Решение по дело №2987/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 5073 / 7.12.2018 г. , гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 08.11.2018 г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

          

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2987  по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 128 , чл. 215, чл. 224, чл. 261, чл. 262, чл.264 и  чл. 267 от КТ.

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Т.Т.А. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника  "Н.Т." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от М.Н.,  съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, с правно основание чл. 128 , чл. 215, чл. 224, чл. 261, чл. 262 , чл.264 и  чл. 267 от КТ, за осъждане на ответника да начисли и заплати на ищеца следните суми, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното им изплащане, а именно:

-                    сумата в размер на 3 801,60 лв., представляваща сбор от  брутните основни трудови възнаграждения за периода от месец ноември 2015г. до месец август 2016г. включително , формирана като сбор на брутните основни трудови възнаграждения по месеци и размери, както следва:

           

 

-                    сумата в размер на 647,36 лв., представляваща сбор от  брутните трудови възнаграждения за престой за периода от месец ноември 2015г. до месец септември 2016г. включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за престой по месеци, както следва:

 

 

-                    сумата в размер на 3108,81 лв., представляваща сбор от  брутните трудови възнаграждения за извънреден труд за периода от месец ноември 2015г. до месец септември 2016г. включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за извънреден труд по месеци, както следва:

 

 

-                    сумата в размер на 152,50 лв., представляваща сбор от  брутните допълнителни трудови възнаграждения за нощен труд за периода от месец ноември 2015г. до месец септември 2016г., формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за нощен труд по месеци, както следва:

 

 

-                    сумата в размер на 164,40 лв., представляваща сбор от  брутните допълнителни трудови възнаграждения за работа в дни на официални празници за периода от месец ноември 2015г. до месец септември 2016г., посочени в уточнителната молба,  формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за работа в дни на официални празници по месеци, както следва:

 

 

-                    сумата в размер на 5427 евро, представляваща сбор от  обезщетенията за командировка по месеци и размери за периода от месец ноември 2015г. до месец септември 2016г., формирана като сбор на обезщетенията за командировка по месеци, както следва:

 

 

-                    сумата в размер на 335,87 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван и полагащ се платен годишен отпуск за 2016г. в брутен размер на 335,87 лева за 15 дни

Моли се за присъждане на адвокатско възнаграждение , при уважаване на исковете и съобразно уважената част , на основание чл.38, ал.2 от ЗА,  ведно с дължимия данък върху добавената стойност, като същото бъде изплатено в полза на Адвокатско дружество „Есен Фикри" , ИНДДС BG17636575.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че в началото на октомври 2015г. подал молба за постъпване на работа в ответното дружество на длъжността стюард на автобус. Ответното дружество има лиценз за международни линии за превоз на пътници от България за Турция и обратно по няколко утвърдени линии.

Веднага след като подал молбата го уведомили, че е одобрен и че може да започне. Започнал работа още през октомври 2015г., но се оказало, че работодателят го е назначил, считано от 07.11.2015г.

Сочи, че работел като стюард по едната от международните автобусни линии на работодателя ми, а именно Добрич- Истанбул -Добрич. Тази линия по лиценз е с официални спирки на тръгване от гр. Добрич и спирка на пристигане гр. Истанбул (Турция) и обратно. Според разписанието на тази линия има по два курса на ден и в двете посоки: от Добрич за Истанбул с часове на тръгване в 9.00 ч и 21.00ч., съответно пристигане в Истанбул в 17,30ч и 6,30ч.; от Истанбул за Добрич с часове на тръгване 9.00ч и 20.00ч и часове на пристигане 19,30ч. и 5,45ч. Но де факто началната спирка на тръгване по линията Добрич- Истанбул- Добрич била гр. Тервел, където била и крайната спирка на връщане. Тръгването, респ. пристигането от/в гр. Тервел била с 1 час разлика спрямо съответните часове за начална и крайна спирка гр. Добрич. Като стюард ищецът имал ангажимента за почистване на автобуса, настаняване на пътниците и багажа им преди потегляне на автобуса, проверка на документите им и съставяне на списъци на пътниците, заради което се явявах на работа в 7.00ч за сутрешния курс, съответно в 19.00ч. за вечерния курс. След пристигане на крайната спирка работата на стюарда не приключвала в часа на пристигане, а продължавала и след това - подпомагане на пътниците за сваляне на багажа, почистване и подготовка на автобуса за връщане, посрещане и настаняване на пътниците за обратния курс. По време на пътуването стюардът също е на работа, защото по време на пътуването обслужва пътниците като им приготвя и сервира напитки и закуски. Един курс в едната посока отнема на стюарда поне 12 часа работно време, понякога и повече в случай на закъснения.

С трудовият договор се уговорили за основно трудово възнаграждение в размер на 380 лева на месец, което в последствие било увеличено на 420 лева, считано от 01.01.2016г. Уговореното работно време било 8 часа на ден, с платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

В първите два месеца от сключването на трудовия договор не бил включван в графика за работа така, че да отработи полагащото се работно време за месеца. След това, в следващите месеци бил включван в графиците за работа с почти двойни часове, сравнени със съответното работно време за месеца. Не му е известно да има заповед за сумирано отчитане на работното време, а дори и да е имало такава, същата не му е връчвана.

Уговореното по трудовия договор работно място било посочено - Автогара Силистра. Но през цялото време бил изпращан на международни рейсове по линиите за превоз на пътници на работодателя му от България за Турция и обратно. Не са му връчвани командировъчни заповеди за тези пътувания.

Месеци наред не получил фишове за начислените възнаграждения и обезщетения за командироване. Нещо повече, работодателят не му изплащал никакви възнаграждения. Това положение станала непоносимо за ищеца - работел много, в повечето месеци отработвал почти двойни часове, а не получавал нищо. Поради това в началото на октомври 2016г. трудовото му правоотношение било прекратено.

През декември 2017г. ангажирал адвокат, който писмено поискал от работодателя му информация и книжа във връзка с трудовото му правоотношение, включително начисляване и изплащане на заплати, командировъчни и полагащите му се обезщетения. Не получил удовлетворяване на исканията му - били ми предоставени само някои основни документи от трудовото досие, но не получих фишове/ведомости за заплати, нито получих плащане.

С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената искова претенция.

Ответникът  "Н.Т." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от М.Н., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба , в който изразява становище за допустимост , но неоснователност на предявените искове, като същите се оспорват по основание и размер.

Излага се по отношение на претенцията на ищеца за заплащане на сумата в размер на 6 172.97 лв., на осн. чл. 128, т. 1 от КТ, представляващо неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. 11.2015 год. до м. 09.2016 год., че начисленото трудово възнаграждение по трудов договор е изплатено след приспадане на съответните данъци и осигуровки, поради което и претенцията се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли;

-          по отношение на претенцията на ищеца  за заплащане на сумата в размер на 5 427 евро представляващо обезщетение за командировки за периода от м. 11.2015 год. до м. 09.2016 год., се счита същата за неоснователна, тъй като липсват заповеди за командировка, както и отчет от страна на ищеца на командировката, което от своя страна е основание за заплащане на полагащото се обезщетение за командировка. С оглед на това, се счита претенцията за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

-          по отношение на претенцията за заплащане на сумата в размер на 335.87 лв., представляващо обезщетение за неползван платен годишен отпуск на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ, се счита претенцията за основателна.

С оглед на гореизложеното, се счита, че двете искови претенции са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, като неоснователни и се присъдят направените по делото разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетия по делото Трудов договор № 197/07.11.2015г., ищецът Т.Т.А. е назначен при ответното дружество „Н.Т.“ ЕООД на длъжност „Стюард“, считано от 07.11.2015г., с основно трудово възнаграждение в размер на 380,00 лв. при осемчасово работно време, с работно място- Нишикли, Автогара Силистра,  като трудовият договор е сключен с изпитателен срок в полза на работодателя.

Представена е длъжностна характеристика на длъжността „Стюард“ при ответното дружество.

Видно от Допълнително споразумение № 421/01.01.2016г. към Трудов договор № 197/07.11.2015г., от което е видно , че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца се увеличава но 420,00лв.

Видно от приетата по делото Заповед № 181/01.10.2016г.  е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Т.Т.А. с ответното дружество „Н.Т.“ ЕООД, считано от 01.10.2016г.

Прието по делото е удостоверение с изх. №357000-1334 от 05.02.2018г., издадено от ОДМВР –Добрич, от което се установяват задграничните пътувания на ищеца Т.Т.А. за периода 01.10.2015г. – 31.01.2018г.- 336 на брой.

Видно от писмо с рег.№50-003/1 от 15.01.2018г. на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"в списъка на международните редовни автобусни линии  до Република Турция съществуват следните автобусни линии, свързани с наименованието  „Нишикли“:

1/ Добрич-Инстанбул-Добрич, обслужвана от българската фирма „Н.Т.“ ЕООД и турската фирма „Н.Т.“ООД;

2/ Силистра/Разград-Инстанбул-Силистра, обслужвана от българската фирма „Н.Т.“ ЕООД и турската фирма „Н.Т.“ООД;

3/ София-Инстанбул-София, обслужвана от българската фирма „Н.Т.“ ЕООД и турската фирма „Н.Т.“ООД.

Приети по делото са заверени за вярност преписи от ведомости за заплати на ищеца Т.Т.А. за м. 11.2015 год. до м. 09.2016 год., като е открито производство по оспорване на истиността на представените от ответника "Н.Т." ЕООД ведомости, а именно за м.12.2015г., м.02.2016г., м. 04.2016 г. и м.06.2016 г. в частта относно положените подписи за ищеца Т. т. А., на основание чл. 193 от ГПК.

Видно от приетата по делото съдебно-графологична експертиза, подписите, положени в графа "подпис" срещу името Т. т. А. във Ведомости заплати за месеците - декември 2015 год., април и юни 2016 год на „Н.Т." ЕООД, не са изпълнени от Т. т. А.; Подписът, положен в графа "подпис" срещу името Т. т. А. във Ведомост заплати за месец - февруари 2016 год на „Н.Т." ЕООД, е изпълнен от Т. т. А..

Предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-графологична експертиза, съдът намира, че не следва да кредитира представените от ответника Ведомости заплати за месеците - декември 2015 год., април и юни 2016 год. ,с оглед на това, че положеният в тях  подпис не е изпълнен от ищеца  Т. т. А..

Приети по делото са правка от МВР, ОД на МВР – Варна, сектор «Пътна полиция» с писмо УРИ № 819000-39665/12.10.2018г., с приложена справка от АИС-КАТ за настояща и бивша собственост на превозни средства на «Н.Т. ЕООД.

Приобщени към доказателствения материал са заверени за вярност Декларация - образец 1 от НАП,ТД- Добрич, Разрешително № ********* за маршрута Силистра , Разград, Шумен, Бургас, и Малко Търново, ведно с разписание, допълнително споразумение № 3 към договор №1/2008г.,Разрешително  № ********** за маршрута  Добрич, М.Търново и Истамбул, ведно с разписание, Анекс към договор за извършване на превози по редовни международни автобусни линии срещу заплащане,  Допълнително споразумение към договор за извършване на превози на пътници по редовни международни автобусни линии и списък с данни за МПС с българска регистрация на ищеца.

Съдът е допуснал гласни доказателства посредством разпит на водения от ищцовата страна свидетел Ф.Х.О.роден 1956г., без родство и дела със страните по делото. СвидетелятО.излага , както следва: «Аз от 18 години служител на  „Н.Т.“и при мен е работил. Аз работих до 10.01.2018г. в „„Н.Т.““, осемнадесет години съм работил там, т.к. аз държах офиса на „Н.Т.“в гр.Тервел. Началната спирка на автобуса беше от град Тервел и сутринта те се явяват стюардите, за да приемат багажа и да се направят офис, след това започва да обслужва пасажерите, като им дават чай и кафе. Т. работи в „„Н.Т.““, но точната дата от кога не мога да кажа. Аз се учудих за това, т.к. много, много не се задържат стюарди, защото работата е трудно  и заплати не получават и за това имаше отлив. А той за мое учудване остана дълго да работи. Мисля, че през 2015г. започна той, но не си спомням точно кога като дата и месец, знам че почна работа и продължи да работи до лятото на миналата година. Тогава напусна, т.к. не беше доволен, каза че не му давали заплати и че не може да работи тази работа за дребни пари да получава от екипа. Т. работеше като стюард и  като тръгне сутринта, основната му работа е сутринта  половин час преди да потегли автобуса е длъжен да се яви , да посрещне пътниците, да им приеме багажа и да го маркира багажа и тръгват за другата спирка, като за другата спирка е пак същото.  Фактически тежката физическа работа е на стюардите , вземат багаж, маркират и след това вече прави описа за границата. След като мине трета спирка след Варна, той  е длъжен да стане  да започне да сервира чай или кафе, каквото има да дава на пътниците. И на двете граници стюарда е хамалин, защото сваля багажа за проверка на двете граници.  Като му свърши работното време в 19,30ч. в Истамбул, всички си заминават и шофьорите, а той остава да чисти автобуса,. Предполагам , че два часа работа след работно време е, за да е готов за сутринта да потегли автобуса. Това е извън работното му време и не е в рамките на работното време,  като обикновено до 22 ч. чисти автобуса, за да е подготвен автобуса за сутринта да тръгне обратно.След 19,30ч. е. По маршрут разписание автобуса който потегля от начална спирка до Истамбул е 12ч., извън тези часове той два часа най-малко  трябва да чисти и да се подготви за сутрешния път, от вън и вътре да почисти. Това е 14-15часа работа.  Това е всекидневно, не е инцидентно и за това казах ,че има отлив от тази работа. И аз за това се учудих, защо и как  той се задържа толкова време. По някога е имало случаи да работи през нощта при „„Н.Т.““.Имало е такива случаи. Понякога се налага нощно време , да кажем при аварирал автобус, ние веднага да намерим друг транспорт и сме го качвали да вземе нощния курс, за да се прибере.Карали сме го, вярно е. Всички работиха по време на официалните празници, дори когато пътникопотока е много голям и се пускаха извънредни автобуси, за които допълнително трябва да има екипаж , най малко един шофьор и един стюард трябва да има. Това е когато е Байрям, като разстоянието е около 65 дни между двата празника Курбан Байрям и Рамазан Байрям. Тогава се налагаше да се пускат извънредно допълнителни извънредни автобуси и за това трябва екипаж. Той е работил дестинацията Тервел – Истанбул. Когато се издава Разрешение за извършване на международни превози , излезе Постановление по чл.11, ал.2,която гласеше няма право за начална и последна спирка на международна автобусна линия да са градове от 50 хиляди жители. Значи трябва да бъде над 50 хиляди жители и да е областен център и  за това със съгласието ДАИ- Добрич ни разрешиха, въпреки,  че начална и последна спирка е Добрич, ни разрешиха автобусите да пътуват до Тервел и от там тръгва. Автобусът тръгват в 8,30 ч. и в 19,30 ч. вечерта тръгва от Тервел.Това са  два автобуса всеки ден  Има сутринта и нощна кола, която тръгва в 19,30ч. Той вечерта се е прибрал, след като си е свършил работа като е почистил автобуса. Сутринта в 8,00 ч. трябва да е пред автобуса. Първи той се явява на работа , за да посрещне пътниците,  да им маркира багажа и да ги слага, след това започна да си подрежда нещата. Неговото работно време започна по - рано от това на шофьора и до по - късно работи от шофьора.Защото никой друг няма да му почисти автобуса. Да. Всички стюарди си вършат така работата. Във всеки екип има по един стюард. Екипът  е от два шофьори и  един стюард. Да, това е след работа почистването. След Варна, когато всички са в автобуса той си прави списъка за границата и с количката пред него разнася кафе , вода , чай и т.н. До Бургас следва да е свършил с това.Т. за това се махна, казваше“ Бате, не мога да откажа  на този и онзи, обаче не мога да работя така“. Казваше ми „Аз, колко месеци заплати не съм вземал, за това ще се махна“, „Не мога повече да работя така, не ми плащат заплати и не съм получавал, така ми  казваше.

С оглед становищата на страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните , че между тях е сключен трудов договор  от 07.11.2015 г., който е прекратен със заповед  № 181/01.10.2016 г.; че работникът е назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден месечен график, при сумарно отчитане на работното време за месечен период , на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

В хода на делото са ангажирани специални знания в областта на счетоводството посредством проведената съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Вещото лице е посочило дължимите възнаграждения по всяка от исковите претенции, както следва: Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза , брутното трудово възнаграждение за престой за ноември 2015г. е 171,90 лв., за декември 2015г. е 54,29 лв. и септември 2016г. е 420 лв.; брутното трудово възнаграждение за извънреден труд за  процесните месеци е , както следва: януари 2016г.-734,70лв., февруари 2016г.-573,75 лв., март 2016г.-520,55 лв., април 2016г.-560,90 лв., май 2016г.- 202,86 лв. и август 2016г.-519,84лв. ; брутното трудово възнаграждение за положен труд за работа в дни на официални празници за  процесните месеци е , както следва: за декември 2015г.-27,14 лв., април 2016г.-31,50 лв., май 2016г.-118,82лв.; за обещетение за командировки за целият период за 201 дни се дължи сума в общ размер на 10 614,81 лв.; Съгласно заключениято на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, за обезщетение по чл. 224 от КТ за 15 работни дни се дължи сума в общ размер на 335,70 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:

В тежест на ищцовата страна е да установи , в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: факта, че между страните е било учредено валидно трудово правоотношение; че през претендирания период от време действително е полагал труд по силата на последното; както и размера на договореното между страните месечно трудово възнаграждение; факта на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание и  датата, на която е станало това;  падеж на задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение;  факта , че е  полагал труд по време на престой в процесния период;  факта , че е  полагал извънреден труд в процесния период;  факта , че е  полагал нощен труд в процесния период;  факта , че е  работил на посочените официални празници;  факта , че е  бил командирован и е полагал труд за процесните периоди;  размера на договореното между страните брутно и нетно месечно трудово възнаграждение за релевирания период, т.е. за месеца, предхождащ прекратяването на договора;  дните и размера на неизползвания платен годишен отпуск и на дължимото обезщетение за него.

От своя страна в тежест на ответника по делото е установи наведените от него положителни факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на всички дължими трудови възнаграждения и  обезщетения и правоизключващите си възражения, в това число, че е въведено сумарно отчитане на работното време за месечен период. 

По исковата претенция с правно основание чл.128 т.2 от КТ:

Разпоредбата на чл. 128 КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено изпълнение дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл. 245, ал.2 КТ разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.

В конкретния случай не са спорни в отношенията между страните, а и с протоколно определение, постановено в хода на проведеното на 18.10.2018 г. открито съдебно заседание, съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е сключен трудов договор  от 07.11.2015 г., който е прекратен със заповед  № 181/01.10.2016 г.; че работникът е назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден месечен график, при сумарно отчитане на работното време за месечен период , на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

Съгласно приетия като писмено доказателство трудов договор № 197/17.11.2015 г. договореното месечно трудово възнаграждение между страните е в размер на 380,00 лева, увеличено с допълнително споразумение на 420,00 лв.,  което работодателят следвало да заплаща ежемесечно. Ответникът в депозирания отговор на исковата молба не е оспорил, че ищецът е полагал труд в обем, количество и качество, които работодателят е изисквал, като няма въведени твърдения същият да е ползвал неплатен отпуск през този период.

Ответникът, в чиято тежест е било да установи заплащане на претендираните трудови възнаграждения,  не е ангажирал доказателства за плащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка.

Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните, подписите, положени в графа "подпис" срещу името Т. т. А. във Ведомости заплати за месеците - декември 2015 год., април и юни 2016 год на „Н.Т." ЕООД, не са изпълнени от Т. т. А.; а Подписът, положен в графа "подпис" срещу името Т. т. А. във Ведомост заплати за месец - февруари 2016 год на „Н.Т." ЕООД, е изпълнен от Т. т. А.. Предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-графологична експертиза и с оглед направеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК ,  съдът намира, че не следва да кредитира представените от ответника ведомости заплати за месеците - декември 2015 год., април и юни 2016 год. ,с оглед на това, че положеният в тях  подпис не е изпълнен от ищеца  Т. т. А..

По отношение на останалите ведомости, в които е положен подпис от ищеца, съдът  формира извод, че за съответните месеци по тези ведомости е изплатено трудово възнаграждение на ищеца, следователно за месеците януари 2016г. , февруари 2016г. , март 2016г.  ,  май 2016г. и юли 2016г. исковата претенция следва да бъде отхвърлена, предвид положения подпис от страна на ищеца Т. т. А., установяващ изплащането на трудовите му възнаграждения.

По отношение на претендираните брутни трудови възнаграждения за месец ноември 2015г., декември 2015г. и април 2016г. , предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза и като съобрази, че ответникът не е ангажирал писмени доказателства , сочещи на изплащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения , съдът приема, че работодателят не е изпълнил задължението си за заплащане на уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2015г., декември 2015г., април 2016г. , юни 2016г.  и август 2016г. Доказателствената тежест за установяване плащането на дължимите трудови възнаграждения е върху работодателя, който в случая не е ангажирал надлежни доказателства за доказване на този факт.

Ето защо, вследствие на изложеното решаващият състав приема че предявените по реда на чл. 128, т. 2 от КТ искове за месец ноември 2015г., декември 2015г., април 2016г. , юни 2016г.  и август 2016г. се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да бъде уважени, като бъдат отхвърлени за месеците януари 2016г. , февруари 2016г., март 2016г.  ,  май 2016г. и юли 2016г.

По исковата претенция с правно основание чл.267 от КТ за заплащане на брутните трудови възнаграждения за престой:

Съгласно разпоредбат на  чл. 267 ал.1 от КТ- За времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. Съдът , като съобрази събраните по делото гласни показания , намира, че твърдените в исковата молба обстоятелства са установени по делото , поради което счита, че на ищеца се дължи брутно трудово възнаграждение за времето на престой не по вина на служителя.  Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза , брутното трудово възнаграждение за престой за ноември 2015г. е 171,90 лв., за декември 2015г. е 54,29 лв. и септември 2016г. е 420 лв. Вследствие на изложеното, доколкото не е направено изменение на исковете, същите следва да бъдат уважени в пълен размер.

По исковата претенция с правно основание чл.262 от КТ за заплащане на брутните трудови възнаграждения за извънреден труд:

Съгласно разпоредбата на  чл. 262 от КТ- Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Съдът , като съобрази събраните по делото гласни показания , намира, че твърдените в исковата молба обстоятелства са установени по делото , поради което счита, че на ищеца се дължи брутно трудово възнаграждение за извънреден труд.  Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза , брутното трудово възнаграждение за извънреден труд за  процесните месеци е , както следва: януари 2016г.-734,70лв., февруари 2016г.-573,75 лв., март 2016г.-520,55 лв., април 2016г.-560,90 лв., май 2016г.- 202,86 лв. и август 2016г.-519,84лв.  Искът за заплащане на брутно трудово възнаграждение за извънреден труд следва да бъде отхвърлен за месец февруари за разликата над 573,75 лв. до пълния предявен размер от 618,68 лв., с оглед на заключението на вещото лице. По отношение на останалите месеци, доколкото не е направено изменение на исковете, същите следва да бъдат уважени в пълен размер.

По исковата претенция с правно основание чл.261 от КТ за заплащане на брутните трудови възнаграждения за нощен труд:

Съгласно разпоредбата на  чл. 261 от КТ - Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.

Съдът , като съобрази събраните по делото гласни показания , намира, че твърдените в исковата молба обстоятелства са установени по делото , поради което счита, че на ищеца се дължи брутно трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд.  Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза , брутното трудово възнаграждение за положен нощен труд за  процесните месеци е , както следва: ноември 2015г.-6,00 лв., януари 2016г.-50,5лв., февруари 2016г.-3,5 лв., март 2016г.-48,50лв., април 2016г.-11,50лв., май 2016г.-28,50 лв., юни 2016г.-2лв., юли 2016г.-5,5 лв.

Вследствие на изложеното, доколкото не е направено изменение на исковете, същите следва да бъдат уважени в пълен размер.

По исковата претенция с правно основание чл.264 от КТ за заплащане на брутните трудови възнаграждения за работа в дни на официални празници:

Разпоредбата на чл. 264 КТ регламентира, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

Съдът , като съобрази събраните по делото гласни показания , намира, че твърдените в исковата молба обстоятелства са установени по делото , поради което счита, че на ищеца се дължи брутно трудово възнаграждение за положения от ищеца труд за работа в дни на официални празници.  Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза , брутното трудово възнаграждение за положен труд за работа в дни на официални празници за  процесните месеци е , както следва: за декември 2015г.-27,14 лв., април 2016г.-31,50 лв., май 2016г.-118,82лв.

Искът за заплащане на брутно трудово възнаграждение за работа в дни на официални празници следва да бъде отхвърлен за месец април 2016г. за разликата над 31,50 лв. до пълния предявен размер от 31,56 лв., с оглед на заключението на вещото лице. По отношение на останалите месеци, доколкото не е направено изменение на исковете, същите следва да бъдат уважени в пълен размер.

По исковата претенция с правно основание чл.215 от КТ за заплащане на обезщетения за командировка:

Съгласно разпоредбата на  чл. 215 от КТ - При командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Съдът , като съобрази събраните по делото гласни показания , намира, че твърдените в исковата молба обстоятелства са установени по делото , поради което счита, че на ищеца се дължи обезщетение за командировка.  Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза , за обещетение за командировки за целият период за 201 дни се дължи сума в общ размер на 10 614,81 лв.

Вследствие на изложеното, доколкото не е направено изменение на исковете, същите следва да бъдат уважени в пълен размер.

По исковата претенция с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:

Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ вменява на работодателя задължение при прекратяване на трудовото правоотношение на работника да заплати обезщетение за неизползвания от последния платен годишен отпуск, съразмерно на времето, което се признава за трудов стаж, като размерът на същото се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни.

Съгласно заключениято на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, за обезщетение по чл. 224 от КТ за 15 работни дни се дължи сума в общ размер на 335,70 лв.

С оглед на изложеното , като съобрази, че ответникът, в чиято тежест е било да установи заплащане на претендираните обезщетение,  не е ангажирал доказателства за плащане на същото, съдът намира, че предявената искова претенция с правно основание чл.224 от КТ се явява частично основателна , като по същата следва да се постанови положително решение  за сумата в размер на 335,70 лв. и ответникът бъде осъден да изплати неизползвания платен годишен отпуск за 2 дни през 2016г., съобразно заключението на вещото лице, като искът бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 335,87 лв.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в частта досежно присъдените суми за възнаграждение и обезщетение за работа.

По отношение на разноските:

На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за осъществената адвокатска защита в производството, което съдът определя в размер на 1224,38 лева по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е представено пълномощно, с което ищецът е упълномощил процесуалният си представител за процесуално представителство, но не са представени  никакви доказателства за изплатени възнаграждения от страна на ищеца на процесуалния му представител адвокат Есен Фикри, нито е посочено в договора , че е изплатено адвокатското възнаграждение.  След като наличието на съответната хипотеза по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. В посочения смисъл е и Определение № 163/13.06.2016г. по ч.гр.д.№2266/2016г. по описа на ВКС, I гр.о., като същото следва да бъде присъдено с ДДС , предвид направеното искане.

Съдът, след като съобрази, че ответникът е поискал присъждане на разноски в отговора си , но в хода по съществото на делото не е поискал присъждане на такива,  същевременно не е уточнил същите и не е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК, намира, че не следва да се произнесе по въпроса за разноски на ответната страна, предвид указанията, обективирани в Тълкувателно решение № 6/2013 на ОСГТК на ВКС.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите по делото държавни такси по уважените искове, но не по-малко от 50,00 лв. за всеки отделен иск – 747,12 лв. и разноски за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-графологична експертиза в общ размер от 1095,18 лв.

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

 

                                    Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА "Н.Т." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от М.Н. ДА  ЗАПЛАТИ на Т.Т.А. ЕГН **********, с адрес: *** , следните суми, представляващи неизплатени брутни основни трудови възнаграждения , дължими на основание Трудов договор от 07.11.2015г.,  а именно:

- сумата в размер на 116,16 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г.,

- сумата в размер на 325,44 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за месец декември 2015 г.,

- сумата в размер на 420,00 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за месец април 2016 г.,

- сумата в размер на 420,00 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за месец юни 2016 г.,

- сумата в размер на 420,00 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за месец август 2016 г., на основание чл.128, т.2 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на брутните основни трудови възнаграждения за месеците януари 2016г. - 420,00 лв., февруари 2016г. - 420,00 лв. , март 2016г. - 420,00 лв.  ,  май 2016г. - 420,00 лв. и юли 2016г. - 420,00 лв., като неоснователни.

 

ОСЪЖДА "Н.Т." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от М.Н. ДА  ЗАПЛАТИ на Т.Т.А. ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 647,36 лв., представляваща сбор от  неизплатени брутни трудови възнаграждения за престой за периода от месец ноември 2015г. до месец септември 2016г. включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за престой по месеци, както следва: за месец ноември 2015г.-173,12 лв., за месец декември 2015г.- 54,24 лв. и за месец септември 2016г.- 420,00 лв., на основание чл.267 ал.1 от КТ.

 

ОСЪЖДА "Н.Т." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от М.Н. ДА  ЗАПЛАТИ на Т.Т.А. ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 3063,88 лв., представляваща сбор от  неизплатените брутни трудови възнаграждения за извънреден труд за периода от месец ноември 2015г. до месец септември 2016г. включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за извънреден труд по месеци, както следва: за месец януари 2016г.- 729,13 лв., за месец февруари 2016г.- 573,75 лв., за месец март 2016г.- 516,89 лв., за месец април 2016г.- 552,71 лв., за месец май 2016г.- 170,97 лв. и за месец август 2016г. -520,43 лв., на основание чл.262 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за месец  февруари 2016г. за разликата над 573,75 лв. до претендирания размер от 618,68 лв.

 

ОСЪЖДА "Н.Т." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от М.Н. ДА  ЗАПЛАТИ на Т.Т.А. ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 152,50 лв., представляваща сбор от  неизплатените брутни трудови възнаграждения за нощен труд за периода от месец ноември 2015г. до месец септември 2016г., формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за нощен труд по месеци, както следва: за месец  ноември 2015г. – 6,00 лв., за месец  януари 2016г. -           50,50 лв., за месец февруари 2016г. -3,5 лв., за месец  март 2016г. - 48,50 лв., за месец април 2016г.- 10,00 лв., за месец  май 2016г. – 25,00 лв., за месец  юни 2016г.- 2,00 лв. и за месец  юли 2016г.- 7,00 лв., на основание чл.261 от КТ.

 

ОСЪЖДА "Н.Т." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от М.Н. ДА  ЗАПЛАТИ на Т.Т.А. ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 164,34 лв., представляваща сбор от  неизплатените брутни трудови възнаграждения за работа в дни на официални празници за периода от месец ноември 2015г. до месец септември 2016г., посочени в уточнителната молба,  формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за работа в дни на официални празници по месеци, както следва: за декември 2015г.      - 27,12 лв., за април 2016г.  - 31,50 лв., за май 2016г.-105,72 лв. , на основание чл.264 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за месец  април 2016г. за разликата над 31,50 лв. до претендирания размер от 31,56 лв.

 

ОСЪЖДА "Н.Т." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от М.Н. ДА  ЗАПЛАТИ на Т.Т.А. ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 5427,00 евро, представляваща сбор от  обезщетенията за командировка по месеци и размери за периода от месец ноември 2015г. до месец септември 2016г., формирана като сбор на обезщетенията за командировка по месеци, както следва: за ноември 2015г.   - 162 евро, за декември 2015г.        - 324 евро, за януари 2016г. – 783 евро, за февруари 2016г.-729 евро, за март 2016г.           - 783 евро, за април 2016г.-            756 евро, за май 2016г.-432 евро, за юни 2016г.- 405 евро, за юли 2016г.-297 евро и за август 2016г.- 756 евро, на основание чл.215 от КТ.

 

ОСЪЖДА "Н.Т." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от М.Н. ДА  ЗАПЛАТИ на Т.Т.А. ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 335,70 лв., представляваща обезщетение за неползван и полагащ се платен годишен отпуск за 2016г. за 15 дни, на основание  чл.224, ал.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 335,87 лв. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА "Н.Т." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от М.Н.  ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Есен Фикри при АК-София сумата от 1224,38 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца,ведно с ДДС, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

ОСЪЖДА "Н.Т." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от М.Н.  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 1095,18 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважените искове, както и разноски под формата на платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, в частта досежно присъдените суми за възнаграждение и обезщетение за работа.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок , считано от връчването му на страните.

 

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му , на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: