РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2490
гр.Пловдив, 21 . 12 . 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на първи декември през две хиляди
двадесет и втора година в състав :
Административен
съдия: Здравка Диева
С участието на
секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1255/2022г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
„С-И.“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Св. княз Борис I“, търговски център
„Европа“, ет.2, представлявано от управителя И.С. с пълномощник адв.И.Й. оспорва
Ревизионен акт /РА/ № 16001621003658-091-001/04.02.2022г., потвърден с Решение №
168/18.04.2022г. на Директора дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /Д „ОДОП“/ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително
установени : ДДС в размер на 18 624.59 лв. и лихви 4 514.85 лв. за периода
29.01.2019г. – 31.12.2020г., допълнително установен корпоративен данък за 2020г.
в размер на 372.80 лв. и лихви – 22.68 лв. за 2020г. и изменен в частта за установената
данъчна загуба за 2018г. и допълнително установен корпоративен данък за 2019г.
от 1 634.50 лв. на 1 618.60 лв., ведно с начислените лихви – от
265.17 лв. на 262.59 лв.
- Жалбоподателят счита РА за неправилен и незаконосъобразен.
Твърди, че не са били налице основания за провеждане на ревизията по особения
ред на чл.122 ДОПК, тъй като не са налице данни за използване на неистински
документи или такива с невярно съдържание - в РД не е посочен нито един такъв
документ, нито е даден основателен отговор, защо някой от представените документи
е приет като такъв. Поддържа, че представените от него документи и счетоводни
регистри отговарят на ЗСч. и СС, вкл. съдържат аналитична информация от
счетоводните сметки. Заявено е, че сумата от 40 583.00 лв., отразена като
оборот за м.12.2018г. не е подкрепена с нито едно доказателство, но тя влияе
върху регистрацията по ЗДДС. Посочено е, че данните, предоставени от лицето Н.Л.М.
касаят периода 02.12.2019г. – 08.12.2019г. и не може да се отнасят за 2018г. Оспорено
е възприетото в ревизията - след като не може да се установи представените от Н.М.
документи за 2018г. към кой ПКО се отнасят, а някои са без дати, то е налице
неотчетен приход и с предоставените на дружеството заеми се прикриват
неотчетени доходи в размера на всички предоставени заеми. По отношение особения
ред на чл.122 от ДОПК се поддържа, че необходимо условие е коректен анализ на
относимите обстоятелства, което не е направено, а всички те са посочени само
описателно без извършен анализ, което е достатъчно, за да се приеме, че
основата за облагане е определена незаконосъобразно и в нарушение на
процесуалните правила. Твърди се и нарушение на чл.5 ДОПК – принцип на
обективност. Поискана е цялостна отмяна на РА. В ход по същество е заявена
претенция за присъждане на направените разноски по представен списък.
- Ответникът Директор дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив
при ЦУ на НАП чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Н.П. оспорва жалбата
като неоснователна. В ход по същество е заявено искане за отхвърляне на жалбата
поради законосъобразност на РА, ведно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В писмени съображения по същество се поддържат
доводите от решението на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив. По отношение
ангажираните при съдебното оспорване гласни доказателства е заявено, че са общи
и неконкретни – свидетелите твърдят, че са предоставили парични средства на С-И.
ЕООД в заем, с цел подпомагане на дружеството за извършване на дейността му /св.Н.е
посочил 2019г., в която взел решение за предоставяне на сумата в размер на 29
000лв., която му е върната частично /9 950 лв./ към края на 2020г.; вторият
свидетел е заявил предоставяне на парични средства, върнати изцяло, но без
посочен размер, период на предаване на сумата и период на връщането й/. Освен
това, не са ангажирани доказателства за реално предаване и връщане на заетата
сума, както и за произход на предоставените парични средства. Относно приетата
по делото ССч.Е е посочено, че за облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС -
въз основа на отговора на първа задача в.л. е констатирало, че сумата на
счетоводно отчетения облагаем оборот за период, не по-дълъг от 12
последователни месеца преди текущия, е под 50 000лв. и съответно не се достига
оборот за регистрация по ЗДДС, като обаче не са включени неосчетоводените
приходи, тъй като така е поставена задачата. Установената от експертизата
техническа грешка при изчисляване на неотчетените приходи в размер на 40
665,50лв. при преобразуване на декларираните приходи по ГДД за 2018г. е
констатирана при административното обжалване, което е отразено в решението на Д
ОДОП – Пловдив. Като краен резултат допълнително установеният корпоративен
данък /КД/ за 2019г., изчислен от в.л. е в същия размер, посочен в решението на
административния орган – 1 618,60лв. За допълнителното заключение е отразено, че
сумата от 39 800лв. е сбор от получени от жалбоподателя през м.01.2019г. четири
броя заеми от три физически лица. Представителят на ответника е посочил във вр.
с изявлението на в.л. – не е ясно как е формирана тази сума, тъй като
договорите за заем са от 2019г., а по делото няма документи за м.12.2018г., че
според приложената в преписката главна книга за периода 01.01.2018г. до
31.12.2018г. по с-ка 421 – персонал, в кореспонденция със с-ка 604 – Разходи за
заплата /възнаграждения/, са начислени 60 410,48лв., от които в брой са платени
4 869,27лв. /с-ка 510 – каса в левове/, по банков път са платени 4 869,27лв.
/с-ка 503 – разплащателна сметка в левове/ и към края на периода са налице
задължения към персонала в размер на 39 989,93лв., което с малка неточност е
описано на стр.7 от мотивната част на РД. Предвид събраните доказателства се
счита за обоснован направеният от приходните органи извод, че представените
договори за заем /7 бр. всеки за сума от 9 950лв. /в т.ч. и посочените четири/,
за които не са представени доказателства за реалността на осчетоводените суми,
са сключени с цел да покрият неотчетените приходи от извършени услуги и реално
платените в брой възнаграждения на персонала, които по счетоводни регистри се
водят като неплатени. Ако в счетоводните регистри бяха отразени платените
възнаграждения на персонала за 2018г. в брой, каквито писмени обяснения са дали
лицата, то би се достигнало до отрицателно салдо по с-ка 501 – Каса в лева,
което е недопустимо. Неоснователни се считат твърденията в жалбата, че „сумата
от 40 583лв., отразена в таблицата на стр.10 от доклада като оборот за месец
12.2018г. не е подкрепена с нито едно доказателство от какво се формира, за да
се приеме за укрит приход.”, тъй като процесната сума не представлява укрит
приход, а общо установените приходи за м.12.2018г. На стр.7-9 от РД са
направени констатации, че посочените заеми са направени да покрият „реално
платените в брой възнаграждения за персонала”, т.е. 4 бр. заеми, всеки на
стойност 9 950лв. или общо 39 800лв. са приети за укрити приходи, а общата сума
от 40 583 лв. е получена като към тези укрити приходи са добавени декларираните
от лицето приходи – 783лв. Счита се, че в
хода на ревизията са събрани достатъчно доказателства посредством редовни
процесуални действия, установяващи недвусмислено, че ревизираното лице /РЛ/ не
е издавало надлежно първични счетоводни документи за приходите от извършените
услуги, не е отчитало текущо и регулярно процесните приходи, не е представило
вярно и честно активите и пасивите си, както и имущественото си състояние,
съгл. изискванията на ЗСч., при което безусловно е възпрепятствало нормалното
протичане на ревизията и обосновано същата е проведена по реда на чл.122 ДОПК.
Посоченото фактически се потвърждава и от жалбоподателя, който признава за
предоставените от Н.М. документи, и че същите касаят неосчетоводени приходи от
извършени услуги.
- Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не участва в съдебното производство.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в 14 дн.срок /решението е връчено
по електронен път, л.35 – електронната препратка е активирана на 18.04.2022г.,
а жалбата е с вх.номер в Дирекция ОДОП – Пловдив от 28.04.2022г./ от страна с
интерес от оспорването. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 ДОПК.
1. Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621003658-020-001/24.06.2021г.
/л.1176, т.4/ издадена от И.К. – началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив е възложена ревизия на С – И.
ЕООД, с обхват : корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2020г.
и ДДС за период от 29.11.2019г. до 31.08.2020г., като е определен срок за
приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 01.07.2021г. по електронен път /л.1175, т.4/. Със
Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621003658-020-002/30.09.2021г. /л.675, т.3;
л.1198, т.4/, връчена по електронен път на 08.10.2021г. /л.678, т.3/, срокът на
ревизията е продължен до 01.11.2021г. Във връзка с направено на 29.10.2021 г.
от орган по приходите предложение за промяна на обхвата на извършвана ревизия
/л.150, т.1/ е издадена и Заповед № Р-16001621003658-020-003/ 01.11.2021г.
/л.145, т.1/, с която периодът за установяване на задължение по ЗДДС се променя
от 29.01.2019г. до 31.12.2020г. и се определя срок за приключване на ревизията
до 01.12.2021г., като и тази заповед е връчена по електронен път на 01.11.2021г.
/л.147, т.1/. Всички ЗВР са издадени от И.К., като с първата заповед са определени да извършат
ревизията – Т.П.К. /гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията/ и О.Г.Л.
– гл. инспектор по приходите.
За компетентност на органа, издал ЗВР, преписката съдържа : Заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. /л.4, т.1;
Приложения № 1 и № 2 – т.4/; Заповед № РД-09-849/10.05.2021г. /л.8, т.1;
приложение № 1 – т.4/; Заповед № РД-09-1979/30.09.2021г. /л.9, т.1; Пр. № 1 и №
2 – т.3/; Заповед № РД-09-1530/30.09.2020г. /л.13, т.1/; Заповед №
РД-09-1602/08.10.2020г. /л.15, т.1; екип 10/; Заповед № РД-09-2515/29.11.2021г. /л.19, т.1/ и
Заповед № РД-09-2514/29.11.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен ревизионен
доклад № Р-16001621003658-092-001/14.12.2021г. /л.73, т.1/ от Т.К. и О.Л.,
против който е постъпило възражение /л.58, т.1/.
РА № Р-16001621003658-091-001 от 04.02.2022г. е издаден от И.К. - Началник
сектор, възложил ревизията и Т.К. - главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-Пловдив и ръководител на ревизията, и подписан от тези лица с електронни
подписи, л.48 и сл. Ревизионният акт е връчен на 07.02.2022г. по електронен път
/л.53/ и обжалван изцяло по административен ред /л.45 и сл./.
Ревизионната преписка съдържа сертификати за
електронен подпис на лицата, издали цитираните по-горе актове /л.28 и сл., т.1/
с допълнения – л.1201 и сл., т.4, както и оптичен носител – CD, съдържащ ЗВР, РД, РА /номериран плик 3, т.1/.
Фактическите основания и правни изводи от доклада представляват мотиви и за
издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който
съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални
действия. Възражението против РД е обсъдено в РА със самостоятелни доводи, при
което е изпълнено задължението по см. на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК /чл.120 ал.1
т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/. Следва извод за издаден от
компетентни органи РА.
Не са налице допуснати от приходните органи
съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, ограничили правата на РЛ.
Всички протоколи от извършени проверки и искания за представяне на доказателства
и писмени обяснения са оформени по реда на ДОПК, което опровергава твърдението
за нарушен принцип за служебно начало по см. на чл.5 ДОПК. Съобрази се, че съгласно
забраната по чл. 160 ал.4 вр. с ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт
съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални
нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния
орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
2. Според данните от преписката :
„С-И.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив е с основна дейност -
диагностично-терапевтична дейност на лица/деца със специални образователни
потребности. Дружеството няма регистрация по ЗДДС и не е имало. Към момента на
ревизията дружеството има регистрирано фискално устройство, дистанционно
свързано с НАП, находящо се в гр. Пловдив, ТЦ „Европа“. Източниците на
финансиране са собствени средства и получени заеми от физически лица. Ревизираното
лице е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с
изискванията на ЗСч и СС и утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан,
като изрично е посочено, че формата на счетоводството осигурява синхронизирано
хронологично и систематично /аналитично и синтетично/.
С ИПДПОЗЛ от 25.06.2021г., връчено на 01.07.2021г. са изискани счетоводни и
търговски документи от РЛ. Представени са писмени обяснения и документи по електронен
път /л.715, т.3; л.1170 и сл., т.4/ - всички изискани счетоводни данни
/оборотни ведомости за периоди 2017г.-2020г.; главни книги за 2018г., 2019г.,
2020г. хронология и аналитично записване по всички счетоводни сметки за 2018г.,
2019г. и 2020г.; всички първични и вторични счетоводни документи от
01.01.2017г. до 31.12.2020г.; банкови документи за същия период; месечни отчети
от ФУ и др. – по описи/.
В хода на ревизията са присъединени документи и доказателства с Протоколи №
Р-16001621003658-ППД-001/25.10.2021г. /л.659, т.3/, №
Р-160016213658-ППД-002/25.10.2021г /л.633, т.3/, №
Р-16001621003658-ППД-003/25.10.2021г. /л. 195, т.1/, ПУФО от 21.05.2021г. /л.199
и сл./.
Изпратени са искания за предоставяне на информация от трети лица – пет
физически лица, за които ревизираното лице твърди, че са му предоставили
парични заеми /л.682 и сл., т.3/ – А.П., М.К., Е.К., Р.В. и Н.Н., през различни
периоди на 2019г., в размер от по 9 950.00 лв., като три от заемите са
предоставени от Н.Н./заемите са представени в табличен вид в РД - стр.6 гръб и
7/. Договорите са седем и от 2019г. /м.01 – 4 бр.; м.02 – 1 бр.; м.03 – 1 бр. и
м.05 – 1 бр.; обща стойност 69 650лв./. В РД изрично е посочено /л.75 гръб/, че
представените доказателства установяват реалност на заемите.
Представена е аналитична ведомост на счетоводна сметка 494 – Получени
заеми, за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г., която е с крайно салдо в размер
на 69 650.00 лв. Част от заемите са върнати /по договори от 13.01.2019г. -
М.К. и А.П. и от 15.01.2019 по един от заемите от Н.Н./ - погасени от
дружеството през 2020г. В аналитичната ведомост на сметка 499 – Други
кредитори, за периода от 01.01.2020г. до 30.11.2020г. сметката е с крайно
кредитно салдо в размер на 39 800.00 лв. /69 650 – 29 850лв.; 9 950 х 3 =
29 850/.
По изпратените искания до физически лица, които са работили на трудови
договори в ревизираното дружество – П.М., М.Ч., Г.К., В.Щ. и Н.С., са
представени писмени обяснения, че трудовите възнаграждения да изплащани редовно
и в пълен размер /стр. 7, РД; л.76; л.154 и сл./. Според ревизиращите органи, в
представената счетоводна отчетност са отразени задължения за заплати за 2018г.
в размер на 39 580.15 лв., при което представените писмени обяснения от
тези лица не кореспондират с изготвените счетоводни регистри. Формиран е извод,
че посочените заеми са взети с цел да покрият неотчетени приходи от извършени
услуги и реално платените трудови възнаграждения.
На 21.01.2020г. е извършена проверка в търговски обект на „С-И.“ ЕООД от
органи по приходите от ГД „Фискален контрол“ /протокол на л.650 и сл., т.3/, по
инициатива на Н.Л.М. вр. с неиздаване на фискални бонове за извършени услуги –
терапии с психолог и логопед на сина й. Лицето приложило програма за провеждани
терапии за периода 02.12.2019г. – 09.12.2019г., проформа фактура с обозначен период
25.11. – 01.12. /без вписана година/ на името на Д.М. /съпруг на Н.М./ с
получател Н.М., ПКО от 05.12.2019, издаден от „С – И.“ ЕООД и подписан на
мястото „приел сумата“ от лице, без посочено име, за изплатени 1 192.50
лв. за Й.М. /син на Н.М./. Според обясненията на М., тя е заплащала в брой суми
за терапии на сина й, провеждани от служители на „С – И.“ ЕООД , за които са й
издавани само ПКО. Подробно е обяснен механизмът на извършване и разплащане на
услугите, като е посочено, че предварително е била издавана проформа фактура за
дължимите суми, съставяна е програма, след което, следващият четвъртък са били
заплащани дължимите за терапиите суми на служители в дружеството и е бил
издаван ПКО. Към обясненията са представени проформа фактури и ПКО за периода
м.02.2019г. – м.11.2019г., които съдържат аналогични реквизити с документите,
приложени към сигнала /данни - л.643 и сл., т.3/. При извършената проверка в
обекта на дружеството, документирана с ПИП № 0026553/21.01.2020г. са събрани
разпечатки на контролните ленти на „С-И.“ ЕООД за периода м.11.2019г. –
м.12.2019г. При сравнение на същите с документите, представени от Н.М., е констатирано,
че за дата 28.11.2019г. и за дата 05.12.2019г. в оборотите на ФУ не фигурират
суми, съответно в размер на 665.10 лв. и 1 192.50 лв., като за първата
няма издаден и ПКО, за което са съставени два броя АУАН на задълженото лице. Н.М.
е представила в предходна проверка обяснения, че първоначално, плащанията са
били нареждани по банков път от сметка на съпруга й – Д.М., но впоследствие, по
изрично настояване на управителя на дружеството, се преминало към разплащания в
брой., за което са издавани ПКО, а понякога въобще не са били съставяни
платежни документи. Н.М. е представила заверени копия на ПКО, издадени от „С – И.“
ЕООД и подписани от служител на дружеството: - ПКО от 07.02.2019 г. за сумата
от 630.00 лв.; ПКО от 11.04.2019 г. за сумата от 765.00 лв.; ПКО от 18.04.2019 г. за сумата от 896.26 лв.; ПКО от 02.05.2019
г. за сумата от 588.75 лв.; ПКО от 09.05.2019 г. за
сумата от 795.00 лв.; ПКО от 23.05.2019 г. за
сумата от 960.00 лв.; ПКО от 11.06.2019 г. за
сумата от 723.00 лв.; ПКО от 20.06.2019 г. за
сумата от 855.00 лв.; ПКО от 26.06.2019 г. за
сумата от 626.00 лв.; ПКО от 04.07.2019 г. за сумата от 626.00 лв.; ПКО от
25.07.2019 г. за сумата от 851.00 лв.; ПКО от 18.07.2019 г. за сумата от 926.68
лв.; ПКО от 01.08.2019 г. за сумата от 926.00 лв.; ПКО от 08.08.2019 г. за сумата от 982.00 лв.; ПКО от 22.08.2019
г. за сумата от 1 091.30 лв.; ПКО от 29.08.2019 г. за сумата от 990.00 лв.; ПКО
от 03.10.2019 г. за сумата от 990.00 лв.; ПКО от 09.10.2019
г. за сумата от 1 128.80 лв.; ПКО от 24.10.2019 г. за
сумата от 600.00 лв.; ПКО от 31.10.2019 г. за
сумата от 1 117.53 лв.; ПКО от 05.12.2019 г. за
сумата от 1 192.50 лв. Общата сума по издадените ПКО за 2019г. е 18 260.82
лв. С цел събиране на допълнителна информация е изготвено искане за представяне
на документи и писмени обяснения от Н.М. с № П16001620199639-041-001/15.03.2021г.,
с което са изискани заверени копия на документи, издадени от „С – И.“ ЕООД за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2019г. относно извършени плащания в тяхна
полза. Освен описаните по-горе ПКО, са представени и 6 бр. квитанции: - за
сумата от 706.50 лв., платена на 04.07.2018г. – не е посочено към кой ПКО е
издадена; за сумата от 765.00 лв., платена на 26.07.2017г. – издадена към ПКО №
110; за сумата от 765.00 лв.,платена на 16.08.2017г. – издадена към ПКО № 157;
за сумата от 731.00 лв., платена на 02.08.2017г. – издадена към ПКО № 128; за
сумата от 803.50 лв., платена на 11.07. без да е посочена година; не е посочено
и към кой ПКО е издадена; за сумата о 641.25 лв., платена на 11.01.2019г. – не
е посочено към кой ПКО е издадена. Представените от лицето ПКО съвпадат с
представените при предходна проверка, с изключение на представените
квитанции.
Установено е разминаване между данните за отчетени приходи от извършване на
услуги на физически лица и действителните приходи от тези услуги. След анализ
на представените от РЛ и събраните в хода на ревизията счетоводни документи,
фактури, банкови извлечения и отчети от фискални устройства, са установени
приходи по години /за 2017г. – 28 832.30 лв., за 2018г. – 69 946.91
лв., за 2019г. – 89 168.72 лв. и за 2020г. – 42 229.10 лв./ и месеци,
описани в таблица на стр. 9-10 от РД. Възприето е, че в хода на ревизията не са
представени доказателства за реалността на осчетоводените заеми; установено е
разминаване между данните за отчетени приходи от извършване на услуги на ФЛ и
действителните приходи от тези услуги, т.е. установени са неотчетени приходи от
извършените услуги за ревизираните периоди. Достигнат е извод, че са налице
укрити приходи и, че в счетоводството са използвани неистински или с невярно
съдържание документи - обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.3 от ДОПК. На РЛ са
връчени уведомления по чл.124 ал.1 и чл. 17 ал.1 т.2 ДОПК /л.96 и сл., т.1/ и
ревизията определя данъчна основа за облагане с данъци след анализ на
относимите критерии, посочени в ал.2 на чл.122 ДОПК.
ЗКПО : Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е прието
за установено, че РЛ е извършвало диагностично-терапевтични услуги, но не е
отчело в пълен размер реализираните от тази дейност приходи, като по този начин
не е начислило и съответните преки и косвени данъци. В тази вр. са
представените от Н. М. копия на
документи, издадени от „С – И.“ ЕООД относно извършени плащания на дружеството
на суми за извършени услуги, вкл. подробно е описан механизмът на работа – за
извършените услуги не са съставяне първични счетоводни документи за отчитане на
приходи и съответно, последните са укрити. Последната е представила не само
ПКО, но и 6 бр. квитанции, вкл. и за сумата от 706.50 лв., платена на
04.07.2018г., без да е посочено към кой ПКО е издадена, което според органите
по приходите доказва, че и през 2018г. жалбоподателят е извършвал услуги,
приходите от които не са отчетени по надлежния ред. Освен това, в хода на
ревизията са извършени насрещни проверки на лица, наети по трудови
правоотношения в РЛ, при които е установено, че трудовите възнаграждения са
изплащани в брой в пълен размер, а за лицата, които са по програма за заетост
от бюрото по труда – например: - според обяснението на В.Щ. „от бюрото ми
превеждаха по банков път някаква сума , нямам спомен около 200 лв. От „С – И.“
ми доплащаха в плик около 300 лв.“. От страна на ревизиращия екип е прието, че
след като всички възнаграждения през ревизирания период са изплащани в срок, то
са изготвени счетоводни регистри с невярно съдържание. От приложената по
преписката главна книга за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. по сметка 421 –
Персонал в кореспонденция със сметка 604 – Разходи за заплата, са начислени
60 410.48 лв., от които в брой са платени 4 869.27 лв. /сметка 501 –
Каса в лева/, по банков път са платени – 4 869.27 лв. /сметка 503 – Разплащателна
сметка в лева/ и към края на периода са налице задължения към персонала в
размер на 39 989.93 лв.
Според приходните органи
представените договори за заем са сключени с цел да покрият неотчетените
приходи от извършени услуги и реално платените в брой възнаграждения на
персонала, които по счетоводни регистри се водят като неплатени. Посочено е,
че, ако в счетоводните регистри бяха отразени платените възнаграждения на
персонала за 2018 г. в брой, каквито писмени обяснения са дали лицата, то би се
стигнало до отрицателно салдо по сметка 501 – Каса в лева, което е недопустимо.
Прието е също така, че сумата от 40 583.00 лв., отразена в таблицата на
стр.10 от РД, като оборот за м.12.2018г., представлява общо установените приходи
за м.12.2018г. Според посоченото в решението на Д ОДОП – Пловдив – в РД на
стр.7-9 са направени констатации, че заемите са направени да покрият „реално
платените в брой възнаграждения на персонала”, т.е. 4 бр. заеми – общо 39 800лв
/4 х 9 950/ са приети за укрити приходи, а общата сума от 40 583лв. е
получена като към тези укрити приходи са добавени декларираните от лицето
приходи от 783лв. /403 лв. платени в брой и 380лв. получени по банков път –
справка оборот 2018 по месеци, видове приходи и видове плащания/.
Тук е необходимо да бъде отбелязано, че в решението /л.40/ е отразено, че
сумата от 40 583лв. „не представлява укрит приход, а общо установените
приходи за м.12.2018г.“, след което е посочено, че 39 800лв. – заеми са
приети за укрити приходи и формират част от сумата от 40 583лв. /39 800 +
783/. Или сумата от 39 800 лв. веднъж е квалифицирана на укрит приход и
втори път като част от общо установените приходи за м.12.2018г., като
директорът е пояснил, че в цялост сумата от 40 583лв. не представлява
укрит приход, а общо установените приходи за м.12.2018г., но от друга страна
част от нея на стойност 39 800лв. са укрити приходи.
С оглед изложеното, данъчната основа
за 2018г. и 2019г. е определена като разлика между установените от ревизията
общо приходи /в т. ч. укрити приходи, съответно, 40 665.50 лв. – 2018г. и
48 752.07 лв. – 2019г./ и установените от ревизията общо разходи /равни на
декларираните/, като са описани и декларираните увеличения и намаления СФР
/л.78 и сл.; РД/. Последица е изменена декларираната данъчна загуба за 2018г.,
а за 2019г. е определена данъчна основа, като са съобразени разпоредбите за
пренасянето на данъчната загуба в следващите данъчни периоди, регламентирани в
глава XI „Пренасяне на
данъчна загуба“ от ЗКПО /чл.70 – чл.71/. За ревизираната 2020г. е формирана
данъчната основа по реда на чл.122 ДОПК, като не е признато декларираното
пренасяне на данъчна загуба, тъй като загубите са пренесени изцяло през 2019г.
Доначислени са съответните полагащи се корпоративен данък и прилежащи лихви.
В хода на административното
обжалване е установена техническа грешка при изчисляване на общо установените
приходи при ревизията за 2018г. и „недекларираните приходи от извършени
продажби на услуги в размер на 40 665.50 лв.“, описано на стр.12 от РД,
тъй като декларираните продажби на стоки в размер на 159.00 лв. са двойно
включени в общо установените приходи – веднъж декларирани от РЛ и втори път в
сумата от 40 665.50 лв. Посоченото е довело до установени приходи в размер
по-голям от дължимия, респ. и установената разлика от 40 665.50 лв.,
следва да се измени на 40 506.50 лв. За да формира този извод, решаващият
орган се е позовал на събраните доказателства за укрити приходи от извършени
услуги за 2018г., които са общо в размер на 40 506.50 лв. /706,50лв. за
м.07.2018г. и 39 800 лв. за
м.12.2018г./, поради което установената от ревизиращите органи данъчна загуба
за 2018г. е изменена от 5 481.76 лв. на 5 640.76 лв. Последната
подлежи на пренасяне през 2019г., като се приложат разпоредбите на ЗКПО относно
пренасяне на данъчна загуба, там където е възможно, с което се зачитат правата
на задълженото лице по чл.70 и чл.71 ЗКПО. Предвид това, определената от
ревизиращите органи основа по чл.122 от ДОПК за 2019г. е изменена на
16 185.97 лв., като е взета предвид данъчната загуба от 2017г. и
установената с решението на директора загуба за 2018, която може да се пренесе,
в резултат на което допълнително установените корпоративен данък и лихви за
2019г., са изменени и същите са констатирани в размер на 1618.60 лв. и лихви в
размер на 262.59 лв.
ЗДДС : За ревизирания период от
29.01.2019г. до 31.12.2020г. „ С – И.“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС лице. Въз
основа на установените отчетени и неотчетени приходи е прието, че лицето е
извършвало облагаеми доставки на услуги по смисъла на ЗДДС с място на
изпълнение на територията на страната, които формират общ облагаем оборот за
регистрация по ЗДДС.
Констатирано е, че „С – И.“ ЕООД отговаря на изискванията за задължителна
регистрация с достигнат облагаем оборот към 31.12.2018г. в размер на
69 946.91 лв., като в месечните облагаеми обороти са включени укритите
приходи от продажби на услуги и отчетените услуги, в т. ч. платени по банков
път и чрез ЕКАФП. Предвид установения облагаем оборот за задължителна
регистрация по ЗДДС, дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация
по чл.96 ал.1 ЗДДС в седемдневен срок, най-късно до 07.01.2019, но не го е
направило.
Прието е, че за доставките на услуги
от 29.01.2019г. до 31.07.2020г. се дължи данък добавена стойност, за които е
приложима ставка от 20%, независимо че лицето няма регистрация по ЗДДС, тъй
като неговият общ облагаем оборот надхвърля прага за задължителна регистрация
по ЗДДС – 50 000 лв.
За периодите от 29.01.2019г. до
31.07.2020г., включени в обхвата на ревизията по ЗДДС са приложени разпоредбите
на чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС. Като са взели предвид, че дейността на „С – И.“
ЕООД е продажба на облагаеми услуги с място на изпълнение на територията на
страната, органите по приходите са приложили нормата на чл.67 ал.2 ЗДДС и са
приели, че данъкът се смята за включен в договорената цена.
С РА е установен дължим ДДС за
извършените облагаеми доставки от „С – И.“ ЕООД за периода 29.01.2019г. –
31.12.2020г. в общ размер на 18 624.59 лв. и е определена прилежаща лихва
за дължимия данък в размер на 4 514.85 лв., съгласно чл.175 от ДОПК.
В решението е посочено, че органите
по приходите неправилно са определили, че основанията за регистрация отпадат
към 31.07.2020г., тъй като към тази дата общият облагаем оборот е в размер на
52 485.03 лв., т.е. надвишава прага за задължителна регистрация –
50 000 лв. В този смисъл се
посочва, че основанията за регистрация отпадат към 31.08.2020г., когато общият
облагаем оборот е 48 226.13 лв. и за извършените облагаеми доставки на
услуги за този период в размер на 3 749,40 лв. е следвало да бъде определен
данък в размер на 624.90 лв., но предвид разпоредбата на чл.155 ал.8 от ДОПК, е
посочено, че с решението РА не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.
3. В съдебното производство е приета
ССч.Е /основно и допълнително заключение/ и са изслушани свидетели.
ССч.Е /л.1204 и сл., т.4/ даде заключение след проверка на наличните в
преписката счетоводни извлечения от счетоводството на жалбоподателя за
ревизираните периоди – от с-ка 411 Клиенти, оборотни ведомости, главни книги,
банкови документи, месечните отчети от фискални устройства : В табличен вид са
представени приходите от извършваната дейност, счетоводно отчетени по с-ка 702
и с-ка 703 за периода на ревизията по години и месеци /информация за
месец/година; по банка с-ка 703; по ЕКАФП с-ка 703; по банка и по ЕКАФП с-ка
702; общ оборот за месеца по счетоводни данни/ - за 2017г. – 28 832.30 лв.,
за 2018г. – 29 440.41 лв., за 2019г. – 40 416.65 лв. и за 2020г. – 42
22910 лв., като за всяка една година са представени поотделно приходите от
продажби на услуги и приходите от продажби на стоки. Предвид този резултат,
експертът сочи, че отчетените по ЕКАФП суми са включени във финансовия резултат
на дружеството за съответната година, през която са отразени на фискалното
устройство.
След представяне в табличен вид на
облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС, формиран от осчетоводените приходи от
продажби /с/ка 702 и с/ка 703/ по банка и по ЕКАФП за ревизираните години,
вещото лице посочва, че сумата на счетоводно отчетения облагаем оборот за
период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия месец е под 50 000
лв. и съответно не се достига прагът за регистрация по ЗДДС. Експертизата е
изчислила и разликата, която представлява установени от ревизията неосчетоводени
приходи, при което в частта по ЗКПО е констатирала следното: - за 2017г. – от
ревизията не са установени различия, като в ГДД за 2017г. е декларирана данъчна
загуба в размер на 22 999.23 лв.; за 2018г. – експертизата е установила
техническа грешка при изчисляването от ревизията на неотчетените приходи в
размер на 40 665.50 лв., при преобразуване на декларираните приходи по ГДД
за 2018г. Правилният им общ размер е 40 506.50 лв. Отразено е, че в
таблица на стр.9 и стр.10 от РД - за 2018г. от ревизията са изчислени общо
приходи от дейност в размер на 69 946.91 лв., като е отбелязало, че
правилната сума е 40 506.50 лв. Според вещото лице декларираната данъчна
загуба по ГДД за 2018г. се намалява с 40 506.50 лв., при което остава
данъчна загуба в размер на 5 640.76 лв. - за пренасяне през 2019г. За 2019г.
вещото лице сочи, че се получава дължим корпоративен данък в размер на
1 618.60 лв. и прилежащите лихви са в размер на 262.59 лв. - точно
толкова, колкото е определен в решението на директора.
При изслушване на заключението
експертът заяви, че не е могло да установи сумата от 39 800 лв. от какво е
формирана. Предположение на в.л. е, че това са евентуално 4 броя договори за
заем от 2019 г., тъй като по делото няма документи за 2018г. - при проверката
на преписката е установила, че няма документи за 2018г. за такава сума. Сумата
в м.юли - 706.00 лв., съответства на един от ордерите, които са представени.
Посочено бе, че тази сума реално повлиява на регистрацията по ЗДДС.
В допълнително заключение по ССч.Е
са преизчислени данъчните задължения, установени с оспорения РА, като е
изключена сумата от 39 800.00 лв. за м.12.2018г. /л.1221, т.4/ - в.л. е
установило, че сумата на облагаемия оборот за период не по-дълъг от 12
последователни месеца преди текущия месец е под 50 000 лв. и съответно не
се достига оборот за регистрация по ЗДДС. В частта по ЗКПО е посочено, че : за
2017г. при ревизията не са установени различия и остава декларираната по ГДД
данъчна загуба в размер на 22 999.23 лв.; за 2018 г. декларираната загуба
по ГДД се намалява със 706.00 лв., при което остава данъчна загуба в размер на
45 440.76 лв., за ползване през следващите 2019 и 2020 г.; за 2019г. се
ползва данъчната загуба от 2017г. за 22 999.23 лв. Преизчислената от
експертизата данъчна загуба за 2018 г. се получава в размер на 45 440.76
лв., като за 2019г. се ползва само част от същата в размер на 21 826.73
лв., при което за 2019г. не се получава задължение за корпоративен данък; - за
2020г. вещото лице сочи, че от ревизията не са установени неотчетени приходи;
не е призната от дружеството ползвана данъчна загуба и в резултат на преизчисленията
от експертизата за 2020 г. не се установяват задължения за корпоративен данък.
ССч.Е се цени като обективно и
компетентно изготвена с приложни специални знания. Оспорването й от
представителя на ответника касае съществото на спора, като в хода на съдебното
производство не са представени пояснения за формиране на сумата от 39 800
лв. и в писмени съображения са повторени доводите на решаващия орган.
Свидетели : В съдебно заседание на 19.10.2022г. са разпитани като свидетели
лицата Н.Н.и М.К..
От показанията на св. Н.се
установява, че му е известно дружеството на И.С.– „С – И.“ ЕООД. Причината да
стигне до „С – И.“ ЕООД е, че дълги години е живял с жена в Австрия, на която
детето било с аутизъм и знае, че това са страхотни проблеми. Случайно, като си
бил в България, гледал предаване, в което била поканена И.С.и тя обяснила
практиките с деца с аутизъм; предаването било от пловдивското БНТ и било
изписано логото и името на „С – И.“. Свързал се с нея и започнал обмен на
информация - така се запознал с И.С., която много му помогнала. Подпомогнал я
финансово, решение за което взел през 2019г. - сумата около 29 000 лв. и нещо.
Поводът да даде парите бил правилният път за работа с такива болни, предвид че в
случая ставало въпрос за работата на родители спрямо децата и получената
информация страшно много помогнала /изброени материали, които получил - сборник
за работа с аутисти, за комуникация с аутисти, на който тя е автор, улеснява възможностите
за комуникация на децата с аутизъм с родителите/. Парите били като заем. Свидетелят
твърди, че е комуникирал с г-жа С.доста и лично решил да даде средствата,
защото счита, че това е правилното развитие. Твърди също така, че в днешно
време доста деца се диагностицират със синдром на СОФН, с аутизъм, и само хора,
които са се сблъсквали с това, знаят за какво става въпрос. Свидетелят твърди,
че се е запознал с всички нейни работи - буквар с аудио докосвания и с
разработки, които ги няма на българския пазар. Заяви, че документи за този заем
е представил в НАП, като е предоставил и информация от къде притежава парите,
как ги е предоставил, договорите и документите, с които е получил сума -
върната от заема. Това е предоставил на служител в агенцията по приходите. Свидетелят
твърди, че му е върната частично сумата - някъде към края на 2020г. - 9 950
лв., като сочи, че имали уговорка, парите да се връщат на части. Твърди също
така, че тези пари ги е дал за развитие на дейността и е сигурен, че ще си ги получи
обратно, защото това е правилния път, по който следва да се работи.
От показанията на свидетеляК. се установява, че познава И. от края на
2018г. и началото на 2019г. Баща е на три деца и 5 внука и едно от внучетата му
имало проблеми с говора и затова активно търсили някой за съдействие и помощ и
така открили „С – И.“. Във време, в което им било трудно и след като били
минали през много специалисти, които в негативен план искали да обяснят всичко,
стигнали до И., която ги впечатлила с абсолютно спокойствие и сигурност. Свидетелят
заяви, че в рамките на 2-3 месеца след срещата с нея, детето от „мами“ и „тати“
започнало да говори с пълни и цели изречения. Впечатлил ги още начина, по който
тя работи, предвид, че свидетелят е педагог и възпитател в английската гимназия
в Пловдив и целият му съзнателен живот е преминал в грижа за децата, а съпругата
му е социален работник - видели една жена и фирма, която има възможност да
помага и да се раздава, и били впечатлени. В началото на 2019г. свързали И. със
семейство от Хасково, което работи в Чикаго, Сан Франциско и Сан Диего, за да може
да реализира идеите си. Въпреки направено й предложение да замине, тя решила,
че ще остане тук, за да направи нещо за развитието на децата в трудно
положение. Понеже разбирали със съпругата му колко трудности и проблеми има,
били наясно, че в началото на новия проект трябва някой да инвестира. Решили,
че могат да помогнат с малък вид спонсорство - първо той помогна, после
съпругата му. По отношение наличност на средствата бе заявено, че същите
произхождат от работата им - работили са 12 години в Русия, в системата на
„Газпром“ и решили, че могат да си позволят да помогнат за благородното
начинание с някакви суми, които не били най–големите, но било възможно да се
поставят основите, върху които да се изгради нещо. Свидетелят твърди, че
неговата сума била върната в началото на октомври. Той е подписал документите,
всичко е законно, нормално и не са се съмнявали, че парите щи им бъдат върнати и
ако в момента трябва, пак би помогнал от сърце. Неговите пари са върнати -
цялата сума му е върната.
По отношение твърдението в писмените съображения по същество на ответника –
свидетелските показания са общи и отсъстват данни за реално предаване на
средства, както и за произход на предоставените средства, във вр. с показанията
на св.Н.Н.се съобрази, че това лице е отразено в таблицата със заемодателите
/л.75 гръб, л.76 – РД/ и заявената устно сума около 29 000 лв. и нещо
съответства като сходна на общата сума от 29 850лв., формирана от три заема по
9 950лв. Тоест, в качеството на свидетел Н.потвърди констатираното за заема. В
тази вр. се отбелязва, че изрично на л.75 гръб ; стр.6 РД е отразено, че от
представените доказателства се установила реалността на заемите. Изводът за
реалност на заемите е по отношение всички заемодатели, посочени в РД – А.П., М.К.,
Е.К., Р.В., Н.Н.. Следователно, по отношение показанията на св.М.К.
доказателствената преценка е идентична – свидетелите потвърждават предоставена
при ревизията информация, възприета от приходните органи като доказваща
реалност на заемите. М.К. е също заемодател и отразен в таблицата от РД за
заемните договори, по отношение на които изрично е посочено в доклада, че
представените доказателства установяват реалността на заемите.
4. При съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест
на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия
при особени случаи, както и спазване на задължителния процесуален ред за това,
а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК,
фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да
са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай
тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания
субект.
Разпоредбата на чл. 122 ал. 1 ДОПК изрично регламентира правна възможност
ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на
данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените
обстоятелства. В конкретния случай според ревизиращите органи са налице основания
по чл. 122 ал. 1 т.2 и т.3 ДОПК, който извод е правилен според събраните
доказателства. В хода на ревизията е направен анализ на
счетоводната отчетност на "С - И." ЕООД, на събраните доказателства
при извършената проверка на трети лица – физически лица, които са предоставили
през 2019г. заеми на дружеството и на ползвател на терапевтичните услуги на
дружеството, в резултат на което е установено, че през периода от 29.01.2019г.
до 31.12.2020г. включително, от дружеството са издавани ПКО на ползвател на
терапевтични услуги – Н.М., без към същите да издаване фискални бонове, както и
са издавани на същото лице и 6 бр. квитанции, в резултат на което са установени
приходи за 2017, 2018, 2019 и 2020г., които са неотчетени. Тоест, установени са неотчетени приходи от
извършените услуги за ревизираните периоди.
Ведно с това, счетоводно са отразени задължения за
заплати за 2018г. в размер на 39 580.15 лв., при което представените
писмени обяснения от лицата, работили на трудови договори в оспорващото
дружество не кореспондират с изготвените счетоводни регистри. При тези данни е
имало основание за извод
относно наличие предпоставките по чл.122 ал.1 т.2 и т.3 ДОПК.
Извън това, неправилно –
поради противоречие с констатацията в РД и събраните доказателства е било
прието, че в хода на ревизията не са
представени доказателства за реалността на осчетоводените заеми, получени от
физически лица през 2019г. /М.К., А.П., Н.Н., Е.К. и Р.В./. Както бе посочено
по-горе, за заемите в РД изрично е посочено /л.75 гръб/,
че представените доказателства установяват реалност на заемите : „От представените доказателства се установи
реалността на тези заеми. Лицата потвърждават даването и частичното връщане на
заетите средства. А.П., Р.В. и Н.Н.представят документи за произход на
средствата, дадени в заем. При проверката в ИС на НАП се установява, че М. и Е.К.
имат декларирани приходи в по-голям размер от предоставените заеми“. Изводът съответства на събраните писмени обяснения от заемодателите и
представените от тях писмени доказателства за разполагаеми суми, които е
възможно да бъдат предадени, като част от заемите са върнати, а срокът за
връщане на сумите по всички договори не е изтекъл в периода на ревизията и
съдебното оспорване, тъй като е през 2024г. Н.Н.е представил договорите за
паричен заем с писмени обяснения за връщане на част от средствата, данни за
лична среща със служители на НАП на 30.11.2021г., на която е представил
документи за средства, изтеглени от негови две лични сметки, през м.10.2018г. в
размер на 14 100евро и 1015,93 евро, л.682 и сл., т.3 и л.795 и сл. Р.В. е
представила договор за паричен заем и писмени обяснения за върнати средства в
пълен размер и информация за разполагаеми парични средства за предоставянето им
в заем – от продажба н собствен недвижим имот в Пловдив, л.694. А.П. също е
представила договора за паричен заем с доказателства за разполагаеми при нея
средства и връщане на сумата, л.702 и сл. Освен това е отразено, че при
проверка в ИС на НАП е констатирано, че М. и Е.К. имат декларирани приходи в
по-голям размер от предоставените заеми. Следва да бъде отбелязано, че договора
за паричен заем със заемодател Р.В. е от 14.05.2019г. и е със задължение на
заемателя за връщане на заемната сума от 9 950лв. в срок до 14.05.2024г.
/л.214 гръб/. Договорът за паричен заем със заемодател Н.Н.е от 14.02.2019г. и
е със задължение на заемателя за връщане на заемната сума от 9 950лв. в
срок до 14.02.2024г. /л.216/. Налице е протокол от 02.11.2020г. за връщане на
сума от 9 950лв. на Н.Н., л.218. С Н.Н.има и договор от 15.01.2019г.
/л.221/ за заем от 9950лв. със срок за връщане на сумата до 15.01.2024г.
Договорът за паричен заем със заемодател Е.К. е от 22.01.2019г. и е със
задължение на заемателя за връщане на заемната сума от 9 950лв. в срок до
22.01.2024г. /л.219/. Договорът за паричен заем с А.П. е от 13.01.2019г. за
сума от 9950лв. със срок за връщане до 13.01.2024г. и е налице протокол
/разписка/ за връщане на сумата на 02.09.2020г., л.220 гръб. Договорът за
паричен заем с М.К. е от 13.01.2019г. за сума от 9950лв. и срок за връщане до
13.01.2024г. /л.224 гръб и сл./ и е налице протокол /разписка/ за връщане на
сумата от 02.10.2020г., л.222 гръб. Договор с Н.Н.за паричен заем е от
02.03.2019г. за сума от 9950лв. и срок за връщането й до 02.03.2024г. Изслушаните
по делото свидетели потвърдиха представените от тях данни в ревизионното
производство. Съобрази се, че договорът за заем е реален договор и за да се
приеме, че е сключен и породил действие, необходимо е не само писменото
обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на
заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя, на заемателя. Фактът е
обективно възможен при доказано наличие на сумите по договорите при
заемодателите към дата на сключване на всеки от договорите. Именно посоченият
факт е бил доказан в хода на ревизията, предвид което в РД е посочено, че
реалността на заемите е установена. В
случая са налице доказателства за
обективна възможност конкретните суми по договорите да са в наличност при
заемодателите към датите на сключване на договорите, вкл. в хипотеза на връщане
на част от сумите, което изключва съмнение за реалното им получаване.
Спорните заеми са включени в счетоводните регистри
на дружеството – с/ка 494 – Получени заеми за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г.;
отразено е и връщането на част от тях по три договора – от 13.01. и от 15.01.
на лицата М.К., А.П. и един от заемите, предоставен от Н.Н.; в аналитичната
ведомост на счетоводна с/ка 499 – Други кредитори за периода от 01.01.2019 до
31.12.2019г. крайното салдо е в размер на 39 800 лв. Предвид изложеното и
събраните по делото доказателства, вкл.ССч.Е, изводът на
приходните органи, че посочените заеми са взети с цел да покрият неотчетени
приходи от извършени услуги и реално платените трудови възнаграждения, не се
приема за обоснован. Изслушани като свидетели, Н.Н.и М.К. – заемодатели,
подробно поясниха предметът на дейност на оспорващото дружество, предвид
преките им възприятия, което обстоятелство е мотивирало лицата да предоставят
парични средства за конкретен период от време с договорка за връщането им през
2024г. Свидетелите – заемодатели по общо пет договора /три с Н.Н.; 2 – по един
с М.К. и един със съпругата му Е.К./
ясно заявиха мотивите си за предоставяне на заемите, насочени еднозначно
към осъществяване на дейност, която според тях е правилния път в медицинската
сфера. Част от заемите са върнати, за което са представени надлежни писмени
доказателства. Възможността на заемателите да предоставят конкретните стойности
от една страна не е оспорена от приходните органи, изрично приели заемите за
реални, а от друга – заемодателите са представили писмени доказателства за
фактическа възможност да бъдат предоставени стойностите на заемните средства.
В случая от РД и от РА, вкл. и от приетата по делото ССч.Е
не се установява как е формирана сумата от 39 800 лв., отразена в м.
декември 2018г. В изготвената съпоставителна таблица в основното заключение по
ССч.Е /л.1208 и сл./ е представена информация за : колона /к/ 2 – общ месечен
оборот, осчетоводен от дружеството; к.3 – установен от ревизията месечен и
годишен оборот в таблиците на стр.9 и 10 от РД; к.4 – разлика за установени от
ревизията неосчетоводени приходи. Сумата от 39 800лв. според
съпоставителната таблица представлява разлика за установени от ревизията
неосчетоводени приходи между к.2 и к.3, като в к.3 за установен от ревизията
месечен и годишен оборот в таблиците на стр.9 и 10 от РД е отразена сумата от
40 583лв. За същата е представено пояснение в решението на Д ОДОП –
Пловдив, описано по-горе : Сумата от 40 583.00
лв., отразена в таблицата на стр.10 от РД, като оборот за м.12.2018г., представлява
общо установените приходи за м.12.2018г. Според посоченото в решението на Д
ОДОП – Пловдив – в РД на стр.7-9 са направени констатации, че заемите са
направени да покрият „реално платените в брой възнаграждения на персонала”,
т.е. 4 бр. заеми – общо 39 800лв /4 х 9 950/ са приети за укрити приходи,
а общата сума от 40 583лв. е получена като към тези укрити приходи са добавени
декларираните от лицето приходи от 783лв. Същевременно в решението /л.40/ е
отразено, че сумата от 40 583лв. „не представлява укрит приход, а общо
установените приходи за м.12.2018г.“, след което е посочено, че 39 800лв.
– заеми са приети за укрити приходи и формират част от сумата от 40 583лв.
/39 800 + 783/. Или сумата от 39 800 лв. веднъж е квалифицирана на укрит
приход и втори път като част от общо установените приходи за м.12.2018г., като
директорът е пояснил, че в цялост сумата от 40 583лв. не представлява
укрит приход, а общо установените приходи за м.12.2018г., но от друга страна
част от нея на стойност 39 800лв. са укрити приходи. Сумата от
39 800лв. е възприета в решенето като сбор от 4 бр. заеми, за които
съдебният състав приема, че са реално осъществени, като са налице и данни за
осчетоводяването им във вр. с част от върнатите заемни суми. Целта на същите не
се приема за доказана в поддържаната от приходните органи насока, независимо от
констатираното несъответствие между писмени обяснения на служители, които са
били на трудови договори в дружеството и счетоводните данни за задължения към
персонала в размер на 39 989.93 лв. според главната книга за периода
01.01.2018г. – 31.12.2018г. по сметка 421 – Персонал в кореспонденция със
сметка 604 – Разходи за заплата. Предоставените
заеми се приема да за целите на дейността на ревизираното дружество, като в РД
е посочено в тази вр., че източници на финансирането й са собствени средства и
получени заеми от физически лица. Свидетелите по делото ясно заявиха мотивите
си за предоставяне на заемите, насочени еднозначно към осъществяване на
дейност, която според тях е правилния път в медицинската сфера. За пет от
седемте заеми са налице данни за целта, за които са предоставени заемните
средства – потвърдена и устно пред съда от заемодатели - свидетели. Целта е
изрично посочена и в писмените обяснения на заемодателите /Н.Н., л.682, 687; Р.В.,
л.694; А.П., л.710/. В реда на
изложеното се отбелязва и изтъкнатото от в.л.
за отсъствие на документи от 2018г., които да бъдат съобразени и съпоставени
със сумата от 39 800лв. В допълнение се отбелязва, че заемите са от
различни месеци от 2019г., а не от един, което да обоснове предположение за
целта на заемните средства, поддържана от приходните органи по отношение
данните в главната книга за 2018г. Следователно, може да бъде направен извод,
че възприетата цел от приходните органи в конкретиката на фактите е само
предположение, на което съдът не може да се позове при разрешаване на спора.
Ведно с посоченото се установи, че сумата от 706.50 лв. е отразена през м.юли.2018г. и отговаря на един от
ПКО, който е представен по делото – във вр. с регистрацията по ЗДДС, повлияна
от сумите – 706лв. и 39 800лв. Констатацията на в.л в тази насока не е
оспорена и опровергана.
С арг. от текстовете на чл.96 ал.1 и ал.2, чл.3
ал.1 ЗДДС следва, че за периода от 29.01.2019г. до 31.12.2020г.,
"С - И." ЕООД не е реализирало облагаем по смисъла на ЗДДС оборот в
размер на 69 946.91 лв. към 31.12.2018г. Следователно, съгласно изискванията
на цитирания чл.96 ал.1 ЗДДС, жалбоподателят не е следвало в 7-дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който е достигнал облагаем оборот в размер на
50 000 лв. и повече за последните 12 последователни месеца преди текущия месец,
да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, като това е следвало да стане до 07.01.2019г. Тоест, изводът на приходна администрация,
че дружество „С – И.“ ЕООД дължи на основание чл.102 ал.3 т.2 във връзка с чл.67 ал.2 от ЗДДС косвен данък за периода от 29.01.2019г. до
31.12.2020г., се явява необоснован.
За допълнително определени задължения за корпоративен данък за 2019 и 2020г.,
съдът намира за необходимо да отбележи следното: - на основание чл.122 ал.2 ДОПК е направен
анализ на относимите към случая обстоятелства, а именно: - т.1, т.2, т.3, т.8,
т.9, т.15 и т.16, и е определена основа за облагане с корпоративен данък за 2019г.
в размер на 1 618.60 лв., която сума се формира, както следва: декларирани
приходи по ОПР 40 652.51 лв., недекларирани приходи 48 752.07 лв.; разходи
по ОПР – 44 578.62 лв.; данъчна основа по чл.122 ал.2 от ДОПК – 16 344.97
лв. На основание чл.20 ЗКПО във връзка с чл.122 ал.2 ДОПК при основа за
облагане с КД 16 344.97 лв. са дължи КД в размер на 1 634.50 лв. За
невнесения в срок по чл.93 ЗКПО корпоративен данък, на основание чл.9 ЗКПО и
чл.175 ал.1 ДОПК се дължат лихви в размер на 241.56 лв.; - размерът на КД за
2019г. е изменен с решението на Д ОДОП – Пловдив; - за 2020г. сумата е
формирана, както следва: декларирани приходи по ОПР 50 164.95 лв.; разходи
по ОПР – 46 442.10 лв.; данъчна основа по чл.122 ал.2 ДОПК – 3 728.04
лв. За 2020 не са установени неотчетени приходи. На основание чл.20 ЗКПО във
връзка с чл.122 ал.2 ДОПК при основа за облагане с КД 3 728.04 лв. се
дължи КД в размер на 372.80 лв. За невнесения в срок по чл.93 ЗКПО корпоративен
данък, на основание чл.9 ЗКПО и чл.175 ал.1 ДОПК се дължат лихви в размер на
17.30 лв.
С ГДД по чл.92 ЗКПО за финансовата 2017г.
задълженото лице е декларирало счетоводен финансов резултат - данъчна загуба
22 999.23 лв., за 2019г. е декларирана данъчна загуба 46 147.26 лв.,
за 2019 г. – 3 926.11 лв., установена след натрупване декларираната
данъчна загуба за 2017г. Органът по приходите е установил, че за 2017г. е
декларирана загуба по ГДД в по-нисък размер – 40 665.50 лв., както и, че
ревизираното дружество е пренесло данъчна загуба от предходна година, като в
хода на ревизията е установено, че загубите е следвало да бъдат пренесени и
изчерпани през 2019 и за 2020г. няма остатък от данъчна загуба за пренасяне. С
решението на директора на Д ОДОП – Пловдив, грешката, констатирана и от ССч.Е
по отношение на декларираният размер на данъчната загуба за 2018г. е коригиран,
като е посочен точния размер – 40 506.50 лв., при което и от решаващия
орган е определен размер на корпоративния данък за 2019г. – 1 618.60 лв.,
което обстоятелство се подкрепя и от ССч.Е.
Съгласно чл.70 ал.1 ЗКПО, данъчно
задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на
тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба,
тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5
години, а според ал.2, данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор
чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната
загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат
преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол
данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат
преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото
си на избор за пренасяне на данъчна загуба. Разпоредбата на чл.71 ЗКПО определя
реда за това приспадане, а именно, данъчната загуба се приспада при определяне
на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов
резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е
по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на
данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният
й размер.
Предвид изложеното и съгласно
приетата по делото допълнителна ССч.Е - за 2017г. не са установени различия и
остава декларираната по ГДД данъчна загуба в размер на 22 993.23 лв. За
2018г. при изключване на сумата от 39 800 лв., остават неотчетени приходи
в размер на 706.50 лв., и декларираната загуба по ГДД за тази година се
намалява с тази сума, при което остава данъчна загуба в размер на
45 440.76 лв., за ползване през 2019 и 2020 г. През 2019г. се ползва
данъчната загуба от 2017г. в размер на 22 999.23 лв.; преизчислената
данъчна загуба за 2018г. се получава в размер на 45 440.76 лв., като за
2019 г. се ползва само част от същата – 21 826.73 лв., при което за 2019
г. не се получава задължение за корпоративен данък. За 2020г. вещото лице е посочило, че от
ревизията не са установени неотчетени приходи; не е призната ползвана от
дружеството данъчна загуба. И при положение, че за 2019г. се ползва данъчна
загуба в размер на 21 826.73 лв., за ползване остава още 23 614.03
лв., като за 2020г. ще се ползва 3 728.04 лв., при което и за тази година
не се дължи корпоративен данък.
В случая е необходимо да бъде съобразен резултатът
от допълнителното заключение, според който при изключване на сумата от
39 800лв. не е дължим данък по ЗКПО и ЗДДС. РА като незаконосъобразен
следва да бъде отменен.
При този изход на спора и предвид своевременно
заявена претенция за присъждане на разноски по делото, такива се следват на
жалбоподателя, като същите са в размер на 1 750.00 общо / 50.00 лв. държавна такса; 500.00 лв.
депозит за вещо лице и 1200.00 лв. адвокатско възнаграждение /.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Отменя Ревизионен акт № 16001621003658-091-001/04.02.2022г.,
потвърден с Решение № 168/18.04.2022г. на Директора на дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“, относно допълнително установени задължения
за ДДС в размер на 18 624.59 лв. и лихви 4 514.85 лв. за периода
29.01.2019г. – 31.12.2020г., допълнително установен корпоративен данък за 2020г.
в размер на 372.80 лв. и лихви – 22.68 лв. и изменен в частта за установена
данъчна загуба за 2018г. и допълнително установен корпоративен данък за 2019г.
от 1 634.50 лв. на 1 618.60лв., ведно с начислените лихви – от 265.17
лв. на 262.59 лв.
Осъжда Национална агенция по приходите да заплати на „С-И.“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, гр. Пловдив,
ул. „Св. княз Борис I“, търговски център „Европа“,
ет.2, представлявано от управителя И.С., сумата от общо 1 750.00 лв. -
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :