Присъда по дело №57/2021 на Районен съд - Силистра

Мотиви към присъда № 35 от 31.05.2021 год.
постановена по НОХД № 57 /2021 г. на СсРС

Производството пред РС Силистра е образувано по внесен от Районна прокуратура
Силистра обвинителен акт срещу подсъдимия
Е. И. Х., , с ЕГН **********,
който е обвинен в това, че
на 08.06.2020г. в гр.Силистра, е нарушил мерки, издадени против разпространението
или появяването на заразна болест по хората, въведени със Заповед № РД-01-
274/21.05.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р.България, издадена на основание
чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс, и във връзка обявената с Решение № 325 на
Министерския съвет от 14.05.2020 г. извънредна епидемична обстановка, включително и по
т.5 от Заповедта, като лицето влизащо на територията на Р.България е поставен под
карантина с „Предписание за поставяне под карантина № 200527/255803 от 27.05.2020г.
издадено от Регионална здравна инспекция- Русе за срок от 14 дни, като не е изпълнил
задължението по горните заповеди да не напуска дома си или мястото за настаняване, като е
посочил, че ще пребивава на посочения в предписанието адрес– гр.Силистра, обл.Силистра,
ул.“Х.Б.“№48, като деянието е извършено по време на епидемия и пандемия свързана със
смъртни случаи от Ковид-19 и обявена извънредна епидемична обстановка
-престъпление по чл.355, ал.2, и във вр. с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението, което намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин. Пледира за налагане на наказание “Лишаване от свобода”, като
конкретизира размера от минимално предвидената от правната норма до шест месеца, и
предлага отлагане неговото изтърпяване на основание чл.66 от НК, а по отношение на
„Глобата“ да се определи с приложението на чл.55, ал.2 от НК, тоест под минимума, тъй
като счита санкцията за несъразмерно тежка, в който смисъл дари предлага реализирането
на чл.55, ал.3 НК да не се налага паричната санкция наред с лишаването от свобода.

Подсъдимият Е. И. Х. не участва в съдебното производство. Делото се е разгледало в
негово отсъствие, предвид обстоятелството, че по обвинението за което е изправен да
отговаря пред съда не е тежко и не се изисква присъствието му в съдебното заседание.
Освен това е направена преценка, че обективната истина по делото би могла да бъде
установено и без неговото участие. За съдебните заседания е бил уведомен от неговия
защитник, но не се яви и не посочил уважителни причини за това. Подсъдимия е бил
запознат с възможността съдебното производство да се преводе и в негово отсъствие. Освен
това са налице и условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК и съда е разгледал делото без
присъствието в съдебно заседание на Е. И. Х.. Въпреки това ангажирания защитник, като не
оспорва фактите също предлага определяне на наказанията с приложението на чл.55 от НК.
1

Акцентира върху смекчаващите отговорността обстоятелства. Моли за минимални
наказания.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на съдебното
следствие доказателства намери за установено от фактическа страна следното:
С Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 година, на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията бе обявено извънредно положение на територията
на страната заради разрастваща се епидемия от COVID-19, свързана със смъртни случаи.
Срока му е бил продължен до 13 май 2020г. с последващо решение, обнародвано в
ДВ.бр.33/07.04.2020г.. В последствие с Решение №325/14.05.2002г. на Министерския съвет
на Р.България в страната е въведена ИЗВЪНРЕДНА ЕПИДЕМИЧНА ОБСТАНОВКА,
считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г.. Каса е се за акт постановен на основание чл.63,
ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 7 и 8 от Закона за здравето. По т.2 от същото решение на
министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор е
възложено да въведе временни противоепидемични мерки за територията на страната с цел
защита и опазване живота и здравето на гражданите.
Със Заповед № РД-01-274/21.05.2020г. на Министъра на здравеопазването на
Р.България, издадена на основание чл. 61, ал.2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за
здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, в т.5 е предвидено всички лица
които влизат на територията на страната да се поставят под карантина за срок от 14 дни в
дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с
предписание издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или
оправомощено от него длъжностно лице. Тази заповед е била отменена с друга Заповед №
РД-01-271/19.05.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р.България, къде е
предвидено същото ограничение в т.13 и задължение на лицата да не напускат домовете
или другото място в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието
срок и спазват инструкциите приложение №6. По смисъла на последно посочената заповед
по т.12 е предвидено под 14 дневна карантина да се поставят лицата които са влезли на
територията на страната от други държави посочени в заповед на министъра на
здравеопазването издадена на основание чл.61, ал.2 и чл.63 ал.4 от Закона за здравето.
Предвид изложеното безспорно се налага извода, че Заповед №РД-01-274/21.05.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Р.България е издадена на основание чл. 61, ал.2, чл. 63,
ал. 4 от Закона за здравето. Посочените индивидуални административни актове на
министъра на здравеопазването са относими към предмета на доказване по настоящото
наказателно производство.
На 27.05.2020г. подс.Е. И. Х. влязъл на територията на Р.България през ГКПП „Дунав-
мост“ Русе. Спрямо него инспектор при РЗИ Русе е издал Предписание за поставяне под
карантина №200527/255803 за 14-дневен срок, с начална дата 27.05.2020г.. При изпълнение
на карантината подсъдимия е следвало да ненапуска домът си в гр.Силистра, ул.“Х.Б.“№48.
Свид.Н.И. е служител на ОД МВР-Силистра. При изпълнение на служебни
задължения, му е било възложено да извършва проверки на лицата поставени под
карантина. Така на 08.06.2020г. свидетеля посетил адреса в гр.Силистра, ул.“Х.Б.“№48.
Подсъдимият отсъствал от домът си. Свид.И. във връзка с предходна карантина познавал Е.
И. Х., тъй като му е извършвал и чести проверки. Полицейския служител първо поискал
съдействие на полицейски служители от „Охрана на обществения ред“. Явил се екип в
състава на който бил и свид.А.А. служител в РУ –Силистра. Свид.А. също установил, че
2

