О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София,
……07.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ „А“ въззивен състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Углярова ч.гр.дело № 6385 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на "Т.-С." ЕАД с вх. № 64088/03.07.2020 г. – длъжник по
изпълнително дело № 20208510400538 по описа на частен съдебен изпълнител М.П.,
с рег. № 851 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу разпореждане от 30.03.2020 г., с което е отхвърлено
искането на длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, за таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ и приетите за събиране разноски, направени от взискателя за банкови
такси и такса за издаване на изпълнителен лист.
Жалбоподателят
поддържа неправилност на постановеното разпореждане за разноските. Счита, че в
случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата
и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален
размер от 200 лева, съответстващо на обема на предоставената от процесуалния
представител правна помощ и съдействие. Навежда съображения, че взискателят не
е предприел действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което
не може да претендира разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.
10, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение било извършено
едно единствено действие, а именно – по образуване на изпълнително
производство. Обжалва се и отказът на съдебния изпълнител да измени размера на
начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Отделно от това се поддържа, че
изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда
друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава – чл.405, ал.1 ГПК, с
оглед което държавната такса за издаване на изпълнителен лист не е предмет на принудително
събиране и няма основание същата да бъде присъединена към дължимите разноски. По
изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и
намаляване на приетите за събиране такси и разноски по изпълнителното
производство. Претендират се разноски в настоящото производство.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Е.С.П.“ ЕООД е подал възражение, с
което оспорва жалбата като неоснователна. На първо място излага съображения, че
сумата в размер на 230 лева, съставляваща договорен и заплатен адвокатски
хонорар по изпълнителното дело, е изцяло съобразена с Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съгласно която критерий за размера на
адвокатския хонорар е материалният интерес за завеждане и водене на делото,
правната и фактическа сложност на конкретното дело, както и необходимият обем
на правните и фактически действия, които следва да бъдат извършени. Поддържа,
че противно на твърденията в жалбата, взискателят е извършил процесуални
действия, които попадат в приложното поле на нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което счита,
че в негова полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение с
оглед извършеното процесуално представителство с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Навежда съображения, че претендираният адвокатски хонорар
представлява реално заплатено адвокатско възнаграждение, което е съобразено с
минималния размер на адвокатските възнаграждения. В този смисъл счита искането
за намаляване на разноските за неоснователно. Отделно от това поддържа, че
държавната такса за издаване на изпълнителен лист представлява прилежащо
вземане към главното вземане, респективно следва да бъде включена в разноските
за изпълнението и да се събере именно от съдебния изпълнител по изпълнителното
дело, независимо че не фигурира в изпълнителния титул. Претендира се присъждане
на адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 150 лева.
По
делото са представени мотиви на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, по реда чл. 436,
ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира следното:
Изпълнително
дело № 20208510400538 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851
при КЧСИ, е образувано въз основа на молба от „Е.С.П.“ ЕООД, ЕИК ********* от 04.03.2020г.
срещу "Т.-С." ЕАД, за принудително събиране на присъдените по гр. д.
№ 26686/2016 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав в полза на взискателя парични
суми в размер на 150 лева, представляваща разноски по делото. Молбата е
депозирана чрез адв. М.Л., като в същата е поискано да бъдат събрани от
длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело,
включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева, сумата от 5,91
лева – 5 лева държавна такса и 0,91 лева такса за банков превод, платени за
издаване на изпълнителния лист, както и сумата от 3 лева – преведена такса към
ЧСИ. По делото е представен договор за цесия от 24.01.2020г., пълномощно и
споразумение за адвокатско възнаграждение от 24.02.2020 г., ведно с приложено
платежно нареждане, от които се установява, че взискателят е заплатил по банков
път адвокатско възнаграждение на довереника в размер на 230 лева за образуване
на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане.
По
делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 06.03.2020г. покана за
доброволно изпълнение на вземане за следните суми: сумата от 150 лева главница,
238,91 разноски по изпълнителното дело, 130,67 лева такси по ТТРЗЧСИ, с
включено ДДС.
На
11.03.2020 г. по делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на
размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същите не са съобразени с
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и не са съобразени
с размера на главното вземане, както и да не бъдат предмет на принудително
събиране разноските в размер на 8,91 лева – банкови такси и държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
С
разпореждане от 30.03.2020 г., получено от длъжника на 02.04.2020 г., съдебният
изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото разноски.
Анализът
на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в
преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.
/ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са
за изпълнителни способи, които не са приложени.
В
разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са
били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А
след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране
на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма
основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от
взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и
съдействие.
По
отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, касаещо претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда намира
следното:
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по – нисък размер на
разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не
само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е
определение № 403/01.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. дело
№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
По
процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 230 лева. В случая изпълнителното дело не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като
се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал
молба за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени конкретни
изпълнителни способи – запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими
имоти, които са негова собственост, запор върху притежавани от длъжника
дружествени дялове. Настоящият
съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за
образуване на изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата
– чл. 426, ал. 2 от ГПК, като
непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е
основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Установява
се също така, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната
молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран частният съдебен
изпълнител, процесуалният представител на взискателя е подал формално на
следващия ден молба за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, като
със същата са оттеглени посочените в молбата за образуване на изпълнителното
дело способи за събиране на вземането, като по делото липсват данни да е
реализирано исканото изпълнително действие. С оглед липсата на предприемани
действия по осребряване на имущество, както и наличието само на формално
депозирана молба ден след молбата за образуване, взискателят не е доказал
наличието на основание за заплащане на възнаграждение за водене на
изпълнителното дело дори в минималните размери по чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. При тази хипотеза съдът намира, че изпълнителното дело не е усложнено
от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лева, чието
заплащане е доказано.
Действително,
взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл
да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще
бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на
риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка
да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за
образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за
доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Поради
изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не
и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т.
2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето
/"присъждането"/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело
прекомерен размер е необосновано.
При
съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и
определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 230
лева като прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.
По
отношение на доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от
ТТР към ЗЧИ:
Съдебният
изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
на 46,67 лева с ДДС.
Съгласно
т. 26, б. "а" от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на
сто за горницата над 100 лв. Следва да се посочи, че пропорционалната такса за
изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира,
дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно
изпълнение. В този смисъл е и решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009
г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен
изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се
събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по
изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т. нар.
окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д.
№ 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата
на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се
събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и
чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под
"парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се
дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата
при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би
означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26,
върху която също се дължи такса и т. н. Поради това и пропорционални такси
върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и
събират.
Съгласно
т. 26, б. , б" от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за изпълнение
на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума в
размер на 10 лв. + 10 % за горницата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26
от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В
същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.
е. в настоящия случай – сумата 150 лв. Съгласно т.27а към т.26 от Тарифата,
максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 не може да надвишава
една десета от вземането. Ето защо, в настоящия случай дължимата такса по т. 26
е в размер на 15 лв., като начислената от частния съдебен изпълнител такса в
повече - за горницата над тази сума до 46,67 лв., е в нарушение на т.27 а от
ТТР към ЗЧСИ.
По
изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и в
останалата обжалвана част досежно постановения отказ за намаляване на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата бъде определена в размер на сумата от 15,00 лева
без ДДС.
Що
се отнася до претенцията за изплащане на сумата от 5 лева – държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, същата не следва да бъде намалявана. Съгласно
цитираната в отговора на жалбата практика на Върховния касационен съд, която
настоящият съдебен състав възприема (Определение № 617/16.12.2013 г. по ч. гр.
д. № 6154/2013 г., І ГО) разноските по издаване на изпълнителния лист са част
от разноските в изпълнителното производство. Това е така, тъй като самото
производство по издаване на изпълнителен лист е регламентирано в ГПК като част
от изпълнителното производство и разпоредбите, които го уреждат, са включени в
част пета от кодекса – "изпълнително производство". Поради това ЧСИ
правилно е присъдил разноски в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен
лист.
Искането за присъждане на разноски в настоящото производство
е неоснователно и такива не следва да бъдат присъдени, независимо от изхода на
делото. Според настоящия съдебен състав, в производство по разглеждане на жалба
срещу действия на съдебен изпълнител разноски не се дължат, тъй като
обжалваният акт на съдебния изпълнител не е постановен в хода на проведена
между страните по делото състезателна процедура, поради което не следва да се
прилага общото правило за разпределяне на отговорността за разноски между
страните в общия исков процес. От друга страна, съдебният изпълнител има
задължение да упражнява в съответствие със закона възложените му правомощия и
същият носи имуществена отговорност за незаконосъобразността на своите актове и
действия. Отговорността за разноски се понася
от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е
дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този
случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.
441 от ГПК.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на "Т.-С." ЕАД с вх. № 64088/03.07.2020 г. –
длъжник по изпълнително дело № 20208510400538 по описа на частен съдебен
изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, срещу разпореждане от
30.03.2020 г., в частта, с което е
отхвърлено искането на длъжника за намаляване размера на приетите за събиране
разноски, направени от взискателя за банкови такси и такса за издаване на
изпълнителен лист.
ОТМЕНЯ по жалба на "Т.-С. " ЕАД разпореждане от
30.03.2020г. по изп. дело № 20208510400538 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 от
РКЧСИ, в частта, с което е отказано
да бъдат намалени приетите разноски за адвокатско възнаграждение и разноски по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника " Т.-С.
" ЕАД адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20208510400538 по описа на
ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ, от 230 лева на 200 лева.
НАМАЛЯВА пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20208510400538
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ, от 46,67 лева до размера от 15,00 лева,
без ДДС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.