Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012
гр.Дряново, 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : Е. Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 174 по описа
за 2020 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 ГПК.
В исковата молба на
“***”, ***, рег. № ***, чрез “***”, клон ***, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. ***, ******, ***, представлявано от Д.Д., с пълномощник юрисконсулт Н.А.М.,
против А.А.Ф. ***, се излага че по силата на договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15742019, сключен на 14.02.2018 г., *** е отпуснало
паричен кредит на ответника в размер на 6000 лв., преведен по банковата му сметка. За ответника възникнало
задължението да погаси заема на 60 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 216,45 лв. в срок до
20.02.2023 г. В чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, като
вземането ставало изискуемо в пълен размер при просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Твърди се, че длъжникът погасил 10 месечни вноски и преустановил плащането на
20.01.2019 г., поради което, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска - 20.02.2019 г. вземането станало ликвидно и изискуемо в целия
му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление
до длъжника. Тъй като кредитополучателят не е изпълнил задължението си, ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за дължимите суми
по договора за кредит, както следва: 5679,63 лв. - главница ведно със законната
лихва, считано от 27.12.2019 г. до изплащане на вземането; 3630,87 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 20.02.2023
г. и 475,20 лв. - мораторна лихва за периода от
20.02.2019 г. до 18.12.2019 г. Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 483/2019 г. на
ДРС била издадена заповед за изпълнение за посочените суми. С оглед връчване на
заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и след указания на съда е предявен настоящият установителен
иск.
Направено е искане
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че А.А.Ф. дължи на
***, ***
рег. № ***, чрез ***, клон ***, следните суми по договор за потребителски кредит № PLUS-15742019/14.02.2018 г.: 5679,63 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението до
окончателното изплащане на вземането; 3630,87 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 20.01.2019 г. до 20.02.2023 г. и 475,20 лв. - мораторна лихва за
периода от 20.02.2019 г. до 18.12.2019 г. Претендират се сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски. В условията на евентуалност, в случай че
предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, е предявен осъдителен иск за горните
суми, като се приеме, че същият има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от исковата молба на
ответната страна.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на назначения особен представител на ответника. В срок е постъпил
отговор, в който се твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като искът бил
предявен от “***“ са с адрес на управление във ***, гр. ***,
бул. „***“ без номер, чрез „***“ С.А., клон ***, без посочен ЕИК. Клонът на
чуждестранно лице, което било регистрирано с право да извършва търговска
дейност според националния си закон, следвало да се впише в търговския регистър
и да му се определи ЕИК, който се използвал при правната лигитимация и при
осъществяване на развиваната дейност. Според правната теория клонът на търговец
не притежавал правна самостоятелност, т. е. при неговото регистриране не се
създавал самостоятелен правен субект на действащото право. Допълнителна
неяснота относно активната процесуална лигитимация на ищеца, било и посоченото,
че “***“ ЕАД имало статут на „заличен търговец“, считано от 24.04.2018 г., като
не била ясна и връзката това дружество и ***, клон ***. Не бил посочен и ЕИК на
ищеца. В съдебно
заседание се прави възражение за недействителност на договора за потребителски кредит, тъй
като размерът на шрифта бил по-малък от 12. Искането
е предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че на 14.02.2018
г. между “***” клон ***, ЕИК *** и ответника А.А.Ф. е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15742019. В раздел параметри и
условия е посочено, че размерът на кредита е 6000 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ - 0,00
лв., застрахователна премия в размер на 2016,00 лв., такса ангажимент в
размер на 210,00 лв. Годишен процент на разходите /ГПР/ - 32,52 % и лихвен процент - 26,67 %. В договора е посочено, че общата стойност
на плащанията е 12987,00 лв., платима на 60 бр. равни месечни вноски, всяка в
размер на 216,45 лв., като първата вноска е с падеж 20.03.2018 г., а последната
вноска е с падеж 20.02.2023 г.
В т. 2 от
Условията по договора е посочено, че застрахователната премия е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на вноските по кредита и е част
от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент
по смисъла на § 1 т. 5 от ЗПК. Таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.
В т. 3 е посочено, че месечните погасителни вноски включват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора.
Съгласно
чл. 5 от договора при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена месечна вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия
му размер, включително уговорените надбавки и дължимото обезщетение за забава,
без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
В представения по делото стандартен европейски формуляр, изискуем по чл. 5 ал. 2 от ЗПК, е посочено, че размерът на кредита е 6000 лв., нетна
сума за получаване след удържане на такса ангажимент и застрахователни премии
(ако има такива) е 5790 лв. В полето “Условия
за усвояване на кредита (Как и кога ще получите парите)“ е посочено “След
одобряване на заявление и подписване на договор за кредит, по посочена от
клиента банкова сметка, застрахователните премии се заплащат директно на
Застрахователя“. Посочено е, че общата сума, която следва да се плати е
12987,00 лв. на 60 бр. месечни вноски, всяка от 216,45 лв.
По делото е приложен сертификат за застраховка № PLUS-15742019, сключен
на 14.02.2018 г., между
ответника, като застрахован и „***,
клон ***, като застраховащ, видно от който застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон ***“ и „***, Клон ***“, се
съгласяват да застраховат ответника А.А.Ф. за определени рискове като смърт,
злополука, инвалидизация и други, за срока на договора за кредит, срещу
заплащане от страна на застрахования на застрахователна премия. В сертификата не е
посочена конкретна дължима сума за застрахователна премия. Посочено е, че при
кредит в размер от 3001 лв. до 10000 лв. и срок на договора над 24 месеца
застрахователната премия е в размер на 0,560 % от финансираната сума и се
дължи месечно. Следователно месечна застрахователна премия в конкретния случай
е 33,60 лв., което се потвърждава и от представеното от ищеца извлечение по
договор за кредит PLUS-15742019.
В представените Общите условия
за застраховка
„Защита на плащанията” е посочено, че същите са част от Групов
застрахователен договор за застраховка “Защита на плащанията“ № 5/2010, сключен
между "Кардиф Животозастраховане, Клон ***“ и "***, Клон ***“, като
застрахователи и “***, клон ***“, като застраховащ. В чл. 5 от Общите условия е посочено, че кредитополучателите едновременно
с подписването на договора за кредит изразяват своето изрично писмено съгласие
да се застраховат и приемат общите условия. Застрахователният сертификат е
неразделна част от всеки договор за кредит. Срокът на застраховката е равен на срока на договора за
кредит. Съгласно чл. 7 дължимата месечна застрахователна премия е за сметка на застрахования
и се заплаща заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Съгласно чл.
5.6, застраховката се прекратява преди изтичане на срока на кредита, ако застрахованият
не плати в уговорените срокове една месечна застрахователна премия и след като
изтече даденият от застрахователя 30 дневен гратисен период. След изтичането на
гратисния период застраховката се прекратява автоматично.
По делото от ищеца е представено извлечение по
договор за кредит PLUS-15742019, в което е отразено, че
до 20.01.2019 г. вкл. ответникът е погасил 11 бр. вноски за застрахователна премия, всяка по 33,60 лв. Дължими
са 4 бр. вноски за периода от 20.02.2019 г. до 20.05.2019 г., като на
20.06.2019 г. застраховката е “анулирана“.
По делото е представено
уведомително писмо с дата 10.06.2019 г. от ищеца до ответника, с което последният е уведомен,
че е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.01.2019 г., поради
което вземането е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са представени
доказателства, че писмото е изпратено до длъжника и получено от него.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза се
установява, че всички текстове от първа и втора страница на договор
за кредит № PLUS-15742019/14.02.2018 г., съдържащи основните параметри на кредита, са отпечатани със серифен
шрифт "Garamond" с размер на шрифта -
11,5 пункта. Всички текстове от условията
към договор за кредит № PLUS-15742019/
14.02.2018 г. са отпечатани със серифен шрифт "Garamond"
с размер на шрифта - 12 пункта.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че параметрите на сключения договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-15742019/ 14.02.2018 г. са както
следва: главница 6000,00 лв., договорна лихва 4971,00 лв., застрахователна
премия 2016,00 лв. и 210,00 лв. такса ангажимент. Общият размер на задължението
е 12987,00 лв., разпределен на 60 бр. погасителни вноски всяка от 216,45 лв.
Ответникът е усвоил отпуснатия кредит, като по представена от него банкова
сметка на 15.02.2018 г. е преведена сумата от 5790,00 лв., след приспадане на
такса ангажимент в размер на 210,00 лв.
За периода от 22.03.2018
г. до 29.01.2019 г. ответникът е направил 10 плащания /10 бр.
погасителни вноски/ на обща стойност 2164,50 лв., с които са погасени, както
следва: 454,77 лв. - главница, 1340,13 лв. - договорна лихва
и 369,60 лв. - застрахователна премия. Ако се приеме, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 20.02.2019 г., към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.12.2019 г. размерът на дължимата главница е
5545,23 лв. Размерът на дължимата договорна лихва за претендирания в
исковата молба период от 20.01.2019 г. до 20.02.2023 г. е 3630,87 лв., а за
периода от 20.01.2019 г. до 20.02.2019 г. размерът на дължимата договорна лихва
е 120,59 лв. Обезщетението за забава върху главница от 5545,23 лв. за периода
от 20.02.2019 г. до 18.12.2019 г. е в размер на 465,18 лв. Ако се приеме, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила към датата на връчване на
препис от исковата молба - 16.10.2020 г., размерът на дължимата главница
към тази дата е 5545,23 лв. Размерът на дължимата договорна лихва за периода от
20.01.2019 г. до 20.02.2023 г. е 3630,87 лв., а за периода от 20.01.2019 г. до
16.10.2020 г. размерът на договорната лихва е 2283,69 лв. Обезщетението за
забава върху главницата от 5545,23 лв. за периода от 16.10.2020 г. до
29.03.2021 г. е в размер 254,16 лв.
По ч. гр. дело № 483/2019 г.
по описа на ДРС, е издадена заповед № 174/ 30.12.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът А.А.Ф. е осъден да заплати на ищеца“***”, ***, рег. № ***,
чрез “***”, клон ***, ЕИК ***, следните
суми: 5679,63 лв. - главница по Договор
за кредит № PLUS-15742019, сключен на 14.02.2018 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2019 г. до изплащане на
вземането; 3630,87 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 20.02.2023 г.; 475,20 лв. - мораторна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 18.12.2019 г.,
както и разноски в общ размер от 245,52
лв., от които 195,52 лв. - държавна такса
и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което и след указания на съда е предявен настоящият иск.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Във връзка с
направените възражения за нередовност на исковата молба и правната легитимация
на ищеца, съдът се е произнесъл с Определение № 260001/07.01.2020 г. и в
открито съдебно заседание на 04.02.2021 г. Макар към настоящия момент да не са
настъпили обстоятелства, които да налагат промяна на това произнасяне,
доколкото същите възражения отново са направени от особения представител на
ответника при устните състезания, съдът намира следното: чл. 127 от ГПК не
изисква посочване на ЕИК на ищеца, като изискване на редовност на исковата
молба, а освен това ЕИК *** се съдържа в представените по делото документи. След справка в Търговския
регистър се установява, че „***“ С.А., ***, с номер в Търговски и фирмен
регистър 542 097 902, извършва банковата си дейност на територията на
Република *** чрез регистрирания си клон, а именно „***“ С.А., клон ***,
надлежно вписан в Търговския регистър. Правната форма на „***“ С.А., клон *** е
клон на чуждестранен търговец, като това обстоятелство е вписано в поле № 3 от
Търговския регистър. Освен надлежно вписаните обстоятелства, на страницата на
Търговския регистър са налични и документи в сканиран вид. Упълномощаването на
управителя на клона от Принципала е поместено в документ, озаглавен „Пълномощно
за овластяване на управител на клона на чуждестранен търговец с нотариална
заверка на подписите“, приет по делото. Пълномощното е от представител на
Принципала в полза на Д.Д., представляващ клона, касаещо представителството на Принципала във връзка с всички въпроси,
отнасящи се до клона и представителство на Принципала, като ищец или
ответник по всякакви дела пред
граждански, административни и наказателни дела, както и право да наема
адвокати, застъпници, други професионални съветници и агенти за събиране на
вземания или други агенти, които да съдействат, действат за или представляват
Принципала, действащ чрез клона. Независимо, че
при упълномощаването дружеството все още е било в учредяване, както е посочено
в самото пълномощно, същото вече е учредено и вписано в Търговския регистър,
като няма данни пълномощното да е оттегляно. Неотносимо към редовността на
исковата молба е посоченото в нея, че “***“
ЕАД имало статут на „заличен търговец“, считано от 24.04.2018 г., като не била
ясна и връзката това дружество и ***, клон ***, тъй като страна, както в
заповедното, така и в настоящото исково производство е “***”, ***, рег. № ***,
чрез “***”, клон ***, ЕИК ***, а не “***“ ЕАД.
Поради
изложеното съдът намира исковата молба за редовна, а предявените с нея искове за процесуално
допустими.
От така събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че на 14.02.2018 г. между “***”
клон ***, ЕИК *** и ответника А.А.Ф. е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15742019, по силата на
който на ответника е предоставен и получен от него заем в размер на 6000 лв., като се е задължил да
върне заема до 20.02.2023 г. на 60 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на
216,45 лв., или общо 12 987,00
лв., в която сума се включва главницата
по кредита, договорна лихва, такса ангажимент и застрахователна премия.
В чл. 10 -
чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно реда за
сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно
чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7
– 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като
посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими към момента на
сключването му. Неспазването на кое да е от тези изисквания е въздигнато от
законодателя в достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на договора.
Същата е особен вид недействителност, предвид правните ѝ последици,
уредени в чл. 23 ЗПК. Въпреки опорочаването на договора за потребителски
кредит, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи връщането
на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.
В случая
особеният представител на ответника е релевирал възражение за неспазване на
изискванията по чл. 10 ал. 1 от ЗПК
досежно размера на шрифта на договора. Според
чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,
което съдът намира за правилно и обосновано и не е оспорено от страните, се
установи, че всички текстове от първа и втора страница на договор
за кредит № PLUS-15742019/14.02.2018 г., съдържащи основните параметри на кредита, са отпечатани със серифен
шрифт "Garamond" с размер на шрифта -
11,5 пункта. Следователно
е налице твърдяното нарушение на изискването за изписване на договора на шрифт
не по-малък от 12, което е достатъчно, за да се счете, че договорът
за кредит № PLUS-15742019/14.02.2018 г. е недействителен на основание
чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 ЗПК. След като договорът е недействителен на това основание,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита т.е. на това което
е получил в заем, но не дължи лихви и други разходи. Следователно ответникът
дължи връщане единствено на главницата по договора - чистата стойност на
кредита, която е в размер на 5790,00 лв., сумата, която е преведена по
банковата му сметка. От заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
периода от 22.03.2018 г. до 29.01.2019 г. ответникът е направил
10 плащания /10 бр. погасителни вноски/ на обща стойност 2164,50 лв., с които са
погасени, както следва: 454,77 лв. - главница, 1340,13 лв. - договорна
лихва и 369,60 лв. - застрахователна премия. С оглед
изначалната недействителност на процесния договор, с платената сума от 1340,13
лв. следва да се погаси част от дължимата главница, но
не и други задължения по него, вкл. договорна лихва, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК такава не се дължи. При това положение заемателят е останал задължен по
кредита за сума от 3995,10 лв.
Съдът счита, че заплатената сума от 369,60 лв., представляваща вноски за
застрахователна премия, е била дължима и същата не следва да се приспада от
размера на дължимата главница. Въпреки, че сумата за застрахователна премия е посочена
в договора за кредит, същата не представлява запретена от чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
недопустима за събиране такса. Това е така, защото на първо място не съставлява
нито такса, нито комисионна за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, нито с оценка на риска относно неплатежоспособност на длъжника. На
следващо място, макар застрахователната
премия да е разделена на равен брой вноски, съответстващи на вноските по
кредита и е част от всяка месечна погасителна вноска, тази
сума не се дължи по силата на договора за кредит, а по договор за застраховка
„Защита на плащанията“ от 14.02.2018 г., като определените вноски за застрахователната
премия в размер от 33,60 лв. се заплащат на застрахователя, а не на кредитора. Видно
и от приложения сертификат № PLUS-15742019,
застраховката е сключена с кредитополучателя на 14.02.2018 г. и гарантира
плащанията по кредита при настъпили покрити застрахователни рискове. Това е
типичен пример на нормативно уреден застрахователен договор по чл. 383 от КЗ с
ползващи се лица застрахованият и финансовата институция. Това, че застрахователната
премия не е възложена за заплащане на кредитополучателя еднократно, а е
разсрочена с всяка една от погасителните вноски по кредита, не я прави дължима
по силата на договора за кредит и не съставлява забранена такса по смисъла на
ЗПК. Следователно платената от кредитополучателя сума от 369,60 лв.,
представляваща вноски за застрахователна премия, е била дължима към застрахователя,
правилно платена и не следва да се приспада от размера на дължимата главница.
При това положение заемателят дължи по кредита единствено сумата от 3995,10
лв., представляваща непогасена главница.
В конкретния случай ищецът твърди, че вземането по договора за кредит е обявено
за предсрочно изискуемо, считано от 20.02.2019 г., преди подаването на
заявлението за издадаване на заповед № 174/30.12.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 483/2019 г. по описа на ДРС,
като на длъжника е изпратено
изрично уведомление за това.
Независимо, че договорът съдържа клауза за предсрочна изискуемост при
неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника -
кредитополучател. В този смисъл е и Решение № 3/17.04.2019 г. по т. д. № 1831/ 2017
г., II т. о. на ВКС, в което се
приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за
потребление по чл. 240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с
едностранно волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна
и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. В настоящия случай
не се установи приложеното към исковата молба уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем да е изпратено по пощата или по друг начин и да
е достигнало до ответника, поради което предявените главни искове се явяват
неоснователни, поради лип** на обявена преди подаване на заявлението предсрочна
изискуемост на вземането. С оглед неснователността на главните искове, то
следва да бъдат разгледани предявените при условията на евентуалност осъдителни
искове. Съгласно Решение № 198/18.01.2019
г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, условие за разглеждане на осъдителни искове,
съединени при условията на евентуалност с установителни искове по чл. 422 ГПК,
е отхвърлянето на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК, като в
този случай се въвежда ново обстоятелство в исковата молба. Приема се, че
уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост се
осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление т.е. с
връчване на ответника на препис на исковата молба, с която е предявен и осъдителен
иск за вземанията. Приема се, че при назначен на ответника особен представител
на основание чл. 47, ал. 6 ГПК с връчването на препис от исковата молба и на
уведомление за предсрочна изискуемост на особения представител, се счита, че е
налице надлежно уведомяване на длъжника ответник. Поради изложеното съдът
приема, че с връчването на препис от исковата молба и на приложеното към нея
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на особения
представител на ответника, кредитът се счита за предсрочно изискуем. В
настоящия случай препис от исковата молба и приложените към нея доказателства е
връчен на особения представител на ответника на 16.10.2020 г., от който момент
задължението по договора за кредит става предсрочно изискуемо. Следователно предявеният
осъдителен иск за главница следва да бъде уважен в размер от
3995,10 лв., представляващ непогасения остатък от главницата. В останалата
част за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 5679,63
лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи. С
оглед изначалната недействителност на процесния договор за
кредит ответникът не дължи уговорената възнаградителна лихва, поради което предявеният
осъдителен иск за сумата от 3630,87 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 20.01.2019 г. до 20.02.2023 г., следва да бъде отхвърен изцяло,
като неоснователен и недоказан. Единствено за яснота следва да се посочи, че при
обявяване на предсрочна изискуемост по договор за заем, уговорената възнаградителна
лихва не се дължи за периода след настъпване на предсрочната изискуемост.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т. д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главница) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. Следователно законна лихва за забава върху главницата се дължи
след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но не и за периода
преди това, доколкото ищецът не претендира падежирали вноски по кредита, а
цялата непогасена главница още преди настъпването на предсрочната ѝ
изискуемост. Поради изложеното предявеният осъдителен иск за сумата от 475,20
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 18.12.2019
г. следва да бъде отхвърен изцяло, като неоснователен и недоказан. С оглед на
горното законната лихва за забава върху размера на дължимата главница от
3995,10 лв. следва да се присъди, считано от 16.10.2020 г. - датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Предвид гореизложеното предявените установителни искове следва да се
отхвърлят изцяло. Предявеният осъдителен иск за главница следва да се уважи в
размер от 3995,10 лв., ведно със законната
лихва, считано от 16.10.2020 г. до изплащане на вземането. В останалата част за
разликата над този размер до пълния претендиран размер от 5679,63 лв. искът
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Следва да се отхвърлят,
като неоснователни и недоказани, предявените осъдителни искове за сумата от
3630,87 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2019 г.
до 20.02.2023 г. и за сумата от 475,20 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 20.02.2019 г. до 18.12.2019 г.
Относно разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски. С оглед отхвърлянето
на установителните искове на ищеца не се дължат направените в заповедното
производство разноски.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер от 1491,90
лв., от които 422,61 лв. държавни такси, 819,29 лв. депозит за особен
представител и 250 лв. депозит за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза. В процеса ищецът е защитаван от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда на основание чл. 25 ал.
1 Наредбата за заплащането на правната помощ. По
правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК и при общ размер на разноските от 1591,90
лв. ответникът следва да заплати на ищеца, съразмерно с
уважената част на исковете, сумата от 324,95 лв.
По аргумент
от т. 7 на ТР № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС, изплатеното
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза в размер на 150 лв.,
следва да се възложи на страните, съобразно изхода на спора. Така, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ДРС сумата от 119,38 лв.,
а ответникът, с оглед уважената част от исковете следва да заплати сумата от 30,62
лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***”, ***, рег. № ***, чрез
“***”, клон ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ******, ***,
представлявано от Д.Д., с пълномощник юрисконсулт Н.А.М., против А.А.Ф.,
ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 5679,63 лв., представляваща главница по
Договор за кредит № PLUS-15742019, сключен на 14.02.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.12.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 3630,87 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.01.2019 г. до 20.02.2023 г. и сумата от 475,20 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 20.02.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е
издадена заповед № 174/30.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 483/2019
г. по описа на ДРС, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
А.А.Ф., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, *** рег. № ***, чрез “***”
клон ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, ******, ***,
представлявано от Д.Д., СУМАТА от 3995,10 лв. (три
хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и десет стотинки),
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит
№ PLUS-15742019, сключен на 14.02.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 16.10.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата до пълния претендиран размер от 5679,63 лв., като
неоснователен и недоказан, както и предявените осъдителни искове за сумата от
3630,87 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2019 г.
до 20.02.2023 г. и за сумата от 475,20 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 20.02.2019 г. до 18.12.2019 г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А.А.Ф., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
*** рег. № ***, чрез “***” клон ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. ***, ******, ***, представлявано от Д.Д., СУМАТА от 324,95
лв. (триста двадесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки) направени
разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “***” клон ***, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. ***, ******, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ДРС, СУМАТА от 119,38 лв. (сто и
деветнадесет лева и тридесет и осем стотинки) - дължима част от изплатеното
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА
А.А.Ф., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ДРС, СУМАТА от 30,62 лв. (тридесет
лева и шестдесет и две стотинки) - дължима част от изплатеното
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, съразмерно с уважената част от
исковете.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 483/2019 г. по описа на
ДРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: