МОТИВИ по НОХД 1141/2015г. по описа на СГС – НО, 2 състав
В Софийски Градски съд – Наказателно отделение е внесен
обвинителен акт срещу М.В.П. за това, че на
20.10.2014г.
за времето от 12.00 ч. до 12.40 ч. в гр. *****, в условията на продължавано
престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества – коноп с нето тегло 28.17 грама и
разпространил високорисково наркотично вещество – коноп с нето тегло 0.95 грама
– всичко с общо нето тегло 29.12 грама на обща стойност 174.72 лева, както
следва:
1.
На 20.10.2014г. около 12.00 часа в гр.*****,
жк „*****“ в близост до бл.*** без надлежно разрешително разпространил като
продал на Х.М.И. високорисково наркотично вещество – коноп с нето тегло 0.95
грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 13.7 % на
стойност 5.70 лева
2.
На 20.10.2014г. около 12.40 часа в гр.*****,
жк „*****“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*
без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество – коноп с нето тегло 28.17 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 12.9 % на стойност 169.02 лева – престъпление по чл.354а, ал.1,
пр.4 и пр.5 вр.
чл.26, ал.1 НК
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и приема, че е
безспорно доказана описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.
Прокурорът подържа тезата си, коментирайки показанията на свидетелите Х.И., В.Г.,
К.К., А. С., Р.Н. и Й.П.. По отношение на показанията на свидетелите В. П. и Е.Т.
- П., представителят на прокуратурата изразява становище, че те не следва да се
кредитират, защото свидетелите са в близки отношение с подсъдимия – негови
родители като развива и доводи по същество на показанията им относно тяхна
житейска нелогичност.
Съобразявайки липсата на осъждания спрямо подсъдимия към момента на осъществяване на деянията и позитивните характеристични данни,
предлага при определяне на наказанието то да бъде към минималния размер и изпълнението
му бъде отложено на основание чл.66 НК, както и да бъде наложен минималният
размер на наказанието „глоба“, а веществените доказателства
да бъдат
отнети
в полза на държавата.
Защитата на подсъдимия П. претендира, че
обвинителната теза на прокуратурата е недоказана, поради което и подзащитният
му следва да бъде оправдан. По отношение на обвинението за държано от негова
страна наркотично вещество в дома, в който живее, защитата счита, че са събрани
категорични гласни доказателства, че то е държано от неговата баба, а не от
него, тъй като показанията на родителите му не се опровергават от нито едно
доказателство по делото. По отношение на обвинението за разпространяване на
наркотично вещество на св. Х. И., защитникът коментира, че показанията на
полицейските служители не следва да се приемат като доказателство за вината на
неговия подзащитен, тъй като при извършен обиск на М.П. не са намерени у него
банкноти, твърдяни от свидетеля като предадени при закупуването на наркотичното
вещество. Според защитата това игнорира като достоверни показанията на И. за
извършена размяна. В тази връзка коментира и наличната разлика в процентното съдържание на
активния компонент на изследваното доброволно предадено от И. вещество като
твърдяно за продадено от подсъдимия – разлика, определяща като недостоверно
твърдението, че свидетелят е получил след продажба това вещество от П.. Адвокат
Б. пледира пред съда за игнориране като доказателствено средство и на протокола
за претърсване и изземване, тъй като действието е проведено при извършени
множество процесуални нарушения, изразяващи се в присъствие на множество лица,
които не са вписани в протокола, както и данни за правени фотоснимки, които не
са приложени към него. На последно място коментира и неяснотата относно
определяне на стойността на наркотичното вещество – предмет на престъплението,
тъй като приложеното ПМС №23/29.01.1998г. не е приобщено към материалите по
делото, а е приложено след изготвеното заключително постановление на
разследващия полицай.
Подсъдимият
М.П. дава обяснения за случилото се, твърдейки, че се е срещнал със свидетелят Х.И.,
за да получи от последния видеоигра, когато са били и задържани от полицейски
служители, а за наличието на намереното в дома му наркотично вещество е разбрал
при извършеното претърсване и изземване, тъй като това са билки, ползвани от
неговата баба за лекуване на различни нейни заболявания. В предоставената му
възможност за последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М.В.П. е роден на ***г***,
живее в град *****, жк „***** *“ бл. ***, вх.*, ет.*, ап.*, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно специално образование, студент, ЕГН **********.
Свидетелите В.Г., К.К., А. С. и Й.П. работили
в 09 РУ-СДВР като оперативни работници и тяхната работа била свързана с
пресичане и превенция на криминална дейност. Те притежавали информация, че лице
с прякор „Фтицата“ разпространява наркотични вещества на територията на жк „*****“
и конкретно в неговата 4-та част в близост до местоживеенето си. На
20.10.2014г. свидетелите осъществили наблюдение в близост до бл.***, където
живеело лицето, когато забелязали, че това лице, известно им по описание и
индивидуални лични данни като подсъдимия М.В.П. се срещнал в близост до блока,
в който живее в жк „*****“ – бл.*** - със св. Х.И.. Полицейските служители
наблюдавали извършена размяна между тях, при която свидетелят предоставил
парична сума от 20 лева на подсъдимия, срещу която получил хартиена сгъвка /сгъната
салфетка/, съдържаща високорисково наркотично вещество, установено впоследствие
като коноп с нето тегло 0.95 грама, съдържащо активен наркотично действащ
компонент делта -9 - тетрахидроканабинол
13.7%. След извършената продажба на веществото двамата се отправили към дома на
св. Х.И., за да върне свидетелят видеоигра на подсъдимия М.П., когато били
задържани от свидетелите – полицейски служители. При задържането си св. И. казал,
че притежава високорисково наркотично вещество, закупено непосредствено преди
това от подсъдимия и го извадил от джоб на панталона си, предавайки го доброволно
на полицейските служители. Впоследствие те заедно с подсъдимия отишли в дома на
М.П., където към онзи момент се намирала неговата баба и след осигуряване на
поемни лица, пристъпили към претърсване на жилището, намиращо се в гр. *****,
жк „*****“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.*. При това действие в шкаф в кухнята била
намерена пластмасова кутия с надпис „Lorys“ с винтова капачка, в която било установено наличие на растителна маса,
представляваща коноп с нето тегло 28.17 грама и съдържание на активен
наркотично действащ компонент делта-9-тетрахидроканабинол 12.9%. Стойността на
това вещество била 169.02 лева, а на предаденото доброволно от св. Х.И. – 5.70
лева. При това действие била намерена и иззета електронна везна от плот в
кухнята.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от свидетелските показания на В.Г., К.К., А. С., Р.Н., Й.П.,
М.Л., Ц.Г. и приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.2 НПК негови
показания от досъдебното производство, както и от тези, приобщени по реда на
чл.281, ал.1, т.4 НПК показания на св. Х.И. /л.16-18 от материалите по
досъдебното производство/, от заключението на физикохимична експертиза /л.40-41
от материалите по досъдебното производство/, от писменото доказателствено
средство – протокол за претърсване и изземване /л.21/ и писмените доказателства
– протокол за доброволно предаване /л.43/ и справка за съдимост на подсъдимия.
Показанията, депозирани
от свидетелите В.Г., К.К., А. С. и Й.П., съдът прецени като логични и
последователни. Полицейските служители изясняват причината за извършваното от
тях наблюдение, изразяваща се в налична предварителна информация за дейност по
разпространение на наркотични вещества от страна на подсъдимия, известен и по
прякор, наблюдаваната от тях среща между него и св. Х.И., възприетата размяна
на банкнота от страна на свидетеля и хартиена сгъвка от страна на подсъдимия,
последващо тяхно задържане и извършено действие по претърсване в дома на
подсъдимия, където от детайлизирано място са намерени и иззети пластмасова
кутия с растителна маса и електронна везна. Тези свидетели изнасят твърдения за
възприемане от тяхна страна на изявления от страна на св. Х.И., че е получил
наркотичното вещество от подсъдимия и сумата, която е заплатил за него. Техните
показания относно времето и мястото на установяване на извършените деяния,
както и изявленията на свидетеля по закупуване на процесното вещество,
съответстват и на отразеното в писменото доказателство по делото – протокол за
доброволно предаване, в което св. И. саморъчно отразява, че „тревата съм я
закупил с цел лична употреба”. Изнесената информация от свидетелите Г., К., С.
и П. съответства напълно и на носената от И. доказателствена информация относно
причината за осъществената среща с подсъдимия, вида на закупеното вещество, неинцидентността
на срещата им за закупуване на наркотик и цената, която е платил за него. Показанията
на И., депозирани по реда на чл.223 НПК във фазата на досъдебното производство
и приобщени в хода на съдебното следствие поради невъзможност за призоваване на
свидетеля за провеждане на личен разпит пред съда, са детайлни, последователни
и вътрешно непротиворечиви. Той самият изнася твърдения за знание на друго
лице, което също притежава информация за дейността на подсъдимия по
разпространение на наркотични вещества – Р.Н., който в своите показания поради
неприсъствие на случилото се не коментира относими към предмета на доказване по
делото факти, касаещи конкретния случай, но обективира информация за закупуване
на марихуана от подсъдимия извън жилището, което обитава М.П.. Важни за
предмета на спора са и твърденията на св. Х.И., че подсъдимият му е продавал
наркотични вещества освен в близост до блок *** и в своето жилище, като е
„складирал“ марихуаната в празни кутии, намиращи се в шкаф в кухнята на
апартамента. Тези данни напълно съответстват на обективираното в протокол за
претърсване и изземване намиране на растителна маса в пластмасова кутия в шкаф
в кухнята, установена впоследствие като коноп със съответно съдържание на
активен наркотично действащ компонент. Времето
на извършване на това процесуално-следствено действие, мястото на намиране на
веществото, лицата, които са се намирали в помещението по време на действието
са еднопосочни установени както от това писмено доказателствено средство, така
и от показанията на коментираните полицейски служители и свидетели – поемни
лица – Ц.Г. и М.Л.. Това действие е извършено по установения процесуален ред
като е одобрено от съдия при съответния компетентен първоинстанционен съд, а поемните лица в своите разпити
добросъвестно коментират начина на провеждане на действието. От тях се
установява, че в жилището освен бабата на подсъдимия се е намирал и самия той и
заедно с поемните лица са възприели шкафа, от който е иззета процесната кутия с намиращо се в нея
наркотично вещество. Нито полицейските служители, нито поемните лица изнасят
твърдения за свои възприятия относно коментар на подсъдимия по вида и произхода
на веществото, нито такъв на неговата баба, пребиваваща в помещение на
апартамента. Преценявайки процесуалната издържаност на действието, съдът не се
съгласява със защитата за осъществени процесуални нарушения при неговото
провеждане поради неизготвяне на фотоалбум – на първо място, за разлика от
защитата, съдебният състав не установи информация, носена от някои доказателствени
източници, за правени по време на действието фотоснимки, а от друга - липсата
на приложен фотоалбум или заснемане на действието не опорочава самото действие,
тъй като неговото фотографиране и последващо изготвяне на фотоалбум не е от
задължителните реквизити, влияещи върху процесуалната годност на претърсването
и изземването.
Изнесената от поемните
лица – свидетелите Ц.Г. и М.Л., последователна и взаимно непротиворечива
информация относно механизма на извършеното претърсване и изземване и тяхната
липса на родствена или приятелска връзка със семейството на подсъдимия бе
съпоставена с информацията, носена от свидетелите В. П. и Е.Т. – П. – родители
на М.П.. Поради близката връзка между тях и невъзползването им от възможността
по чл.119 НПК да откажат да свидетелстват, съдебният състав подходи при оценка
на достоверността на показанията им, поставяйки ги в контекста на останалите
доказателствени източници и отговори негативно относно тяхното кредитиране и в
частност на показанията на св. Е.Т. – П.. В тях тези свидетели коментират, че
кутията с намереното и установено впоследствие като наркотично вещество е на
неговата баба - майката на св. В. П., която го използвала за лечение на свои
заболявания и с което се снабдявала от пазар „на черно“. В подкрепа на тези
показания са и обясненията на подсъдимия за използване на веществото от баба му
и за вербализиране от нейна страна на това обстоятелство пред полицейските
служители. На тази информация противостоят показанията на полицейските
служители Г., К., С. и П., всички от които са присъствали на действията по
претърсване, но никой от тях не коментира този факт и дори в техните показания
не се съдържат и индикации за подобни изявления от страна на бабата на подсъдимия.
Подобни изявления не намират място и в показанията на поемните лица като всички
свидетели се ограничават във вниманието си спрямо този родственик на подсъдимия
само отразявайки присъствието й в едно от помещенията на жилището, различно от
кухнята. Неподкрепата на твърденията на подсъдимия и неговите родители от други
доказателствени източници, тяхната близка връзка помежду им и липсата на
отразяване в този смисъл и в коментирания протокол за претърсване и изземване,
от една страна дискредитира за този състав заявеното от П. и Т. – П. в частта
относно лицето, владяло процесните вещества, намерени в техния дом, а от друга
мотивира съда да приеме изнесеното от самия подсъдим като негова обяснима
защитна позиция. Съдът възприема даденото от М.П. обяснение за срещата му с със
св. Х.И. по повод връщане на видеоигра, тъй като и самият свидетел коментира
този факт в своите показания, но предоставянето на видеоигра от И. на П. е
последващо на предоставянето срещу парична сума на високорисково наркотично
вещество от страна на подсъдимия на св. Х.И..
Съдът преценява като обосновано и пълно
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и изслушано в
съдебната фаза на процеса заключение на физикохимична експертиза, даващо
възможност на съдебния състав да получи отговор относно вида и количеството на
съдържимото в установеното хартиено пакетче и в кутия в жилището, обитавано от
подсъдимия, вещество. От заключението на експертизата, както бе отразено, се
установява и процентното съдържание на активен наркотично действащ компонент,
определен като делта – 9 – тетрахидроканабинол и съответно като 12.9% в
растителната маса в дома на подсъдимия и 13.7% - в държаното от страна на св. Х.И..
Нетъждествеността на процентното съдържание на веществото в двата предмета дава
основание на защитата да претендира, че предаденото от св. Х.И. вещество не е
част от намереното в дома на неговия подзащитен, развивайки тезата, че това
определя като недостоверни показанията на този свидетел и води до тяхно
игнориране. Съдът изложи съображения за причините, поради които цени изнесеното
от И. и те са свързани с относимостта им с останалите и писмени и гласни
доказателствени източници, а само по себе си това несъответстиве не води нито
до игнориране на неговите показания, нито до неангажиране на отговорността на
подсъдимия за едно от деянията, чието извършване му е вменено във вина, тъй
като нито св. И., нито някой друг от свидетелите коментира, че свидетелят е
получил наркотичното вещество в дома на подсъдимия или е възприел той да отделя
даденото му вещество от това, намерено впоследствие в буркан в шкаф в кухненско
помещение – този факт не го твърди както нито
един свидетел, така и прокуратурата при очертаване рамките на
обвинението.
Установените от съда фактически положения го мотивират да
приеме, че подсъдимият М.В.П. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 и пр.5 вр. чл.26, ал.1 НК – на
20.10.2014г.
за времето от 12.00 ч. до 12.40 ч. в гр. *****, в условията на продължавано
престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества – коноп с нето тегло 28.17 грама и разпространил
високорисково наркотично вещество – коноп с нето тегло 0.95 грама – всичко с
общо нето тегло 29.12 грама на обща стойност 174.72 лева, както следва:
На 20.10.2014г. около 12.00 часа в гр.*****, жк „*****“
в близост до бл.*** без надлежно разрешително разпространил като продал на Х.М.И.
високорисково наркотично вещество – коноп с нето тегло 0.95 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 13.7 % на стойност 5.70
лева
На
20.10.2014г. около 12.40 часа в гр.*****, жк „*****“, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.* без
надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество – коноп с нето тегло 28.17 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 12.9 % на стойност 169.02 лева.
За държане и разпространение на това вещество е необходимо разрешение съгласно
Конвенция на ООН от 1961 година за упойващите вещества, ратифицирана от
Република България и обнародвана в ДВ брой 97/1996 година, Конвенция на ООН от
1988 година за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Република
България и обнародвана в ДВ брой 89/1993 година, чл. 4, ал. 2 от ЗКНВП,
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
Разпространението от страна на
подсъдимия М.П. на икриминираното вещество се установява от разпитите на
свидетелите по делото, чиито показания бяха обсъдени по-горе и в частност тези
на свидетелите Х.И., В.Г., К.К., А. С. и Й.П., както и от протокола за
доброволно предаване от страна на Х.И. на процесното наркотично вещество. Видът
и количеството на наркотичното вещество се доказва от заключението на
физико-химична експертиза, а неговата стойност, която не е елемент от състава
на престъплението – от рамкираната стойност в Постановление на Министерски
съвет №23/29.01.1998г., поради което за изчисляването й не са необходими
специални знания на експерти, а наличието или не на цитираното ПМС в кориците
на делото не препятства възможността за оценка на инкриминираното вещество, още
повече, че то не представлява източник на доказателствена информация чрез
използване на някакъв процесуален способ, за да бъде предявявано на подсъдимия,
в какъвто смисъл са и възражения на защитата за извършено нарушение на процесуалните
правила в досъдебната фаза на процеса. По отношение държането с цел
разпространение на наркотично вещество в жилище в жк „*****“ бл.***, за съда
доказаността на това обвинение се основава отново на показанията на свидетелите
В.Г., К.К., А. С., Й.П. и на свидетелите Ц.Г. и М.Л., както и на обективираното
в протокол за претърсване и изземване установяване на веществото, изследвано
впоследствие като наркотично по съответен вид и количество чрез физико-химичната
експертиза.
Двете деяния са извършени при условията
на продължавана престъпна дейност, тъй като те осъществяват поотделно различен състав
на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен –
няколкоминутен – период от време при една и съща обстановка и при еднородност
на вината. От субективна страна те са осъществени от подсъдимия при форма на
вина пряк умисъл като той е съзнавал, че държи с цел разпространение и разпространява
наркотично вещество без надлежно разрешително, съзнавайки общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, искал е
и е допускал настъпването им.
Конопът няма легална употреба, пазар и
производство и поставен под забрана съгласно ЗКНП и е включен в Приложение №1
към чл.3, от ЗКНВП и чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, определящо го като вещество с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от неговата злоупотреба, забранено
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Причина за извършване на престъплението е ниското правосъзнание и желание
за облагодетелстване от страна на М.П..
В санкционната част на разпоредбата на чл.354а, ал.1 НК, приложима спрямо
подсъдимия М.П., е визирано наказание „лишаване от свобода” за срок от две до
осем години и „глоба” от пет хиляди до
двадесет хиляди лева. При определяне размера на наказанието съдебният състав
съобрази факта, че подсъдимият е осъществявал дейността по разпространение на
наркотични вещества от известен период от време, за което свидетелстват Р.Н. и Х.И.
и самото разпространение е осъществено във време от денонощието, в което тази
дейност би могла да стане достояние на множество лица. Съдът прецени и относително
немалкото количество вещество, открито в дома на обвиняемия и държано от него с
цел разпространение, за което свидетелства и намерена електронна везна, чието
предназначение е коментирано от св. Х.И. за отмерване на наркотичното вещество.
В противовес на описаните обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на
подсъдимия и позитивните характеристични данни, изнесени от неговия приятел –
св. В. В.. При този баланс и съобразявайки целите на наказанието по превъзпитаване
на подсъдимия и поправително въздействие и върху останалите членове на
обществото, съдът счете, че наказание „лишаване от свобода” в минималния,
предвиден в санкционната част на приложимата материалноправна норма размер - за
срок от две години - ще постигне целите на наказанието. Съобразявайки
изискването за кумулативно наказание
„глоба”, съдебният състав определи на П. такова в минимален размер –
5000 лева.
Наличието на формалните предпоставки на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК
мотивира съда да отложи изпълнението на така определеното наказание „лишаване
от свобода“ за минимален изпитателен срок от три години, давайки възможност на
подсъдимия да преосмисли своето поведение и го съобрази под угрозата от
активиране на наказанието при
осъществена противообществена проява във визирания изпитателен срок.
Предметът на престъплението, на
основание чл.354а, ал.6 НК, бе отнет в полза на държавата като бе постановено
унищожаването му.
На основание чл.189, ал.3 НПК М.В.П. бе осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 30.00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС и 171.32
лева в полза на Държавата, както и държавна такса в размер на 10 лева за
служебно издаване на изпълнителни листи.
Така мотивиран съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ :