Решение по дело №77/2023 на Административен съд - Габрово

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 

№ 91

 

 

гр. Габрово, 29.06.2023 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

                                                                                        ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с участието на окръжен прокурор ТИХОМИР ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 77 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Габрово против Решение № 42 от 06.03.2023 година по АНД № 850/2022 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 6326593, ОДМВР – Габрово, с който на Н.З.Г. *** за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева.

В касационната жалба  се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Развиват се доводи, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност, както и че автомобилът се е намирал в зоната на действие на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде потвърден процесният електронен фиш. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание.  

Ответната страна Н.З.Г. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание; в депозирано по делото писмено становище, подадено чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, се развиват доводи за неоснователност на касационната жалба, по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, заявява се претенция за присъждане на разноски, прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение /л. 18-20/.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно по своя краен резултат.

Въззивният съд не е съобразил, че наказаното лице е оспорило факта на наличие на пътен знак В26, посочен в Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л. 16 от първоинст. дело/, и в Справката, изготвена от служител на сектор ПП при ОДМВР - Габрово /л. 18 от първоинст. дело/, която се базира на данни от заснемането и придружаващите го документи, включващи горепосочения Протокол. При извършеното от наказаното лице оспорване и при тежест на доказване върху административнонаказващия орган, каквато обаче не му е била възложена от съда,  органът е следвало да ангажира доказателства за наличие на пътен знак В26, действащ на контролираната отсечка от пътя. Съдът е следвало да извърши необходимите процесуални действия за изясняване на всички обстоятелства от значение за делото. Неизследваното от районния съд обстоятелство за наличие на пътен знак В26, действащ на контролираната отсечка от пътя, е от съществено значение за крайния изход на делото, доколкото това обстоятелство касае обективната страна на вмененото на санкционираното лице нарушение. В случая въззивният съд не е изпълнил едно от основните си задължения в процеса, а именно да установи всички релевантни за спора факти, да установи спорните въпроси, да укаже на страните доказателствената тежест, която всяка от тях носи, както и по свой почин да събере доказателства относно спорните въпроси.

В случая действително е налице неправилно изчисляване на максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, но според настоящия съдебен състав посочената в процесния електронен фиш скорост на движение на МПС е по-благоприятна за наказаното лице, поради което грешката в изчислението не може сама по себе си да обоснове отмяна на фиша.

Мнозинството от настоящия съдебен състав споделя извода на въззивния съд за непълна и неконкретна квалификация на нарушението.

Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Разпоредбата на  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна и за да бъде изпълнена с конкретно съдържание, следва да е налице изрично препращане на към някое от нарушенията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5. В процесния електронен фиш не е посочено в коя от хипотезите, към които препраща  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, попада процесното нарушение. Принципно съдът може да измени основанието за налагане на санкцията при прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, включително да измени обжалвания акт като отпадне по-тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по основната квалификация на извършеното нарушение, но само ако административнонаказващият орган бе извършил привръзката на нормата на  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със съответната норма на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В случая дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението е непълна и неконкретна до степен, че липсва такава, тъй като в електронния фиш не е посочено коя от хипотезите на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание по  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за повторност на това именно нарушение. Доколкото преквалификацията на нарушението се свързва с промяна на вече дадена правна квалификация на нарушението, непосочването в електронния фиш на правната квалификация на нарушението от гледна точка на административнонаказателната разпоредба, която обявява съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение, не дава възможност съдът за първи път с решението си да определя и посочва приложимата административнонаказателна разпоредба, санирайки липсата на посочена от наказващия орган правна квалификация на нарушението. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 година по т. д. № 1/2020 година, І и ІІ колегия на ВАС, първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В случая обаче не е налице хипотеза на неправилно посочена административнонаказателна правна квалификация на деянието, а липса на посочен в електронния фиш приложим закон, определящ съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение, който да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, поради което не е налице и основание за прилагане на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, даващ право на въззивния съд за изменение на оспорения акт. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното в съдържанието на електронния фиш административно-наказателно обвинение, поради което представлява и основание за отмяна на санкционния акт, независимо от факта на установеното нарушение.

По изложените съображения настоящият състав на касационната инстанция приема, че правилно въззивният съд е отменил процесния електронен фиш.

Искането на касационния ответник за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като  в полза на касационния ответник бъде присъдена сумата от 500 /петстотин/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за правна защита и съдействие /л. 19 от настоящото дело/.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42 от 06.03.2023 година по АНД № 850/2022 година по описа на Районен съд – Габрово.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати на Н.З.Г. *** с ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева разноски за касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.

 

                                                                                         

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

                                                                                            2.

 

 

Особено мнение на съдия Емилия Кирова-Тодорова:

Подписвам настоящото решение с особено мнение по следните причини:  

В процесния ЕФ достатъчно пълно и ясно е описано самото нарушение и същото е установено по несъмнен начин, видно от доказателствата, представени пред първоинстанционния съд. Описанието на нарушението от фактическа страна съответства на текста на посочената в него като нарушена правна норма – чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, според която когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, а при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените стойности на скоростта в km/h. В случая при движение лицето е нарушило изискванията за скорост, въведени с пътен знак В-26, както е посочено изрично в ЕФ. Нормата е ясна и именно тя е нарушена с описаното в същия фиш деяние – на посочената дата, час и място, на посочен административен адрес в гр. Габрово при разрешена скорост от 50 км/ч. Н.Г. е управлявал със 106 км/ч., като е налице превишаване на скоростта с 56 км/ч., които факти са приети за безспорни от касационния съдебен състав.

Като основание за налагане на санкцията в ЕФ е отразено правно такова – чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, според които нормативни правила при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според чл. 182, ал. 4 от Закона когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

В случая са цитирани тези две разпоредби, освен нарушената норма по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че в случая не е налице текстова неяснота или непълнота на атакувания ЕФ, в който ясно е посочено какво е нарушението, както и че то е реализирано при условията на повторност, като е посочен и предходно издаден такъв за същото нарушение на същото лице, копие от който е приложен по делото в едно с доказателства за влизането му в сила. Според съда не е отразена основната санкционна разпоредба, което съставлява нарушение на изискванията за форма на акта и процесуално такова, като ЕФ е отменен.

Настоящият съдебен оставя в сила това съдебно решение с отменения с него ЕФ, като счита, че липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното в съдържанието на електронния фиш административно-наказателно обвинение, поради което представлява и основание за отмяна на санкционния акт, независимо от факта на установеното нарушение.

В случая обаче не е налице липса на „приложим закон“. Напротив. Налице са всички реквизити, които следва да съдържа един ЕФ, предвидени в специалната норма на чл. 189, ал.4 от ЗДвП и процесният такъв съответства изцяло на одобрения образец. Нарушената разпоредба е посочена ясно. Не е посочена в пълнота санкционната такава, но това не се изисква от нормата, очертаваща минималните реквизити на фиша. В случая не е необходимо да се прави от първоинстанционния съд каквато и да било променя на цитираната нарушена правна норма, к.т. тя е коректно посочена и съответства на изпълнителното деяние. Между нарушената и санкционната норма следва да има връзка, но те не се припокриват и имат различни функции – едната е материалноправна и описва задължително поведение на адресатите си, а другата предвижда санкция за несъблюдаване с предписаното поведение. Двете могат да са инкорпорирани в един и същи текст, но често пъти в административното право това не е така. Законодателят изисква задължително посочване на нарушената норма – тази, с чието съдържание конкретен субект не се е съобразил, за да е ясно в извършването на какво точно по вид нарушение е обвинен той. За целта е достатъчно посочването на този императив, който в случая е разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. В случай, че санкционната е посочена в непълнота, разминава се с тази, която е следвало да се цитира или липсва, то не следва само на това основание да се отмени един ЕФ, т.к. съдът има контролните правомощия да провери, дали санкцията, като вид и размер, е правилно наложена и ако не е – да измени НП в тази негова част. В случая санкцията е наложена също правилно и съдът няма причини да я променя като вид и размер. Безспорно деянието на касатора е наказуемо, налице е предвидена санкция за него и тя е посочена от съда, като за дееца не е никакъв проблем да разбере за извършването на какво нарушение е санкциониран, а именно това е целта, поради която законодателят изисква посочване на нарушената правна норма. Не са нарушени правата му като привлечено към административнонаказателна отговорност лице и не е редно при доказани нарушение, деец и вина да не бъде наложена санкцията, предвидена в закона. Дори и да се приеме идеята, битуваща предимно в теорията и практиката, но не и решена в закон, че нарушената и санкционна норми съставляват задължително единство, то в случая не е налице пълна липса на посочена нарушена норма, напротив, въз основа на изложеното по-горе основната част, предписваща правнозадължителното поведение, е цитирана коректно, в едно с нормата, предвиждаща начин за определяне на санкция при повторност и в случая дори да се приеме, че е налице пропуск в правната обосновка, то същият не е от категорията на абсолютните такива, налагащ задължителна отмяна на ЕФ. Новата промяна в ЗАНН на чл. 63 предоставя широки възможности на районния съд, една от които е дори да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, в случай, че счете, че отразената такава от АНО е неправилно посочена, когато не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая не е налице никаква промяна в обстоятелствата, нарушението е точно такова, каквото е описано и е налице не грешно посочена нормативна разпоредба, а непълно посочена санкционна такава, като този пропуск е могъл да бъде изправен от въззивния съд и той е несъществен, т.к. в случая не става въпрос дори за подобно или друго, а за същото нарушение, за което санкцията е ясно определена и не е налице спор по отношение на вида и размера й изобщо.

По тези причини настоящият член в състава на касационната съдебна инстанция намира решението на РС – Габрово за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и счита, че същото следва да се остави отмени, като ЕФ бъде потвърден като издаден за доказано от обективна и субективна страна нарушение.

 

 

 

                                                                       Съдия:

                                                                       /Емилия Тодорова/