ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 42505.10.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – Ловеч
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20204300200330 по описа за 2020 година
С постановление от 14.08.2020 г. на Павлинка Кръстинова – зам.
окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 168/2018 г. по
описа на РУ МВР - Ябланица, пр.пр. № 3431/2028 г. по описа на ОП – Ловеч,
водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-
то от НК.
Срещу цитираното постановление е подадена жалба от Л. Н. Н. от с.Б,
обл.Ловешка; М. Н. Н. от гр.Тетевен; Н. Н. Н. от с.Б, обл.Ловешка; Г. Н. Н. от
с. Б, обл.Ловешка; Я. Н. Н. от гр.Тетевен; Й. Я. Н. от с.Б, обл.Ловешка; Н. Я.
Н. от с.Б, обл.Ловешка; С. Я. Н. от с.Б, обл.Ловешка и М. Я. Н. от с.Б,
обл.Ловешка, всичките чрез повереника им адв. Р. М. от САК, с която молят
да бъде отменено обжалваното от тях постановление.
Сочи, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон, както и необосновано, поради което счита, че следва да бъде отменено,
излага обилни съображения в тази насока. Моли настоящата инстанция да
уважи жалбата и да отмени процесното постановление, като в тази връзка
предлага на съда да даде задължителни указания на наблюдаващия прокурор
относно правилното приложение на материалния и процесуалния наказателен
закон, както и да бъдат възобновени действията по разследването, с оглед
своевременното им извършване и разкриването на обективната истина.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните
1
по делото доказателства намира за установено следното :
Жалбата е допустима, разгледана по същество се явява основателна.
Досъдебно производство № 168/2018 г. по описа на РУ МВР -
Ябланица, е било образувано от дежурен разследващ полицай по реда на
чл.212, ал.3 от НПК за това, че на 08.12.2018 г. в с.Б., Ловешка област е
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 предл.3
от НК в резултат на което е била причинена по непредпазливост смъртта на
Й.Л.Т. от с.с.
В обжалваното постановление прокурорът е приел следната фактическа
обстановка :
Пострадалата Й.Л.Т. живеела в с.Б, обл.Ловешка на оЛ. 600 метра от
къщата на сина си - св. Л.Н. /л.185-л.187/, но на различни улици. Често ходела
до дома му. За да стигне до жилището му трябвало да пресича ул. „В.Л.“,
която била централна улица за селото. На 08.12.2018 г. оЛ. 16.00 часа св.
Б.А.Б. тръгнал с личния си автомобил „Р.Л.“, ДК № *********** от
гр.Севлиево за гр.София /л.196/. Между 17.00 и 17.10 часа се движел по ул.
„В.Л.“ в с.Б. Било полуздрач, пътното платно било сухо, асфалтовата
покривка без повреди с ясна пътна маркировка. Уличното осветление все още
не било включено. Движейки се в посока гр.София изведнъж усетил удар
отпред и отдясно на автомобила. Веднага спрял Л.та и отбил вдясно. След
като излязъл от автомобила разбрал, че е пострадала възрастна жена.
Непосредствено след ПТП в посока гр.София - В. Търново пътувал св. Д.Г.Г.
/л.195/. Насреща движещ се джип заобиЛ.л и навлязъл в неговата лента за
движение. След тази маневра Г. видял, че има блъсната жена, която лежала на
пътя до тротоара в насрещното за него платно. Спрял управлявания от него
автомобил. Видял видимо притеснен мъж, който му заявил : „Аз я блъснах“.
Св. Г. веднага се обадил на тел.112 за изпращане на линейка. Пристигналият
на място медицински екип констатирал смъртта на пострадалата. В
показанията си св. Д.Е.И. /л.184/, полицейски служител посочва, че след
пристигането на местопроизшествието не е бил установен свидетел-очевидец
на катастрофата, като е било установено лице, което минало с личния си
автомобил на мястото на инцидента непосредствено след ПТП, от което са
били снети обяснения /л.42/, като това бил св. Д. Г..
2
Видно от констатациите и заключението на съдебно-медицинска
експертиза № 85/2018 г. /л.48-51/ по трупа на пострадалата Т. са установени
рана в областта на лявата подбедрица, счупване на същата на 27 см над лявата
пета, кръвонасядане на меките тъкани на задната повърхност на лява
подбедрица, счупване на гръдната кост, счупване на ребра двустранно, кръв в
коремната кухина, разкъсване на слезката и черния дроб. Непосредствена
причина за смъртта й е острата кръвозагуба в резултат на травматичното
разкъсване на слезката и черния дроб, които телесни увреждания са
несъвместими с живота.
Назначената ATE /л.109-123/ и допълнителните заключения към нея
/л.128-134/ и /л.139-145/ дават следния механизъм за настъпилото ПТП -
скоростта на движение на л.а. „Р.Л.“ непосредствено преди удара с
пешеходката и по време на него е била 50 км/ч /л.109-л.121/. Скоростта се
определя на базата на обективните находки от огледния протоЛ.
деформациите по колата и техническите й характеристики. Липсват спирачни
следи. Ширината на пътното платно е 7,5 метра. В района на удара е имало
оформено уширение на пресечка вдясно по посока София. Произшествието е
станало в полумрак, непосредствено след залеза на слънцето - същият
настъпва в 16.53 часа, 31 минути сумрак, в 17.24 часа е било тъмно /л.156 -
справка от НИМХ/. Първото обаждане на тел. 112 е било в 17.07 часа от св. Д.
Г. /л.158/. Мястото на удара е в коридор от 1,3 м-1,6 м по ширина спрямо
десния край по посока София на платното за движение и на 6,5 м-7 м след
постоянния ориентир, който е частен дом на ул. „В.Л.“ №179 в същата посока
/л.113/. Първоначалното съприкосновение между пешеходката и превозното
средство е било с дясната част на предната броня и десния фар, а след това с
предния капак и основата на предното стъкло. След този първи удар тялото е
било подхвърлено и носено от предната част на автомобила, след което е
изпаднало на пътя и намерено при огледа на местопроизшествието /л.115/.
Това се потвърждава и от съдебно-медицинската експертиза, която посочва,
че след удара в лявата подбедрица на височина 27 см над лявата пета,
пострадалата е подхвърлена и ударена в областта на таза, което е довело до
счупване на тазовите кости и разкъсване на слезката /далака/ и черния дроб
/л.50/. Опасната зона за спиране или пълният спирачен път при тази скорост
на движение е 37 метра /л.116/. Пешеходката се е намирала в пресечката
3
преди да започне да пресича ул.„В.Л.“. При включени къси светлини
осветеността пред Л.та е оЛ. 50 метра, левия сектор - оЛ. 40 м напред и оЛ. 3-
4 метра вляво от левия фар, десния сектор - оЛ. 65-70 м напред и оЛ. 5-6 м
вдясно от десния фар. За да бъде разпознат обекта /в случая пешеходката/,
трябва да попада в осветената зона с някаква видима част, поради което
разстоянието е 50 метра, от което би могъл да се възприеме /л.118-119/.
При извършения повторен оглед в светлата част на деня вещото лице е
установило, че намиращата се къща на №179 на ул. „В.Л.“ в с.Б, която е на 3
метра от платното за движение ограничава видимостта /л.130/. В
непосредствена близост до пътното платно има стълб за улично осветление,
който допълнително пречи на видимостта към мястото, откъдето пострадала е
тръгнала да пресича /л.131/. С оглед на това експертът приема, че водачът е
имал възможността да наблюдава пострадалата след излизането й от ъгъла на
къщата и преминаването й зад стълба, което е на оЛ. 1 метър преди
навлизането й на пътното платно /л.133/. Осветлението на Л.та е било в
изправност, с включен автоматичен режим, който задейства късите светлини
след запалване на двигателя /л.129/. Съгласно тази констатация от
допълнителната ATE от този момент Б. е имал възможност да възприеме Т.,
която е започнала да пресича ул. „В.Л.“, като това е и началния момент, от
който тя става опасност за движението. Разстоянието, на което, се е намирал
автомобила от този момент до мястото на удара е 33 метра /л.143/. Според
представителя на държавното обвинение в този случай пострадалата е
попадала в опасната зона за спиране и ударът е бил непредотвратим.
В показанията си св. Косто Л. /л.206/ посочва, че пострадалата е била
блъсната в момент на пресичане на пътното платно непосредствено след като
е стъпила на пътя. Свидетелят не може да каже повече подробности за
произшествието. В показанията си св. М.Р. /л.207/, който е бил заедно с Л.
посочва, че не е видял как автомобила е блъснал Т., нито къде последната се е
намирала, когато е започнала да пресича. Двамата свидетели след като са
видели пострадалата на пътя твърдят, че веднага са отишли при дъщеря й
НиЛ.на Н., за да й кажат какво се е случило.
Назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л.151-152/
дава заключение, че с оглед констатираните увреждания по тялото на
4
пешеходката, същите могат да се получат както при пресичане на пътя, така
и при положение в гръб спрямо превозното средство - т.е. при движение на
Т. по пътното платно.
Съвкупният анализ на гласните доказателства, назначените експертизи -
СATE и съдебно-медицинските, справките за продължителността на деня,
атмосферните условия, първоначалният момент на телефонното обаждане на
тел. 112, невключване на уличното осветление към момента на ПТП,
отразеното в огледния протокол, според прокурора обуславят няЛ.о извода.
На първо място, представителят на ОП - Ловеч приема, че водачът Б. се е
движил със скорост, която е била разрешена за пътния участък и съобразена с
конкретните пътни условия - не повече от 50 км/ч в населеното място, на прав
пътен участък, в сухо за сезона време, непосредствено след залез слънце с
началото на полумрак, асфалтова пътна настилка без повреди и видима пътна
маркировка /прекъсната разделителна линия/, с включени къси светлини,
нормален трафик на движение. В случая липсват очевидци на ПТП, които
биха могли да кажат къде точно се е намирала пострадалата Т., когато е
започнала да пресича ул. „В.Л.“. С оглед на това са били поставени
допълнителни задачи на ATE във варианти, за да се направи обоснован извод
от кой момент пешеходката е могла да бъде възприета от Б. като участник в
движението, респ. определяне на момента, от който тя става реална опасност
за движението, т.е. още когато е на тротоара или на банкета и с поведението
си обективно видимо, явно и очевидно показва на водача, че във всички
случаи ще пресече траекторията му на движение. Според прокурора в
конкретния казус при отговора на този въпрос следва да се има предвид кога
водачът Б. обективно е могъл да възприеме Т., да я види като участник в
движението, който има намерение да пресича пътното платно.
Допълнителната ATE /л.128-136/ дава заключение, че това е моментът когато
пострадалата е излязла от ъгъла на къщата /дом №179/ и е преминала зад
стълба за уличното осветление, което е на оЛ. 1 м преди навлизането й на
пътното платно /л.133/ и на 33 метра от мястото на удара. Именно от този
момент пострадалата става видима за шофьора и макар да не е стъпила на
пътното платно за пресичането му, тя става и реална опасност за движението.
Едновременно с това тя попада и в опасната зона за спиране /33 м < 37 м/ на
автомобила, което налага извода, че е налице възникване на внезапна и
5
непредвидима опасност. Наличието на внезапна и непредвидима опасност за
водача на превозното средство, който в конкретния случай не е нарушил
други правила за движение по пътищата, обуславят извода за случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК, което е дало основание на представителя
на ОП – Ловеч да прекрати наказателното производство на основание чл.243,
ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1, предл.2 от НПК.
В обжалваното постановление прокурорът е приел, че пострадалата Й.Т.
е пресичала пътното платно, като в тази връзка обаче посочва, че няма преки
очевидци на произшествието, които биха могли да кажат къде точно се е
намирала Т. и какво е било поведението й преди произшествието.
Действително в показанията си св. Л. /л.206/ заявява, че е видял пострадалата
да пресича пътното платно преди да бъде ударена от автомобила на св. Б..
Следва обаче да се има предвид и становището на вещото лице по
допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л.151-152/, според което, с
оглед констатираните увреждания по тялото на пешеходката, същите могат да
се получат както при пресичане на пътя, така и при положение в гръб спрямо
превозното средство - т.е. нямаме категоричен отговор какво е било
поведението и местоположението на пешеходката преди удара.
На следващо място, настоящият състав намира за основателни
възраженията на повереника на жалбоподателите касаещи правилността и
обосноваността на изготвените по делото САТЕ – първоначална и
допълнителни, които изцяло са залегнали в мотивите на обжалваното
постановление. В тази връзка, както безспорно е установено по делото на
местопроизшествието липсват спирачни следи, като вещото лице е
определило скоростта на процесния автомобил, съобразявайки се с
установените при огледа деформации, счупвания и отърквания констатирани
по л.а. „Р.Л.“. По никакъв начин обаче не са отчетени отстоянията на
веществените доказателства - парчета от части на автомобила, тялото на
починалата, нейни принадлежности и др. – фиксирани при огледа,
местоположението на които със сигурност има значение за правилното
определяне на скоростта на движение на процесния автомобил. Видно от
изготвеното по делото заключение по АТЕ /л.109-123/ липсват изчисления,
които да съобразяват всички установени по делото обективни находки, като в
заключението не е посочено конкретно с кои материални щети по автомобила
6
се е съобразило вещото лице. ДоЛ.ото по делото не са установени спирачни
следи следва скоростта в настоящия случай да бъде определена по няЛ.о
различни метода, а не само по един, както това е било направено.
Изчислявайки скоростта на движение на процесния автомобил вещото
лице е определило мястото на удара. В тази връзка прави впечатление, че
изчислявайки мястото на удара /втората задача от АТЕ/, експертът е
използвал величина St = 15,4 м. Именно това е нанесено и на скица № 2 към
заключението /л.123/, като разстояние от мястото на удара до главата на
трупа на Й. Т., така както е намерен след удара. В протоЛ. за оглед на
местопроизшествие /л.25-27/ обаче е записано, че трупът отстои на 22,10 м. от
ПО /постоянния ориентир/. В случай, че мястото на удара е на 6,5 м. от ПО,
както е прието от вещото лице, то трупът би следвало да отстои на 15,6 м.
/22,10 м. - 6, 5 м. = 15, 6 м./, а не, както е определило вещото лице на 15,4 м.
По- голямото отстояние на трупа от мястото на удара неизбежно води до
извод за по-голяма скорост към момента на удара и преди него, а не
определената от вещото лице – 50 км/ч, която е горната граница на
разрешената за населено място. В тази връзка по никакъв начин вещото лице
не е отчело височината и теглото на Й. Т., а тези обстоятелства са от значение
за силата на удара, респ. неговата скорост, както и за мястото, на което се
позиционира трупа след удара, доЛ.ото починалата е жена с едро
телосложение – видно от изготвения по делото фотоалбум.
На следващо място, неправилно прокурорът е приел, че скоростта на
движение, която вещото лице е определило е била съобразена с условията за
движение, без да са изследвани същите. При отговора на третата задача от
коментираната ATE, вещото лице е посочило, че към момента и според
мястото на удара се изисква повишено внимание от страна на водачите на
МПС предвид изкуственото осветление /автомобилни фарове/, движението в
населено място, което предполага и наличието на пресичащи или движещи се
пешеходци, както и интензивния трафик. В обжалваното постановление не са
налице мотиви досежно това дали скоростта на водача на процесния
автомобил е била съобразена с всички тези пътни условия. В заключението по
изготвените ATE и допълнителната ATE не се дава отговор каква е скоростта,
с която би следвало да се движи лекият автомобил, така че да може да спре
преди удара с пресичащата Й. Т. /в случай, че същата е пресичала/ или преди
7
мястото на удара, в случаи, че починалата е вървяла по пътното платно, нито
пък дали водачът е имал възможност безопасно да я заобиЛ.. Отговорите на
тези въпроси ще дадат яснота и за това дали е била съобразена скоростта на
лекия автомобил или не.
В допълнителната АТЕ /л.139-145/ вещото лице е следвало да определи
пътя на л.а. „Р.Л.“, с peг. № *********** при хипотезата на две ситуации, а
именно : 1. определяне на път до удара след излизане на пострадалата от
ъгъла на къщата и 2. определяне на път до удара след преминаване на
пострадалата зад стълба. При първата задача, ако се приеме, че пешеходецът
се е намирал след ъгъла на къщата на ул. „В.Л.“, в пресечката и започва
пресичане оттам, автоекспертът дава становище, че водачът е разполагал с
възможност, чрез спиране, да предотврати настъпване на удара, ако е приел
пешеходеца върху тротоара за опасност. При втората задача, ако се приеме, че
пешеходецът се е намирал след стълба на тротоара на ул. „В.Л.“, в пресечката
и започва пресичане оттам, вещото лице прави извод, че водачът не е
разполагал с възможност, чрез спиране, да предотврати настъпване на удара
при тази постановка, в която част заключението е прието и от представителя
на държавното обвинение.
Без да са налице очевидци и каквито и да е други доказателства,
прокурорът е приел, че пострадалата Т. е била видима за водача на
процесното МПС едва от момента, в който тя е подминала уличен стълб,
отстоящ на 1 метър от пътното платно, като няма мотиви за това, защо тя не е
била видима за водача на автомобила преди това. В случай, че пострадалата е
пресичала при удара и е идвала от пресечка, включваща се в ул. „В.Л.“, то тя
е била видима още излизайки от ъгъла на дом № 179, който отстои на 3 - 3, 2
метра от пътното платно /Л.ото е широчината на тротоара/, изминала е 2
метра по този тротоар, преминала е покрай бетонен уличен стълб, намиращ се
на 1 метър от пътното платно и едва тогава е предприела пресичане. При така
описаната ситуация неправилен се явява изводът на прокурора, че Т. е била
видима едва след като е подминала уличния стълб и се е насочила към
пътното платно. Няма каквото и да било препятствие между къщата /дом №
179/ и уличния стълб, което да ограничава видимостта и да е попречило на
водача на процесния лек автомобил да възприеме насочилата се да пресича
пътното платно пешеходка.
8
На следващо място, настоящият състав не споделя извода на
представителя на ОП - Ловеч, че Т. е преминала зад стълба и за това не е била
видима за водача на лекия автомобил. Няма каквито и да било доказателство
по делото за това дали пострадалата е преминала зад уличния стълб според
посоката на движение на л.а. „Р.Л.“ или е преминала пред него и е предприела
пресичане на пътното платно. В тази връзка не е отчетено, че пострадалата е
жена с едро телосложение и няма как да е напълно закрита, преминавайки зад
уличния стълб, още повече, че тя не е била в статично положение, движела се
е и дори да е преминала зад стълба, това е било за секунди. Предвид
изложените съображения, няма как да се приеме извода на вещото лице,
споделен и от наблюдаващия прокурор, че уличният бетонен стълб е
ограничавал видимостта на водача на процесния лек автомобил и то до такава
степен, че същият е могъл да възприеме като опасност пешеходката едва
когато тя е преминала покрай него и е тръгнала да пресича пътното платно.
На следващо място, не е изследван въпросът за това дали водачът
Борислав Б. е могъл да заобиЛ. безопасно пострадалата без да настъпи удар
помежду им след като е имал възможност да я възприеме като опасност на
повече от 33 метра от момента, в който тя е преминала покрай уличния стълб
и се е устремила към пътното платно.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът намира, че следва да бъде
назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
вещите лица по която да отговорят на въпросите : между кои части на л.а.
„Р.Л.“ с peг. № *********** и тялото на пострадалата е настъпило
първоначалното съприкосновение; как е било разположено тялото на
пешеходката с оглед получените от нея травматични увреждания описани в
СМЕ към момента на удара /с лице, странично или с гръб към автомобила/.
Следва отново да бъде изчислена скоростта на автомобила преди удара и към
момента на удара, като бъде взето предвид изложеното по - горе. Следва да се
определи пътят до удара с пешеходеца след излизането на Т. от ъгъла на
къщата без да се отчита стълба като препятствие, в случай, че бъде прието, че
се касае за пешеходец пресичащ пътното платно, като при отговора му
вещите лица да съобразят телосложението и ръста на пострадалата. Вещите
лица да отговорят на въпроса могъл ли е водачът на лекия автомобил
безопасно да заобиЛ. пострадалата без да настъпи удар помежду им с оглед
9
наличието или липсата на насрещно движение.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че следва бъде
отменено Постановление от 14.08.2020 г. на Павлинка Кръстинова – зам.
окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 168/2018 г. по
описа на РУ МВР - Ябланица, пр.пр. № 3431/2028 г. по описа на ОП – Ловеч,
водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-
то от НК и делото бъде върнато на Окръжна прокуратура - Ловеч със
задължителни указания изложени в мотивната част на определението.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от от 14.08.2020 г. на Павлинка Кръстинова
– зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
168/2018 г. по описа на РУ МВР - Ябланица, пр.пр. № 3431/2028 г. по описа
на ОП – Ловеч, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342,
ал.1, предл.3-то от НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Ловеч със задължителни
указания изложени в мотивната част на определението.
Определението може да се протестира пред АС - В. Търново от Окръжна
прокуратура - Ловеч в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на Окръжна прокуратура –
Ловеч, на жалбоподателите Л. Н. Н. от с.Б, обл.Ловешка; М. Н. Н. от
гр.Тетевен; Н. Н. Н. от с.Б, обл.Ловешка; Г. Н. Н. от с. Б, обл.Ловешка; Я. Н.
Н. от гр.Тетевен; Й. Я. Н. от с.Б, обл.Ловешка; Н. Я. Н. от с.Б, обл.Ловешка;
С. Я. Н. от с.Б, обл.Ловешка и М. Я. Н. от с.Б, обл.Ловешка и повереника адв.
Р. М. .
10
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
11