№ 3169
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502012 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
"ВИК" ЕООД, гр. Пазарджик, ЕИК *********, срещу Определение № 5532 от
07.10.2022г. по ч.г.д. № 4459 от 2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е отхвърлено предявеното от жалбоподателя заявление по чл. 410 ГПК
против Н. И. Ц., ЕГН **********, за плащане на ползвани В и К услуги за
абонат с абонатен номер ********* съгласно сключен договор
№*********/01.09.1998г., за което са издадени месечни фактури за главница
и мораторна лихва за периода от 04.10.2010г. -17.05.2022г. от
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр. Пазарджик,
ЕИК:*********, дължими съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Общите условия,
одобрени с Решение № 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от
Общите условия, одобрени с Решение ОУ 09/11.08.2014г. на ДКЕВР за
следните суми: главница -1858.40 /хиляда осемстотин петдесет и осем лева и
четиридесет стотинки/ лева по неплатени месечни фактури, дължими за
доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода
04.10.2010г. - 17.05.2022г. и сума в размер на 388.17 /триста осемдесет и осем
лева и седемнадесет стотинки/ лева за периода от 04.10.2010г. -17,05.2022г. -
мораторна лихва, както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, ведно със съдебно-деловодни
разноски в размер на 194.93 лв.
В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на
определението. Твърди се, че районният съдия е изградил неправилно
фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че с
молба не са уточнени обстоятелства в подаденото заявление и то отговаря на
изискванията на чл. 410 ГПК. Моли се за отмяна на опредлението и
постановяване на издаването на заповед за изпълнение за вземанията както и
1
направените в заповедното производство разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за
връчване на насрещната страна.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите
на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по заявление от „ВИК“ ЕООД, гр.
Пазарджик, , с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Н. И. Ц., ЕГН ********** за сумата: 1858,40 лева[1]главница,
представляваща дължима стойност по неплатени месечни фактури, дължими
за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода
04.10.2010 г. – 17.05.2022 г., както и мораторна лихва 388.17 лева за периода
от 04.10.2010 г. до 17.05.2022 г. С разпореждане от 25.07.2022г.
производството е оставено без движение и на заявителя е указано в тридневен
срок да уточни обстоятелствата от които произтича претендираното вземане ,
като уточни колко на брой са фактурите, по които са начислени
задълженията, периода на тяхното издаване и отчетния им период, както и
водоснабдения обект. С разпореждането на заявителя са били указани
последиците при неизпълнение на указанията в срок, а именно, че
заявлението ще бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2 т. 1 ГПК. В
дадения от съда срок, страната не е уточнила посочените обстоятелства като
вместо това в депозираната молба, в която заявителя е инкорпорирал
информацията, съдържаща се в справка с обем 25 листа, в табличен вид,
съдържаща хронология на начислени задължения за отчетен водомер с №
11180063101. С разпореждане от 12.09.2022 г., съдът е указал на заявителя, че
посредством представената справка, която впрочем е приложена и към
заявлението по чл.410 от ГПК констатираните нередовности не са отстранени.
Изложени са мотиви, че съгласно изискването на чл. 410, ал. 2 ГПК във
връзка с чл. 127, ал. 1 т. 4 и т. 5 искането, предмет на заявлението следва да
бъде ясно и конкретно формулирано, като следва да са да ясни
обстоятелствата, от които произтичат претендираните вземания. На заявителя
отново са дадени указания да конкретизира размера на отделните главници по
всяка една от неплатените фактури , общият сбор на които възлиза на сумата
от 1858,40 лева и да бъде посочен отчетния период по всяка от фактурите.
Както и да конкретизира претенцията си за мораторна лихва, като поясни как
е формирана общо претендираната сума от 388.17 лева и уточни какъв размер
е начислената лихва върху отделните главници и периода, за който е
начислена. Определен е тридневен срок за изпълнение на указанията и са
указани последиците при неизпълнение. С молба от 19.09.2022 г. заявителят е
поискал продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания,
като е мотивирал искането си с техническа неизправност на счетоводната
програма на дружеството. С определение от 26.09.2022 г. съдът е продължил
на основание чл. 63 ГПК срока с нов едноседмичен срок, считано от датата на
2
постановяване на същия акт с оглед на което крайния срок за отстраняване на
нередовностите е изтекъл на 03.10.2022 г. До датата на постановяване на
обжалвнаото определение заявителят не е предприел действия по изпълнение
на дадените указания.
Въззивния съд намира, че законът не поставя изискване за посочване на
броя на фактурите в заявлението по чл. 410 ГПК. В разпоредбата на чл. 410
ал.2 от ГПК е посочено, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист, каквото е било
направено в конкретния случай, както и че следва да отговаря на
изискванията на чл. 127 ал.1 и 3 и чл. 128 т. 1 и 2 ГПК. В конкретния случай
при анализ на депозираното заявление, което е било по утвърден образец, е
видно, че заявителят добросъвестно е попълнил всички необходими
реквизити, като е посочил съда, името и адреса на ответника, размера на
паричното вземане, отчетния период, обстоятелствата, от които произтича то.
Заявлението е било придружено с изискваните документи по чл. 128 ГПК,
било е съответно подписано от упълномощено лице. Никъде в нормативната
уредба не съществува изискване заявителят да посочва в детайли различните
пера, от които произтича неговото вземане. В този смисъл не може да се
приеме, че съдът, под предлог, че с оглед защита интересните на длъжника, е
можел да дава указания на заявителя, да посочва допълнително вземането си
по пера. Тези основания не почиват на законова разпоредба и са
незаконосъобразни, следователно прекратяването на производството на
основание неизпълнение указанията на съда, се явява незаконосъобразно.
Поначало в заповедното производство е определен един особен ред на защита
на интересите на длъжника. При получаване на уведомление на издадената
заповед за изпълнение е достатъчно длъжникът да възрази срещу него и по
този начин да ангажира заявителя за завеждане на производство по общия
исков ред, по който да докаже основателността и размера на вземането си. По
никакъв начин в негова защита не би послужила една по-подробна справка в
самото заповедно производство за характера на задълженията му.
Настоящата въззивна инстанция, намира че заповедния съд не
проверява по същество основанието въз основа на което е възникнало
вземането. В заповедното производство се проверява единствено наличието
на правен спор относно вземането, като изключенията от това правило са
изрично предвидени в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на
първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за процесната
сума.
За разноските не следва да се издава заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, тъй като липсва документ от който да е видно, че
уговореният адвокатски хонорар е реално заплатен от заявителя.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Определение № 5532 от 07.10.2022г. по ч.г.д. № 4459 от
2022г. по описа на Районен съд – Бургас, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в
полза на "ВИК" ЕООД, гр. Пазарджик, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори януари“, №6, представлявано от
Управителя Сергей Василев Стойнов, срещу Н. И. Ц., ЕГН ********** за
сумите: 1858,40 лева - главница, представляваща дължима стойност по
неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода 04.10.2010 г. – 17.05.2022 г.; 388.17
лева - мораторна лихва за периода от 04.10.2010 г. до 17.05.2022 г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за посочената в диспозитива на настоящото
съдебно определение сума.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4