Присъда по дело №147/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 11
Дата: 25 април 2024 г. (в сила от 11 май 2024 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20245620200147
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. Свиленград, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
СъдебниАнна П. Веселинова

заседатели:Ваня М. Танова
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.ОВА
и прокурора Д. Ил. С.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20245620200147 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
І.1. ПРИЗНАВА подсъдимият Д. О.,роден на **********г. в гр.
**************, Сирия, постоянен и настоящ адрес гр. **************,
Сирия, сирийски гражданин, кюрд по произход, женен, неосъждан, начално
образование, безработен, /без документи за самоличност, по заявени от
лицето данни/, адрес за призоваване: СДВНЧ-Любимец
ЗА ВИНОВЕН в това, че
На 27.02.2024г. през ГКПП Капитан Андреево - шосе, общ. Свиленград,
обл. Хасково, влязъл през границата на страната от Р Турция в Р България, без
разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал.1
от НК.
поради което и на основание чл.279, ал.1, вр.чл. 54, ал. 1 от НК го
1
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3/три/
години и на наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години.

І.2. ПРИЗНАВА подсъдимият Д. О.,роден на **********г. в гр.
**************, Сирия, постоянен и настоящ адрес гр. **************,
Сирия, сирийски гражданин, кюрд по произход, женен, неосъждан, начално
образование, безработен, /без документи за самоличност, по заявени от
лицето данни/, адрес за призоваване: СДВНЧ-Любимец
ЗА ВИНОВЕН в това, че
На 27.02.2024г. на ГКПП Капитан Андреево – шосе, общ Свиленград, обл.
Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен
документ за самоличност /белгийска лична карта № ************* на името
на ************ /*************/ роден на ************г в Белгия /, като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.
поради което и на основание чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 , вр.чл. 54,
ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от 1 /една/ година .
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Д. О.,роден на
**********г. в гр. **************, Сирия,със снета по делото самоличност
едно общо, най-тежко от тях наказание, измежду наложените му по горе, а
именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок 3/три/ години.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 (пет)
години.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23, ал.3 от НК към така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” и изцяло наказанието
„ГЛОБА“ в размер на 1000 ( хиляда) лева.
2

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство- белгийска лична карта №
************* на името на ************ роден на ************г в Белгия
ДА ОСТАНЕ приложено по делото.
ОСЪЖДА основание чл.189,ал.3 от НПК подс. Д. О.,роден на
**********г. в гр. **************, Сирия,със снета по делото самоличност
ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 302,81 лева,
представляващи разноски за изготвяне на техническа експертиза в полза на
Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на РД „ГП” – Елхово и
сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на служебно издаване на
Изпълнителен лист в полза на ВСС по сметта на РС Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.189, ал.2 от НПК направените по
делото разноски в досъдебното производство за преводач в размер на 90,00
/тридесет / лева, ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното
производство.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от днес
пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъдата по НОХД № 147/2024 г. на РС- Свиленград

С Обвинителен акт по Бързо производство №*********год. по описа
на ГПУ-Свиленград, прокурорска преписка № ********** год. по описа на
Районна прокуратура Хасково, ТО Свиленград, Д. С. –Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, ТО Свиленград повдига обвинение на:
Подсъдимият Д. О.,роден на **********г. в гр. *********, постоянен и
настоящ адрес гр. *********, сирийски гражданин, кюрд по произход, женен,
неосъждан, начално образование, безработен, /без документи за самоличност,
по заявени от лицето данни/, адрес за призоваване: СДВНЧ-Любимец за това,
че : На *********г. през ГКПП Капитан Андреево - шосе, общ. Свиленград,
обл. Хасково, влязъл през границата на страната от Р ****** в Р България, без
разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал.1
от НК и за това ,че : На *********г. на ГКПП Капитан Андреево – шосе, общ
Свиленград, обл. Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официален
чуждестранен документ за самоличност /белгийска лична карта № *********
на името на ****** /*********/ роден на *********г в ****** /, като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание , доколкото подсъдимият не е намерен на
посочения от него адрес ,въпреки многоктратните посещения на известния
по делото адрес,поради което съдът е приел,че делото може да бъде
разгледано в отсъствие на подсъдимия ,което обстоятелство няма да попречи
за разкриване на обективната истина, поради което съдът е приел, че
производството следва да бъде разгледано по реда на чл.269, ал.3, т.1 от
НПК.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно
фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.
Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин
установяват обвинението ,като излага съображения в тази насока. При
определяне на наказанието моли съда да наложи на подсъдимия наказание
определено при условията на чл.55 от НК,като подробно се мотивира относно
неговият вид и размер за всяко едно от двете престъпления,както и за
определяне на общо наказание,съгласно разпоредбата на чл.23 от НК.Взема
становище относно веществените доказателства и разноските по делото .
По същество от страна на защитата не се оспорва обвинението,като
процесуалният представител на подсъдимия,пледира съда да наложи на
подсъдимия наказание при предпоставките на чл.55 от НК, в размерите
претендирани от представителя на прокуратурата. Също така защитата
подкрепя прокурора що се отнася до искането му в частта за веществените
доказателства и разноските по делото.
1
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. О. бил гражданин на ****** и в страната си имал
семейство, за което му било трудно да се грижи, тъй като нямал работа. По
тази причина решил да замине за Германия, където да намери по-добри
условия за живот.
С помощта на каналджия влязъл нелегално в Р.******, като се установил
в гр. Истанбул. На *********г. при него отишли двама мъже, които му
казали, че тръгва за Германия и се качил в тъмен автомобил По време на
пътуването към границата му дали белгийска лична карта, на която била
неговата снима, но с други имена. Казали му, че е европейска и с нея може да
пътува безпрепятствено в Европа.
На *********г. около ****** на ГКПП ”Капитан Андреево” - шосе
пристигнал за влизане в страната от Р.****** лек автомобил марка ****** с
турски рег. № ********* с водач ******, роден на ******.******г. в ****** с
турски задграничен паспорт № S ************, а като пътник в автомобила
се намирал подс. Д. О. .
При граничната проверка подс. Д. О. представил за себе си белгийска
лична карта № ********* на името на ****** роден на *********г в ******.
Граничния полицай св. Х. И. Г. извършил идентификация на лицето и
снимките от документите и установил, че се идентифицира.
Разгледал представените му документи и при обстоен преглед се усъмнил
в истинността на белгийска лична карта № ********* на името на ******
роден на *********г в ******, тъй като не отговаряла на изискванията според
спесимена.
Изготвена била експертна справка №******г., от която било видно, че
белгийска лична карта № ********* на името на ****** роден на *********г
в ******, представена от подс. Д. О. е неистински документ.
Във връзка с последното подс. Д. О. бил спрян от пътуване, а по случая
било образувано настоящото бързо производство. Белгийска лична карта №
********* на името на ****** роден на *********г в ****** била предадена
доброволно от обвиняемия, за което е изготвен протокол от ******г. и
приобщена като веществено доказателство по бързото производство.
От заключението на извършена техническа експертиза № ******г. по
описа на ГПУ-Свиленград е видно, че белгийска лична карта № ********* на
името на ****** роден на *********г в ****** е неистински документ.
Същият не е изготвен на защитена документна хартия и не съдържа
необходимите видове печат и защити съгласно изискванията на спесимена.
Разпитан в хода на БП подсъдимият подробно описва механизма на
извършване на деянието. Признава се за виновен и обяснява причините,
провокирали го да извърши противоправното деяние.
2
Видно от приложената характеристика на подс. Д. О. няма събрани данни
относно криминални прояви на подсъдимия на територията на Р.България.
По делото е приложена ДСМПИС на подс. Д. О. ,видно от която
същият е семеен и има три малолетни деца,не получава трудово
възнаграждение и не притежава движими или недвижими имоти на негово
име.
От приложената по делото справка за съдимост с рег.№ *********г. на
Бюро за съдимост при РС-Свиленград е видно, че Д. О. не е осъждан.
Изложената фактическа обстановка приета за безспорно установена от
Съда се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства , касателно свидетелските показания на свидетелите Х. И. Г. и
К. Х. Д. и прочетените и приобщени обяснения на подсъдимия по реда на
чл.279,ал.2 вр с ал.1,т.2 от НПК/и писмените такива. Доказателствата,
приобщени по делото, са събрани по съответния ред, условия и в съответната
форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и
допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло.
В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията
на свидетелите – Х. И. Г. и К. Х. Д.. Така изброените свидетелски показания,
Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на
очевидци, формирали непосредствени впечатления за случилото се събитие в
различни негови части и по отношение на различни негови детайли. В този
смисъл показанията им са пряко относими към деянието и неговото
авторство. Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с
писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани,
логически издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна
конкретика за фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват
противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в
безпристрастността им. Разпитаните свидетели са трети лица,
незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността
на гр.полицейски служители, които само поради това си качество, макар и
обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове
съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните
по делото не се установява, който и да е от свидетелите да се е намирал в
някакви отношения с подсъдимия, поради което да целят увреждането му,
като му припишат престъпление, което не е извършил. С изложените правни
аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания /и ги
възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това,
същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Съдът кредитира прочетените и приобщени по реда на чл.279,ал.2 вр с
ал.1,т.2 от НПК обяснения на подсъдимия , които се възприеха от Съда за
достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите
доказателства и доказателствени средства от ДП – кредитирани, поради
което липсват основания изложеното от тях в качество на обвиняем да се
3
счита обективно невярно. Т.е. доколкото се установява корелацията им с
останалата доказателствена съвкупност, липсват основания да не бъдат
кредитирани.
Съдът възприема изцяло и заключението по техническата експертиза,
извършена в ДП, считайки я за обективно, и компетентно дадена, като въз
основа на последната се установява,че представеният от подсъдимия
чуждестранен документ за самоличност /белгийска лична карта № *********
на името на ****** /*********/ роден на *********г в ****** /, не е
изготвен на защитена документна хартия и не съдържа необходимите видове
печат и защити съгласно изискванията на спесимена.Заключението
обективира необходимите данни и фактически констатации на вещото лице,
поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и
кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед
което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват
и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на
вещото лице , поради това Съдът намира за обоснована, аргументирана и
правилна експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и
правните си изводи.Следва да се посочи,че не се ангажираха обратни
доказателства,които да разколебаят доказателствената стойност на
заключението на вещото лице ,поради което се кредитира с доверие от съда.
За достоверни се възприеха и писмените доказателствени средства,
приети и приобщени по делото, в хода на съдебното следствие, по реда на чл.
283 НПК, а именно: Заповед за задържане за срок от 24ч. по ЗМвР, Протокол
за обиск на лице; Ксерокопие от документи ; ,експертна справка , Протокол
за доброволно предаване ; писма , Плик с белгийска лична карта №
*********, Характеристични данни, Декларация за семейно и имотно
състояние ; Справка за съдимост и т.н, които по съдържанието си не се
оспориха от страните, поради което се прие от съда,че имат доказателствена
стойност. По отношение писмените доказателства не се констатираха от Съда
(както вече бе посочено) техни недостатъци от външна, формална страна на
документите, поради което те се кредитираха за достоверни. Частните
документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и
са относими и необходими за преценката на личността на обвиняемия и
неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията
на следващото се наказание.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на гореизброените и
обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и
правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му от
подсъдимия.
4
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се
направят следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият е
осъществил фактическия състав на престъплението по чл.316 вр с
чл.308,ал.2 вр с ал.1 от НК и по чл.279 ,ал.1 от НК.
Що се отнася до престъплението по чл.316 вр с чл.308,ал.2 вр с ал.1 от
НК:
Съгласно приетото в Решение № 324/13.032013г. постановено по
касационно дело№ 910/2013г. по описа на ВКС на първо наказателно
отделение-Документната подправка по чл.308, ал.1 от НК се изразява в две
форми: съставяне на неистински официален документ и преправяне
съдържанието на официален истински документ, като преправянето се
изразява във въздействие върху съществуващ истински документ чрез
подменяне или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване
на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено.
Съдържанието на документа включва както самото изявление, така и всички
останали необходими елементи - подпис, дата, снимки и други. Когато в
резултат на преправянето е засегнато изявлението, на документа се придава
вид, че преправеното изявление изхожда от лицето, посочено като негов
автор. Създава се несъответствие между действителното и промененото чрез
преправянето изявление на автора, каквото всъщност той не е правил. То е
завършено със съставянето на неистинския официален документ или
преправяне съдържанието на истинския документ, който съдържа всички
реквизити по чл.93, т.5 от НК и е съставомерно независимо от използуваните
технически средства за изготвяне на неистинския документ или степента на
съвършенство на извършената подправка.
С чл.316 от НК е прогласено за престъпно съзнателното ползване на
документи - официални или частни, които са неистински, с преправено
съдържание, или с невярно такова. Документът следва да отговаря на
изискванията за официален или частен, за манипулирането на какъвто,
съобразно изискванията на съответния престъпен състав, от извършителя се
носи наказателна отговорност. Ползването на такива документи е престъпно и
тогава, когато за съставянето им (разбирай, и преправянето им) не може да се
търси наказателна отговорност от използвалия ги. А след като
престъплението по чл. 308, ал. 1 от HK e възможно само при пряк умисъл, със
специалната цел, предвидена в неговия състав - пряк следва бъде и умисълът
на онзи, който само се е възползвал от неистинския документ (иначе
ползването не би било "съзнателно"), по аргумент и от приравняването на
отговорността на ползвателя към отговорността на създателя на неистинския
документ, дори и първият по изключение да е наказателно-неотговорен за
създаването или преправянето на документа. И накрая, като престъпление на
формално извършване, престъпният резултат се изразява в узнаването на
5
документа от лицето, на което е представен, за да удостовери включените в
него факти.
Престъплението по чл.316 от НК е завършено, когато документът е
употребен. Употребата ще е налице при представяне на документа пред
съответното длъжностно или частно лице. Когато деецът се е насочил пряко и
непосредствено към употребата, но още не е използвал документа, ще е
налице опит. Състава на чл. 316 от НК е субсидиарен спрямо предходните
състави на документните престъпления тъй като изпълнителното деяние се
изразява само в ползването на опорочения документ когато той се представи.
С гореописаното си поведение и въз основа на кредитираните от съда
писмени и гласни доказателства,съдът приема,че подс. Д. О. категорично е
осъществил признаците на чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК , тъй като от
една страна безспорно се установи, че не е участвал при престъпното
съставяне на документат - белгийска лична карта № ********* на името на
****** /*********/ роден на *********г в ******, но същевременно също
така категорично се доказа, че го е употребил, за да удостовери че притежава
официален чуждестранен документ за самоличност,пред св. Х. И. Г. ,граничен
полицай на ГКПП Капитан Андреево от ГПУ Свиленград при РДГП Елхово, с
което престъплението е довършено.
От обективна страна подсъдимия ,въпреки ,че ясното съзнание, че
представения от него документ, не е издаден по надлежния ред,същият пред
гр.полицай св. Х. И. Г., съзнателно се ползвал от неистински официален
чуждестранен документ за самоличност /белгийска лична карта № *********
на името на ****** /*********/ роден на *********г в ******,като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,поради което
съдът пиема, че подсъдимият е осъществил от обективна страна описаното в
ОА деяние.
Белгийска лична карта № ********* представлява официален
документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, тъй като се издава по установен ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му.
Преправеният официален документ, предмет на настоящото обвинение
представлява белгийска лична карта № ********* и попада в
квалифицирания състав на чл. 308, ал. 2 НК.
Представената белгийска лична карта № *********, е бил неистински
официален документ ,тъй като не е изготвен на защитена документна хартия
и не съдържа необходимите видове печат и защити съгласно изискванията на
спесимена,респективно не е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му по см. на чл.93 т.5 от НК/, съгласно
протокола по извършената техническата експертиза.
Чрез представянето му от подсъдимия на св. Х. И. Г. е осъществена
формата на изпълнителното деяние – ползване.
Самият неистински официален документ – белгийска лична карта №
6
*********, не е бил съставен от подсъдимия .
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл.Подс. Д. О. ясно е съзнавал, че на
инкриминираните дата и място се легитимира пред посоченият гр.полицейски
служител с неистински официален документ за самоличност- белгийска
лична карта № *********,но въпреки това му го е представил, желаейки
директно настъпването на противоправните последици от извършеното,а
именно да удостовери ,че той е лицето което е било вписано в документа.
Пряко доказателство за това са целенасочеността на действията му и
приобщените по делото гласни и писмени доказателства – показанията на
свидетелите , писмените доказателства - белгийска лична карта № *********
както и заключение на техническата експертиза.
Поради изложеното съдът прие,че подсъдимият е осъществил от
обективна страна престъплението по чл.316 вр с чл.308,ал.2 вр с ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
при Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В
случая това е подс. Д. О., който се явява вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице , което няма причини да не може да носи наказателна
отговорност.
Причините за извършеното деяние се коренят в подценяване на
обществената му опасност от страна на подсъдимия и ниската му правна
куртура.
С оглед така установената правна квалификация на извършеното от Д.
О. престъпление, както и с оглед на целите по чл.36 от НК и най-вече за
поправянето и превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в конкретния казус
на същия следва да бъде определено и наложено наказание при условията на
чл.54 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Според настоящия
състав именно с това наказание ще бъдат постигнати целите на
горепосочената норма като се подейства превъзпитателно спрямо подсъдимия
и същевременно предупредително по отношение на останалите членове на
обществото. При индивидуализация размера на така определеното по вид
наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно превесът
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива се отчитат
липсата на предходни осъждания, липсата на събрани лоши характеристични
данни за същият ,както и съдействието от негова страна в хода на
досъдебното производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явява
,че подсъдимият е ползвал процесния неистински официален документ при
преминаването му през държавната граница като е представил същия при
граничната полицейска проверка, както и че същият се е укрил след
внасянето на обвинителния акт в съда,което наложи производството спрямо
него да се разгледа по реда на задочното производство.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени съобразно относителната им тежест и в
7
количествено отношение, съдът приема превес на смекчаващите, без даденост
същите да са многобройни или изключителни по своя характер, спрямо
отегчаващите. Превъзходството им не е до степен доминиращо, по
количествен или качествен критерий, поради това и да влияят на
обществената опасност и да снижават същата до ниво, обуславящо преценка
че и най –лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на наказване. Ето защо, в
контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за
неговото приложение.
С тези аргументи, следващото се наказание се индивидуализира при
условията на чл.54 НК , като се взеха предвид степента на обществената
опасност на деянието – завишена, както и тази на дееца – не висока, предвид
чистото съдебно минало, така също и смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, съобразно установеното по делото.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр.
ал.1 от НК е лишаване от свобода до осем години С оглед на изложеното
съдът намира, че най-справедливо е на Д. О. да бъде наложено наказание от 1
година ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК по отношение
на подсъдимия , тъй като същият не е осъждан и наложеното му наказание е
до три години, с което са изпълнени формалните условия на закона. От друга
страна, предвид приетите смекчаващи отговорността обстоятелства – по-
горе обсъдени, както и преценката за индивидуалната й обществена
опасност, с отдаване приоритет на личната превенция, съдът се прие, че за
постигане целите на наказателната репресия не е наложително подсъдимият
да изтърпява ефективно това наказание. С това са удовлетворени
релевантните предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на
посоченото правно основание и съобразно по-горе изложените правни
съображения, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание от 1 година Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3
години. Последният е равен на минималния предвиден в закона, като в този
му размер е съобразен с превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Така индивидуализираното наказание , по вид,
продължителност и начин на изтърпяване, по убеждение на настоящата
инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция и достатъчна по обем
принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, а
именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не
толкова със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден, че
8
подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност, за да не допуска занапред подобни престъпления на законовия
ред.
Що се отнася до обвинението по чл.279, ал.1 от НК,съдът намира
следното:
От правна страна престъпление по чл. 279, ал. 1 НК е налице, когато
деецът, съзнавайки липсата на съответно разрешение, въпреки това е
преминал през държавната граница, което е безспорно налице в настоящият
случай , а и не се спори за това между страните по делото.Съставът по чл.
279, ал. 1 НК изисква от обективна страна преминаване на дееца през
държавната граница без разрешение на надлежните органи, а от субективна
страна - съзнание за липсата на съответно разрешение, при което се
предприема и осъществява преминаването на границата.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото
факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото,
обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на
престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си
подсъдимият Д. О. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпният състав по чл. 279, ал. 1 от НК.
От обективна страна - На *********г. през ГКПП Капитан Андреево -
шосе, общ. Свиленград, обл. Хасково, влязъл през границата на страната от Р
****** в Р България, без разрешение на надлежните органи на
властта.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на
вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното от него и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Действал е с
ясното съзнание, че пресича държавната границата на Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта, но въпреки това е
предприел това рисково преминаване като е целял именно това .
Подсъдимият има качеството на наказателно отговорно лице , тъй като
е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си ,т.е същото е вменяемо лице.
Подбудите на подсъдимия , са без значение за съставомерността на
престъплението, тъй като съставът на чл. 279, ал.1 от НК изисква от
субективна страна само съзнание за липса на съответното разрешение, при
което се предприема и осъществява преминаването на границата,като
подбудите могат да се разглеждат при определяне размера на наказанието.
9
Причините за извършеното деяние се коренят в подценяване на
обществената му опасност от страна на подсъдимия и ниската му правна
култура.
С оглед така установената правна квалификация на извършеното от
Д. О. престъпление, както и с оглед на целите по чл.36 от НК и най-вече за
поправянето и превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в конкретния казус
на същия следва да бъде определено и наложено наказание при условията на
чл.54 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Според настоящия
състав именно с това наказание ще бъдат постигнати целите на
горепосочената норма като се подейства превъзпитателно спрямо подсъдимия
и същевременно предупредително по отношение на останалите членове на
обществото. При индивидуализация размера на така определеното по вид
наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно превесът
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива се отчитат
липсата на предходни осъждания, липсата на събрани лоши характеристични
данни за същият ,както и съдействието от негова страна в хода на
досъдебното производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явява
,че подсъдимият е ползвал процесния неистински официален документ при
преминаването му през държавната граница като е представил същия при
граничната полицейска проверка, както и че същият се е укрил след
внасянето на обвинителния акт в съда,което наложи производството спрямо
него да се разгледа по реда на задочното производство.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени съобразно относителната им тежест и в
количествено отношение, съдът приема превес на смекчаващите, без даденост
същите да са многобройни или изключителни по своя характер, спрямо
отегчаващите. Превъзходството им не е до степен доминиращо, по
количествен или качествен критерий, поради това и да влияят на
обществената опасност и да снижават същата до ниво, обуславящо преценка
че и най –лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на наказване. Ето защо, в
контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за
неговото приложение.
С тези аргументи, следващото се наказание се индивидуализира при
условията на чл.54 НК , като се взеха предвид степента на обществената
опасност на деянието – завишена, както и тази на дееца – не висока, предвид
чистото съдебно минало, така също и смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, съобразно установеното по делото.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.279 ал.1 от НК е
лишаване от свобода от 3 до 6 години и с глоба от хиляда до пет хиляди
лева.С оглед на изложеното съдът намира, че най-справедливо е на Д. О. да
бъде наложено наказание в минимален размер ,а именно в размер на 3
10
години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и „ГЛОБА” в размер на 1000 лв.
(хиляда лева).
Съдът прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК по отношение
на подсъдимия , тъй като същият не е осъждан и наложеното му наказание е
до три години, с което са изпълнени формалните условия на закона. От друга
страна, предвид приетите смекчаващи отговорността обстоятелства – по-
горе обсъдени, както и преценката за индивидуалната й обществена
опасност, с отдаване приоритет на личната превенция, съдът се прие, че за
постигане целите на наказателната репресия не е наложително подсъдимият
да изтърпява ефективно това наказание. С това са удовлетворени
релевантните предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на
посоченото правно основание и съобразно по-горе изложените правни
съображения, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание от 3 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК от 5 години. Последният е равен на максималния предвиден в закона,
като в този му размер е съобразен с превеса на смекчаващите и оттегчаващите
отговорността обстоятелства. Така индивидуализираното наказание , по вид,
продължителност и начин на изтърпяване, по убеждение на настоящата
инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция и достатъчна по обем
принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, а
именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание „Глоба”
- определен в минималният, посочен в чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като Съдът
отчита обстоятелството, че към настоящия момент – датата на съдебното
заседание пред първата инстанция, подсъдимият няма регулярни доходи,
както и че не притежава МПС-та и недвижими имоти. Един подобен размер
не би го затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и
липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни
или други проблеми, както и предвид факта, че не е плащал адвокатско
възнаграждение за предоставените му правни услуги, тъй като му е назначен
служебен защитник в лицето на адвокат С.. Възможност за неналагане на
посоченото наказание не съществува при приложението на чл. 54 от НК.
Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на подсъдимия
наказания, в съвкупността си и при приложението на института на условното
осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи. Т.е. така
индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна степен върху
личността на подсъдимия като предизвикат положителни промени в
съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с тези
по-малки по размер наказания да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в
чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на
11
подсъдимия. В случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а
не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде предупреден, че
подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност, за да не допуска занапред подобни престъпления на законовия
ред. От друга страна определените при горепосочените съображения
наказания на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление наказателната репресия и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да
се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Съдът не намери основания за приложението на чл. 279, ал.5 от НК,
съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се
ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл. 1, ал.2
и чл. 7, ал.1 от Закона за убежището и бежанците, особената закрила, която
Република България предоставя на чужденци по този закон, включва не само
убежище, но и статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила, а
убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци,
преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Съдът приема, че липсват
основанията на посочената разпоредба - чл. 279, ал.5 от НК, за ненаказване на
подсъдимия. В конкретния случай, безспорно се установи, че подсъдимият е
влезнал на територията на страната ни без съответно разрешение от
надлежните органи на властта. Съдът счита, че не са налице доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимият да е влезнал в страната ни с
цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил
преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи. Изявления в тази насока - че желае да се ползва от
убежище и закрила в Република България, подсъдимият не е направил нито
при задържането си, нито впоследствие при разпита им в хода на досъдебното
производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на
подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страна от Европа, където да
живее по-добре като си намери и работа, без да сочи каквито и да било
причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.
279, ал.5 от НК. Освен това обстоятелствата за наличие на предпоставките за
търсене на убежище подлежат на доказване, а такива доказателства по делото
не са представени. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият
е преминал границата без съответно разрешение по причини, свързани с
неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания или че е
бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Не са направени и доказателствени
искания в тази насока от служебния защитник на подсъдимият в хода на
12
съдебното следствие. Не може да се приеме, че всяко преминаване на
границата на страната без разрешение на държавните власти, е поради
осъществена незаконна репресия. Законът изисква да бъде установено
наличието на посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл.
279, ал.5 от НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание, да
се ползва от правото на убежище по смисъла на чл. 27, ал.2 от Конституцията
на Република България.
На основание чл.23, ал. 1 от НК ,съдът определи на подсъдимият , едно
общо наказание, явяващо се най-тежкото от двете, а именно: „Лишаване от
свобода” за срок от 3 години ,което общо наказание впредвид тежестта на
извършеното и с оглед постигане целите на наказанието, дефинирани в чл.36
НК, и на основание чл.66,ал.1 от НК ,съдът постанови така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ да се отложи изпълнението му с 5 години
изпитателен срок, по изложените по горе в мотивите на съда доводи.
На основание чл.23, ал.3 от НК,съдът присъедини към така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” и изцяло наказанието
„ГЛОБА“ в размер на 1000 ( хиляда) лева.
Относно веществените доказателства и разноските:
По делото е приобщено като веществено доказателство- белгийска лична
карта № ********* на името на ****** роден на *********г в ****** поради
което и на основание чл.112, ал.4 от НПК ,съдът постанови вещественото
доказателство, да остане приложено към материалите по делото.
По делото се констатираха разноски извършени за изготвяне на
техническа експертиза,поради което основание чл.189,ал.3 от НПК ,съдът
осъди подсъдимият, да заплати направените по делото разноски в размер на
302,181лева, в полза на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка
на РД „ГП” – Елхово и сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай
на служебно издаване на Изпълнителен лист в полза на ВСС по сметта на РС
Свиленград.
Констатираха се още разноски извършени за преводач и вземайки
предвид разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК съдът постанови направените по
делото разноски в досъдебното производство за преводач в размер 90лева,
ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното производство.
Превод на присъдата и обвинителния акт не се извърши,доколкото
производството спрямо подсъдимия се води по реда на задочното
производство.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:.................

13






14
Съобщи за изтекли лични данни