Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 33
гр.Русе, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 318 по описа за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на П.Е.К. ***, депозирана чрез процесуалния му
представител, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0453-000058/11.07.2022 г., издадена от началника на РУ – Сливо поле към ОД
на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство – л.а. „БМВ 530 ХИ“, с рег. № Р 2668
КС, за срок от 12 месеца. В жалбата се
излагат подробни съображения за незаконосъобразност, включително под формата на
нищожност, на оспорения административен акт поради липса на компетентност на
органа, издател на заповедта, нарушаване на административнопроизводствените
правила, на материалния закон, както и поради липсата на фактическите
предпоставки за нейното издаване, тъй като от представеното от жалбоподателя изследване
на урина от 12.07.2022 г. от „СМДЛ Здраве-99“ ООД, се установявало, че резултатът за употребата на амфетамини
чрез отчитане на такива в урината му е отрицателен. Моли съда да постанови
решение, с което да обяви нищожността, съответно да отмени като унищожаем
оспореният административен акт. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът
на РУ – Сливо поле към ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител, в
хода на устните състезания изразява становище за нейната неоснователност. Твърди,
че дори и да се приеме, че при представеното от жалбоподателя изследване е била
представена проба от урина именно от последния, то същото не е извършено в
установените в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози срокове
и ред. Счита, че прилагането на ПАМ за максималния предвиден в закона срок се
явява справедливо и обосновано от гледна точка на завишената обществена
опасност на извършеното нарушение, което изпълнява състав на престъпление. Поддържа,
че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия
и при спазване на всички изисквания за нейната законосъобразност. Моли съда да постанови решение, с
което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна
- адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния
срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Оспорената
заповед е връчена лично на жалбоподателя на 12.07.2022 г. (вж. разписка на л.17,
гръб от преписката), а жалбата срещу нея е депозирана пред АдмС – Русе на 26.07.2022
г., видно от датата на пощенското клеймо върху представения по делото пощенски
плик (л.14 от делото). Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган – от началника на РУ – Сливо поле
при ОД на МВР – Русе, надлежно оправомощен с т.3, предл. първо от заповед № ЗЗ6з-3170/31.12.2021
г. на ВПД директор на ОД на МВР – Русе, като ръководител на съответната служба
за контрол по чл.172, ал.1 от ЗДвП (л.1 от преписката).
Оспореният акт
е издаден в изискуемата писмена форма. Съдът констатира, че същият е мотивиран
в съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Противно
на твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, оспорената
заповед съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й. При
издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон.
Разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“
от ЗДвП, в относимите й части, предвижда, че се прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за
срок от 6 месеца до една година.
Относимият към казуса подзаконов
нормативен акт се явява Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Съгласно чл.3
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с тест. При съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по
образец съгласно приложение № 1. (ал.2). В случая по делото не е спорно, че
при извършената му на 09.07.2022 г. проверка, на водача е бил извършен тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози като с
техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 с фабричен
номер ARJF-0042, номер на проверка 00158, в 21:34 ч. е установена
концентрация на наркотични вещества или техни аналози – амфетамин и
метаамфетамин (л.15 от преписката). По реда на цитираните по-горе разпоредби от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е бил съставен протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег. № 453р-4903 от
09.07.2022 г., като на лицето е бил издаден талон за изследване № 0038944, представляващ
приложение № 1 към чл.4, ал.3 от наредбата. (л.л. 8 и 9 от преписката). В
съответствие с изискванията на чл.7, ал.2 от наредбата, след като с тест е
установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейският орган
е съпроводил водача до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване – УМБАЛ
„Канев“, гр.Русе, където К. е отказал да даде биологични проби за изследване
(л.л.11-13 от преписката).
Съгласно нормата на
чл.3а от наредбата, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване
на проверка с техническо средство или тест лицето не приема показанията на
техническото средство или теста физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство или тест. Разпоредбата на
чл.6, ал.9 от наредбата от своя страна гласи, че концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на
теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
При гореустановените
относими към спора обстоятелства, субсумирани под приложимата нормативна уредба,
следва несъмнен извод, че в случая водачът е управлявал МПС след употребата на
наркотични вещества, като това е установено по надлежния ред – с тест при
извършената му проверка, резултатите от който са относими при установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, предвид отказа на К. да
изпълни даденото му предписание като даде биологични проби за изследване във
времевия период и в лечебното заведение, указани му във връчения му талон за
медицинско изследване.
Съдът не кредитира
представеното от страна на жалбоподателя писмено доказателство – резултат от изследване
на урина за наличие на наркотични вещества от 12.07.2022 г., извършено от медицинска
лаборатория „СМДЛ Здраве-99“ ООД, видно от което резултатът от изследването на концентрацията
на амфетамини в урината му е отрицателен. Така направеното изследване изцяло не
съответства на задължителните изисквания, заложени в Наредба № 1 от 19.07.2017
г. На първо място, то е направено на 12.07.2022 г., докато проверката с тест е
извършена на 09.07.2022 г., като съгласно изискванията на чл.15, ал.5 от
наредбата, вземането на кръв и урина за
изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока
за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да
предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за
изследване в посочения срок медицинският специалист по чл.12, ал.1 отразява
причините за забавянето и часа на вземането. В случая водачът не е бил
обективно възпрепятстван да даде биологични проби за изследване (кръв и урина)
при конвоирането му от полицейски орган във времевия период и в лечебното
заведение, указани в издадения му и връчен талон за изследване. Както сочи
процесуалният представител на жалбоподателя, последният отказал да даде проби,
тъй като се притеснил от резултата, получен при проверката му с техническо
средство – дадената положителна проба за амфетамин и метаамфетамин, защото,
както твърдял, не бил употребявал такива наркотични вещества. На следващо място,
изследването на урина не е достатъчно, за да се установи употребата на
наркотични вещества, съгласно приложимата нормативна уредба. Според чл.15, ал.3
от наредбата, за изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не
по-малък от 7 мл, и една проба урина
с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл. За осигуряване на необходимото
количество кръв се допуска използване на няколко вакуумни епруветки от същия
тип по отношение на обем, антикоагулант и производител. А разпоредбата на
чл.23, ал.1 от наредбата гласи, че при химико-токсикологичното лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.
При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. Анализът
и тълкуването на цитираните правни норми водят до извода, че за да се установи
употребата на наркотични вещества или техни аналози, следва да се вземат
биологични проби за изследване както от кръв, така и от урина на лицето, като
при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв, както и че
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
резултата от кръвната проба. Следователно задължително е изследването именно на
кръвната проба, а изследването само на проба урина е недостатъчно, за да бъде
само въз основа на него потвърдена или отречена употребата на наркотични
вещества.
Следователно,
в случая по безспорен начин са установени фактическите предпоставки за
издаването на оспорения акт, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС след
употребата на наркотични вещества. Въз основа на така установените факти
административният орган е приложил правилно материалния закон.
Съдът намира
за напълно неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че
административният орган не е изложил никакви мотиви защо е определил
максималния срок от 12 месеца, предвиден в закона.
Както се
приема и в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г.,
ОСГК, не е необходимо излагането на съображенията, по които административният
орган е стигнал до едното или другото разрешение да съвпадат по време с издаването
на административния акт като е възможно мотивите да предхождат издаването на
акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване
на административния акт. Така е и в случая. В оспорената заповед като
доказателства се сочат съставения АУАН, справката за водач/нарушител, заповедта
за задържане на жалбоподателя, заповедта за неговото конвоиране, издадения
талон за изследване и съставената докладна записка с рег. №
453Р-4916/11.07.2022 г. В посочените документи се съдържат подробно описани
фактическите основания за издаването на заповедта, а в самата заповед са
посочени правните основания за издаването й.
Установеният
по надлежния ред факт на управление на МПС след употребата на наркотични
вещества или техните аналози, в случая
амфетамин и метаамфетамин, което деяние съставлява и престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК и е с висока степен на обществена опасност, създаващо предпоставки за
настъпване на тежки пътнотранспортни произшествия, се явява напълно достатъчен, за да мотивира прилагането
на ПАМ спрямо жалбоподателя за максималния предвиден в закона срок.
Освен на
материалния закон, заповедта съответства и на преследваните от закона цели по
чл.171 от ЗДвП и чл.1, ал.2 от ЗДвП, а именно опазването на живота, здравето и
имуществото на участниците в движението по пътищата чрез ограничаване на
евентуалното противоправно поведение на жалбоподателя посредством временното
изключване на възможността за извършване от негова страна, в качеството му на
водач, на административни нарушения по ЗДвП, респ. на престъпления по
транспорта.
Поради това следва да се приеме, че липсват основания както
за прогласяване нищожността или за отмяната на оспорения административен акт,
така и за неговото изменение по отношение на определения срок на приложената
ПАМ. Депозираната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Е.К., с ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0453-000058/11.07.2022
г., издадена от началника на РУ – Сливо поле към ОД на МВР – Русе, с която
спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство – л.а. БМВ 530 ХИ с рег. № *** за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА П.Е.К., с ЕГН **********, да заплати
на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, представлявана от
директора М. Й. Д., сумата от 100 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: