ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107
гр. гр. София , 14.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600242 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249,
ал. 3, предложение първо, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Н. К., като защитник на подс. Д.
М. СТ., срещу протоколно определение от 31.05.2021 г. по нохд № 2375/20 г.
СНС. С посочения по-горе съдебен акт е прието, че на досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на
обвиняемите, поради което СНС е насрочил делото за разглеждане в съдебно
заседание.
В частната жалба се поддържа оплакване за незаконосъобразност на
съдебния акт, произтичаща от неяснота относно времето на извършване на
вменените на подс. С. престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл.
255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. първо и т. 6, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 26 НК и в
частност кое от двете престъпления е започнало първо. Позовава се на грешка
в изчисленията в обвинителния акт на действителната печалба и дължимия
корпоративен данък за 2012 г. от управляваното от подс. С. търговско
дружество „ХХ Хххххх“ ЕООД, като не е посочено и как са формирани тези
суми. Посочва, че прокурорът не е посочил при коя от хипотезите на чл. 26,
ал. 1-6 НК е извършено продължаваното престъпление, липсва коректно
посочена правна квалификация на деянието, с което се ограничава правото на
защита на подсъдимия и съставлява съществено отстранимо процесуално
нарушение. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото в досъдебната фаза за отстраняване на допуснати съществени
1
отстраними процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
подс. С..
СП, след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не прави
възражение срещу постъпилата частна жалба.
АСНС преценява частната жалба за допустима, като подадена в
преклузивния срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 184 НПК, от
активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.
След като се запозна с наведените в частната жалба доводи и
доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на
правилността на атакуваното определение, АСНС преценява частната жалба
за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваният съдебен акт, като постановен при правилно тълкуване и
прилагане на процесуалния закон и задължителните указания на върховната
съдебна инстанция по наказателни дела, въплътени в ТР № 2/2002 г. ОСНС на
ВКС, следва да бъде потвърден. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд намира за законосъобразни констатациите на СНС за липса на
допуснати от прокурора, в стадия „Действия на прокурора след завършване
на разследването“, при съставянето на обвинителния акт, съществени
отстраними нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 249, ал. 4,
т. 1 НПК, довели до накърняване правото на защита на подс. Д. М. СТ..
Неоснователен е поддържаният в частната жалба довод за неяснота
относно обстоятелството кое от двете престъпления, вменени на подс. С. – по
чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК и по чл. 255, ал. 3 НК е започнало първо във
времето, доколкото и за двете е посочен начален период на извършване
„началото на месец януари 2012 г.“, а първата от инкриминираните данъчни
фактури е с дата 19.05.2012 г.
Вън от съмнение е, че съществен елемент от съдържанието на
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно императивната норма
на разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК, е времето на извършване на
престъплението. Като индивидуализиращ всяко престъпно деяние белег,
отсъствието на обстоятелства, които ясно и недвусмислено да очертават
времето на реализиране на престъпната деятелност, всякога съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като безусловно
накърнява правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност
лице.
Внимателната и задълбочена оценка на обвинителния акт, както в
неговата обстоятелствена, така и в заключителната му част, обосновава извод
за неналичие на така претендираното от защитата процесуална нарушение.
Това е така, защото времевият период на действие на престъпното сдружение,
2
в което се претендира да е участвал подс. С., е очертан безпротиворечиво с
начален момент – началото на месец януари 2012 г. и краен такъв – края на
месец март 2014 г.
Времето на реализиране на предполагаемата престъпна деятелност,
подведена под материално правната норма на разпоредбата на чл. 255, ал. 3,
вр. ал. 1, т. 2, предл. първо, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 НК, е посочено в
обсъждания процесуален документ „в период от началото на месец януари
2012 г. до 31.03.2014 г. вкл.“
Въззивната съдебна инстанция намира, че така очертаният един и същ
начален момент на твърдяната за осъществена предварителна престъпна
деятелност по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК, както и на последващата такава по
чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. първо, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 НК /с
едногодишен данъчен период по ЗКПО/, по никакъв начин не прегражда
пълноценното упражняване на правото на защита на подсъдимия С., а именно
да научи за какво престъпление е привлечен в това процесуално качество. В
тази насока е без значение датата на първата по време инкриминирана
фактура с невярно съдържание, която не съвпада с началото на м. януари 2012
г., предвид едногодишен данъчен период по ЗКПО, по който данъчен закон са
твърденията на обвинителната власт подс. С. да е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери.
Несподеляем е доводът на защитата, че аритметичната грешка в
изчисленията на действителната печалба и на дължимия корпоративен данък
за 2012 г. от управляваното от подс. С. търговско дружество „ХХ Хххххх“
ЕООД, изразяваща се в неправилно посочен в обвинителния акт по-малък с 4
лв. размер на дължимия данък /52 083.16 лв./, а не действителния такъв /52
087.16 лв./, обстоятелство в полза на подсъдимото лице, като облекчаващо
наказателната му отговорност, съставлява процесуално нарушение,
ограничаващо правото му на защита.
Следва да се изложат и съображения, че решаването на въпросите дали
деянието на подсъдимия Д. М. СТ. съставлява престъпление, каква е правната
му квалификация и доколко тя е съответна на предложената такава в
обвинителния акт, е в обхвата на преценката при постановяването на акт по
съществото на наказателното обвинение /чл. 301 НПК/, а не в стадия на
подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, в
производството по чл. 248 НПК.
АСНС не констатира соченото от защитата съществено процесуално
нарушение поради непълно цифрово изписване, без посочване на конкретна
алинея от ал. 1 до ал. 6 на чл. 26 НК, на продължаваното престъпление, при
условията на което се предполага да е извършено престъплението по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. първо, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 НК, тъй като
и в двете части на обвинителния акт е описано словесно, че деянието е
3
осъществено „в условията на продължавано престъпление“ със съответно
цифрово изписване на приложимата материална норма на разпоредбата на чл.
26 НК, а ал. 2 - ал. 5 на чл. 26 НК съдържат специални правила за наказуемост
на тази усложнена престъпна дейност.
Предвид всичко изложено до тук и като постанови извод за
законосъобразност на проверяваното определение, обусловила
неоснователност на частната жалба, на основание чл. 345, ал. 3, вр. чл. 334, т.
6 и чл. 338 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 31.05.2021 г. по
нохд № 2375/20210 г. СНС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4