РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р E Ш Е Н И Е
№ 2215/24.11.2022г.
гр. Пловдив, 24.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав, в публично заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 2105 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.Н.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Г. против Решение № 1314 от 24.06.2022г. на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7813/2021г., в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 21-1030-010427/04.11.2021г. , издадено от Началник
група в Сектор ПП-гр. Пловдив
Касационният жалбоподател намира, че обжалваното решение, в
оспорената част относно глоба в размер на 200лв. на основание чл. 175 ал.3 пр.
1 от ЗДвП и глоба в размер на 50лв. на основание чл. 183 ал.4, т.6 от ЗДвП, е
постановено в нарушение на материалния на процесуалния закон. Излага подробни
съображения.
Претендира отмяната на съдебен акт в оспорената част, респективно
отмяната на НП № 21-1030-010427/04.11.2021г., издадено от Началник група в
Сектор ПП-гр. Пловдив, в следните части: глоба в размер на 200лв. на основание
чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50лв. на основание чл. 183 ал.4,
т.6 от ЗДвП. Претендират се разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
касационните оплаквания.
Контролиращата страна
чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни
основания по смисъла на чл.348
от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл.218
ал. 2 от АПК във връзка с чл.348 и
чл.354
от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211
ал.1 от АПК във връзка с чл.63
ал.1 изр. второ от ЗАНН и от надлежна страна, която има право
и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е
установена описаната в НП и АУАН фактическа обстановка: На
07.10.2021г. около 15.15 ч. К.С. управлява в гр.Пловдив МПС -тип триколка,
червена на цвят, снабдена с електрически двигател. При него се вози пътник, но
не е установено това трето лице. На ул. „Съединение" движейки се в посока
север, в близост до №39 бил спрян за проверка от полицейски служител на
длъжност - мл. автоконтрольор – К.П.. На полицейския служител му направило впечатление,
че МПС-то, управлявано от К.С. е без регистрация, а се движи по пътното платно,
а освен това водачът говори по телефон без устройство „свободни ръце". Извършена
е проверка от мл. автоконтрольор – К.П.. В хода на проверката е установено, че триколката
е марка Хонда, снабдена с електрически двигател, маркирана с №
10АМК4А1912690027. Проверяваното лице не представя СУМПС във връзка с
управлението й, нито документи за извършена регистрация на МПС. Съставен е АУАН
с № 789492/07.10.21г. Последвало е издаването на НП №
21-1030-010427/04.11.2021г. от Началник група в Сектор ПП-гр. Пловдив.
Първоинстанционният
съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и
логическа последователност и е приел, че в Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства ясно е посочено кои МПС не подлежат на
регистрация / чл.1, ал.4/. Извел е извод, че управляваното от К. С. превозно
средство не попада в никоя от изброените категории, ето защо категорично е
установено, че административнонаказаното лице управлява нерегистрирано МПС.
ПРС е приел за безспорно установено и нарушението, извършено
по чл. 104а от ЗДвП, тъй като К. С. е ползвал
мобилен телефон без устройство „свободни ръце“. Приел е, че фактите и
обстоятелствата са ясно описани в АУАН и в НП, поради което по никакъв начин не
е нарушено правото на защита на административнонаказаното лице.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно в оспорената част.
В съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия
материален закон нарушенията са квалифицирани и санкционирани по чл.175
ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл. 183, ал.4
т.6.
Правилни са изводите на районния съд за материалната
законосъобразност на НП, както и за съставомерност на извършените от К. С.
нарушения, за правната им квалификация и наложени административни наказания.
По безспорен начин е установено от районния съд, че сочените
по-горе законови разпоредби са нарушени от К. С., следователно наложените санкции
са законосъобразни.
Обстоятелството, че К. С. е млад човек, студент първа година
и няма други нарушения не водят до извод за маловажност на случая. Касационният съд намира, че процесният случай
не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Осъществените нарушения по ЗДвП
от касационния жалбоподател са от тези, които носят висок риск за допускане на
пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на самия
нарушител, но и на останалите участници в пътното движение, като в случая не се
установяват смекчаващи обстоятелства и се касае за деяние, което не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от други административни нарушения от
същия вид, изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред
настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите
на административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото
доказателства, се налага изводът, че в случая по безспорен начин е установено
извършването на нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират
опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд, като е потвърдил
наказателното постановление в частите за наложени наказания: глоба
в размер на 200лв. на основание чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП и глоба в размер на
50лв. на основание чл. 183 ал.4, т.6 от ЗДвП, е спазил изискванията на материалния закон и на процесуалните правила,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
От ответника по касационната жалба не са претендирани
разноски по делото и съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Воден от горното и на основание чл.221
ал.2 пр.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXII състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1314 от
24.06.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7813/2021г., в
частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №
21-1030-010427/04.11.2021г., издадено от Началник група в Сектор ПП-гр. Пловдив
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.