Решение по дело №18002/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……… / 28.02.2020г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 31.01.2020г., в състав:

      

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НЕЛА КРЪСТЕВА

        

при секретар АТАНАСКА И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18002  по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „А.З.К.Н.П.З.“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Я.К., Съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, ул. „**" 29, етаж 3, тел. **срещу ответника  С.Х.С. ЕГН **********,***, положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми по Договор за кредит № **от 05 януари 2015г. във връзка с Договор за гаранция от 05 януари 2015г.:  550лв. главница;                                56.21лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2015г. до 04 юни 2015г. - датата на последната вноска; 480лв. административна такса за събиране на вземането; 273.79лв. такса за гаранция; 25.08лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 05 юни 2015г. до 17 май 2018г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 25.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми,  за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№7821/**. на ВРС, **-ви състав.

Претендират се от ищецът и направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В случай, че съда присъди горепосочените суми в полза на ищеца, се отправя искане ответната страна да ги изплати н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД по следната банкова сметка: ***: ***: BPBI BG SF Банка: "Юробанк България" АД (б."Пощенска банка"АД).

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в исковата си молба и в уточнителна такава с вх.№2061/11.01.2019г.:  Излага, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на С.Х.С. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, з. „А.з.к.н.п.з." ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея/него.

Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит № **от 05 януари 2015 г. между „Фератум България" ЕООД, като Кредитор и С.Х.С., като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.

Съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.

Със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

По силата на сключения Договор за кредит № **от 05 януари 2015г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 550 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 56.21 лева, за срок от 150 дни.

Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което дружество е одоборено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 05 януари 2015 г. г. между С.Х.С. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 222645, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството -Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.

Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 222645, сключен между С.Х.С. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 273.79 лв.

С.Х.С., не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк"ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.

Следва да се има предвид, че датата на последна вноска по кредита е била на 04 юни 2015 г., респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.

В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.5) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 480лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.

На 1.12.2017г., е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017г., между „А.з.к.н.п.з."ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен                           № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По договора за кредит, ответникът не е извършвал никакви плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1385.08 лв., от които главница: 550 лв., договорна лихва: 56.21лв. за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2015г. до 04 юни 2015г. - датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 480лв., такса за гаранция: 273.79лв., мораторна лихва върху непогасената главница 25.08лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 05 юни 2015г. до 17 май 2018г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ответникът, е депозирал отговор на исковата молба, чрез адвокат С.Х.С.,***, действащ като особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК.  С отговора се оспорва иска по основание и размер. Сочи се, че е допустим, но недоказан.

Настоява се с отговора, че не се доказва по безспорен начин, че между кредитора „Фератум България" ЕООД и С.Х.С. има сключен Договор за кредит №**от 05.01.2015г. Няма представени доказателства по делото в тази насока.

Съгласно чл.6 от Общите условия на „Фератум България" ЕООД, след получаването на Одобрението за отпускане на Заема, Заемателят е необходимо да изрази своето съгласие за сключване на Договора за заем по избран от него начин. В конкретния случай се твърди по електронен път, но няма доказателство за това. Съгласно чл.6.4., съгласието на Заемателя за сключване на Договора трябва да бъде изпратено до Дружеството в срок до 48 часа от получаването на уведомлението от Дружеството за Одобрено отпускане на заема. А липсата на изразено съгласие в дадения срок е липса на договор за заем съгласно чл.6.5. от Общите условия.

Не се доказва по делото, че твърдяния от Кредитора за отпуснат кредит в размер на 550лв., е действително получен от ответника по иска. Няма доказателства по делото. Не се коментира и клаузата на чл.12 от ОУ и  поради това не е ясно дали кредитополучателя не я е приложил, тъй като това може само лично той да разкрие, а ищеца разчитайки на неговата неосведоменост за воденото дело може само да се възползва.

Няма доказателства по делото, приложеното Уведомление за прехвърляне на вземането /цесия/ да е станало известно на кредитополучателя.

Ако ищецът има предвид, че същото е приложено по делото, възразява се да се приема, че ответника за уведомен за прехвърляне на вземането, тъй като целта на уведомяването е да се даде възможност за плащане на дълга или да се докаже, че на кредитора вече е платено. Поради естеството на особен представител по делото, не се изразява  категорично становище по този въпрос. Все пак, доколкото претендирания дълг е за 550лв.,  счита се, че същия е платен изцяло.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно наличието на облигационни отношения и правото да получи исканата сума. Така, че разчета, който кредитора е представил на „Агенция за контрол на просрочени задсължения" ЕООД е изцяло подготвен от него, без да има начин по-който да се направи обективна преценка на действителното задължение към него.

Цесията, като правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, по силата на сключен между тях договор, следва да е уточнил размера на вземането. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено вчл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание.

Определяемостта на съдържанието на престацията, се настоява, че е изискване за действителност. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което има своите параметри и е определено вземане. Така, че „прехвърляне изцяло с всички привилегии" не сочи определена сума и определено задължение.

Оспорват се с отговора всички суми претендирани на основание чл.10 т.1-т.5 от Общите условия към договора за кредит, които се считат от ответника за нищожни, поради противоречие със закона.

Основанието за това оспорване е, че посочените клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като представляват уговорка във вреда на потребителя, които не отговаря на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон. Посочената клауза противоречи на чл10а ал. 2 от Закона за потребителския кредит,според който „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни действия,свързани с усвояване и управление на кредита". Посочените в дейности, са именно такива, които са свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което кредиторът не следва да събира такси. Клаузата е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 вр.ал.2 от ЗЗП, тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално, тъй като е била изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й, още повече че става въпрос за типов договор при общи условия.

Съгласно измененията на ЗПК /ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014г./, е въведено изискване договорът за потребителски кредит да се сключи по ясен и разбираем начин. В тази връзка е въведено изискване по отношение размера на шрифта, в който договора трябва да бъде изготвен. Несъблюдаването на това изискване е съпътствано със санкция -недействителност на договорната връзка /чл. 22, ал. 1 ЗПК/. При сключването на договора, по който се търси установяване на вземане, това изискване се настоява от ответника, че не е спазено. Договорът е изготвен със ситен шрифт, който не позволява на потребителя да се запознае с условията по него, а това нарушава изискването на закона за сключване на договора по ясен и разбираем начин.

Във всички клаузи на т.10 от ОУ се казва, че заемополучателя трябва да поиска отлагане на плащането. Сочи се, че ищецът по делото твърди, че няма даже и първоначално платена сума по отпуснатия заем, следователно ответникът, като задължено лице, никога не е кореспондирал с кредитора си, при което са поставя въпроса как е поискал да се удължи срока му на плащане и на какво основание начисляват поисканите суми.

Наред с казаното, се сочи, че при сключването на договора, страните не са уговорили погасителен план с посочване не само размера на всяка вноска, но и разпределението в нея на различните неплатени суми /главница, договорна лихва, такси/. Това е заложено като изискване в разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК, а несъблюдаването му е скрепено със санкция - недействителност на договорната връзка /чл. 22, ал. 1 ЗПК/.

Считат се за нищожни, поради противоречие със закона и клаузите на чл. 6.3. а/, б/ и в/ тъй като чрез CMC от Идентификационния номер, се изразява съгласие за сключване на договора за заем. И „Изразеното по този начин приемане се отнася, както за конкретните условия на Заема, така и за Общите условия." Не е предоставена възможност на заемополучателя да договаря лично условията на заема си, а същия е написан предварително и клиента е поставен при съвършенно неравностойно положение. Това разбира се на се толерира от закона и противоречи на чл.143 от ЗЗП.

Безспорно кредитополучателя е бил задължен да сключи Договор за обезпечаване на вземането №**с Фератум Банк Лимитид. От една страна наименованието на двете фирми безспорно доказва за свързаност между тях, а от друга и електронно генерирания начин, по който се кандидатства и одобряват клиентите, също го доказва. Нарушено е основното право на ответника сам да избира начина, по който ще обезпечи заема.

Няма доказателство и приложени счетоводни документи, че дружеството гарант, а именно Фератум Банк ЕООД действително е платило дълга на С.Х.С. към „Фератум българия" ЕООД, а от там и че тези суми са цедирани на ищеца.

При изложеното, се отправя искане да се отхвърли иска, т.к. същият е изцяло неоснователен, недоказан по основание и размер.

Съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, се отправя искане, да се определи хонорар на основание НЗПП, съгласно която минималния размер е 350лв. Счита се, че делото е от фактическа и правна сложност, която налага и по-дълго време за подготовка и защита.

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. №7821/**. на ВРС, **-ви състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 25.05.2018г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №3959/29.05.**. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника С.Х.С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на кредитор А.З.К.Н.П.З. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес Област СОФИЯ (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА ГР.СОФИЯ БУЛ.ВАСИЛ ЛЕВСКИ № 114, сумата  550.00 лева /петстотин и петдесет лева/ - главница, дължима по Договор за гаранция от 05.01.2015 г., сключен между С.Х.С. и „Фератум Банк“ ЕООД, във връзка с договор за кредит № 222645/05.01.2015 г., сключен между С.Х.С. и „Фератум България“ ЕООД и Приложение Г от 01.12.2017 г. към Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) сключен на 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з.“ ООД и „Фератум Банк“ ЕООД; сумата 56.21 лева договорна лихва от 04.02.2015 г. до 04.06.2015 г.;  сумата 480.00 лева такси;  сумата 273.79 лева гаранция по кредита;  сумата 25.08 лева мораторна лихва от 05.06.2015 г. до 17.05.2018 г.; и законната лихва върху главницата от 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 77.70 лева разноски по делото, от които 27.70 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:  дължима сума по Договор за гаранция от 05.01.2015 г., сключен между С.Х.С. и „Фератум Банк“ ЕООД, във връзка с договор за кредит № 222645/05.01.** г., сключен между С.Х.С. и „Фератум България“ ЕООД и Приложение Г от 01.12.2017 г. към Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) сключен на 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з.“ ООД и „Фератум Банк“ ЕООД

Посочено е, че присъдената сума може да се преведе по посочената в заявлението банкова сметка, ***: IBAN ***; BIC ***, БАНКА „Юробанк България“ АД – по кредит № **.

 С разпореждане № 40153 от 11.10.2018г., на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т-.2 ГПК за предявяване на иск, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №7821/**. на ВРС.

Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена информация за заявка за кредит по Договор за кредит № **от 05 януари 2015 г.,  между „Фератум България" ЕООД, като Кредитор и С.Х.С., като Кредитополучател - заявител, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия.

Кредита, според отразеното в представената заявка, е в размер на 550 лева,  като е договорено връщането му с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 56.21 лева, за срок от 150 дни. Посочена в заявката е гаранция по кредита в размер на 273,79лв., дата на превод към клиента 05.01.2015г., падежна дата – 04.02.2015г., дата на трансфер към Фератум Банк – 06.07.2015г.

Представени са Договор за кредит № **от 05 януари 2015 г.,  между „Фератум България" ЕООД, като Кредитор и С.Х.С., като Кредитополучател/л.86/ и Договор за гаранция/поръчителство/ между Фератум Банк и ответника по делото, от дата05.0.2015г., ссъ заверка вярно с оригинала, без подпис на кредитополучател.

Представени са Общите условия към договор за гаранция /поръчителство, сключен с Фератум Банк Лимитед и клиента.

Представен е Договор за прехвърляне на  отпусвания на необслужвани петрубителски кредити, сключен на 01.12.2017г., между ищеца по настоящото дело, в качеството на цесионер и „Фератум Банк“ЕООД, в качеството на цедент, с номер на регистрация С 56251.

Представено е Приложение №1 , в което фигурира описан Договор за кредит № **от 05 януари 2015 г.,  между „Фератум България" ЕООД, като Кредитор и С.Х.С., като Кредитополучател – заявител, в което са описани по графи следните данни за кредитните задължения: главница: 550лв., договорна лихва: 56.21лв., административна такса за събиране на вземането: 480лв., такса за гаранция: 273.79лв.

Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От него се установява, че заключението по ССЕ е изготвено въз основа на всички приложени по делото документи, съответно на основание предоставени от „Фератум България" ЕООД справки за погасителен план и плащанията по договор за кредит № **от дата 05,01,2015г., Договор за гаранция (поръчителство) между „Фератум Банк" ЕАД и А.И.А.към договор № **от дата 05,01,2015г. от дата 05,01,2015г.; Разписка №01000000013701 /05,01,2015г. от 09ч., 34 мин, 15 сек. за платена по електронен път сума от „Фаратум България" ЕООД чрез „Изипей" в полза на С.Х.С. по договор № 222645; писмо „Потвърждение" от „Фератум България" ЕООД, че поръчителят „Фератум Банк" ЕАД му е заплатил всички дължими от кредитополучателя - длъжник суми.

От АКПЗ, според посоченото от експерта, е предоставена на вещото лице и справка за дължимите суми по Договор за паричен заем № **от 05,01,2015г. и  извършените плащания по него.

В заключението си, на база представени от самия ищец справки, подробно описани от самото вещо лице в представената ССЕ, се сочи следното:

Относно обстоятелството: Предоставена ли е процесната сума на ответника, в какъв размер и на коя дата, констатирам следното:

Съобразно предоставено на вещото лице копие от „информация за заявка за кредит" и разписка № 01000000013701/05,01,2015г. от 09ч., 34 мин, 15 сек. В каса на еРау е предоставена в брой сумата 550лв. на С.Х.С. ЕГН ********** за получен превод по електронен път от „Фаратум България" ЕООД чрез „Изипей" в полза на С.Х.С. по договор № **, с които документи кредитът е бил усвоен и след това с него се е разпоредил получателя.

Относно обстоятелството: Извършвани ли са плащания по кредита - на кои дати, в какъв размер и какви са погасяваните задължеания, констатирам следното:

Съобразно условията на процесният договор за кредит № **/05,01,2015г. е осчетоводен кредита при следните параметри:

Главница по кредита - 550 лв.

Годишен процент на възнаградителната лихва - 40,56%, равняващи се на 56,21 лв. за целият период на договора.

Обща стойност на задължението по Договора - 606,21 лв. Такса за гаранция - 273,79 лв.

Общо задължение по договора и такса гаранция - 880,00 лв. Срокът на договора е 5 месеца.

Задължението по погасителен план, намалено с извършените плащания по него, е както следва: До датата на предоставената на вещото лице счетоводна справка от първоначалният кредитор и от ищеца няма извършени плащания по процесният кредит.

Просрочените плащания са за целият срок на договора по погасителните вноски, които общо се равняват на 880 лв., а по отделни пера са както следва: За главница - 550 лв. За договорна лихва - 56,21 лв. За такса гаранция - 273,79 лв.

Относно обстоятелството: Кога гарантът е извършил плащането в полза на кредитодателя, вещото лице констатира следното:

Съобразно предоставено й писмо „Потвърждение" от „Фератум България" ЕООД, че поръчителят „Фератум Банк" ЕАД му е заплатил всички дължими от кредитополучателя - длъжник суми, в което не е посочена датата на получаване на сумата от гаранта, поради което експертизата не може да посочи конкретна дата, на която е получена сумата от „Фератум България" ЕООД.

Относно обстоятелството: Какъв е размерът на остатъчното задължение по пера към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и към момента на изготвяне на заключението, вещото лице констатира следното:

Задължението към дата 25,05,2018г. (дата на депозиране за заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК), е както следва:

За главница - 550лв.

За договорна лихва за периода 06,01,2015г. -04,08,2015г. - 56,21 лв.

За такса гаранция - 273,79 лв.

За мораторна лихва върху главницата от 550 лв. за периода 05,08,2015г. - 25,05,2018г. в общ размер на 156,66 лв.

Задължението към дата 14,01,2020г. (дата на депозиране пред ВРС вна заключението), задължението е както следва:

За главница - 550 лв.

За договорна лихва за периода 06,01,2015г. - 04,08,2015г. - 56,21 лв. За такса гаранция - 273,79 лв.

За мораторна лихва върху главницата от 550 лв. за периода 05,08,2015г. - 14,01,2020г. в общ размер на 248,17 лв.

Относно обстоятелството: Каква би била чистата остатъчна стойност (в условията на чл. 23 ЗПК), дължима по договора, ако плащанията следва да се отнасят единствено към главницата, вещото лице констатира следното:

Остатъчната стойност, ако се приеме, че се дължи само главницата се равнява на 550 лв.

Относно обстоятелството: Постъпила ли е и кога е постъпила заявка в системата на „Фератум България" ЕООД от ответника? По какъв начин е отразена в системата на дружеството, констатирам следното:

От предоставените на вещото лице допълнително документи няма данни кога и по какъв начин е постъпила ЗАЯВКАТА за кредит в системата на дружеството „Фератум България" ЕООД.

Вещото лице изрично отразява в експертизата си, че неговите познания са относно счетоводни и търговски документи, а не е специалист нито по компютърни, нито по мобилни технологии.

Съобразно представената по делото „Информация за заявка за кредит" е вписано, че потвърждаването на получаване на заема е чрез CMC по телефон 0897/78-20-02, както и обстоятелството, че по кредита е издадена фактура № 88607 и референтен номер ********* от дата 05,01,2015г.

Относно обстоятелството: Изпратено ли е от „Фератум България" ЕООД съобщение до електронната поща на ответника, кога и какво е съдържанието на съобщението, вещото лице констатира следното:

Съобразно представената по делото „Информация за заявка за кредит" е вписано, че електронната поща на С.Х.С. е ***, но на вещото лице, според отразеното от самото него, не е предоставена информация за изпращане от страна на дружество на съобщение по тази електронна поща на ответника

Освен това, вещото лице отразява, че не е специалист по компютърни технологии и не може да отговори на така допуснатата задача към него.

Относно обстоятелството: Получено ли е съобщение за сключване на договора за кредит от ответника? Кога и по какъв начин - чрез CMC - съобщение или чрез попълване кода за потвръждение на сайта на дружеството? Съставен ли е електронен документ, обективиращ потвърждението, вещото лице констатира следното:

Съобразно предоставени по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит и Договор за гаранция от 05,01,2015г. е видно, че за „кредитополучател" и за „подпис на клиент" е вписан № 4203, но вещото лице отразява, че не  му е предоставена информация по какъв начин са били подписани тези документи, дали по електронен път или по мобилен начин, а и то не е специалист по тези технологии.

Относно обстоятелството: На кого принадлежи телефонният номер, на който е изпратен кодът за потвърждение от страна на кредитополучателя,  вещото лице констатира следното:

В деня на писане на настоящата експертиза, вещото лице е позвънило на моб. Телефон **, който е вписан за заявката за кредит. Отговорил някакъв женски глас, който  заявил, че на този телефон няма такова лице С.Х.С., но на въпроса на вещото лице „С кого говоря?", е било запитано „кой се обажда“ и след обяснението, че е вещо лице, което трябва да установи на кого е този мобилен номер, телефонът от ответната страна се изключил.

Поради това обстоятелство, се сочи от вещото лице, че не може да отговори към настоящият момент на кого е този мобилен номер, а до колкото към дата 05,01,2015г. на кого е принадлежал този мобилен номер би следвало да се направи запитване до всички мобилни оператори към него период, а не чрез задаване на въпрос към вещото лице за това обстоятелство, тъй като вещото лице не е специалист в тази област.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За основателното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена на ответника.

Ответникът следва да докаже наличието на  правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

С оглед предмета, страните, правата и задълженията, следва, че процесният договор е такъв за потребителски кредит по см. на ЗПК, като съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.

Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР, са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Всяка клауза в договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, която предвижда, че тежестта на доказване изпълнението на задълженията на доставчика, предвидени по този закон, е за сметка на потребителя, е нищожна - чл. 18, ал. 4 ЗПФУР.

Настоящият съдебен състав намира, че в производството не са представени в електронен вид доказателства, че сключването на твърдения договор за кредит се предхожда от попълнена от ответника заявка за кандидатстване и направено заявление за сключване на договор за кредит, посредством електронната страница на кредитодателя или се е съгласил да получи такъв или изобщо е изразил воля в тази посока, каквото е изискването на т.1 от Общите условия и както се твърди от ищеца. Електронни документи в случая следва да са електронни изявления на двете страни отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договор, каквито на хартиен носител не са представени.

В процесният случай е представен договора на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв хартиен носител, като препис, заверен от страната. С оглед чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и т. 3.4 от ОУ, в тежест на ищеца е да установи, че ответната страна е попълнила електронна форма за сключване на договор, както и че е изявила съгласие за сключване на договора. По силата на горепосочените разпоредби от ЗПФУР и в частност чл. 18, ал.3 от ЗПФУР, ищецът е могъл да извърши запис на изявлението-заявка или формуляр за кандидатстване, направен от кредитополучателя по електронен път, респективно да докаже извършването му със самия запис, каквото в случая липсва.

Твърденията на ищеца за потвърждение на сключването на договора и за предоставена на ответника по телефон информация, с която да са му били разяснени основните параметри на договора остават недоказани, тъй като се установява от изнесеното от вещото лице по проведената по делото ССЕ, че в представената по делото „Информация за заявка за кредит" е вписано, че електронната поща на С.Х.С. е ***, но на вещото лице, според отразеното от самото него, не е предоставена информация за изпращане от страна на дружество на съобщение по тази електронна поща на ответника.

Посоченият Телефон **, който е вписан за заявката за кредит,  не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест за това, да е бил регистриран на името на ответника в период, обхващащ твърдяната дата на заявката.

Отделно от това, липсват доказателства на този телефонен номер да е било изпратено кратко ел. съобщение /СМС/, съдържащо ПИН код за достъп до профила и за активиране чрез линк, а на електронна поща на ответника да е изпратено съобщение с активен бутон за потвърждаване на заявката, който и да е активиран, т.е. че е изпълнена процедурата по чл.4.1 и 4.3 от ОУ и кандидатът е потвърдил договора, както се твърди от ищеца.

Представените на хартиен носител договор и общите условия към него според настоящия състав, не доказват тези обстоятелства, тъй като не са подписани от ответника и като такива не могат да се противопоставят на ответника. Същевременно по делото липсват технически или електронни записи в подкрепа на твърденията на ищеца, че изявлението, касаещо общите условия при които се твърди да е сключен процесният договор, е направено електронно и че същото е прието от ответника, както и да е предоставена, респективно да е получена от ответника твърдяната преддоговорна информация и същият да се е съгласил с нея, нито доказателства, от които да се установи съдържанието на електронните документи, ако такива са били съставени, съответно авторството на изявленията, твърдени да са направени от ответника.

Посоченият в представената информация за заявка за кредит E-mail адрес - **, не доказва извършена регистрация на С.Х.С. на страницата на кредитодателя и респ. дали съществува  профил на лицето на въпросната страница.

Не е доказано от ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, на  С.Х.С.  да е предоставен Стандартен европейски формуляр, за да се запознае с преддоговорната информация, Общите условия и проект за договора за кредит, преди да бъде подписан, и да е потвърдил сключването на договора, чрез натискане на бутона „Подпиши".

С оглед представените доказателства, не може да се приеме, че единствено въвеждането на лични данни в системата на ищеца е достатъчно, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за сключването на процесния договор. Затова и при съобразяване на чл. 180 ГПК, едностранно извършеното от ищеца вписване в договора на данни на ответника, който не носи подпис на ответника,                  не се ползва с доказателствена сила. В ЗЕДЕУУ е предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху представения от него договор е положен електронен подпис от ответника.

На следващо място, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за получаване на сумата от 550,00 лева по договора от ответника.

Липсва изявление на ответника, че приема сумата. Липсват и доказателства сумата да е достигнала до ответника.

Описаната от експерта, изготвил ССЕ Разписка №01000000013701 /05,01,2015г. от 09ч., 34 мин, 15 сек. за платена по електронен път сума от „Фаратум България" ЕООД чрез „Изипей" в полза на С.Х.С. по договор № 222645, като документ, представен едностранно от самия ищец, не е в състояние да докаже твърдяното плащане на сумата по кредита в полза на ответника.

Същото се отнася и до предоставено от ищеца на вещото лице писмо „Потвърждение", изходящо от „Фератум България" ЕООД, че поръчителят „Фератум Банк" ЕАД му е заплатил всички дължими от кредитополучателя - длъжник суми.

И двата посочени документа са частни свидетелстващи такива. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставяне на документа. Удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. В случая, и двата посочени частни документа удостоверяват изгодни за ищеца факти, поради което съдът не кредитира изложените в същите факти.

При изложеното, съдът приема, че не само липсва доказано плащане на сумата от 550,00 лева, но  при отсъствието на доказана облигационна връзка, произтичаща от договор за кредит № 222645/05.01.2015г., то в рамките на настоящото производство ищецът не би могъл да претендира същата на заявеното договорно основание.

С оглед на всичко изложено следва извод за липса на съгласие от страна на ответника за сключване на договора, която липса на съгласие води до нищожност на същия. Тъй като договорът е нищожен, същият не е породил правно действие, поради което предявените искове за установяване на процесните вземания, на основание договор за кредит № ***/05.01.2015г., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода от спора, в полза на ответникът се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът по настоящото дело е представляван от особен представител, назначен на разноски на ищеца, като няма доказателства за сторени от него разноски по делото, поради които такива не му се дължат за присъждане.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между ищеца  „А.З.К.Н.П.З.“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Я.К., Съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, ул. „**" 29, етаж 3, тел. **, от една страна и ответника С.Х.С. ЕГН **********,***, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно: по Договор за кредит № **от 05 януари 2015г. във връзка с Договор за гаранция от                  05 януари 2015г.:  550лв. главница;  56.21лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2015г. до 04 юни 2015г. - датата на последната вноска;  480лв. административна такса за събиране на вземането; 273.79лв. такса за гаранция; 25.08лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 05 юни 2015г. до 17 май 2018г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 25.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми,  за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№7821/**. на ВРС, **-ви състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: