РЕШЕНИЕ№ 78
гр. Пловдив, 07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в закрито съдебно заседание на седми януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
като разгледа докладваното гр. дело № 5219
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 250, ал. 2 ГПК
Образувано е по молба
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за допълване на основание чл. 250 ГПК
на постановеното по делото Решение № 2493/14.06.2019 г., като съдът се
произнесе и по претенцията за установяване на паричното притезание на ищеца
срещу ответната страна М.Г.Д. в размер на сумата от 548, 95 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 27.06.2017 г. до 10.01.2018 г., както и за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2018 г., до
окончателното й изплащане.
В молбата се твърди,
че съдът е бил надлежно сезиран с искане за присъждане на лихва за забава и
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение, до окончателното й изплащане, но е
пропуснал да се произнесе по последното с постановеното по делото решение, с
което е уважен предявеният иск за главница.
В
срока по чл. 250, ал. 1 ГПК ответната страна М.Г.Д. е депозирала отговор на
молбата, в който излага доводи за нейната неоснователност.
Третото лице –
помагач на страната на ответника – П.В.Л., не е подал в законоустановения за
това срок отговор на молбата по чл. 250 ГПК.
Молбата е подадена в срока по чл. 250,
ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата
е основателна.
Производството по гр.д. № 5219/2018 г.
на Районен съд – Пловдив, ІХ граждански
състав, е образувано по предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
против М.Г.Д. обективно съединени искове за приемане за установено, че
ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 630/2018 г. на Районен съд -
Пловдив, XХІ граждански състав, със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми за електрическа енергия и мрежови
услуги, доставени в обект на потребление с ИТН ***, находящ се в с. Л., Област П,
ул. ***, както следва: главница в размер на 12 069, 11 лева,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода
13.04.2017 г. – 11.08.2017 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва за периода 27.06.2017 г. – 10.01.2018 г., в размер на
548,95 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 11.01.2018 г. до окончателното й
изплащане.
С Решение №
2493/14.06.2019 г., постановено по делото, съдът е приел за установено, че М.Г.Д.
дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата от 12 069, 11 лева,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода
13.04.2017 г. – 11.08.2017 г. в обект на потребление с ИТН ***, находящ се в с.
Л., Област П, ул. ***, за което вземане “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД се
е снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 630/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ граждански състав.
С така
постановеното решение съдът е пропуснал да се произнесе по искането за
присъждане на обезщетение за забава върху главницата за периода 27.06.2017 г. –
10.01.2018 г., в размер на 548, 95 лева и за присъждане на законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 11.01.2018 г., до окончателното й изплащане, което искане е
било надлежно заявено както в исковото производство, така и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 630/2018 г. на Районен съд – Пловдив, по което е
издадена Заповед № 492/12.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
По така
заявените претенции съдът не е изложил мотиви, като не се е произнесъл по
последното и в диспозитива на съдебното решение.
Доколкото с
постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло иска за главница,
представляваща стойността на доствена електроенергия до обекта на длъжника и тъй
като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За
периода на забава по всяка фактура с начална датата – денят, следващ деня на установения
падеж и крайна дата 10.01.2018 г., в полза на ищеца следва да се присъди
обезщетение за забавено заплащане на главното задължение в размер на сумата от 548,
95 лв., чиито размер е установен с приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза.
Искането за
заплащане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба, респ. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, представлява
законна последица от уважаване на иска за главница. Поради така изложеното и с
оглед обстоятелството, че исковата претенция на ищеца за установяване на
паричното притезание за главница в размер на сумата от 12 069, 11 лева е
уважена, следва да бъде присъдена и законна лихва върху последната, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
11.01.2018 г., до окончателното й изплащане.
В този смисъл следва да бъде допълнено и
постановеното по делото решение.
Така мотивиран, Пловдивският районен
съд
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 2493/14.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 5219/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ІХ граждански
състав, като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
ДЪЛЖИ на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
сумата от 548, 95 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 27.06.2017 г. до 10.01.2018 г. в размер на законната лихва върху
главницата от 12 069, 11 лева, представляваща стойност на електрическа енергия,
доставена за периода 13.04.2017 г. – 11.08.2017 г. в обект на потребление с ИТН
***, находящ се в с. Л., Област П, ул. ***, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 11.01.2018 г., до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед №
492/12.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 630/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на П.В.Л. – трето лице – помагач на
страната на ответницата М.Г.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните и на третото лице –
помагач.
След изтичане на срока за обжалване на постановеното решение, делото
да се докладва за администриране на въззивна жалба вх. № 41909/25.06.2019
г. на М.Г.Д. против Решение № 2493/14.06.2019 г., постановено по гр.д. №
5219/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ІХ граждански състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК