О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
гр.Сливен,
14.10.2020 г.
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в закрито съдебно заседание
проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ДРАЖЕВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при секретаря …………………………………………… и в присъствието на прокурора
…………………………………………………… , като разгледа докладваното от съдията М.Данчев вчн дело № 504 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.249 ал.3 във
връзка с глава ХХІІ от НПК т.е. за проверка на протоколно определение,
постановено в разпоредително заседание, в частта му относно произнасянето по
въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв.
Д.Д. ***, защитник на подсъдимия С.Р.Т., против определение
от 26.08.2020г., постановено в разпоредително заседание по нохд
№ 785/2020г. по описа на Районен съд гр.Сливен, с което районният съд е отхвърлил
като неоснователно искането на процесуалния представител на подсъдимия за връщане
на делото на Районна прокуратура гр.Сливен поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните му права, отстраними в хода на досъдебното производство.
С атакуваното определение,
постановено в разпоредително заседание, проведено на 26.08.2020г.,
първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
на процесуалните права на подсъдимия, с оглед на което е отхвърлил искането на
защитника му за връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на претендираното процесуално нарушение, допуснато в хода на
досъдебното производство.
В частната жалба, по повод на което
е образувано настоящото производство, депозирана от защитника на подсъдимия в
установения от закона и указан от съда срок, се изразява несъгласие с постановеното
в проведеното разпоредително заседание определение в атакуваната му част, като в
тази му част същото се определя като неправилно и незаконосъобразно. Във връзка
с оплакването касаещо допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на досъдебното производство, в жалбата се сочи, че същото се
изразява в липсата на фактическо обвинение в постановлението за привличане на
обвиняем т.е. че в това постановление не е посочено в какво точно престъпление
е обвинен подсъдимия, чрез какви действия е нарушен закона и как се е стигнало
фактически до причиняване на инкриминираната средна телесна повреда на
пострадалия. Заявява се, че според практиката на ВКС, във всяка фаза на
наказателното производство на обвиняемия следва да се укаже по безспорен начин
в какво точно е обвинен, както и че без пълното фактическо и юридическо
формулиране на обвинението, правото на защита на обвиняемия не е гарантирано
според изискванията на НПК. Като се признава, че фактическата обстановка, при
която е извършено престъплението не може да бъде описана в постановлението за
привличане, се обосновава тезата, че фактическите действия в обобщен вид следва
да намерят място и да бъдат описани в постановлението, което би било достатъчно
обвиняемия да разбере за какво фактическо действие или бездействие е обвинен
от прокуратурата, а при липса на фактическо обвинение, обвиняемия следва да
гадае с кои фактически действия е осъществил състава на престъпление от НК.
Обосновава се и извод, че в настоящия случай диспозитивът
на постановлението за привличане на обвиняем не е съобразен с съобразителната
част и диспозитива на тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС,
според което за да се конкретизира престъпното деяние е достатъчно е в
постановлението да се посочат времето и мястото на извършването му, в обобщен
вид всички фактически признаци на престъпния състав и приложимата норма от
Особената част на Наказателния кодекс. Твърди се, че в случая такава
конкретизация липсва по отношение на фактическите обективни признаци на
извършване на престъплението и това е съществено нарушение на процесуалните
правила довели до невъзможност на обвиняемия да разбере в какво точно
престъпление е обвинен. Настоява се за отмяна на атакуваното определение на
съда респ. за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на
прокуратурата за повдигане на ново обвинение на обвиняемия с посочване на
фактическите действия, с които е причинена телесната повреда на пострадалия.
Настоящият съд, в качеството си на
въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частната жалба на
защитника на подсъдимия, като обсъди изложените в нея доводи и съображения,
като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка
на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за
неоснователна.
Първоинстанционният съд е отказал
да прекрати съдебното производство по искане на защитника на подсъдимия и да
върне делото на прокурора, преценявайки, че на досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия респ. на
пострадалия и в тази връзка е отхвърлил като неоснователно възражението на
защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правилата на
досъдебното производство по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК.
Обжалваното протоколно определение
на Районен съд гр.Сливен от 26.08.2020г. в обжалваната му част досежно
въпросите по чл.248 ал.1 т.3 от НПК е обосновано и законосъобразно.
Правилно и обосновано решаващият
съд е приел за неоснователни възраженията на защитата на обвиняемия, че на
проведеното досъдебно производство вкл. при изготвянето на постановлението за
привличане на обвиняем е било допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и в тази
връзка законосъобразно е отказал да прекрати съдебното производство и да върне
делото на прокурора.
Оплакването в частната жалба, по
повод на която е образувано настоящото въззивно производство, за допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното производство се свежда
до твърдението, че в постановлението за привличане на обвиняем не е посочено в
какво точно престъпление е обвинен подсъдимия, и в частност чрез какви конкретни
действия е нарушен закона и как се е стигнало фактически до причиняване на
инкриминираната средна телесна повреда на пострадалия т.е. липсва конкретизация
по отношение на фактическите обективни признаци на извършване на престъплението,
поради което обвиняемият не е бил в състояние да разбере в какво точно се състои
обвинението.
Внимателният преглед на съдържанието на постановлението
за привличане в качеството на обвиняем от 08.05.2010г., предявено на обвиняемия
в присъствието на неговия защитник на 19.05.2020г., налага извод, че то
отговаря на изискванията на чл.219 ал.3 от НПК, както и е в съответствие с
посоченото в т.4.1 от диспозитива на тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г.
на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, докладчик зам.-председателят на ВКС Румен
Ненков.
В диспозитива на това постановление
са посочени датата и мястото на извършване на деянието, както и в обобщен вид всички фактически признаци на
престъпния състав и приложимата норма от Особената част на НК. Изрично е
посочено, че на конкретно определени дата и място обвиняемият е причинил на конкретно
определено лице средна телесна повреда, като е конкретизирано в достатъчна
степен ясно и точно в какво се изразява тази телесна повреда, в случая - в
„счупване на носните костици с дислокация на костните
фрагменти и изразена девиация /изкривяване/ на носната
преграда и деформация на целия нос настрани наляво“. Посочено е и че това е
довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочена е и
нарушената правна норма – тази на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Постановлението за привличане на обвиняем
е било предявено лично на самия обвиняем в присъствието на неговия защитник.
След предявяване на постановлението обвиняемият е бил разпитан в това качество
и изрично е заявил, че разбира в какво престъпление е обвинен.
Следователно възраженията за допуснато
съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на правото на защита на
обвиняемия и в частност на правото му да разбере в какво е обвинен се явяват
несъстоятелни.
Настоящата инстанция напълно
споделя констатацията в атакувания съдебен акт, че за да се конкретизира
престъпното деяние е достатъчно в постановлението за привличане на обвиняем да
се да се посочат времето и датата на извършването му, както и неговите
обективни и субективни признаци, като при това е допустимо съставомерните
признаци да се посочат в обобщен вид.
Непосочването в постановлението за
привличане на обвиняем на начина на извършване на деянието респ. конкретните
действия, с които то е извършено, не представлява непълнота на това
постановление и не ограничава правото на защита на обвиненото лице, тъй като не
се касае за елемент от състава на престъплението по чл.129 от НК, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия и поради това не е необходимо да присъства в
постановлението за привличане на обвиняемо лице.
Правилно първата инстанция е
посочила, че начинът на извършване на
деянието, както и размера на вредите и пострадалото лице, според цитираното
тълкувателно решение, съставлява основание за връщане на производството само
ако става въпрос за елементи на престъпния състав на процесното деяние. Това изискване
обаче е въздигнато като задължителен елемент не на постановлението за
привличане на обвиняем, а на обстоятелствената част на обвинителния акт, спрямо
съдържанието на който изискванията са завишени.
В конкретния случай в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическата обстановка е описана детайлно
и конкретно, като са посочени и с какви именно действия от страна на подсъдимия
се е стигнало до причиняване на телесните увреждания на пострадалия.
С оглед на горните констатации въззивната
инстанция стигна до извода, че СлРС е постановил
обосновано, законосъобразно и мотивирано определение, с което правилно е приел,
че в хода на проведеното разследване не е допуснато твърдяното от защитата на
подсъдимия отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на процесуалните им права в наказателния процес.
В този смисъл атакуваното
определение следва да бъде потвърдено. Жалбата против него в частта му, в която
районният съд е приел, че на проведеното досъдебно производство не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и е отхвърлил искането за връщане
на делото на прокурора следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Поради изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 28.06.2020г. постановено в разпоредително заседание по нохд № 785/2020г. по описа на Районен съд гр.Сливен, с
което е отхвърлено като неоснователно искането на защитника на подсъдимия за връщане на делото на Районна
прокуратура гр.Сливен поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните му права, отстраними в хода на
досъдебното производство.
Настоящото определение е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: