МОТИВИ/към присъда №63
от 07.11.2011г. постановена по н о х
дело №324 от 2011г. по описа на РС Велинград/
Обвинение против М.А.К. ***
,в това,че
на 06.05.2011 г. във Велинград, е
унищожила противозаконно чужди движими вещи - предно ляво подвижно стъкло,
панел с тапицерия на предна лява врата, корпус на
ляво огледало, ляв пластмасов панел на таблото и е повредила противозаконно
чужди движими вещи - горната част на рамка на предна лява врата, лявата рамка
на тавана, задна лява врата, панта на лява врата на арматурно табло, всичко на
обща стойност 887.90 лева, на лек автомобил „Мерцедес А160” с рег.№ РА 6707 АТ, собственост на Н.Й.М. *** - престъпление по чл.216, ал.1 от НК;
на 06.05.2011 г. във Велинград, е причинила
на Н.Й.М. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
временно опасно за живота -
престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
Подсъдимата не се явява в съдебно
заседание,производството срещу нея се провежда задочно,след събраните данни,че
същата се намира извън пределите на РБ,като нейния пълномощник адв.К.,пледира
за недоказаност на повдигнатото обвинение като при условията на алтернативност
пледира за налагане на минимални наказания по двете обвинения.
По делото като частен обвинител е
конституирана Н.Й.М.,която чрез пълномощника си адв.а. поддържа обвинението и
моли за осъдителна присъда.
По делото като граждански ищец е
конституирана Н.Й.М. ***,като за съвместно разглеждане в наказателния процес са
приети гражданските й искове против подс.М.А.К. за заплащане на сумата от 15000
лева,представляващи претърпени неимуществени вреди във връзка с престъплението
по чл.129 ал.1 от НК,ведно със законна лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата,както и за заплащане на сумата от 887,90
лева,представляваща претърпени имуществени вреди,във връзка с престъплението по
чл.216 ал.1 от НК,ведно със законна лихва ,считано от датата на увреждането,до
окончателното изплащане на сумата,ведно със сторените по делото съдебно
деловодни разноски.
Гражданския
ищец се явява лично и с пълномощника си адв.а.,който поддържа исковете и моли
съдът с постановения си съдебен акт да уважи същите в претендирания размер.
По
делото е допусната и изслушана съдебно оценъчна експертиза.
По
делото е допусната и изслушана съдебно медицинска експертиза.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства,приема за установена следната
фактическа обстановка:
Пострадалата
Н.Й.М. *** във Франция, като танцьорка на ориенталски танци в турско заведение.
В гр.Тулуза живеят и майката, три от сестрите и двамата братя на подсъдимата М.А.К..***
2011 г. френските полицаи направили акция и задържали всички от семейството на подс.К.,
като после се разбрало, че им водят разследване за сводничество.
На
01.05.2011 г. постр.Н.М. ***. На 06.05.2011 г., около обяд, постр.М. задно със
сестра й Ана Й.М., снаха й - свид.Н.Б.А., племенницата й - свид.Н.Н.М. и
другата й племенница Г.Н.М. тръгнали на разходка по махалата. На ул.”Устето”
пред дома й срещнали подс.К., която като видяла постр.М. започнала да се заяжда
с нея и да й се заканва с думите „ти ще мреш, ще те убия”, постр.М. я попитала
какво иска от нея, а тя й отговорила „ти знаеш, ти знаеш” и тръгнала към нея,
но другите се намесили и скандала се разминало.
В
същия ден, около 17.00 часа, постр.М., заедно със сват й - свид.Б.С.А. тръгнали
с нейния автомобил „Мерцедес А160” с рег.№ РА 6707 АТ да вземат агне от
пекарната. Карала бавно и на кръстовището на улиците „Устето” и „Корията” на
ъгъла постр.М. видяла с.п, която е леля на обв.К., да стои права до оградата.
Когато приближила постр.М. я чула да казва „Идва”, което учудило постр.М., но в
следващия момент иззад п. изскочила подс.К. със строителна лопата в ръцете и
започнала да удря с лопатата по автомобила на постр.М. и счупила стъклото на
предната лява врата. Постр.М. спряла автомобила, а подс.К. през счупеното
стъкло започнала да ръга и удря с металната част на лопатата постр.М.; ударила
я по гърдите, под ребрата вляво, по лявата ръка. Едва тогава постр.М. успяла да
хване лопатата и се опитала да я издърпа, но подс.К. с помощта на леля й
издърпали лопата, като подс.К. продължила да удря с лопатата колата. При
удрянето счупила панела с тапицерията на предната лява врата, корпуса на лявото
огледало, левия пластмасов панел на таблото и повредила горната част на рамката
на предната лява врата, лявата рамка на тавана, задната лява врата, пантата на
лявата врата и на арматурното табло.
Постр.М.
свалила колана, отворила вратата и излязла от автомобила. В този момент п.
замахнала с ръка и с юмрук я ударила в дясната част на главата, като от силния
удар постр.М. паднала на колене до вратата на автомобила, опитала се да се
хване за вратата на колата и да стане, и тогава подс.К. я ударила с лопатата по
главата, като от силния удар постр.М. се проснала по очи на земята и спряла да
мърда. Като видяла това, подс.К. избягала с лопатата.
Всичко
това видяла и свид. Ц.Б.В.; тя била на около 20- 30 метра, още когато подс.К.
започнала да удря автомобила и като видяла това се затичала към автомобила.
Свид.А., който същи видял всичко, веднага слязъл от колата и видял че постр.М.
не се движи, а от главата и започнало да тече кръв, и се развикал за помощ.
Свид.В. веднага обърнала постр.М. на гръб и видяла че си е глътнала езика;
извадила й езика и помолила хора за помощ да й донесат вода. Притекли се на
помощ свидетелите Д.А.Б. и Г.А.Г., и още едно момче от махалата по прякор „Руната”.
Тримата качили постр.М. на задната седалка на колата. Свид. Б. и Г. се качили в
колата, и тъй като свид.Г. имал книжка, той подкарал колата и закарали постр.М.
***. Докато пътували постр.М. не говорила нищо и била със затворени очи; питали
я какво е станало, но тя не отговаряла нищо.
В
същото време свид.А. побягнал към дома на постр.М., за да каже на някой от
синовете й какво се е случило и за да му помогнат да я закарат до болницата.
Извикал сина й - свид.Й.Ж.Д., казал му че майка му е много лошо ударена, той се
обадил веднага в полицията, и двамата тръгнали към мястото, но колата я нямало,
хората им казали че е закарана до болницата и те също тръгнали за там. Постр.М.
след удара не помни нищо, опомнила се в хирургията във Велинград, където била
настанена и където престояла три дни за лечение.
По делото е извършена икономическа
експертиза, според чието заключение, общия размер на причинените щети по
автомобила на постр.М. е 887.90 лева.
Според заключението на вещото лице по
извършената съдебно-медицинска експертиза, контузията на главата с мозъчно
сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома,
са причинили на постр.М. разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Съдът счете след направения в съвкупност анализ на
събрания по делото доказателствен
материал установяващ фактите и обстоятелствата включени в предмета на
повдигнатото спрямо подсъдимата К. обвинение по реда на чл.102 от НПК, че от
правна и фактическа страна следва да се ангажира нейната отговорност по чл.216 ал.1 от НК и по чл.129 ал.1 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл.107, ал.3 от НПК при установяване на тези факти и
обстоятелства съдът изхожда както от отегчаващите отговорността на дееца
обстоятелства, така и от смекчаващите го
такива, след като подложи на проверка и извърши пълно всестранно и
обективно изследване на доказателствените източници изграждащи
доказателствената съвкупност по делото.
С ъ д ъ т счита, че след преценка
на събраните по делото доказателства отчитайки достоверността и убедителността
на гласните доказателствени средства се
налага единствено възможният от фактическа и правна страна извод за участието на
подсъдимата К. в инкриминираната деятелност предмет на повдигнатото й
обвинение, виновното й поведение и причинените вредоносни последици. Установени
са всички релевиращи съставомерността признаци от обективна и субективна
страна на база проявени правно
релевантни фактори и същите са установени с допустими валидни
доказателствени средства и в
съответствие с формалната логика на тълкуването на тези главни факти. Вярно е по начало, че особената позицията на
пострадал в наказателния процес на частния обвинител и граждански ищец Н.М.
поначало не винаги предпоставя добросъвестност при излагане на такава
процесуална позиция, но съдът я намира
за достоверна и убедителна, на база на анализа на доказателствата по
делото. При тяхната проверка следва да се съпоставят същите с останалия гласен
доказателствен материал, и както се каза по-горе тази позиция се потвърждава по
категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетеля Б.А.,свид.Ц.В. и свид.Д.Б.,
както и от представените писмени доказателства към по делото,както и
назначените и изслушани в съдебно заседание оценъчна и съдебно медицинска
експертизи.Всички свидетели посочени по горе са категорични,че подс.К. на
посочената дата и място е отправила удари първо върху автомобила на
пострадалата М.,където противозаконно е повредила части от този
автомобил,подробно описани в обвинителния акт,както и че с държащата в ръцете
си лопата е нанесла удари,първо когато М. се е намирала вътре в автомобила си
по ръката и гърдите й,а след като последната е излязла от автомобила си и е нанесла и един удар върху областта на
главата след което М. е изпаднала в безсъзнание.При този непротиворечащ анализ
на тези гласни доказателствени средства следва да се приеме,че изразената в
хода на диренето процесуална позиция на самата защита на подс.К.,че обвинението
не се подкрепя от доказателствата събрани в хода на съдебното следствие не се
подкрепа от тези доказателства и поради тази причина не следва и да се
кредитира.Обяснения на самата подс.К. дадени на досъдебната фаза са годно
доказателствено средство,но същите не са достоверни с оглед на тяхната
съпоставка с тези гласни доказателствени източници-показанията на горните
свидетели-М.,В.,А. и Б. и поради това са изолирани от тази доказателствената
съвокупност.Неоснователни са доводите на защитата на подс.К.,че показанията на
тези свидетели са с косвено съдържание и произход и не възпроизвеждат по
несъмнен начин главните факти включени в предмета на изследване или пък че са
предубедени и заинтересувани и по тази причина не са убедителни.Това е така тъй
като на първо място се установи,включително и от позицията на защитата на К.
,че други лица,освен лелята на К. не е имало,освен това се установи че тези свидетели
са били единствените на инцидента,нещо повече, и останалите разпитани свидетели
А.,М. и Д.,възпроизвеждат факти и данни касаещи обстоятелствата около
извършеното от К. над М. нападение и косвено потвърждават показанията на
останалите преки свидетели.Нещо повече,тези свидетели установяват по несъмнен
начин и прелюдията предхождаща истинското осъществяване на деятелността от К.,като
сочат,че е имало инцидент и около обяд на същия ден където К. е заявила на М.,че”ще
мре и ще я излежи в затвора”,но двете са били разтървани именно от тези
свидетели А. и М..На второ място показанията на свид.М.,В.,А. и Б. това са единствените
доказателствени източници,няма други гласни доказателства,ангажирани
включително и от защитата на самата подс.К.,които съдът да анализира и
съпоставя за да прецени кои да кредитира и кои да изключи от доказателствената
основа по делото.Ето защо съдът приема,че гласните доказателствени източници са
достоверни и убедителни от кръга на незаинтересуваните и непредубедени
доказателства са и установяват по непосредствен и несъмнен начин авторството на
престъпните деяние,участието на самата подс.К. в тяхното
осъществяване,виновното й поведение и настъпилите вредоносни резултати. Следва
да се изследват и останалите доказателствени източници в това число и
изслушаните в съдебно заседание две експертизи,съдебно оценъчната и съдебно
медицинската ,както и писмените доказателства въз основа на които и след чието изследване от вещите лица са
изготвени тези експертизи.Безспорен е извода относно нанесената щета на
автомобила на пострадалата М.,неоспорено е заключението в тази връзка поради
което съдът кредитира същото относно
тези елементи явяващи се част от съставомерността на деянието по чл.216
ал.1 от НК.Следва да се кредитира и заключението на д-р П. по допуснатата
съдебно медицинска експертизи,от което се установява по един безспорен
начин,вида и характера на телесното увреждане,както и механизма на причиняване
на това увреждане.В съдебно заседание вещото лице е категорично,че на
пострадалата М. е причинено телесно увреждане по смисъла на чл.129 от НК-средна
телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за
живота,като относно начина на неговото причиняване сочи,че е осъществено по начин описан и в самите
показания на пострадалата М.,а именно с нанасянето на удар с лопата в областта
на главата.
По
делото е представено свидетелство за съдимост от което се установява,че подс.К.
е с чисто съдебно минало,не е осъждана за престъпления от общ характер и е с
добри характеристични данни,като няма данни за проявена от нея друга
противообщественост.
С оглед
на горното,е видно ,че подс.М.А.К. *** от обективна и субективна страна е
осъществила състава на престъпление по чл.216 ал.1 от НК,а именно,
на 06.05.2011 г. във
Велинград, е унищожила противозаконно чужди движими вещи - предно ляво подвижно
стъкло, панел с тапицерия
на предна лява врата, корпус на ляво огледало, ляв пластмасов панел на таблото
и е повредила противозаконно чужди движими вещи - горната част на рамка на
предна лява врата, лявата рамка на тавана, задна лява врата, панта на лява
врата на арматурно табло, всичко на обща стойност 887.90 лева, на лек автомобил
„Мерцедес А160” с рег.№ РА
6707 АТ, собственост на Н.Й.М. ***,поради което следва да носи наказателна
отговорност.
От доказателствата по
делото събрани и инициализирани по-горе в съвкупност от фактическа и правна
страна се установи по безспорен начин
авторството на деянието, участието в деятелността на подсъдимата К. нейното
виновно поведение и настъпилите
вредоносни последици, както с огледа на
това се установи прилагането на материалния закон и възприетата правна
квалификация на това деяние.
Деянието е извършено
при Пряк умисъл,тъй като деецът е съзнавал обществено опасния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.
При
индивидуализирането на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена
опасност на деянието и с ниската степен на обществена опасност на дееца,с
причините за извършването му ниска житейска и правна култура и неспазването на
установения правен порядък,с липсата на отегчаващите вината обстоятелства, и с
смекчаващите такива-чисто съдебно минало и добри характеристични данни,поради
което при превес на последните й определи и наложи наказание лишаване от
свобода за срок от десет месеца.
На осн.чл.66 ал.1
от НК о т л а г а изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за с
р о к от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.
За да приложи
института на условното осъждане съдът се съобрази с размера на наложеното
наказание до три години лишаване от свобода, с чистото съдебно минало и добри
характеристични данни на подсъдимата К. и след преценка, че целите на
наказанието по чл.36 от НК постигане на генералната превенция на закона и преди
всичко на личната такава – поправянето и превъзпитанието на подсъдимата биха
били постигнати и без да е наложително ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
С оглед на
горното с ъ д ъ т намира, че подсъдимия М.А.К. *** е осъществила
от обективна и субективна страна състава на
чл.129 ал.1 от НК, а именно
на
06.05.2011 г. във Велинград, е причинила на Н.Й.М. ***, средна телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, поради
което следва да носи наказателна отговорност. От доказателствата по делото
събрани по предвидения в НПК ред от фактическа и правна страна се установи по
безспорен начин авторството на деянието, участието в
деятелността на подсъдимата К., нейното виновно поведение, както и с
оглед на това се установи приложимия материален закон и възприетата правна
квалификация на деянието.
Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимата К. е съзнавала обществено опасния характер на
деянието и е искала настъпването на обществено опасните последици. Този извод
следва от цялото волево поведение
предмет на инкриминираната деятелност, тъй като подсъдимата К. е съзнавала
всичките признаци на осъществения състав, посочени по-горе. Искала и е желаела
настъпването на обществено опасните последици, т.е в случая се касае за
единствено на цел и престъпен резултат.
При
индивидуализирането на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на
обществена опасност на деянието и с ниската степен на обществена опасност на
дееца,с причините за извършването му ниска житейска и правна култура и
неспазването на установения правен порядък,с липсата на отегчаващите вината
обстоятелства, и с смекчаващите такива-чисто съдебно минало и добри
характеристични данни,поради което при превес на последните му определи и
наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
На осн.чл.66 ал.1
от НК о т л а г а изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за с
р о к от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.
За да приложи
института на условното осъждане съдът се съобрази с размера на наложеното
наказание до три години лишаване от свобода, с чистото съдебно минало и добри
характеристични данни на подсъдимата К. и след преценка, че целите на
наказанието по чл.36 от НК постигане на генералната превенция на закона и преди
всичко на личната такава – поправянето и превъзпитанието на подсъдимата биха
били постигнати и без да е наложително ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
На основание
чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подс.К. по двете осъждания,като наложи най
тежкото-лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.Деянията са
осъществени в условията на идеална съвокупност,като след налагане на наказания
по всяко едно от тези осъждания съдът, на основания разпоредбата на чл.23 от НК
налага най тежкото наказание,което в случая е по второто осъждане-лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца.
При наличие на
горните съображения съдът постанови най тежкото наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест
месеца отлагане на изпълнението на това наказание при условията на чл.66 ал.1
от НК с три годишен отлагателен срок,считано от влизане в сила на присъдата.
По предявения граждански
иск от гражданския ищец Н.М.,съдът намира същия за основателен ,поради което
подс.К. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 887,90 лв. претърпени
имуществени вреди във връзка с горното престъпление,ведно със законната лихва считано
от 06.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата.Касае за деликтна
отговорност на базата на приложното поле на действие на института на
непозволеното увреждане-чл.45 от ЗЗД,чийто фактически състав е обусловен от елементите на виновно
поведение свързано с авторството на деянието от страна подс.К.,причинна връзка
между него и настъпилия вредоносен резултат.От доказателствата по делото съдът
намира,че е осъществен в съвокупност фактическия състав на деликта,ангажиращ в
случая и гражданската отговорност на подс.К.,като досежно размера на исковата
претенция съдът кредитира изцяло доказателствата по делото и най вече
заключението на вещото лице Д. по допуснатата съдебно оценъчна експертиза,което
определя и стойността на повредените вещи,собственост на пострадалата М..
С признаването на подсъдимата К. за виновна в осъществяване на
деянието по чл. 129 ал.1 от НК, съдът прие, че предявеният за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от частния обвинител и
граждански ищец Н.М. против подсъдимата М.К.,
е доказан по основание като разгледан по размер е частично основателен.
Съгласно чл.45 от ЗЗД подсъдимата К. отговаря за виновно причинените вреди като
по този начин се ангажира гражданската й отговорност за извършено от нея
престъпно деяние. По делото се установи,
че подсъдимата е причинила телесно увреждане на пострадалата Н.М.,
които са й причинили болка и страдание. В тази връзка се установи, че на М. са
причинени увреждания, състоящи се разстройство на здравето временно опасно за
живота,както и съпътствуващи- разкъсно контузна рана,охлузвания и
кръвонасядания, като в обясненията на вещото лице се установи, че тези
травматични увреждания причиняват болка и страдание на пострадалата М..Съдът
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД намира, че иска е частично
основателен определяйки го по справедливост преценявайки всички обстоятелства
за това, моментното болестно състояние, времетраенето на възстановителния
период, възрастта, в която се намира пострадалата, осъди подсъдимата К. да заплати на частния обвинител и граждански
ищец сумата от 4000 лева, представляващи
обезщетение за причинени не имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането- 06.05.2011г. година, до
окончателното изплащане на сумата като за разликата до заявения размер от 15000
лева, иска се отхвърля като неоснователен.При определянето на този размер съдът
отчете и констатацията на вещото лице д-р П.,че тези увреждания в някои от
случаите могат да доведат до летален изход,както и че в редки случаи
уврежданията могат да доведат и до внезапно спиране на сърдечния ритъм,което
след това предполага и адекватно лечение за определен период от време.
В тежест на подс.К. се възложиха и сторените по делото съдебно деловодни
разноски,включително и следващата се държавна такса съразмерно уважената част
от гражданския иск.
По горните съображения бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: