П Р О Т О К О Л
гр.Сливен,
13.05.2019г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в публично
съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: З.П.Щ.М.
при участието на секретар Елена
Христова и прокурор БОРИСЛАВ СЯРОВ, сложи на разглеждане ЧНД № 190 по описа за
2019 година, докладвано от съдия М.Данчев.
На поименното повикване в 10:00 часа се явиха:
За
вносителя Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява прокурор г-н
Сяров.
Осъденият
Н.И.Д., редовно призован, се явява лично и със служебно назначения от по-рано
защитник адв.М.Г.,***.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Г.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Д.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални и материално правни
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Съдът констатира, че по делото са постъпили заверен
препис от споразумение от 29.03.2019г. и от протоколно определение от 24.04.2019г.
по НОХД № 487/2019г. по описа на СлРС. Същите следва да бъдат приети и
приобщени към доказателствения материал по делото, с оглед на което и по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА
към доказателствения материал по делото заверени преписи от протокол за
одобряване на споразумение за решаване на делото от 29.03.2019г., както и
определение от 24.04.2019г., и двете по НОХД № 487/2019г. по описа на СлРС.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на други
доказателства, да се приключи съдебното следствие.
АДВ.Г.: Нямам искания за събиране на други
доказателства, да се приключи съдебното следствие.
ОСЪДЕНИЯТ Д.: Нямам доказателствени искания.
Съдът,
с оглед становището на страните, намира делото за изяснено от фактическа
страна, поради което следва да се приключи съдебното следствие и да се премине
към ход по същество.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА
съдебното следствие
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, Уважаеми Съдебни
заседатели, поддържам предложението на ОП – Сливен. Намирам за безспорно
установено, че Н.И.Д. е осъден с две влезли сила присъди - едната на РС -
Сливен, другата на ОС – Сливен. И двете присъди са постановени за деяния,
извършени от осъденото лице, преди има влязъл в сила съдебен акт по което и да
е от тях. Последната присъда е на ОС – Сливен, така че компетентността е Ваша.
Моля да уважите предложението на ОП – Сливен и да определите едно общо наказание
на осъдения Д., по-тежкото от тях, именно по присъдата на СлОС, което на основание
чл.24 от НК да увеличите с 6 месеца Лишаване от свобода.
АДВ.Г.: Считам предложението на ОС – Сливен за
кумулиране на наказанията и определяне на едно общо наказание напълно
основателно. Но предложението за увеличаване на наказанието на основание чл.24
от НК смятам за неоснователно. Считам че в случая едно общо наказание, което ще
определи съда в размер на 2 години ще е напълно достатъчно, за да се осъществят
целите на наказанието. Увеличението му с 6 месеца би било проява на една
необоснована и неоправдана репресия спрямо моя подзащитен. Моля да кумулирате
наказанията, наложени на Н.Д., като му определите едно общ наказание в размер
на 2 г. Лишаване от свобода, без да прилагате разпоредбата на чл.24 от НК, като
разбира се приложат разпоредбите на чл.25 ал.2 и чл.59 ал.1 от НК.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на осъдения Н.Д..
ОСЪДЕНИЯТ Д.: Имам малко дете, майка ми е в Кипър,
баща ми наляво-надясно. Не мога да се оправя в къщи. Всичко разпродадох, за да
възстановя щетите. Съгласен съм да се определи общо наказание. Не съм съгласен
да се увеличи наказанието ми.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Н.Д..
ОСЪДЕНИЯТ Д.: Моля да ми бъде определено едно общ
наказани без да се прилага чл.24 от НК.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно съвещание, за да се
произнесе, съобрази следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства и
изложените от страните доводи и съображения, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
С протоколно определение от 29.03.2019г. по НХОД №
487/2019г. на РС - Сливен, влязло в сила на 29.03.2019г., Н.И.Д. е признат за
виновен и осъден за престъпления по чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и по
чл.144 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК на общо наказание 1
година Лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален Строг режим.
С протоколно определение от 04.04.2019г. по НОХД №
116/2019г. на ОС – Сливен, влязло в сила на 04.04.2019г., Н.И.Д. е признат за
виновен и осъден за престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК, при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК на 2 години Лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно при първоначален Строг режим.
Видно от приложеното по делото свидетелство за
съдимост Н.Д. е осъждан многократно – общо 17 пъти, преди всичко за
престъпления против собствеността, първоначално като непълнолетен, а
впоследствие и след навършване на пълнолетие. За тези си осъждания на Д. са
налагани наказания Лишаване от свобода при условията на чл.66 от НК, наказания
Пробация, а впоследствие и наказания Лишаване от свобода, които той е търпял
ефективно. Няколкократно са били определяни и общи наказания по реда на чл.25,
вр. чл.23 от НК.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Искането на ОП – Сливен за определяне на едно общо
наказание по посочените в предложението две присъди (определение за одобряване
на споразумение за решаване на делото) е основателно и като такова следва да
бъде уважено.
Деянията на осъдения Д., предмет на производството
по НОХД № 487/2019г. на РС – Сливен са извършени на 19.01.2019г., като
определението на съда за одобряване на споразумението за решаване на делото е
постановено и е влязло в сила на 29.03.2019г.
Деянието на осъдения Д., предмет на производството
по НОХД № 116/2019г. на ОС – Сливен е извършено на 10.11.2018г., а
определението на съда за одобряване на споразумението за решаване на делото е
постановено и е влязло в сила на 04.04.2019г.
При това положение е очевидно, че деянията на
осъдения по цитираните по-горе две наказателни производства са извършени преди
да има влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях, т.е. същите се намират
в отношение на съвкупност помежду си и по отношение на тях е приложима
разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК, т.е. следва да бъде определено едно общо
наказание по тези наказателни производства.
Доколкото за деянието, предмет на производството по
НОХД № 116/2019г. на ОС – Сливен на осъдения Д. е определено наказание 2 години
Лишаване от свобода, а за деянията предмет на производството по НОХД №
487/2019г. на РС – Сливен е определено общо наказание 1 година Лишаване от
свобода, следва на осъдения Д. да бъде определено едно общо наказание по тези
две наказателни производства в размер на най-тежкото от двете, т.е. 2 години
Лишаване от свобода.
Съдът намира за основателно и искането на
прокуратурата за прилагане на разпоредбата на чл.24 от НК, т.е. така
определеното общо наказание от 2 години Лишаване от свобода да бъде увеличено с
още 6 месеца Лишаване от свобода.
Най-напред съдът констатира, че така предложеното
увеличение от 6 месеца Лишаване от свобода е в рамките на посочените в
разпоредбата на чл.24 от НК предели – то не е повече от 1/2 от определеното
общо най-тежко наказание; така увеличеното наказание не надминава сбора от
отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за наказанието Лишаване
от свобода.
Съдът стигна до извода, че определеното на осъдения Н.Д.
общо наказание 2 години Лишаване от свобода следва да бъде увеличено с още 6
месеца Лишаване от свобода и с оглед на доказателствата по делото относно силно
обремененото съдебно минало на осъденото лице, както и характера и естеството
на деянията, за които той е осъден по конкретните две наказателни производства.
Съдът отчете факта, че се касае за определяне на
общо наказание само по две наказателни производства, както и обстоятелството,
че така определените наказания не са много големи по своя размер. В тази връзка
беше взето предвид и това, че по принцип в такива случаи рядко се пристъпва към
прилагане на разпоредбата на чл.24 от НК, именно предвид посочените по-горе
обстоятелства.
От друга страна обаче, съдът намира, че
увеличаването на определеното общо наказание по реда на чл.24 от НК в конкретния
случай е оправдано именно с оглед на силно обремененото съдебно минало на
осъденото лице, както и с оглед на характера на извършените от него
престъпления.
Както беше констатирано по-горе в обстоятелствената
част на настоящото определение Д. е осъждан многократно – общо 17 пъти. Прави
впечатление, че първоначалните му осъждания са преди всичко за престъпления по
чл.195, респ. чл.196 от НК, при това извършени по времето когато той е бил
непълнолетен. Впоследствие Д. е продължил да върши престъпления и след
навършване на пълнолетие, като за тези престъпления той е бил осъждан както на
наказание Пробация, така и на наказание Лишаване от свобода – и при условията
на чл.66 от НК и ефективно. Няколкократно са били определяни общи наказания по
реда на чл.25, вр. чл.23 от НК.
Независимо от многократните си осъждания, респ. от
наложените му наказания (Пробация, Лишаване от свобода – условно и Лишаване от
свобода – ефективно) Н.Д. е продължил да върши престъпления, като последните му
две осъждания (предмет на настоящото производство) са вече за престъпления,
които са насочени и срещу личността. По НОХД № 487/2019г. на РС – Сливен Д. е
осъден за извършване на хулигански действия срещу полицейски служител, както и
за закана за убийство също по отношение на полицейски служител.
В производството по НОХД № 116/2019г. на ОС – Сливен
Д. е осъден за престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 от НК, т.е. за
грабеж.
Така направените по-горе констатации по отношение на
осъденото лице мотивират съда да направи извод, че същият е с висока степен на
обществена опасност. С висока степен на обществена опасност са и деянията, за
които той е осъден по цитираните по-горе наказателни производства. При това
положение съдът стигна до извода, че за постигане целите на наказанието и в
частност за поправянето и превъзпитанието на осъденото лице, както и за
изолирането му от обществото, с оглед да му бъде попречено да върши
престъпления, е оправдано определеното му общо наказание от 2 години Лишаване
от свобода да бъде увеличено с още 6 месеца Лишаване от свобода.
Неоснователни са възраженията на осъденото лице,
както и на защитата му, че за постигане на целите на наказанието не е
необходимо приложението на разпоредбата на чл.24 от НК. Неувеличаването на
определеното общо наказание в конкретния случай и предвид направените по-горе
констатации относно обществената опасност на лицето, както и на извършените от
него деяния, на практика би обезсмислило едното (по-ниското) от наложените две
наказания. Коментираното по-горе обстоятелство относно естеството на деянията,
за които Д. е осъден по тези наказателни производства и направената констатация,
че тези последни две осъждания са за деяния с по-висока степен на обществена
опасност, са в потвърждение на извода за необходимостта от увеличаване на
общото наказание. Не е без значение и обстоятелството, че прилаганата до този
момент спрямо Д. наказателна репресия не е дала никакъв положителен резултат,
доколкото той продължава да върши престъпления и наложените му до този момент
наказания в този си вид и размер не са допринесли за неговото поправяне и
превъзпитаване, още по-малко са му попречили да върши престъпления. В тази
връзка очевидно е необходимо да бъде засилена наказателната репресия спрямо
това лице и същият за по-продължително време да бъде изолиран от обществото.
Това от една страна би му попречило да върши престъпления, от друга страна би
способствало да се повлияе предупредително и превантивно по отношение на
останалата част на обществото.
Съдът намира, че увеличението от 6 месеца Лишаване
от свобода съответства, както на размера на двете отделни наказания, така и на
степента на обществена опасност на деянията, предмет на двете отделни
наказателни производства. В този смисъл определянето на по-малък размер на
увеличеното наказание не би съответствало на направените по-горе констатации
относно степента на обществената опасност на деянията и техния извършител,
респ. на целите на наказанието.
Така определеното общо и увеличено по реда на чл.24
от НК наказание, а именно 2 години и 6 месеца Лишаване от свобода, следва да
бъде изтърпяно при първоначален Строг режим, доколкото такъв режим е бил
определен за двете отделни наказания по съответните наказателни производства.
На основание чл.25 ал.2 от НК от така определеното
общо наказание следва да бъде приспадната изтърпяната част от наказанията
Лишаване от свобода по която и да е от присъдите (определенията за одобряване
на споразуменията за решаване на делата), включени в съвкупността.
На основание чл.59 ал.1 от НК следва от така
определеното общо наказание да се приспадне времето през което осъдения Н.И.Д.
е бил с мярка за неотклонение Задържане под стража или Домашен арест по която и
да е от присъдите (определенията за одобряване на споразуменията за решаване на
делата), включени в съвкупността.
Поради изложените съображения и на основание чл.306
ал.1 т.1 от НПК, вр.чл.25 ал.1, вр.чл.23 от НК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ по отношение на Н.И.Д., ЕГН **********, едно общо наказание, като НАЛАГА най-тежкото измежду наложените със съдебни актове,
постановени по НОХД № 487/2019г. на РС – Сливен
и по НОХД № 116/2019г. на ОС – Сливен, а именно наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.24 ал.1 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОСТАНОВЯВА така определеното ОБЩО и УВЕЛИЧЕНО по реда на чл.24 от НК
наказание ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се търпи при
първоначален „СТРОГ” режим.
На основание чл.25 ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното на осъдения Н.И.Д. общо наказание
изтърпяната част от наказанията Лишаване от свобода, по която и да е от
присъдите включени в съвкупността.
На основание чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА от така определеното на Н.И.Д. общо наказание времето през
което е бил с мярка за неотклонение Задържане под стража или Домашен арест по
която и да е от присъдите, включени в съвкупността.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано
пред Апелативен съд гр.Бургас в 15-дневен срок от днес.
Препис
от определението след влизането му в сила да се изпрати на Окръжна прокуратура
– гр.Сливен и на Бюро съдимост при РС гр.Сливен.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
Заседанието
по делото се закри в 14:20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
СЕКРЕТАР: