МОТИВИ към присъдата по НОХД №1679 по описа на Варненския окръжен
съд за 2009г.
По
отношение на подсъдимия К.Ц.Б. Варненският окръжен прокурор е внесъл
обвинителен акт за престъпление, наказуемо по чл. 257 ал.1 /отм./ вр. чл. 255 ал.1 /отм./ вр. чл. 26
ал.1 от НК за това, че в периода 01.04.2001 г.-
31.01.2002г. в гр.Варна при условията на продължавано
престъпление, като собственик и управител на фирма ЕТ"Томи 91-К.Б. ***,
избегнал плащането на данъчни задължения в
особено големи размери 163 651,74лв. като потвърдил неистина в справки
декларации подадени пред ТДД-Варна -данъчно подразделение "Приморски
"както следва :
1. На 14.05.2001г. избегнал плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 31175,80 лева, като подал
справка декларация с вх.№03.04-901938/14.05.2001
г. за данъчен период м. април 2001 г., в която
потвърдил неистина — несъществуващо право на данъчен кредит, по несъществуващи
покупки от фирма "Атлант Агро-99 ВТ"ЕООД с фактури №№548/20.04.2001г.,549/23.04.2001г.,588/26.04.2001г.,557/27.04.2001г.
2.
На
15.06.2001 г. избегнал плащането
на данъчни задължения
в
особено големи размери - 13 692лева,
като подал справка
декларация с
вх.№03.04-903467/15.06.2001 г. за
данъчен период м. май 2001 г., в която
потвърдил неистина
- несъществуващо право
на данъчен кредит,
по
несъществуващи покупки
от фирма "Интерпак"ЕООД с
фактури
№864/07.05.2001г. и №865
/09.05.2001г.
3.
На 16.07.2001 г. избегнал
плащането на данъчни задължения
в
особено големи размери - 27937,82 лева, като подал
справка декларация с
вх.№.03.04-904507/16.07.2001г.за данъчен период м. юни
2001 г., в която
потвърдил
неистина - несъществуващо право
на данъчен кредит,
по
несъществуващи
покупки от фирма
"Интерпак"ЕООД с фактури
№№
866/15.06.2001г.,
868/14.06.2001г.,
870/15.06.2001г.,
827/27.06.2001г.,
873/28.06.2001г., 875/20.06.2001г., 877/30.06.2001г.
4.
На
14.08.2001 г. избегнал плащането
на данъчни задължения
в
големи размери - 4197,6лева, като подал
справка декларация с вх.№03.04-
905536/14.08.2001г. за данъчен период
м. юли 2001г., в която потвърдил
неистина — несъществуващо право на
данъчен кредит, по несъществуващи
покупки от
фирма "Интерпак"ЕООД с
фактури №№ 878/04.07.2001 г.,
879/09.07.2001г., 881/20.07.2001г., 882/27.07.2001г., 884/31.07.2001г.,
885/30.07. 2001г. и 889/30.07.2001г.
5.
На
14.09.2001 г. избегнал плащането
на данъчни задължения
в
особено
големи размери - 19902,3 8лева, като подал справка декларация с
вх.№03.04-906720/14.09.2001 г. за
данъчен период м. август 2001 г., в която
потвърдил неистина
- несъществуващо право
на данъчен кредит,
по
несъществуващи покупки:
от фирма "Интерпак"ЕООД с
фактури №№
886/30.08.2001г.,
887/30.08.2001г.,888/31.08.2001г.
и 889/31.08.2001г.; от
фирма
ЕТ"Минчев
-П.Минчев" с фактури№№ 276/15.08.2001г.
277/16.08.2001г.,278/17.08.2001г.,279/21.08.2001г., 280/22.08.2001г.,
281/25.08.2001г . и 282/29.08.2001г.;
от фирма ЕТ „Рай-Венетка Борисова-
Володя Георгиев" с
фактури №№761/08.08.2001г., 762/11.08.2001г .,
763/12.08.2001г., 764/25.08.2001г. и
765/29.08.2001г.
6. На
15.10.2001г. избегнал плащането на данъчни задължения в големи
размери - 10007,40лв.
като подал справка
декларация с вх.
№03.04-
907884/15.10.2001г. за данъчен
период м. септември
2001г., в която
потвърдил
неистина - несъществуващо право
на данъчен кредит,
по
несъществуващи покупки: от
фирма
"Интерпак"ЕООД с фактури
№№
890/01.09.2001г.; 891/04.09.2001г.; 892/10.09.2001г.; 893/27.09.2001г.;
894/26.09.2001г.и895/29.09.2001г.
7. На
14.11.2001г. избегнал плащането
на данъчни задължения
в
големи размери - 10340,66лева, като подал
справка декларация вх. №03.04-
909175/14.11.2001г. за данъчен
период м. октомври 2001г., в която потвърдил
неистина - несъществуващо право на
данъчен кредит, по несъществуващи
покупки от фирма ЕТ „Рай-Венетка
Борисова-Володя Георгиев" с фактури
№766/05. 10.2001г.; №767/02. 10.2001г.; №768/09. 10.2001 г.; №769/15.
10.2001г. ; №770/1 6. 10.2001 г. ; №77 1/1 7. 10.2001 г. ;
№772/1 8. 10.2001 г. ;№773/29. 10.2001 г. и №774/3 1.1
0.2001 г.
8. На 14. 12. 2001 г. избегнал плащането на данъчни
задължения в
големи размери - 6887,40лева, като
подал справка декларация вх. №03.04-
9 10674/1 4. 12.2001 г. за данъчен период м. ноември 2001 г., в която
потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен кредит, по несъществуващи покупки от фирма ЕТ „Рай-Венетка Борисова-Володя
Георгиев" с фактури №771/06.1
1.2001г.;№772/12.11.2001г.; №773/13. 11.2001г.; №774/14.1 1.2001г.; №775/21. 11.2001г.; №776/25. 11. 2001 г.;
№777/25. 11.2001г. и №778/29. 11. 2001
г.
9. На
14.01.2002г. избегнал плащането
на данъчни задължения
в
големи размери - 8824,68лева, като
подал справка декларация вх.№03.04-
800482/14. 01. 2002г. за данъчен
период м. декември 2001г., в която потвърдил
неистина - несъществуващо право на
данъчен кредит, по несъществуващи
покупки от фирма ЕТ „Рай-Венетка
Борисова-Володя Георгиев" с фактури
№779/07. 12.2001г.; №780/18. 12.2001г.; №781/29.12.2001г.;
№782/29.12.2001г.; №783/07.12.2001г.; №784/15. 12.2001г.;
№785/28.12.2001г.; №786/28. 12.2001г.; №787/28.12.2001г.;
№788/28. 12.2001г.; №789/29.
12.2001г.и №789/29. 12.2001г.
10. На
14.02.2002г. избегнал плащането
на данъчни задължения в
особено големи размери - 30686лева,
като подал справка декларация
вх.№03. 04-901 163/14. 02. 2002г. за
данъчен период м. януари 2002г., в която
потвърдил неистина -
несъществуващо право на
данъчен кредит, по
несъществуващи покупки
от фирма ЕТ
„Рай-Венетка Борисова-Володя
Георгиев" с
фактури №791/01.01.2002г.; №792/01. 01. 2002г.;
№793/05.01. 2002г.; №794/05.01. 2002г.; №795/23.01. 2002г.;
№796/03. 0 1.2002г.; №798/29.01.
2002г.; №799/29.01. 2001г . №800/29.01. 2002г.;
№801/29.01. 2002г. и №802/29.01.
2002г.
Пред съда подсъдимия Б. признава вината си. Признава
изцяло фактите изложени в обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства в тази насока.
Съдът
с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на предварителното
изслушване.
По съществото на делото
представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа предявеното по
отношение на подс. Б. обвинение. Анализира доказателствения материал по делото
и прави извод в посока на съставомерно поведение на подсъдимия по чл. 257 ал.1 /отм./ вр. чл. 255 ал.1
/отм./ вр. чл. 26 ал.1 от НК. Моли съда да го признае за
виновен, като му наложи наказание “лишаване от свобода” към крайния предел на
минимума, както и глоба около средния размер на минимума.
Защитникът на подсъдимия
пледира при безспорност на фактическото обвинение. Моли наказанието да се
индивидуализира при приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, като счита за
справедлив размер на наказанието лишаване от свобода от около една година. По
отношение на размера на наказанието глоба моли да бъде определено в размера,
поискан от прокурора.
В последната си дума подс. Б.
изразява съжаление за извършеното. Сочи,
че не се е облягодетелствал от парите , но се признава за виновен и иска
снизхождение от съда.
След преценка на събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна
изложеното в обвинителния акт, а именно:
През периода
01.04.2001г-31.01.2002г. собственик и управител на ЕТ „Томми 91-К.Б."*** бил подсъдимият К.Ц.Б.. Подс. К.Б. станал собственик и управител на ЕТ „Томми 91-К.Б."*** чрез договор за покупко- продажба от ЕТ „Томми-91-Младен Савов" и с решение на ВОС №373 8/20.02.2001 г бил вписан в регистъра на ЕТ под №21 том.503 стр.42 по ф.д.№3738/2000,с адрес на управление гр.Варна ул. „Цани Гинчев „№4 бл.21вх.16 ет.З ап. 17. Данъчната регистрация по ЗДДС на фирмата била извършена със заявление за регистрация № 69/08.03.2001 г в ТДД-Варна ,ДП „Приморско с данъчен адрес Варна, ул „Осми приморски полк" №116 вх.Б ет.З ап.7, с НДР1043040339, Булстат ********* с предмет на дейност търговия и услуги.
Съобразно разпоредбата на чл. 100 ал.1 от ЗДДС, подсъдимият
в качеството си на собственик и управител на дружеството в
периода 01.04.2001г-31.01.2002г подавал справка-декларация /СД/ за всеки
данъчен период, в която декларирал определена информация, свързана
с неговата дейност, даваща основание за възникване на права и
задължения.
В съпътстващите СД документи - дневници за покупки /ДП/ и
дневници за продажби, подсъдимият отразявал сделки по
фактури с множество фирми - различни за всеки данъчен
период. Сделките по тези фактурите в ДП не били
осъществявани реално, поради което не е следвало да възникне право на данъчен кредит /ДК/.
С Акт за възлагане на данъчна ревизия № 124/27.02.02гна
ТДД-Варна, изменен с актове за възлагане на данъчни ревизии
№343/29.04.02г и № 394/30.05.02г. е била извършена
такава по ЗДДС на ЕТ"Томми 91-К.Б." и
издаден ДРА №394/05.07.02г с ревизиран данъчен период от 30.03.2001г - 31.01.2002г., който бил връчен по реда на чл.50 от ДПК и не е
бил обжалван пред надлежен орган.
Ревизиращите органи установили при проверка в
счетоводството на дружеството, както и при насрещните
проверки на доставчиците, че отразените в дневниците
за покупки фактури са за фиктивни сделки, поради което не са признали
възникването на право на данъчен кредит за съответния данъчен период. Били установени търговците - доставчици по фактури: ЕТ"Минчев-Пламен Минчев"; ЕТ"Рай-Венетка Борисова-Володя
Георгиев";
ЕООД "Интерпак"и ЕООД"Атлант Агро 99 ВТ". Констатациите
били, че имало фирми: които не били открити на посоченият от
тях данъчен адрес; които не са били регистрирани по ЗДДС; които не са
начислили данъка към датата на издадената от
тях фактура и които не са отговаряли на изискванията в чл.8 ал.1 от ЗСч за необходимите реквизити.
Подс. Б. при декларирането в СД е ползвал неистински
документи-фактури, издавани от лица, които не са
търговците, посочени в тях. Ползвани
били и фактури с отразени неверни обстоятелства — за наличие на сделка, а самите документи били издавани от името
на нерегистрирани по ЗДДС лица.
Търговецът не разполагал със складова база, търговски обекти, дълготрайни и краткотрайни активи.
Като управител на регистрирано по ЗДДС лице, подс. Б. в инкриминирания период подавал справка-декларация /СД/ за всеки данъчен период, в която
декларирал определена информация, свързана с неговата дейност, даваща основание за възникване на права и задължения. Данъчен период по смисъла на чл. 72 ал.1 от ЗДДС е
периодът от време, след изтичането на
който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с
резултат от същия този данъчен период. От заключението на съдебно-графологичната експертиза - т.6 л.37е
видно, че СД са били подписани от
обвиняемия с изключение на тези, подадени м. 09. и м.10.2001г.
През процесния данъчен период 01.04.2001г-31.01.2002г. ЕТ
«Томми 91-К.Б." според ССчЕ - т.6, л. 1-20, е ползвал неправомерно данъчен кредит по фактури с посочен издател както
следва:
Месец 04.2001г. - ДДС в особено големи размери -
31175,80лв. -доставчик ЕООО „Атлант Агро".
Месец 05.2001 г.-ДДС в особено големи размери - 13692лв.
- доставчик ЕООД „Интерпак".
Месец 06.2001 г.- ДДС в особено големи размери -
27937,82лв. -доставчик ЕООД „Интерпак".
Месец 07.200lr.-ДДС в големи размери
на 4197,6лв. - доставчик ЕООД „Интерпак".
Месец 08.2001г - ДДС в особено големи размери -
19902,38лв. -доставчици ЕООД "Интерпак"-
ДДС в размер на 4656,98лв.; ЕТ"Минчев
- Пламен
Минчев" - ДДС в размер на 5010,40 лв.; ЕТ "Рай-Венетка Борисова
-Володя Георгиев"-ДДС в размер на
10235лв.
Месец 09.2001 г. -ДДС в големи размери - 10007,4лв. -
доставчик ЕООД"Интерпак".
Месец 10.2001 г.- ДДС в големи размери - 10340,66лв. -
доставчик ЕТТай-Венетка Борисова-Володя Георгиев" .
Месец 11.2000г. -ДДС в големи размери - 6887,4лв. - доставчик ЕТТай-Венетка Борисова -Володя Георгиев".
Месец 12.2001 г. -ДДС в особено големи размери -
8824,68лв. -доставчик ЕТ"Рай-Венетка Борисова -Володя
Георгиев".
Месец 01.2002г. -ДДС в особено големи размери -
30686лв. -доставчик ЕТ"Рай-Венетка БорисоваВолодя
Георгиев".
Общо ползван
данъчен кредит в размер на 163651,74лв.
В инкриминирания период подс. Б. ***, ДП „Приморски"
следните СД, съдържащи неверни обстоятелства:
1. За данъчен период месец април 2001 г. подал СД за ДДС
с вх.№03.04-901938/14.05.2001г. и неправомерно ползвал пълен данъчен
кредит в размер на 31175,80 лева по
фактури, по които не са били осъществени сделки както следва: №548/20.04.2001г; №549/23.04.2001 г;
№588/26.04.2001г; №557/27.04.2001 г с
доставчик ЕООД"Атлант Агро 99-ВТ".
В СД и приложените ДП /дневници покупки и дневници
продажби/, подс. Б. е декларирал ДДС за внасяне
27,96 лв. и ДДС за възстановяване Олв.
На доставчика ЕООД"Атлант Агро 99ВТ" била извършена насрещна проверка от ТДД-В.Търново, при която от данъчното
му досие било констатирано, че е
издател на посочените данъчни фактури, които са били включени в дневника за продажби и СД по З ДДС. Не е
бил открит управителя на дружеството
Руси Георгиев Костов на декларирания данъчен адрес, както и упълномощено от него лице за контакт с данъчната администрация, нямало е офис на дружеството. С
данъчен акт за дерегистрация по ЗДДС
№159/14.12.2001г била прекратена регистрацията на фирмата по ЗДДС. Изпратени са
били две делегации за разпит на Костов в качеството на свидетел, по които било установено, че не живее на установените адреси. Предвид законовата разпоредба
на чл. 64 ал.2 от ЗДДС, чл. 61 ал.1
от ППЗДДС и във връзка е чл. 109ал. 11 и 12 т. 1 и 2от ДПК по посочените
доставки за ЕТ „Томми 91-К.Б." не е било налице право на приспадане на данъчен кредит от ЕООД"Атлант Агро 99ВТ"
. Фактурите не са налични по делото.
2.За данъчен период месец май 2001 г. в СД за ДДС с
вх.№03.04-903467/15.06.2001г. неправомерно ползвал пълен
данъчен кредит в размер на 13692лева по фактури,
по които не са били осъществени сделки както следва:№864/07.05.2001г. и №865/09.05.2001г. с доставчик
ЕООД"Интерпак".
В СД и приложените ДП, подс. Б. е декларирал ДДС за
внасяне 213,76 лв., и ДДС за възстановяване 0 лв.
На доставчика ЕООД "Интерпак" била извършена насрещна проверка,
от ТДД-Бургас, при която многократно не е бил откриван управителят на фирмата, както и упълномощено от него лице. С
данъчен акт за дерегистрация по ЗДДС
№1078/17.12.2001г. била прекратена регистрацията на ЕООД"Интерпак" по ЗДДС. В данъчното досие на търговеца е установено, че е издател на посочените фактури
№864/07.05.2001 г.; №865/09.05.2001
г. Св.Н.Василев в показанията си е заявил, че не е осъществявал сделки с ЕТ"Томми 91-К.Б.".
Предвид законовата разпоредба на чл. 64 ал.2 от ЗДДС, чл. 61 ал.1 от ППЗДДС и
във връзка е чл. 109ал. 11 и 12 т. 1и2от
ДПК по посочените доставки за ЕТ „Томми 91-К.Б." не е било налице право на приспадане на данъчен кредит от
ЕООД"Интерпак". Фактурите не са налични по делото.
З.За данъчен период месец юни 2001 г. в СД за ДДС с вх.№ 03.04.904507/16.07.2001 г неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в размер на 27937782лв. по фактури, по които не са били осъществени сделки както следва:
№866/15.06.2001г.; №868/14.06.2001г.; №870/1506.2001г.; №827/27.06.2001г.; №873/28.06.2001г.; №875/20.06.2001г.;
№877/30.06.2001г. с доставчик ЕООД"Интерпак".
В СД и приложените ДП, подс. Б. е декларирал ДДС за внасяне 6363,97лв., и ДДС за възстановяване 0 лв.
При извършената насрещна проверка на доставчика
било установено, че той не е издател и не са били
включени в дневниците за продажби и СД за съответните периоди следните данъчни фактури:№866/15.06.2001г.; №868/14.06.2001г ; №870/15.06.2001г ; №872/27.06.2001 ; №873/28.06.2001г ; №875/20.06.2001г ; №877/30.06.2001г. ДЗЛ не било открито на данъчния адрес. Предвид законовата разпоредба на чл. 64 ал.2 от ЗДДС, чл. 61 ал.1 от
ППЗДДС и във връзка е чл. 109ал. 11 и 12 т. 1 и2от ДПК по
посочените доставки за ЕТ „Томми 91-К.Б." не е било налице право на приспадане на данъчен кредит от
ЕООД"Интерпак" Св.Н.Василев в показанията си е заявил, че не е осъществявал сделки с ЕТТомми 91-К.Б.".
Фактурите не са налични по делото.
4.За данъчен период месец юли 2001 г. в СД за ДДДС с
вх.№03.04-905536/14.08.2001г. неправомерно ползвал пълен
данъчен кредит в размер на 4197,60 лева по фактури,
по които не са били осъществени сделки както следва:
№878/04.07.2001г.; №879/09.07.2001г.; №881/20.07.2001г.; №882/27.07.2001г. ; №884/31.07.2001г.; №885/30.07.2001г. ; №889/30.07.2001г
с доставчик ЕООД"Интерпак".
В СД и приложените ДП, подс. Б. е декларирал ДДС за
внасяне Олв. и ДДС за възстановяване 646,80лв.
При извършената насрещна проверка на доставчика
било установено,
че той не е издател и не са били включени в дневниците за
продажби и СД за
съответните периоди следните данъчни фактури №878/04.07.2001г.;
№879/09.07.2001г.;№881/20.07.2001г;№882/27.07.2001г.;№884/31.07.2001г.;№885/30.07.2001г.
; №889/30.07.2001г. ДЗЛ не било открито
на данъчния адрес. Предвид законовата разпоредба на чл. 64 ал.2 от ЗДДС, чл. 61
ал.1 от ППЗДДС и във връзка е чл. 109ал. 11 и 12 т.1 и 2 от ДПК по посочените доставки за ЕТ „Томми 91-К.Б."
не е било налице право на приспадане
на данъчен кредит от ЕООД"Интерпак" Св.Н.Василев в показанията си е заявил, че не е осъществявал сделки с ЕТ"Томми 91-К.Б.". Фактурите не са
налични по делото.
5.3а данъчен период месец август 2001 г. в СД за
ДДС с вх№03.04.906720/14.09.2001 г неправомерно ползвал
пълен данъчен кредит в размер на 19902,3 8лева по фактури,
по които не са били осъществени сделки както следва:
№886/30.08.2001г.; №887/30.08.2001г.; №888/31.08.2001.г; №889/31.08.2001г. с
доставчик ЕООД"Интерпак"; №276/15.08.2001г.; №277/16.08.2001г.; №278/17.08.2001г.; №279/21.08.2001 г.;
№280/22.08.2001. ; №281/25.08.2001г.;
№282/29.08.2001 г. с доставчик ЕТ"Минчев -Пламен Минчев"; №761/08.08.2001г.; №762/11.08.2001г.;
№763/12.08.2001г.;
№764/25.08.2001г.;
№765/29.08.2001г. с доставчик ЕГТай-Венетка Борисова -Володя Георгиев".
В СД и приложените ДП, подс. Б. е декларирал ДДС за
внасяне О лв. и ДДС за възстановяване 34,13лв.
При извършената насрещна проверка на доставчика
било установено, че той е издател на данъчни фактури
№886/30.08.2001г.; №887/30.08.2001г.; №888/31.08.2001.г;
№889/31.08.2001 г. ДЗЛ не било открито на данъчния адрес. Предвид законовата разпоредба на чл. 64 ал.2 от ЗДДС, чл. 61 ал.1 от
ППЗДДС и във връзка е чл. 109ал. 11 и 12 т. 1 и 2 от ДПК
по посочените доставки за ЕТ „Томми 91-К.Б." не е било налице право
на приспадане на данъчен кредит от
ЕООД"Интерпак" Св.Н.Василев в показанията си е заявил, че не е осъществявал сделки с ЕТ"Томми 91-К.Б.". Фактурите са налични по делото. Според
заключението на СГЕ - т.6, л.36, ръкописният текст и и подписите в тях
не са положени от изследваните лица.
На доставчика ЕТ"Минчев -Пламен Минчев" била
извършена насрещна проверка от ТДД Габрово, при което било
констатирано, че собственикът на фирмата Пламен
Минчев Минчев от средата на м.01.2002г. е напуснал Р.България, не е
упълномощавал лице за представител на фирмата. Данъчните фактури са били отразени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за
данъчен период м.август 2001 г. Св.Минчев в показанията си /от 22.11.2004г и 19.10.2005г/ е заявил, че не познава подс.
К. Цонев Б., но имал търговски отношения с фирмата му. Не е могъл да
посочи с кого от фирмата е осъществил
контакти и предавал стоките, представил е заверени копия от фактури за
осъществени сделки. Посочил е като преходен доставчик на стоките по фактури фирма „ЕТТай-Венетка Борисова"-гр.Лом. Според заключението на графическата
експертиза - л.35 и л.37, т.6 е в
копията на фактурите, посочени no-горе, ръкописният текст
и подписите не са положени от изследваните
лица. Лицето, подписало се за получател е същото, подало СД за м. 08. и
м.09.2001г. Фактурите са наличини в копие.
На доставчика ЕТ»Тай-Венетка Борисова-Володя
Георгиев" била извършена насрещна проверка от
ДП-Лом при ТДД-Монтана, при която собственикът Володя Каменов Георгиев не бил
намерен на декларирания данъчен адрес. От
12.06.2001 г била прекратена служебно регистрацията по ЗДДС на ЕТ „Рай -Венетка Борисова -Володя
Георгиев" и търговецът не бил
издател на данъчните фактури, посочени за данъчни периоди м.август, м.октомври,м.ноември, м.декември 2001 г. и
м.януари 2002г. Св.В.Георгиев в показанията си е заявил, че не познава подс. К.
Цонев Б., че не е сключвал никога сделки с фирма „ЕТ „Томми 91-К.Б.".
Св. В.Борисова и Б.Борисов в показанията си
са посочили, че не познават обвиняемия
и не са сключвали сделки с фирмата му, а фирмата си ЕТ"Рай-Венетка
Борисова" са продали през 2000г. на св.В.Георгиев. Фактурите не са наличини по делото.
6.За данъчен период месец септември 2001 г. в СД
за ДДС с вх№03.04.-907884/15.10.2001 г. неправомерно
ползвал пълен данъчен кредит в размер на 10007,4лева по
фактури, по които не са били осъществени сделки както
следва: №890/01.09.2001г.; №891/04.09.2001г.; №892/10.09.2001г.; №893/27.09.2001г.; №894/26.09.2001 г.; №895/29.09.2001г. с доставчик ЕООД „Интерпак".
В СД и приложените ДП, подс. Б. е декларирал ДДС за внасяне О лв.О и ДДС за възстановяване 102 лв.
При извършената насрещна проверка на доставчика
било установено, че той е издател на данъчни фактури
№890/01.09.2001г.; №891/04.09.2001г.; №892/10.09.2001г.;
№893/27.09.2001г.; №894/26.09.2001г.; №895/29.09.2001г. ДЗЛ не било открито на данъчния адрес. Предвид законовата разпоредба на чл. 64 ал.2 от З ДДС, чл. 61 ал.1 от ППЗДДС и във връзка е чл. 109ал. 11 и
12 т.1 и 2 от ДПК по посочените доставки за ЕТ „Томми
91-К.Б." не е било налице право на приспадане
на данъчен кредит от ЕООД"Интерпак"
Св.Н.Василев в показанията си е заявил, че не е осъществявал
сделки с ЕТ»Томми 91-К.Б.". Фактурите не са налични по делото.
7.3а данъчен период месец октомври 2001 г. в СД за
ДДС с вх№03.04-
909175/14.11.2001г неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в размер на
10340,66 лева по фактури, по които не са били осъществени сделки както
следва:№766/05.10.2001г.; №767/02.10.2001г.; №768/09.10.2001г.;
№769/15.10.2001г. ; №770/16.10.2001г. ; №771/17.10.2001г. ; №772/18.10.2001г. ;№773/29.10.2001г. ; №774/31 Л0.2001г. с доставчик ЕТ"Рай
-Венетка Борисова-Володя Георгиев".
В СД и приложените ДП, подс. Б. е декларирал ДДС за
внасяне 711,96 лв. и ДДС за възстановяване 0 лв.
На доставчика ЕТ»Тай-Венетка Борисова-Володя
Георгиев" била извършена насрещна проверка от
ДП-Лом при ТДД-Монтана, при която собственикът Володя Каменов Георгиев не бил
намерен на декларирания данъчен адрес. От
12.06.2001 г била прекратена служебно регистрацията по ЗДДС на ЕТ „Рай -Венетка Борисова -Володя
Георгиев" и търговецът не бил
издател на данъчните фактури, посочени за данъчни периоди м.август, м.октомври,м.ноември, м.декември 2001 г. и
м.януари 2002г. Св.В.Георгиев в показанията си е заявил, че не познава подс. К.
Цонев Б., че не е сключвал никога сделки с фирма „ЕТ „Томми 91-К.Б.".
Св. В.Борисова и Б.Борисов в показанията си
са посочили, че не познават обвиняемия
и не са сключвали сделки с фирмата му, а фирмата си ЕТ"Рай-Венетка
Борисова" са продали през 2000г. на св.В.Георгиев. Фактурите не са наличини по делото.
8.3а данъчен период месец ноември 2001 г. вСД за
ДДС с вх№03.04-
910674/14.12.2001г. неправомерно ползвал пълен данъчен
кредит в размер на
6887,40лева по фактури, по които не са били осъществени
сделки както
следва: №771/06.11.2001г.;№772/12.11.2001г.; №773/13.11.2001г.;
№774/14.11.2001г.; №775/21.11.2001г.; №776/25.11.2001г.;
№777/25.11.2001г.; №778/29.11.2001 г. с доставчик ЕТ"Рай- Венетка
Борисова -Володя Георгиев".
В СД и приложените ДП, подс. Б. е декларирал ДДС за
внасяне О лв. и ДДС за възстановяване 1332,29лв.
На доставчика ЕТ»Тай-Венетка Борисова-Володя
Георгиев" била извършена насрещна проверка от
ДП-Лом при ТДД-Монтана, при която собственикът Володя Каменов Георгиев не бил
намерен на декларирания данъчен адрес. От
12.06.2001 г била прекратена служебно регистрацията по ЗДДС на ЕТ „Рай -Венетка Борисова -Володя
Георгиев" и търговецът не бил
издател на данъчните фактури, посочени за данъчни периоди м.август, м.октомври,м.ноември, м.декември 2001 г. и
м.януари 2002г. Св.В.Георгиев в показанията си е заявил, че не познава подс. К.
Цонев Б., че не е сключвал никога сделки с фирма „ЕТ „Томми 91-К.Б.".
Св. В.Борисова и Б.Борисов в показанията си
са посочили, че не познават обвиняемия
и не са сключвали сделки с фирмата му, а фирмата си ЕТ"Рай-Венетка
Борисова" са продали през 2000г. на св.В.Георгиев. Фактурите не са наличини по делото.
9.3а данъчен период месец декември 2001 г. в СД за
ДДС с вх.№03.04-800482/14.01.2002г. неправомерно ползвал пълен данъчен
кредит в размер на 8824,68лева по фактури, по
които не са били осъществени сделки както следва: №779/07.12.2001г.; №780/18.12.2001г.; №781/29.12.2001г.; №782/29.12.2001г.;№783/07.12.2001г.;
№784/15.12.2001г.; №785/28.12.2001г.; №786/28.12.2001г.;№787/28.12.2001г.;
№788/28.12.2001г.; №789/29.12.2001г.; №789/29.12.2001
г.-/включена два пъти фактура/ с доставчик ЕТ"Рай-Венетка Борисова -Володя Георгиев".
В СД и приложените ДП, подсв. Б. е декларирал ДДС за внасяне 125,67лв. и ДДС за възстановяване 0 лв.
На доставчика ЕТ»Тай-Венетка Борисова-Володя
Георгиев" била извършена насрещна проверка от
ДП-Лом при ТДД-Монтана, при която собственикът Володя Каменов Георгиев не бил
намерен на декларирания данъчен адрес. От
12.06.2001 г била прекратена служебно регистрацията по ЗДДС на ЕТ „Рай -Венетка Борисова -Володя
Георгиев" и търговецът не бил
издател на данъчните фактури, посочени за данъчни периоди м.август, м.октомври,м.ноември, м.декември 2001 г. и
м.януари 2002г. Св.В.Георгиев в показанията си е заявил, че не познава подс. К.
Цонев Б., че не е сключвал никога сделки с фирма „ЕТ „Томми 91-К.Б.".
Св. В.Борисова и Б.Борисов в показанията си
са посочили, че не познават обвиняемия
и не са сключвали сделки с фирмата му, а фирмата си ЕТ"Рай-Венетка
Борисова" са продали през 2000г. на св.В.Георгиев. Фактурите не са наличини по делото.
10.За данъчен период месец януари 2002г.в СД за ДДС
с вх.№03.04.-901163/14.02.2001 г. неправомерно
ползвал пълен данъчен кредит в размер на 30686лева по фактури, по които не са
били осъществени сделки както следва: №791/01.01.2002г.;№792/01.01.2002г.;№793/05.01.2002г.;№794/05.01.2000г.;№795/23.01.2002г.;№796/03.01.2002г.;№798/29.01.2002г.;799/29.01.2001 г
. №800/29.01.2002г.; №801/29.01.2002г.; №802/29.01.2002г. с доставчик
ЕТ"Рай-Венетка Борисова-Володя Георгиев".
В СД и приложените ДП, подс. Б. е декларирал ДДС за внасяне 107,77лв. и ДДС за възстановяване 0 лв.
На доставчика ЕТ»Тай-Венетка Борисова-Володя
Георгиев" била извършена насрещна проверка от
ДП-Лом при ТДД-Монтана, при която собственикът Володя Каменов Георгиев не бил
намерен на декларирания данъчен адрес. От
12.06.2001 г била прекратена служебно регистрацията по ЗДДС на ЕТ „Рай -Венетка Борисова -Володя
Георгиев" и търговецът не бил
издател на данъчните фактури, посочени за данъчни периоди м.август, м.октомври,м.ноември, м.декември 2001 г. и
м.януари 2002г. Св.В.Георгиев в показанията си е заявил, че не познава подс. К.
Цонев Б., че не е сключвал никога сделки с фирма „ЕТ „Томми 91-К.Б.".
Св. В.Борисова и Б.Борисов в показанията си
са посочили, че не познават обвиняемия
и не са сключвали сделки с фирмата му, а фирмата си ЕТ"Рай-Венетка
Борисова" са продали през 2000г. на св.В.Георгиев. Фактурите не са наличини по делото.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз
основа на цялостния доказателствен материал по делото, приобщен по реда на
чл.373 ал.2 от НПК – самопризнанията на подсъдимия ; обясненията на подсъдимия
и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели;
приложените СД и копия от фактури, като всички те са непротиворечиви и се
допълват взаимно.
След анализ на
доказателствения материал по делото, съдът намери следното:
Безспорно
за предмета на доказване е, че през периода 01.04.2001г.-31.01.2002г.
подсъдимият Б. е бил управител и собственик на ЕТ”Томми 91-К.Б.”. Едноличният
търговец е бил регистриран по ЗДДС, като същото е резултат от подадено от
подсъдимия Б. заявление до ДП “Владиславово” при ТДД-Варна. Подсъдимият е подал
десет справки-декларации по чл.100 от ЗДДС за периода 01.04.2001г.-31.01.2002г,
в които е отразил право на ползване на данъчен кредит по ЗДДС по фактури с
издатели
ЕТ"Минчев-Пламен Минчев"; ЕТ"Рай-Венетка Борисова-Володя
Георгиев";
ЕООД
"Интерпак"и ЕООД"Атлант Агро 99 ВТ". Чрез извършените насрещни
данъчни проверки в дружествата-доставчици, а и чрез показанията на техните
управители се установява, че нито един от посочените от подсъдимия първични
счетоводни документи не е бил действително издаден. Всички свидетели са
категорични, че не познават Б. и никога не са договаряли с ЕТ”Томми 91-К.Б.”.
Спрямо подсъдимия е налице
влязъл в сила ДРА№394/05.07.02г. Заключението му е
идентично със заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, кредитирана изцяло от съда. Същият сочи, че за периода
01.04.2001г.-31.01.2002г. подсъдимият е задължен към фиска със сумата от 163
651,74 лева.
След
като прецени всички доказателства релевантни по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът призна подс. К. Цонев Б. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 257 ал.1 /отм./ вр. чл. 255 ал.1
/отм./ вр. чл. 26 ал.1 от НК за това,
че в периода 01.04.2001 г.- 31.01.2002г. в гр.Варна при
условията на продължавано престъпление, като
собственик и управител на фирма ЕТ"Томи 91-К.Б. ***, избегнал плащането
на данъчни задължения в особено големи
размери 163 651,74лв. като потвърдил неистина в справки декларации подадени
пред ТДД-Варна -данъчно подразделение "Приморски", несъщствуващо
право на данъчен кредит, по несъществуващи сделки с фирми : ЕТ"Минчев-Пламен Минчев"; ЕТ"Рай-Венетка Борисова-Володя
Георгиев";ЕООД "Интерпак"и
ЕООД"Атлант Агро 99 ВТ".
Решението си съдът взе по
следните правни съображения:
Престъплението по чл.257
ал.1 вр.чл.255 ал.1 /отменени/ от НК е двуактно. За да е съставомерно деянието
по сочения текст е необходимо да се докаже, че е налице лъжливо деклариране на
факти и обстоятелства, свързани с избягване установяването и плащането на
данъци. Разпоредбата на на чл.257 от НК е квалифициран състав спрямо основния,
като от обективна страна криминализира избягването на установяване и плащане на
данъци в особено големи размери. Легалната дефиниция на “данъци в особено
големи размери” се съдържа в разпоредбата на чл.93 т.14 от НК и това са данъчни
задължения, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.
ЕТ”Гоме 91- К.Б.” е
данъчно-задължено лице по см. на чл.3 ал.1 от ЗДДС, като не попада в нито една
от хипотезите на ал.2 от същата разпоредба. Подсъдимият е извършвал търговска
дейност и е автор на дължимите ежемесечни справки-декларации по чл.100 ал.3 от ЗДДС. Неразделна част от справките-декларации са водените от търговеца дневници
за покупки и дневници за продажби. В тях се описват първичните счетоводни
документи. Според чл.89 от ППЗДДС и обнародвания в същия подзаконов акт образец
в приложение №8, справките-декларации се състоят от два раздела – в първия се
декларира данъчното задължение, формирано от стойността на ДДС за внасяне по
сделки, по които данъчният субект е доставчик, а вторият раздел съдържа
декларация за данъчния кредит, който има право да получи от фактурираните
сделки, по които е получател. В бюджета на страната се внася разликата, когато
начисления данък надвишава данъчния кредит. Подсъдимият Б. е извършил лъжливо деклариране на законово
релевантни обстоятелства. В десет справки-декларации по ЗДДС за периода м.април
2001г.-м.януари 2002г. той е посочил неиздадени от доставчици фактури. По
аргумент на чл.24 вр. чл.6 от ЗДДС между подсъдимия и доставчиците, посочени от
него не е възникнала доставка, т.е. не е налице данъчно събитие и задължение за
издаване на първичен счетоводен документ. Правото на приспадане на данъчен
кредит за доставки възниква за регистрираното лице по ЗДДС само ако притежава
оригинал на данъчна фактура /чл.88 от ППЗДДС/. Подсъдимият е извършил лъжливо
деклариране на горепосочените обстоятелства, като е посочил неиздавани от доставчиците
първични счетоводни документи и по този начин е избегнал установяването и
плащането на сумата от 163 651,74 лева, която представлява данъчно задължение в
особено големи размери по см. на чл.93 т.14 от НК.
Подсъдимият е действал при
пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. В
съзнанието му безспорно е била налице представа, че декларира лъжливи
обстоятелства /нереализирани доставки, свързани с възникване на право за
ползване на данъчен кредит/. Същият е знаел, че неправомерно ще получи право на
данъчен кредит, обосновано от лъжливо декларираните облагаеми сделки и пряко е
целял избягване установяването и плащането на дължимия данък.
Съдът прие, че подсъдимият Б.
е осъществил престъпната си дейност при хипотезата на чл.26 ал.1 от НК Той е
реализирал девет самостоятелни деяния, които по отделно осъществяват състав на
престъпление по чл.257 ал.1 вр. чл.255 ал.1 /отменени/ от НК. Престъпленията са
реализирани последователно, за кратък период от време. Обстановката на вземане
на решение и начина на извършване на престъпните деяния е една и съща, като
подсъдимият при всяко деяние е действал с пряк умисъл. Всяко следващо престъпно
деяние е продължение на предходното от обективна и субективна страна.
Съдът
прие, че квалификацията по отм. чл. 257 ал. 1 вр. отм. чл. 255
ал. 1 вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК се определя от обстоятелството,
че към момента на извършване на деянието тези
текстове от НК са били в сила и са по-благоприятни по смисъла на чл. 2 ал.2 от НК. Старата редакция е по — благоприятен закон от
новия чл.255 от НК, който предвижда наказание Л С от З до 8 години и конфискация на имущество. Чл. 257 от НК предвижда по ниска долна граница от 2 до 10 години ЛС и глоба. Прилагането на чл.26 ал. 1 от НК също е по — благоприятен закон, отколкото на подс. Б. да се предявяват няколко отделни обвинения по чл.257 от НК.
Подсъдимият е пълнолетно,
вменяемо физическо лице, осъждан.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът на
първо място се съобрази със задължителното приложение на чл.55 от НК.
За да конкретизира размера на наказанието на
подсъдимия
възоснова на чл.55 от НК, съдът прецени степента на обществената опасност на
деянието и подсъдимия, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:
Инкриминираното деяние
разкрива сравнително висока степен на обществена опасност с оглед характера на
засегнатите отношения.
Що се касае до личността на
подс.Б. съдът приема следното:
Подсъдимият Б. осъзнава
вината си и изразява критично отношение към извършеното; изцяло съдейства за
разкриване на обективната истина по делото както във фазата на досъдебното
поризводство, така и пред съда.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът констатира съдимостта на Б..
Изложеното дава основание на съда да приеме,
че спрямо подсъдимия е налице превес на смегчаващите отговорността
обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете и сравнително
големия период, изминал от реализиране на процесното деяние до решаване на
въпроса за неговото наказване. Изложеното мотивира определяне на наказание
значително под минималния размер на предвиденото в закона – лишаване от свобода
за срок от една година и три месеца.
За да определи режима на изтърпяване на наказанието съдът
взе предвид, че съобразно чл.61 т.2 от ЗИНЗПС на подс. Б.
следва да се определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.
По отношениена типа на затворническото заведение, където
подс. Илиев да изтърпи определеното наказание, съдът взе предвид, че следва да
намери приложение разпоредбата на чл.60 ал.1 от ЗИНзПС, тъй като подс.Б. не
попада в хипотезата на осъдебинет лица по смисъла на чл.59 ал.1 от ЗИНЗПС.
Водим от изложеното съдът определи наказанието да бъде изтърпяно в условията на
затвор.
При определяне на размера на кумулативно предвиденото
наказание „глоба”, съдът намери, че същото следва да бъде определено значително
под предвидения минимален размер – в размер от 2000 лева.
Видно от приложените по делото копия от бюлетини за
съдимост подс. Б. е осъждан с присъда по НОХД №5787/2007 г. на ВР. По
горепосоченото общ характер дело, както и по настоящото дело подс. Б. е осъден за деяния, извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях и са му определени наказания от
един и същ вид - лишаване от свобода. Като взе предвид изложеното и на осн.
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът ГРУПИРА така определените наказания, като
наложи на подс. Б. да изтърпи най- тежкото от тях, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА.
По отношениена типа на затворническото заведение, където
подс. Илиев да изтърпи определеното наказание, съдът взе предвид, че следва да
намери приложение разпоредбата на чл.60 ал.1 от ЗИНзПС, тъй като подс.Б. не
попада в хипотезата на осъдебинет лица по смисъла на чл.59 ал.1 от ЗИНЗПС.
Водим от изложеното съдът определи наказанието да бъде изтърпяно в условията на
затвор.
На осн. чл.25 вр. чл.23 ал.3 от НК съдът ПРИСЪЕДИНИ
към определеното общо наказание наказанието ГЛОБА в размер на 2000 лева.
С такива по вид и размер
наказания съдът намира, че ще се удовлетворят целите на индивидуалната и
генерална превенция на наказателната отговорност.
Съдът осъди подс.Б. да
заплати направените по делото разноски в полза на ВСС.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :