№ 788
гр. Сливен, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20212230101071 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Правното основание на предявените искове е чл. 124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната
страна е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което се предявяват исковете. Сочи се, че
ответникът има открита партида с абонатен № 31876, за недвижим имот на
адрес: гр. ****. Имотът е свързан към водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. За периода от 01.05.2019
година до 31.05.2019 година не е заплатена съгласно „Общите условия на ВиК
оператора за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК - Сливен”
дължимата главница и мораторна лихва. За сумите е издадена заповед №
260703/24.11.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 4142 по описа на РС - Сливен за 2020 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
1
установено, че ответната страна дължи сумата 187,68 лева, представляваща
главница, начислена за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., стойност на
доставена и консумирана питейна вода за партидата на длъжника с абонатен
№ 31876, на адрес гр. **** за доставена и консумирана питейна вода, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 23.11.2020 година до окончателното изплащане на сумата, както
сумата 23,81 лева, представляваща лихва, начислена към 07.10.2020 година.
Претендират се разноските и по настоящото дело.
В законоустановения срок от назначения особен представител на
ответника е депозиран отговор, в който се правят възражение за
неоснователност на исковите претенции и се иска отхвърлянето им.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощник, който поддържа исковите претенции и като счита същите за
доказани по основание и размер моли за уважаването им. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Ответника в съдебно заседание не се явява. Представлява се от
назначения особен представител, който моли съда да не уважава предявените
искове, който са неоснователни. Счита, че не се установило по безспорен
начин, че през посочения в исковата молба период от ответника е потребена
водата. Подробните си съображения излага в представена по делото писмена
защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищцовото “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, в качеството
му на доставчик на питейна вода е подало на 23.11.2020 година пред РС -
Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против ответника Н. Г. К. за дължими суми за периода от 01.05.2019 година
до 31.05.2019 година за доставена вода до обект на адрес: гр. ****.
Въз основа на заявлението по ЧГД № 4142 по описа на РС - Сливен за
2020 година е издадена заповед № 260703/24.11.2020 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за главница в размер на 187,68 лева, за
доставена, но не заплатена питейна вода, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 23.11.2020 година до окончателното й изплащане, лихва в
2
размер на 23,81 лева, изтекла към 07.10.2020 година и разноски по делото в
размер на 25,00 лева. Сумите не са заплатени.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.
От приетия като доказателство по делото протокол от 08.05.2019 година
за въвод във владение на недвижим имот, постановен по изпълнително дело
20169150400251 по описана ЧСИ Г. Г. се установява, че постановлението за
възлагане на имота, до който е доставяна водата, е влязло в сила на 29.03.2019
година и е вписано в СВ - Имотен регистър на 17.04.2019 година, от която
дата, новият собственик има качеството „потребител на В и К“ услуги. Видно
от протокол за въвод във владение на недвижим имот от 08.05.2019 е, че с
протокол от 02.03.2018 година на ЧСИ Г. за пазач на имота с адрес: гр. **** е
назначено различно от ответника лице, а именно И. Д. И.. Тава лице, като
назначен пазач е осигурил достъп до имота, като е и предал 3 (три) броя
ключове за катинар на входната врата и 3 броя ключове за самия патрон на
вратата. Пак там /протокола за въвод във владение от 08 05.2019 година/ е
отразено – цит. „Показанията на водомера към деня на въвода - 1506952“
Исковата молба е заведена пред РС- Сливен на 22.03.2021 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.
124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са основателни.
От представените от ищцовата страна писмени доказателства се
установява, че за процесния период от 01.05.2019 година до 31.05.2019 година
до имота е доставена питейна вода, чиято действителна стойност като
главница и мораторна лихва съответства на сумите, посочени в издадената
заповед № 260703/24.11.2020 година за изпълнение на парично задължение по
3
чл. 410 от ГПК по ЧГД № 4142 по описа на РС - Сливен за 2020 година. Не се
установи ответникът за процесния период да е имал качеството на потребител
на питейна вода за имота на адрес: гр. ****, за който е открита партида с
абонатен № 31876.
Събраните по делото доказателства обосновават извод, че за посочения в
исковата молба период от 01.05.2019 година до 31.05.2019 година, през който
се твърди потребление на посоченото количество вода от ответника,
последният не е ползвал услугата, тъй като считано от 02.03.2018 година,
имота е с назначен пазач И. Д. И., който единствен има достъп до имота.
По тази причина ответникът няма качеството на потребител на питейна
вода доставяна до този имот. При липса на качеството потребител липсва и
задължение за заплащане на сумите за периода, през който друго лице е
имало посоченото качество като собственик на имота. Това, че новият
собственик е въведен по-късно във владение на имота не поражда задължения
за ответника, за който не се установява да е присъствал при въвода и забавата
за неговото извършване да е по негова вина, както и не се установява да е
ползвал имота за процесния период. Поради това процесните вземания не се
дължат от ответника. Предвид изложеното, предявените положителни
установителни искове за дължимост на главницата и на мораторната лихва, за
които е издадена заповед № 260703/24.11.2020 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 4142 по описа на РС -
Сливен за 2020 година следва да се отхвърлят изцяло.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН" ООД – СЛИВЕН, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "6-ти септември № 27 против
Н. Г. К. , с ЕГН: **********, от гр. **** искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед №
260703/24.11.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 4142 по описа на РС - Сливен за 2020 година, а именно сумата
187,68 лева (сто осемдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща главница, начислена за периода от 01.05.2019 година до
4
31.05.2019 година, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2020 година до
окончателното й изплащане и сумата 23,81 лева (двадесет и три лева и
осемдесет и една стотинки), представляваща лихва, начислена към 07.10.2020
година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5