Решение по дело №678/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба от „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] поле, [улица],общ. Елин Пелин, обл. София, представлявано от М. Е. Д.-Д. и Л. М. Х., чрез юрисконсулт П. Т., против Решение № 172/09.02.2024 г. по АНД № 4491/2023 г. на Районен съд - Варна, I с-в, с което е изменено НП № В-003053/02.08.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра чрез редуциране на наложената на дружеството имуществена санкция на осн.чл. 210в от ЗЗП от 35 000лв. на 3 000лв. Релевирано е основанието на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане на чл. 63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва извода на въззивния съд относно наличието на нелоялна търговска практика по чл. 68д от ЗЗП. Развити са подробни мотиви относно фактическия състав на нелоялната търговска практика, в резултат на която се създава заблуда у потребителя относно посочената върху етикета цена на закупения артикул. Сочи се, че по отношение на „средния потребител“ такава заблуда е изключена, предвид предоставената от търговеца възможност на потребителя да се запознае чрез „чекпрайз“ с актуалната цена на продукта, както и да получи информация от служител на обекта. Твърди се, че меродавният елемент за преценка наличието на заблуждаващо действие от страна на търговеца е възприемчивостта на „средния потребител“. Изтъква се, че нито районният съд, нито административният съд са обвързани с констатациите на Върховния административен съд по отношение на Решение № 96/06.01.2020 г. по адм. д. № 9644/2018 г. по описа на ВАС, с което е потвърдена Заповед № 115/19.02.2018 г., с която на търговеца е забранено да упражнява нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Релевирани са доводи за приложението на европейските правни норми и практиката на Съда на ЕС. Настоява се за отмяна на решението на ВРС, като вместо него се постанови друго, с което се отмени изцяло наказателното постановление. Претендира се и присъждане на направените в производството разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Директорът на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище, с което оспорва жалбата. Излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Сочи, че констатираното нарушение е доказано, тъй като цената на опаковката на стоката не отговаря на тази, която потребителят заплаща, което води до въвеждането му в заблуда. Настоява за оставянето в сила на постановеното от районния съд решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като в евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, поискано от жалбоподателя.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на жалбата. Пледира оставянето в сила на обжалваното решение.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел за установено от фактическа страна, че със Заповед № 115/19.02.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, влязла в сила на 06.01.2020 г. след потвърждаването й с Решение № 96/06.01.2020 г. по адм. д. № 9644/2018 г. по описа на ВАС, на дружеството-касатор било забранено при упражняване на търговската му дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, изразяваща се в обозначаване на невярна цена на предлаганите за продажби разфасовки, която не съответства на заплащаната на касите в обекта. Със същата заповед се указва на касатора да не ангажира и да не прехвърля отговорността на потребителите да проверяват цените на стоките чрез информационни табели, понеже така търговецът уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна търговска практика.

По повод изпълнение на план-програма относно обозначаване цените на хранителните стоки, на 20.02.2023 г. служители на КЗП извършили проверка в стопанисвания от „Лидл България“ търговски обект, находящ се в [населено място], [улица], в хода на която установили, че в хладилните витрини на обекта се предлагат за продажба два вида риба, с поставени етикети върху всяка опаковка. По отношение на изчистена и охладена дъговата пъстърва върху опаковката била отразена цена в размер 13,99 лева за един килограм, а по отношение на охладена и изчистена ципура цената била 19,99 лева за килограм. Проверяващите констатирали, че пред стоките са поставени електронни табели, според които един килограм дъгова пъстърва изчистена и охладена е на цена 14,99 лева, респективно един килограм ципура изчистена и охладена и в размер на 20,99 лева. В близост до стоките била налична табела, която указвала на потребителите да проверят актуалната цена на искания от тях артикул чрез уред за проверка на цената, както и че същата била указана върху ценовата табела. При извършване на контролна покупка от проверяващите са начислени по-високите цени на двата вида стоки, а не тези, отразени върху всяка от отделните опаковки. Въз основа на тези констатации проверяващите достигнали до извод, че търговецът извършва същата нелоялна заблуждаваща търговска практика по см.чл. 68д ал. 1 пр. 1 вр.чл. 68 ал. 2 т. 4 от ЗЗП, вр.чл. 68г от ЗЗП, която му била забранена с горецитираната заповед на председателя на КЗП. За така установеното нарушение, [жк], компетентният служител съставила АУАН от 09.05.2023г в хипотезата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, т.е. в отсъствие на представляващ дружеството, тъй като такъв не се явил след надлежно връчена покана за съставяне на акта. При предявяване на акта било отразено намерението за представяне на възражения. Такива постъпили в срока по чл.44 ал.3 от ЗАНН, но били преценени като неоснователни от АНО. Поради това, възприемайки както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната [жк], АНО издал и НП срещу дружеството-търговец, налагайки му имуществена санкция в размер на 35 000 лева.

При така установената фактология, въззивният съд приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган, съдържа предвидените в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна. Въззивният съд приел на следващо място, че АНО е издирил и приложил правилно материалния закон, тъй като осъществената на 20.02.2023г от дружеството-търговец практика е нелоялна и заблуждаваща спрямо потребителите, и е в нарушение на забраната, вменена му със заповед № 115/19.02.2018 г. на председателя на КЗП, в законна сила от 06.01.2020г. В заключение районният съд счел, че АНО неправилно е определил размера на наложената имуществена санкция, придавайки по-голяма тежест на имущественото състояние на санкционираното ЮЛ вместо на тежестта на осъщественото административно нарушение и обществената му опасност, което е първо за търговеца. Преценявайки, че целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнали и с налагане на минималния размер на санкцията по приложимия чл. 210в от ЗЗП, въззивният съд изменил НП чрез редуциране размера на наказанието до законоустановения минимум.

Касационната инстанция преценява така достигнатите от предходната правни изводи като доказателствено обвързани и законосъобразни, изцяло го споделя и препраща към тях на осн. чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

Съгл. изричното предвиждане на чл. 218 ал. 1 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като според ал. 2 на текста

за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон той следи служебно.

Спорният между страните в настоящото производство въпрос е налице ли е неизпълнение от страна на търговеца на забраната, установена с влязлата в сила Заповед № 115/19.02.2018 г. на председателя на КЗП, и дали констатациите от проверката, извършена на 20.02.2023г. в търговския обект, стопанисван от санкционираното юридическо лице, представляват прилагане на нелоялна заблуждаваща търговска практика.

Според касационната инстанция отговорите и на двама въпроса са положителни.

Със санкционната норма на чл. 210в от ЗЗП законодателят предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност при неизпълнение на заповед по чл. 68л ал. 1 или разпореждане по чл. 68л ал. 3 от специалния Закон. В разглеждания случай спрямо дружеството-касатор е постановена и влязла в сила след потвърждаването й от съда Заповед № 115/19.02.2018 г. на председателя на КЗП, публикувана на интернет-страницата на Комисията. От съдържанието  се установява, че спрямо касатора-търговец е въведена забрана за практикуване на нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в непосочването на реалната цена на килограм върху опаковките на предлаганите за продажба разфасовки на артикули, както и ангажирането на потребителите да проверяват цените на стоките чрез информационни табели с информация от страна на търговеца и чрез уреда за проверка на цена. Предвид наличието на специална санкционна разпоредба, конкретно инкриминираща неизпълнението на заповед по чл. 68 ал. 1 от ЗЗП, каквато е влязлата в сила Заповед № 115/19.02.2018 г. на председателя на КЗП, въвеждаща забрана за във бъдеще за осъществяване на нелоялна заблуждаваща търговска практика от страна на „Лидл България“, възражението им за необвързаност на страните и на съда по делото с нея, т.е. за ирелевантност на тази заповед в конкретния казус, е несподеляема като противоречаща именно на материалния закон. Въз основа на събраните по делото безпротиворечиви доказателства се установява по несъмнен начин, че на 20.02.2023г дружеството-касатор е осъществявало конкретно забранената му с влязлата в сила заповед нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в различие между цените, обявени общо за стоката, и тази на разфасовките на същата, както и ангажирането на потребителите да проверяват актуалната цена на предлаганите за продажба стоки. Както е посочено и по-горе, за обективната съставомерност на нарушението по см.чл. 210в от ЗЗП е необходимо наличието на влязла в сила заповед, чието неизпълнение да е установено при последваща проверка, както това е сторено и в настоящия случай. Поради това конкретно санкционираното нарушение е извън приложното поле на нормите, уреждащи задълженията за обявяването на цените (чл. 15 - 19 от ЗЗП), в какъвто смисъл е възражението на касаторите – в случая то е резултирало в настъпването на по-комплексни и усложнени правни последици, свързани с промяна или само на възможност за промяна на икономическото поведение на потребителите поради посочените две различни цени на кг и на разфасовка, а не само със затруднение или невъзможност да научат цената на конкретно цитираната в АУАН и в НП стока.

Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП въвежда принципната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики. Според легалната дефиниция на чл.68г ал. 1 от ЗЗП нелоялна търговска практика е тази, която противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Заблуждаваща търговска практика е тази, която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. За да бъде обявена за заблуждаваща прилаганата от търговеца практика, цитираната разпоредба изисква кумулативното наличие на три елемента: да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; тази търговска практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност; и прилаганата търговска практика да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.

В настоящия казус не се установява твърдяното от касатора противоречие между цитираните от него материалноправни норми във българското законодателство с тези на европейското право, регламентирани с Директива № 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Последните са транспонирани в българското действащо законодателство относно защитата на правата на потребителите. Настоящият касационен състав намира, че правилно административнонаказващият орган и въззивният съд са приели прилаганата от санкционирания търговец практика за нелоялна и заблуждаваща потребителите. Начинът, по който са отбелязани цените върху опаковката на предлаганите за покупка стоки съобразно наличните в административнонаказателната преписка доказателства, реално би могло да заблуди средния потребител и той да вземе решение, което в други случаи не би взел, т.е. без прилагането на тази търговска практика, и при това го ангажира да проверява актуалната цена на артикулите чрез уред за проверка на цена или чрез обръщане към служител в обекта. Отбелязаната върху опаковките цена на стоките не съответства на заплащаната такава, поради което по-ниският  размер би могъл отново да въведе в заблуждение потребителя, че се касае за стока на промоционална цена, и така да го мотивира да реши да я закупи. Освен това посочената по-ниска цена върху стоката внушава, че цената на продукта е по-ниска от действителната за този вид продукти, което също насърчава потребителите за осъществяването на покупка. Тези изводи обезпечават наличието и на третия кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на нелоялна и заблуждаваща търговска практика, тъй като посочената по-ниска от действителната цена върху разфасовките на стоката променя или е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. В съответствие в легалната дефиниция на „съществено изменение на икономическото поведение на потребителите“, регламентирана в § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП, прилаганата от търговеца практика значително е намалила способността на потребителя да взема информирано решение, респективно – мотивирала го е да взема решения, което той не би взел без използването на тази практика. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗП законодателят вменява в задължение на търговеца преди потребителя да бъде обвързан от договор или от предложение за договор, да му предостави по ясен и разбираем начин информация относно крайната цена на стоките или услугите, с включени всички данъци и такси; или в случай, че крайната цена на стоките и услугите не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – да му предостави информация за начина на нейното изчисляване. Във всеки случай прилаганата от „Лидл България“ търговска практика изпълнява основния състав на нелоялна и заблуждаваща търговска практика, освен това и нарушава забраната за осъществяване на такава търговска практика, установена както с изричния текст на чл. 68в от ЗЗП, така и въведена спрямо дружеството-търговец с влязлата в сила Заповед № 115/ 19.02.2018 г. на П. на КЗП.

В заключение – искането касационната инстанция да редуцира наложената с НП имуществена санкция до законоустановения минимум от 3 000лв. по приложимия чл. 210в от ЗЗП вече е уважено от въззивния съд с проверяваното му решение, поради което е лишено от предмет.

При горните констатации касационният състав счита, че в случая не са налице инвокираните касационни основания, а други такива – налагащи ревизия или отмяна на проверяваното решение – не бяха установени и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното мотивира неоснователността на касационната жалба и налага оставянето й без уважение.

При този изход на делото претенцията на дружеството-касатор за разноски е неоснователна. Тази на ответника следва да бъде уважена на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в претендирания размер от 150лв., определен в максимума на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, който е съответен на фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерен, както и предвид липсата на такова възражение от страна на касатора.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 172/09.02.2024 г. по АНД № 4491/2023г. на ВРС, І – ви с-в, с което е изменено издаденото от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия защита на потребителите Наказателно постановление № В-003053/02.08.2023г., чрез редуциране на наложената на „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] поле, обл. София, имуществена санкция на осн.чл. 210в от ЗЗП от 35 000лв. на 3 000лв.

ОСЪЖДА „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] поле, обл. София, да заплати на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението е окончателно.