Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 23.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното
заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Р. и с участие на прокурор В.Радева от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 39 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „М.5.С.Д.“ ЕООД, ***, депозирана срещу
Решение № 1/04.01.2022г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД
№ 278/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно
постановление № ЗЖ-41/08.09.2021 г., издадено от директора на Областна дирекция
по безопасност на храните – гр. Шумен, с което на „М.5.С.Д.“ ЕООД, ***, за нарушение
на чл. 132, ал. 1, т. 20 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и
на основание чл. 417, ал. 2 от ЗВМД е наложена имуществена санкция в размер на
1000 / хиляда/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не са
били налице законовите основания за ангажиране на отговорността му, а в
условията на алтернативност излага съображения за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажност на нарушението. Поради
това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
наказателно постановление.Претендира присъждане на сторените по делото
разноски. В съдебно заседание дружеството се представлява от адв.Д. Р., която поддържа касационната жалба по изложените
в нея доводи за незаконосъобразност.
Ответната страна, ОДБХ –
Шумен, депозира писмени отговор на касационната жалба, в който аргументира
становището за нейната неоснователност. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не явява и не
изпраща представител.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Във връзка с подадено
Заявление за регистрация на животновъден обект
с вх.№РД27-2741/26.04.2021 г. от „М.5.С.Д."
ЕООД, на 10.05.2021г., от инспектори
при ОБДХ- гр.Шумен била извършена проверка в животновъден обект за отглеждане
на ЕПЖ и ДПЖ в гр.Върбица, собственост на дружеството , която констатирала нарушения
на ветеринарносанитарните изисквания, а именно: 1 -
на чл.4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 44/2006 г., т.к. входът на ЖО не разполагал с
оборудване и място за измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства; 2
- на чл.4, ал. 1,т. 5 от Наредба № 44/2006 г. , т.к ЖО не бил ограден по начин,
осигуряващ безопастността на обекта и не позволяващ
свободен достъп на хора и други животни; 3 - на чл.4, ал. 1, т. 7 от Наредба №
44/2006, т.к не бил осигурен санитарен възел на ЖО; 4 – на чл.4, ал. 1, т. 9 от
Наредба № 44/2006 г. т.к не била обособена площадка/контейнер за трупове на
умрели животни и непредоставянето на документ, доказващ правото на ползване
върху имота,на който се отглеждат ЕПЖ. На основание чл. 131, ал.2, т.1 от
Закона за ветеринарномедиицинската дейност били
дадени указания да се отстранят описаните несъответствия на законодателството в
срок до 10.07.2021г.
Посоченото било обективирано
от св.М. в Предписание №16 , предявено на собственика на обекта.
При извършена контролна
проверка на 05.08.2021 г. било констатирано неотстраняване на три от посочените
в предписанието нарушения, като проверяващите – св.М. и св.Х., съставили и съотв. Констативен протокол, в който установеното
определили като нарушение по чл.132, ал.1, т.20 от ЗВмД1 а на 09.08.2021 г. бил
съставен на нарушителя „М.5.С.Д. " ЕООД и АУАН. Същият бил връчен на представляващия
дружеството С.Д., като в него било обективирано от
страна на последния обяснение касателно неизпълнение
на предписанията, свързано с липсата на време поради неотложна друга земеделска
дейност.
Въз основа на АУАН, на
08.09.2021 г. било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го
орган на което, възприел изцяло посочената в съставения акт фактическа
обстановка, като наложил на нарушителя „М.5.С.Д. " ЕООД на основание
чл.417, ал.2 от ЗВмД, във вр.
с чл.53, ал.1 от ЗАНН административно наказание „имуществена санкция" в размер
на 1000 лв. за нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност-поради неизпълнение на т. 1 на Предписание №16/10.05.2021г.;
„имуществена санкция" в размер на 1000 лв. , за нарушение на чл.132, ал.1,
т.20 от Закона за ветеринарномедицинската-за неизпълнение на т. 2 на
Предписание №16/10.05.2021г. и „имуществена санкция" в размер на 1000 лв.
за нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от Закона за ветеринарномедицинската дейност-за
неизпълнение на т. 3 на Предписание №16/10.05.2021г.
На 18.10.2021 г на
жалбоподателя било издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект
№ ЗЖ 18-2741 от ОДБХ – гр.Шумен,след извършена проверка от контролните органи
констатирала изпълнение на посочените неизпълнени нарушения във връзка с което
бил съставен и АУАН и издадено НП и които били обективирани
и в Предписание №54 от 09.08.2021 г.
При тази фактическа
обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, като съдебният състав
посочил, че при изготвянето на АУАН са били спазени императивните правни норми
от ЗАНН. Наказателното Постановление въззивният съд възприел за законосъобразно
и по същество.Съдът, съобразявайки както посоченото в обжалваното НП, така и
Тълкувателно решение№8/16.09.2021год. по ТД№1/2020г. на ВАС и съдебната
практика в НПК, свързана с правомощията на въззивния
съд изменил НП, като описаните в него факти субсумирал
единствено под законовата разпоредба на чл.132 ал.1 т.20 от ЗВМД и счел, че за
неизпълнение на трите дадени предписания следва да бъде наложено едно
наказание-а именно-„имуществена санкция“ в минимално предвидения от законодателя
размер-1000лв., като отчел ниската степен на обществена опасност на деянието и
дееца и факта, че нарушението е извършено за пръв път.
Настоящата касационна инстанция
намира, че с решението на районния съд правилно е потвърдено наказателното
постановление и правилно и в съответствие с приетото по Тълкувателно
решение№8/16.09.2021год. по ТД№1/2020г. на ВАС и съдебната практика в НПК, свързана
с правомощията на въззивния съд е изменено
наказателното постановление. Не са налице допуснати съществени процесуални
опущения при съставянето на АУАН и на НП – същите са изготвени от компетентни
лица при съблюдаване на съответната процедура и разполагат с необходимото
законово съдържание. До аналогични правни изводи е достигнал и предходният
съдебен състав.
Споделят се и мотивите на съда относно законосъобразността на НП и по същество. Съгласно чл. 417 от ЗВМД собственик на селскостопански животни – юридическо лице, който не изпълни задължението си по чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВМД се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 10000 лв. Контролните органи са възприели за нарушена именно повелята на чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВМД според която , „собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни изпълняват предписанията и разпорежданията на ветеринарните лекари, свързани с прилагането на ветеринарномедицинския контрол по чл.7 ал.1.“Следователно, за съставомерността на деянието е необходимо да е издадено предписание/разпореждане с конкретни указания и да се установи, че деецът не ги е изпълнил, като респективно неизпълнението на дадените предписания в указания в същите срок е равносилно на неизпълнение изобщо.Именно това е и квалифициращото деяние на посоченото административно нарушение, което следва да бъде установено, че е извършено от наказаното лице. От събраните по административнонаказателната преписка и по делото доказателства това деяние е безспорно установено – от прочита на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при извършена по повод подадено Заявление за регистрация на животновъден обект с вх.№РД-27-2741/26.04.2021год. от „М. 48 С.Д.“ЕООД-гр.Върбица проверка в собствения на дружеството животновъден обект за отглеждане на ЕПЖ и ДПЖ в гр.Върбица, на 10.05.2021год. е издадено предписание№16 на главен инспектор при ОДБХ, с което касаторът бил задължен, в срок до 10.07.2021год. да отстрани констатирани несъответствия в ЖО с действащото законодателство, подробно описани и посочени в пет точки, четири от които съставляващи нарушения на чл.4 от Наредба№44/2006год. за ветеринарномедицинските изисквания към ЖО.При извършена на 05.08.2021год. повторна проверка, резултатите от която са били обективирани в съставения констативен протокол от с.д. е констатирано изпълнение само на две от общо дадените пет предписания и съответно неизпълнение на три от тях,както следва: липсата на оборудване и място за измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства на входа на ЖО; неизграждането на обекта по начин, осигуряващ безопасността му и непозволяващ свободния достъп на хора и др.животни и неосигуряването на санитарен възел, в съответствие с изискванията на чл.4 ал.1 т.4, 5 и 7 от Наредба№44/2006год. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. С това си поведение дружеството,в качеството си на собственик на ЖО е нарушило изискването на чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВМД, при което поведението му правилно е било възприето като такова с висока обществена опасност, изключваща приложение на института на „маловажния случай“ на административно нарушение.Твърденията на касатора, че дадените предписания са били изпълнени своевременно и в срок, с оглед на което не било налице извършено от него административно нарушение съдът в настоящия съдебен състав счита за недоказани и неоснователни, тъй като прил. по делото Удостоверение за регистрация на ЖО№ЗЖ 18-2741, изд. от ОДБХ-Шумен на 18.10.2021год. и Протокол,с който обектът е бил одобрен, обективиращ изпълнение на дадените предписания е съставен на 14.10.2021год., т.е. след издаване на АУАН и НП.
Районният съд, след обстоен анализ на
събрания по делото съвкупен доказателствен материал,
вкл. и на събраните по делото гласни доказателства и подробно изложени доводи и
съображения е достигнал до аналогични изводи, поради което постановеното от
него решение следва да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция споделя
напълно изложените доводи на въззивната инстанция досежно безспорната установеност на деянието и дееца и неприложимост
към случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за „маловажен случай“ и с оглед на
процесуална икономия препраща към същите на основание чл.221 ал.2 от АПК.
В обобщение на
изложеното касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното
извършване на нарушението, вменено на касатора.
Издирен е относимият санкционен състав, въздигащ в
състав на административно нарушение именно поведение от категорията на
допуснатото от страна на дружеството. Районният съд е достигнал до аналогични
изводи, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1/04.01.2022г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 278/2021г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в
сила на 23.03.2022 г.