска на 17.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
Предвид частичното уважаване на иска и
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от
113,03 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото (450
лв. - платено адвокатско възнаграждение), съответна на уважената част от иска,
като с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на това възнаграждение.
С оглед частичното отхвърляне на иска
и на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 74,89 лв., представляваща
съответна част от дължимото с оглед цената на предявения иск юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск - 50 лв., както и разноски в размер на
50,21 лв., представляващи част от платеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице (200 лв.), съответна на уважената част от иска.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат:
*********, да
заплати на Н.П.К., ЕГН **********,***, сумата от 669,27 лв. (шестстотин шестдесет и девет лв. и двадесет
и седем ст.), представляваща
възнаграждение за 95,25 часа положен
от ищеца извънреден труд извън времето на дежурство през периода 17.02.2017 г.
- 16.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 17.02.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 113,03 лв. (сто и тринадесет лв. и три ст.),
представляваща част от направените от ищеца разноски по делото, като в
останалата му част над уважения до предявения размер от 2 665,64 лв. и над 95,25 часа до претендираните 368,25 часа ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА
Н.П.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат: *********, съдебно-деловодни разноски
в размер на 74,89
лв.
(седемдесет и четири лв. и осемдесет и девет ст.).
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат:
*********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна
такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лв.), както и разноски в размер на 50,21 лв.
(петдесет лв. и двадесет и една ст.), представляващи част от платеното възнаграждение
на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 12.06.2020
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА