Р Е Ш Е
Н И Е
№29
гр. Несебър, 13.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа АНД № 1463 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.С.С. срещу наказателно постановление № 19-0304-002430/29.08.2019г. на
началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лв., а
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 450 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 10 месеца. Жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на
НП. Сочи, че е нарушен чл. 18 от ЗАНН. Изтъква, че наказанията са неправилно
определени. Обръща внимание, че в АУАН и НП липсва анализ на субективното
отношение на дееца към нарушението. Намира, че мястото на нарушението не е
посочено по ясен начин. Обръща внимание, че няма доказателства установеният
регистрационен талон да е бил за процесното превозно средство. С тези доводи моли
обжалваното НП да бъде отменено, алтернативно санкциите да бъдат намалени.
Ответната страна в производството – РУ Несебър, не заема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 17.08.2019г., около 14:50 часа, в к. к. „Слънчев бряг”, по главната алея
до спирка „Палма”, с посока на движение към гр. Несебър, жалбоподателят
управлявал четириколесно МПС с електрически двигател – мотопед „Хамър”. Посоченият мотопед бил отдаден за ползване на
жалбоподателя и негов приятел – св. Дяков, от „С.М.” ЕООД. Дружеството
стопанисвало пункт за отдаване на електрически МПС-та под наем в к. к. „Слънчев
бряг”, на паркинга на хотел „Кубан”. На място в пункта трудовите си задължения
осъществявал св. Г., който предал превозното средство на св. Дяков и
жалбоподателя. Св. Дяков предоставил свидетелство за управление на МПС, като
превозното средство било предадено на него, без регистрационен номер. В един
момент св. Дяков предоставил управлението на мотопеда на жалбоподателя, който
го управлявал на посочените дата, час и място. Жалбоподателят бил спрян за
проверка от свидетелите Х. и Неделчев (полицейски служители в РУ Несебър).
Същите установили, че липсва регистрационна табела на превозното средство. При
проверката по документи С. не представил на проверяващите СУМПС и контролен
талон към него. За изясняване на случая и на самоличността му полицейските
служители го съпроводили в РУ Несебър. На място била установена самоличността
на водача – А.С.. Била установена и връзка със св. Г., който от името на „С.М.”
ЕООД представил в РУ Несебър регистрационна табела за превозното средство и
свидетелство за регистрация, част I. Пред полицейските служители той обяснил, че табелата на превозното
средство паднала при тръгването на св. Дяков и жалбоподателя. При тези
констатации св. Х. съставил на жалбоподателя АУАН № 388435 от 17.08.2019г. Въз
основа на АУАН е издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящата
инстанция.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение № №
388435 от 17.08.2019г., докладна записка от св. Неделчев, сведения от Л.Г. и А.С.,
свидетелство за регистрация част I на превозното средство „Хамър”, заповед рег. №
8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските
показания на свидетелите Неделчев, Г., Х. и Дяков. Посочените доказателства по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Самият жалбоподател не оспорва фактическата обстановка по делото, като
възраженията му са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление в
тази му част са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не се констатира нарушение на чл. 18 от ЗАНН във връзка
с нарушението по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП. Нарушението е едно и
се изразява в непредставяне на необходимите документи, които са описани както в
чл. 101, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, така и в чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В случая
става въпрос за два документа, които са свързани помежду си – СУМПС и контролен
талон към него и следва да се носят като комплекс от документи от водачите.
Поради тази причина не става въпрос за две отделни нарушения, а за едно такова.
В подобна насока е и практиката на касационната инстанция – Решение № 508 от
21.03.2017г. по КНАХД № 269/2017г. по описа на Административен съд Бургас. Липсата
на описание на субективната страна на нарушението също не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН не е
предвидено такова изискване. Субективната страна се извежда от конкретните действия
на нарушителя, които в случая са описани в текста на АУАН и НП. Мястото на
нарушението е посочено по достатъчно конкретен и ясен начин (в к. к. „Слънчев
бряг”, по главната алея до спирка „Палма”, с посока на движение към гр.
Несебър). Ето защо не се споделят доводите за описани две различни места на
нарушението и неяснота относно мястото. В текста на АУАН и НП са описани и
относимите характеристики на моторното превозно средство – четириколесно МПС, с
ел. двигател – мотопед „Хамър”. В материалите по преписката
се съдържа и контролен талон на това превозно средство (на л. 11 от делото),
поради което същото е индивидуализирано по достатъчно ясен начин в текста на
АУАН и НП.
По материалната законосъобразност на НП в останалата му
част съдът намира следното:
Относно управляваното превозно средство:
Съобразно легалната дефиниция, дадена в параграф 6, т. 11 от ДР на ЗДвП „моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. В чл. 149 ЗДвП е направено разграничение на пътните превозни средства,
като видно от чл. 149, ал. 1, т. 1, б. „б” ЗДвП сред тях попадат и мотопедите.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че сред пътните превозни
средства са както мотопедите, задвижвани с двигател с вътрешно горене, така и
тези, задвижвани с електродвигател. Следователно моторно превозно средство е и това, което се задвижва с
електродвигател. По арг. от чл. 150а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за управлението на
мотопед се изисква водачът да притежава категория за управление на МПС – „АМ”.
Съгласно чл. 155, ал. 2 от ЗДвП водач с право за
управление на моторни превозни средства от която и да е от категориите по чл.
150а има право да управлява и превозни средства от категория АМ. Т.е. по арг. от чл. 150а, ал. 2 ЗДвП вр. чл. 155, ал. 2 от ЗДвП, за да
управлява мотопед даден водач трябва да притежава свидетелство за управление на
МПС – категория АМ, или всяка друга категория. При всички случаи за
управлението на мотопед се изисква свидетелство за управление на МПС. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, не подлежат на регистрация:
тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни
машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен
маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с
двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене
на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани и вагони,
използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се
превозни средства. Изброяването в наредбата на неподлежащите на регистрация
превозни средства е изчерпателно. Следователно управляваният от жалбоподателя мотопед, за който не се
спори по делото, че е задвижван от електрически двигател, подлежи на
регистрация.
По делото се установява, че жалбоподателят е управлявал
мотопед „Хамър”, задвижван от електрически двигател.
Установява се, че същият е бил регистриран като четириколесно ПС с
електродвигател – с рег. № А 1512 К (видно от свидетелство за регистрация част I). Ето защо управляваното от
жалбоподателя превозно средство отговаря на условията, посочени по-горе. Не се
споделя възражението, че не става ясно дали именно регистрираният мотопед е бил
управляван от жалбоподателя. При направена връзка със собственика на мотопеда,
същият е индивидуализиран от него именно с представяне на свидетелство за
регистрация, част I. Т.е. пред
полицейските служители са представени нужните доказателства, от които се
установява, че превозното средство е било регистрирано по надлежния ред. От
актосъставителя е направено необходимото за изясняване на фактическата
обстановка относно спряното за проверка МПС. Тезата на жалбоподателя, че е
възможно пред проверяващите да е предоставена табела за друго МПС представлява
единствено предположение. Дори и да се даде вяра на такова предположение, това
не би променило правното положение на жалбоподателя, тъй като разпоредбата на
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказания както за управление на регистрирано
МПС без регистрационни табели, така и на нерегистрирано МПС. В случая безспорно
се установи, че става въпрос за моторно превозно средство, задвижвано с
електродвигател, поради което регистрацията на същото е била задължителна. При
установяване на относимите към случая данни от собственика на превозното
средство е представено удостоверение за регистрация на същото, което е
мотивирало актосъставителя да опише такива в факти в текста на АУАН.
Относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
1, 2 от ЗДвП:
С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е създадено
задължение за водачите на МПС при управление да носят в себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. От фактическа страна
по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС (мотопед) без да
носи в себе си посочените документи. Това е достатъчно, за да се приеме, че той
е осъществил нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Като не е представил
такова свидетелство на проверяващите, ведно с контролен талон към него,
жалбоподателят на практика е извършил нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Наказващият орган е определил правилно и относимата санкционна норма на
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 ЗДвП. Същевременно наказанието в тази норма е
фиксирано и е „глоба” в размер на 10 лв. Точно такова наказание е наложено на
жалбоподателя, поради което при определяне на наказанието наказващият орган е
спазил чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Относно наложеното наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП:
От фактическа страна по делото се установява, че на
определеното за това място върху управлявания от жалбоподателя мотопед не е
поставена регистрационна табела. Т.е. жалбоподателят е управлявал МПС в
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, според която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Извършеното от С. е подведено от наказващия орган и под коректната
санкционна норма на чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, според който текст се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, което е регистрирано, но
е без табели с регистрационен номер. Съдът не споделя изтъкнатото
от жалбоподателя за липса на субективен елемент при извършване на деянието.
Става въпрос за относими норми от ЗДвП, които всички водачи на превозни
средства следва да познават. Дори мотопедът да му е бил предоставен без
регистрационен номер от собственика, жалбоподателят не е следвало да поема
управлението му. Умисълът за извършване на деянието се потвърждава както от
показанията на св. Дяков, така и от писмените сведения, дадени по време на
проверката от жалбоподателя. И двамата сочат, че липсата на регистрационни
табели им е направила впечатление. Ето защо жалбоподателят е бил наясно, че
следва да управлява МПС с постановени на предвидените места табели, поради
което е извършил нарушението умишлено. При правилно определена санкционна норма
наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказания „глоба” в размер на 450
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 месеца. Относно
размера на наказанието, което следва да се наложи, от значение е нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. Съдът намира, че обществената
опасност на извършените от С. нарушения следва да се определи като сравнително
ниска. Наред с това липсват данни жалбоподателят да е бил наказван за
извършването на други нарушения на ЗДвП, което следва да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство. Смекчаващо вината обстоятелство е и младата му
възраст. При наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства и като се
отчете обществена опасност на извършеното от С. съдът намира, че кумулативно
предвидените наказания следва да бъдат определени към минималния размер,
предвиден в чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Според съда на жалбоподателя следва да се
определят наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца. С така наложените наказания ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Тези
наказания в най-пълна степен отговарят на обществената опасност на извършеното
нарушение. В случая не е имало основания на жалбоподателя да се налагат
наказания над средните размери, предвидени в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (както е
процедирал наказващият орган). Липсват отегчаващи вината обстоятелства, които
да са предпоставка за налагане на наказания в посочените в НП размери.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва
да бъде потвърдено за нарушението по т. 1 и изменено за нарушението, отразено в
т. 2.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-0304-002430/29.08.2019г. на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта му, в което на А.С.С., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 450 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, като НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание „лишаване от право да управлява
МПС” от 10 месеца на 6 месеца и размера на наложената глоба от 450 лева на 200 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-002430/29.08.2019г. на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта му, в която на А.С.С., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: