Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3699 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД от „С.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***,
срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, за присъждане на
сумата от 7000 (седем хиляди) лева, представляваща
стойност на извършени и незаплатени от ответника СМР, описани в Акт образец
19 от 30.12.2019 г. на обект: гр. Варна, ул.
„Л.“,за изкопаване и натоварване на земни маси и извозване
на земни маси, за което
вземане е издадена фактура
№**********/30.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба,
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че във връзка с договорни
отношения с ответника е издал фактура
№**********/30.12.2019г. на стойност 12 000 лева с включен ДДС. По нея получил
две частични плащания по банков
път: На 27.01.2020г. сумата от
4000 лева и на 10.02.2020г.
сумата от
1000 лева, като общо заплатеното по издадената фактура
възлезе на 5000.00 лева. Останала дължима сумата от 7000.00 лева,
като след редица покани по
телефона от началото на януари
2020г., управителя на „А."
ЕООД С. И. П.,
отказва и отклонява да заплати остатъка,
поради окето предявява претенцията си пред съда.
В едномесечния
срок за отговор
ответникът не изразява становище.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявените искове и
моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което бъдат
уважени.
Съдът като взе предвид, че
с връчените на ответника по реда
на ГПК съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен
отговор (чл.131 ГПК) – приложение
№7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно
с Определение № 9251/22.07.2020 г. са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да
бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен в предявения размер.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство и
обезпечителното производство. Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР
№ 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Следователно, разноските в обезпечителното
производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков
процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто
предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне.
Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на
направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска.
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски,
понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи
искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното
дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о.,
ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I
т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от
21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски за д.такса 280 лв. и внесено адвокатско възнаграждение в
размер на 680 лв., общо 960 лв., както и в производството по гр.д.№13449/19г.
на ВРС за обезпечаване на иск, 40 лв. дж.такса и 500
лв. адв. възнаграждение или в общ размер на 540 лева.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** да
заплати на „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** , на осн. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД сумата от 7000 (седем хиляди) лева, представляваща стойност на извършени и незаплатени от ответника СМР, описани в Акт образец 19 от 30.12.2019 г. на обект: гр. Варна, ул.
„Люляк“,за
изкопаване и натоварване на земни маси
и извозване на земни маси, за
което вземане е издадена фактура №**********/30.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба-19.03.2020г. до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** да
заплати на „С.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 960 лева (деветстотин и шестдесет лева), представляваща направените
по делото разноски, както и сумата от 540
лв.
(петстотин и четиридесет лева), представляваща направените
разноски в производството по гр.д. №2261/20г. на ВРС за обезпечаване на иск, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се
връчи на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: