Протокол по дело №924/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 757
Дата: 11 август 2023 г. (в сила от 11 август 2023 г.)
Съдия: Асен Владимиров Попов
Дело: 20233100600924
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 757
гр. Варна, 10.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Иваничка Д. Славкова

Яна Панева
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
и прокурора В. Вл. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233100600924 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбопод. Д. И. Н. - уведомен чрез адв. Бр. Б., не се явява, за него адв. Бр. Б. –
редовно упълномощен.
Част. обв. С. Ч. – редовно призован, явява се лично, и с адв. Д.– редовно
упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
при условията на чл.269 ал.3 НПК
по отношение на жалбод. Д. И. Н.
На основание чл.331 ал.2 НПК делото се докладва от съдия А. Попов
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Считам подадената въззивна жалба срещу присъдата на ВРС по
НОХД № 484/2022 г. за неоснователна. Смятам, че постановената от ВРС присъда е
правилна, законосъобразна и обоснована, а наложеното на подс. Д. И. Н. наказани е
справедливо и законосъобразно. Присъдата е постановена след обективно, всестранно и
1
пълно разследване, и изясняване на фактическата обстановка. Събрани са необходимите и
възможни док-ва за установяване на обективната истина. Считам, че събраните по делото
док-ва са били анализирани подробно и обективно от съда, и преценени от него по отделно
и в тяхната съвкупност, и въз основа на тях съдът е извел правите си изводи, които както
казах, считам за правилни и законосъобразни. Считам, че действително са налице док-ва за
обективната и субективна съставомерност на противоправното поведение на подсъдимия,
осъществяващо престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК. За това Ви моля да оставите
жалбата без уважение и да потвърдите първоинстанционния акт.
АДВ.Д.: Аз изцяло се присъединявам към становището на държавното обвинение.
Считам че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, обоснована
е изцяло от док-вения материал по делото, съдът е анализирал всички док-ва както по
отделно, така и в съвкупност, както го изисква и закона, и е стигнал до обоснования извод,
че подсъдимия е виновен за извършеното от него деяние, поради което му е наложил и
наказанията които считам за справедливи. Ето защо, моля да оставите въззивната жалба без
уважение и да потвърдите първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.
АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, аз поддържам така подадената въззивна жалбата
срещу присъдата на ВРС и за разлика от схематичното твърдение за това, че присъдата е
правилна и законосъобразна, аз твърдя, че същата е неправилна, т.к. възприетата фактическа
обстановка в мотивите, не се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни док-ва.
РС след като описва кой какво твърди или какво е твърдял в обясненията и в пледоариите на
страните по делото, е прел за установено, че това, което е обяснил пострадалия е вярно и се
е опитал да го нагласи към останалите док-ва по делото. Аз считам, че така направения от
РС извод за това, че това което твърди пострадалия за това, че бил блъснат и в следствие на
това са се получили тези наранявания, отделно от това твърденията му, че е удрян в лице и
по цялото тяло е бил бит от страна на моя подзащитен, не се потвърждава от анализа именно
на тези гласни док-ва, а към тях трябва да приобщим едно много важно док-во, и това е
СМЕ.
Нито едно от твърдените в мотивите на съда, че свидетелите по делото, а те са
няколко и всъщност цялата ситуация е, че моя подзащитен и така наречения пострадал са
съседи. В това съседство, ако можем да говорим за неизправна страна, това безспорно е
пострадалия, който в нарушение на всякакви морални, етични норми, както и нормите които
са възприети по закона за етажната собственост, всъщност в непозволения времеви
интервал от време – вдига шум, блъска, тряска посред нощ, пуска високо без значение дали
е музика или телевизор, тоест нарушава общите правила за обитаване на едно съвместно
жилище, каквото е един жилищен блок. Това нещо не се случва един или два пъти, това са
няколко неща които стават, очевидно е, че същия има склонност и към употреба на алкохол,
защото свидетелите казват, че не за първи път той всъщност е в такова настроение и то
около и след 00:00 часа, което определено е неправилно.Така са се развили и събитията през
тази вечер.
За пореден път имаме висока музика в 01:30 часа, имаме блъскане на врати, което е
2
довело до нормалната реакция на всеки един нормален човек, който желаеда си почива по
това време, отделно и другите мотиви, че има да учи и т.н.
Тук искам да направя и паралел между двамата, кой е Ч. и кой е Н.. Единия е
студент по медицина последен курс - завършва, тих, скромен, това говорят свидетелите за
него, неконфликтен, за разлика от Ч., който очевидно, че не е от този тип хора. Напротив,
той работи някъде като охранител или нещо подобно, обича да се прибира късно вечер,
обича да употребява алкохол, обича да отваря вратите – входната и на асансьора с крак,
което също говори за неговата личност и начина по който той изразява отношението си към
околната среда и мястото където живее. Всъщност тогава, чувайки и притеснявайки се,
защото тази вечер, това негово поведени е чуто не само от моя подзащитен, то е чуто и от
други съседи в блока. За това говори и свид.Али, чийто показания неправилно се пришиват
към това, че потвърждавали обясненията на тъжителя Ч.. Когато подсъдимия отива и иска да
звъни, да му каже да престане с тази музика – два часа посред нощ е, за пореден път му
прави забележка, същата вечер му се отговаря с нещо съвсем различно - „аз съм собственик,
ти си наемател, аз каквото си искам това ще правя“. Няма да коментирам и ще оставя на
вашия анализ тези негови приказки. Оказва се, че никой не му отваря, дали е бил вътре Ч. и
не му отваря, както и друг път го е правил или е бил излязъл, както той твърди за цигари, е
неясно и не е изяснено по делото, защото моя подзащитен след като е звънял, звънял и
тропал и не му е отворил никой, се е прибрал. В един момент се чува блъскане на
асансьорната врата и той разбира, че някой всъщност слиза на етажа, излиза и го вижда него
в пияно състояние и му прави забележка за пореден път. От там възниква свадата между
двамата, тъжителя напада моя доверител, пада долу на площадката и започва една борба
между двамата. В следствие на което подсъдимия успява да го отблъсне от себе си след като
е отдолу, става очевидно първо Ч., но площадката е много ниска и ние искахме там да се
види, че това което обяснява той е точно така, и изправяйки се той се подхлъзва и пада по
стълбите надолу. Това е фактологията до тук, освен в един момент, когато се появява
приятелката на подсъдимия и която потвърждава тази борбата между двамата и липсата на
каквото и да е – на това сдърпване и падане, когато Н. е под него, няма никакви други док-
ва. Док-вата следват от там нататък и те са в обясненията на двамата съседи, единия е Али, а
другия е Пламен или Павел.
Първо се отзова Али и той се отзовава не на друго, а на звъненето на момичето с
което живее Н., защото тя търси помощ от тази агресия, която е проявил Ч. по отношение на
нейния приятел. Тя търси помощ и твърдяното тук, че тя била му казала „спри, ще го
убиеш“ и т.н., това са неща които ги няма никъде в кориците на това делото. Не знам откъде
съдията, който реши този казус, е вземал и извадил в този контекст. Аз съм бил на по-
голямата част от това делото, знам обяснението на всеки един, знам и това което са казали
на ДП. Почти всички обяснения са четени в зала и те потвърждават реално тази обстановка.
Да, защо ако ние сме били агресорите, защо ще тръгнем да го гоним и да му търсим сметка
на този човек по стълбите надолу. Говори се в мотивите, че там е имало удари, а такива
обяснения няма. Няма такива обяснения включително и при четенето по реда на чл.281
3
НПК. Тоест да, той е бил толкова афектиран Н., че го държал и го е питал защо прави
всичко това. На база на показанията на Али и на Павел се вижда, че това което съда е приел
в мотивите си, за да подкрепи тезата за това, че обясненията на Ч. са достоверни, не
отговаря на истината, защото такова потвърждение няма. Да има капки кръв по стената,
защото той падайки и тук се връщам към основния момент и вещите лица бяха
категорични, че това счупване на костицата на ръката може да стане само и единствено, не
може да стане от пряк удар, да става само когато той падайки по стълбите надолу, а той в
един момент на разпита твърдеше, че въобще не е падал и т.н. Тези противоречия ги няма
изяснени към мотивите на това дело. И затова всички телесни увреждания, които е получил
са в лявата част, защото залитайки той пада на лявата си част по стълбите, получавайки тези
травматични увреждания, включително и това което е по лицето, и те в никакъв случай не
са от преки удари. Да, казват вещите лица, биха могли, но ние сме свикнали, те винаги имат
няколко варианта на причиняване. Но на конкретния въпрос по отношение на това биха ли
могли да бъдат получени при падане и телесната повреда, за която всъщност той отговаря и
другите телесни увреждания, които са констатирани в лявата част казаха, че могат да бъдат
получени по този начин.
За това аз твърдя, че тази присъда, така написана, с така потвърдени мотиви,
определено не може да отговаря на истината. Но не се учудвам, че прокуратурата най-
вероятно задълбочено не го е чела това дело, за да може да има тази представа и е по-лесно
да се каже да се потвърди присъдата отколкото да се вникне в нея въпреки на задълженията
за принципност и разкриване на обективната истина. Тук не става дума за това, че тази
присъда е тежка, но това момче, което работи като лекар в чужбина в момента, за него е
въпрос на чест, въпрос на достойнство и затова ние обжалваме тази присъда. Иначе на 3
месеца какво да му обжалваш.
Говорихме за афектното състояние, бил ли е в афектно състояние или не е бил.
Вещите лица казват, че такова афектно състояние не било налице защото и приемат чисто
медицинските критерии които са, но казват, че страха който е изпитвал Н. при тази агресия,
когато той му казва, защо за пореден път, и той се нахвърля върху него, реакцията за да го
отблъсне от себе си, къде е умисъл в цялата тази история да причини всичките тези
увреждания за които се говори в обв. акт. Включително и алтернативата която бяхме дали
по отношение на това, че определено има раздразнително състояние, тук не говорим за този
афект, който изключва наказателната отговорност. Говорим за раздразнително състояние
каквото има.
Но пак казвам, основното е, че няма док-ва, това е неговата дума, който твърди, че не
бил падал, а че бил блъснат. В последствие вече се коригира на базата на въпросите които
му бяха поставени, че май паднал по стълбите и т.н. Всичкото това колебание дава поводи
за размисъл относно това доколко неговите обяснения са правдоподобни. Вижте и
обясненията, които са дадени от тези двама свидетели, които са дадени и на ДП, и това
което е дадено там и ще видите, че те не се налагат върху мотивите така както ги е направил
съда. Затова казвам, че е необоснована присъдата и твърдението за умишлено причиняване
4
на телесни повреди е недоказано. За това аз моля само за едно или да го оправдаете напълно
или да приемете, че има друга квалификация която води до други изводи и други правни
възможности.
АДВ. Д.: /реплика/ Основната причина за извършване на това престъпление е, че
подсъдимия е взел закона в собствени ръце, решил е да го прилага и е решил да налага
наказание. Знаейки и български език, той като учи медицина в България, би следвало да
знае, че не той следва да определи дали едно нещо е нарушение или престъпление и не той
следва да наложи наказанието. В България има достатъчно институции и ако това лице се
беше обърнало към тях, сега нямаше да сме тук пред съда.
Затова считам, че това е основната причина и дееца е извършил деянието виновно.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение.

Протоколът написан в с.з., което приключи в 10:35 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5