подс.Х. не бил в домът си. През това време свид.И. бил провел телефонен разговор с
подсъдимия и му разпоредил да се прибере на адреса. Не след дълго на место с лек
автомобил пристигнал и подс.Х..
Установено от гласните доказателства- показанията на свидетелите И. и А., че на
08.06.2020г. при извършването на проверка на адрес гр.Силистра, ул.“Х.Б.“№48, подс. Е. И.
Х. не пребивавал в домът си.
Писменото доказателство- Предписание за поставяне под карантина №200527/255803
сочи началната дата на карантината 27.05.2020г. и продължителност от 14 дни, които
изтичат в края на последния ден, тоест след края на 09.06.2020г..
Подсъдимият е получил лично предписание за поставяне под карантина с посочен
конкретен адрес и срок. В предписанието е посочен, както административния акт пряко
отнасящ се до поставянето му в това правно и фактическо положение, така и текстът, по
който евентуално ще му бъде търсена наказателна отговорност.
Безспорно подс.Х. е нарушил карантината, не е изпълнил задължението си да не
напуска домът си.
Действайки по гореизложения начин подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.355, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, като на
08.06.2020 г. в гр.Силистра е нарушил мярка, издадена против разпространението на заразна
болест по хората, а именно нарушил предписание за поставяне под карантина
№200527/255803 от 27.05.2020 г. на РЗИ-Русе, издадено в изпълнение на мерките въведени
във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID -19 на територията на Република България, предвидени в Заповед № РД-01-
271/19.05.2020г., отменена с друга Заповед №РД-01-274/21.05.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Р.България, като след пристигане на 27.05.2020 г. от рискова зона за
разпространение на COVID-19, не е спазил срока на 14 дневната карантина, по време на
която е следвало да пребивава на адрес – гр.Силистра, ул. "Х.Б.“ №48, като е напуснал
посоченото жилище, където изпълнявал карантината и пребивавал на обществено място по
смисъла на § 1а от ДР на Закона за здравето – управлявал е л. а. по улиците на града, като
деянието е извършено по време на обявена извънредна епидемична обстановка, свързано със
смъртни случаи, обявено с Решение № 325 от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. на МС.
По отношение на субективната страна. Съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл. Касае се за е формално престъпление и не е нужно
настъпването на конкретен престъпен съставомерен резултат. С факта на напускане на
мястото за карантиниране същия е пристъпил въведената мярка против разпространяването
на заразна болест по хората. Подс.Х. е разбирал обществено опасния характер на
извършеното и е предвиждал и искал настъпването на последиците, които в конкретния
случай се свеждат до напускане на жилището, където е следвало да пребивава. Освен това за
него се каса е за втора карантина през непродължителен период от време както свидетелства
Н.И..

Съда намери обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин, както от
писмени, така и от гласни доказателства взети по отделно и в своята съвкупност, а именно
показанията на свидетелите, справка за съдимост, предписания за поставяне под карантина,
Справка АКС-ГК за пътуванията на подсъдимия извън пределите на страната, писмо от
директора на РЗИ Силистра и други.
3

При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 НК, изхождайки
от предвидено за гореописаното престъпление наказание "Лишаване от свобода", степента
на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 НК.
За това престъпление законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" до пет
години и кумулативно налагане на наказанието "Глоба" в размер от десет до петдесет
хиляди лева. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете
чистото съдебно минало (подсъдимия на два пъти е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на адм. наказание по реда на чл.78а от НК). Отегчаващи вината
обстоятелства не се установиха.Ето защо съда постанови наказание "Лишаване от свобода"
в минималния, предвиден в закона размер, а именно три месеца, изтърпяването на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години. Именно този
размер на наказанието съдът прие, че би оказал превъзпитаваща роля върху бъдещото
поведение на подсъдимия. Съдът определи и наказание "глоба" в минималния предвиден в
закона размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, независимо от становището си за прекомерната
тежест на тази комулативна санкция.

По делото не са направени разноски.

Мярката за неотклонение “Подписка” взета в досъдебното производство, беше
потвърдена на основание чл.309 НПК, с отделно мотивирано определение, след прочитането
на присъдата

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

4

Номер на акта:	35
Дата:	31 май 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия:	Росен Димитров Костадинов

Дело:	20213420200057
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 януари 2021 г.

Присъда по дело №57/2021 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите