Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 29.11.2019
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в
в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от
съдия Димитров гражданско дело № 2564 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе пред вид:
Предявени са субективно съединени искове с
правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за З.то/отм./.
Ищците
М.З.Х.,
ЕГН **********, А.С.Р., ЕГН ********** и Б.С.Х., ЕГН ********** са предявили против
ЗАД „ОЗК З.“ АД, гр. София искове за заплащане на обезщетение
за търпени неимуществени вреди – болки ,мъки и
страдания вследствие смъртта на С.С.Х. – съпруг на първата
ищца и баща на останалите двама,
настъпила в резултат от ПТП на 17.11.2014 г. в размер на сумите
от: 180 000 лв. – за ищцата М.З.Х., както и по 150 000 лв. – за ищците А.С.Р. и Б.С.Х., ведно със законна лихва
върху горните суми от датата на
увреждането - 17.11.2014
г. до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че вина за ПТП-то , при
което е настъпила смъртта на С.С.Х. има водачът на лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста”
с ДК № ******* П.И.Е., което е установено с присъда от 23.05.2017 г. постановена НОХД №
737/2016 г. по описа на Софийски градски
съд,която е влязла в сила.
Твърдят също,че за горния автомобил е имало
валидна застраховка за гражданска отговорност по застрахователна полица № 23114000239259/ 2014
г. при ответното
дружество.
Ищците поддържат чрез своя пълномощник предявените искове и
претендират присъждане на направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД, гр. София оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер.
Твърди, че е налице висока
степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пешеходеца, който е пресичал на необозначено за целта място,
пресичал е косо, почти попътно и с гръб към автомобила.
Излага се, че пострадалият с поведението си е създал реална възможност
за настъпване на вредоносния резултат като е нарушил разпоредбите на чл. 113, ал.
1, т. 1 ЗДвП, като при пресичане на
пътното платно не е използвал обозначените за това места, а именно
пешеходен подлез, предприемайки пресичане на необозначено за целта място,
на столичен булевард с обичайно усилен трафик, а също така е бил
длъжен преди да навлезе на
платното за движение да се
съобрази с разС.ията до приближаващите се ППС и с тяхната скорост на движение.
Твърди, че пешеходецът е нарушил и разпоредбата на чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП, като е навлязъл
внезапно на платното за движение
при ограничена видимост. Излага се, че обстоятелството,
че пешеходецът С. Х. е допринесъл в изключително висока степен за
настъпването на вредоносния резултат е отразено и в постановената присъда, като е отчетено при наказанието
на водача П.И.Е..
На следващо място, оспорва пряката причинно – следствена връзка между настъпилата
смърт на пешеходеца и противоправното поведение
на водача, както и пряката връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт, като в тази връзка
навежда твърдения, че пешеходецът С. Х. е страдал от предходни
и придружаващи заболявания,
които са допринесли за настъпване
на леталния изход.
Оспорва исковете като прекомерно
завишени по размер.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на
претенцията за лихва.Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От
представената по делото Присъда
от 23.05.2017 г. по НОХД Хо 737/2016 г. по описа на Софийски градски съд влязла
в сила на 09.03.2018 год. се установява, че водачът на лек автомобил
марка „Форд” модел „Фиеста ” с рег.№ ******П.И.Е. е бил признат
за виновен за това,че на 17.11.2014 г., около 19.00 ч. в гр. София на бул.
„Витоша”, при управление на автомобила с посока на движение от
бул."България" към ул. "Гургулят" е нарушил правилата за
движение по пътищата визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от Закона за движение по
пътищата: “...Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението” и така реализирал
пътнотранспортно произшествие с пешеходеца С.С.Х.,
пресичащ пътното платно отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила, като водачът на автомобила не избегнал удара чрез аварийно спиране
и по непредпазливост причинил на пешеходеца смърт.
По делото няма спор,а и се установява от констативния протокол за ПТП, че „Форд” модел „Фиеста
” с рег.№ ******е имало застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество по полица №
23114000239259/ 10.01. 2014 г. валидна до 09.01.2015 год..
От препис извлечение от акт за смърт и удостоверение
за наследници на л.9 и 10 от делото се
установява, че С.С.Х. е починал на 17.11.2014
год., а също че М.З.Х. е била негова съпруга, а
А.С.Р. и Б.С.Х. са негови деца.
По делото е прието заключение на СМЕ,което съдът възприема като обективно и
професионално и от което се установява,че причината за смъртта на С.С.Х. категорично е съчетана травма- тежка черепно
мозъчна,гръбначно-мозъчна такава,гръдна и коремна,като заболяванията на
последния свързани със сърцето,нямат връзка с внезапната му кончина.
от
приетата по делото АТЕ, чието заключение съдът възприема като професионално и
безпристрастно се установява, че процесното
ПТП е настъпило в района на кръстовището на бул. „Витоша” и бул. „Пенчо
Славейков” и конкретно в лентата предвидена за престрояване за ляв завой от бул.
„Витоша” /посока на движение от кв.“Иван
Вазов“ към НДК/ и бул. „Пенчо Славейков”, в самия ляв край на
хоризонталната маркировка за левия завой, на около 2 м. преди равнището на мислената
линия свързваща двата ъгъла на кръстовището откъм страната на кв.“Иван Вазов“ в
непосредствена близост/около 1.5 м./
до трамвайните релси за преминаване на трамвай в посока към НДК.Пешеходецът е
бил ударен от лявата част на предна броня на лек автомобил Форд Фиеста
Скоростта на автомобила е била около 60 км/ч. и няма данни за спирачни следи,като автомобилът е навлязъл в кръстовище
при зелен сигнал на светофара,за извършване на ляв завой. В момента,в който
пешеходецът е станал забележим за водача на автомобила/това според експерта е момента ,в който пешеходеца е предприел пресичане,като е започнал да ходи върху
трасето на трамвайните релси/, разС.ието между него и автомобила е било около 108 метра и
ударът категорично е бил предотвратим посредством аварийно спиране.
Единствено е налице непредотвратимост
на удара за водача на автомобила, ако възприемането на пешеходеца като опасност
е станало в момента, в който последния вече е бил преминал през трасето на
релсите и е започнал на пресича в зоната за движение на нерелсовите ППС-та,тъй
като в този случай отС.ието
е от около 16-22 м.,при опасна зона за спиране от 40 м.
От показанията на св.И.И.
се установява ,че починалия С. Х. е живеел в едно домакинство със съпругата си , децата му
вече живеели отделно и самостоятелно. Всички те много тежко приели загубата му,
тъй като имали отношения на обич и разбирателство,бащата често помагал на
децата си,вкл.гледал и внуците си. М. била в шок от неочакваната новина,не
искала да повярва,че е истина,поС.но плачела. И
досега продължава да скърби за него, децата му също не могат да преодолеят
загубата на баща им.
Свидетелят Т.К.установява,че ищците приели
много тежко смъртта С.,били задружно
семейство и поддържали отлични взаимоотношения.Съпругата се поболяла след
смъртта на С.,не може да го прежали.
Свидетелят П.М. установява,че на
кръстовището,където е станало ПТП-то има подлез,който в конкретния ден не е бил
затворен,но тъй като почти поС.но е тъмен и мръсен,и
в него се навъртат наркомани повечето хора не го ползват,а пресичат отгоре.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1
КЗ/отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД , според който всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане, като
с оглед представената присъда по НОХД №
737/2016 г. по описа на Софийски градски
съд и по силата на чл.300 ГПК съдът приема за установено противоправното деяние
и вината на водача на „Форд”, модел „Фиеста” с ДК № ******* П.И.Е. изразяващо се в нарушаване на чл.20, ал.2,
изр.2 от Закона за движение по
пътищата,според който водачите на ППС са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Според съда водачът на автомобила е нарушил и разпоредбата на чл.21,ал.1 ЗДвП,тъй като максималната скорост разрешена за движение в населено място е до
50 км.ч.,макар да е установено,че дори и с 60 км.ч. ударът е бил
предотвратим,т.е. превишената скорост не е главната причина за катастрофата.
Пресичащият, макар и на непозволено
място, пешеходец очевидно е представлявал такава опасност, като според съда
водачът на автомобила е следвало да го прецени като такава, още при слизането
му от разделителния остров и появяването му на трамвайните релси /от този момент до мястото на удара
пострадалия е изминал около 7.5 метра/ , а не едва при навлизането му в
лентата за левия завой. Ако бе постъпил по този начин и с такава преценка на
ситуацията то катастрофата е била напълно предотвратима посредством аварийно спиране.
Доказани са предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно
деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
Доказан е и фактът, че смъртта на С.С.Х. е настъпила като пряко следствие на
телесните увреждания от катастрофата и установените други негови заболявания по
никакъв начин не са свързани и допринесли за леталния край.
Факта на сключен с ответното дружество
застрахователен договор за гражданска отговорност за „Форд”, модел „Фиеста”
с ДК № ******* е установен и не е оспорен от ответника.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени вреди са основателни.
Техните размери следва да се определят съгласно правилото
на чл. 52 ЗЗД- по справедливост при отчитане наличието на
обстоятелствата по чл.51,ал.2 ЗЗД.
Възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия са основателни в голяма степен. Факт
е,че пострадалият е пресичал в тъмната част на денонощието, едно сравнително сложно
и натоварено кръстовище със съчетано движение на релсови и нерелсови превозни
средства,при наличието на пешеходен подлез,който е функционирал към момента на
катастрофата. Репликата на пълномощника на ищците в тази връзка,че подлеза не е
ползван, тъй като по принцип е мръсен,тъмен и опасен, според съда не може да
оправдае неправомерното действие на пострадалия по пресичане на
нерегламентирано място.
Според съда последния е нарушил
разпоредбата на чл.113,ал.1 и ал.1,т.1 от ЗДвП,като с поведението си е допринесъл
50% за настъпване на произшествието.
Установено е,че пострадалия е живеел заедно
със съпругата си в едно домакинство,при
много добри отношения. С децата си също е поддържал много добри и близки отношения,често
са си гостували,помагали са си. Внезапната и нелепа смърт е причинила мъки и
страдания и ги е лишила от грижите и вниманието,които той е имал за тях приживе.
Съпругата на пострадалия страда от загубата,тъй като С. е бил добър съпруг и
нейна опора в живота и в старините й.
Децата на починалия /всичките пълнолетни/ са преживяли тежко загубата на
баща им, отношенията им били близки.
Според настоящия състав справедливото
обезщетение за търпените болки, мъки и страдания за неговата съпруга е 140 000
лв.,а за децата му по 120 000 лв. Тези размери на обезщетенията са съобразени с
установените по делото правно релевантни факти-близки и добри семейно отношения със съпругата и с децата му , а също със
социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по
подобни случаи за 2014 год.,както и
възрастта на починалия. След приспадане приетия процент съпричиняване ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на първата ищца сумата от 70 000
лв., а на останалите двама по 60 000 лв., като обезщетение за търпените
мъки и страдания от смъртта на С.С.Х., ведно със законната лихва върху тези суми считано от 23.02.2015 г. до
датата на окончателното им изплащане ,като за периода от тази дата до датата на
деликта-17.11.2014
г. приема за основателно възражението на ответника за
настъпила погасителна давност съгласно чл.111,буква „в“ ЗЗД.
Над уважените размери до претендираните
такива исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на всеки от ищците
разноски за експертиза от по 27 лв.,на Б.С.Х. разноски за адвокат в размер на 2175 лв.,а на адв.дружество
„К.И. и Я.Н.“ с Булстат*******възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за
останалите двама ищци както следва: за М.З.Х. сумата от 3156 лв. с ДДС и за А.С.Р. сумата от 2796 лв. с ДДС.
При този
изход на делото с оглед отхвърлените части от исковете всеки от ищците
следва да заплати на ответника по 126 лв. за експертизи и свидетел и по 300 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
ответникът следва да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 7600 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК З.“ АД, ЕИК ********, гр. София,
ж.к. Възраждане, ул. „********да заплати поотделно на Н.Н.Б., ЕГН **********
и Д.Н.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника
им адв. Х.К.на основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за З.то/отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди следствие смъртта на баща им С.С.Х. настъпила при ПТП на 17.11.2014 год. в размер на по 60 000 лв. ведно със законната лихва върху
тези суми от 23.02.2015 год. до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове над уважените размери до претендираните такива от по 150 000
лв. , както и начисляване на лихвата от 17.11.2014 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК З.“ АД, ЕИК ********, гр. София,
ж.к. Възраждане, ул. „********да заплати на М.З.Х., ЕГН ********** чрез пълномощника й
адв. К.И. на основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за З.то/отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди следствие смъртта на съпруга й С.С.Х. настъпила при ПТП на 17.11.2014 год. в размер на 70 000
лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 23.02.2015
год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
размер до претендирания такъв от 180 000 лв. , както и начисляване на лихвата от 17.11.2014
г. , като неоснователен.
ОСЪЖДА поотделно всеки от ищците М.З.Х.,
ЕГН **********, А.С.Р., ЕГН ********** и Б.С.Х., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК З.“
АД, ЕИК ********, разноски от по 126 лв.
за експертизи и свидетел и от по 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“
АД, ЕИК ******** да заплати да заплати на всеки от ищците разноски за експертиза от по 27 лв.,
на ищеца Б.С.Х. разноски за адвокат в размер на 2175 лв.с ДДС,а на адв.дружество
„К.И. и Я.Н.“ с Булстат*******възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за
останалите двама ищци както следва: за М.З.Х. сумата от 3156 лв. с ДДС и за А.С.Р. сумата от 2796 лв. с ДДС,а по сметка на СГС държавна такса в размер на
7600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
в двуседмичен срок от уведомяването им пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: